ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ
АВЕСТИЙСКИ
ЕЗИК И БАЛХАРСКИ ЕЗИК – БЛИЗОСТ И РАЗЛИЧИЕ
Иван Танев Иванов
На основата на представените по-долу езикови факти може да се заключи, че в района на град Балх освен документираният авестийски език е съществувал и друг, много слабо документиран индо-арийски език. Нека този втори език наречем условно балхийски или още по-добре, балхарски език. Населението говорещо на балхарски език сигурно е било разположено близо до, но северно спрямо град Балх, докато авестийският е имал вероятно южно и западно разположение спрямо града.
Някои учени считат, че езикът на книгата Авеста е всъщност партянски език, говорен в областта Партия (древна област, известна от Авеста като Партава (Дахистан), по-късно Хорасан) на запад от град Балх. По времето на Селевкидите, едно от иранските племена, партяните (парните), водени от царя си Аршак, въстава срещу Селевкидите и в 238 г.пр.н.е. създава в Хорасан собствена държава, наречена Партава (по гръцки Партия). От този цар води названието си иранската династия «pählavan» - буквално “жител на областта или града Пахл - Балх", преносно "човек със знатен произход" (сравни "римлянин" - жител на град Рим). Официалният език на образуваната държава е наречен пехлеви (pählavi, където pähl е основата, а -av и -i са ирански суфикси). Последният ирански шах се казваше Махаммад Реза Пехлеви. Думата "pahlavan" показва, че най-древното название на града е било Балх, Бахл, Пахл.
В
авестийския език aurusha е значело бял, бяла. Авестийската дума aurusha
явно възхожда към същата праиндоевропейската форма
bherэg
– бял. При формирането на тази авестийска дума, началното “b”
е преминало в “u”.
Вероятно тази трансформация “b
– u” е доста
честа в авестийския език, защото се среща и при други авестийски думи, например aurva
–смел, сравни с латинското brave - смел. Също, древният град Варну, намиращ се южно от Балх е
записан от гърците като Аорнус, вероятно следвайки авестийското произношение Аорну. От тук
можем да изведем правилото за промяна на началното “b”
от индоевропейските праформи в “u”
при съответните авестийски думи. В балхарския език обаче, началното “b”
се е съхранило, например bherэg
– Balkh, също bhergho
- балкан. Подобна промяна b-u
е настъпила и в тохарския език, където от началното bherag
–бял се е достигнало до arsh или
uarsh – бял.
При
авестийския, както и при всички други известни езици от района, пахлави, санкрит, согдийски и
др. трансформацията “р-л” отсъства. Например, от изходната праиндоевропейска форма
bherэg
– бял произхождат думите за “бял, светъл, блестящ” в иранските
езици: средноперсийски brz, партянското b`rz, b`rz`g, согдийското brzn`t, хоремзийски mj`br`z – сияние,
сияещ. При тохарския също arsh
- бял. Като локално езиково изключение в Източен Иран обаче, балхарският език се
характеризирал с трансформацията р-л. Това се доказва от следните примери. От bherэg
се е преминало в aurusha в авестийски и в Balkh
при балхарски. От bhergho
се е преминало в berz
в авестийски и balkan
в балхарски. Успоредната употреба на двете форми на иранския бог на земеделието, Бурзен и
Булкен в района на град Балх също доказва такова двуезичие. Като примери в това отношение
евентуално можем да приемем и много от посочените по-горе български думи с предполагаемо
източно-иранска етимология, в които има трансформация р-л. Например, varsha
(авестийски)– валеж (български, вероятно от балхарски), също mrûva-
мълвя, hvarenangh – хвален, еverezika- офлянквам се.
Следователно,
авестийският и балхарският са били близки езици, но са имали и съществени
фонетични различия.
Основните различия, които вече бяха посочени, са наличието на трансформация “б - у” при
авестийски, но не и в балхарски, и наличието на трансформацията “р - л” само в балхарски, но
не и в авестийски. Обаче, в много от посочените по-горе български думи с предполагаемо
източно-иранска етимология липсва трансформация р-л. Например:
khra
(авестийска)–край (българска, вероятно авестийска). Също и думите haurvat
– Кубрат (Хоурват, Хорив, Курбат), varez-
върша, sra
– крак, vairi
– вир, shôithra
–шатра, parâ
– пера, пресичам, избягвам. Следователно, даже първоначално етносите говорещи на
авестийски и балхарски да са били териториално разделени, сред мигриралите по-късно
прабългари е имало говорещи и от двата езика. Това означава, че не бива да се очаква плътно
припокриване на езика на прабългарите с този на говорещите само авестийски или с този на
говорещите само балхарски. Това може да обясни доброто, но не плътно припокриване на думите
от прабългарския език с този на авестийския.
В това отношение
е важно да се потърси произхода на гръцкото название на Балх - Бактра. Това досега не е
направено еднозначно. Ж. Войников предлага Балх
<
Бахди
<
Bactr
= "географска посока, запад или север". Тук имаме извеждане на по-древни (Балх)
от по-нови (Бактра) названия. Петър Добрев свърза Бактра с древното име пакти на
източноафганистанските племена, които днес се наричат пущуни и са основно население в
централен и южен Афганистан. Това обяснение изглежда добро, но в светлината на вече
установената трансформация р-л може да се предложи друго, като че ли по-добро решение.
Ние изведохме древния топоним Балх от праформата bherэg. От тук могат да се получат всички известни от древността варианти на това име: Балх, Бахл, Бахлика, Палх, Пахл, Пахлика, Вахлика, Балл, Бахли (от Бахли се получава Бахди). При всички тези варианти обаче се спазва трансформацията р-л независимо, че във всички регионални езици такава трансформация е отсъствала. Например, при санскрит е нямало трансформация р-л и името на града би трябвало да звучи Бахрика. Фактът, че на санскрит се е казвало Бахлика означава, че произношението е било съобразено с произношението на “балхарски” говорещото население на града. Според особеностите на авестийския език, името на града по авестийски е трябвало да звучи Ауруша, от bherэg с вече коментираните трансформации "б - у" и "р - л", а също и с явния преход "г – ш". Обаче, и на авестийски се е ползвало името Балх в съответствие с местното (или древното) балхарско произношение. Известната иранска (партянска) династия Пахлави, водеща началото си от Балх явно е съобразена с трансформацията р-л, въпреки че е управлявала в страна (Партия), в чийто език е нямало трансформация р-л. Следователно, старите народи в района (индийци, авестийци, партяни) са се съобразявали със старото историческо название на града Балх-Бахл, независимо от особеностите на собствените си езици. Нашата хипотеза е, че за разлика от тях гърците като по-нови и външни пришълци в този регион не са се съобразили с исторически древното “лъ-кащо” произношение на града (Балх или Бахл) и са ползвали вече преобладаващата тогава "ръ"-каща форма (Бахр) на названието. Вероятно звукът "х" в Бахр е бил силно гърлен звук. В старогръцката ортография негръцките съгласни звуци са предавани приблизително с двойни гръцки букви. Например в прабългарските гръцки надписи съчетанието -τς- задължително предава "ч". Среща се и съчетанието -τχ- може би предаващо гърлено или шипящо "х". Вероятно гърленото "Х" в Бахр гърците са записвали чрез съчетанието -τχ-. Тази форма е преминала и в други езици. В по-късните прочити на гръцки и латински този двоен знак вече е произнасян като двоен звук (-ТХ или -ТК) от където се появява прочита Бахтра-Бактра. Така, трансформацията на топонима на гръцки вероятно е станала по линията БАХЛ - БАХР - БАКТР - БАКТРА, където Х е гърлен звук.
В
древната “География” на Птолемей се споменава за арийското племе “борги”, което живеело
до град Агура в областта Ария, намираща се на западната граница на Бактрия, около днешния
град Херат, Западен Афганистан. Като се вземе пред вид нестабилността на съгласните “р” и “л”
и възможния преход р-л при скито-сарматските народи, възможно е името на това племе да е
звучало и като “болги”, което съвпада с морфемата на българското име. По-късно, в ранния
Кавказки период, едно от българските племена е имало
подобно име бургар, бурги.
Предишна глава на книгата Следваща глава на книгата В началото на книгата