Иван Танев Иванов, Габриела Качешмарова

Статията е докладвана на IV-та Национална научна конференция „От регионалното към националното – етнология, краезнание и музейно дело”, 6 и 7 септември 2010 г.,  гр. Полски Тръмбеш. Интернетният вариант е разширен и допълнен с нови материали.

Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Николай Колев и в памет на Рачо Илиев. Доклади и научни съобщения от IV национална научна конференция "От регионалното към националното – етнология, краезнание и музейно дело" на Историческия музей - гр. Полски Тръмбеш. 2011. Изд. Абагар. Велико Търново.с. 131 - 145

http://protobulgarians.com

В началото на повечето колективни детски игри „се брои” (чете, изчита, нарича, изкупува, изпитва, баби, змярва) за да се излъчи този, който ще започне пръв. От тук идват названията: броилка, броянка, броеница, изпитвалка, изпитванка, купенка, четенка, нариченка, заричане, бабене. Най-често се брои при играта “жмичка”. Броилките, особено началната им част, се оказват твърде издържлива форма на детския фолклор, която не се поддава много на еволюция и промяна (Колев, 1981: 18). В тях се срещат старинни думи като кукул – пръчка с остър край, ръчител и пощеник – дете, което брои другите, коталич - старинно название на град до старопланински проход, старинна представа за цар и мн. др.

Някои автори определят детските броилки като лишени от смисъл напевни звукосъчетания, които имат за цел трениране на говорната реч, чувството за ритъм и организация при децата (Букурещлиев, 1982; Грозданов, 1985: 95-107; Тонов, 1991; Ненов, 1995: 169-170; Демирев, 1999; Динчев, 1977: 48-59). В същото време тези автори подчертават старинността на някои видове броилки (Демирев, 1999: 18-22). Някои етнолози приемат, че част от съвременните детски игри са останки от древни ритуали, някои с религиозен характер. Те смятат, че куклата в началото е била култов предмет, играта на топка е била прослава на Слънцето като божество, а напевните звукосъчетания-броилки са били първобитни магически формули. В тази връзка може да се посочи широко известната сред английските деца броилка: „deny, meeny, miny, mo". Според теолога Чарлз Франсис Потър (Leach, 1949), тези думи са остатък от древен ритуал, използван при избирането на човешки жертви за друидските церемонии (1 в.пр. Хр.). В случая, оригиналната друидска броилка  е известна: Eena, meena, mona, mite Basca, lora, hora, bite, Hugga, bucca, bau, което означава Eggs, butter, cheese, bread, Stick, stock, stone dead - OUT! Друг подобен пример е съвременната чечено-ингушска клетва "алла, билла", която идва от имената на езическите нахски богове Алла и Белла, които живеели в пещери и орисвали съдбата на новородените деца.

Още в сборниците на Братя Миладинови, Васил Чомаков и Кузман Шапкарев детския фолклор е разгледан като отделно звено от общия фолклор на българите. Иван Шишманов (Шишманов, 1889, 1966) определя детския фолклор (песни, игри, броилки, скороговорки и др.) като „важни паметници на едно далечно минало, като преживелици от първобитната или по-старата култура на народите”, които трябва да се събират, съхраняват и изследват. В тази връзка много автори (Вакарелски, 1952; Вакарелски, 1977; Кацарова, 1952: 44-47; Джуджев, 1980) са оставили конкретни описания на отделни детски игри и броилки.

И. Манолев (И. Манолев, 1923: 7-17) изказва мисълта, че известната в цялото българско етническо землище броилка “илилига-пипилига” може да съдържа думи от езика на Аспаруховите българи, вероятно свързани със събирането на войска. Авторът предполага, че с течение на вековете и славянизацията на езика тези думи са се съхранили в деформирана форма само в някои детски броилки, където те се наизустяват и предават от поколение на поколение.

Целта на настоящата статия е да се потърсят елементи от старинна броична система в броилките, използвани в игрите на българските деца и да се свържат тези елементи с етносите, изградили българската народност. Изследването има необходимата представителност и достоверност защото се основава на анализ на около 150 броилки както от собствени източници, така и от теренни изследвания от цялата страна, извършени от етнолози във Великотърновския университет (Колев. Курсови и дипломни работи.).

            Чрез анализ на събрания полеви материал успяхме да намерим само две, достатъчно добре запазени старинни броилки, обозначавани по-нататък като броилка А и броилка Б (табл. 1). Намерени са и голям брой по-нови  варианти на тези две броилки, в които е добре запазено само началото, докато средната и крайната им части вече съдържат съвременни думи и понятия, които нямат нищо общо с броенето.

БРОИЛКА А (табл. 1). Основният вариант на тази броилка (броилка А1) е съобщен на авторите от Господина Добрева Танева (р. 1932) от с. Самуилово, област Стара Загора. В табл. 1 са представени два други, вероятно по-нови нейни варианти, А2 (Българско народно творчество, 1963, т. 12: 52) и А3 (А. Колев, 2009), които потвърждават автентичността и националната представителност на тази броилка.

Фиг. 1. Списък на буквите от кирилицата, които са използвани и като цифри с показаната числена стойност. В кирилицата, глаголицата, старата гръцка и еврейската азбуки, цифрата 9 е записвана с буквата "тита", която има формата на кръг, т.е. геврек.

Всяка дума на броилка А1 отговаря на определено число от 1 до 10, което е голямо изключение сред всички известни досега броилки. Старинните думи инола, двола и трола отговарят на числата 1, 2 и 3, чирика стои на мястото на 4, пака – на 5 и шака на 6. В следващия израз съдъм-бъдъм-геврек-десет (7, 8, 9, 10) думичката геврек (т.е, кръг) стои на мястото на числото 9. Интересно е, че цифрата 9 е отбелязвана в кирилицата с буквата тита, Θ, която е подобна на кръг, т.е, на геврек, като подобни знаци са използвани и в глаголицата, старата гръцка и еврейската азбуки (Фиг. 1). Това съвпадение не е случайно и подкрепя старинния характер на броилка А1.

Таблица № 2. Числителни бройни и редни в авестийския език.

За сравнение в таблици № 2 и 3 са дадени названията на първите десет бройни и поредни числа в древния авестийски и в съвременните главни ирански и индийски езици [http://www.zompist.com/numbers.shtml]. Вижда се, че трите последователни думички чирика, пака, шака звучат много близко до думите за 4, 5 и 6 в древните и съвременни индо-ирански езици. Наставката “–ка” също е широко използвана в авестийски и санскрит, например thrisãsca (три), pañca (пет), navaca (девет). От друга страна, тези три последователни бройни думи се различават от съответните числителни имена при славяните, тюрките, угро-уралските народи, както и съседните балкански и други европейски народи, включително и циганите, част от които говорят на старинни диалекти на пракрит. От тук може да се предположи, че посоченият фрагмент чирика-пака-шака е наследство от бройната система на древен индоевропейски и ираноговорящ народ, най-вероятно прабългарите, част от който, съгласно съвременните исторически данни имат източноирански произход.

Табл.  3. Бройни системи при съвременните ирански и индийски езици.

      Основите на думите инòла-двòла-трòла съвпадат със съответните бройни числителни “едно”, “две” и “три” както в славянските, така и в почти всички останали индоевропейски езици, включително и иранските (табл. 3). Старинната наставка “–ол” в тези думи може да бъде прабългарска. Под различна форма тя се среща в много прабългарски думи и имена като: онгъл, Тервел, Избул, Вокил, Кордил, боила, бутаул, Сурсувул, Мугел, Небул, Тител, есегел, берсил, тохол, съсел и др. С подобна старобългарска дума – първол (превол, сродно на староиндийското paurva - „първи”) е наричан главата на българската църква в Първото българско царство [Петров, 1978: 366]. От тук следва, че думите инòла-двòла-трòла може да са деформирани с времето прабългарски числителни или думи, близки до тях.

Старинността на броилка А1 се доказва и от представените по-долу голям брой подобни броилки от цялата страна, които могат да се разглеждат като нейни по-нови варианти с добре запазена начална част и силно променена средна и крайна част:

Едноли, дволи, троли, чифиле, пали, ядяли, дадал, дрисък, писък, цвик – (Даскалов, Габрово).

Еднолу, дволу, тролу, севио, пао, шао, дъдън, дивен, дристен - с. Неделино, Златоградско.

Однола, двола, чала, пала, съдъм, дъдъм, дървен, дрисльо- с. Радилово, Пещерско.

Едноло, дволо, троло, чифиле, пале, шале, седун, медун, гарван, дисък – с. Благово, Монтана.

Еноле, двеле, треле, челе, пеле, адъм, дадъм, цък, мък, камъчица – с. Пиперово, Русенско.

Единоле, додиноле, додиджака, радиджука, петиман, чучулян, чучулица – радюлица – с. Рани луг, Трънско.

Единала, двадинала, двата царя, царафида, лющил тютюн, жаба, слава, ръжолец, скачулец, сен вар, сен кач, дурма кач – пис - (Демирев, 1999).

Единала, двадинала, два царя, царавиндал, лющюн тютюн, жаба, слава, ръждец, скакалец, кач, камъче. (Музейна сбирка на град Гълъбово, Старозагорска област).

Единала – дудинала, дудикука – завалюга и т.н. - с. Рани луг, Трънско.

От горните примери може да се заключи, че най-консервативната част на тези броилки е тяхното начало, където могат да се търсят древни думи, свързани с броене.

БРОИЛКА Б (табл. 1). Най-добре запазеният вариант на тази броилка (броилка Б1) е записан сред етнографската група от българи, наречени “мизийски аги”, Плевенско (Младенова, 2000: 30 - 44). Среща се и на други места в Северна и Западна България, но в Тракия и Родопите броилка Б е запазила само началната си част:

Ан дан тина, сарака тина, сарака тика, тики, ени, бени, бус – гр. Павликени. (Деца стоят в кръг със свити юмруци. Едно дете обикаля зад тях броейки и на “бус” най-близкото дете отпуща юмруците си.). 

Андантина, царакатина, царакатики-тики, елин белин, бус карпуз! – Кюстендилско; с. Церово, Пазарджишка област; гр. Пазарджик.

Ан дан тина, сарака тина, сарака тика, тика, парена лютика - с. Рогозен, Врачанско.

Ан, дан, филимиго, дан, дан, карабан, сипидони, прищи пада, моригон – с. Неделино, Златоградско.

Ен ден тирино, шарена катерино, шарена катика, тика, елен, белен, бук – с. Брестовица, Пловдивско, 1981 г.

Тази броилка е била много популярна в РМакедония (вариант Б2)[1], откъдето вероятно е занесена от преселници и в областта Войводина, Сърбия (вариант Б3)[2].

        Фактът, че броилка Б се е съхранила и досега в обширното землище на древните българи практически без промяна, въпреки пълната забрава на семантиката на думите показва, че децата са се отнасяли с по-особен респект към нея. Причините за това могат да се коренят както в наличието на известно магическо и заклинателно звучене в думите от тази броилка, така и във факта, че детските игри не са били под контрола на българската църква и училище, които по принцип имат славянизираща роля.

Според някои автори (Младенова, 2000: 30 - 44; Добрев, 1994: 31-33) текстът на броилката съдържа религиозна или прабългарска военна терминология. Например, ан се свързва с месопотамското „ан” – небе. Опирайки се обаче на уникалната броилка А, ние считаме, че броилка Б също съдържа думи от бройната система на индо-иранските езици. Най-очевидни са началните четири думи на броилката: ан, дан, тина, сарака – 1, 2, 3, 4, както се вижда от сравнението с думите от табл. 2 и 3.  Ан е дума, подобна на съответните названия за "едно" от индоевропейските езици: one (англ.), une (френски), ein (немски), один (руски). Дан (dwan - с отпадане на полугласната W) е близко до названието за "две" в повечето индо-ирански и индо-европейски езици. Тина съвпада с tin - "три" в съвременния език хинди-урду, а сарака (чар, джар + авестийско-санскритския суфикс “-ка”) съвпада с названието за 4 във всички индо-ирански езици! Подобна дума - чирика стои на мястото на 4 и в броилка-А! На мястото на 6 в двете броилки А и Б стои една и съща дума (шака, така, тики), която е близка до индо-иранските названия на това число. Всичко това говори за общ старинен произход на основните броилки А и Б, в които вероятно се съдържа индо-иранско ядро. 

Думата тина (дете ?) в сарака тина (4-то дете ?) може да има връзка с известната диалектна българска дума “танè” = “дете” и с авестийската и древноиндийска дума tanu – "тяло, човек". Другите две думи от този вид - тика, тики могат да имат сходно значение, примерно “момче-момиче”. В санскрит много двусрични думи са завършвали на "-а", когато са в мъжски род и на "-и", когато са в женски род. Например: deva (бог) - devi (богиня). Подобно правило има в съвременния език хинди-урду, например: larka – larki (момче-момиче), beta-beti (син-дъщеря). Същата дума тика, под формата дика (човек, дете, момче, момиче?), е запазена в началото на няколко броилки от централната и западната части на Северна България:

Едно дика – деве дика, тренцара (3 царя?), царафида (чирика, сарака = 4!) и т.н  - с. Петърница, Плевенско.

Една дика - двое дика, карамфила, мостафила, жабата, котката, иш, миш, мъртъв глист - с. Благово, Монтана.

Една дика – дивин дика, кушла, сайдра, хайвер и т.н. – Окр. ист. музей, отдел Етнография, Детски игри. Габрово.

        Една дика – евен дика, Кушла, Санда, Хайвер, Пелтък, Рунчец, Кунчец, Пари миче, Махни го! – (Даскалов, Габрово)

На тази основа може да се предположи, че изразът една дика - две дика означава “едно дете - две деца” или “едно момче – две момчета”, „един човек - двама души” и др. подобни. Трудно е да се каже от какъв език произлиза тази дума. Тя може да има връзка с мъжките лични имена Дико, Цеко, Тако, които са особено концентрирани в същия район на Северна България. Тези имена, както и думата дика приличат на името на кавхана на Крум и Омуртаг, известния Тук (Цук, Цок, Toukoz - Tzukoz -  Tzokoz - Doukoumoz), главатаря на дясното крило на Крумовия саракт с център Берое (Гюзелев 2007, 130).

В нашето изследване обособихме и една голяма група броилки, подобни на горните, в чието начало думата дика е заменена с мена, която може да има същото или близко значение. В началото на тези броилки стоят думи, съответстващи или представляващи варианти на названията на числата 1 (ени), 2 (ду), 3 (три) и даже 4 (сата, съта, зада, сада, сади, подобно на четири). След числата 1 и 2 следват споменатите думи мена, мени, мини, моно. Примери:

        Ени мени – Дуди мени, Трейрей – Сатаком , Купа, Пица, Домалон, Крушке, Лево, Едим, Оцарак, Моцарак, Лем, Пик – Даскалов, Трявна.

Ини мини - дуду мине, три ром – сатаком, кой та пита дили мон, Крушке ле, мрушке ле, цуцурак, муцурак, лем, пик, цък   - Ямбол.

Ини мини – дуди мини, триаром – сатаком, куна пица дилимон и т.н. – с. Славянци, Карнобатско.

Ини мини – дуда мини, триарон – сътаком, кона пица, дели мон и т.н. – наричане от Бургаско.

Ени мени – дудумени, три ярома – сатакома, и т.н. – Видинско.

        Ене мене – дуду мене, триерон - секатон, кой та пита, дали мон, кроч, кроч, нему бик - Музейна сбирка на град Гълъбово, Старозагорско.

Еди мени– доду мени, триа ром – садаком, круна пита дюлюман и т.н – с. Бреговица, В. Търновско

Ене мене – дуду-мене, три рон за закон, теленица, телемон – гр. Полски Тръмбеш.

Ини мини– диди мини, три ишека кана вира, четир бана пака гори, юр ден бюр ден, динесчито, пънешчито, бъкълчито- с. Трънчовица, Плевенско.

Ена – мена, дуду –мена, три арона за капона и т.н. – с. Калотинци, Радомир.

Ини мини - дуду мини, три ром – сади ком, кой та пита, дили мон, крушка ли, Бойка ли, дзангалака бос,кой излезе първи, тоз - С. Кортен, Новозагорско

Ини-мини, дуду-мини, три ром – затаком и т.н.

Ени мени – дуду мени, тринфири – карамфили, четри бури, и т.н. – с. Баниска, общ. Две могили, Русенско

Оно-моно, доно-моно, триафиле - карафиле, стото-пито моногито и т.н. - РМакедония (Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. ред. Тодор Моллов. 2007)

Ени мени – дойди мене, карамфил, мастафил, джамата, котката, пис. – с. Рогозен, Врачанско.

Ини мини - дуду мини, три шели – каравели, бан чука, чукалия, пустата,  джамата, коката,  ръчалец, пръчалец, сен вар, сен кач, дурма кач,  пис - с. Кортен, Новозагорско.

Инимини – дудимини, една люда – дюдю люда, двe люди, царю люда, люстюн, тютюн, жаба, крава, слава, ръжýлец, къчýлец, кач, пърмàч - с. Самуилово, област Стара Загора.

Ана мана – кутра мана, чия, мия, пумпалия, рака, тика, вое, вия, вън – В. Търновско.

Ана мана – кутра мана, джия – мия, нутра – мия, рака, тика, воя, вия, вън! - с. Пиперово, Русенско.

Инулия-дудулия, двата чука – чукулия, петден – петалия и т.н. - – с. Баниска, общ. Две могили, Русенско.

Ини –мини, сини и т.н. – с. Баниска, общ. Две могили, Русенско.

Един Иван – два Ивана, двата копа – копарана, не ирица – не гидица – брюц! – гр. Силистра и с. Маноле, Пловдивско.

Според нас формите мена, мени, мана, мини са варианти на особенната българска думичка "мина", която се среща в изразите “седум мина бракья”, “девет мина дружина”, “много мина”, “неколко мина”, и т.н. Подобни изрази днес са живи в македонската преса и литература: “деветмина стари луѓе”; “девет мина брака”, “девет мина турци”, “седеммина”, петмина, “петмина од деветтемина”, “шестмина”, “притоа беа фатени шест мина терористи” и т.н. Много по-често думичката “мина” се среща в съкратен вариант с преобразуване от “мина” в “ма”: два – двамина – двама; три-тримина-трима  и т.н.

Изказана е идеята (Атанас Славов, 2008: 74), че думата мина означава “на брой”, примерно “трима мина братя” = „трима на брой братя”. Ако направим по-пълен анализ на изразите, в които тази дума се среща ще открием, че тя се употребява само при изброяване на деятели от мъжки пол, но никога не се употребява с неодушевени предмети и деятели от женски пол. На тази основа може да се предположи, че мина е мн. число от „мен, ман” и означава „човек, мъж”. Тази дума има ясен индоевропейски корен, сравни протоиндоевропейското *manu-s = "човек, мъж" със застъпници mánu, mánuṣ, mánuṣa- староиндийски; manushya – санскрит; manuš – авестийски; mōžь – старославянски; mās, māris – латински; mannaz, mann – германски (manna - готски), всички със значение „мъж, човек”. От тук, митологичният прародител на германците се нарича Mannus, на индийците – Manu, на киргизците (които имат силен ирански субстрат) - Манас. Най-близо до „мин, мен” стоят староиндийската и старогерманската форми, докато останалите са доста отдалечени. От тук най-вероятен изглежда прабългарският произход на тази дума.

Като имаме пред вид това значение на мена, изразът èни мèни дуди мèни в началото на горните броилки се превежда като “един човек – двама души”. В тези изрази ени идва от прабългарското ен, ан = “едно” (виж по-горе), а дуду = “двама” може да се изведе от прабългарското “ту, тут” = “две”, сравни с прабългарското название тутом = „втори” (тут + суфикса -ом) на втория месец от прабългарския календар. Този превод се подкрепя от факта, че в много от горепосочените броилки този израз се следва от числителното три, например: трей, три ром, три шели, три ишека, тринфири (виж по-горе). При някои броилки изразът ени мени – дуду мени е заместен от единала – двадинала, един Иван – два Ивана, ана мана – кутра мана (= „един човек – жалък човек”), или се последва от тъждествения израз ина люда – дюдю люда = “един човек – двама души” където люда е славянската дума за “човек”.

От представените по-горе примери се вижда, че доста голям брой старинни броилки съдържат в началото си идентични фрази от вида инола-двола, единала-двадинала, ина люда – дюдю люда, една дика – два дика, ени мени – дуду мени, които всички имат сходен смисъл: “един човек – двама човека”. С течение на времето следващите фрази “трима човека, четири човека” са забравени или заместени от по-нови изрази (в броилка Б има изключение: сарака тина - сарака тики = „4 момчета - 4 момичета”?). Друго доказателство за постепенната деформация на думите е явното заместване на чирика (сарака), т.е, 4, с фонетично подобната думичка “цар” (двата царя царафида, царю люда, царафинда и др.) в много от горепосочените броилки. По същия начин изразът чирика - пака (4, 5) от броилка Б може да е преобразуван в царю-портальо[3]. Вероятно така е получена широко известната детска броилка: Царю (трале, кралю, калю) портальо, отвори порти, че ще премине царюва войска. Заминете, отминете, само един оставете (с. Петърница, Плевенско, гр. Оряхово – Врачанско). Горните заключения водят до мисълта, че детските броилки в миналото може да са имитирали изброяване на хора, мъже или войници - едно рутинно действие, което например е задължително при подготовката за война и военни походи. Това често повтаряно събитие сигурно е било много вълнуващо и впечатляващо за децата и е напълно разбираемо то да е служило за основа на много техни игри.

В нашето изследване беше обособена още една група от броилки, които си приличаха по сходното си начало. Примери:

Ала-бала портъкала (прустакала), искавица – домпатица (еставица – джомпъртица; есте вица -дом протица; епитевица –допетица), талион, талиьон, джок, бок, страшен рог. – с. Кривня, Разградско; с. Рани луг, Трънско; с. Калотинци, Радомир; Сливен (Демирев, 1999); с. Самуилово, област Стара Загора; Даскалов, Трявна и др.

Илити-билити, доканка, павела, вкиси мити канела - с. Рани луг, Трънско

Ала-бала турта кала, триелом зайта кон, цвик, пик, лап. – с. Трънчовица, Плевенско

Илилига - пипилига, домузара, докатара (или докацара), кай вер, кай пис, сина кос, кос морин, татарин, цигла мигла, цик пилин на войска – Западна България и Македония (Манолев, 1923)

Ала- бала ластуница, ду плетица и т.н. – Силистра.

Еника-беника, кликата бе, афер, бафер, домнуле, еца, беца, домну геца, баф. – Козлудуй, Сливен  (Демирев, 1999); (Даскалов, Габрово)[4].

Ангел – бангел чушката, дай на бати пушката, да убием паяка, да нахраним заека – с. Самуилово, Старозагорско

Онче – бонче, гергиш пиронче, иш-миш, ти жумиш - гр. Бяла Слатина.

Енка – пенка и т.н. – с. Кривня, Разградско

Ици-бици и т.н..

        Характерно за този вид броилки е, че в началото, където би трябвало да стоят числата 1 и 2, стоят изрази от вида "елим-белим", “ала-бала”, "али-бали", „илилика - пипилика”, "екете-бекете", „ен-бен”, "еника-беника", "онче-бонче", „ези-бези” и др. подобни. Тези фрази са примери на двусловни антифонни изрази от типа „вик-отговор”, които са особено характерни за говора на децата по целия свят. Използват се  и от възрастното население, например в България се казва òрла-пòрла (как да е, без значение!), кòтири-мòтири (твойта верица!) (Ковачев и Тотевски, 1998), хъката-мъката (смущение), думба-лумба (веселие), тинтири-минтири (незначителни занимания), туйцък-онуйцък, цигу-мигу, цинга-манга, швък-брък и др.

За разлика от по-горните изрази при възрастните, антифонните изрази в посочените детски броилки са построени по един и същи образец, а именно. Основният израз “ала-бала” с производни "али-бали", „илилика – пипилика” и "елим-белим" може да е вариант на названията на първите две букви в древните азбуки: алеф-бет (финикийско и еврейско писмо), алфа-бета (гръцко писмо). По-рядко използваното „ези-бези” може да е вариант на фразата „аз - буки” от глаголицата и кирилицата. Друга възможност е изразът „елим-белим” да означава „едно-две” пред вид на подобието на „елим” с названието на първия месец от прабългарския календар – алем. От своя страна, “белим” е подобно на авестийското bitîm = “втори” и на латинското bis, bin, bi = “две, двоен”. По същата логика изразът "екете-бекете" може да означава „едно-две” поради факта, че в много западно-ирански езици „ек” означава „едно”. Другите антифонни изрази от вида „ен-бен”, "еника-беника", "онче-бонче" също може да имат смисъла „едно-две” пред вид на посочения по-горе общ индо-европейски корен „он-ен” на числото „едно”. В известния персийски израз "ду бара" = "две двойки" думата "бара" = "двойка" е пълен омоним на българското "бала" (съгласните "р" и "л" са взаимно заменяеми). На тази основа изразът "ала бала" може да означава "едно - две", където "ала" е родствено на прабългарското "алем" = първи. Известната фраза “люльлю – бальлю” с която се люлее люлката на новороденото може да бъде фонетичен вариант на алла-балла и елим-белим и да носи заклинателен и пожелателен смисъл от времето на езичеството. Често срещаната в началото на тези броилки частица до, например: домузара, докатара, докацара, допетица, дом патица, може да е остатък от по-горе коментираното ту, тут = 2.

Друго основание да разглеждаме антифона „елим-белим” като носител на по-особен и древен смисъл служи факта, че той може да бъде открит на седмо-осмо място в оригиналната броилка Б (табл. 1), като я разделя на два фрагмента: 1-6 и 7-10. Така полученият втори фрагмент елим - белим - буз - карбуз (7, 8, 9, 10) започва от мястото на 7, което е свещено число за древните сапейски народи от Месопотамия и Иран, чиято религия е основана на седемте богове-планети. Тя не е характерна за протославяните, древните гърци и траките, но е присъща за прабългарите (Сидоров, 1977).

В леко промен вид, втората част на броилка Б (елим - белим - буз – карбуз) можем да открием под формата ала-бала пруста кала, която служи като начало на най-известната детска броилка доскоро. От този факт може да се заключи, че в миналото двата фрагмента на броилка Б, първият от 1 до 6 и вторият от 7 до 10 са съществували като самостоятелни бройни формули и/или магически фрази. До същия извод води и анализа на броилка А, чиято първа част (1-6) има индо-ирански (прабългарски?) вид, докато втората част (7-10) е славянска. Вероятно, в един по-ранен етап броенето е извършвано само от 1 до 6, както при традиционната българска шестобална система за оценяване. Числата от 7 до 10 вероятно са добавени към броилките по-късно. До същия извод се стига и от анализа на броилката на Zoran Siriski⁴: еkete(1)-bekete(2)-cukurbe(3)-aber(4)-baber(5)-domine(6)-iku(7=1)-piku(8=2)-carapiku(9=3)-bum(10), където названията на числата 7, 8 и 9 повтарят в деформирана форма тези за 1, 2 и 3, и може да са добавени по-късно.

Етническият произход на прабългарите все още остава неясен, въпреки че те са съставлявали, съгласно съвременни данни, поне 30 % от населението на Първото българско царство (Станилов, 2002: 67). Обикновено този проблем се решава чрез анализ на техните титли и календарни термини, които могат да бъдат международни заемки. Съществува обаче и друг подход. По общо мнение на езиковедите, във всеки език съществува консервативно ядро от думи, което най-добре характеризира вида на езика и етническия произход на неговите носители. За описание на това ядро се използва списъка от 207 основни думи, предложен от американския езиковед Morris Svodesh, който включва и бройните числителни от 1 до 5. В настоящето изследване на старинни детски броилки е установена една пълна поредица от първите шест бройни числителни - ан (1), дан (2), тина (3), сарака (4) от броилка Б и чирика (4), пака (5), шака (6) от броилка А, които повтарят в слабо деформирана форма съответните числителни имена в повечето ирански и северноиндийски езици. От исторически съображения може да се твърди, че тези индоирански числителни са наследени не от протославяните или гърцизираните траки, а от говоримия език (или езици) на масата прабългари. Полученият резултат подкрепя мнението на проф. Р. Рашев, че голяма част от обикновените прабългари са съставлявали част от старото скито-сарматско население по Северното Причерноморие и Северен Кавказ.

SUMMARY. More than 150 rhythmic numeration phrases, used in the child’s plays all over the Bulgarian territory, were analyzed in this study. Of them, two well preserved, ancient numerations were isolated and marked as numeration A and numeration B. A complete set of the first 6 countable names were distinguished in both A and B numerations and in their more recent variants. They are an (1), dan (2), tina (3), saraka (4) in the numeration B and chirika (4), paka (5), shaka (6) in the numeration A. Each one of latter numerals repeats the correspondent numeral in the Iranian and North Indian languages. Based on historic considerations it is concluded that this fragment of countable names is inherited from the languages of the ethnoses, that had formed the Bulgarian nationality, presumably that of Protobulgarian ethnos.

Литература:

А. Тонов. Христоматия по литература за деца и юноши. Част I. Детски фолклор. В. Търново, ВТУ, 1991.

Ат. Славов. Диалектологически речник на сливенския говор. ИК Жажда. Сливен, 2008, с. 74.

А. Колев предава броилка от баба Атанаска Василева, родена в 1925 г., с. Кочово, общ. Садово, обл. Пловдивска.

Б. Даскалов.  Окръжен държавен архив – Габрово. № 455/Инвентарен опис № 1. Инвентарни единици № 613-663.

Българско народно творчество. Т.12. Пословици,   поговорки,   гатанки. Отбрал и редактирал Цветан   Минков. Редакционна колегия. проф. М. Арнаудов, Ив. Бурин, Хр. Вакарелски, проф. П. Динеков, Д. Осинин (отговорен редактор). Изд. Български писател. София, 1963, с. 52.

В. Гюзелев. Кавханите и ичиргу боилите на българското ханство – царство (VII – XI в.). Пловдив, 2007, с. 130.

В. Демирев. Сечи, сечи месечинке: 143 традиционни залъгалки, броилки, детски игри и играчки от Сливенско. Изд. Жажда. Сливен, 1999.  с. 80.

В. Младенова. Произход на населението от с. Б. Караагач. Авитохол, 2000, 12, 30-44.

Джуджев, Ст. Българска народна музика. Учебник. Т. 1- 2. С., 1980).

И. Манолев. Аспаруховско-български следи в езика ни. София, 1923, с. 7-17.

И. Шишманов. Значението и задачите на нашата етнография. СбНУ,  том I, 1889, 1- 64; И. Шишманов. Избрани съчинения. Ред. Г. Димов, т. 1. С., 1966.

К. Динчев. Детски занимавки, броилки и игри от Благоевградски окръг. Бълг. фолклор, ІІІ, 1977, № 3, с. 48–59.

Л. Грозданов. Детски наричания от Софийско. Бълг. фолклор, ХІ, 1985, № 2, с. 95–107.

М. Букурещлиев. Български детски песенен фолклор. Докторска дисертация, София, 1982, 247 л.

М. Сидоров. Блъгариянството - религията на Седемте. Изд. Български писател. София, 1997.

Н. Колев. Играта като форма на социално общуване между децата. Другар, 59, 1981, с. 18 и сл.

Н. Колев. Теренни изследвания на детски игри в различни райони на България. Курсови и дипломни работи. Великотърновски университет, Исторически факултет, Катедра Стара и средновековна история, 1980 – 1995 г.

Н. Ненов. Детски игри и броилки. В: Тетово (теренни материали и проучвания), колектив. Русе, 1995, с. 169-170.

П. Добрев. Светът на прабългарите. Изд. ИКК Славика - РМ, София, 1994, с. 31-33.

П. Петров, В. Гюзелев. Христоматия по история на България. Том I, Изд. Наука и изкуство, 1978, стр. 366.

Р. Кацарова. Три поколения народни певици. В: Известия на института по музика, кн. 1, 1952, 44-47.

С. Ковачев, Т. Тотевски. Речник на Троянския говор. Университетско издателство Св. Климент Охридски. Троян, 1998.

С. Станилов. Славяните в Първото царство. Второ допълнено и преработено издание. Класика и Стил ООД. София, 2002, с. 67.

Хр. Вакарелски. Етнография на България. Изд. Наука и изкуство, 1977.

Хр. Вакарелски. Музиката в живота на родното ми село Момина клисура, Пазарджишко. Известия на Института по музика, т. 1, 1952 г.

Ю. Шулекова. Традиционни игри и забави от Габровско. В: Проблеми на българския фолклор, т. 7. Смехът във фолклора. Отг. ред. П. Динеков, София, 1987, с. 299.

Ed. Maria Leach. Standard dictionary of folklore, mythology and legend. Funk & Wagnalls, New York, 1949

Интернетни източници:

http://www.zompist.com/numbers.shtml -  Numbers from 1 to 10 in over 5000 languages