АЛТЕРНАТИВНА НЕСЛАВЯНСКА СЕМАНТИКА НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ПРЕФИКС "c@ -"

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

            В писмения старобългарски език (IX-X-ти век) (който много руски изследователи своеволно наричат праславянски, старославянски, въпреки че е създаден в една полуславянска страна ?!) се съдържат доста думи, започващи със служебната частица   

  "c@ -", която сега се произнася като  "су-, съ-, со-". В представения по-долу списък от такива думи е пояснено първоначалното им значение [1]:

съпръг, съпруг - двойка впрегнати волове, единият от брачната двойка

съпер, съперник - противник, единият от двойка противостоящи

супостат -противник, единият от двойка противостоящи

съгласие - редуващо се изпълнение на църковен хор на стих от псалм на един или друг глас, по гръцки "антифон"

съгражданин - единият от двама души с едно гражданство

съмнение - двойно мнение, колебание между две мнения

             Много от тези думи (но не всички) са навлезли в староруския (XII-XIII-ти век) и някои други славянски езици, развили се по-късно на основата на старобългарския език. Като примери могат да се посочат думите: сугубо, супостат, сумрак, съперник и др. Други подобни думи може да са създадени по-късно във вече сформиралия се руски език, например :

            судорожица = су + дорог (безпътица, състояние на лоши пътища при лошо време с много валежи),

            супеск = су + песок (почва, съдържаща много пясък)

            супоростая = су + поросята (бременна свиня)

            Подобни думи са съхранени и в съвременните български диалекти, например сукървица = су + кръв (телесна течност, съдържаща кръв), суграшица = су + грах (есенен дъжд, който преди да падне на земята преминава през студен слой въздух и се превръща в ледени зърна като грах). Произходът на тази служебна частица - префикс трябва да се търси в старобългарския език, откъдето тя е преминала в съвременния български език, включително и неговите старинни диалектни форми.

             Смисълът и произходът на началната обща частица "c@ -" обаче е неясен. В тази връзка изследователите [2 - Фасмер] допускат съществуването на праславянски префикс *so@ - със значение "със", който впоследствие е преминал в посочената по-горе служебна частица "су=със". Например супеск - "(почва) с пясък". Очевидно в тези примери се приема, че при всяка една от тези сложносъставни думи съществува важна съставка, която не е посочена и се подразбира. Например: в супеск думата "почва" не е посочена и трябва да се подразбира. По тази схема думата съперник, която е навлязла в повечето славянски езици се обяснява като образувана от праславянския (т.е, старобългарски) префикс *so@ = "със" (?) и праславянския (т.е, старобългарски) глагол "перти" = "удрям, бия". Т.е, съперник би трябвало да значи "съ-биещ, съ-удрящ" (Фасмер, с. 718 (3)). От това обяснение не се разбира, ако наистина съперник означава един от няколко души, които се "съ-удрят, съ-бият", то колко са всъщност тези хора (двама, трима или повече) и как се "съ-удрят", дали всеки удря другите или всеки удря себе си. Ясно е, че това обяснение не е прецизно.

            Покрай тези, общо взето непрецизно обяснени думи, съществуват и такива, чието значение изобщо противоречи на предложената по-горе формула "су = със". Например:

        СУГУБО - двойно, дважди, два пъти (стблг. дума, навлязла в староруски и съвр. руски, среща се и в голям брой новобългарски диалектни думи). Тази старобългарска дума прилича на готското dwigubbus - "двоен, двойно" и латвийското dvi°gubas. Втората част на сугубо, думата *gub се счита за корен, срещащ се в други подобни думи: гибкий, губить, гнуть [Фасмер, с. 793 (3)]. В този случай може да се предположи, че "су ≠ със", а по-скоро "су = две". Алтернативното предположение, че "су = две" се подкрепя от примера с друга подобна старобългарска дума - ТРЕГУБО – "трояко, трижди" [3]. От сравнението СУГУБО-ТРЕГУБО се вижда, че СУГУБО е пълен семантичен и морфологичен аналог на ТРЕГУБО, която е очевидно двусъставна дума ТРЕГУБО = ТРИ + ГУБО. От тук може да се предположи, че СУГУБО е също двусъставна дума, СУГУБО = СУ + ГУБО, където основната първа част СУ трябва да означава "две, двоен". 

        Предположението, че посоченият префикс "со, су-" носи семантиката "две, двоен" напълно се съгласува със значението на посочените по-горе старобългарски думи съпръг (съпруг), съперник, супостат, съгласие, съмнение, съгражданин.

        Ако използваме и думи от старинните български диалекти, алтернативното предположение "су = две, двоен" намира още по-силна подпора: 

         РАЗСОВА (ПЕЩЕРА) - пещера с два входа, с двоен вход [4]. Цитираният литературен източник, под формата на статия може да се прочете на адрес http://hinko.org/hinko/Toponim.php) ]. В него се казва: "Що се отнася до имената, произлизащи от формата на отворите на пещерите, то тук разнообразието е голямо. От една страна могат да се разглеждат пещерите, които са именувани в зависимост от броя на входовете. Такива са пещерите “Двоевратица” и “Троевратица” до с. Карлуково, гара Лакатник. Интересно е например названието “Разсовата яма” (пак при с.Карлуково), което говори за двойния й чаталест отвор. Подобна е ситуацията с пещерата “Осмака” до гр.Смолян, чието название идва от двата разположени един над друг кръглообразни входове". Очевидно названието "Разсова (пещера)" означава "раздвоена пещера", т.е, "со, су = две".

        РАСОВА (разсова) - раздвоено дърво, четал [5]. В тази старинна дума отново се среща семантичната основа "со, су = две" и предлога "раз", който тук е предаден с обичайната асимилация, отпадане на крайното "з" пред следващото "с".

            В заключение, семантичната морфема "со, су-" може да се разглежда като старинна българска и неславянска дума със значение "две, двоен, дважди". Невъзможността и неуспехът на опита да се обясни старобългарския префикс "со, су - две, двоен" на славянска основа се обяснява с неславянския произход и семантика на този префикс. Въпреки че не е славянска, старобългарската дума "со, су = две" има индоевропейска етимология, сравни преходът "две - two- zwei, dwo, do" при названието на числото "две" в различни индоевропейски езици (български, английски, немски, ирански). Най-вероятно, "со, су = две" е форма на прабългарското календарно название на числото две - "ТУ = две", "ТУТОМ = втори". "ТУ = две" се получава от dwo с отпадане на полугласната W (V).

            С течение на времето, служебната частица префикс "су, со = две, втори, дважди" приема и допълнителни значения, близки до първоначалното. Такова е значението "вторичен, не първичен, краен", което обяснява думите, посочени по-горе, а и други думи. В такъв смисъл "су = две, втори" означава

"преход от едно състояние в друго" - сумрак, суграшица, судорожица;

"наличие на втори компонент, наред с основния" - сукървица, супеск, супоростая, съперник, супостат, съгражданин.

             Оригиналната българска дума СУГАРЕН означава "късно родено дете" (включително агне, козле, теле и т.н.), или "дете, родено последно". Тази дума е двусъставна СУГАР(ЕН) = СУ + ГАР, където "су = вторичен, късен". Думата "гар = роден" съвпада с общоиранското "гур" - "род, племе". В  персийски  gür, осетински gur означава “племе, народ”, а guыrыn – “раждам”. Понятието гур – "хора, племе, народ" е разпространено сред множеството памирски етноси [6]. На пракрит hāra, gujjara, хинди arārā, gharrā, пущунски hāzir, таджикски halk, осетински čыr, dzыr, guыr, палийски kira, бенгалски arū, harū, кашмирски āru, uru, ōru, hedur – "хора, човеци, люде". В пущунски khor – "приятел, близък". Според Херодот при скитите o.ro, o.tro, o.tar означава "мъж, човек". В староуелски gwr, старобретонски gour, корнуелски gur – "човек". /P-IEW/. Може да посочим и старобългарското  хър – "човек", хора – "множество от човеци". В заключение, от гледна точка на индо-европейските езици, наставката "-гар, гур" най-вероятно означава "раждане, род, племе". Можем да я срещнем като окончание на прабългарските племенни названия оногур (вътрешен род), утигур (външен род), кутригур (малък род) (Етимология на прабългарските названия оногундури, утигури, кутригури).

                СУМАТОХА е старобългарска дума с ясно значение, но неясен произход. Счита се, че в тази дума също се съдържа проблемният префикс "со, су-", но неговата предположително славянска семантика  "су - със" не помага да се обясни значението на СУМАТОХА. Алтернативното предположение "со, су = две, двоен" обаче предлага задоволително обяснение, например: СУМАТОХА = "двоумение, двудействие, липса на съгласие, липса на единство". В иранските езици и санскрит коренът "мант" означава "мисъл, мисля". От тук СУМАТОХА, в назализиран вариант СУМАНТОХА = СУ + МАНТ + ОХА, може да означава "двумислие, липса на единно мислене", което е доста близко до значението на СУМАТОХА. На тази основа може да се предположи, че СУМАТОХА е оригинална прабългарска дума с индо-ирански произход, съдържаща засега неясния суфикс "ох, оха", който можем да открием и в други старинни български думи: мащеха (основа мать !), пердах (основа пер !), сиромах (основа сиром ?).    

            В светлината на предложеното значение на "су, со, съ- = дву", думата съпер, съперник ще означава "двубой, участник в двубой", което е много по-прецизно обяснение спрямо предложеното славянско "съ-удряне, съ-удрящ".

            В заключение, предложената неславянска и вероятно прабългарска етимология на старобългарския префикс "со, су-" със значение "две, дву, двоен, вторичен" има сериозна подкрепа в примерите, взети от старобългарски и старинни диалектни думи от българския език. Този префикс "со, су-" може да е форма на прабългарския календарен термин ТУ (две), вариант ТУТОМ (втори), който има връзка с праиндоевропейското название на числото "две".

                ЛИТЕРАТУРА:

      1. Дора Иванова-Мирчева, Ангел Давидов. Малък речник на старобългарския език. Изд. Слово. Велико Търново. 2001.

            2. Фасмер.

            3. Кратък църковнославянски речник. Превод от руски Павел Б. Николов – град  Ихтиман.                

           ( http://xoomer.alice.it/pavelnik/R/Carkovnoslavjanski.htm).

            4. Явор Цветанов. Спелеонимия или топонимията на пещерите и връзката им с народния и пещерния фолклор. Курсова работа – спец.“Етнология” в СУ „Кл.Охридски”

    5. Архивен фонд на Даскалов, Богомил Христов (1876 - 1944), учител в гр. Трявна.  Окръжен държавен архив – Габрово. № 455/Инвентарен опис № 1. Инвентарни единици № 613-663.

   6. Добрев П. Светът  на  прабългарите. С. 1994 г. стр.69