ИРАНСКИ
СУФИКСИ В
ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ
СУФИКСЪТ "- ЕЗ"
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Думите с такъв суфикс в руския език (мятеж, рубеж, падеж) се смятат за дошли от т.н. църковно-славянски, т.е., старобългарски. Закономерно най-много такива суфиксиални производни има в българския език (строеж, градеж, падеж, летеж, ламтеж, цъфтеж, гърмеж, ехтеж, метеж, валеж и др.). Неговият произход не се свързва с т.н. праславянски език. Суфиксът "-ез" обаче е широко застъпен в иранските езици и отсъства в тюркските езици. Неговият ирански характер личи от присъствието му в персийските думи "перваз", "гериз" (кариз на персийски), "нерез" (мъжко прасе), Пероз (победоносен - име на персийски владетел), тавряз (трезвен), "чапраз" (метална тока), "намаз" (молитва), "сербез" (смел), "кафез" (кäфäс на персийски), "мелез" (мäлäс на перс.), "некез" (кенес на персийски - скъперник), герез и хороз (петел), пенез (обица), кирез (череша). На персийски "нäфäс" означава "дишане, дъх, човек със затруднение в дишането". Този суфикс липсва в славянските езици и езиците на околните балкански народи и е силен белег за иранизъм. Подобен суфикс е функционирал и в езика санскрит, където manas означава "разум", tamas - "тъмнина", tapas - "топлина, топлота"; pales - "режещ" (на старобългарски "палаш" - меч, от тук палешник).
Малък брой старобългарски или диалектни български думи със старинен, някои твърдо прабългарски произход завършват със частицата "-ез", която може да е играе роля на същия този ирански суфикс:
ТУРНЕС (ТУРНЕСА) - жълтица. Старобългарска дума.
ПЕНЕЗ, ПЕНЯЗЪ, (ПЕНЕНЗ) - монета, пари в старобългарския език. В персийския език има също такава дума със значение "обица". В
иранските езици "пеньо" означава блясък.
СТЪЛЕЗ – жълтица, старобългарска дума
СКЪЛЯЗ, СКЪЛЕЗ (CÊÚË#SÜ) - монета, пара
ПАРЕЗ - изоставено лозе, от глагола "парясвам" - изоставям
ПРЪСЪЗ - дума от старобългарския
език, означаваща "гърди". Съвпада с
персийската дума Pārsū
военен термин ПАПЕРСИ - горната част на ризницата, защищаваща гръдния кош. Паперси е образувана по начина, използван и в
думите БАБЕРКА (паберка, вторично бране) и ПАСИН - втори (заварен) син.
РЕТЕЗЪ - верига, шнур - това е старобългарска дума.
СТРЕЗ - име на болярин, севастократор при Калоян и Борил, племенник на Калоян. Това име означава "бранител, страж". Очевидно,
славянската дума "страж" произлиза от "стрез", която може да е прабългарска.
КОРМЕЗ -име на раннобългарски владетел, известен още и като Кормисош, Кормеси, Кормесий, Кормъс (721-738 г.)
ЧЕМБАС, ЧОМБАС - дълга плитка коса, спускаща се от задния връх на главата, останалата част на която е обръсната. Характерен белег на
индийските свещеници - брахмани. Изобразява духовна съсредоточеност в една посока. Напълно е непознат на славяни, тюрки и
западни иранци. Българските мъже са го носели масово до средата на Възраждането, след което образованите на Запад и в Русия
български интелигенти са настоявали да се премахне. Наричал се още "кика".
ЧЕРЯЗ (ЧЕРЯСЛО) - "Черясло" е старобългарска дума, означаваща тежък около 4-5 кг железен прът с остър ножовиден край, който се
поставя пред лемежа на плуговете за предварително разпаряне на почвения слой. Ако се махне очевидния прабългарски суфикс" -
ло", получава се основата ЧЕРЯЗ, която съдържа указания по-горе ирански суфикс "- ез". Обаче, морфемата ЧЕРЯЗ очевидно има
обща основа със старобългарската дума ЖЕЛЯЗО - едно, защото черяслото се прави от желязо и второ, поради очевидната
морфологична тъждественост на двете думи. ЧЕРЯЗ и ЖЕЛЯЗ се получават една от друга с помощта на фонетичната трансформация
Р – Л, която е типична за източноиранските езици и се среща много често при прабългарските думи с авестийски или санскритски
корен. В такъв случай можем да очакваме, че първоначалната семантика на морфемата ЧЕРЯЗ ще е била “метален, железен, метал,
желязо”. Действително, в осетинския език, който е наследник на родствените на прабългарите алани, откриваме zgъær – метал и по-
интересното zgъæruыz, zgъærængæs – метален (Осетинско-руский словарь). Виждаме, че осетинската zgъæruыz - метален и
старобългарската ЧЕРЯЗ са пълни изоглоси, съдържащи еквивалентните основи zgъær и ЧЕР (метал) и общия суфикс -uыz и -ЯЗ !!.
Следователно, не само основата ЧЕР (по осетински zgъær), но и суфиксът -ЯЗ (по осетински -uыz) са общи между старобългарската и
осетинската (аланската) думи!! От тук заключаваме, че черясло като пълен осетински изоглос е прабългарска сложносъставна
дума, наследена в старобългарския и съвременния български език. Най-вероятно, от тази прабългарска дума е произлязла и
старобългарската дума “желязо”, която посредством кирило-методиевия език по-късно е навлязла във всички славянски езици без
сръбски, където гвоздже означава желязо. Като имаме пред горния пример можем да очакваме, че прабългарския суфикс -ЕЗ е
имал същата граматична роля, както и суфиксите "-uыz" в осетинския език и суфиксът "-ous" в съвременния английски и френски
езици.
СЕРЕЗ и БЕРЕЗ - в българския език са запазени изразите "серес - биволи" и "брези - биволи", което означава "биволи с бели петна - звезди
на челото". Определението "серез" се среща и в идиомите "суро агне", "сура ламя" и "сур елен", където определението "сур, суро,
сура" най-вероятно произлиза от Сурья - най-древното и разпространено индо-иранско название на Слънцето. Индо-иранската дума
Сурья означава "бял, бляскав, свещен, божествен, слънчев, хубав". И наистина, в българския език "сур, сар" означава "бял,
пепеляво-сив", "серес биволи" - биволи с бяла звезда на челото. Названието на българския град от VII - XI-ти век на река Дон,
намиращ се под хазарско управление, Саркел е означавало "бяла кула или крепост", а в съвременния чувашки "шар кил" значи
"бяла къща". Родствените на прабългарите хазари са сечели огромно количество монети, наречени "шелляг" - "бляскави, сребърни".
Названието на столицата на Хазария - Сарашен е означавало "бяла крепост, бял камък". Към този списък трябва да се добави и
името на град Серес (Сяр, Сер) в днешна Северна Гърция. До Междусъюзническата война този град е населен предимно с българи,
който са прогонени от гръцките войски през 1913 год. В античността, този град носи названието Сике до VII-ми век, когато дошлите
Куберови прабългари и славяни го преименуват на Серес, Сяр или Сер [Петър Петров. Образуване на българската държава. Наука и
изкуство. София. 1981, с. 326-327]. В периода VIII - XI-ти век, в града и околността живее многобройно население от прабългари,
които оставят много рисунки и надписи по скалите на околната планина. В 1971 год. гръцкият историк Н. К. Муцопулос открива и
публикува тези графити. Те са почти идентични с графичните изображения от Плиска, Преслав и други раннобългарски селища [Д.
Овчаров. Нови данни за ранното присъствие на българите в околностите на Солун (VIII - X-ти век), Родопски сборник, т. 5, София,
1981; Д. Овчаров, Куберовите прабългари, в Плиска-Мадара-Преслав, бр. 6 от 14 май 1980 г., с. 12]. Във всички тези примери от
древността и от наше време, "сар, сур, шар, шел, серес" означават "бял, блестящ, светещ" и най-вероятно идват от Сурья.
Етимологията на БЕРЕЗ - бял може да се търси в авестийската (източно-иранската) дума berez (bereza, berezô), коятоима две
значения: бял и висок. Според Вяч. Вс. Иванов и В. Н. Топоров, известни руски специалисти по санскрит и ведическа митология,
авестийската дума berez произлиза от праиндоевропейската форма bherэg, която означава "бял, висок". Съгласно тези
специалисти, думата berez е заимствана и в езика на източните славяни, където се е превърнала в название на брезата - високо
дърво с бяла кора. По-общо, в древните индоевропейски езици дървото БРЕЗА се назовава с една и съща дума, имаща същата
основа BRZ, например на английски думата за бреза е birch. Напълно възможно е, от тази дума да произлиза и типично
българското, красиво но
вече архаично словосъчетание “брези
биволи”.
Една прабългарски титла, записана на латински език, звучи като "кампсис". Няколко прабългарски имена, записани на гръцки език, завършват на подобен суфикс: Турдачис (солничар), Корсис ("хубав, добър" от hors - слънце), Томирас (?), Борис ("благороден, висок" от berez-висок, бял ), Острис (по-късно Остромир), което означава "Звездю" от astar - звезда). Засега не е ясно, дали окончанието "-ис" е гръцки запис по слух на прабългарския суфикс "-ез". Това е твърде възможно, ако се допусне същата редукция на "з" в "с" и на неударено "е" в "и", характерна за съвременния български език. Тези фонетични редукции са чужди на славянските езици, така че в българския език те са най-вероятно наследство от прабългарите.
Следващите старобългарски думи с твърде вероятен прабългарски произход също съдържат този суфикс:
КНЯЗ - някои считат, че това е название на племенен вожд при ранните предшественици на славяните, по-късно владетелска титла в
ранните славянски държави, още по-късно - наследник на владетелския престол (кнез, кньежа). Предполага се, че "княз" е ранна
заемка от готската дума kuningas. Думата КНЯЗ обаче може да произлиза от раннобългарската титла канас увиги (княз божествен),
което исторически е най-правдоподобно.
ТРАПЕЗ - основа на старобългарската дума "трапезици" - войници, охраняващи проход. Предполага се, че тази дума е дала названието на
хълма Трапезица във Велико Търново.
КЛАДЯЗ (стбл) - кладенец
ВИТЯЗ - войн, герой. Присъства във всички славянски езици, но няма славянска етимология. Предполага се твърде изкуствено, че е
образувана на основата на германската дума "викинг", но твърде късно. Версията, че това е прабългарска дума, преминала в
славянските езици чрез черковно-славянския език е твърде възможна.
КРАТОС - свършек, край, завършек, производно на старобългарската дума "крати се" - свърши се [Панайот Маджаров. Животът на
източнотракийските българи в техните песни и разкази].
ГЪРДОС - грозотия, от старобългарската дума "гръд" - грозен.
РЕМЕЗ - професия. Съхранена е в руски като ремесло. В съвременния български тази дума е изместена от арабския езиков плевел "занаят".
НАВОЗ (навос) - пълно, изцяло, напълно [Стефан Илчев.]. Според Стефан Илчев, "да навосам" означава "да напълня". В по-нов вариант,
тази дума се употребява под формите "да наваксам, наваксвам" - да довърша пропуснатото. Доскоро, в Старозагорско се
употребяваше изразът "наус хубаво" като по-висша степен на "хубаво". Всъщност, изразът "навоз хубаво" означава "напълно, изцяло
хубаво". Понеже думата "хубав" е иранска, цялата фраза "навоз хубаво" може да е езиков фрагмент, съхранен от езика на
прабългарите.
ПОРЯЗ - северен вятър [10]. Среща се и топонимът "Порязовото" - название на местност върху северен склон на хълм в с. Самуилово,
Старозагорско. Според други автори, ПОРЕЗ означава "тежък данък".
РУБЕЖ. Суфиксиальное производное (ср. мятеж, падеж и
т. д.) церковно-слав. характера. Исходное значение — "зарубка, мета" (границы
чего-л.). Ср. грабеж, падеж (скота) с обычным переходом е в ’о. Ср. край.
Значение[править]
граница, предел чего-либо ◆ Рубежи нашей родины. ◆ На рубеже веков. ◆ Наши
соотечественники за рубежом.
веха, этап ◆ Мы взяли очередной рубеж.
военн. участок местности, рассматриваемый как место ведения обороны ◆ Укреплённые рубежи. ◆ Оборонительный рубеж.
рубе́ж - по Фасмер
род. п. -а́, укр. рубíж "край, грань; зарубка, насечка". От руби́ть, первонач.
"метка, зарубка"; см. Френкель, IF 46, 103; Преобр. II, 218; Теньер, ВSL 30, 189
и след.
••
(Якобсон (IJSLP, 1, 1959, 268) указывает, что рубеж – цслав. форма по отношению
к рубёж "рубка леса". – Т.)
Латинское margo (граница, рубеж) по-польски kraj,
Рупци, рупаланци - от 1) рубеж (граница) - граничари; 2) рубити (сеча) - секачи, дървосекачи.
ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com