№

"Ръкащ" вариант на думата

"Лъкащ" вариант на думата

1

КРАДА (стбл. - клада)

КЛАДА (стбл. и нбл. - клада)

2

КУТРИ  (стбл. и диал. - малък, ситен, дребен)

ХУДАЛ (стбл. - малък, дребен, ситен)

3

БРОНЬ (стбл. - бял)

БЯЛ (новобългарски - бял)

4

ПРЬСИ  (стбл. и персийски - гърди)

 ПЛЕШКА (гръдна кост на гърдите)

5

ВЪРНИ (стбл. вали дъжд) –

ВАЛИ ДЪЖД

6

ПРИЧАМ (стбл. - говоря), ПРИТЧА, БРЪТВЯ

ПЛЕЩЯ

7

ПЪКЪЛ  (метатеза на Р - К и трансформация на К в ЖД)

8

БУРГИ, БОРГИ, БОРДЖАНИ  -  ранна форма на българския етноним                 

БЪЛГАРИ (етноним на българите)

9

ЗЕРДАВ  (кожа от златка - диалектна дума)

ЗЛАТКА (название на животно със ценна кожа)

10

КАРАМ (от санскрит carati –карам кола)      

КОЛА (воз – славянски), КОЛЕЛО, КОЛО

11

МОГИЛА

12

ХОРО (кръгов танц, български народен танц)

КОЛО (кръгов танц – Зап. България, Сърбия)

13

КРИЧАВА (стбл. викове, крясъци)

ГЪЛЧАВА (викове, говорене, крясъци)

14

 ШАРУВАРИ (панталони, скито-сарматска дума, запазена в руски)

ШАЛВАРИ (български еквивалент)

15

ВЕРЕГАВА (планина), БЪРЧИНА (продълговат връх), БЪРДО (продълговат хребет), БРЯГ (високата страна на корито на река). Всички тези думи са "р"-форми на индоевропейската дума bherэg, bhergho -висок, бял.

БАЛКАН -планина, староиранска дума, заимствана в много други езици. От същия корен е и думата БАЛКОН - високо, издадено място в сграда.  Към този "Л"-вариант може да се добави и не добре засвидетелстваното и изчезнало вече название БАЛИГА (връх в Стара планина). Съществуват няколко твърдения, че при картографирането на България непосредствено след освобождението от османо-турско робство, върху картата на Стара планина са отбелязани няколко върха с едно и също название Балига. Според друга версия в Странджа съществуват два върха с названия Голям и Малък Балига. Отбелязан е и топонимът Балиг баир. Всъщност, българската дума "балига" може просто да означава "връх". БАЛИГА (връх) е сродна с известното название ВАЛОГ - падина между два върха. Названията "балкан", "балкон", "балига" и "валог" са "Л"-форми на същата индоевропейска дума bherэg, bhergho -висок, бял и са максимално близки до източноиранския топоним БАЛХ (висок, голям, бял), който стои в основата на българския етноним. 

16

БРЕЗА (високо бяло дърво) - производно от индоевропейската дума berez - висок, бял. 

 БАЛАС (белезникав, старобългарска и диал. дума), БАЛАСЧЕВ -фамилно име, БЕЛАСИЦА (планина) - всички производни на същата индоевропейска дума berez- висок, бял  

17

БРЕЗИ БИВОЛИ (биволи с бяла звезда на челото)- производно от индоевропейската дума berez- висок, бял  

БЯЛ, БАЛАС - виж по-горе

18

БЛЯДЬ (стбл. - глупост)

19

СПОРЕН (успешен, доходен)                                  

СПОЛАЙ ТИ (пожелание за успех), СПОЛЯЗНИК (ПОЛЯЗНИК) - човек, носещ успех на празника Еднажден (Полязовден)

20

ВЕРБЛЮД  (стбл. - камила)                                    

ВЕЛБЪДЪ, ВЕЛБЪ (стбл. – камила), ВЕЛБЪЖД, ВЕЛБЪЧД -камилско (прилагателно име).

21

КОР (корове- мн. ч.; от тук "прякор" = прозвище; укорявам; покорявам и др.).                                

ХУЛА (хулна дума; охулвам, хуля, хулител)

22

ЦЯР (лекарство. Думата има персийски аналог - "чаре" - лекарство, което показва прабългарския произход на морфемата), ЦЕРЯ (лекувам, леча), ИЗЦЕРЯВАМ (излекувам) -                              

ÖhËÈÒÈ (лекувам, церя), ÖhËÅÍÈÅ (оздравяване, изцеление), ÖhËÈÒÅËÜÍÚ (лечебен), ÖhËÚ (цял, здрав, излекуван), ÖhËÚÂÀÍÚ (целебен, лечебен), ÖhËÈÒÅËÜ  (лечител, лекар), ÖhËÚÁÀ (лечение, лекарство)

24

ГАР - черен, сив, мургав. Диалектна българска дума, вариант на старобългарската дума "гал" - черен. От тук названието на част от циганите от района между Чирпан и Пловдив. "Сиви гълъби" - черни, сиви, гарав, галав, по-късно осмислено на "гълъб".

ГАЛ - черен, мургав, сив. Старобългарска (прабългарска ?) дума. Думите "гар" и "гал" са вероятни производни на санскритските думи  КАЛИ - "черен" и  Кришна - "черен". Забележете, че при ранните индо-арии също имаме нестабилност КЛ (кали) - КР (кришна).

 25

БРОШКА 

БЛЯХА (стблг.) - брошка

26 

ДОБЪР 

ДОБЛИЙ, ДОБЛСТВЕННИЙ, ДОБЛЕСТНИЙ – твърд в доброто, в добродетелта (стблг.).  

27

   СЪРПИКА – вид трева.Основата на названието е "сърп" с добавка на суфикса "-иг", променен на "-ик, ика". В такъв случай сърпика = клонак. 

СЪЛП, СЪЛПЕ - клон на дърво[5,29].Диалектна дума. 

28

       ОБРЪЧ -бълг. о́бръч, укр. обру́ч, др.-руск. обручь, цслав. обрѫчь, сербохорв. о̏бру̑ч, словен. оbrо̑č, чеш., слвц. obruc, польск. obręcz, в.-луж. wobruč, н.-луж. hobruc, hobryc - гривна, халка, пръстен, кръг. Думата "обръч" очевидно присъства в повечето славянски езици, обаче има неясен произход. Някои етимолози я извеждат твърде несполучливо и условно от славянската дума "ръка". Думата "обръч" може безпроблемно да се обясни като фонетичен Р-Л вариант на основата (белч-бърч) на старобългарската (прабългарска) дума "белчуг".

      БЕЛЧУГ  - (прабълг.)-пръстен, гривна, кръг. Прабългарската дума "белчуг" е заимствана в старобългарски белчу́г, сербохорв. био̀чуг, сербск.-цслав. бѣльчугь., русск.-цслав. бѣльчоугъ ( за пръв път в Златоструй (XII в.). Открива се и като заемка в някои късносредновековни езици на народи, заселили територии на ранните българи: тур.чагат. biläzik "браслет", тат. beläzek "запястье", калм. biltsǝg "перстень". Прабългарското БЕЛГУГ има обилно присъствие в съвременния български език и диалекти под формата бележик (окова), белезик  (гривна), белезия (гривна), белезица (окови) и белезници (окови). 

        Имайки пред вид наличието на прабългарския и алано-осетински суфикс "-АГ" в думата "белчуг", можем да разглобим  БЕЛЧУГ  = БЕЛЧ + УГ. Основата БЕЛЧ, след вземане пред вид на често срещаната при сарматите фонетична трансформация Р-Л, може да се представи като БЪРЧ, която е морфема на голям брой старобългарски и новобългарски глаголи от вида "бърча, сбръчвам, набръчквам" = сгъвам, нагъвам, кривя, изкривявам. От тази основа са образувани и съществителните "бръчка", "бръчкул " (бръчка - стар., диал.) и "обръч". Обръч се получава от основата БЪРЧ с добавка на начално "о, ho, wo".

КЪРЧОВИНА [6] – нива, създадена от гора чрез изсъхване на корените 

КЪЛЧ [10]- корен (от тук, "изкълчвам" = изкоренявам, преносно "изваждам от ставата")

КРЪЧИИ - ковач (старобългарска и диалектна дума)[11,17]. Тази дума има алански паралел - КОЪРТ - ковач и "гурда" - стомана. От старобългарската (прабългарска) дума КРЪЧИИ - ковач произлизат няколко ранни български топоними. До XVIII-ти век, българският град Кичево в Македония е носел името Кърчево (Кърчова в турските регистри) - Ковачево. На юг от планината Славянка се намира село Кърчово ( Кричова, Крицова) - село в древен желязодобивен район, засвидетелствено в старобългарски надпис от времето на цар Калоян (1197-1207), но вероятно е съществувало още по времето на цар Симеон, когато българската държавна граница минава на 20 км от гр. Солун [Иванов Й. Български старини из Македония. София, 1931, с. 30; Иван Добрев. За името на село Тешово. Анали. 2-3, 1994, с. 114-120]. Същата основа "кърч" имат и старинните български думи креждел – заключалка [10] и кладиво – чук, млат [10], както вероятно и думата КРЯЖЬ - вид борба в Татарстан, при която двамата борци заключват своите ръце, като се хващат за колана на противника. Вероятно от същата основа идват и специфично българските думи "гърча, гърч, гърчене", които отговарят на огъването (гърчене) на нагорещеното желязо. 

КОЛЬЧУГ - КОЛЬЧУГА – старини войнски доспехи във вид на рубашка от метални колелца, ризница от железни пръстени [Ожегов, С. И. словарь русского языка. М. 1988, с. 232]. Кольчатый – направен от халки. Съществува в полски - kolczuga със същото значение. Трубачов прави погрешно предположение, че "колчуга" е или заимствано от полски – kolczuga или произлиза от "кольцо" - предмет във формата на окръжност; наплат от дърво, кост, желязо [Ожегов, С. И. словарь русского языка. М. 1988, с. 231].

Може да се допусне, че думата "колчуга, колчуг, kolczuga" е образувана от основата на старобългарската (прабългарска) дума "кърчии", КЪРЧ (КЪЛЧ ако се вземе пред вид фонетичната трансформация Р-Л) + прабългаро-аланския суфикс "-уч". Това е логично, защото този вид ризници са изковавани от нагорещени до червено железни пръстени, при което ковачът е играел основна роля.  Нещо повече, самата дума "кольцо" също може да се получи от основата КЪРЧ (коване), като се вземе пред вид фонетичната трансформация Р-Л. Предположението, че “кольцо” идва от “коло, колесо” е вероятно погрешно.

23

ОНОГОР (ОНОГУР, УНОГУР). Название на част от раннобългарите в прикавказката им родина и Стара Велика България. Среща се и като ОНОГУНДУРИ, ОНОГУНДУР-БУЛГАР (във византийски изт.) и ОНОГХОНТОР-БЛГАР (арменски изт.), предположително "вътрешни българи". Има данни, че оногурите са живеели първоначално в согдийската област Уструшана с център град Бакат. Под влияние на аварите и хазарите, част от оногурите се изселва по източните склонове на Карпатите, където оставя много топоними (Унг вар - градът на оногурите, днешният Ужгород; Унгвария - днешна Унгария)Под влияние на това название, маджарите наричат българите "нандор".                              

ОНГЪЛ (ОНГЛОС). Във византийски източници така се е наричала областта, където се заселва народа на Аспарух след агресията на хазарите над Стара Велика България. Първоначално се е считало, че това е делтата на Дунав, а названието ОНГЪЛ означава укрепено място и "ъгъл" по славянски (?). Съгласно по-нови хипотези, ОНГЪЛ значи "вътрешност, център". Сега се знае, че ОНГЪЛЪТ е бил обширна територия, включваща земята на всички придунавски ОНОГОРИ (днешна източна Румъния и Молдавия). Това показва, че ОНГЪЛ може да е фонетичен Р-Л вариант на етнонима ОНОГОР (ОНОГОР - ОНГОР - ОНГОЛ - ОНГЛОС (грц.) - ОНГЪЛ).

29

ФЕРГАНА - обширна долина, заградена от три страни с планини и отворена на запад към Уструшана и Согдиана. Антропометричните данни на костите от прабългарските некрополи в Североизточна България и Добруджа определят прабългарите като народ от памиро-ферганския расов тип. Уструшана е родината на оногурите (вероятно оногундурите)- население родствено на согдийците, език близък до согдийския, религия - форма на зороастризъм с поклонение на дървени идоли. Уседнал живот в укрепени градове, поминък животновъдство и земеделие. Почвените и климатични условия правят Фергана една от най-гъсто населените райони в Азия в древността. 

БЕЛГАНА. В съвременните ирански езици много думи започващи с "б, п" се произнасят с "ф", например:  България - Фалгария, Персия - Фарси, пендж - фонз -5 и др. Като се вземе пред вид тези закони за фонетична трансформация в иранските езици (преход Б(П) - Ф и сарматската фонетична трансформация Р-Л), получаваме еквивалентност на думите ФЕРГАНА = БЕЛГАНА = БЪЛГАНА.   По този начин историческит термин Фергана, "преведен" на съвременен български, дава Белгана, Бългана, което се съгласува с данните, че историческата родина на прабългарите е района западно от Белуртаг, планината Белур - днешния Памир, най-вероятно самата Фергана (Фиг. 1). 

30

КРАК -долен крайник при човек, животно. На стблг. "уд" - крайник, "удове" - крайници.

КЪЛКА - крак. Употребява се по-често като крак на жена, при което носи еротичен смисъл.

31

ХРЕМА - настинка, леко заболяване на горните дихателни пътища, съпроводено с отделяне на слуз.

ХЛЕМА-лека болест;  ХЛЕМАВ - болен [СИ-РРОД, стр.550]

 КОЛЯНО -  (стблг.) род, племе, народ. Семантичната основа "кол" на "коляно" е фонетичен вариант на "гур" и е образувана чрез типичната за сарматите фонетична трансформация "р - л".