На румънския остров Пъкуюл луй Соаре (на румънски Păcuiul lui Soare), разположен на река Дунав, на около 15 километра североизточно от Силистра са отрити останките на българска крепост, строена по времето на Първото българско царство (Кузев, Александър. Островната крепост до Дръстър, В: Български средновековни градове и крепости, 1, 1981, с. 196-200; Овчаров, Д. Към въпроса за укрепителната дейност на българската държава по Долен Дунав през IX – Х век, Военноисторически сборник, XLVII, 2, 1979, с. 97-106). По размери (25 дка) тя може да се сравнява с т.н. Вътрешен град на Плиска. Според архитектурните и строителни характеристики на крепостта - начин на градеж на стените, използване на големи каменни квадри, план и устройство на кулите и други, крепостта показва значителни сходства с други прабългарски укрепления - Плиска, Омуртаговия аул при с. Хан Крум и др. (Ваклинов, Станчо. Формиране на старобългарската култура VI-XI век, София 1977, с. 129). Върху каменните блокове на крепостта и по други предмети се срещат и прабългарски писмени знаци, подобни на руните от Салтово-Маяцката култура в Северното Причерноморие (Димитров, Димитър. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Към въпроса за тяхното присъствие и история в днешните руски земи и ролята им при образуването на българската държава. Варна 1987, с. 245). Най-вероятно крепостта е била база за Дунавската флотилия на Омуртаг, с която през 825 г. българите са потушили въстанието на тимочани, браничевци и абодрити. Крепостта запазва своето значение до края на 14 век.

    
Обр. 1. Схема на крепостта Пъкуюл луй Соаре (http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_fortress_on_the_island_Ostrov.png )

        Смята се, че названието Пъкуюл луй Соаре (Păcuiul lui Soare) е връстник на самата крепост и обикновено се превежда като „Пекът на Слънцето”, от румънското Соаре (Soare) „слънце” и българското „пек” – „греене, излъчване на силна топлина и светлина”. Смятам, че този превод не е съвсем точен поради непознаване смисъла на първата дума – „пък” (păc). Според мене тази дума има друго, много по-подходящо значение и то е „крепост” и от тук названието Пъкуюл луй Соаре (Păcuiul lui Soare) ще да е означавало „Крепостта на Слънцето”.
        Значението на думата „пък” (păc) – „защита, закрила, крепост” е запазено като семантична основа на няколко думи от старобългарския език. По-късно тази основа е преминала и запазена в съвремения български, руски, украински, за което свидетелстват следните думи: опека (надзор, защита) и опекун (покровител, защитник), а също и сходните думи обезпечение, безпечност, обезпечавам, безпека и др.
        Посоченото значение „крепост, защита” на старобългарския корен „печ, пък, păc” може да обясни и етимологията на няколко старинни названия на унгарски градове, произхождащи от времето, когато районът на дн. Унгария е включен в държавите на авари и прабългари. Град Будапеща е образуван в 1873 г. чрез сливане на разположения на източния бряг на Дунава град Пеща (Pest, Pesth) с разположените на западния бряг на Дунава градове Буда и Обуда (Старата Буда). Първото населено място, описано като град на мястото на Обуда е римският Аквинкум (Aquincum), основан през I в. и по-късно напълно разрушен от варварските нашествия. Централната част на Пеща и на Будапеща носи традиционното от времето на Първото българско царство българско име Бялград - Белварош.
        Засега няма задоволително и сигурно обяснение за смисъла на названията Pest (Пеща) и Buda (Буда). Много автори тенденциозно предлагат славянска етимология на тези названия, съответно Pest (Пеща) се извежда от славянската дума "печь" = "пещ", а Буда (предположително “къща, строеж”) се приема за родствена на руската дума “будка” – „малка сграда” и на украинския глагол “будувати” – строя. По тези места славяните обаче са много късен и малоброен народ, който не е имал своя държава, не е строил градове и е малко вероятно те да са оставили топонимите Буда и Пеща. Около стара Пеща не е открито нито едно славянско езическо погребение, но има изследвани 549 гроба от аварски произход. Аварският некропол е използван до 850 г., т.е. в границите на І-то Българско царство.
        Унгарците считат названията Pest (Пеща) и Buda като предмаджарско наследство от друг народ. Повечето унгарски автори смятат Пеща за селище построено от времето на І-то Българско царство. Първи сведения за селище с такова име дава „Анонимната унгарска хроника”, основен източник за ранната история на маджарите (Янош Макаи. Българският модел. София. 2008, стр. 14). В хрониката се казва, че около 950-970 г., при унгарския княз Такшон (Таксон), внук на Арпад и син на Золт, дошли българи (bilers) от българската земя (terra Bular, Волжска България), водени от "доста високоблагородните господа", братята Била и Бакш. Князът им подарил земи за заселване в различни места на страната си, като им дал за вечно ползване замъка (крепостта), която сега се нарича Пешт (Pest) (Тарди, Л. Раные венгерские путешественики в Поволжье. Chuvash studies. Bibliotheca orientalis Hungarica. Volume XXVIII. Budapest. Akademiai Kiado. 1982, s. 237). Същото съобщава и Ибн Даста. Ясно е, че първоначално Пеща е била крепост, замък !!
        Подобен неясен, но широко разпространен топоним в Унгария е Bécs „Беч”. Например, центърът на Пеща се нарича Újbécs, Уйбеч – „нов беч”, от унг. új - нов. Други топоними от този род са Kis-Bécs (унг. kis – малък), Szamos-Bécs (унг. számos – много), старото име на Виена – Bécs (заето от унгарски в сръбски и турски) и названието Бечка област (историко-географска област в Южна Унгария и Северна Сърбия). Има е още едно подобно название - Pécs (Печ) на голям унгарски град в югозападна Унгария. Обяснението на П. Скок (Petar Skok. Etimologijski rjecnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. kn. 1. Zagreb. 1973, s. 129 - 130), че унгарското Bécs (Беч - Будапеща, Виена) е родствено с куманското Beč - "изба, подземие" (заето в български „бечъ” и румънски beci – изба, подземие, виж: Стефан Илчев. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. С. 1998, с. 32) не е много сериозно. Според унгарските автори, формата Bécs (Беч) няма обяснение в унгарския език и е заета от езика на аварите или прабългарите (Янош Макай. Българският модел. С. 2008 г., с. 21-22). Тъй като мнозинството прабългари и родствените им авари са говорели на език, близък до авестийския и санскрит, тази етимология може да се подкрепи от сходната семантична основа bach (бач) „пазя, браня, защитавам” включена в следните думи от хинди, език произхождащ и родствен на санскрит:

        bachana (бачана) – guard (пазя, охранявам, закрилям), protect (браня, вардя, пазя, защищавам), defend (пазя, браня, защищавам)
        bachava (бачава)– safety (безопастност, сигурност), safeguard (охрана, защита, пазител), protection (защита, закрила), defensive (отбрана), defence (защита, укрепление)
        be bachava, bachavarahita (бебачава, бачаварита)– defenceless (без защита, беззащитен, be = без).

        Интересно е, че от този старинен индоирански корен е образувана и думата за „крепост” в съвременния казахски език - бекініс. С това казахския език се отличава от всички по-южни спрямо него тюркски и ирански езици, които ползват по-новата арабска дума „кале” за означаване на „крепост”. Това показва, че в предислямската епоха думата за „крепост” в езиците на Средна Азия е била образувана от посочения старинен индоирански корен bach (бач). След арабските завоевания в Средна Азия този корен е изместен от арабското „кале”, но се е запазил в езика на казахите, защото те не са имали пряк контакт с арабите. Този корен е бил характерен и за езиците на прабългари и авари, които са напуснали Средна Азия далеч преди арабското му завладяване в VII-VIII в.
        В заключение, като имаме пред вид гореказаното може да се предположи, че значението „защита, закрила” на старинния индоирански семантичен корен bach (бач) може да обясни смисъла на посочените по-горе неясни български, румънски и унгарски думи „păc-пък, пек-печ, Bécs-Беч, Pest, Pesth-Пеща, Pécs-Печ”. Най-вероятно те имат средноазиатски, индоирански произход, донесени са от прабългари и авари и имат значенията „защита” и „крепост, замък, град”.