РАЗЧИТАНЕ НА ВАЖЕН НАДПИС - БИЛИНГВА

ОТ С. БАСАРАБИ - СЕВЕРНА ДОБРУДЖА

Иван Танев Иванов

        Един от малкото и изключително ценни славяно-прабългарски изрази-билингви е открит в солните рудници до с. Басараби (бившото с. Мурфатлар), Северна Добруджа. Той представлява поредица от руни, до която стои написаната на кирилица славянска фраза “длъжен съм” (виж фигурата в ляво). 

                 Досега двама автори, П. Добрев [ПД-ЗФ стр.91] и д-р Ж. Войников, правят опит да преведат този прабългарски рунен израз, като го четат “беренум уофре”. Петър Добрев предполага, че това е прабългарски еквивалент на съседния славянски израз “длъжен съм”. Според мене, П. Добрев правилно извежда “беренум” от общоиранския (и индоевропейски)  глагол “нося”, но за разчитането на “уофре” неправилно се насочва към по-далечното талишко obure – тегоба, мъка.  Резултатът “нося мъка, тегоба” е семантично доста далеч от “длъжен съм”.

          От своя страна, д-р Ж. Войников много сполучливо оприличава втората дума “уофре” на думата uаvær в съвременния осетински език, който е наследник на най-близкия до прабългарския алански език. Uаvær и съответно уофре означават “условие, положение, състояние”. Той обаче несполучливо превежда “беренум” с осетинското bar – воля, желание, действие. Резултатът “искам, желая това състояние” е също далеч от “длъжен съм”. 

          Съгласно фонетичната таблица на прабългарските руни (виж по-долу), прочитът на рунния надрис би трябвало да бъде "БhРhОНУМ УОВРЕ". Най-точният и близък до “длъжен съм” превод на “береонум уовре” ще бъде “нося, поемам условие” от "береонум" (нося) и "уовре" (uаvær – условие, състояние). В авестийски baraiti, санскритски bharati, пехлевийски barom, осетински baryn, barun, арменски berem, ягнобски var, vuarta – всички тези думи са със значение “да нося, взема, прибера, товаря” /Ch-DIV/. В тох./б/ par, parеm – нося, вземам. Това е една общоиндоевропейска морфема – в гръцки pheārā, латински ferae, келтски (староирландски) biru, готски bairan, славянски брать - да нося, да взема. Бактрийското parobar, baramo съответства на българското “прибирам, прибарвам, присвоявам”. В кюрдски berîdan, пущунски bаr, талишки barde, персийски bordän, памирски bor, гилянски bêrdên, язгулемски bora, сариколски vor – нося, донасям. /VS-ETD/ В авестийски bara – данък. Иранската морфема “бар”- нося е засвидетелствана и в старобългарския език, заимствана от прабългарите под формата берия, биръ – данък, бирчии – бирник. Според Фасмер старобългарското биръ – данък, бирчии – събирач на данъци, заето в староруски бир, сърбохърватски би̑р, словенски bȋr, е прабългарска дума. Тази морфема е запазена и в съвременния български език, пример за което са думите “бирник” и “бреме” и изразите “бера ядове”, “бера грехове”.

                  В заключение, “береонум уофре”, най-вероятно означава “нося, поемам условие”, респ. “поемам ангажимент”, което семантично е много близко до посоченото “длъжен съм”.

                  В случая по-интересна е формата за 1 л. ед. ч. на глагола “нося” – беренум – аз нося. Вероятно, “беренум” може да се разглоби на “бер” + “ен” + “ум”, където “бер” е основата (морфемата), показваща смисъла на глагола (нося, поемам), а “ен” е служебна свързваща частица. “Ум” е глаголно окончание за 1 л. ед. ч., което има почти ностратически произход. Среща се и в повечето глаголи на съвременния български език (казвам, викам, чамам, барам и тн). Служебната свързваща частица "ен" често е свързана със суфикса "тор, дер, тур" (-ОНТОР, -ЕНДЕР и д.п.) и може да се види в много прабългарски, старобългарски и съвременни диалектни български думи (Ирански суфикси в езика на древните и съвременни българи:  -ДАР):