4. КЪРЧ, КЪРЧАГ (по славянски "корчаг") - старобългарски думи, означаваща "глинен съд, малко гърне за пиене на течност, стомна".  Много български и чужди историци считат, че КЪРЧАГ е от славянски произход понеже се среща в много славянски езици, съседни на България. Тя действително се среща там, защото е заимствана от старобългарския език, а в него тя е дошла от езика на прабългарите. В  руски е заета като корчаг, румънски  -  hărgăn  и  в  унгарски  hírgit -  гърне, стомна, от  старобългарското  кърчагъ - стомна, гърне [БЦ-ИБЕ-2 стр.62]. Селишчев  посочва  албанските  kertšak,  gertšak – кърчаг  като  старобългарски  заемки [АС-СНА, стр.181, 153]. В  украински  корчага, сръбски  крчаг, чешки  krčah, заемки  от  старобългарското  кърчагъ  [СМ-ИБЕ стр. 197].  

        Думата КЪРЧАГ обаче не е славянска, а източноиранска,  в  ягнобски  gurčak – глинен  съд  с  чучур, стомна [МА, ЕП-ЯТ]. Тя е образувана по правилата на алано-прабългарската граматика и може да се разглоби на КЪРЧ (основа, морфема) +  АГ (суфикс). От основата КЪРЧ е образувана типично българската дума КРЪЧМА. В  староруски  корчма  се  смята  за  българска  заемка.  Унгарското  korcsma – кръчма  също се  смята  за  старобългарска  заемка. Селишчев  посочва  албанските  kertšmar – кръчмар, като заемка от български. Основата  КЪРЧ  е обща със староиндийското  karaka – съд  за вода, осетинското  kærc, ягнобското  kr`zkh, пущунското  krasta - мях [VS-ETD].   

            На съвременен хинди, думите “кърке, гъгри” означават “гърне” и напълно съвпадат с основата КЪРЧ, доказвайки нейната индо-иранска етимология. Особено интересен е вариантът “гъгри”, образуван от “кърке” с транспозиция на съгласните “-рк-” в “-кр-” и от там в “-гр-”. В българския език се срещат изразите “гърнето къкри на огнището”, “яденето къркори на огъня” и т.н. Глаголите КЪКРЯ, КЪРКОРЯ произлизат от древните индоарийски и прабългарски думи “кърке, гъгри”. От същите думи идва и глаголът КЪРКАМ – пия вино в голямо количество, без мярка.

        Така получаваме цяло семантично гнездо, образувано в българския език на основата на древната индо-иранска дума КЪРЧ. То включва думите КРИЧАГ, КЪРЧАГ, КРЪЧМА, КРЪЧМАР, КЪКРИ, КЪРКОРИ, КЪРКАМ. Неславянският произход на думата КЪРЧАГ се потвърждава от това семантично гнездо, от което в съседните славянски и неславянски езици е попаднала една изолирана дума - КОРЧАГ. 

5. БЕЛЧУГ – (брънка, пръстен, кръг, халка) е прабългарска дума, включена в състава на старобългарския книжовен език и от там в сербохорв. био̀чуг, сербск.-цслав. бѣльчугь., русск.-цслав. бѣльчоугъ ( за пръв път в Златоструй (XII в.). Открива се и като заемка в някои късносредновековни езици на народи, заселили територии на ранните българи: тур.чагат. biläzik "браслет", тат. beläzek "запястье", калм. biltsǝg "перстень". Прабългарското БЕЛГУГ има обилно присъствие в съвременния български език и диалекти под формата бележик (окова), белезик  (гривна), белезия (гривна), белезица (окови) и белезници (окови). Имайки пред вид наличието на прабългарския и алано-осетински суфикс "-АГ", можем да разглобим  БЕЛЧУГ  = БЕЛЧ + УГ. Основата БЕЛЧ, след вземане пред вид на често срещаната при сарматите фонетична трансформация Р-Л, може да се представи като БЪРЧ, която е морфема на голям брой старобългарски и новобългарски глаголи от вида "бърча, сбръчвам, набръчквам" = сгъвам, нагъвам, кривя, изкривявам. От тази основа са образувани и съществителните "бръчка – бръчкул". Фонетичният преход Р - Л в думите БЕЛЧ - БЪРЧ е типична фонетична нестабилност, характерна за ранните източно-ирански езици, сред които и прабългарския. Подобна е и гръцката дума Bera (на старогръцки Beroia) - "брънка от верига, халка", както и българската дума "верига". 

6. ЧИПАГ - оригинална прабългарска дума за връхна дреха. Считана е като една от 20-ната сигурни тюркски думи. Основата (морфемата) на думата е ЧИП, към която е прибавен иранския суфикс "-аг". Морфемата ЧИП е родствена с древната, оригинална за персите дума qäbā - дълга връхна дреха [Dimitrova V. K. Zeugnisse der kunst und kultur der Protobulgaren aus der heidnischen periode des ersten Bulgarischen reiches (7.-9. jh.). Wesen. Ursprung. Parallelen. Dissertation thesis. Freien Universität Berlin. 2007]. Напоследък с тази дума беше обяснен и произходът на прабългарския термин за ризница КYПЕ (купе), срещащ се в няколко каменни военно-инвентарни надписа от Североизточна България. По този начин още две от основните 20-на прабългарски думи (чипаг и купе) се оказват ирански, а не тюркски. Коренната персийска дума qäbā е заимствана през късното средновековие от османотурците под формата "джубе" - къса връхна дреха без ръкави (турцизъм в българския език) и gebece (гебедже) - ризница, ризничар. Така в някои случаи османските турци са наричали еничарите. 

7. БАКЛАГА - дървен съд (няколко литра) са съхранение на вода, вино, по руски - баклажка. Тази дума е родствена или производна на българските думи БЪКЛИЦА, БУКЛА, БЪКЪЛ, БЪКЕЛ – дървен съд (няколко литра) са съхранение на вино. БАКЛАГА = БЪК + ЕЛ + АГ, т.е, към основата БЪК се прибават два суфикса от езика на прабългарите, суфиксът -ЕЛ и новият суфикс -АГ. Основата (морфемата)  “БЪК” – има източноирански произход, в осетински  bаkаlыn, хоремзийски  bkn, bkny, средноперсийски  pkyun – пълен, изпълващ. От тази източноиранска дума идват българските глаголи БЪКАМ, НАБЪКВАМ  – натъпквам, натъпкан и отглаголното съществително БЪКАН - пълен, препълнен.

8. КОЛЬЧУГ - КОЛЬЧУГА – старобългарски (прабългарски) думи, запазени в стари руски писмени източници. Означават "старинни войнски доспехи във вид на рубашка от метални колелца, ризница от железни пръстени" [Ожегов, С. И. словарь русского языка. М. 1988, с. 232]. Кольчатый – направен от халки, "броня кольчата" - ризница от пръстени, халки. Съществува и в полски - kolczuga със същото значение. Трубачов изказва погрешно предположение, че "колчуга" е или заимствано от полски – kolczuga или произлиза от "кольцо" - предмет във формата на окръжност; наплат от дърво, кост, желязо [Ожегов, С. И. словарь русского языка. М. 1988, с. 231]. Може да се допусне, че думите "колчуга, колчуг, kolczuga" съдържат основата КЪРЧ (КЪЛЧ ако се вземе пред вид фонетичната трансформация Р-Л) на старобългарската (прабългарска) дума "кърчии-ковач" + прабългаро-аланския суфикс "-уг". Същата основа съдържа и "колчата". Това е логично, защото този вид ризници са изковавани от нагорещени до червено железни пръстени, при което ковачът е играел основна роля.  По същата логика от глагола "кава, кова" е образувана думата за ризница в санскрит kavaca, палийски kavaca, koja, хинди-урду kavać, непалски kabaca – ризница.

    Кърчии, кръчии – прабългарска дума, означаваща ковач, запазена и в староруски корчии – ковач. Съдържа основата "кърч" и прабългарски суфикс "-чий".  Същата основа "кърч" имат и старинните български думи креждел – заключалка [10], кладиво – чук, млат [10], ключ (ключалка), както вероятно и думата КРЯЖЬ - вид борба в Татарстан, при която двамата борци заключват своите ръце, като се хващат за колана на противника. Вероятно от същата основа идват и специфично българските думи "гърча, гърч, гърчене", които отговарят на огъването (гърчене) на нагорещеното желязо при коването. 

8. ТЕЛЕРИГ. Раннобългарски владетел (). ТЕЛЕРИГ = ТЕЛЕ + ЕР + ИГ, където ТЕЛЕ е морфема, а ЕР и ИГ са суфикси. Основата ТЕЛЕ съвпада с основата на думата ТЕЛОТЕН (злато, златен) от някои български народни песни и с общоиранската дума за "злато": ягнобското  telaŷti, кюрдското  tila, пущунското  têly, талишкото  tāla, персийското  tillo, шугнанското  têle, гилянското  tilo, рушанското  и  хуфското  tillo, язгулемското  tilu, искашимското  tila, вахански  tille, сариколски, йидга  tilla - злато. Суфиксът "-ар, -ер" се среща в много български (зъб-зъбер, пън-пънар, гъз-гъзер, тик-тикър) и ирански думи (aspa - aspar -кон, asta-astar-звезда). В заключение, "телериг" - нещо позлатено, златност, злато, златно.

9. ОВАГА. Раннобългарско название на днешната Провадийска крепост. Крепостта е използвана от византийците от ІV в. до началото на VІІ в. под името Проват, Проватон, което означава "Овца" на гръцки. След това близо век не функционира. Българите я превземат и подновяват от ІХ в. под името Овеч или Овага. По-късно възниква и български град, наричан Овчиград, Първада, Правадъ, Бурфанто, Провадия. В по-късните български названия (Овеч, Овага, Овчиград) личи буквалния превод на ранногръцкия топоним. Но ако Овеч е очевидното славянско съответствие на Проват, то що за название е "Овага", което като че ли е форма на "Овеч" но на какъв език?! Най-вероятно, "Овага" е прабългарската дума за "овца", защото тя е много близка до санскритското avika` - овца!

10.  Историческият топоним МУНДРАГА е раннобългарско, най-вероятно прабългарско название на голяма крепост в района на Тутракан и Дръстър. В тази крепост се укрил Симеон с войските си при опастността от съвместно византийско-маджарско нападение. В тази крепост е бил затворен и княз Расате, най-големият син на княз Борис, заради отказа му от християнството. Смисълът на названието МУНДРАГА не е известен. Можем да го намерим, като първо отстраним прабългаро-аланския суфикс за образуване на прилагателно име -АГ (-АГА) при което се ролучава основата МУНДРА, МУНДАР. Тази основа вероятно съдържа познатата ни дума "мада" = КАМЪК, но вече във носов вариант (мунда, подобно на санскритския вариант на думата Мандара), както и индо-иранския суфикс "-ар" за образуване на прилагателни. В езика на прабългарите е имало множество носови гласни, сравни: Котраг-Контраг, огъл-онгъл, Кувент-Кумвент, чуб(ас)-чумбас, Пресиан-Пресиам и др. От горното изложение следва, че названието Мундрага най-вероятно означава "Каменица, Каменна" и е пряко указание, че крепостта е имала високи, здрави каменни стени.

        В последните години списъкът от сигурни и по-малко сигурни прабългарски думи, антропоними, топоними, календарни термини и титли, намерени в домашни текстове на гръцки, старобългарски и прабългарски език значително нарасна. Прави впечатление, че сред известните вече прабългарски думи окончанието "-аг, уг, иг" се среща изключително често. При много думи това окончание е очевиден суфикс, защото предстоящата част на думата е доказан корен (морфема). Пример (списъкът е заимстван от интернетния военно-исторически форум "Бойна слава" - forum.boinaslava.net): комърог, гомр, гомор (“съд за вода”, гомор + ог), къниги (“чертеж, рисунка, дъска за писане, свитък, азбука, книга - küin + ига”), белчуг (“пръстен, гривна”), батог (“бич, камшик, жезъл”), белег (“знак, белег”), ковриг (“геврек”), ковъчег (“сандък, гроб”, днес "ковчег"), к(о)алимог (“палатка, шатра”), крикъга (“каруца”), кръчаг (“съд за пиене, чаша”), кръчагъчия (“грънчар”), кълиг (“храненик, паразит”), пашеног (“баджанак”), сапог (“кожена обувка, сандал, ботуш”), теляга (“талига, каруца”), тетег (“носилка”), тояга (“тояга, пръчка”),  хоронга (“знаме, скиптър, жезъл, тояга”), чигот (“мечоносец”), чритог (“брачна стая, стая, спалня, жилище, палат”), чипаг (“чанта, джоб, връхна дреха”, днес “женска дреха без ръкави”); (Андонова 2003; Бешевлиев 1981: ПББИК 28, 31, 102, ПЕП 117; Витлянов, Николов 2005; Делева 1996; Младенов 1928: 50-51; Москов 1988; Рашев 2008: 246-247; Тихова 1987; Боев 1965, 1968, 2005; Вл. Георгиев 1952; Младенов 1921; Б. Симеонов 1979, 1980, 1984, 2008; Д. Ангелов 1971: 281-282)

10. Суфиксът "-АГ" (осъвременен на "-АГА"), винаги под ударение, се среща и в голям брой старинни български думи:

            Сърпика [19] – вид трева. Названието е свързано с думата "сълп, сълпе" - клон на дърво [5,29], слъп [9] – клон. Сърпика = сълп + ига, където имаме р-л трансформация и преход на старинния суфикс "-ига" в по-нова форма "-ика". В такъв случай сърпика = клонак.  

            Чамуга [5] – подутина, местно заболяване. Произлиза от глагола чамам - болея. В такъв случай чамуга = заболяване, болест.

Патараги [6] – кокили (конкили,шулци,ждракели) за преминаване на река, поток. Думата патарага е образувана от "път" (старинно пътар) с добавяне на суфикса "-аг". В превод патарага = пътуване, преминаване. 

Шуплага [5] – дупка. В основата на думата стои старобългарската дума сопел, сопло - тръбичка, свирка. От нея са образувани шупелче [37] — свирка (стбл.), шупелка [5] – свирка, шупливо, шупльо [5] – кухо, шупла - кухина в тяло, шуплест - тяло с шупли, порьозно тяло.  

            Пашпалуга [18, 19] – игра между моми и ергени на седянка с палене на памук. Вероятно двусъставна дума, пашпалуга = паш (памук ?)+ палуга (палене, от глаголя паля + суфикса "-аг"). Пашпалуга = памукопалене.  

Плачинга [4]  – баница, от тук съвременното палачинка. В основата стои думата "плат" или блат (плочка, направена от тесто), към която е добавен въпростният старинен суфикс.

             Чучулига [53]- птичка с чучул на клавата. Чучул означава "нещо издадено напред, надвесено напред". Сходно на "чучул" е "шушул", от което се получава "шушулка".

             Малага - название на вино от Асеновградско.

        11. Суфиксът "-АГ, -АГА", за голяма изненада, продължава да изпълнява словообразователна роля даже в съвременния български език. Сравни думите бродяга (бродещ човек, скитник), мъжага (едър, силен мъж), юначага (голям юнак), ножага (голям нож), работяга (човек, който обича да работи), хитряга (тарикат), симпатяга (симпатичен човек), комуняга (комунист, простонародно), фашага (фашист, простонародно), умняга (умен човек), добряга (добър човек, добряк), мъжурляга  [53] – едър мъж, женчуга  [53] – едра жена, смелчага (смел човек), бандюга (бандит, презрително), шумолига (шумулига - гъста шума), дируга (диря, следа), влечуго (змия, гущер), дечурлига (множество деца), синчага (едър мъж). Всички те са образувани по аналогия със старинната оригинална българска дума шушумига - срамежлив, затворен човек, за която някои автори допускат, че е прабългарска дума. Забележете, че и при тези по-нови думи суфиксът "-ага" винаги носи ударението на думата.

        13. Същият суфикс се среща в старобългарската дума "лежага" - кит, която е също от женски род [Иванова-Мирчева Д., А. Давидов. Малък речник на Старобългарския език. Изд. Слово, В. Търново. 2001, стр. 185].

        12. Старинната българска дума "острог, острога", която съдържа този суфикс, има две основни значения:

12.1.Острога (острог, острук, острика) [47, с. 326-327] – нива, ливада, пасище или гора покрай река. Думата „острог” може да има връзка с думата „струга” – струя, поток, течение, която се среща в повечето славянски езици и има праиндоевропейски произход. В езика на траките основата -str- също е значело "поток, течение, река", сравни тракийските хидроними Струма, Истър. Много подобни дославянски названия на реки са съхранени в леко променен вид от славяните: Сестра, Осетр, Истра – всички те съдържат индоевропейския елемент -стр- "теча".Същият елемент -str- придава смисъл и на българската дума "ждрело" - тясно, скалисто русло, в което тече река, по гръцки "клисура".В такъв смисъл „оструга” може да значи „до реката, при реката”, както „украина, окраина” означава „област на края на държавата, пограничие”. Думата „оструга” е сходна с названието на историческата източноиранска област Уструшана, разположена покрай голямата река Сър даря в днешната област Седморечие, откъдето произлизат оногурите. Тук значението на "острог" е "до течението, до реката".  

    12.2. Острог [39] – кол, побит в средата на купа сено или слама. В случая "острог" означава "остър прът, кол". В друг вариант, "острог" означава виенска закачалка (има се пред вид вертикален, подвижен или неподвижен кол, върху който могат да се закачват дрехи)[11].В същото второ значение, острогъ [48]= укрепление от заострени колове, плътно долепени едно до друго и забити в земята (или в земен вал). Според друг източник, острог [44] = земен вал (неточно, точното значение е "укрепление от остри колове"). Понякога пред коловете е имало ров, пълен с вода, така че "острог" ще има и значението, описано в 12.1.

             Според [53] "острог, оструша" означава "стъргалка за остъргване на тестото от нощвите".

        13. Суфиксът "-АГ, ИГ, ИГА", винаги под ударение, се среща и в голям брой старинни български названия на билки, треви, цветя и птици и др. [Фонд на Даскалов, Богомил Христов (1876 - 1944), учител в гр. Трявна.  Окръжен държавен архив – Габрово. № 455 / Инвентарен опис № 1. Инвентарни единици № 613-663]. В БЕР този суфикс се отбелязва като често срещан, но не се дава обяснение за неговия произход и значение. При някои названия суфиксът "-ага, -ига" е променен на "-ика, ака", което вероятно представлява по-нова, славянизирана форма:

Въртига (вратика) – билка, използвана за правене на магия с която да се върне “изневерилото либе”, т.е “гадже” на съвременния оциганен български. В БЕР се дава друго тълкувание: вратиката предизвиква аборт и връща девствеността!

Тлъстига – вид дребно растение с "тлъсти" листа и клонки. Нарича се още дебелец, тученица, тучница, жируха, очиток,  бабин квас, нежито, нежит, Sempervivum tectorum [Найден Геров. Речник на българския език. А-Д. Български писател. София. 1975. с. 281].

Треперига (растение) – (Populus tremula) - трепетлика, осика, ясика, див кавак (по-нови форми)

Цвилуга – вид диво растение

Цуцулига -растението бучиниш, лепен

Осига – вид трева с класове подобни на класовете на ечемика. Прилагателното “осо” = бодливо. Среща се в поговорката: “Отгоре осо, отдолу босо”. Думата “осо” е родствена с авестийската дума ashta - стрела, късо копие, жило, пика, кавалерийско копие, нещо метателно. От прилагателното “осо” е произведено съществителното име “осил” – остри иглички, стърчащи от класовете на ечемик, пшеница и др. Прабългарският суфикс “-ил”, както и родството с ashta посочват, че “ос” може да е прабългаризъм.

Острига (острика) - див невен, острица. Забележете незавършената промяна на суфикса от "-ига" на "-ика".

Мащерига (мащерика, мащерка) - растение "бабина душица", Thymus serpyllorum. В БЕР извеждат основата му от matjer - матерен.

Треволига - място с едра, висока и буйна трева. Среща се и като "треволяка", "треволяк", т.е започнала е промяна на суфикса от "-ига" на "-ика", "-як". В думи от вида "трева-треволяк", "гъст-гъсталак" се среща окончанието "ляк, лак", което някои езиковеди приемат като подражание на османо-турския суфикс "-lеk, lik". Възможно е друго обяснение: използване на междинна дума, в много случаи вече изчезнала, съдържаща суфикса "-ал, ол, ул". Например: трева - тревол-треволига-треволяк; шума-шумол-шумолига-шумоляк; гъст-гъстол-гъсталига-гъсталак; трептя-трепетел-трепетлига-трепетлика. 

Кумунига (комуника, каменика)- полско цвете. Заедно с врътигата, чемериката, тинтявата, еньовчето и делянката (омразниче, разделно биле, което разделя влюбени или хора, свързани с лоши сили) съставляват т.н. еньовски билки, които се берат рано сутрин на Еньовден, денят на лятното слънцестоене. 

Перуника - вид билка. Вероятно оригиналната форма е "перунига". Основата "перун" съвпада с названието на езическия бог на гърма и светкавицата при протославяните (склавините) - Перун. Перуниката, заедно с комунигата, чемериката, вратигата, тинтявата, пелина и росена образуват група, наречена "самодивски билки", които се използват от русалиите, езически герои - кукери, които с хора, магически жестове и думи носят здраве и благоденствие на хората. Голяма част от самодивските и еньовските билки се използват за приготвянето на особено вкусно вино - пелин в някои краища на България (с. Змеево до Стара Загора, Карнобат, с. Осмар до Плиска и Преслав), което е практически неизвестно в света, даже и в Македония.    

Теменуга – род растения (Viola), чийто цветове в повечето случаи са виолетови и сини. Семантичната основа "темен" може са е сходна със "син". Подобна основа има и названието "тинтява" на растение, което също има в повечето случаи сини или виолетови цветове.

Смрадлика - вид растение, тетра, Colitea  

Ясика [5,37] — топола, трепетлика. Според [53] ясика означава "ясен" (вид дърво).

 Аглика (Primula) - вероятно първоначално "аглига" с последващо обезвучаване на "Г" в "К".

Тръстика - (Phragmites), род многогодишни растения, известно още като камъш (турс.). Старобълг. тръсть, трьсть, старогръц. θρύον, θρύσιος „тръстика“. Счита се, че тези думи са заемки от субстратен европейски език.

Чемерика - вероятно първоначално е било чемерига. В основата стои думата "чемер" = болка, тъга, мъка, болест. "Чемеря" = болея, боледувам. Сравни "чамуга" - подутина, заболяване и "чамалюга" - болест.

Момчурляк-момчурляци (поотрасли момчета).

Кукуряка - вид диво цвете, известно още и като кукуряк. И тук имаме преходът "-ага" в "-яка" и накрая в "як". Интересното е това, че основата КУК на това название има памирски произход, понеже в Памир "кук" означава цвете. Общославянското название на кукуряка е  [54] – болиглавец, болиглава, bolehlav (чешки), bolkaw, boliglow (полски), болиголов (руски) – Heleborus cyclopeyleus – растение за лекуване на главоболие.

Авлига - вид пойна птица с предимно жълт цвят. Производно на неизвесна изчезнала дума, глагол. 

Сърпика [19] – вид трева. 

Желтуга - вид трева.

Дъника - дънер

Малига  (в Македония) – едра шарка (оспа – сръбски, руски)

Пенюга  [53], пънчуга, пенчуга  [54 – пън, дънер, дървесна гъба

Жага  [53] – голям трион за рязане на дърва

Боболяга  [54] – буболечка

Младика  [54] – младо дърво (сравни владика)

Теменуга   [54] – Синя кичинка

Баруга, барушка  [55] - локв(ичк)а, от бара - река, поток, долче

В пехлеви nār, nārīg означават мъж и жена. Възможно е суфиксът "-ага" при посочените по-горе многобройни названия за цветя и растения да е частица за образуване на съществителни от женски род.

14. Този суфикс се среща и в някои названия на религиозни празници с явно езическо съдържание: Запалена (опалена) неделя  [6] - традиционен български празник. Трае три дена: първият ден се нарича Чурлига или Люта; вторият - Пърлига или Чурута, Чюрюка и третият - Опалена Мария или Огнена Мария.  

ЗА ДРУГИ СТАТИИ:  http://protobulgarians.com