2. Старата, напълно забравена диалектна българска дума ДЕВЕТ означава "стар, многогодишен" и се среща в народната песен, където се казва: "Варненски стари рибари, Дунавски девèт (стари) лодкари" (виж рамката вляво). Тя е образувана от семантичната основа "дав, даб" = "стар, отминал, древен, късен, извън срока" и суфикса "-ат, ет".  Макар, че думата "девет" е напълно забравена, нейната семантична основа има широка известност и се среща в много думи: ДОБА (късната част на нощта, времето след вечерта и преди зазоряване), ДАВЕН, ОТДАВНАШЕН (отминал, отдалечен във времето), ДАВНОСТ (загуба на отговорност поради това, че е изтекло много време), ОТДАВНА (от преди много време). Семантичният корен на всички тези думи е ДЕВ, ДИВ, ДОБ, ДАВ и носи значението "стар, отминал, древен".            

        Този корен се среща в старобългарски (давьнъ) и в повечето съвременни славянски езици: давний (руски), давнiй (укр.), даван (сърбохърв), davny (чеш), dawny (пол). Вероятно от същата основа и по същия начин е образувана и старобългарската и общославянска (но с неясна етимология !) дума "див, дивии, дивий, dziwy, dzґiwi,diґvji, diviґ" - стар, древен. Въпреки това, според Фасмер (с. 480-481) е трудно да се намери старославянска етимология на този семантичен корен. Предполага се, че този корен може да идва от славянската дума "давеча" - наскоро (руски, диалектно), укр. давi, староруск. давk "наскоро, неотдавна", словен. dave† "тази сутрин", н.-луж. dejeto, dajto "преди". Тази трудност в етимологизирането показва, че по-късните славянски езици са заимствали основата ДАВ = "стар" от някой по-ранен книжовен език, най-вероятно старобългарския, където е попаднала от езика на голям неславянски народ, най-вероятно прабългарите.          От семантичната основа ДЕВ, ДИВ, ДОБ, ДАВ (стар, древен) може да са образувани и старинните названия на няколко села в България. Едното е село Дивдядово до град Шумен, сега квартал на Шумен. Разположено е в подножието на ранносредновековната Шуменска крепост, чиято старинност му придава името. "Дивдядо" е израз билингва, защото "див" означава "стар, старец, дядо". Второто е село ДЕВЕТАК (т.е., старинно село), Ловешко. Разположено е върху т.н. Деветашко плато, богато на природни забележителности със старинни названия: Деветашката пещера, водопада Крушуна и др. Околните села също носят старинни названия: Крамолин, Крушуна (т.е., сокола), Къкрина, Кърпачево. Това множество от старинни названия е признак за неизменна автохтонност на местното население. Трето село, носещо същото име Деветак има и до старинната Крумова крепост, построена от архонт увиги Крум на хълма Хисаря (старата византийска крепост Маркели) до Карнобат.

Думата "девèт" се среща и в израза - билингва “бабини деветини”. Много хора вярват, че това е чисто славянски израз и може да се преведе като “бабини дивотии, бабини диветини, бабини чудатости”. Това обаче е изкуствено, деформирано и неточно предаване на смисъла на израза. Може да се каже “детски дивотии, детски лудории”, но не и “бабини дивотии и лудории”! Най-вероятно “бабини деветини” идва от архаичната и диалектна (прабългарска?) дума „девèт” – стар. От тук, изразът „бабини деветини” ще е билингва, означаваща „бабини старешки неща, бабини стари приказки, остарели представи, които сега нямат актуалност”. Това обяснение се подкрепя и от смисъла на думата "деветина" в следните изрази, записани от Найден Геров: "И на магарето деветината!" и "Наскоро, бабо, деветина! [Найден Геров. Речник на българския език. А-Д. Български писател. София. 1975]. В тези изрази "деветина" = "старост, старина".

        3. Със същия суфикс "-ат" е образувана и думата ХРЕБЕТ = "връхната част на планина, височина, хълм". Хребет = хреб + ат, където "хреб" е семантична основа, означаваща "връхната част на нещо". Семантичната основа "хреб" (варианти "греб", "грив") се среща и в думите "гребен" (например "гребен на вълна"," гребен на планина", "гребен на шлем" - пломаж) и грива (сравни грива на кон). Думата "грива" със същото й значение е употребявана и в санскрит. Нейното присъствие в български и някои славянски езици може да бъде опосредствано от някой източноирански език (скитски, сарматски, прабългарски). Вероятно самата семантична основа хреб-греб-грив е застъпник на праиндоевропейска основа, защото подобна дума има и в английски: chrest = "гребен на вълна, гребен на планина, гребен на шлем, връхна точка". Самото название на инструментът за сресване и разчесване - гребен (чесало) може да е носело първоначално семантиката "горна, връхна част на нещо". 

        4. Възможно е българските думи "буна" и "бунт", които имат почти едно и също значение (малко въстание, отхвърляне на някаква власт) да са свързани с този суфикс: буна + (-ат) = бунаат = бунт.

        5. Формално, същият суфикс "-ат" може да обясни и неясната етимология на старобългарската дума "уют" = благополучие, наслада, удобство, комфорт. Като цяло, тя може да е наследство от езика на прабългарите и да носи този прабългарски суфикс. Етноотличителният и най-важен символ при прабългарите е знакът IYI, срещащ се на стотици места в балканското землище, където са живели прабългари. Той е използван както преди, така и след християнизацията на прабългарите и без съмнение е бил знак на техния бог. Ако приемем IYI като "рунен" надпис, той се чете "иви, йуй" според правилата на прабългарската писменост. На езика на прабългарите думата "иви, йуй" обаче означава "бог" (Смисъл и етимология на владетелските титли KANAΣYBIΓI и canizauci). Добавяйки суфикса "-ат" към тази дума получаваме "йуйат", което е близо до "уют". Ако това е вярно, "уют" би трябвало да е еквивалентно на "богат" и да носи подобно значение. С други думи, "уют" може да означава усещане, че си богат, че си близо до бога, че се наслаждаваш на близостта до бога, че си в състояние на пълно благополучие. 

ИЗВОД: представени са доказателства за функционирането в българския език на древния индоевропейски суфикс "-АТ, ЕТ", който не се среща в славянските езици, но е типичен за индоиранските езици. В българския език този суфикс може да е наследство от езика на прабългарите, който е език близък до групата на индоиранските езици от индоевропейското езиково семейство.

   ЗА ДРУГИ СТАТИИ:  http://protobulgarians.com