ИРАНСКИ
СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ
БЪЛГАРИ
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
След
като хуно-тюркистката теория за произхода на
прабългарите "дойде" по логичен път до закономерното си “заключение”,
че прабългарите били малочислена,
нискокултурна орда, бързо стопила се с голямо желание в
славянското море, отпадна необходимостта
от търсене на техния език, религия и култура.
И наистина, защо да се търси нещо, което
всъщност е било толкова незначително, че не е
оставило никакви съществени следи? За де не губим много
средства и време, достатъчно е да се
облегнем на изпитаната логична схема (дедукция),
съгласно която на прабългарите като тюрки (всъщност, хронологично хунну) трябва да е присъщо всичко, което е
характерно за тюрките (алтайците). Щом стигнем до някаква главоблъсканица за да
характеризираме прабългарите - език, религия, бит, култура и прочие, просто
мислено тръгваме из тундрите и степите на Централна Азия и изравяме някакво
хуно-монголско-тюркско племе от стотиците известни. С негова помощ обясняваме
всичко. Днес с едно, утре с друго - няма значение! Едното от
II
-ри в. пр. н.е., другото от XII-ти век - няма никакво
значение!
Едното от Манджурия, другото от Унгария - няма значение! Наистина –
с такъв подход няма нерешими проблеми. Затова, днес има
катедри и институти за изучаване на траките, балканците
и славяните, но няма такива за изследване на
основателите на българската държава.
Обратно на
тази антибългарска логика, всяка една
находка осветляваща езика, религията и
културата на прабългарите е изключително
полезна, àко и да не идва от
професионалните среди. Целта на тази статия
е да се подчертаят и обосноват някои
възможни правила за словообразуване при
древните българи, които бяха частично
установени при анализа на езиковите
паралели между българския език и древния
авестийски език в наскоро излязлата книга
на автора
[1].
Дано читателите не бъдат много строги и ми
простят възможния процент грешки. Само
който не работи не греши.
Освен известните вече многобройни примери на словесен паралелизъм между българския език и древните и днешни езици от Памир (Белур), съществуват и примери, от които може да се направят заключения относно словообразуването в езика на древните българи. Целта на настоящата статия е да се открият някои правила на словообразуването при древните българи. Това е много важно, защото много от думите може да присъстват в няколко езика, например "багатур" е древна иранска дума със значение "големец" но твърде рано е заета от тюрките и монголците. От тук произходът на древнобългарската титла "багатур багаин" остава неясен. Обаче, всеки език си има свои правила за словообразуване, които са много консервативни и не се заимстват. Поради това, установяването на сигурни правила за словообразуване при прабългарите може да ни даде сигурен етноопределящ белег.
Като
заключение, в стария и съвременен български
език можем да срещем значителен брой и
много плодотворни словообразователни
суфикси (-дар, -аг, -ав-ава, -ал,ел и др.), които са ирански по произход и са
чужди на славянските езици и на езиците на
околните балкански народи. Тук не става
дума за известен брой думи, за които някой
може да спори дали са заети от
предосманския период или са османски
заемки, дали са заети при древните индо-ирански и алтайски контакти или са
наследство от общия хипотетичен ностратечен праезик. Тук ще стане дума за древни словообразователни
правила, които са сигурен етноопроделящ белег. Наличието на такива
словобразователни правила в съвременния
български език може да се обясни само чрез
наследството на езика на прабългарите-иранци.
ЛИТЕРАТУРА:
1.
Иван Танев. По пътя на българския етноним.
Изд. Алфамаркет. Стара Загора. 2005
2.
Joseph H. Peterson.
Dictionary of most common AVESTA words, 1995
3.
С. А. Плетнева. Хазары. Издание: «Наука»,
Москва, 1976
4.
Фасмер М. Этимологический словарь русского
языка. В четырех томах. Пер. с нем. М.;
Прогресь, 1986-1987
5.
Константин
Зидаров. Речник на характерни думи в
Чирпанския
говор. XIX
и началото
на XX-ти
век. Чирпан. 1995
6.
Петър Добрев. Древните българи през погледа
на арменските историци и географи. В кн.
Българи и арменци. Заедно през вековете. Изд.
Тангра Танакра. София. 2001, стр. 77-120.
7.
Йордан Заимов. Български именник. Лични
имена у българите от VI-ти
век до XX-ти
ти век. Изд. къща Анимар ООД. 2004
8.
Петър Голийски.
Топоними от
древно-български тип в българските земи.
Български векове. 4, 2003, стр. 56-72
9.
П.
Добрев, История на българската държавност.
ИКК Славика – РМ, София 1995, стр. 88
10.
Христо Вакарелски.
Етнография на България. Изд. Наука и
изкуство. София. 1974.
11. Минчо Бейков. Математическите познания на българите през VII – XIV век. Изд. Слово. 2004
12. Стефан Илчев и др. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. Под ред. на Ст. Илчев. Изд. на БАН. София. 1974
ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com