АВЕСТИЙСКИ И ИНДО-АРИЙСКИ ИЗОГЛОСИ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - ОСТАТЪК ОТ ЕЗИКА НА ПРАБЪЛРГАРИТЕ

 Иван Танев Иванов

    http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Като допълнително доказателство за значителните следи на източно-иранските езици сред езика на българите, по-долу е представен наш списък от български думи с възможна авестийска и индо-иранска етимология, които не се срещат в славянските езици или се срещат, но като заемки от старобългарския език. Авестийският език се е говорел на обширната територия от Бактрия до днешен Кюрдистан от т.н. мидийци (самоназвание мати, част от които са сарматите – царските мати, а част от тях пък са древните българи). Сарматите по Северното Причерноморие и Средноазиатските саки също са говорели език, близък до авестийския и езика санскрит. Част от тези племена са се влели в състава на прабългарите, което обяснява присъствието на много индо-ирански думи в прабългарския, старобългарския и съвременния български език. Значението на посочените по-долу думи е взето от краткия Авестийско-английски речник [2].   

Според славяноведите, прародината на славяните е Западна Украйна и Белорусия. Следователно, от изток те са граничели с угро-фини, от юг и запад с келти. В такъв случай не е  ясно защо праславянският език е не е близък до езика на келтите, а е изключително близък с езика на древните индо-иранци, които са живеели далеч на изток.

Например, според Фасмер, думата “заря” (също и зора, зарево) се среща в почти всички славянски езици: руски зоря, мн. ч. зори, също и зарево, озарить, укр. заря, ст.-слав. заря наред със зоря, бълг. заря "лъч, светлина, сутрешна заря", словен. zarja, чеш. zarе "сияние, блясък, светлина", др.-полск. zarza; в друго значение укр. зоря "звезда, заря", бълг. зора "сутрешна звезда, сутрешна заря", сърбохърв. зора, вин. зору "заря", словен. zorja, чеш. zоrе, слвц. zоrа, полск. zorza, н.-луж. zora "зарево". Точната етимология на “заря” обаче не е славянска и не известна. Приема се, че “заря” има по-далечно родство с думите: лит. јarija, мн. јaryґjos "разпалени въглища", др.-пруск. sari ж. "жарава", лит. јara "заря", јe†re†ґti, јe†riu "светя, блестя", јe†ruґoti "тлея, светя", јirstu, јirti "пръскам искри", ра~јаrаs "отблясък на заря", възм., също гръц. caropj "лъчезарен"; [И. Шмидт, KZ 25, 133; Буга, РФВ 75, 155; Траутман, ВSW 366; М.--Э. 4, 691; Перссон, Beitr. 121. Ср. взор, зреть]. Може да се предположи, че българската (и славянска) дума “заря” произлиза от древно индо-иранската дума СУРЬЯ – най-древното и най-широко разпространено название на Слънцето при древните индо-арии. Попадането й в славянските езици би могло да стане по два пътя: единият – от прабългарите-източноиранци думата може да е навлязла в старобългарския език, който след като се е превърнал в официален, черковно-славянски език в много славянски княжества я е предал на славяните; 2) думата може да е възприета още в периода на началните контакти между праславяните и причерноморските сармати. 

          Същото може да се каже и за старобългарската дума "ради" (бога-ради, вино-ради, заради), която напълно съвпада по значение и функция с общоиранското radi. Тази неславянска дума най-вероятно е усвоена посредством прабългарите в старобългарския език и оттам в някои източнославянски езици.

          Трети пример е старобългарската дума "веш" - село. Среща се в всички славянски езици, даже и в някои балтийски, но вероятно като ранна заемка, защото в тези езици думата е изолирана и няма близки съответствия. Тази дума присъства в авестийски и санскрит (Viç - санскрит - селище, община; Vīs -авестийски, Vāt, Vās - староинд.- село), откъдето тя явно е заета, защото там присъства и глаголът "виш" = "влизам, заселвам се, разработвам нови земи, създавам селище, развивам стопанството" (Г.М. Бонгард-Левин. Древноиндийска цивилизация. Философия, наука, религия. Изд. наука и изкуство. София. 1982, с. 277).

            Четвърти пример е общославянската дума ПЪСТЪР. Извежда се твърде изкуствено от славянския глагол "пиша". Много по-точна етимология предоставя авестийската дума ПИШТРА - цвят (Г.М. Бонгард-Левин. Древноиндийска цивилизация. Философия, наука, религия. Изд. наука и изкуство. София. 1982). Явно такава дума е имало в езика на сарматите (и прабългарите) откъдето е усвоена от праславяните. Други примери за такова усвояване са иранските думи ТОПОР (брадва), САПОГ (обувки). За разлика от праславяните, прабългарите от Волжска България са ходели обути в ботуши (сапоги), което е направило голямо впечатление на руските пълководци. Един такъв староруски вожд възкликнал със съжаление: "тези хора ходят с ботуши, те данък няма да ни плащат!".

          Може да се отбележи още една важна особеност на езиците санскрит и старобългарски. Много думи от санскрит са двусрични, завършват на гласната “а” и са от мъжки род. Например:

deva -  : бог, божество, божествено същество

gatha - : песен, стих

hatha - сила, усилие, упоритост

guna -  : качество, характер

nāda - звук

kama - : желание, обич, привличане, удоволствие

kosha - : кош, съд за събиране на нещо; склад, речник за думи

sura - : Слънце, бог, ангел

śūla: копие

Veda - : знание, свещено знание; свещена традиция

vina (vīnā) - :  вид струнен инструмент  в Индия

yoga - : иго, ярем, хомот. Преносно – съвмесно впрягане, съединение, съпряг. 

            Крайната буква “-а” в тези санскритски думи е белег за мъжки род на думата. Смяната на крайното “-а” със “-и” превръща рода на думата от мъжки в женски (там, където това е възможно). Например deva – бог, но devī – богиня. Подобни двойки думи има в съвременния език хинди-урду, например: larka – larki (момче - момиче), beta - beti (син - дъщеря). Подобно на санскрит, в старобългарския език всички съществителни от мъжки род са завършвали на звука “-ъ”(аналог на санскритското "а"), който в първите векове след IX-ти век се е произнасял, но даже след като е отпаднал е бил записван по традиция. Например, съвременната българска дума КОШ се записва на старобългарски КОШЪ и напълно съответства на санскритската kosha – кош. Едва след реформата на правителството на (без)Отечествения фронт през 1945 година тази крайна буква за обозначаване на мъжки род е премахната. С това една от връзките на българския език със старобългарски и на старобългарски със санскрит са премахнати, с което, по скоро по невежество, отколкото умишлено, е изличена една от историческите връзки на съвременните българи със своите корени. За разлика от “умните” и “практични” българи, англичаните и французите продължават да се придържат към средновековния си правопис, което безспорно усложнява тяхното езиково обучение, но никак не пречи английския и френския да са световни езици, за разлика от българския.

    Raha (на скитски Rha "река Волга") - източно иранска дума за "река". Сравни българското "река".

     Богоно – войн. Това е кушано-бактрийска дума, от тук идва прабългарската съсловна и държавна титла БАГАИН – военен, командир, военноначалник.

    V a r ə n ā (авест.) – ū r n ā (ст. инд.) – вълна. Заимствано в езика коми като v u r u n -  вълна. На старобългарски vъlna, по руски шерсть.

    Mija (талишки) – može (персийски) – "клепач, мигла". Сравни с „мижам”.

    B a r ə s a (авест.) – bars (осетински) – грива. Древна дума от езика на арийците, заимствана в уралските езици около 2 хил. год. пр. н.е. Днес присъства в езика коми като b u r I s, b u r s i -  грива. През античността с тази дума иранците обозначават субтропично животно (барс) от семейство котки, което имало грива подобна на кон. При някои ирански народи (берсили, вероятно и прабългари) това е животно-тотем. Според арабските хронисти берсилите са едно от трите главни български племена заедно с есегелите и болгите. Р. Рашев пише, че в прабългарските некрополи в Девня-1 и Девня-3 са погребани българи и берсили (Рашев, 2008:243). Счита се (Рашев, 2008: 264), че княз Борис (852 –889 +893) носи името на барса, тотема на племето берсили, от което произлиза и самото название берсили. Други прабългарски имена - епоними от тази основа са Персиян (836 – 852) (Персиан = барс + ан), баща на княз Борис и Парис ас-Саклаби (Борис сакалибът) – местен жител на Волжска България, който превеждал на Ибн-Фадлан. Съгласно римски документи името Борис се е срещало и при сарматите, живеещи северно от Кавказ в първите векове сл.н.е. Името Барс - Борис - Парис е съхранено в съвременната българска антропонимика като Бърза (Странджа), Бързил, Бързе, Бързю, Бързилов, Персияна (в Македония) и по-новите Борис и Персиян. Като царско име Борис е усвоено в Киевска Рус и оттам добива широко разпространение по света.

Рашев Р. Българската езическа култура VII - IX век. ИК "Класика и Стил". София, 2008.

    Š ā t i (авест.) - Š u d  (др. перс.) - Š ā t (перс.) - щастлив. Заимствано в езика манси като  Š ā t, коми и удмуртски като Š u d -  щастие. На старобългарски шутъ, новобългарски шатор, фам. име Шатъров.

    Vaena (авестийски) – нос. Сравни с думата „воня”, която няма задоволителна славянска етимология.

      Кam - санскритски и авестийски предлог, който има пълно българско съответствие (предлога "към"). В славянските езици се изразява с формата К (КО), която е доста далеч от авестийско-санскритската и българската форма "КЪМ".

     Мижда – награда, заплата (авестийска и санскритска). В старобългарския език има дума МЪЗДА- възнаграждение, заплата.

     Kapra – на езиците Хинди-Урду и пашто означава плат. Сравни с типичните български думи КЪРПА и глагола КЪРПЯ - ЗАКЪРПВАМ (метатеза на съгласните “п-р”).

    Baris - на езиците Хинди-Урду и пашто означава "дъжд". Сравни с авестийското Varsha (дъжд) и българските думи ВАЛЕЖ и БАРСАЛА (слаб валеж през лятото).

    Шир (ирански) = мляко ( شیر  (shir) – фарси; Şîr – кюрдски; Шир – таджикски). От тук се образуват българските думи „сирене” (от 3 л мляко се получава 1 кг сирене), суроватка (течност, която се отделя от пресованото сурово сирене). На старобългарски СЪIРЪ - сирене; сочен, влажен (за растение).

    Asi – пепел на езика Нуристани. Сравни с прабългарската дума АСО – пепел от погребална урна.

    Aka (akha) - лошо, зло. Сравни с българските детски думички АКА, АКО, АКАНО, АКИТА – изпражнения.

    Baêshaza - (авест.) лекарство, лекар, знахар, здраве. Сравни с БАЯ, БАЯЧКА, БАЕНЕ. В прабългарския език е имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна длъжност в Първото българско царство.

        Gōlā (хинди) - кръг, колело, окръжност, кълбо. Сравни с българското „хоро, коло” = кръгов танц.
        thoka (хинди) - група, набор, комплект, купчина. Сравни с българското „тока”, подозирана за прабългарска дума.
        Śarma - sharma (хинди) – срам. Думата „срам” е българска, неславянска дума, съответстваща на славянската дума „стыд, стид wstyd”.
       Hvar (кратка форма hû) – Слънце. Кратката форма на Слънцето, hû се използва в съставни думи със значение “добър, хубав, слънчев”. Например: huxshathra = hu + xshathra добро управление, добър управител (xshathra това са прочутите кшатрии, първата каста в древна Индия), humata = hu + mata – добра мисъл, добронамереност, hukereta = hu +kereta – добре направен, с хубава форма (от kair – правя, работя), hvarshta = h’ + varshta – добре направено, добро дело, морална посъпка (от varsha –върша, правя). Българската дума ХУБАВ се извежда по подобен начин от hû – добър, слънчев, красив и глагола bavaiñti – ДА БЪДА, ДА СТАНА. Така, думата ХУБАВ означава буквално “добър (слънчев) е”. В съвременен Иран и Таджикистан се изпозва думата  Hub – хубав, добър. Днес в Афганистан се казва: хуб ос том – добре аз съм – аз съм добре.

        Is – (авест.) искам, желая, търся. Още една авестийска дума, kam означава искам, обичам. В съвременния български двете думи са обединени под формата ИСКАМ, която няма славянска етимология.

        yauz'-da (yaoz'-da) – връзка, съюз – сравни с българското ЮЗДА (поводи на кон), УЗИ (връзки).

         Mas , маsa (авест.)– голям, обширен, велик (сравни масагети). Производна на mas е авестийската дума masti – величие, големина, постижения, превъзходство, добродетел. Сравни с българската дума МАСТИТ (многозначим), МАСА (множество) със същите значения.

        Сурик – староруска дума, означаваща червено-оранжев цвят. Съгласно Фасмер [4], тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска) дума СУРИКЪ–червено багрило. Вероятно, самата старобългарска дума СУРИКЪ произлиза от източно-иранската дума СУРХ – червен, която прабългарите са донесли от Памир. Думата СУРХ сигурно е присъствала в прабългарския език, защото остатък от нея  има в съвременния български език. Когато един плод започне да зрее се казва, че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял.

        San (авест.) – издигам, от тук термина “САН”, степен в обществената иерархия при прабългарите.

       Sûra (авест.)- сила, мощ, копие. Сравни с българските думи ШИЛО и СУЛИЦА - копие. 

      Shôithra – място за живеене, жилище, селище. Сравни с българската дума ШАТРА.

       Būkārā  - кожена торба (съд) за вода (санскрит). Сравни с българската дума БУКАРА - съд за вода.

      Verethra (авест.)- победа. Според П. Добрев, прабългарският боен вик е бил “БАРИТ”, както е описано в един старогермански баварски документ. Както изглежда, българският боен вик е представлявал една дума, много близка до авестийската дума за победа и е означавал най-вероятно ПОБЕДИ !!.

        Vrkār - санскрит, протоиндоирански urcāš, авестийски  varāš, шугнански  yrg  - дърво. Vrkār е сходно с българското "върхар", а varāš - с българското "вършина", като и двете означават "клони на дърво".

        Kuhara (староиндийски) - „кухина” също и „дупка, шупла”. На староиндийски думите завършващи на –ara са съществителни имена от женски род (сравни по-горните Shôithra, Verethra, Būkārā). Същият суфикс се съдържа и в малкото запазени прабългарски женски имена или подозираните за такива - Келара, Косара, Алгара, Кубра, Асмара и Химара.

    Gárgara (староиндийски, м. р.) - "водовъртеж, бъркам, разбивам, разпенвам"  (англ. whirlpool; churn - по Фасмер). Gárgara е образувано от gar - гърло (авест. тохарски). Сравни с българското "правя гаргара на гърлото".

    Зара – гледам, съзерцавам (от тук: ДА ЗЪРНА! И детските изрази ЗАР! ЗАК! - ВИЖ МЕ)

    Уста — устен, който се слави

    Устана — дишане с уста, душа (от дишам)

    Кала – крепост. В официалния език на Афганистан, пущу, думата “кaлe” означава село. В Хазария е съществувал голям български град Саркел – Бяла крепост, а също и градът Азаркел – Хазарска крепост. Думата "крепост" в древността е била синоним на укрепено селище, град. Следователно, думата "кел" - крепост е използвана още в езика на прабългарите и хазарите. Сравни с днешната българска дума КУЛА и остарялата българска дума КАЛЕ -крепост, която се приема за османотурски персизъм. За тази цел в турския език се използва думата ХИСАР, която е персийска.

      Рита - ред, законност и морал във Вселената - основен принцип на ведическата философия и религия [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Обратното на рита - анрита (безредие), означава хаос! Сравни рита с българското ред!

      Тримурти - триединен образ, изразяващ обединение и единство на трита главни бога на ведическите индоарии - Брахма, Вишну и Шива [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Сравни ведическото мурта - образ, лице с българското мутра.

        Driga, drung, darga –дълъг, на Калаша, Ховар и Нуристани.

        Asan (asen)- камък. Второто име на хазарската столица Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост” [3]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума означаваща “бял”, например Саркел – бяла кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент на САР е ШАР или ШЕЛ, сравни ШЕЛЛЯГ (блестящ, сребрист) – названието на хазарските пари. От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската дума за крепост, която почти съвпада с авестийската дума АСЕН - камък. Вероятно, точният превод на САРАШЕН е “Бял камък, бяла каменна крепост”. Като следствие, често срещаното и засега необяснено българско (царско) име Асен вероятно означава КАМЕН, а също и КРЕПОСТ.

    Bâga - състояние, имот, дял, богатство, благосъстояние, имущество (good fortune, share, wealth) – Авестийска дума, служеща като корен на старобългарските и български думи "богат, богатство, багаташ", също и на убог = беден.

    Baremnô – нещо, което се носи, товар. Думата е производна от авестийския глагол bar – нося. Сравни със старобългарската дума БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.

    Dãn – подкрепа, да подкрепя. Сравни с древната и поетична българска дума ДАН. 

    Dvarа (двара) – двери, врата. Сравни със старобългарската и църковноославянска дума ДВЕРИ, която е преминала в руски език. Славянската дума е за това понятие е врата.

    Drâjô – (дражо) – дължина, продължителност (преход р – л).

    Frêna – изобилие, препълненост, пълен (преход ф-п)

    Hvarenangh – хвален, славен (преход р - л)

     Khra, Karana – край, граница. Тази българска дума няма славянска етимология. Всички думи с тази основа в близките славянски езици са заимствани от прабългарския посредством черковнославянския език. Славянското понятие за това е “конец”.

     Mrû (mrûva)- говоря, казвам. Сравни с българската дума МЪЛВЯ (преход р - л).

    Naire (nar) – мъж, човек; nairya-човеци. Огромен брой авестийски думи образуват множествено число по този начин. Сравни с образуването на множественно число при някои български думи: поле - поля, кола-коля, нива-нивя, къща-къщя, шило-шила. Възможно е, образуването на множественно число на съществителни имена в българския език чрез наставката –я, да е пряко авестийско наследство!!

    Nairika – жена. Образувана от naire – мъж с добавяне на суфикса –ка. Много други авестийски думи от женски род се образуват по същото правило, като към съответната дума от мъжки род се добави суфиксът – ka. Това правило важи и в съвременния български език, но такова правило липсва в околните близки и далечни езици.  Например при образуване на стотици женски имена (Иван - Иванка, Стоян - Стоянка и т.н.), също и съществителни (ученик-ученичка, готвач-готвачка, учител - учителка и т.н.).

    Pâdha – стъпало на крак. Сравни с българското ПЕТА.

    Peshana  – бия се; боря се. Сравни с ПЕХОТА, ПЕШАЦИ, СПЕШЕН.

    Pitar, patar, ptar – БАЩА

    Srûtahe (srûta) –слушам, чувам  (преход р - л)

    Staora -  звяр, добитък, впрегатно животно. Сравни с българските думи СТРЪВНИЦА, СТРЪВ.

    Sraothra – викайки, пеейки. Сравни с КРЯСКАМ – (преход “sr” - kr). Изобщо, преходът sr – kr е често срещан, например и в авестийската дума sraêshta – най-красив. 

    Sra – крак, бедро (sr- преминава в kr-). Сравни с типичната българска дума КРАК.

        Sara – глава, съпруг, власт. Сравни с българската владетелска титла ЦАР и думата САРАКТ.

    Tafnu - топлина, треска – (преход f - p). В църковно-славянски е съществувала думата теплость, топлота – от тук преминава в източно-славянските езици.

    Tapara – ТОПОР. Тази дума я има и в руския език, заимствана от черковно-славянски.

    Varez- работя, действам, върша нещо, правя нещо. От тук идват българските думи ВЪРША, СВЪРШВАМ.

    Varsha (варша) – дъжд, валеж (преход р-л). Сравни с българското ВАЛЕЖ и глагола ВАЛИ. В руския език такава дума няма и там се казва:  идет дожд (вали дъжд, просто вали) и идет снег (вали сняг). Изглежда типично българската дума ВАЛИ е наследство от авестийския език.

    Vairi – езеро. Сравни с чисто българската дума ВИР.

    Vac (вак)- говоря, казвам. Много често, в разговорния български вместо “казвам” се употребява “викам”.

    Vaca (vâc) – дума, изречение