VII

Резюме. За изясняване характера на прабългарския език не е достатъчно да се представят само ограничен брой негови думи, които могат и да бъдат заимствани от друг език, особено при наличието на значителна предварителна миграция и контакти с инородно население. Значително по-сигурен белег за вида на езика са неговите неизменяеми, служебни граматични форми като префикси, суфикси и др., които са много по-консервативни и специфични, отколкото голяма част от речниковия фонд на езика. На тази основа в представената статия са приведени множество примери от езика на ранните дунавски и волжски българи, показващи присъствието на суфикс за образуване на съществителни имена „-ав, ава”. Показано е, че този неславянски и нетюркски суфикс има източноирански и санскритски аналог със сходна словообразуваща роля. От тук е направен изводът, че езика на прабългарите е бил граматически сходен с езика на древните източни иранци и индоарии.

ДОБАВКА: Българското название на река Дунав също съдържа този суфикс. Основата на хидронима Дунав не е славянска. Напротив, общоприето е, че големите хидроними от този район - Дунав, Днепър, Днестър, Дон имат скито-сарматска етимология и са наследство от езика на древното коренно население на този район - източните иранци скити и сармати, при които думата ДОН значи река. Руското, украинското и белоруското название на Дунава е Дунай, на полски и чешки Dunay (Дунай), на немски - Donau, на унгарски Duna, на румънски Dunăre. Всички тези названия на реката произтичат от сарматската форма на този хидроним и не съдържат прабългарския суфикс "-ав". При траките, ранните гърци и римляните, река Дунав се е наричала Istros. Раннобългарското название на реката не е трако-гръцко-латинско, а е образувано с помощта на сарматската основа ДОН, но за разлика от подобните славянски названия съдържа един нов суфикс "ав" - Дунав! Явно, ранните българи, прабългарите не са взели названието на реката от живеещите преди тях по тези места траки, даки и латинизирани пришълци, нито от словенете, а са ползвали свое, сарматско название и свой суфикс. Причината за това е исторически обяснима. При своето идване, Аспаруховите "вътрешни българи" не са заварили местно население, защото то е избито и прогонено още преди няколко века, а словенете (ако те са различни от скито-сарматите) не са имали собствено название на реката. Названието на Дунав при сърбите, хърватите и словенците (Дунав, Dunav, Dunava) очевидно е заимставано от ранните българи. И това е лесно обяснимо, защото сърбите се заселват по бреговете на Дунав поне четири века след образуването на Българското канство, в което Белград е бил център на българска административна област

Интересно хронологично развитие проявява хидронима Дунав при гърците. В древна Гърция те го наричат според езика на траките - Istros. По-късно в епохата на ранна Византия, гърците (византийците) продължават да употребяват това название, но вече се появява и новото Danais (Данаис), очевидно повлияни от сарматите, като към сарматската основа ДОН те добавят своя гръцки суфикс "-ис". Още по-късно, след появата на ранните българи, гърците променят още веднаж хидронима и вече го наричат Dounabis (Дунавис) очевидно под българско влияние. Появата на ранните българи привнася суфикса "-ав" в гръцката форма на този топоним. Названието Дунавис обаче е гърцизирано ранно-българско название на реката. Тази гърцизирана българска дума навлиза в късния латински език като Danubis и от там се усвоява от повечето западноевропейски езици. В хидронима Дунав, суфиксът "-ав" е български и очевидно не е славянски, защото този суфикс отсъства в названието на реката при всички източни и северни славяни. В някои български диалекти, "дунàв" означава просто "река", което обяснява изключително често срещаното название "Дунав" на река в народните песни от Тракия и Странджа. Най-вероятно, това е оригиналната прабългарска дума, сродна с аланското "дон" - вода, река, която е дала новото название Дунав на голямата раннобългарска река (виж картата на Фиг. 1).

Освен в санскрит, суфиксът “-ав” е използван и в родствения на санскрит авестийски език [21]. В представената по-долу таблица са представени примери за това: