ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ. СУФИКСЪТ -БА

  Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

         Много съществителни в старобългарския и съвремения български език завършват на частицата -БА. По-долу ще покажем, че тази частица има словообразователна функция и играе роля на граматичен формант - суфикс. Въпреки това, тази частица не е определена като суфикс, може би защото тя не е характерна за славянските езици. От славянските езици, тя се среща най-често в руски и в съседните на България славянски езици (сръбски), но значително по-рядко отколкото в българския език. Изключително рядко тя се среща в чешки, словашки и полски, например, udzřba - подръжка (словашки), в полски - prosba (молба), grozba (заплаха), kosba (коситба). Някои от тези думи може да са късни руски заемки. Очевидно този суфикс не е общославянска особеност и най-вероятно е заимнстван от някакъв неславянски език. Имайки пред вид, че този суфикс е изключително активен в старобългарския език и че този език е имал огромно влияние върху езиците на ранните протославяни, то може да се предположи, че именно старобългарския език е бил онази езикова среда, където той се е развил и се разпространил.  Но как този неславянски суфикс е попаднал в старобългарския език? В съседните на България езици - гръцки, албански и ранновлашки, този суфикс отсъства и не може да бъде заимстван от тях. 

        По всичко изглежда, българският суфикс –БА е наследство от езика на прабългарите, защото подобен суфикс е типичен за езика на персите и за иранските езици от Памир, както е посочено в Таблица 1. Това показва, че този по същество ирански суфикс може да бъде донесен само от прабългарите, които като ирански народ са го използвали в езика си. 

Табл. 1. Персийски и памирски думи, образувани със суфикса –БА.  

        По-долу са показани многобройни примери за старинни български думи, образувани със суфикса –БА. Виждаме, че всички те представляват отглаголни съществителни. За някои от тях е показан и глаголът, от който те произлизат:

Карба – караница – ост. Произлиза от глагола "карам се",

Ежба - всъщност означава ядене, но се употребява в смисъл на "караница, вражда, омразия" - ост., 

Съежба - съешаване, сдвояване, чифтосване - ост.

Татба – кражба (от тат - крадец) – ост.

Сръжба – сръдня, сърдене – ост.

Целба – лек, цяр, лекарство – ост.

Шетба – шетане, шетък, шетня - домакинска работа.

Галба – галене, от глагола галя – ост.

Личба  - белег,  знак. Произлиза от глагола "лича".  

Божба - клетва, производна на стбл. глагол божити сє ‘приближавам се към Бог, изпълнен с Божествена благодат; боготворя’. Предполага

           се, че е употребявана в говоримия език още през X-XI в. 

Колба – гривна (основа “кол” от коло, колело)

Врачба - изцеление (от глагола врачувам)

Въздатба - отплата, възмездие (от глагола въздавам)

Влъшьба - магьосничество, магия (от глагола влашувам)

Ратва - оран (стбл. от глагола ора)

Ръватба - болка в ставитe, мускулите, костите (стбл., може би от глагола ""ръфам" ?)

Резба - от глагола "режа".

Жаба - от старинния израз "гръдна жаба" - Angina pectoris или "стенокардия". В случая "жаба" е отглаголно съществително от стблг. глагол жати (запазен в руски като жать) = "натискам, притискам, стискам". От тук "гръдна жаба" = "притискане на гърдите, гръден натиск, свиване на гърдите" изразява усещането на пациента при пристъп на стенокардия. В БЕР "гръдна жаба" се дава като производно на земноводното животно "жаба", което е безсмислено. Възможно е и диалектната дума "жаба" = "мускул, заден мускул на подбедрицата" (виж БЕР) да е старинен термин за обозначаване на "мускул" = "свиване, стискане", чрез описание на неговата функция.

        В старобългарския език е съществувала думата тоулъ (колчан), по-късно изместена от "колчан", която може да е късен вариант на старогръцкото gorytos (goryt+os) - колчан. Тоулъ е родствено със съвременната българска дума "дуло" (тръба, цев) и със прабългарското родово название Дуло, чиято научно-обоснована етимология е от ирански със значение "тръба, дуло, цев".  Подобни са и санскритското tūrṇa (тръба, цев, колчан), *tūrṇas (колчан), tūrṇava (флейта). Старобългарското тоулъ обаче е заето в унгарски като tulba, словенски tul, старочешки túl, чешки toul, староруски туло – колчан [Беню Цонев. История на  българския  език. Том-2. С. 1984 г. Фототипно издание. с. 119]. Унгарският (пра)българизъм tulba носи посочения суфикс -ба, който може да е зает направо от езика на прабългарите!

        Други подобни чисто български думи са: Жладба (вреда, загуба), Злоба (зло), Истъба (къща с една стая, изба, хизба), Борба, Дарба, Сватба, Гозба, Дялба, Подялба, Стълба, Везба, Вършитба, Тегоба, Печалба, Поличба, Беритба, Съдба, Прокоба, Везба, Тръжба, Тъжба, Жалба, Употреба, Стрижба, Кражба, Служба, Дружба, Стрелба, Молба, Резба, Скоба, Тръба и много др. Общият брой на такива думи в българския език е огромен и той превишава десетократно броя на подобните думи във всички други славянски езици, взети заедно. Това доказва българския и по-точно прабългарския произход на този суфикс.

        Много от посочените изходни глаголи са индоирански. Например: шетам, карам се, сърдя се, вършея. В езика санскрит е имало дума SHET - работа, шетня. Аналогичният  старобългарски глагол ШАТИТИ може да бъде донесен от района на Памир (Белур) само от прабългарите.  Така, от индоарийския и прабългарски глагол ШЕТАМ се образуват отглаголното причастие Ш`ЕТБА и отглаголното съществително ШЕТБ`А (табл. 2), които, види са, също са присъствали в езика на прабългарите. Друг подобен глагол - shavati = "движа се, отивам" е бил свойствен само за източноиранския народ камбоджи, съседи на прабългарите. Същият глагол - шавам, със същото значение обаче се употребява и в съвременния български и също може да е донесен от прабългарите. Известното българско междуметие чиба !, с което се пъдят кучета е съвсем неясно за съвременните българи, но за старите българи - прабългарите, то може да е имало съвсем ясно значение: чиба = чи + ба, където -ба е посоченият суфикс (или частица за обръщение), а "чи" е прабългарска форма на глагола "джи" - отивай, махай се! от езика хинди-урду. Други индоевропейски застъпници на този глагол са английското go и циганското джа, кюрдското и южноосетинско ču - отивам. Сравни "be gone!" (англ.) и "хай джа" (цигански) ="махай се, отивай си"! Така че, чиба ! = "be gone!", "махай се, отивай"! от езика на прабългарите. Същата индо-арийска основа "чи" = "отивай, махай се" се съдържа и в българското междуметие ЧИТ ! или ШЪТ ! – отпъждане на кон (мухи, животни, птици).

         От този вид е и старинната българска дума ТУМБА, която има две значения - "тълпа от хора" и "връх, могила". Петър Добрев споменава добруджанската дума ХУМБА - яма във формата на делва за съхранение на зърно. Според [Д-р Симеон Табаков. Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 379-380] "хумба" означава "яма, изкопана в земята". На езика на осетинците, потомците на родствените на прабългарите алани, "хум" = земя, "хумгаенаег" = земеделец. Така че, в езика на самите прабългари със сигурност е имало такъв суфикс. 

            Оригиналният български израз ДУМБА-ЛУМБА, който замества израза "биене на тъпан", има персийски аналогии. В древноперсийския език, "тумбак" е означавало ударен музикален инструмен, тъпан.

            В официалната езикова норма и диалектите на съвременна Вардарска Македония, иранският суфикс -БА е също широко застъпен. Освен споменатите по-горе български думи, завършващи на този суфикс, там се употребяват и думите ГРАДБА  (градеж, градене), СОСТОЙБА (състояние), ПОЛОЖБА (положение),  ДРАЗБА (дразнене), ДВОЙБА (раздвоение)  и много др., които даже ги няма при нас.   

От горните примери виждаме обаче, че суфиксът -БА образува не само отглаголни съществителни, но и отглаголни причастия. Това може да обясни една характерна неславянска особенст на българския език. Специфична черта на българския език, която го отличава от останалите славянски езици е, че от много глаголи може да се образува не само отглаголно съществително, но и отглаголно причастие. Например: от глагола “виждам”  се образуват съществителното  “видение” и причастието “виждане”, от глагола пиша – съответно "писание" и "писане", от глагола удрям –  "ударение" и "удряне", от излагам -  "изложение" (изложба) и "излагане". При славянските езици отглаголното причастие не съществува. Може да се предположи, че тази словообразователна възможност се е появила в старобългарския език като следствие от употребата на прабългарския суфикс -БА. И наистина, в табл. 2 са посочени примери, когато с помощта на суфикса –БА от един и същи глагол са образувани отглаголно съществително и отглаголно причастие. Всъщност, съществителното и причастието се отличават помежду си само по мястото на ударението. При много от подобните примери,  разликата между отглаголното съществително и причастието вече се е заличила с течение на времето и те се възприемат като едно цяло. Например: борба, сватба, стълба, и др. 

Таблица 2. Образуване на отглаголни причастия и отглаголни съществителни с помощта на суфикса –БА.

        Вероятно, със заимстването на суфикса -БА от прабългарския в старобългарския език, в новообразувания старобългарски език се е появила и възможността за създаване на отглаголни причастия. Тази възможност по-късно е била разширена и при другите суфикси. Например: от глагола "служа" - служение и служба (слежене). Наличието на такива отглаголни причастия в българския език не може да се обясни на славянска основа, но може да бъде наследство от езика на прабългарите, при който те трябва да са присъствали.

        В българския език, суфиксът "-БА" се среща и под формата "-ВА": котва, жътва, жрътва (жертва), женитва = женитба, жельтва = скръб, жалба. В руски е запазена думата битва = битка.