Коледа - санскритско понятие означаващо "начало на годината"

КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

2. КОЛЕДА - ИНДОИРАНСКО ПОНЯТИЕ, ОЗНАЧАВАЩО

"ГОДИНА, НАЧАЛО НА ГОДИНА"

Иван Танев Иванов

В България, Гърция и Румъния, както и в католическите и протестанските страни денят 25 декември се чества като един от най-големите християнски празници - Рождество Христово. В нощта на 24 срещу 25 декември, наред с другите елементи на празника се пеят песни, възвестяващи раждането на богомладенеца. В Русия, Украйна, Белорусия и Сърбия този християнски празник е отложен на 6 януари поради изоставане на църковния им календар. Като християнски празник, нощта на 24 срещу 25 декември има едно единствено значение - да се почете раждането на младия бог Исус Христос. В този смисъл този празник няма нищо общо с годишния календар,с края на изминатата и началото на следващата година. В действителност при много европейски народи и особено много при българите, този празник е запазил и елементи от по-стар езически празник, който се е чествал на този ден и е имал съдържание, свързано с края на изминатата и началото на новата календарна година.

Новогодишното съдържание на празника на 25 декември идва от предхристиянската епоха, когато той е бил широко известен и почитан от старите сапейски народи - египтяни, месопотамци, перси, кавказки народи и др. но с друг смисъл. За тези народи Слънцето е главен бог и основа на техния годишен календар. В тази връзка, тези народи са чествали 25 декември като празник на Раждащото (Възраждащото) се Слънце и го свързат с деня на зимното слънцестоене (21-22 декември), който има смисъл на край на старата и начало на новата година. Най-голяма популярност този празник добива сред персите, които наричат бога на Слънцето Митра. По-късно празникът на бог Митра е зает и от римляните. Вярвало се, че в деня на зимното слънцестоене Слънцето (Митра) отива за три дни на гости на своята майка, където умира и в нощта на 24 срещу 25 декември се ражда отново. Годишният цикъл на раждането на Слънцето, неговото израстване, застаряване и смърт е бил много популярен при старите народи на Близкия Изток. Като отражение на този цикъл у нас се развива представата за т.н. Колело на живота, което е много популярно сред старите българи и е изрисувано на много места в българските манастири, въпреки че не е християнска традиция. През IV век християнската църква приема вместо Възраждането на Слънцето на този ден да се чества раждането на Исус Христос. В първите векове на християнството образът на Исус Христос в много случаи се е припокривал с този на Слънцето. В много български църкви образът на бога върху олтарната стена е изобразен като слънце.

Празникът Рождество Христово при българите от стари времена съдържа силни езически елементи и явно нехристиянско название - Коледа. Причината е в късното християнизиране на българите и силните позиции на прабългарите в държавата. 24 декември в България се нарича Малка или Суха Коледа. Нощта на 24 срещу 25 декември се нарича Бъдни вечер и в огнището се пали ствол от дъб или круша, наречен бъдник. Веднага след Бъдни вечер (вечерта на бъдното, на бъдещата нова година) по къщите тръгват на групи (куди, чети) специално обучени и облечени мъже, наречени коледари, които чрез песни и танци благославят стопаните и домочадието. В някои от песните също се възвестява раждането на младия бог, други обаче имат коренно различен характер и съдържат новогодишни пожелания. При старите българи, като наследство от календара на прабългарите началото на годината и началото на кръговрата на годишните празници е започвал от 21 декември - денят Единак, Еднажден (християнизиран като Игнажден), денят на зимното слънцестоене. Следващият ден - 22 декември се наричал Споляз, Сполязовден (съкратено Поляз, Полязовден) във връзка с поверието, че от първата живинка (човек, животно), което влезе в двора ще предопредели дали ще има сполука и дали ще бъде спорна новата година. Новогодишните песни, названието Коледа, бъдникът, вечерта на "бъдното", сполязниците и още някои други особености показват, че при българите в този християнски празник са се запазили много елементи и от по-стария соларен празник с новогодишно съдържание.

Освен българите, още един народ - чеченоингушите на Кавказ палят дъбово дърво в нощта на 24 срещу 25 декември и го наричат по същия начин на своя кавказки език - гула "бъдеще, бъдник" (Нови данни за прабългарския календар). Както и българите, чеченоингушите също пеят песни с новогодишно съдържание на този празник. За разлика от българите, празникът в нощта на 24 срещу 25 декември при чеченоингушите, които доскоро са били езичници, а сега са мюсюлмани, няма християнски характер и представлява единствено новогодишен празник в чест на идващата нова година. Най-вероятно прабългарите, които са живели 5 века в съседство до Кавказ, са донесли на Източните Балкани този чисто езически новогодишен празник, напълно непознат на народите на Източна Европа. С приемане на християнството няколко века по-късно, тези народи са започнали да честват Рождество Христово като изцяло християнски празник. При българите обаче новогодишните езически елементи на празника в този ден отчасти са се запазили.

Старите българи наричат този празник КОЛЕДА, Божич, "Новото Слънце", а също и "корчун", "крачун", "крачунец", "крачол". Етимологията на българското название Коледа, както и на сходното название на този празник - Крачун, не са добре известни. Освен това досега никой не е потърсил връзка между двете семантично еднакви названия, Коледа и Крачун. Съществуват три версии за появата на название Коледа в българския език, които могат да се нарекат условно простонародна, славянистична и академична. По-долу е предложена една нова, четвърта възможност за обяснение на Коледа, както и сходната дума Крачун.

Простонародното обяснение на тази дума е от глагола "коля", понеже българската традиция е изисквала да се коли прасе преди този празник. Това може да е спомогнало за запазване на езическото название Коледа, въпреки съпротивата на църквата, но не и да го обясни.

Славянистичното обяснение се основава на съществуването на някакъв измислен праславянски езически бог Коляда, уж дал началото на старобългарския езически празник Коледа, който се представя като общославянски. Като косвена подкрепа се търси в названията на песните, с които се възвестява раждането на богомладенеца - на руски колядка, чешки Koleda, украински коляда и колядникы, сръбски и хърватски ко̀леда. Тези названия може да са варианти на латинското calenda или да произлизат от българското Коледа. В действителност, няма никакви доказателства за такъв праславянски бог, липсва и общославянско название на такъв празник.

Академичното (това не значи вярно) обяснение за произхода на българското название Коледа се основава на названието на песните, които се пеят на Рождество Христово при много източноевропейски народи. Тези песни се наричат календи и имат много стар произход. През 680 г. поредният църковен събор в Константинопол забранил "така наречените календи" заради неприкритото им езическо съдържание. Като всяко забранено нещо обаче те явно са се запазили при много народи. Названието на песните-календи е еднотипно* и произлиза от латинската дума calendae - известяване. Например, на гръцки песните се наричат κάλαντα, на румънски сolindă, полски Kolęda, Kolędy (чете се коленда), старогръцки Καλάνδαι и старобългарски Êàëàíüäû – всички със значение "песен, известяваща за раждането на Исус Христос". Тези названия произлизат от латинския глагол calere – „да извикам, да известя”. Латинската дума сalere е родствена с подобни думи от други индоевропейски езици: гръц. καλέω 'известявам' и καλώ 'да нарека, да се позова', англ. to call 'зова, обаждам се', старо-англ. сeallian, тевтонско *kallojan, фароски kalla 'обаждам се' исландски kalla 'обаждам се, да назова, да се позова, крещя'.

Латинската дума calendae се е появила при създаването на латинския календар. Най-древният известен римски календар е от средата на VIII-ми век пр. н.е., въведен, както се предполага от легендарния цар Ромул. Годината имала 10 месеца и 304 дни, като периода от зимното слънцестоене до 1 март, който нямал стопанско значение за ранните италийски племена се изключвал от календара. Този календар е реорганизиран през VII-ми век пр. н.е. от втория легендарен римски цар – Нум Помпилий. Добавени са още два месеца, отговарящи за зимния период, а така получените 12 месеца се отмервали по фазите на Месечината. Във всеки лунен месец имало три особени дни, по които се изброявали останалите дни. Тези дни се наричали календа (calenda - първият ден на месеца, съвпадащ с деня - новолуние), нона (nona - началото на втората четвърт на Месечината или приблизително 7-я ден на месеца) и ида (idus - началото на третата четвърт на Месечината или приблизително 14-я ден на месеца). Названието календа идва от латинския глагол calere – „да извикам”. Денят календа се обявявал от жреците (pontifex) чрез произнасяне на магическа фраза, в която многократно се повтаряла думата calo – „аз извиквам”. На този ден се плащали лихвите по заемите, които се фиксирали в отделен списък, наречен calendarium, оттук идва и терминът календар [Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Исторические корни и развитие обычаев. Ред. Коллегия: Токарев С. А., Гроздова И. Н., Иванова Ю. В. и Серов С. Я. Изд. Наука, Москва. 1983, С. 28-33].

Академичното обяснение пренебрегва съществуването на езически елементи в българския празник Коледа, които за разлика от празника при други народи са много силни и биха могли да бъдат носители на самото название Коледа. Вярно е, че двете названия коленда и коледа са фонетично много близки, но това не значи, че непременно имат еднакъв смисъл и произход. Пренебрегва се и успоредното название на Коледата - Крачун.

Може ли да се предложи друго обяснение за Коледа, което да отчете неговата силна езическа и календарна природа и наличието на втора фарма - Крачун? Арабският пътешественик Ал-Бируни, живял в Индия от 1022 до 1024 съобщава, че в Индия се употребявал календар, въведен от саките (наречени шака от ранните индийци) [Добрев, П. Царственик на българското достолепие. Изд. къща "Ив. Вазов". София, 1998, с. 38]. Календарът е наречен шака - кала т.е, "сакска година", където кала (kala) на санскрит означава "интервал от време, период от време, срок, година". Подобна е и сакската дума sal - "година" понеже началното "С" често преминава в "К". В пехлеви sāl – година, в пущунски kāl – година (ИС-ПРС www.avesta.org.ru). Други подобни думи са санскритското kaale - "срок, край на определен отрязък от време [В. А. Кочергина. Учебник Санскрита. Учебник для высших учебных заведений - Москва: Филология, 1994. с. 336] и kalpa -"интервал от време, равен на една година - 360 дни". Санскритското kalpa - "година, срок от време" е заимствано от тохарите (kālp) и хотаносаките (kalpa) [DA-DT-b] със същото значение. Това понятие се съдържа и в индо-арийските думи кalnirnayak = calendar maker (човек, който съставя календара) и калиюга - название на древна историческа епоха, kalya - староиндийска дума със значение "утро".

В заключение, при древните индо-арии и източните иранци са се употребявали сходни думи с основа КАЛ, САЛ, означаващи "година, срок, период от време, начало на нов период от време". Това са посочените по-горе думи КАЛА, КААЛЕ, КАЛПА, САЛА, kālp, kālpа, sal, sāl, kāl, KALNIR, калиюга, kalya. Основата САЛ, КАЛ на тези думи обаче фонетично и смислово съвпада с основата на старобългарската дума КОЛЕДА, която може да се разглоби на КОЛЕ (семантична основа) и (-ДА) -суфикс. За суфикса "-ДА" сравни думите беседа, ливада, свобода, грамада, войвода и т.н. "-ДА" е вариант на суфикса "-ота, -та" в: красота, топлота, страхота, чернота и т.н. Основата КОЛЕ има семантична връзка със санскритското КАЛА, КААЛЕ и сакското САЛ (година). За прехода на "А" в "О" (кала-кола), настъпил след IX-ти век в много старобългарски думи виж примерите Баян-Боян, багатур-бототур, багаин-богоин, Такто-Токту. Така че, КОЛЕДА може да е индо-иранска дума, донесена от прабългарите, със значение "година, годишен интервал, край на старата година, начало на новата година".

В този смисъл българското название Коледа може да отразява езическия субстрат на празника, отразяващ календарното му значение и връзка с деня на зимното слънцестоене и началото на годината по слънчевия календар. Друга подкрепа на тази възможност може да се намери в съществуването на мощно семантично гнездо от сходни по вид и значение думи в българския език. Това са оригинални и старинни български думи, образувани от същата основа КОЛ, САЛ и носещи нейното значение:

КИЛАВА – времето около 4 часа следобяд, когато Слънцето започва да залязва (Вакарелска-Чобанска, Донка. Самоковският говор. Институт за български език. БАН. Акад изд. „Проф. Марин Дринов”. София. 2002). Това е всъщност "краят на работния ден" от "каале" - интервал от време, срок (санскрит).

ОТКОЛЕ означава "отдавна, от преди много време, преди голям интервал от време" и съдържа основата "коле", защото "от-" е очевиден предлог. ОТКОЛЕШЕН означава "отдавнашен, който е от преди много време". Ясно е, че основата "коле" има същото значение, както и индоиранската основа KAL.

ОТСЕЛЕ - старинен вариант на ОТКОЛЕ и има същото значение. Тя се среща в Именника на раннобългарските владетели и в уводната част на Елинския летописец. Основата на ОТСЕЛЕ е "сел", която съвпада с индоиранската основа KAL, при саките sal, в пехлеви sāl.

ДОКЛЕ - съкратена поетична форма на ДОКОЛЕ - докато, интервал от време от някакво начало до определен момент.

КОЛЕ (КОЛЧЕМ) означава "винаги когато", и посочва, че някакво действие се извършва периодично, през голям интервал от време. И в тази дума основата "кол" има същото значение - голям временен интервал, срок от време.

КОЛ - (старинна дума от БЕР). Означава „време”. Среща се в изразите: „не ми е кòли” = нямам сгодно време; „не беше ми кòлица” = не ми беше сгодно време (Тетевен) (БЕР, с. 544); „да не му е кòли” = да няма сгодно време, т.е, да няма късмет, да не живее дълго (старинна, почти забравена клетва от Трявна).

КОЛ - (старинна дума от БЕР). Означава „интервал от време, равен на един месец при определяне на бременност”, т.е., КОЛ = "месец" (БЕР, с. 544).

КОЛАК - кръгъл обреден хляб - питка, който се прави специално за Коледа и съдържа разни късмети. В най-старинните варианти върху колака се изобразяват соларни символи - кръг с радиални лъчи и др. (виж фиг.1).

Фиг. 1. Коледен (крачунски) колак от Румъния. На лицето е изобразен соларен символ - Слънце с радиални лъчи. В някои области на България (Родопите) е запазен обичая коледния колак да съдържа прабългарския символ на Слънцето, IYI, който е дума четяща се "ИВИ" и означава "бог".

КОЛ, КОЛИ (стблг.) [Беню Цонев. История на българския език. Том 1. С. 1919, с. 93] – време; срок; момент от времето, спрямо който се определя миналото и бъдещето. Например: не ми е коли (още в стария Апостол) = „нямам време”; не беше ми колица (в Тетевен) = „нямах време”; да не ти е коли (клетва) = „да нямаш време”, т.е., "да умреш без време". Други изрази: „кол се върнеш, нашият ур (спокойствие ?) се разваля”, „колем не си тръгнал, хич не тръгвай”, „Откол е Митър затворен, ратаите нямат почивка, овчарите нямат заплата”, „Откол е Мехмед субаша, мома при майка не ляга”.

Възможно е и българската дума НАЧАЛО да е образувана от същата тази семантична основа КОЛ, КАЛ.

КОЛОЖЕГ (КОЛАК) и КОЛОВОЗ - старобългарски названия на януари и август. Днес се срещат при сърбите и хърватите. Смисълът на тези думи е неясен и се търсят какви ли не обяснения на основата на сръбски и хърватски думи (през август се возят коли, пълни със зърно и т.н.). Общата част на КОЛОЖЕГ, КОЛАК и КОЛОВОЗ е КОЛ, която може да е тяхна семантична основа. Смисловото и фонетично съвпадението на тази основа със старобългарското КОЛ (време) и индоиранското KAL, SAL (време, година, срок) ни дава повод да предположим, че тя също носи общата семантика "време, година, срок" и в частност - "месец". Неясен остава обаче смисълът на добавките -ЖЕГ (може би "студен" от старобългарските названия на месец януари - "сечен" и "студен") и -ВОЗ (може би "горещ, усилен", сравни руското ВОЗНЯ). Хипотетично - КОЛОЖЕГ = "месец студен", КОЛОВОЗ = "месец горещ" и КОЛАК (януари) = "годишник, първи месец на годината".

Наличието на втора форма - Крачун (корчун, крачун, крачунец, крачол), на традиционното българско название Коледа силно подкрепя нашата хипотеза. Думите Крачун и Крачол доскоро са изпозвани и като български лични имена, а днес са запазени като старинни български фамилни имена (сравни Пею Яворов Крачолов; Крачун и Малчо). Названията "крачун", "крачол" на коледния празник се срещат при днешните армъни (българските куцовласи). Българските варианти на Коледа - Крачун, Карачун са усвоени и от някои съседни народи. В миналото голямата и силна българска държава и култура са влияли силно върху днешните български съседи - сърби, албанци и румънци и унгарци, които за дълго време са били част от народа на България. Коледа при румънците се нарича Craciun "Крачун", а при унгарците - Karacson - "Карачон", които се смятат за български заемки. Освен в балкано-карпатския регион, названието крачун, карачун има по-обширна известност [Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Исторические корни и развитие обычаев. Ред. Коллегия: Токарев С. А., Гроздова И. Н., Иванова Ю. В. и Серов С. Я. Изд. Наука, Москва. 1983, с. 109-110]. На словашки Крачун означава Рождество Христово. При поляците едно от названията на обредния хляб е крачун. В руския език думата корочун е означавала денят 12 декември по стар стил (25 дек по нов стил, денят Коледа), също зимното слънцестоене, а също и "смърт". Белорусите употребявали думата корочун в смисъла на „внезапна смърт на човек в млада възраст” [Токарев С. А. Религиозные верования восточнославянских народов. Москва. Изд. АН СССР, 1957, с. 108-109; Десницкая А. В. К интерпретации балканизмов в карпатской лексике. В кн.: Общекарпатский диалектологический атлас. Кишинев. Штинца, 1976, с. 22-25].

Думата крачун остава с неясно съдържание. Предложени са няколко възможни тълкувания. А. В. Десницкая я извежда от древноалбански корен, с който албанския учен Э. Чабей обяснява албанското название на коледния бъдник, означаващ „пяна”. От своя страна руските учени С. А. Токарев и К. Эрбен извеждат думата крачун от древнославянския корен КРТ (край, конец, свършек), от което някои изследователи извеждат думата "чорт" (дявол, рус.) и свързват с името на домашния дух при чехи, поляци и латиши. Според други [Токарев С. А. Религиозные верования восточнославянских народов. Москва. Изд. АН СССР, 1957, с. 108-109; с. 109] „...при някои праславянски племена Крачун, Карачун представлява име на божество на зимата и смъртта, в чест на което правели празник около деня на зимното слънцестоене”. Молдавският учен Ю. В. Попович достига до извода, че „...главната особеност на празника Крачун се състои в почитане на Слънцето, на неговия наместник на Земята – огъня и на починалите родители” [Попович Ю. В. Молдавские новогодные праздники. В кн.: Общекарпатский диалектологический атлас. Кишинев. Штинца, 1976, с. 145]. Той предполага, че самата дума крачун идва от езика на древнославянските племена от Карпатския район, откъдето тя се разпространява по-нашироко в славянските езици и се възприема от източнороманските езици и от унгарците. [Попович Ю. В. Сравнительный анализ некоторых обычаев годового цикла у народов балканского и карпатского ареалов. В кн.: Общекарпатский диалектологический атлас. Кишинев. Штинца, 1976, с. 144].

Според нас всички тези названия (Крачун, Корочун, Craciun, Karacson), свързани с новогодишния празника Коледа може да идват от старобългарския (старославянски) корен КРТ (край, конец, свършек, кратък, скъсен). Смята се, че тази дума е производна на праиндоевропейския корен *ker - "режа, отрязвам, скъсявам". От тук думите Крачун, Корочун, Craciun, Karacson може да бъдат славянски превод на старобългарското и прабългарско календарно понятие Коледа - хронологичен край, завършек на временен период, край на календарен период, равен на една година.

Интересно е, че в празничния календар на българите думата кърчан е запазена като название на летния празник на св. Теодор Тирон - 8 юни [Рачко Попов. Кратък празничен народен календар. Изд. БАН, Етнографски институт, С. 1993, с. 52]. Този празник се нарича Кърчан Тодор или Летен Тодоровден и се приема като астрономическа точка, когато настъпва сезонен поврат, "Слънцето се завърта към зима", летния полупериод свършва и започва зимния. Вероятно това е остатък от много стар народен календар с два сезона - летен и зимен. Календарния и езически характер на този празник се подчертава и от факта, че около тази дата рано сутринта за пръв път се показва на хоризонта съзвездието Плеяди (Квачката с пиленцата, Квачка, Власи). По подобен начин (чрез изгряването на звездата Сириус на хоризонта) древните египтяни са предсказвали разливането на река Нил. И в този случай българското название "кърчан", подобно на понятието Коледа, има хронологичен смисъл на "край на един временен период и начало на друг".

В сръбския и хърватски езици Крачун е лично собствено име. Подобно лично име има и при румънците – Kroci и при унгарците – Karacsony. При българите Крачол е старо фамилно име. Смисълът на това име също може да се изведе от значението на старобългарската основа КРТ - човек с нисък ръст, нисък човек, къс, кратък, сравни българските диалектни думи късиндел, кратиндел (БЕР) - човек с нисък ръст, нисък човек.

В заключение, в добавка към известните езически и новогодишни елементи, характерни за българския вариант на християнския празник Възкресение Христово (подкрепени с древни кавказки аналогии) може да се причисли и самото българско название на този празник - Коледа (в старинен вариант Корчун, Крачун, Крачол). Представени са доказателства, че основата КОЛ на това българско неславянско название може да не е латинска, както се смята, а да идва от санскрит и родствените му източноирански (скитосарматски) езици, където тя означава "година, време, срок, период". Представено е цяло семантично гнездо в българския език, чийто думи се образувани чрез тази основа и носят нейното санскритско и източноиранско (прабългарско) значение. Показано е, че това прабългарско и старобългарско понятие във фонетично променена форма е усвоено от много народи от балкано-карпатския регион, чиято площ е владяна за няколко века от мощното в миналото Първо българско царство (империя).

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

*) Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн. Етимология на думата "Коледа", 13 Декември 2008

( http://falmis.org/index.php?option=com_content&task=view&id=158&Itemid=1)