АВЕСТИЙСКИ И ИНДО-АРИЙСКИ ИЗОГЛОСИ В СТАРОБЪЛГАРСКИЯ И СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - ОСТАТЪК ОТ ЕЗИКА НА ПРАБЪЛРГАРИТЕ

 Иван Танев Иванов

    http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Изключително много паралелни думи в българския език и множеството памирски езици са намерени от П. Добрев, а напоследък и от д-р Живко Войников. Като малко, допълнително доказателство за значителните следи на източно-иранските езици сред езика на българите, по-долу е представен наш списък от български думи с възможна авестийска етимология, които не се срещат в славянските езици или се срещат, но като заемки от старобългарския език. Авестийският език се е говорел на обширната територия от Бактрия до днешен Кюрдистан от т.н. мидийци (самоназвание мати, част от които са сарматите – царските мати, а част от тях пък са древните българи). Сарматите по Северното Причерноморие и Средноазиатските саки също са говорели език, близък до авестийския и езика санскрит. Част от тези племена са се влели в състава на прабългарите, което обяснява присъствието на много индо-ирански думи в прабългарския, старобългарския и съвременния български език. Значението на посочените по-долу думи е взето от краткия Авестийско-английски речник [2].   

Например, според Фасмер, думата “заря” (също и зора) се среща в почти всички славянски езици: руски зоря, мн. ч. зори, също и зарево, озарить, укр. заря, ст.-слав. заря наред със зоря, бълг. заря "лъч, светлина, сутрешна заря", словен. zarja, чеш. zarе "сияние, блясък, светлина", др.-полск. zarza; в друго значение укр. зоря "звезда, заря", бълг. зора "сутрешна звезда, сутрешна заря", сърбохърв. зора, вин. зору "заря", словен. zorja, чеш. zоrе, слвц. zоrа, полск. zorza, н.-луж. zora "зарево". Точната етимология на “заря” обаче не е славянска и не известна. Приема се, че “заря” има по-далечно родство с думите: лит. јarija, мн. јaryґjos "разпалени въглища", др.-пруск. sari ж. "жарава", лит. јara "заря", јe†re†ґti, јe†riu° "светя, блестя", јe†ruґoti "тлея, светя", јi°rstu, јi°rti "пръскам искри", ра~јаrаs "отблясък на заря", възм., също гръц. caropj "лъчезарен"; [И. Шмидт, KZ 25, 133; Буга, РФВ 75, 155; Траутман, ВSW 366; М.--Э. 4, 691; Перссон, Beitr. 121. Ср. взор, зреть]. 

        Може да се предположи, че българската (и славянска) дума “заря” произлиза от древно индо-иранската дума СУРЬЯ – най-древното и най-широко разпространено название на Слънцето при древните арийци. Попадането й в славянските езици би могло да стане по два пътя: единият – от прабългарите-източноиранци думата може да е навлязла в старобългарския език, който след като се е превърнал в официален, черковно-славянски език в много славянски княжества я е предал на славяните; 2) думата може да е възприета още в периода на началните контакти между южните балтийски племена и причерноморските сармати (V - VI-ти векове). 

             Същото може да се каже и за старобългарската и старославянска дума "ради" (бога-ради, вино-ради, заради), която напълно съвпада по значение и функция с общоиранското radi. Тази неславянска дума най-вероятно е усвоена посредством прабългарите и старобългарския език.

            Може да се отбележи още една важна особеност на езиците санскрит и старобългарски. Много думи от санскрит са двусрични, завършват на гласната “а” и са от мъжки род. Например:

deva -  : бог, божество, божествено същество

gatha - : песен, стих

hatha - сила, усилие, упоритост

guna -  : качество, характер

nāda - звук

kama - : желание, обич, привличане, удоволствие

kosha - : кош, съд за събиране на нещо; склад, речник за думи

sura - : Слънце, бог, ангел

śūla: копие

Veda - : знание, свещено знание; свещена традиция

vina (vīnā) - :  вид струнен инструмент  в Индия

yoga - : иго, ярем, хомот. Преносно – съвмесно впрягане, съединение, съпряг. 

            Крайната буква “-а” в тези санскритски думи е белег за мъжки род на думата. Смяната на крайното “-а” със “-и” превръща рода на думата от мъжки в женски (там, където това е възможно). Например deva – бог, но devī – богиня. Подобни двойки думи има в съвременния език хинди-урду, например: larka – larki (момче-момиче), beta-beti (син-дъщеря). Подобно на санскрит, в старобългарския език всички съществителни от мъжки род са завършвали на звука “-ъ”(аналог на санскритското "а"), който в първите векове след IX-ти век се е произнасял, но даже след като е отпаднал е бил записван по традиция. Например, съвременната българска дума КОШ се записва на старобългарски КОШЪ и напълно съответства на санскритската kosha – кош. Едва след реформата на правителството на (без)Отечествения фронт през 1945 година тази крайна буква за обозначаване на мъжки род е премахната. С това една от връзките на българския език със старобългарски и на старобългарски със санскрит са премахнати, с което, по скоро по невежество, отколкото умишлено, е изличена една от връзките и един от приносите на българите към Стария свят. За разлика от “умните” и “практични” българи, англичаните и французите продължават да се придържат към средновековния си правопис, което безспорно усложнява тяхното езиково обучение, но никак не пречи английския и френския да са световни езици, за разлика от българския.

      Азем (азм)— Аз. Съвпада с българското АЗ - чисто иранска форма без славянска етимология. Това е иранско местоимение, преминало в църковнославянския език посредством езика на прабългарите.

    Богоно – войн. Това е кушано-бактрийска дума, от тук идва прабългарската съсловна и държавна титла БАГАИН – военен, командир, военноначалник.

    Виш — знам. Сравни с българското ВЕЩ СЪМ В НЕЩО

    Кam - санскритски и авестийски предлог, който има пълно българско съответствие (към). В славянските езици се изразява с формата К (КО), която е доста далеч от авестийско-санскритската и българската форма.

    Иада  — ядене

    Мижда – награда. В прабългарския език е имало дума МЪЗДА- възнаграждение.

    Зара – гледам, съзерцавам (от тук: ДА ЗЪРНА! И детските изрази ЗАР! ЗАК! - ВИЖ МЕ)

    Уста — устен, който се слави

    Устана — дишане с уста, душа (от дишам)

    Сурик – руска дума, означаваща червено-оранжев цвят. Съгласно Фасмер [4], тази дума идва от църковно-славянската (старобългарска) дума СУРИКЪ–червено багрило. Вероятно, самата старобългарска дума СУРИКЪ произлиза от източно-иранската дума СУРХ – червен, която прабългарите са донесли от Памир. Думата СУРХ сигурно е присъствала в прабългарския език, защото остатък от нея  има в съвременния български език. Когато един плод започне да зрее се казва, че е НАСОРЯЛ, т.е., леко почервенял.

    Кала – крепост. В официалния език на Афганистан, пущу, думата “кaлe” означава село. В Хазария е съществувал голям български град Саркел – Бяла крепост, а също и градът Азаркел – Хазарска крепост. Думата крепост в древността е била синоним на укрепено селище, град. Сравни с днешната българска дума КУЛА и остарялата българска дума КАЛЕ -крепост, която погрешно се приема за турска. За тази цел в турския език се използва думата ХИСАР, която е персийска.

      Рита - ред, законност и морал във Вселената - основен принцип на ведическата философия и религия [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Обратното на рита - анрита (безредие), означава хаос! Сравни рита с българското ред!

      Тримурти - триединен образ, изразяващ обединение и единство на трита главни бога на ведическите индоарии - Брахма, Вишну и Шива [Бонгард-Левин. Г. М. Древноиндийска цивилизация. Философия. Наука. Религия. Изд. Наука и изкуство. София. 1982]. Сравни ведическото мурта - образ, лице с българското мутра.

      Barubar, barabar- на днешните памирски езици Калаша и Ховар означава “един и същи, еднакъв”. Сравни с българската дума БАРАБАР, осмисляна може би неточно като “заедно”.

        Driga, drung, darga –дълъг, на Калаша, Ховар и Нуристани.

    Chaku в езиците Калаша, Ховар, Нуристани, Хинди-Урду и Пущу означава нож. Сравни с българската дума ЧЕКИЯ – малко ножче, най-често сгъваемо ножче.

    Kapra – на езиците Хинди-Урду и пашто означава плат. Сравни с типичните български думи КЪРПА и глагола КЪРПЯ - ЗАКЪРПВАМ (метатеза на съгласните “п-р”).

    Baris - на езиците Хинди-Урду и пашто означава дъжд. Сравни с авестийското Varsha (дъжд) и българската дума ВАЛЕЖ.

    Asi – пепел на езика Нуристани. Сравни с прабългарската дума АСО – пепел от погребална урна.

    Aka (akha) - лошо, зло. Сравни с детските думички АКА, АКО, АКАНО, АКИТА – изпражнения.

    Asan (asen)- камък. Второто име на хазарската столица Итил е САРАШЕН, което значи “Бяла крепост” [3]. Сар е прабългарска (и чувашка) дума означаваща “бял”, например Саркел – бяла кула, бяла крепост. Хазарският еквивалент на САР е ШАР или ШЕЛ, сравни ШЕЛЛЯГ (блестящ, сребрист) – названието на хазарските пари. От тук, думата АШЕН трябва да е хазарската дума за крепост, която почти съвпада с авестийската дума АСЕН - камък. Вероятно, точният превод на САРАШЕН е “Бял камък, бяла каменна крепост”. Като следствие, често срещаното и засега необяснено българско (царско) име Асен вероятно означава КАМЕН, а също и КРЕПОСТ.

    Bâga - състояние, имот, дял, богатство, благосъстояние, имущество (good fortune, share, wealth) – Авестийска дума, служеща като корен на старобългарските и български думи богат, богатство, багаташ, убог (беден).

    Baremnô – нещо, което се носи, товар. Думата е производна от авестийския глагол bar – нося. Сравни със старобългарската дума БРЕМЕ – товар, нещо което се носи.

    Baêshaza - лекарство, лекар, знахар, здраве. Сравни с БАЯ, БАЯЧКА, БАЕНЕ. В прабългарския език е имало дума БАЛИЙ – лечител, като държавна длъжност.

    Baxsh (бакш) – давам, дарявам, опрощавам. Сравни с българското БАКШИШ.

    Dãn – подкрепа, да подкрепя. Сравни с древната и поетична българска дума ДАН. 

    Dvarа (двара) – двери, врата. Сравни със старобългарската и църковноославянска дума ДВЕРИ, която е преминала в руски език. Славянската дума е за това понятие е врата.

    Drâjô – (дражо) – дължина, продължителност (преход р – л).

    Frêna – изобилие, препълненост, пълен (преход ф-п)

    Harshta – който изразходва. Сравни с ХАРЧА – изразходвам.

    Hvarenangh – хвален, славен (преход р - л)

    Hvar (кратка форма hû) – Слънце. Кратката форма на Слънцето, hû се използва в съставни думи със значение “добър, хубав, слънчев”. Например: huxshathra = hu + xshathra добро управление, добър управител (xshathra това са прочутите кшатрии, първата каста в древна Индия), humata = hu + mata – добра мисъл, добронамереност, hukereta = hu +kereta – добре направен, с хубава форма (от kair – правя, работя), hvarshta = h’ + varshta – добре направено, добро дело, морална посъпка (от varsha –върша, правя). Българската дума ХУБАВ се извежда по подобен начин от hû – добър, слънчев, красив и глагола bavaiñti – ДА БЪДА, ДА СТАНА. Така, думата ХУБАВ означава буквално “добър (слънчев) е”. В съвременен Иран и Таджикистан се изпозва думата  Hub – хубав, добър. Днес в Афганистан се казва: хуб ос том – добре аз съм – аз съм добре.

    Is – искам, желая, търся. Още една авестийска дума, kam означава искам, обичам. В съвременния български двете думи са обединени под формата ИСКАМ, която няма славянска етимология.

    yauz'-da (yaoz'-da) – връзка, съюз – сравни с българското ЮЗДА.

    Khra, Karana – край, граница. Тази българска дума няма славянска етимология. Всички думи с тази основа в близките славянски езици са заимствани от прабългарския посредством черковнославянския език. Славянското понятие за това е “конец”.

    Mas – голям, обширен, велик. Производна на mas е авестийската дума masti – величие, големина, постижения, превъзходство, добродетел. Сравни с българската дума МАСТИТ със същите значения.

    Mrû (mrûva)- говоря, казвам. Сравни с българската дума МЪЛВЯ (преход р - л).

    Naire (nar) – мъж, човек; nairya-човеци. Огромен брой авестийски думи образуват множествено число по този начин. Сравни с образуването на множественно число при някои български думи: поле - поля, кола-коля, нива-нивя, къща-къщя, шило-шила. Възможно е, образуването на множественно число на съществителни имена в българския език чрез наставката –я, да е пряко авестийско наследство!!

    Nairika – жена. Образувана от naire – мъж с добавяне на суфикса –ка. Много други авестийски думи от женски род се образуват по същото правило, като към съответната дума от мъжки род се добави суфиксът – ka. Това правило важи и в съвременния български език, но такова правило липсва в околните близки и далечни езици.  Например при образуване на стотици женски имена (Иван - Иванка, Стоян - Стоянка и т.н.), също и съществителни (ученик-ученичка, готвач-готвачка, учител - учителка и т.н.).

    Pâdha – стъпало на крак. Сравни с българското ПЕТА.

    Peshana  – бия се; боря се. Сравни с ПЕХОТА, ПЕШАЦИ, СПЕШЕН.

    Pitar, patar, ptar – БАЩА

    Srûtahe (srûta) –слушам, чувам  (преход р - л)

    Staora -  звяр, добитък, впрегатно животно. Сравни с българските думи СТРЪВНИЦА, СТРЪВ.

    Sraothra – викайки, пеейки. Сравни с КРЯСКАМ – (преход “sr” - kr). Изобщо, преходът sr – kr е често срещан, например и в авестийската дума sraêshta – най-красив. 

    Sra – крак, бедро (sr- преминава в kr-). Сравни с типичната българска дума КРАК.

        Sara – глава, съпруг, власт. Сравни с българската владетелска титла ЦАР и думата САРАКТ.

    Shôithra – място за живеене, жилище, селище. Сравни с българската дума ШАТРА, която беше обявена за древно-тюркска.

    San (сан) – издигам, от тук термина “САН”, степен в обществената иерархия при прабългарите.

    Sûra - сила, мощ, копие. Сравни с българските думи ШИЛО и СУЛИЦА - копие. 

    Tafnu - топлина, треска – (преход f - p). В църковно-славянски е съществувала думата теплость, топлота – от тук преминава в източно-славянските езици.

    Tapara – ТОПОР. Тази дума я има и в руския език, заимствана от черковно-славянски.

    Varez- работя, действам, върша нещо, правя нещо. От тук идват българските думи ВЪРША, СВЪРШВАМ.

    Varsha (варша) – дъжд, валеж (преход р-л). Сравни с българското ВАЛЕЖ и глагола ВАЛИ. В руския език такава дума няма и там се казва:  идет дожд (вали дъжд, просто вали) и идет снег (вали сняг). Изглежда типично българската дума ВАЛИ е наследство от авестийския език.

    Vairi – езеро. Сравни с чисто българската дума ВИР.

    Vac (вак)- говоря, казвам. Много често, в разговорния български вместо “казвам” се употребява “викам”.

    Vaca (vâc) – дума, изречение  

    Vīs   (авестийски) - Vāt, Vās (староинд.) - село. Сравни със старобългарското ВЕШ - село.

    Wik (вик) – говоря, казвам, крещя. От тук в съвременния български език “викам” има две значения: (1) говоря силно, крещя и (2) казвам, наричам, зова. От тук изразите: “аз се викам Никола = аз се казвам Никола” и “ Аз му викам  =  Аз му казвам”. Първият израз е все още запазен в Македония, доскоро беше използван и в България.

    Ūpar -горе, ubalna -нагоре,  ubarn - скачам, думи от езика хинди-урду. Сравни с българското ОППАЛА, с което малките деца се подканват и окуражават за скок.   

    Būkārā  - кожена торба (съд) за вода (санскрит). Сравни с българската дума БУКАРА - съд за вода.

    Verethra - победа. Според П. Добрев, прабългарският боен вик е бил “БАРИТ”, както е описано в един старогермански баварски документ. Както изглежда, българският боен вик е представлявал една дума, много близка до авестийската дума за победа и е означавал най-вероятно ПОБЕДИ !!.

    Xvar (квар) – клетва, сравни с българското ВРИЧАМ СЕ

    Zafana —уста. Сравни със ЗЯПАМ (стоя с отворена уста) (преход ф - п)

    Zhnu –коляно. Сравни с българската дума ГЪНА, ОГЪВАМ.

    Zhnâ –знам.

    Zantu – племе, племенна територия. Сравни с прабългарското лично име ЗЕНТУ от надгробните надписи с гръцки букви.

    Sona – злато на езика Хинди-Урду. Сравни с прабългарската дума СОН – Слънце върху розетата от Плиска.

    Kuta – куче на Хинди-Урду, Kuti (кути) – куче на авестийски. Сравни с типично българската дума КУЧЕ, която няма славянски и тюркски паралели.                

    Pi - пия. Глаголът рi е древно ирански и произлиза от думата ар (ав) - вода. Специалистите знаят, че глаголът пия няма славянски произход. Счита се, че той е преминал от гръцкия език в старобългарски и от старобългарски през черковно-славянския език е навлязал в днешните славянски езици. Обаче, по-вероятно е този глагол да е навлязал в старобългарски от иранския език на прабългарите, където той сигурно е присъствал като рi - пия.

  Śaśá- заек на езика на древните индийци. От протоиндоевропейската дума *k'ek'-(заек) се получава староиндийското śaśá- заек, което е максимално близко до прабългарското шошел – заек.

  Xsaya (авест.)– сияя, властвам.

Viç - (санскрит) - Селище, поселение, село, община (сравни със стбл. веш - село)

Palava - (санскрит)- плява

Griva - (санскрит)- тил (сравни с грива на кон)

Prastara - (санскрит)- равнина, плоска повърхност (сравни с простор)

Други санскритски думи с пълно покритие в съвременния български език са:

àd - "ядене", is "желая, искам" , grabh - граби, kaş - "кашляне", cit (чит) - "отбелязване, разбиране, знаене" (сравни чета, читател, читалище, учител), jiv, jivati - "живея, живеене", jna - знам, tras - "страхувам се, треперя", pac (пач) - "печене, варене", pa, piti - "пия, питие", da - "давам", prach - "прося", plu - "плувам", budh - "бодърствам, отбелязвам" (бдя, будя), bhi - "боя се, страхувам се" (bhaya` - боязън, страх), lubh - "възжелавам, пожелавам (любя) , va- "вея, духам", vart (vrt) - "въртя", siv - "шия" , stha - "стоя", smi "смея се" мн. др.
 

 Български думи със санскритско съответствие:

 Старобългарски думи с ирански произход: