ИНДО-ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ.

СУФИКС "- ТАР, ТУР, ТОР, ТЕР" И СЪЕДИНИТЕЛНАТА ЧАСТИЦА "-ЕН, УН, АН"

 Иван Танев Иванов

         1. Този суфикс се среща в следните ранни и чисто български думи: БАГАТУР,  МИЖИТУРКА, ГЛАВАТАР, ТЕХНИТАР, БАРАТОР, и МЕЧКАДАР. Може да се предположи и присъствие на този суфикс в думите КОПТОР, МАНАТАР(КА), ТАРАТОР , ДЪРДОР(КО) и ТОВАТУР .       

        БАГАТУР е древна (V-ти в.пр.н.е.) индо-иранска дума със значение, както някои предполагат "голям войн" от иранската дума "бага" - голям. Тази дума е възприета по-късно от тюрките (VI-ти в.), монголците (XIII-ти в.) и руснаците (богатир). Някои съвременни български историци считат, че при прабългарите БАГАТУР е имало смисъл на "господин, господар, големец", което е напълно възможно. 

        МИЖИТУРКА е типична българска дума без аналог в никой език. Някои специалисти считат, че "мижитурка" е прабългарска дума. Тя е пълна противоположност на БАГАТУР и означава "безличен, незначителен човек". От прабългарските думи БАГАТУР и МИЖИТУР следва, че "-тур" не може да бъде "войн", а най-вероятно служебна частица, суфикс. Най-вероятно МИЖИТУРКА има обща основа с МИЖАВ (малък, незначителен), като тази основа можем да открием и в подобните думи МАНИК, МАНИЧКО, МАНИЧЪК, МАНИНКО. Маник (мъник, мъниче) е малко, дребно животинче, най-често куче. "Мъничко, мънинко, мъничък" са стари, диалектни думи със значение "малко, малък". Сродни са и руските думи "меньше" = по-малко, "уменьшение" = намаляване. Основата "миж, манич, менш" е индоиранска и означава "малко, незначително количество". В  санскрит  manāk – малък. Васо Абаев  посочва  осетинското  minki, menki, mænkъi, mæni – малък. Тохарското menki – малък, minkuška – малко дете, престолонаследник.

       ГЛАВАТАР е старобългарска титла, произлиза от "глава" + суфикса "-ТАР". Без съмнение, МЕЧКАДАР = мечка + дар. Мечка не е наследство от протославяните, които използват забранителната дума "медвед" и има ирански аналози. Заедно със суфикса, МЕЧКАДАР може да е прабългарско наследство. Горните примери подкрепят съществуването на такъв оригинален български суфикс.

           БАРАТОР - "заедно" е диалектна дума, записана в сборника „Бълг. нар. творчество”. "Баратор" е еквивалентна на по-широко известната българска дума "барабар", която днес се  употребява в хинди и някои памирски езици. Ако "-тор" е суфикс, основата на тази дума ще бъде "бар, бара". В осетниски biræ/beræ, bewræ – множество, много хора, в протоирански bayvar, авестийски baevara, персийски bēvar, хотаносакски biyura, biyuru – много, множество, 10 000. [В. И. Абаев. ИСТОРИКО-ЭТИМОЛОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ ОСЕТИНСКОГО ЯЗЫКА. Том I. А-К'. Издательство Академии наук СССР, Москва-Ленинград, 1958 г., стр. 262. http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm]. Всъщност от този анализ следва, че БАРАТОР трябва да означава "множество, група". Вероятно прабългарското баръ означава също "много", респ. "заедно, в общност".  Сравни с прабългарската титла бири-багаин, която може би означава десетхилядник, командир на отряд от 10 000 бойци.

            Към този списък можем да добавим и старобългарската дума ТЕХНИТАР (майстор, занаятчия). Основата на ТЕХНИТАР е старогръцката дума "техне" - изкуство. С добавянето на суфикса -ТАР към тази чужда заемка се е получила една старобългарска книжовна дума, запазена и до днес, която се родее с новоизкованите чуждици "техника", "техник".

             За пълнота привеждам и следните думи, които засега имат неясен произход.

            МАМАТАРКА МАНАТАРКА е типично българско название за гъби. В България съществуват четири вида гъби с подобно название:

        1) "Хлебна маматарка", наречена още "царска гъба" - ядлива.

        2) "Обикновена маматарка", известна още като "маматарка", "меча гъба" или "самунка" - ядлива.

        3) "Бронзова маматарка" или "бронзовка" - ядлива.

        4) "Отровна маматарка", наречена още "синкавица" и "дяволска гъба".

Махаме силно разпространената, ненатоварена с определена семантика частица "-ка" от названието МАМ(Н)АТАРКА и получаваме МАМАТАР, МАНАТАР. В тези названия веднага се откроява суфиксът -ТАР и основата МАМА-, МАНА-, чието значение е неизвестно. Най-вероятно, тази основа носи семантиката "лъжа, измама" и отразява наличието на отровен двойник на тези гъби. На български мамя = "лъжа" (глагол), от тук измама = "предателство, коварство, измяна"; минавам, ментя (глагол) = "излъгвам, габаря, габотя". В  славянските и балтийски езици, в руски  мена, чешки  mena, словашки  mina, полски  miana - лъжлив, литовски  mainas, също  в  латвийски  maina, старовисоконемски  mein - лъжлив (D-SIL. Подобна дума има и в иранските езици: осетински  mæng, пущунски  mango, персийски  mang - "лъжа". На френски mentir = "лъжа". Тази дума обаче има и по-далечни аналози в алтайските езици(монголски  meke, тунгусоманчжурски maka, корейски  m`k, японски  m`nkar – излъган) и угро-финските езици (хантски  mönk, унгарски  mano, удмурски  moko,  коми  mokast, лапландски  möngö - злонамерен). Най-вероятно основата мама, мана = "лъжа, измама, габа" има ностратическа  етимология, щом се среща едновременно в много индо-европейски, алтайски и угро-фински езици (част от този сравнително-езиковедски анализ принадлежи на д-р Ж. Войников). Тъй като обаче суфиксът -ТАР има прабългарски произход, можем да подозираме, че цялото название МАМАТАР(КА) също е наследство от езика на прабългарите.

        КОПТОР – ниска, просто устроена и бедна къща, най-често с една -две стаи, съборетина, непрофесионално направена от подръчни материали. Подобна дума с такова значение липсва в руския и древноруския езици. Тази дума има обща основа с прабългарското "капич" – капище, а отрицателното й значение може да е придобито впоследствие при славянизирането.

          ДЪРДОРКО, ДЪРДОРАН има основа (дър-), която съвпада с израза "дъра - дъра" (продължително говорене). Възможно е основата "дър" да е била навремето самостоятелна дума - глагол в българския език със значение "говоря", защото подобни глаголи със същото значение има в други индоевропейски езици: френски (dir - говаря) и английски (tell, utter - казвам, произнасям).

          ТАРАТОР (таратол) е оригинално българско название на вкусно предястие (осолен матан, смесен с резенки от краставица и магданоз).

         ТОВАТУР означава "глъчка, викове" [Славейков П. Кървава песен. Изд. Български писател. София. 1965]. Тази дума обаче може да е късна персийска заемка през османо-турски, защото друга подобна дума със същата основа -"товалия" означава "човек, говорещ добре, умеещ да разказва интересни истории, човек със златна уста".

        Най-естествено е да се предположи ирански произход на суфикса "-ТАР", както се вижда от неговото присъствие в познатите на всеки българин персийски думи, заети през османо-турски: "байрактар = байрак (пряпорец, хоругва - перс.) + тар", "сердар (началник) = сар (глава, перс.) + дар" и "чохадар (груба, вълнена горна дреха, клашник) = чоха (вълнен плат -перс.) + дар", "хазнатар = хазна + тар", чофадар - слуга. В персийския език обаче такъв суфикс няма, и наставката "-ТАР" в горните думи се обяснява като корен на персийските глаголи "пазя" и "нося". 

            По-вероятно е този старобългарски суфикс да има връзка със санскрит и авестийски език. Такъв суфикс е съществувал в санскрит и авестийски, където той е играл основна роля за образуване на нови съществителни имена за деятели. Например, от авестийското съществително ratha - колесница е образувано названието rathaêshtar - боец, колесничар. В сродния на авестийски език санскрит суфиксът "-тар" е изпълнявал мощна словообразователна роля [В. А. Кочергина. Учебник санскрита. Учебник для высших учебных заведений - М.: Филология, 1994]. От корена на всеки един глагол, с помощта на този суфикс в санскрит са образувани имена на деятели. Например: 

             kar (правя, върша) - kartar "деятел, извършител"
             raks "защищавам" - raksitar "защитник" и т.н.
        Интересно е, че както в санскритските думи, така и в изброените български думи, суфиксът "-тар" е винаги под ударение, винаги е от мъжки род и винаги означава деятел. Това силно подкрепя санскритския и авестийски произход на този явно прабългарски суфикс. 

       Понеже прабългарския език е индо-европейски, не е никак чудно, че някои негови служебни граматични частички съвпадат с подобни частици от другите индо-европейски езици. Суфикс, подобен на прабългарския “-тар, тор, тур” можем да открием в латинския език, това е известния суфикс “-ture”. Този латински (а защо не и прабългарски!) суфикс е навлязъл в множество съвременни европейски езици. С негова помощ са образувани много международни думи. Примерно: от думата litera (буква) е образувана друга дума – literature (литература); от temper (нагрятост, умереност) – temperature (температура; от cult (преклонение, култ, религия) – culture (култура) и т.н. Поради наличието на този суфикс, думите "литература", "температура", "култура" звучат много повече прабългарски, отколкото български.

        2. Много често прабългарският суфикс "-ТАР" е свързван към основата на новообразуваните български думи с помощта на съединителната частица "-ен, ун, он". Подобна граматическа частица със свързваща функция е имало и в авестийския език, това е частицата -un, -yan. Примери:

        sru (чувам, слушам) - surunvata [surunvañt] - чуваем (литер.); човек, който следва устната традиция;

        varez (върша) - verezyanghva - работещ, вършещ работа, ефективен (съществително име).

Това показва, че не само прабългарския суфикс "-ТАР, ТОР, ДОР и т.н", но и посочената свързваща частица "-ен, ун, он" също може да има индо-ирански корен.  При съчетаването на прабългарския суфикс "-ТАР, ТУР, ТОР" с тази съединителна се получава ново, съставно окончание (-ОНТОР, -ЕНДЕР и д.п.), което можем да открием в множество прабългарски, старобългарски и диалектни български думи:

ЧОКУНДУР - грудковидно коренище на цвекло, ряпа и др. подобни растения. Думата чокундур със

           същото значение се среща в съвременна Индия и Иран. Основата "-чук" има доказан прабългарски

           и ирански произход.

КОЧАНДУР - има същото значение, както и ЧОКУНДУР, но се образува от основата "коч".

ПИЯНДУР, (ПИЯНДУРНИК) - пияница, човек злоупотребяващ с алкохола.

СЕЛЯНДУР - обидно название на селянин, жител на село.

ГЛУПЕНДАР (ГЛУПЕНДЕР) - глупав човек, глупак (основа "глуп").

ТЪПУНДЕР (ТЪПУНГЕР) - тъп човек, тъпак (основа "тъп"). Ако думите "чокундур" и "кочандур" имат

             неясна за съвременния българин основа ("чок-" и "коч-"), то следващите в списъка думи (пияндур,

             селяндур, глупендар, тъпундер) имат основа (пи-, сел-, глуп-, тъп-), която е запазила смисъла си

             до ден днешен. Именно тези части на думите са основи, те придават своето значение на цялата

             дума. Това доказва служебния характер на свързващата частица "-ен, ун" и на суфикса "ТАР, ТОР,

             ДУР". 

КОЛЕНДРО - цилиндрично тяло, направено от камък, каменен валяк. В миналото е използвано за

           подравняване и уплътняване на гумното (хармана). Съдържа основата "коло" - древна

           индоевропейска дума със значение "кръг, колело".

            Прави впечатление, че по-горе посочените думи имат битов, нелитературен  и малко груб характер. Те са се съхранили до наши дни защото са функционирали извън сферата на писмения старобългарски език, играл силна славянизираща роля върху християнизираните българи.

            Към горния списък могат да се добавят и следните прабългарски думи и топоними, образувани със същия сложносъставен суфикс "-ОНТОР, ЕНДЕР, УНДУР, АНДАР":

СЕМЕНДЕР - голям град в Хазария с начало още от Стара Велика България.

БЕЛЕНДЖЕР-голям град в Хазария с начало още от Стара Велика България, населен с българи от вида

             берсили, беленджери. В арменски източници е известен още като Варачан. Това название

             съвпада с названието VRCHAN (варачан), с което в по-късната персийска литература са

             отбелязвани бурджаните, т.е. българите. Възможно е от този раннобългарски топоним да

             произлиза оригиналната българска дума "паланка" - малък град. Някои автори приемат, че

             именно град Беленджер - Варачан (а не Фанагория) е бил столица на Стара Велика България.

ОНОГХОНТОР - част от по-общото определение "оногхонтор-блгар". В ранноарменски хроники са

            записани и вариантите ВНЪНДУР, ХАЙЛАНДУР.  Същото название при византийците се среща

           като УНУГУНДУР, ОНОГУНДУР, УНОГУНДУР . Прави впечатление, че всички тези 

           варианти на "оногхонтор" съдържат леко променяща се основа, но неизменно окончание, което

           представлява сложносъставния суфикс "-онтор". Според мен изразът "оногхонтор-блгар"

           означава "вътрешни българи" и е прабългарски първообраз на известния исторически термин

           "вътрешни българи", по персийски "андерун-болгар". Основата (морфемата) на тези думи е ОНОГ,             Същата морфемата ОНОГ се съдържа и в известното прабългарско название ОНГЪЛ (ОГЪЛ),

           което е получено като към ОНОГ е прибавен прабългарския суфикс "-ЪЛ". Морфемата ОНОГ носи

           семантиката "вътре, център, средина", така че ОНГЪЛ ще означава "централно място, средина,

           вътрешност, ядро на държавата", а ОНОГУНДУР - "вътрешен, централно разположен". Веднага се

           вижда несъстоятелността на остарялото схващане, че ОНОГУНДУР произлиза от етнонима "хуни"

          и съответно, "оногундур-булгар" означава "хунски българи". Наистина, "бог и филолог могат

           всичко", но все пак филологът е длъжен да се аргументира. 

        Към горният списък от думи, съдържащи сложносъставния суфикс "-онтор" трябва да се прибавят и следните български диалектни думи, които обаче представляват вече глаголи:

МАЦОНДРЯ - изцапвам, мацам, цапотя

КУМАНДАРЯ - работя, върша работа, правя нещо, използвам нещо. Среща се в чирпанския диалект и в

           Македония. От своя страна, СКУМАНДАРЯ означава "да свърша работата си", но не много

           съвестно, а "на две на три", отгоре-отгоре, криво-ляво.

МЕШИНДРЯ - бия с кожен колан (чирпански диалект. Основата идва от общоиранската дума "меш, мях" 

          -  кожа.)

ГЪЗУНДРЯ - буквално означава "издупване, издаване на гъза, задника". Преносно означава "измятане от

           вече сключен договор".

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Посоченият суфикс се среща при много оригинални български думи. Той има древнобългарски характер и вероятно е родствен с подобен суфикс в санскрит, авестийски и латински езици.