Надписите в Мурфатлар и представата за кръста
като оръжие сред българските монаси
Иван Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
За разлика от праславяните, прабългарите са оставили на Балканите много повече и по-разнообразни знаци. Независимо от това, прабългарските знаци остават слабо проучени и известни само на ограничен кръг специалисти. Най-общо те се разделят на магически, родови и символни (Макарова, Плетньова: 1984; Аладжов: 1991). Подчертава се, че има и още една група, наречена предпазливо руноподобни знаци, която фактически е най-многобройна, важна и интересна за изясняване културата на прабългарите. Не е за изненадване факта, че повечето, ако не и почти всички историци и археолози избягват да коментират тази група, поради което тя се явява най-слабо проучена. За повечето историци тя даже си остава неизвестна.
Табл. 1. Прабългарски рунни знаци и тяхната фонетична стойност (по Г. Турчанинов).
Причините за това са няколко. От една страна продължава да тежи гласната и негласна забрана да се изтъква и подчертава наличието на висока култура при прабългарите, което в решения на Полютбюро на ЦК на БКП от 1949 г и по-късно е формулирано като проява на великобългарски шовинизъм. От друга страна, специалистите в тази област са обучени да работят най-вече с материал от тесния кръг на гръко-римската цивилизация, докато прабългарските руни имат допирни точки с т.н. източна (иранска, месопотамска, кавказка) култура. Комай само един утвърден филолог, В. Бешевлиев пише, че прабългарските руноподобни знаци, особено когато са съчетани по няколко и в цели текстове могат да играят ролята и на същински руни (т.н. на фонографическо писмо), но при това руническата писменост при прабългарите си остава позната само на малцина и е ползвана повече като тайнопис (Бешевлиев, 1981). На трето място, малкото опити да се разчетат тези рунни съчетания на основата на предположението, че съдържащите се в тях рунни знаци са вариант на орхоно-енисейските руни завършиха с пълен неуспех, което още повече охлади интереса към тях. Не случайно в последно време големият руски познавач на орхоно-енисейските руни, Игор Л. Кызласов изказа заключението, че прабългарските руноподобни знаци са фактически не толкова близки до сричковите орхоно-енисейски рунни знаци, колкото до рунното писмо на българо-аланската културна общост от IX-X в в района на реките Дон и Кубан. Голям успех в изясняване фонетичното значение на донско-кубанските руни и в прочита на няколко надписа има руския изследовател Георгий Турчанинов (1971), но в България неговите задълбочени изследвания си остават практически неизвестни и неизползвани.
Обр. 2. Външен вид на консервираният обект „средновековни скални църкви-манастири в местността Мурфатлар - Басараби”, Северна добруджа.
Целта на настоящето изследване е да се направи прочит и превод на голям рунен надпис, поставен на входа на църква В1 от скалните църкви в района на гр. Мурфатлар – Басараби, Румънска Добруджа (обр. 2 и 3). Фонетичната стойност на руните ще бъде търсена в табл.1, съставена предимно върху данните, публикувани от Г. Турчанинов (1971). Надписът е добре запазен и има завършен вид с добре оформено начало и край. Публикуван е от К. Попконстантинов (1993) и в монографията (Agrigoroaei & Zamora, 2003-2006) без опит за разчитане. Надписът е достъпен в интернет на адрес: http://www.patzinakia.com/index2.html.
Надписът е поставен точно над голям, добре изрисуван християнски кръст вляво от входа към църквата. Под кръста са изрисувани две фигури с нимби, вероятно Богородица и Богомладенеца (обр. 3). Очевидно цялата тази композиция е свързана по смисъл и цели да внуши някаква важна идея на всеки посетител, прекрачващ входа към църквата. Каква е тази идея?
Обр. 3. Рунен надпис от църква В1 в скалния манастир Мурфатлар – Басараби, Румъния (горе). Долу: контрастиране на руните и фонетична транскрипция на кирилица.
Надписът съдържа 12 добре запазени руни с почти еднаква големина, равномерно отдалечени една от друга. Над него обаче се виждат няколко не добре подредени, вероятно по-стари или дъпълнително поставени руни, които са почти двойно по-малки и частично разрушени. Един руноподобен знак, подобен на руните от горния ред е поставен по-ниско и лежи върху полето на долния ред. Той също е двойно по-малък от руните на изследвания ред и също е изключен от състава на изследвания ред. Независимо от тези малки проблеми, руните от изследвания ред могат да се отличат и отделят от останалите знаци като се вземе пред вид тяхната двойно по-голяма височина и равномерно отстояние една от друга. След като всичко това е взето пред, окончателно руните от разглеждания надпис на долния ред са представени в констрастиран вид на същата фигура (обр. 3).
Въпросният надпис е ценен с това, че съдържа последователност от четири руни,
вероятно дума, която се среща на две места в него: веднаж в самото начало и
втори път по средата на надписа. Първата дума, намираща се в началото на надписа
е забелязана от П. Добрев (2002). Той я представя във вида 
,
очевидно прибавяйки към нея и руна от по-стария надпис и я разчита като ОРЪЖЪ.
Използвайки подобни думи от иранския език на талишите (оръж, ръж – поразявам,
разрушавам) той превежда тази дума като форма на проклятие - „да бъдеш поразен,
разрушен!”
На основата на показаната по-горе таблица, в настоящето изследване се представя пълна фонетична кирилизация на 13–те руни на изследвания надпис: ОРЪЖЕ ОРЪЖЛЪЙЕ (обр. 3). Най-вероятно този израз съдържа две независими части или изречения: 1. ОРЪЖ Е и 2. ОРЪЖ ЛЪЙ Е. Причината за това разделяне е, че двете части на израза завършват със един и същи знак - Е, който по място и вид съвпада с формата за 3 л. ед. ч. на иранския глагол „съм” (Пирейко, 1976), в езика на славяните – „есть”, в съвременния български - Е.
Обр. 4. Рисунка на монах с кръст, до който има рунен надпис. Църковен комплекс в Мурфатлар.
С цел да се изясни
смисъла на първата част ОРЪЖ Е, нека разгледаме друг един, подобен рунен надпис
(обр. 4), поставен в близост до християнски кръст, държан от ръката на свещеник
(Добрев, 1992). Показаният на обр. 4 надпис
може да се транскрибира като ГАНЪЙ Е. Възползвайки се от общоиранската
семантична основа
*gan
– „поразявам, разрушавам”, прочитът ГАНЪЙ Е може да се преведе като „Оръжие е”.
Вероятно посочените надписи ОРЪЖ Е (обр. 3) и ГАНЪЙ Е (обр. 4) са семантично
еднакви и изразяват вярата в силата на християнския кръст да служи като оръжие -
средство за поразяване на врага. В единия случай това е изразено чрез
общоиранската основа
*gan,
в другия – чрез думата ОРЪЖ, сходна на талишката думата РЪЖ, ОРЪЖ (родствена на
славянския корен
*raz).
И двете думи означават „разрушавам, съсипвам” (Добрев, 2002) и се отнасят за
стоящите до тях кръстове.
Като заключение, изречението ОРЪЖ Е в надписът на обр. 3 най-вероятно означава: (Кръстът) оръжие е!
Второто изречение ОРЪЖ ЛЪЙ Е има форма и смисъл, подобни на тази на първото. Съдържащата се в него неясна дума ЛЪЙ вероятно е прилагателно или наречие, подсилваща ролята и качествата на кръста като оръжие. Сходна с думата ЛЪЙ може да бъде старобългарското „лих”, в смисъл „бойко, безотказно, надеждно като оръжие”.
Като заключение, надписът на обр. 3 най-вероятно означава: (Кръстът) оръжие е! (Кръстът) бойко оръжие е!
Представените на обр. 3 и обр. 4 рунни надписи разкриват една представа за християнския кръст като средство за утвърждаване на християнството сред българите. Такива представи са били много актуални за съвременниците на тези надписи във връзка с бунта на голяма част от Борисовите боили срещу християнизацията на българите. До нас е достигнала легендата, че княз Борис-Михаил поразил разбунтувалите се в Плиска боили, които го превъзхождали по численост, само със силата на кръста. Сведения за това събитие се съдържат в „Отговорите на папа Николай I до допитванията на българите” и в аналите на архиепископ Хинкмар Реймски (845-882). В един домашен паметник, съхранен в сръбска версия (Мецесослов на сръбско изборно евангелие от XIII в.), открит от руския славист А. Турилов се казва, че денят 28 март 866 г. е бил честван като празник „за победата на българския княз Михаил, когато тълпата се опълчи срещу кръста” (Гюзелев, 2006, с. 22). Това събитие е описано в друг домашен източник („Чудо на светия мъченик Георги с Българина” от цикъла с разкази от X в. „Сказание за железния кръст”, в който един странстващ монах използва израза „с оръжието на кръста”: „Аз съм от новопросветения български народ. Него бог просвети чрез светото кръщение в наше време чрез своя избраник Борис, който с Христовата сила и оръжието на кръста победи много непокорния български род и помрачените от зломисленото дяволско дело сърца” (Гюзелев, 2006, с.24). От този разказ виждаме, че представата за кръста като оръжие за постигане на военни победи е била много популярна сред българските монаси от това време.
Самото потушаване на бунта е фактически едно братоубийство и в тази връзка да споменем, че воден от морални съображения (избиване на част от водачите на бунта) Борис се оттегля в манастир, запазвайки контрол над властта. Логично е да се очаква, че част от неговите приближени и съратници в потушаването на бунта също ще да са последвали примера му. Като се има пред вид времето на възникване на манастирския комплекс в Мурфатлар, може с основание да се допусне, че част от монасите или поклонниците, поставили тези надписи може да са били съвременници, свидетели и даже участници в потушаването на бунта на боилите.
Съгласно етимологичния речник на Фасмер (1964 – 1973. с. 470), думата оръжие и сходната й дума оръдие (в смисъл на по-специално оръжие) са разпространени във всички славянски езици. Според Фасмер, съдейки по окончанието –ие, тези думи са заимствани от старобългарския език, който той нарича църковнославянски. По-ранната етимология на думите оръжие и оръдие, които очевидно нямат славянски произход е неизвестна. Досега не са представени задоволителни хипотези за произхода на тези думи в старобългарския език. Ако можем да се доверим на надписа от обр. 3 и на неговия прочит и превод, старобългарската дума оръжие може да е получена от прабългарското ОРЪЖ – „оръжие” с добавка на силно производителния славянски суфикс – ие. От тук думата е заимствана и продължава да се употребява в други езици, като звукът Ъ е запазен само в българския вариант на думата, докато в другите славянски езици той е заменен с О или У. По подобен начин звукът Ъ в прабългарското КЪРЧ, КЪРЧАГ е запазен само в българския език (кърчаг, кръчма), докато в другите славянски езици е преминал в О или Е – корчак, кречма.
В предишна наша статия (Иванов, Минкова, 2010) беше показано, че прабългарите са използвали по няколко различни думи за едно и също понятие. Например, понятието “пепел” (прах от кремация) се изразява с думите: ASO, АЗ, (А)ЗОВЪ и ЧИТ, всяка една от които има ясна индоевропейска етимология. По отношение на понятието “белег, надпис” също се срещат няколко думи: БИЛИГ, ЧИГА (или ЖИГА) и може би ANZY и МА. И настоящия случай отново констатираме наличието на две, съвсем различни прабългарски думи за оръжие – ОРЪЖ и ГАНИ. Този факт подкрепя изказаното по-рано предположение, че прабългарите не са говорили на един единствен език, а на различни, макар и близки помежду си езици. Този факт, а не предполаганата доскоро малобройност на прабългарите, както и езиковата хомогенност на младия славянски етнос обясняват постепенното отмиране на прабългарските езици и невъзможността някой от тях да се наложи като официален.
Литература:
Макарова Т. Н. и Плетньова С. А. Типология и топография знаков мастеров на стенах внутреннего города Плиски. – В: В памет на проф. Ст. Ваклинов. 1984, 212-223
Живко Аладжов. Проучвания върху старобългарските знаци (В търсене на закономерности). Разкопки и проучвания. Книга XXII. С. 71 - 154
Бешевлиев В. Първобългарите (бит и култура). С. 1981, с. 34, 127
Попконстантинов К. Руническите надписи от Средновековна България. - В: Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 1993 г., 141 - 165
Добрев П. Да изтръгнеш слово от камъка. ИК Галик. София. 2002, с. 123, 140
Vladimir Agrigoroaei & Luiza Zamora, Monografia Basarabi-Murfatlar, 2003-2006
П. Добрев. Каменната книга на българите. София. 1992, С. 49
Гюзелев В. Покръстване и християнизация на българите. Изд. ТанграТаНакРа. София. 2006
Фасмерь М. Этимологический словарь русского языка. В 4-х т. Пер. с нем. М. Прогресс. 1964 – 1973. с. 470
Иванов И. Т., Минкова М. За четенето на някои раннобългарски надписи от Североизточна България. - В: LAUREA in honorem Margaritae Vaklinova, книга 2. Издателство: Национален археологически институт и музей – БАН, София. 2010. ISBN: 9789549239522. 354 стр.