За разлика от тях обаче, в българските земи и около тях обаче няма нито един топоним, хидроним, омоним или антропоним, който поне малко да прилича на името на прочутия “главен бог Тангра” на управляващия народ в ранна България. Няма и никакъв празник за Тангра, а има толкова много празници наследени от прабългарите. Празници като Полязуване (Сполязуване), Бъдни вечер, Малка коледа, Трифон Зарезан, конните надбягвания на Тодоровден, петровското пиле на Петровден и оставянето на първия сноп при започването на жътвата са доказани или подозирани прабългарски обичаи. Те са били в последствие възприети от българските славяни и са обвързани с църковната и фолклорна традиция на съвременните българи.  

        След като не могат да намерят никакви следи от Тенгри в българската култура, някои изследователи [Едуард Хашодзов, Тодор Балабанов. Към въпроса за първобългарския Тагра (Тангра, Тенгри). Българска етнология. № 3 / 1984. с. 41-51] се отправят за помощ към кавказкия народ малкарлар (на руски - балкарци). Постулира се, че след като на руски те се казват балкарци, значи са братовчеди на прабългарите! Късната (XIII-XIV-ти век) поява и сформиране на този кипчакски (казахски) народ, клон на Чингизхановите орди, никак не пречи на тези автори свободно да прехвърлят всякакви негови езически остатъци върху прабългарите. По този начин днешните малкарско-карачайски песни, благопожелания, гатанки, пословици и топоними със споменавания за бог (тейри =тенгри) се представят като доказателства, че прабългарският върховен бог се казвал Тагра или Тегри. Както се казва, ашколсун, машаалах на такова изследване! 

По особена е позицията на П. Добрев, който допуска, че думата Таггран от мадарския надпис (ако такава дума наистина съществува!) може да отговаря на хипотетичен бог с име Тангра, но това не е тюркския бог на небето Тенгри, а някакъв хипотетичен прабългарски бог на гръмотевицата. Той се обоснова с това, че при много индоевропейски народи думата за гръмотевица е звуково подобна - "тандра, thunder, donner и др." При шумерите dendir - бог на гръмотевицата. Всъщност, много от тези наименования може и най-вероятно са създадени по пътя на звукоподражание на явлението за което се отнасят. Например турското tangırmak (тангърмак) - "да кънтя, да гърмя", както и българското "кънтя, гърмя" са звукоподражателни думи. Това обяснява защо етнически и исторически най-различни народи имат сходно наименование на думите, отнасящи се за гръмотевицата. Това ни лишава от възможността да правим сериозни изводи за боговете на прабългарите само на основата на такиви външни омофонни признаци, без да вземаме пред вид функцията на тези богове. Всъщност, въпросът за бога на гръмотевиците при индоевропейските народи е малко по-различен и стои така. Вече няма никакво съмнение сред изследователите, че изначалният главен бог на древните индоевропейци (*Dyēws) е персонифицирал „светещото небе”. Тази най-древна идея за „свещеност на небето”, свързана със „светлината” и „превъзходство над всичко” се изразява с представата за „богът-баща”- *dyew(s)pHter (Eliade, 1978: 189). Следователно, представата за богът-небе е много древна и характерна за много народи, включително и индоевропейските, а не само за южносибирските, както често се пише. По-късно, при всички индоевропейски народи този бог-небе се трансформира в бога на светкавиците, бурята и дъжда: Varuna при ведическите индийци, Odinn при скандинавците, Zeus при древните гърци, Yupiter при латините, Перун при праславяните. С това е подчертана способността на този бог да дарява, дава (!) плодородие, изобилие и богатство. В тази връзка, според Birkhan (1970: 303 - 332), келтският бог Taranis / Tanarus, старовисоконемският Donar и древнонорвежският Dórr, които са богове на гръмотевицата, са поели изцяло или частично функциите на древния индоевропейски бог на небето - *Dyēws. Подобни богове са и индоиранския Datar и съответния праславянски Даждбог, които обаче нямат нищо общо с гръмотевиците. Последните названия - Taranis / Tanarus, Donar, Dórr, Datar и Даждбог произтичат от индоевропейския глагол "donner, давам, дарявам" и нямат нищо общо с названието за "гръмотевицата", което често е звукоподражателно. 

Придържането към външни звукоподражателни признаци обяснява широка популярност на мнението сред някои любители на българската история и езотерика, че е съществувал прабългарски и индоевропейски бог Тангра - бог на гръмотевицата, който няма връзка с южносибирския и алтайски бог на небето - Тенгри. Въпреки че такъв бог не е доказан, развинтеното въображение на неговите "поддръжници" стигна до там да го представя като най-древен от всички земни богове, баща на боговете на по-късните от него основни световни религии. Тези фантастични твърдения се обясняват с нуждата една част от българската младеж, при цялата разруха на българската култура и стопанство, да намери някакъв източник за национална гордост. В действителност, това е много опасно спасение, защото когато този лъжлив за тях балон се спука, а един ден и това ще стане, падането надолу е много продължително и болезнено. Ние трябва да се основаваме единствено на доказани факти, а такива за щастие има. Съгласно розетата от Плиска и следите в езиците на съседните народи, при прабългарите действително е имало бог на гръмотевиците и това е, естествено не някакъв Тангра, а универсалният индоевропейски бог на гръмотевиците - планетата Юпитер, при това е носел добре съхранено име, Янкул-Анишър-Йенша-Ените и е съответствал на бога на гръмотевиците - при асиро-вавилонците Аншар и индийците Ангирас (вероятно "небесен повелител") (Названия на прабългарските богове-планети).

ДОПЪЛНЕНИЕ:                           

Тангра е най-големият мит в българската история

Петьо Дельов

Почитали ли са предците ни тюркския бог Тангра /Тенгри/? Имаме ли вярна представа за културната идентичност на предците ни? Познаваме ли своето културно наследство?

Кое дава основание на официалната наука да твърди, че Тангра е прабългарският бог? Тази представа е утвърдена до такава степен, че никой дори не се замисля да провери дали тя е истина. Малцина може би са тези, които се досещат да изследват доказателствата в техния възможно най-автентичен вид. А какви са те?

Това е един силно повреден надпис, намарен в Мадара. Според неговия официален прочит кан Омуртаг бил направил жертвоприношение на бог Тангра. Нека сега погледнем надписа в неговия автентичен вид на гръцки език. Търсим къде е записано "бог" и къде е записано "Тангра". В края на ред пети откриваме четири букви "ОNTA", а в началото на шести ред пет букви - "ГГРАN". Откриваме ли "бог" на гръцки език в надписа - "тео"? Не!!! И това е първото смущаващо обстоятелство. В надписа не се пояснява изрично, че "ОNTA.....ГГРАN" е бог. "Тео" е добавено изкуствено при прочита на надписа. При това положение как така сме толкова сигурни, че зад "ОNTA.....ГГРАN" непременно стои името на бог.

Какво още е смущаващо в прочита на надписа? Буквите "ОNTA" са разположени на пети ред, а "ГГРАN" на шести ред. Защо сме толкова сигурни, че представляват една дума? Откриваме ли в надписа други думи, разкъсани по подобен начин? Елементарната логика изисква да се запитаме кой би увековечил името на своя бог /най-святото, най-почитаното/ по подобен лош начин? Толкова ли е дълго името, че да не може да се запише слято на един ред? Следователно, ако "ОNTA.....ГГРАN" въобще е една дума, тя може да означава и всичко останало, освен бог.

"ОNTA.....ГГРАN" днес може и да наподобява звуково "Тенгри", но езиците с течение на столетията се изменят. Защо сме толкова сигурни, че тюркоезичните народи в девети век или по-рано са назовавали своя бог с името "Тангра", а не "Тенгри", "Тенри" или по друг начин? Името на българския кан Сабин или пък на жоапан Сивин не наподобява ли това на Св. Сабина? Едно и също лице ли са кан Персиан и Персей или пък Омир и Омар?

При толкова много условности в един силно повреден надпис, защо десетилетия наред се втълпява като изначална истина, че Тангра бил прабългарският бог? Все пак нека проверим дали прочитът на надписа се потвърждава от други доказателства.

Защо в родния ни фолклор, запазил толкова много остатъци от езичеството, не откриваме нито една народна песен, в която да се възпява Тангра, нито едно предание, нито една народна приказка, в които да се говори за Тангра? Въобще има ли нещо, което да напомня за тюркския бог в родния фолклор? Не!!! Защо не откриваме Тангра или нещо, което да напомня за него и в апокрифната книжнина?

Възможно ли е нещо, което векове наред е било най-свято, най-съкровено, най-почитано, макар и езическо, да не остави никаква следа в съзнанието на българите от средновековието до наши дни? В народните песни, предания и приказки откриваме не Тангра, а слънцето, което живее в дворец, има брат, сестри, краде си девойки, юнаци се надбягват с него и пр. и пр. Мога да посоча и следи от култова практика, свързана със слънцето.

Изглежда, народът ни не само, че не е почитал, но дори не е и чувал за тюркския бог. Ако това не беше така, Тангра би трябвало да присъства в родния ни фолклор вместо слънцето.

Защо Йоан Екзарх и Теофилакт Охридси развенчават вярата в слънцето и луната като богове, а не в Тангра? Теофилакт Охридски ни предава религиозния спор между кан Омуртаг и пленника византиец Кинамон. В този спор не става и дума за Тангра. Българският кан кара пленника християнин да се покланя не на бог с името Тангра, а на слънцето и луната и да яде от това, което е принесено в жертва. Кинамон е хвърлен в тъмница след като отказва да стори това и заявява, че слънцето и луната не са богове, а слуги на Бога и дори на хората.

Единствено в късен турски ръкопис от 14 век се твърди, че българите били наричали Аллах на своя език Тенгри. Доколко ние, потомцита на кан Аспарух, сме наричали Аллах на собствения си език Тенгри мисля, че е ясно. Според някои гледища в ръкописа се визират казанските татари, унищожили Волжка България. Според арабските извори обаче волжките българи са наричали Аллах с името Едфу /Ел Балхи/. Според Ал Масуди пък българите са от религията на магите". За тези исторически извори съобщава Петър Добрев.

Преглеждайки христоматиите по история на България, не открих религиозния спор между кан Омуртаг и Кинамон. Доста подозрително мълчание, нали? Това, което е неудобно за официалната линия се потулва, премълчава или преиначава. Анализ на споменатия исторически извор открих единствено при Иван Венедиков и Петър Добрев. Последният с възмущение отбелязва, че важен исторически документ по въпроса за езическата религия на прабългарите е преиначен. Във френския превод на Ал Масуди се отбелязва, че "българите са от религията на магите", но странно защо, в христоматиите по история на България този текст е заменен с "българите са езичници".

Ако все още съществува съмнение дали Тангра е прабългарският бог, нека разгледаме накратко археологическите доказателства, които винаги са се ползвали с най-голяма тежест. Отдавна са разкрити руините на прабългарските езически светилища. Разкрити са и редица важни детайли, като напр. особен архитектурен план, следи от постамент, върху който е горял огън, канали и басейнчета за вода и др. Отдавна са известни и точните паралели на тези светилища по света. Такива са открити в земите на иранските народи като перси, парти и др, в земите на кавказките народи, вкл. в Армения и Грузия, и дори северно от Черно море, напр. в крепостта Судак. Това са т.нар. ирански храмове на огъня /виж Стефан Бояджиев, Тодор Чобанов, Рашо Рашев и др/.

Кое е важно да се подчертае? Всеки един от гореописаните детайли в прабългарските светилища е свързан с конкретна култова практика с конкретен паралел в иранските храмове на огъня. Такива са фактите от археологията.

Ако все още сме скептични, нека със същия този скептицизъм да погледнем към Тангра. Нека се запитаме какво в прабългарските езически светилища показва, че в тях е почитан Тангра със съответната култова практика, ако въобще е известна ритуалността в тенгризма? В земите на тюркските народи откриват ли се храмове, идентични на прабългарските? Въобще, подобни каменни храмове не предполагат ли уседналост? На тези, които са почитали бога-небе Тангра, въобще потребни ли са им били подобни храмове, след като си имат небе? Тенгризмът не е известен като храмова религия.

Нека спрем вниманието си и върху забележителния каменен надпис от Филипи на кан Персиан. Надписът гласи: "Ако някой търси истината - бог вижда. И ако някой лъже - бог вижда. Българите направиха много добрини на християните /ромейте/, но християните забравиха. Ала бог вижда". Надписът трябва да бъде повод за национална гордост. С какво е забележителен надписът? Създаден е по волята на български владетел, който почита истината и ненавижда лъжата, а в ценностната му система е заложено правенето на добрини. Факт е, че надписът отразява основните възгледи в зороастризма - почит към истината и ненавист към лъжата, добри мисли, добри думи, добри дела. Отразена е и концепцията за един бог. Не са необходими кой знае какви познания за зороастризма, за да се забележи посоченото обстоятелство. Не ми е известно каква е философията на тенгризма и дали той въобще е в състояние да изгради подобна нравственост и духовност? Друг любопитен исторически извор предава думите на византийски военачалник, според който българите били загубили някогашната си справедливост, с която се славели и заради която градовете и народите се присъединявали доброволно към тях.

Бих искал да обърна внимание и върху друг изключително интересен факт. При прабългарите е засвидетелствана както ритуална, така и реална трепанация на черепа. Оставям настрана това, че за подобна сложна медицинска операция са необходими задълбочени познания и умения. Защо подобен факт се премълчава при изследването на въпроса за прабългарската езическа религия и ритуалност. Не е известно подобна практика да е характерна за тенгризма.

Нека погледнем руническите знаци върху седмолъчната бронзова розета от Плиска. Подсказват ли те с нещо култ към Тангра? Тенгризмът служи ли си с тези рунически знаци? Ако те бяха тюркски, отдавна световната наука щеше да е наясно с философията и култовата практика на тюркската религия. Същото важи и за знакът IYI. Тюркският им произход се отрича от учени като Р. Казласов и др.

Изложените факти и доказателства ме карат да мисля, че все още нямаме вярна представа за културната идентичност на предците ни. Налице ли е подмяна, волна или неволна, на тяхната идентичност? Лишени ли сме културното ни наследство? Почитали ли са старите българи Тангра /Тенгри/ - нека всеки сам прецени, като претегли доказателствата на везните.
777777777777777777777777777777

"Бихте ли коментирали, ако обичате, (за да се посмеем) този исторически извор, който свидетелства за прозвището на Върховния Бог у българите - Тангра?

Става дума за турски манускрипт, част от колекцията на Дийц в Берлинската кралска библиотека. Гръцки цар, в кореспонденция с халифа Муавия, уточнява кои са светите имена на славния Аллах на всички езици?