ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ. СУФИКС ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ ОТ ВИДА  "- ОТА, АТА"

 Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 http://protobulgarians.com

        Този суфикс няма общо-славянски паралели и се среща много по-рядко в тези славянски езици, които са изпитали силното влияние на старобългарския. Старобългарския език е съдържал голям брой думи с този суфикс. Например:

КРАСА (украшение) – КРАСОТА (красота)

РАБЪ  (роб) – РАБОТА (робство) - днес означава "дело, труд, работа"

СИРЪ   (сиротен, осиротял) – СИРОТА (сирак)

СКОРЪ (бърз) – СКРОТА (скорост)

ШИРЪ (широк) -  ШИРОТА (широчина, широта)

ДЛЪГЪ (дълъг) -  ДЛЪГОТА (дължина, дългота),

ПЯГОТА (проказа)

   Списъкът от подобни думи с ясно за съвременния българин значение може да се продължи:  ЧИСТОТА, ГЪСТОТА,  ТЕГОТА, ТОПЛОТА, ХОРАТА (дума, приказка - от хортувам) и др.  Много от тях са преминали и в съвременния български със същото или близко значение. Интересно е, че старобългарската дума ÞÍÎØÀ е записвана и във формата ÞÍÎÒÀ, което показва, че този суфикс е винаги е образувал съществителни имена. В много от думите с този суфикс е вложен смисъл на по-мащабно действие, по-голямо значение, по-високо качество.

       Често срещаното твърдение, че този суфикс е славянски, може да се подложи да съмнение. Съществуват много старобългарски думи с този суфикс, които се отнасят до лица и събития от най-ранната българска история и чието значение е съвършенно неясно от гледна точка на славянските езици. Това дава подкрепа за първоначална прабългарска етимология на този суфикс. Например:

 Енравота  (или Войн)- най-големият от тримата сина на кан Омуртаг. 

 Писота - неизвестен чиновник в ранна България - IX-X - век (pisota bardariw). Имал собствен 

                печат (моливдовул), от който досега са намерени 11 броя, все в района на Североизточна     

                България [Иван Йорданов. Моливдовули на Писота Вардарий (IX-X - век) намерени в

               България. Материали от юбилейната 100-годишнина на чл. кор. проф. В. Бешевлиев. В.

               Търново, 12-15 май, 2000 г, стр. 310-314]. Сега е доказано, че името Писа е прабългарско (има и

               подобно хазарско, Писах), така че най-вероятно Писота също ще е прабългарско име.

Тихота - раннобългарско име. Среща се и в съкратената форма Тих, например цар Константин Тих и в 

                израза "Тихи, бели Дунав". През XIII-ти век се среща и като лично име Тихота в Долната земя,  

                 днешна Македония. Почти по същото време, един "влашки" княз е носел името Тугомер,  

               преиначено после на Тихомир. От тук, Тихо може да произлиза от Туго - твърд, постоянен,  

                траен. Съответно Тугота - Тихота = постоянство, твърдост, издържливост.

Левота - лично име, записано върху камък в черквата на с. Равда, Провадийско - IX-ти век.

Босота - лично име, Кирил Босота, богомилски водач, осъден на смърт от църковен събор, свикан от 

                 цар  Борил. 

Домета - назначен от княз Борис на мястото на Котокий за управител на областта Котокия

               (Кутмичевица) след изпращането на Климент в град Девол. Без доказателства това име се

               приема за скловенско (славянско?), въпреки че никой не си прави труда да обясни какво

               означава то.   

Белота - княз, близък сродник на цар Калоян.

Страхота - рожденото име на Методий. Брат му Св. Кирил Философ по рождение се е казвал Църко. 

                   Тези две негръцки имена издават български произход.

Добета  – средновековно  българско болярско  име.  

Барота или Парота - средновековно лично мъжко българско име. От него произлиза топонимът

                 Баротин (село Баротин), променен на Барутин и фамилното име на един от най-вредните за

                 българщината българи,  Ахмед  ага Барутанлията.  

Динката - топоним, название на съвременно село в област Пазарджик.

Галата - име на град до варненското езеро. За този топоним е направен достоверен семантичен анализ от д-р Живко Войников на основата на общоиранската и прабългарска дума "гал" - езеро. При волжските българи,  халиче – езеро, според  арабския  пътешественик  Ибн-Фадлан, оставил  най-пълното  описание  на  Волжка България  от  922 г. В кховарски  galatoi, пущунски  халиче – езеро (Петър Добрев-ЕАКБ стр.30). В  албански  galige – езеро, блато  се  смята  за  старобългарска  заемка. (СМ-ИС стр.188).

         Най-вероятно, град Галата означава "езеро" на езика на прабългарите. С подобно име има още едно селище в България - с. Галиче, район Бяла Слатина, област Врачанска. В Македония има планина Галичник, намираща се точно между две големи езера - Охридското и Преспанското. От тук, Галичник най-вероятно означава "Езерница" на езика на прабългарите. В Костромска област на Русия, един от най-древните градове там се нарича Галич. Намира се на 200 км западно от град Казан, в пределите на старата Волжска България. Основан е официално преди 850 години, но всъщност е от много по-рано, тъй като е свързан със създаването на руската държава. Градът се намира до широко известното и уникално Галичко езеро. Може да се смята, че и тук названието Галич означава "езерен" на иранския език на прабългарите. 

        В делтата на река Дунав, в центъра на древната прабългарска област Онгъл се намира румънския град Галац. По време на Първото българско царство той е български град под името Халич. Подобно на своите събратя Галата край Варненското езеро и Галич край Галичкото езеро, град Галац (Халич) се намира на брега на голямото езеро Братещ. И тук може да се предположи прабългарски топоним, означаващ "езеро". Някой беше казал, че прабългарите били шепа народ. Могат ли шепа хора да оставят един и същи топоними в Албания, България, Румъния и чак на завоя на Волга!?

        Напълно е възможно, суфиксът "-ата, ота" да се среща и в изменена форма ("-ада, ода") при думите: воевода, ливада, коледа, свобода и др.

Суфиксът "-ата, ота" може да има връзка със служебната частица "-от", с която се усилва глаголното действие. Примери за действие на увеличителната частица "-от":

            Подобен словообразователен суфикс "-ата" е бил характерен за езика санскрит и за авестийския език. Например, от санскритския глагол bhu – "да бъда" е образувана санскритската дума БХУТА (Bhuta) – "същност, действителност, битие" [Бхагавадгита. Перевод, вводная статья и словарь Б. Л. Смирнова. Ашхабад: "Ылым", 1978]. В сродния на санскрит авестийски език също е действал такъв суфикс. Например:

        Тези примери показват, че старобългарския суфикс "-ата, ота" може да има прабългарски, източноирански произход и да е сроден на аналогичния авестийско-санскритски суфикс. От езика на прабългарите, той може да е навлязал в старобългарския език, откъдето се е разпространил в различна степен сред повечето славянски езици.