ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ.
СУФИКС „-ГЕР, ГИР, ГАР”
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Доказателствата, че такъв суфикс е имало и има засега са твърде малко. Ето няколко примера за остатъци от такъв суфикс в съвременния български език:
Лисик - ЛИСИГЕР, ЛИСУНГЕР – мъжка лисица
Бабак (в Родопите означава "кукер") - БАБУГЕР = кукер
Пиш.... - ПИШЛЕГАР – момче в пубертетска възраст
Тъп - ТЪПУНГЕР - глупав човек
Шиле - ШИЛЕГАР, ШИЛЕНГАР (който отглежда шилета. Подозира се, че "шиле" е прабълг. дума)
Не е ясно дали към тази група може да се причисли и българската дума КАЛУГЕР = монах, свещеник. В същата форма и значение тя се употребява и в Македония. В Сърбия обаче, тази дума има формата КАЛУДЕР (KALUDER). Същата дума се среща и в гръцки - "калугерос", но там означава "кукер" и "нестинар". Думата "калугер - калудер" се среща много рядко и в руския език като фамилно име под формата КАЛОДЕР въпреки, че звучи ужасно смешно, защото на руски "кало" значи "фекалии".
Могат да се посочат и няколко думи, потвърждаващи старинния произход на този суфикс:
КУТУГЕР, КУДУГЕР (торбеши, бабуни)- така в края на Първата българска държава са наричали богомилите. Това название на богомилите е по-характерно за югозападните области на държавата, днешна Западна България, Македония и Северна Гърция, където са останали следните топоними:
с. Кутугер, Kutuger [Kesariana]- в района на гр. Халастра (Χαλααστρα), център на тема, префектура Солун,
с. Кутугер в района на гр. Воден (Северна Гърция),
с. Кутугерци в района на Кюстендил,
с. Кутугер, в района на Видин през XVII-ти век.
По-късно, с разпространяването на богомилството в Босна, Северна Италия и Южна Франция (Окситания), думата кутугери (кудугери) става известна и по тези места. Например, гръцки източници от XV-ти век съобщават, че в Херцеговина живеят КУДУГЕРИ (Kudugers). Халкокондилос (Chalkokondilios) пише, че в страната Sandalj (живеят хора, наречени КУДУГЕРИ (Kuduger). Генадиос (Gennadios), първият архиепископ, утвърден от Мехмет II след превземането на Константинопол от османците пише, че хора с такова название са живеели по същите тези места [Babić, A., Iz istorije srednjovjekovne Bosne, Sarajevo, 1972. p.38.; Klaić, N., Srednjovjekovna Bosna: Politički položaj Bosanskih vladara do tvrtkove krunidbe (1377. g.), Zagreb, 1989.p.33]. В Окситания местните богомили са известни като катари и кутугери [Año Cero. Abril 1999. Francisco Javier Arries. Bogomilos, la herejia bulgara]. Би могло даже да се мисли, че окситанското названието "катар" е местен езиков вариант на "кутугер", въпреки че официално произходът на "катар" се търси в гръцкото "катарзис" - пречистване (??). Също не много убедително е предложеното тълкувание, че кудугери, под което име са познати богомилите, означава "къси старци" (БЕР 3, с. 76).
Същият суфикс би могъл да се открие и в прабългарското фамилно име КЮРИГИР, което се чете в следният възпоменателен надпис от Плиска:
„Кан сюбиги Омюртаг: Шун, жупан-тарканът беше мой сътрапезник и умря във войската. Родът му беше Кюригир.”