Коледа - санскритско понятие означаващо "начало на годината"

КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

2. КОЛЕДА - ИНДОИРАНСКО ПОНЯТИЕ, ОЗНАЧАВАЩО

"ГОДИНА, НАЧАЛО НА ГОДИНА"

Иван Танев Иванов

В България, Гърция и Румъния, както и в католическите и протестанските страни денят 25 декември се чества като един от най-големите празници на годината - Рождество Христово. Самото раждане на богомладенеца се чества в нощта на 24 срещу 25 декември. В Русия, Украйна, Белорусия и Сърбия този християнски празник е отложен на 6 януари поради изоставане на календара. В календара на българите следващият празник на 1 януари е бил ден на св. Василий (Васильовден) и не е имал такова широко и важно значение, каквото му се приписва отскоро като календарно начало на годината. В представите на старите българи началото на годината и началото на кръговрата на годишните празници започва от 21 декември - Еднажден (Игнажден) и следващия знаков ден - 22 декември - Споляз, (С)полязовден.

Общото за много източноевропейски народи е това, че по време на празника Рождество Христово (Коледа, Божич) се пеят песни, наречени календи, в които се възвестява раждането на младия бог. Песните - календи имат много стар произход. През 680 г. поредният църковен събор в Константинопол забранил "така наречените календи" заради неприкритото им езичество. Като всяко забранено нещо обаче те явно са се запазили при много народи. В пределите на младата българска държава, образувана година по-късно, по-голямата част от населението е езическо и появата на такива песни става два века по-късно (863 г.) след християнизацията. Затова сред балканските народи ние сме съхранили най-много езически елементи в обредните песни по време на Рождение Христово.

Названието на песните-календи е еднотипно* и произлиза от латинската дума calendae - известяване. Например, на гръцки песните се наричат κάλαντα, на румънски сolindă, руски колядка, полски Kolęda, Kolędy, чешки Koleda, украински коляда и колядникы, сръбски и хърватски ко̀леда, старогръцки Καλάνδαι и старобългарски Êàëàíüäû – всички със значение 'песен, известяваща за раждането на Исус Христос'. Това е така, защото calendae произхожда от латинския глагол сalo 'известявам'. Латинската дума сalo е родствена с подобни думи от други индоевропейски езици: гръц. καλέω 'известявам' и καλώ 'да нарека, да се позова', англ. to call 'зова, обаждам се', старо-англ. сeallian, тевтонско *kallojan, фароски kalla 'обаждам се' исландски kalla 'обаждам се, да назова, да се позова, крещя'.

Латинската дума calendae е имала още едно значение. При древните римляни първият ден на всеки месец се наричал calendae и се използвал за погасяване на дълговете. Следователно, годината при римляните е имала 12 дни, наречени calendae, които с названието си "известявали" на всеки, който дължал пари да си ги върне. От тази дума е образувано и понятието календар.

Старите българи наричат този празник КОЛЕДА, още и Божич и "Новото Слънце". Освен КОЛЕДА, при българите се употребяват и други варианти на това название - "корчун", "крачун", "крачол". Тези варианти са усвоени от някои съседни народи. В миналото голямата и силна българска държава и култура са влияли силно върху днешните български съседи - сърби, албанци и румънци и унгарци, които за дълго време са били част от народа на България. Названията "крачун", "крачол" се срещат при днешните армъни (българските куцовласи) и румънци. Коледа при румънците се нарича Craciun "Крачун", а при унгарците - Karacson - "Карачон".

Празникът Коледа - Рождество Христово при българите от стари времена съдържа и силни езически елементи и явно нехристиянско название - Коледа. Причината е в късното християнизиране на българите и силните позиции на прабългарите в държавата. 24 декември в България се нарича Малка или Суха Коледа. Нощта на 24 срещу 25 декември се нарича Бъдни вечер и в огнището се пали ствол от дъб или круша, наречен бъдник. Веднага след Бъдни вечер по къщите тръгват на групи (куди, чети) специално обучени и облечени мъже, наречени коледари, които чрез песни и танци благославят стопаните и домочадието. В някои от песните също се възвестява раждането на младия бог, други обаче имат коренно различен характер и съдържат новогодишни пожелания. Новогодишните песни, названието Коледа, бъдникът и още някои особености показват, че при българите в този християнски празник са се запазили елементи и от още един, по-стар празник с новогодишно съдържание.

Освен българите, още един народ - чеченоингушите на Кавказ палят дъбово дърво в нощта на 24 срещу 25 декември и го наричат по същия начин на своя кавказки език - гула "бъдеще, бъдник" (Нови данни за прабългарския календар). Както и българите, чеченоингушите също пеят песни с новогодишно съдържание на този празник. За разлика от българите, празникът в нощта на 24 срещу 25 декември при чеченоингушите, които доскоро са били езичници, а сега са мюсюлмани, няма християнски характер и представлява начало на новата година. Най-вероятно прабългарите, които са живели 5 века в съседство до Кавказ, са донесли на Източните Балкани този чисто езически новогодишен празник, напълно непознат на народите на Източна Европа. С приемане на християнството няколко века по-късно, тези народи са започнали да честват Рождество Христово като изцяло християнски празник. При българите обаче новогодишните езически елементи на празника в този ден отчасти са се запазили.

Новогодишното съдържание на празника на 25 декември идва от предхристиянската епоха, когато той е бил широко известен и почитан от старите сапейски народи - египтяни, месопотамци, перси, кавказки народи и др. За тези народи 25 декември е празник на Раждащото (Възраждащото) се Слънце и е свързан с деня на зимното слънцестоене (21-22 декември), който има смисъл на край на старата и начало на новата година. Най-голяма популярност този празник добива сред персите, които наричат Митра бога на Слънцето. По-късно празникът на бог Митра е зает и от римляните. Вярвало се, че в деня на зимното слънцестоене Слънцето (Митра) отива за три дни на гости на своята майка, където умира и в нощта на 24 срещу 25 декември се ражда отново. Годишният цикъл на раждането на Слънцето, неговото израстване, застаряване и смърт е бил много популярен при старите народи на Близкия Изток и също може да е донесен у нас от прабългарите. От представата за този цикъл произлиза т.н. Колело на живота, което е много популярно сред старите българи и е изрисувано на много места в българските манастири, въпреки че не е християнска традиция. През IV век християнската църква приема вместо Възраждането на Слънцето на този ден да се чества раждането на Исус Христос. В първите векове на християнството образът на Исус Христос в много случаи се е припокривал с този на Слънцето. В много български църкви образът на бога върху олтарната стена е изобразен като слънце.

Горните бележки ни помагат да намерим етимологията на типично българското название на празника Коледа. Известни са три версии за появата на това название в българския език, които може да се нарекат условно простонародна, академична и славянистична.

Простонародното обяснение на тази дума е от глагола "коля", понеже българската традиция е изисквала да се коли прасе преди този празник. Това може да е спомогнало за запазване на езическото название Коледа, въпреки съпротивата на църквата, но не и да го обясни.

Академичното (това не значи вярно) обяснение се основава на фонетичното подобие на Коледа с посочената по-горе латинска дума calendae. В действителност, от тази латинска дума произлизат названията при много и различни народи (гърци, румънци, славяни) на песните, възвестяващи Христовото раждане, но при никой друг народ, освен българите няма подобно название на самия празник. Освен това, само при българите този празник притежава черти и от друг, новогодишен характер, което не е отразено в предлаганата латинска етимология.

Славянистичното обяснение се основава на съществуването на някакъв измислен праславянски бог Коляда, уж дал началото на старобългарския езически празник Коледа, който се представя като общославянски. В действителност, няма никакви доказателства за такъв праславянски бог, липсва и общославянско название на такъв празник.

Може ли да се предложи друго обяснение? Арабският пътешественик Ал-Бируни, живял в Индия от 1022 до 1024 съобщава, че в Индия се употребявал календар, въведен от саките (наречени шака от ранните индийци) [Добрев, П. Царственик на българското достолепие. Изд. къща "Ив. Вазов". София, 1998, с. 38]. Календарът е наречен шака - кала т.е, "сакска година", където кала (kala) на санскрит означава "време, период от време, срок, година". Подобна е и сакската дума sal - "година" понеже началното "С" често преминава в "К". В пехлеви sāl – година, в пущунски kāl – година (ИС-ПРС www.avesta.org.ru). Други подобни думи са санскритското kaale - "срок, край на определен отрязък от време [В. А. Кочергина. Учебник Санскрита. Учебник для высших учебных заведений - Москва: Филология, 1994. с. 336] и kalpa -"интервал от време, равен на една година - 360 дни". Санскритското kalpa - "година, срок от време" е заимствано от тохарите (kālp) и хотаносаките (kalpa) [DA-DT-b] със същото значение. Това понятие се съдържа и в индо-арийските думи кalnirnayak = calendar maker (човек, който съставя календара) и калиюга - название на древна историческа епоха, kalya - староиндийска дума със значение "утро".

В заключение, при древните индо-арии и източните иранци са се употребявали сходни думи с основа КАЛ, САЛ, означаващи "година, срок, период от време, начало на нов период от време". Това са посочените по-горе думи КАЛА, КААЛЕ, КАЛПА, САЛА, kālp, kālpа, sal, sāl, kāl, KALNIR, калиюга, kalya. Основата САЛ, КАЛ на тези думи обаче фонетично и смислово съвпада с основата на старобългарската дума КОЛЕДА, която може да се разглоби на КОЛЕ (семантична основа) и (-ДА) -суфикс. За суфикса "-ДА" сравни думите беседа, ливада, свобода, грамада, войвода и т.н. "-ДА" е вариант на суфикса "-ота, -та" в: красота, топлота, страхота, чернота и т.н. Основата КОЛЕ има семантична връзка със санскритското КАЛА, КААЛЕ и сакското САЛ (година). За прехода на "А" в "О" (кала-кола), настъпил след IX-ти век в много старобългарски думи виж примерите Баян-Боян, багатур-бототур, багаин-богоин, Такто-Токту. Така че, КОЛЕДА може да е индо-иранска дума, донесена от прабългарите, със значение "година, годишен интервал, край на старата година, начало на новата година".

В подкрепа на индоиранското (прабългарско) тълкуване на КОЛЕДА стои факта, че този празник се чества на третия ден след празника Еднажден - деня на зимното слънцестоене и началото на годината по прабългарския календар. Друга подкрепа са следните старинни български думи, които са образувани от същата основа КОЛ, САЛ и носят нейното значение:

ОТКОЛЕ означава "отдавна, от преди много време, преди голям интервал от време" и съдържа основата "коле", защото "от-" е очевиден предлог. ОТКОЛЕШЕН означава "отдавнашен, който е от преди много време". Ясно е, че основата "коле" има същото значение, както и индоиранската основа KAL.

ОТСЕЛЕ - старинен вариант на ОТКОЛЕ и има същото значение. Тя се среща в Именника на раннобългарските владетели и в уводната част на Елинския летописец. Основата на ОТСЕЛЕ е "сел", която съвпада с индоиранската основа KAL, при саките sal, в пехлеви sāl.

ДОКЛЕ - съкратена поетична форма на ДОКОЛЕ - докато, интервал от време от някакво начало до определен момент.

КОЛЧЕМ означава "винаги когато", и посочва, че някакво действие се извършва периодично, през голям интервал от време. И в тази дума основата "кол" има същото значение - голям временен интервал, срок от време.

КОЛ - Първо значение = „време”. Среща се в изразите: „не ми е кòли” = нямам сгодно време; „не беше ми кòлица” = не ми беше сгодно време (Тетевен) (БЕР, с. 544); „да не му е кòли” = да няма сгодно време, т.е, да няма късмет, да не живее дълго (старинна, почти забравена клетва от Трявна).

КОЛ - Второ значение = „интервал от време, равен на един месец при определяне на бременност” (БЕР, с. 544).

КОЛАК - кръгъл обреден хляб - питка, който се прави специално за Коледа и съдържа разни късмети. В най-старинните варианти върху колака се изобразяват соларни символи - кръг с радиални лъчи и др.

Фиг. 1. Коледен (крачунски) колак от Румъния. На лицето е изобразен соларен символ - Слънце с радиални лъчи. В някои области на България (Родопите) е запазен обичая коледния колак да съдържа прабългарския символ на Слънцето, IYI, който е дума четяща се "ИВИ" и означава "бог".

КОЛОЖЕГ (КОЛАК) и КОЛОВОЗ - старобългарски названия на януари и август. Днес се срещат при сърбите и хърватите. Смисълът на тези думи е неясен и се търсят какви ли не обяснения на основата на сръбски и хърватски думи (през август се возят коли, пълни със зърно и т.н.). Общата част на КОЛОЖЕГ, КОЛАК и КОЛОВОЗ е КОЛ, която може да е тяхна семантична основа. Смисловото и фонетично съвпадението на тази основа със старобългарското КОЛ (време) и индоиранското KAL, SAL (време, година, срок) ни дава повод да предположим, че тя също носи общата семантика "време, година, срок" и в частност - "месец". Неясен остава обаче смисълът на добавките -ЖЕГ (може би "студен" от старобългарските названия на месец януари - "сечен" и "студен") и -ВОЗ (може би "горещ, усилен", сравни руското ВОЗНЯ). Хипотетично - КОЛОЖЕГ = "месец студен", КОЛОВОЗ = "месец горещ" и КОЛАК (януари) = "годишник, първи месец на годината".

КОРЧУН, КРАЧУН, КРАЧОЛ. Тези старинни български названия на Коледа не могат да се изведат от латинското calendae но се извеждат без проблеми от българското Коледа.Тези названия съдържат старинните български суфикси -ОЛ и -УН. Общата им семантична основа КОРЧ (КРАЧ) е фонетичен Р-Л вариант на КОЛЕД. В старобългарския език има голям брой такива Р-Л варианти на една и съща дума (клада-крада, велбъд-верблюд, бял-брон, плешка-пърси, вали-върни, плещя-причам, могила-магура, гълчава-кричава, бляд - бред, споляз - спорен, хула - кор, гал - гар, кълка - крак, хлема-хрема, шалвари-шарувари и др.). Това е белег за силно сарматско, т.е, прабългарско влияние върху старобългарския език.

Възможно е и българската дума НАЧАЛО да е образувана от същата тази семантична основа КОЛ, КАЛ.

В заключение, в добавка към известните езически и новогодишни елементи, характерни за българския вариант на християнския празник Възкресение Христово (подкрепени с древни кавказки аналогии) може да се причисли и самото българско название на този празник - Коледа (в старинен вариант Корчун, Крачун, Крачол). Представени са доказателства, че основата КОЛ на това българско неславянско название не е латинска, а идва от санскрит и родствените му езици, където тя означава "година, време, срок, период". Представено е цяло семантично гнездо в българския език, чийто думи се образувани чрез тази основа и носят нейното значение.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

*) Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн. Етимология на думата "Коледа", 13 Декември 2008

( http://falmis.org/index.php?option=com_content&task=view&id=158&Itemid=1)