ВРЪЗКА НА СКАЛНИТЕ ГРАФИТИ ОТ КОЗЯЧКО-ОСОГОВСКИЯ РАЙОН НА
Р МАКЕДОНИЯ С ПРАБЪЛГАРСКИ ГРАФИТИ ОТ СЕВЕРО-ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
В началото на 1990-те години македонският историк Душко Алексоски проучва Козjачко-Осоговския регион на Р Македония и открива местности, където има скали и камъни с врязани знаци (графеми), чертежи и символи. Авторът описва резултатите си върху 8 скици, някои от които са показани на Фиг. 1-3. В предварителен план той свързва част от откритите знаци с началните форми на човешката писменост [Алексоски, Д. Почетоците на светската писменост. в-к "Нова Македониjа", 11 jуни 1992 г.]. Според други македонски автори обаче, в сегашната фаза на изследванията не може да се посочи на чия цивилизация и в кой хроноложки период принадлежат повечето от тези скални графити [Славевска Лидиjа. Балканот - средищен емисионен центар. Известия на Историческия музей - Кюстендил. 1993. т. V, с. 301 - 312].
Фиг. 1. Графити върху камък в местността Шарен камен, с. Тръновец.
Фиг. 2. Графити върху камък в местността Царев камен, с. Дренак, Кумановско.
Фиг. 3. Графити върху камък в местността Писан камен, Кратовско.
Най-често срещаните елементи върху горните каменни графити са кръгът и кръстът - соларни символи от предхристиянско време (фиг. 1 и 2). На фиг. 3 са показани и фигури, подобни на стрели с наконечници и лъкове, които са концентрично насочени към една обща "обстрелвана" точка. Фигурите, подобни на лъковете със стрели могат да бъдат схващани и като змийски люспи, пресечени от змии. Това може да отразява засвидетелствания в близкия до посочения район на Родопите предхристиянски култ към змията като символ на здраве и защита, стопанин и пазител на къщата [Йорданова Ваня. Пастирска дърворезба от фондовете на Исторически музей – Смолян. Известия на Регионален Исторически музей – В. Търново, том XXII, 2007, с. 253-264)]. Подобни каменни графити, руни и рисунки са оставени в езическата епоха от прабългарите на местата, където е имало по-голямо и продължително тяхно присъствие - в Североизточна България, около град Серес -Северна Гърция, на отделни места в Македония и Източна Сърбия. За сравнение по-долу са представени графични знаци, руни и рисунки от Плиска, групирани по взаимно подобие (Фиг. 4-10).
Фиг. 4. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 5. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 6. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 7. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 8. Рисунки върху камъни от Плиска.
Фиг. 9. Соларни знаци - графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 10. Рунни графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 11. Графити върху камъни от Плиска.
При сравнение на откритите в Източна Македония скални графити и рисунки (Фиг. 1-3) с известните прабългарски каменни графити, руни и рисунки от Североизточна България (Фиг. 4-10) се открива силно техническо, тематично и композиционно подобие. И при едните и другите присъстват множество соларни символи. Това ни позволява да допуснем, че скалните графити от Източна Македония (Фиг. 1-3) могат да бъдат оставени от прабългари. Този район спада към района на град Серес и Керамисийското поле, къде са открити скални рисунки, знаци и руни оставени от Куберовите българи, играли важна историческа роля в този район.
Прабългарски рунни знаци върху камени плочи и скали са намерени на няколко места в Македония. Такъв например е и надписът до с. Крупище, на 15 км източно от гр. Щип. В съседство до това село са разположени селата Голям и Малък балван, както и селото ...., където княз Борис Богорис построява голям манастир - лавра с няколко скита и настанява част от мощите на Тивериополските мъченици. Названията на местностите в Македония, където са намерени тези графити имат подчертан старобългарски и прабългарски характер (Царев камен, Шарен камен, Голям и Малък Балван) и съдържат прабългарски думи (Шарен камен, от шар - багрило, знак; балван - каменен идол). Това показва силно присъствие на прабългарско население в тази част на Македония, известна с историческото си старобългарско название Брегалница, която включва и посочения по-горе Козjачко-Осоговски регион. Извесно е, че Методий, по-големият брат на Кирил Философ е проповядвал и християнизирал местното население още преди то да бъде присъединено към България. Вероятно именно това население да е оставило в предхристиянската епоха посочените по-горе каменни графити.
Религиозните представи и практики са важен елемент от културата на всеки народ. При траките е в сила култът към живота отвъд смъртта и те са правели пишни погребения с много скъпи дарове за отвъдния свят. Протославяните са кремирали своите мъртви и не са оставили значими свидетелства за употреба на знаци и символи. Прабългарите са смятали, че в отвъдния свят има всичко необходимо и са правели оскъдни, почти бедни погребения. За сметка на това те са вярвали, че човек може да влезе във връзка със света на боговете чрез писане, рисуване и оставяне на знаци. За тях писането е свещенодействие, а написаните знаци са свещени символи. Ето защо те са оставили хиляди руни, рисунки и знаци след себе си. Има достатъчно доказателствен материал да се твърди, че прабългарите са достигнали до достатъчно развита буквена система за писане малко преди създаването на глаголицата и част от тази система е влязла в по-късната кирилица. Това благоговейно отношение на прабългарите към символите и буквите е предадено по-късно и на християнизираните склавини, които не са имали своя развита символика. В средновековна България се счита, че писмеността е дар от бога, съответно писането на букви, даже без да се влага някакъв смисъл в тях, е свещенодействие и сливане с бога. Не случайно след християнизирането и приемането на писмеността, цялото население на България е наречено "словене" - хора на словото, писмеността и знанията, без оглед на неговия етнически произход - български или склавински.
До скоро всяко селище в България е имало свое оброчище (обручище) - скала, голямо дърво, извор и др. свещени места, където местното население традиционно се събирало в определен ден на годината и е празнувало с хора, песни и жертвоприношения денят на покровителя на селището, наричан оброк, обрук. Тази традиция води началото си от езическо време и след християнизацията в някои случаи е приела християнски характер. Съвременна форма на тази древна традиция са селските сборове, посветени на светеца, чието име носи местната църква. На много места езическите обручища все още се пазят и тачат, макар че някои от тях вече се възприемат като християнски [Хайтов Н. Миналото на с. Яврово. Изд. на БАН. Етнографски институт с музей. София. 1958 г., с. 10]. Най-вероятно, посочените скални рисунки и знаци от Източна Македония (фиг.1-3) са имали заклинателно и молитвено-култово значение за местното прабългарско население и вероятно са използвани като обручища - езически молитвени места.
Кръгове с диаметър около 1 метър, начертани върху скали и имащи култово значение като символи на главния езически бог Слънце могат да се намерят на много места в България (северно от Стара Загора до местността Крумово градище, северно от Ямбол близо до крепостта Маркели). Изказани са мнения, че те са оставени от траките, но липсват доказателства за силен соларен култ при траките. Напротив, за прабългарите е характерен силен култ към Слънцето, което е изобразявано в техните многобройни руни, графити и рисунки чрез множество соларни символи - кръг, кръст, спирала, свастика, розета и техните комбинации. Това показва, че посочените култови кръгове могат да са оставени от прабългарите.
Думите "оброк, обрук, оброчище, обручище" могат да се изведат от старобългарската дума "обръч" - кръг, култов символ на Слънцето, а тя от своя страна от от прабългарската дума "белчуг"..
ОБРЪЧ -бълг. о́бръч, укр. обру́ч, др.-руск. обручь, цслав. обрѫчь, сербохорв. о̏бру̑ч, словен. оbrо̑č, чеш., слвц. obruc, польск. obręcz, в.-луж. wobruč, н.-луж. hobruc, hobryc - гривна, халка, пръстен, кръг. Думата "обръч" очевидно присъства в повечето славянски езици, обаче има неясен произход. Някои етимолози я извеждат твърде несполучливо и условно от славянската дума "ръка". Думата "обръч" може безпроблемно да се обясни като фонетичен Р-Л вариант на основата (белч-бърч) на старобългарската (прабългарска) дума "белчуг".
БЕЛЧУГ - (прабълг.)-пръстен, гривна, кръг. Прабългарската дума "белчуг" е заимствана в старобългарски белчу́г, сербохорв. био̀чуг, сербск.-цслав. бѣльчугь., русск.-цслав. бѣльчоугъ ( за пръв път в Златоструй (XII в.). Открива се и като заемка в някои късносредновековни езици на народи, заселили територии на ранните българи: тур.чагат. biläzik "браслет", тат. beläzek "запястье", калм. biltsǝg "перстень". Прабългарското БЕЛГУГ има обилно присъствие в съвременния български език и диалекти под формата бележик (окова), белезик (гривна), белезия (гривна), белезица (окови) и белезници (окови). От гледна точка на законите на словообразуването, характерни за всеки език, прабългарското "белчуг" е в противоречие с два от четирите основни закона на тюркското слобообразуване, закона за вокалната хармония и закона за нетърпимост към крайна звучна съгласна. Ако думата "белчуг" беше функционирала в тюркска езикова среда, тя би звучала като "белчек" или "булчук".
Имайки пред вид наличието на прабългарския
и алано-осетински суфикс "-АГ" в думата
"белчуг",
можем да разглобим БЕЛЧУГ = БЕЛЧ + УГ.
Основата БЕЛЧ, след вземане пред вид на
често срещаната при сарматите фонетична
трансформация Р-Л, може да се представи като
БЪРЧ, която е морфема на голям брой
старобългарски и новобългарски глаголи от
вида "бърча, сбръчвам, набръчквам" =
сгъвам, нагъвам, кривя, изкривявам. От основата
БЪРЧ-БЕЛЧ са образувани и съществителните "бръчка", "бръчкул
" (бръчка - стар., диал.) и "обръч".
Наличието на морфологична и семантична връзка на древните български култови названия "оброк, обрук, оброчище, обручище" с прабългарската дума "белчуг" показва и пряка връзка на тази езическа практика с прабългарското население по цялото българското етническо землище. Този извод е в съгласие с предположението за прабългарския характер на каменните графити в Източна Македония, които сигурно са служили като оброчни, свещени места за изпълнение на характерния за тях соларен култ.
Оброк
[44]
– заплата
за служба.
Оброк
[14] – обет, заплата
Оброчище
[35] –
бившо езическо капище, където са принасяли
жертви. Всяко населено място е имало
оброчище. Представлява голям камък или
високо дърво. В определен ден от годината,
хората от селището се отправят към него с
икони и хоругви в ръце, носят ядене и пиене.
Колят курбан. След храненето се свири и
играе хоро. Това се нарича “черковане”.
Обрук,
оброк [6]
– светец (особено
в Карловско). Всяко село си е имало свой
оброк, почитан със специален параклис