ВРЪЗКА НА СКАЛНИТЕ ГРАФИТИ ОТ КОЗЯЧКО-ОСОГОВСКИЯ РАЙОН НА
Р МАКЕДОНИЯ С ПРАБЪЛГАРСКИ ГРАФИТИ ОТ СЕВЕРО-ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
В началото на 1990-те години македонският историк Душко Алексоски проучва Козjачко-Осоговския регион на Р Македония и открива местности, където има скали и камъни с врязани знаци (графеми), чертежи и символи. Авторът описва резултатите си върху 8 скици, някои от които са показани на Фиг. 1-3. В предварителен план той свързва част от откритите знаци с началните форми на човешката писменост [Алексоски, Д. Почетоците на светската писменост. в-к "Нова Македониjа", 11 jуни 1992 г.]. Според други македонски автори обаче, в сегашната фаза на изследванията не може да се посочи на чия цивилизация и в кой хроноложки период принадлежат повечето от тези скални графити [Славевска Лидиjа. Балканот - средищен емисионен центар. Известия на Историческия музей - Кюстендил. 1993. т. V, с. 301 - 312].
Фиг. 1. Графити върху камък в местността Шарен камен, с. Тръновец.
Фиг. 2. Графити върху камък в местността Царев камен, с. Дренак, Кумановско.
Фиг. 3. Графити върху камък в местността Писан камен, Кратовско.
Най-често срещаните елементи върху горните каменни графити са кръгът и кръстът - соларни символи от предхристиянско време (фиг. 1 и 2). На фиг. 3 са показани и фигури, подобни на стрели с наконечници и лъкове, които са концентрично насочени към една обща "обстрелвана" точка - север или близо до тази посока. Фигурите, подобни на лъковете със стрели могат да бъдат схващани и като змийски люспи, пресечени от змии. Това може да отразява засвидетелствания в близкия до посочения район на Родопите предхристиянски култ към змията като символ на здраве и защита, стопанин и пазител на къщата [Йорданова Ваня. Пастирска дърворезба от фондовете на Исторически музей – Смолян. Известия на Регионален Исторически музей – В. Търново, том XXII, 2007, с. 253-264)]. Подобни каменни графити, руни и рисунки са оставени в езическата епоха от прабългарите на местата, където е имало по-голямо и продължително тяхно присъствие - в Североизточна България, около град Серес -Северна Гърция, на отделни места в Македония и Източна Сърбия. За сравнение по-долу са представени графични знаци, руни и рисунки от Плиска, групирани по взаимно подобие (Фиг. 4-10). Север е свещената посока за прабългарите и за сарматското население по северното Черноморие. В северната част на дворците в Плиска е стоял тронът на владетеля. При погребения, прабългарите са спазвали предпочитаната посока глава на север - крака на юг, като лицето е гледало на юг, в посока към Слънцето в зенит. При траките посоката на ориентиране на мъртвия е обратна.
Фиг. 4. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 5. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 6. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 7. Графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 8. Рисунки върху камъни от Плиска.
Фиг. 9. Соларни знаци - графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 10. Рунни графити върху камъни от Плиска.
Фиг. 11. Графити върху камъни от Плиска.
При сравнение на откритите в Източна Македония скални графити и рисунки (Фиг. 1-3) с известните прабългарски каменни графити, руни и рисунки от Североизточна България (Фиг. 4-10) се открива силно техническо, тематично и композиционно подобие. И при едните и другите присъстват множество соларни символи. Това ни позволява да допуснем, че скалните графити от Източна Македония (Фиг. 1-3) могат да бъдат оставени от прабългари. Този район спада към района на град Серес и Керамисийското поле, къде са открити скални рисунки, знаци и руни оставени от Куберовите българи, играли важна историческа роля в този район.
Прабългарски рунни знаци върху камени плочи и скали са намерени на няколко места в Македония. На фиг. 12 са показани такива знаци от предмети, показани в Музея на град Битоля. Такъв например е и надписът до с. Крупище, на 15 км източно от гр. Щип. В съседство до това село са разположени селата Голям и Малък балван, както и селото ...., където княз Борис Богорис построява голям манастир - лавра с няколко скита и настанява част от мощите на Тивериополските мъченици. Названията на местностите в Македония, където са намерени тези графити имат подчертан старобългарски и прабългарски характер (Царев камен, Шарен камен, Голям и Малък Балван) и съдържат прабългарски думи (Шарен камен, от шар - багрило, знак; балван - каменен идол). Това показва силно присъствие на прабългарско население в тази част на Македония, известна с историческото си старобългарско название Брегалница, която включва и посочения по-горе Козjачко-Осоговски регион. Извесно е, че Методий, по-големият брат на Кирил Философ е проповядвал и християнизирал местното население още преди то да бъде присъединено към България. Вероятно именно това население да е оставило в предхристиянската епоха посочените по-горе каменни графити.
Фиг. 12 - Прабългарски рунни знаци върху предмети. Музей на град Битоля, БЮРМакедония - експонати № 239 -1, 2 и 3.
Религиозните представи и практики са важен елемент от културата на всеки народ. При траките е в сила култът към живота отвъд смъртта и те са правели пишни погребения с много скъпи дарове за отвъдния свят. Протославяните са кремирали своите мъртви и не са оставили значими свидетелства за употреба на знаци и символи. Прабългарите са смятали, че в отвъдния свят има всичко необходимо и са правели оскъдни, почти бедни погребения. За сметка на това те са вярвали, че човек може да влезе във връзка със света на боговете чрез писане, рисуване и оставяне на знаци. За тях писането е свещенодействие, а написаните знаци са свещени символи. Ето защо те са оставили хиляди руни, рисунки и знаци след себе си. Има достатъчно доказателствен материал да се твърди, че прабългарите са достигнали до достатъчно развита буквена система за писане малко преди създаването на глаголицата и част от тази система е влязла в по-късната кирилица. Това благоговейно отношение на прабългарите към символите и буквите е предадено по-късно и на християнизираните склавини, които не са имали своя развита символика. В средновековна България се счита, че писмеността е дар от бога, съответно писането на букви, даже без да се влага някакъв смисъл в тях, е свещенодействие и сливане с бога. Не случайно след християнизирането и приемането на писмеността, цялото население на България е наречено "словене" - хора на словото, писмеността и знанията, без оглед на неговия етнически произход - български или склавински.
До скоро всяко селище в България е имало свое оброчище (обручище) - скала, голямо дърво, извор и др. свещени места, където местното население традиционно се събирало в определен ден на годината и е празнувало с хора, песни и жертвоприношения денят на покровителя на селището, наричан оброк, обрук. Тази традиция води началото си от езическо време и след християнизацията в някои случаи е приела християнски характер. Съвременна форма на тази древна традиция са селските сборове, посветени на светеца, чието име носи местната църква. На много места езическите обручища все още се пазят и тачат, макар че някои от тях вече се възприемат като християнски [Хайтов Н. Миналото на с. Яврово. Изд. на БАН. Етнографски институт с музей. София. 1958 г., с. 10]. Най-вероятно, посочените скални рисунки и знаци от Източна Македония (фиг.1-3) са имали заклинателно и молитвено-култово значение за местното прабългарско население и вероятно са използвани като обручища - езически молитвени места. За прабългарите е характерен силен култ към Слънцето, което е изобразявано в техните многобройни руни, графити и рисунки чрез множество соларни символи - кръг, кръст, спирала, свастика, розета и техните комбинации. Това показва, че посочените култови кръгове могат да са оставени от прабългарите.