ВЪРХУ ЗНАЧЕНИЕТО НА НЯКОИ ТЕРМИНИ ОТ ПРЕСЛАВСКИЯ

 ВОЕННО-ИНВЕНТАРЕН НАДПИС

Мариана Минкова, Иван Т. Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

Статията е изнесена на Втората национална конференция по археология, история и културен туризъм „Пътуване към България”, Шумен, 14-16 май 2010.

          Откритите досега военно-инвентарни надписи, оставени от ранните българи са общо 7 (№ 48-54 по В. Бешевлиев)[1]. Те са поставяни на видно място в крепостите на юг от Плиска и по морския бряг и потвърждават отговора на папа Николай I, съобщаващ за наличието на строг контрол на въоръжението и бойните коне при българите. Един от най-обширните и добре запазени надписи от този род е намерен в местността Бял бряг до Преслав, който по времето на Омуртаг е голям военен стан. Този надпис (№ 53 по В. Бешевлиев) е изсечен върху гранитна колона с височина 2 м и диаметър 0.39 м, която се съхранява в археологическия музей в Преслав под инв. № 3212. Надписът съдържа прабългарски думи с военен характер и цифри, изписани с гръцки букви (Обр.1). Друг подобен надпис (№ 50) произхожда от околностите на с. Мадара. В него се изброяват пет прабългарски военни чина (ук боила, ичиргу багаин, зиткоимир, ук багаин, бири багаин) и броя на ризниците (λορηκηα) с които всеки един от тях е разполагал[2].

Обр. 1. Преславският военно-инвентарен опис (в ляво). Предполагаема разгърната форма на надписа(в дясно)

Fig. 1. Preslav Proto-Bulgarian military inventory inscription (left) and its putative structure (right).

        Преславският военно-инвентарен опис е анализиран от редица изследователи. По аналогия с надписа от Мадара, той е разглеждан като опис на оръжия (ризници и шлемове) намиращи се в разположение на два военни чина, единият - зиткои ичирго боила и вторият - туртуна пиле жопан[3]. 

Според J. Denis[4] надписът може да се подреди както е показано на Обр.1 и да се преведе: "Зиткои, болярин на вътрешна служба: халчести ризници 455, шлемове 540, халчести ризници естрогин 427, шлемове 854. Туртуна пиле жупан: халчести ризници естрюгин 20, шлемове 40, халчести ризници алхаси 1, хлубрин 1".

Същият надпис според Ив. Венедиков[5] се чете: „Зитко ичиргу боила: ризници хумши (меки) 455, шлемове 540, ризници естрогин (люспести) 427, шлемове 854; жупанът заедно с частта си: ризници естригин (люспести) 20, шлемове 40, ризница алхаси (верижна) 1, шлем (хлубрин) 1.”

Ст. Михайлов[6] счита, че Преславският надпис е мемориален списък на войници от няколко поделения, загинали във важно сражение. Под шлемове и ризници той разбира шлемоносци и войници с ризници. 

Надписът очевидно остава неясен. В добавка, представените термини (хумсхи купе, естрогин купе, алхаси купе, хлобрин, тортуна пиле и др.) се превеждат различно от отделните автори[7]. Силно впечатление прави огромната разлика в броя на посочените предмети (или лица ?). Докато някои от тях се измерват в десетки и стотици, две са в единичен брой – алхаси купе (1 бр.) и хлобрин (1 бр.).

Сравнително единомислие има по отношение на термините „купе” и „тулсхи” (или тулши), чието значение „ризница” и „шлем”, съответно, е предложено още от Ив. Венедиков. Понастоящем терминът „купе” се извежда от персийската дума qäbā - дълга връхна дреха[8]. В по-късни времена персийското понятие се появява при куманите - "kbe, хуба, кьобе" - ризница, при чувашите като "кибе" – дреха, при татарите - " кьобе" и източнокавказките народи – куба, кубачи - ризница. Близо до персийското qäbā и прабългарското "купе" са и съответните термини в санскрит kavaca, палийски kavaca, koja, хинди-урду kavać, непалски kabaca – ризница. 

На персийското qäbā вероятно са родствени и къснолатинските "zaba" и "zupa", както и българското "джубе" - дреха с кожена подплата, кожух - персийска дума, заимствана през османо-турски. В късното средновековие османските турци наричат част от еничерите си с названието gebece - ризничар, чиято основа gebe също произлиза от персийското qäbā. 

Същата дума "купè" - ризница е запазена в историческата памет на жителите на с. Еркеч в Източна Стара планина, които се смятат за старо, несмесвано българско население. По време на еркечката сватба[9], зълвите пеят традиционна песен, в която се казва:

".....Сокол ми лети, бульо льо,

не ми е сокол, 

самси е Петър (младоженика), бульо льо,

със хранена коня,

със бойна купè ..."

Ценно тук е запазеното произношение - купè (женски род) както е в надписа, а не кипе или кюпе (küpe), както понякога се представя понятието[10].

За термина „естрогин купе” се предлагат много етимологии, обяснявайки го като вид ризница, например „плетена ризница”[11]. Изхождайки от широкоизвестната сред източните народи дума „халка” (алка, алха) = пръстен, много изследователи превеждат термина „алхаси купе” като „халчеста ризница” (J. Denis, В. Бешевлиев[12]) и „верижна ризница” (Ив. Венедиков). При наличието обаче на огромен брой други въоръжения, единичният брой на тази „ризница от халки” буди недоумение, освен това думата „халка” е от арабски произход и навлиза сравнително късно (края на VII-ми век) в другите езици. За термина "хлобрин" досега не е предложена убедителна етимология и значение. Някои изследователи приемат, че "хлобрин" е конско седло. Други, обръщайки сериозно внимание на факта, че е представен само в единичен брой допускат, че това е вид обсадно средство, стенобитно оръдие, таран, навес, защитна амуниция, шлем, предпазители за крака. Фр. Алтхайм допуска, че "хлобрин" може да се различава от изброените по-горе названия на оръжия или въоръжения и да бъде титла, според него - "глашатай". 

От много автори е забелязано, че съотношението на броя на „естрогин купе” към броя на „тулсхи” е едно и също и при двамата командири. Например, при туртуна пиле жопана отношението на броя „тулсхи” (40) към броя „естрогин купе” (20) е 40 : 20 = 2. Точно такова съотношение има и при зиткои ичирго боилата: 854 на брой „тулсхи” : 427 на брой „естрогин купе” = 854 : 427 = 2. Известно е, че по принцип ризниците се изработват по-трудно от шлемовете. На тази основа Венедиков предполага, че двойно по-големият брой тулсхи (шлемове ?) в Преславския надпис означава, че всички войници са имали шлемове, но само половината от тях са били с ризници. Обаче в други поделения, съгласно описите с номера № 48 и 49 по Бешевлиев, обратно, на 100 тулсхи (шлема) се падат около 118 ризници, от което следва, че това предположение не е добре обосновано.

В Преславския надпис терминът „купе” се среща в три добре обособени израза: „хумсхи купе”, „естрогин купе” и „алхаси купе”, чийто смисъл не е много ясен. Независимо от това, всички автори предполагат, че тези три израза имат една и съща синтактична структура от вида „определител-определяемо”, където определяемото е „купе” - ризница, а определителят задава вида на ризницата. Срещу това предположение обаче може да се възрази на основата на следните факти, разкриващи различната роля и функция на обектите, обозначени с тези три израза.

На първо място, по-горе беше отбелязана строгата пропорционалност между броя на "тулсхи" и броя на "естрогин купе". На второ място, освен числена връзка, между тези две понятия има и строга позиционна връзка, в такъв смисъл, че те винаги следват едно след друго. Всичко това показва, че двата обекта - "естрогин купе" и "тулсхи" са взаимно свързани, комплектовани, и не могат да се разделят. Т. е. те могат да се използват или съхраняват само в определена връзка и съотношение помежду си. С по-слаба сила този извод може да се отнесе и към втория термин „хумсхи купе”, но не и към термина „алхаси купе”. В частта от списъка, отнасяща се само за зиткои ичирго боилата, терминът „тулсхи” присъства два пъти, веднъж след "естрогин купе" и втори път след "хумсхи купе". В грижливо оформените списъци, изброяващи числото на групи предмети това е необичайно и не се среща. То би означавало недоглеждане, грешка, забравяне, късно откриване или допълнително прибавяне на част от наличния инвентар. Тази особеност на надписа отново показва, че това, което е обозначено с "тулсхи" е съществена, неотделима добавка (съставка, технически компонент, технологичен придатък) на това, които стои пред него ("естрогин купе" или "хумсхи купе"), или двете неща са в отношение на притежание. С други думи, в прабългарската военна практика (поне както следва от този надпис) това което е обозначено с „тулсхи” се намира в съществена връзка с това, което е обозначено с "естрогин купе" и "хумсхи купе", но няма отношение към „алхаси купе”. Ако не се вземе предвид тази особеност на списъка, той би изглеждал незавършен и недоработен, защото ако посочената връзка не е съществена, съставителят на надписа щеше просто да събере броя на предметите (лицата) „тулсхи” от двете места и да ги представи общо.

            Заключението, че „тулсхи” стои в някаква по-особена връзка с "естрогин купе" и "хумсхи купе", която отсъства при „алхаси купе” противопоставя и разделя термините  "естрогин купе", "хумсхи купе" и „алхаси купе” на две групи. Едната група съдържа термините "естрогин купе" и "хумсхи купе", докато „алхаси купе” трябва да се постави в друга група. Тази класификация на термините, направена единствено на основата на възможната им връзка с „тулсхи” се подкрепя и от посоченият брой на предметите (лицата), обозначени с тези термини. За разлика от термина „алхаси купе”, който присъства само в състава на втория командир (тортуна пиле жопана) при това в единичен брой, предметите (или лицата) от първата група присъстват и при двамата командири и то в значителен брой. Например, при зиткои ичирго боилата има 427 „естрогин купе” и 455 „хумсхи купе”, а при тортуна пиле жопана има 20 „естрогин купе”. Общо това прави 447 „естрогин купе” и 455 „хумсхи купе”. Или общо в това военно поделение има 902 „естрогин купе” и „хумсхи купе”, разделени почти поравно помежду си, срещу само едно единствено „алхаси купе”.

В заключение, ако „купе” без съмнение означава „ризница”, то двусловните изрази „естрогин купе” и „хумсхи купе” би трябвало да имат по-различна синтактична структура и значение от термина „алхаси купе”. Примерно „естрогин купе” и „хумсхи купе” могат да бъдат два вида ризници (плетени, люспести, пръстенчати, ковани, кожени, големи, малки), докато „алхаси купе” (един) според нас обосновано може да означава ковач, специализиран да изработва или поправя ризници. Другият термин, ХЛОБРИН, който стои в групата на „алхаси купе” в единичен брой също може да означава „ковач”.

По принцип всяка крепост, голямо селище или военнен стан в миналото задължително са имали ковачница с един или няколко ковача. В българските исторически и епически народни песни, както и в диалектите, са запазени старинни думи и изрази, чиято основа е близка до тази дума. Това са "поклопено джубе", "поклопно джубе", "поклопито джубе" = ризница[13]; „поклопе”  =  затворена горна дреха за бой, т.е ризница; „оклопник” = войник, облечен в ризница[14]. В българските епически народни песни, както и в сръбския език „оклопница” = сабя, която се огъва[15].  В тези изрази османо-турският персизъм „джубе” (qäbā в оригинал) означава „ризница” в пълно съгласие с предложената персийска етимология на КУПЕ. Думите „поклопено”, „поклопно”, „поклопито”, „поклопе”, „оклопник” и „оклопница” съдържат общата морфема КЛОП. От семантична и морфологична гледна точка, тази морфема може да се изведе от основата на българския глагол „клепя”, който характеризира основната функция на ковачите: чрез удари с чук върху нагорещено желязо да му придават подходяща форма, вид и утилитарни качества. Примерно: „да наклепя лемеж, палешник, мотика, брадва, коса, нож и т. н.” означава да се нагрее до червено посочения предмет и с помощта на удари с чук този предмет да се изостри, наточи. Самата дума ХЛОБРИН (хлобарин) може да се разглоби на основата ХЛОБ, към която е прибавен праиндоевропейският суфикс за образуване на названия на деятели (професии) „-ар” и старинния български суфикс „-ин”, например: боляр-болярин, стопан-стопанин. Посочените по-горе думи „поклопено”, „поклопно”, „поклопито”, „поклопе”, „оклопник” и „оклопница” и глаголът „клепя” съдържат основата КЛОП – КЛЕП - ХЛОБ, която може да е семантична морфема на термина „хлобрин” – ковач.

            Освен терминът „хлобрин” – ковач, в езика на прабългарите има още две названия за тази професия – „кръчий, кърчий” и "блхъчий”, регистрирани в множество старобългарски и църковно-славянски източници. Второто прабългарско название за ковач –   „блхъчий” може да обясни неясния термин „алхаси купе”. Може да се предположи, че в оригинал думата „алхаси” е започвала с полугласния звук W (U-V)[16], т.е в действителност звучи като „алхаси – уалхаси - валхаси”, от което се получава  „валхачи – блахачи - блхъчий”. От тук "алхаси купе" вероятно означава „ризничарски ковач", "ковач - ризничар”. В случая се наблюдава палатизация на началната полугласна „W-V” в „Б” и приблизително предаване на прабългарския суфикс „-чий” със „-си” поради отсъствие на подходяща за целта гръцка буква.

     По-особеното значение на израза „алхаси купе” би могло да се обясни на основа на неговата морфология и с характерната за иранските езици синтактична конструкция, известна като иранския изафет. Тази конструкция се образува от две съседни думи, съединени със съюза „Ē” - отворено, широко Е, понякога предавано чрез „И”. Втората по ред дума определя характерна черта на първата, например: kitob-ē-hub (хубава книга – тадж.), ræng- ē -roshæn (ярък цвят, перс.). В статия за някои прабългарски надгробни надписи[17] бе показано, че някои прабългарски двусловни изрази могат да се представят и преведат с помощта на подобен ирански изафет[18]. Като се има предвид тази възможност, изразът „алхаси купе” може да се представи във формата БЛХЪЧИ - И - КУПЕ, т.е, "ризничарски блхъчий” – ковач, специализиран да кове и поправя ризници. Съгласно списъка, в поделението се е числял един единствен такъв майстор, както и още един ковач („хлобрин”), изпълняващ по-общи задачи. Двамата ковачи, специалистът-ризничар (алхаси-и-купе) и общопрофилираният ковач (хлобрин) са се числяли към по-малочислената военно-техническа част, подчинена на тортуна пиле жопана, докато първата, по-многочислена част е била вероятно бойно подразделение под командването на зиткои ичирго боилата.   

Извесно е, че титлата "ичирго боила" е единствена за държавата и се отнася за третото по сан лице в държавната йерахия, след владетеля и кавкана. Някои автори предполагат, че игиргу боилата е съответно комендантът на гарнизона в столичния град. В такъв случай титлата „зиткои ичирго буле” може да се представи в изафетна форма като "зитко-и-ичиргобуле" и да се преведе като "ичиргобоилският зитко". Вероятно става дума за лице (носещо служебната титла "зитко"), пряко подчинено на ичирго боилата, което обяснява значителния брой на зачислените му воини и оръжие.

Резюме

Преславският каменен надпис (№ 53 по В. Бешевлиев) се тълкува от повечето изследователи като военно-инвентарен опис, включващ различни видове въоръжения и техния брой. За някои от названията в надписа има сигурна семантика, като например KYПe - ризница. Най-неясни остават термините ХΛΩYBPHN и AΛXACH KYПe, срещу които в описа е записана единица. В настоящата статия се обръща внимание на факта, че думата KYПe се среща в три добре обособени израза: хумсхи купе, естрогин купе и AΛXACH KYПe. Първите две словосъчетания трикратно са последвани от думата ТwYΛСХН, която е представена в едно и също числено съотношение спрямо тях. От тук следва предположението, че ако хумсхи купе и естрогин купе, срещащи се в голямо количество (стотици броя) представляват вид въоръжение, задължително комплектувано с ТwYΛСХН, то AΛXACH KYПe е нещо различно от тях.. Известният от старобългарски и старославянски източници термин "блхъчий”- ковач може да обясни смисъла на AΛXACH KYПe - ковач, специализиран да поправя и кове ризници (алхаси – уалхаси – валахаси – балахаси - блхъчи). В случая се взема предвид съществуването при прабългарите на полугласния звук W (произнасян като V или U) и неговата палатизация в B, както и приблизителното предаване на прабългарския суфикс „-чи” със „-си” поради отсъствие на подходяща за целта гръцка буква. Авторите предполагат, че ХΛΩYBPHN (семантична основа ХΛΩYB плюс суфикса за деятели –ар и старобългарския суфикс -ин) може да означава “ковач” и привеждат в подкрепа група сходни термини от българската етнография.

On the meaning of some appellations in the Preslav Proto-Bulgarian

 military inventory inscription

Mariana Minkova, Ivan Т. Ivanov

Preslav Proto-Bulgarian stone inscription (№ 53 according to V. Beshevliev) has been interpreted by most investigators as a military inventory that enlists various appellations of armaments or combinations of such appellations and their numbers in Greek letters. Some of the appellations are unambiguously well interpreted, for example KYПe, chain amour. Two of the appellations however, ХΛΩYBPHN and AΛXACH KYПe, each one represented in a single number, have still remained unclear. In recent study authors emphasize the fact, that the appellation KYПe is encountered only as a part of several word groups: XωYMCXH

 KYПe, εCTωPГHN KYПe and AΛXACH KYПe. The first two word groups are thrice encountered in the inventory each time ensued by the appellation ТwYΛСХН, the number of which is strictly related to that of the preceding word group. This compels authors to conclude that i) the word groups XωYMCXH KYПe and εCTωPГHN KYПe, both encountered in several hundred units, represent a kind of armament which is obligatory combined with ТwYΛСХН, and ii) the word group AΛXACH KYПe is something different from them. The Proto-Bulgarian word "блхъчий”- a forger, known from the Old-Bulgarian and Old-Slavonic sources, could explain the meaning of AΛXACH KYПe, namely a forger specialized to repair and forge chain amour (AΛXACH – UAΛXACH – VAΛXACH – BAΛXACH - блхъчи). This explanation is based on the assumption that the Proto-Bulgarian phonetics includes the Proto-Indo-European semi vowel W. Based on a group of similar terms from the Bulgarian ethnography the authors suggest that ХΛΩYBPHN contains the semantic morpheme ХΛΩYB plus the –аr suffix for actors plus the Old Bulgarian –in suffix and could mean a “general - purpose forger”.

777777777777777777777777777777

Допълнение: 

    Най-общоприетата научна етимология на прабългарското родово название Дуло е "тръба, цев, дуло" от ирански, която съвпада със значението на съвременната българска дума "дуло" - тръба, цев. Българските думи "дуло" (тръба, цев) и Дуло (владетелски род при прабългарите) може да се получи от основата tur- на санскритското tūrṇa (тръба, цев, колчан), *tūrṇas (колчан), tūrṇava (флейта) чрез известния при скито-сарматите фонетичен "р-л" преход. Основата tur- на санскритското tūrṇa, *tūrṇas е вероятен прототип на старобългарското тоулъ - колчан, заменено впоследствие от къснотюркското (печенежко-куманско?) "колчан". Старобългарското тоулъ обаче е заето в унгарски като tulba, словенски tul, старочешки túl, чешки toul, староруски туло – колчан [Беню Цонев. История на  българския  език. Том-2. С. 1984 г. Фототипно издание. с. 119]. На основа на горното може да се предположи, че прабългарското „тулхси” от Преславския надпис означава не "шлем", а "колчан за стрели".

Думата ЗИ(ТК)ОМИР се среща в надпис № 50 по номерацията на проф. Веселин Бешевлиев (в Първобългарски надписи. С., 1979). В българска транскрипция надписът гласи:
+Юк боила лорикиа 26, ичиргу багаину – 12, зи(тк)омиру 17, юк багаину 22. (Бел. моя: Буквите Т и К са поставени в скоби от Бешевлиев, защото в самия паметник са изтрити и са допълнени от него.)
Превод на Бешевлиев:
„+Юк боилът има 26 ризници, ичиргу багаинът 12, зиткомирът 17, юк багаинът 22.”
Трите словосъчетания – ЮК БОИЛА, ИЧИРГУ БАГАИН И ЮК БАГАИН, са военни длъжности, което означава, че ЗИТКОМИР също трябва да е военна длъжност, а не лично име. Количеството и вида на оръжието на всяка военна част зависи от нейното предназначение и броя на личния й състав, а не от името на лицето, което я заема.
Подобно на останалите три длъжности и ЗИТКОМИР вероятно също е сложна по състав , съставена от