Присъства ли името на Зиези в рунните надписи в Мурфатлар ?
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Зиези е легендарен родоначалник на българите. Сведения за Зиези обаче има само в т.нар. Анонимен римски хронограф писан, както се приема от някои учени през 354 г. Според „Хронографа” Зиези е син на библейския герой Сим и внук на Ной. Името му е споменато във фразата Ziezi ex quo vulgares (Зиези, от когото са българите), която е първото известно споменаване на името „българи“ в европейски източник. Текстът е част от списък на синовете на Сим и на народите, които произлизат от тях. Така Зиези и българите фигурират като най-източен народ, тъй като редът на изреждане на народите спазва точно географската посока „запад-изток”. Най-вероятно "Хронографът" е препис от по-ранен документ. П. Добрев отбелязва, че предвид факта на отсъствие на Персия и присъствието на Партия в "Хронографа", вероятния оригинал е писан преди 223 - 224 г., когато Арташир І Папакан от персийската династия на Сасанидите узурпира властта и сваля последния партянски владетел Артабан V от Аршакидската династия. Немският изследовател Щерн измества още по-напред датата на написване на оригинала, като приема че „Хронографа” е латински превод на „гръцката хроника на папа Иполит”, писана във 2 в. Иполит (170-235 г.) е римски папа, писал на латински и на гръцки езици. Щерн разсъждава по няколко линии на анализ и с „учудване и недоумение” стига до извода, че българите трябва да са от сармато-алански произход, щом толкова рано са влезли в полезрението на гръко-римските географи (Ю. Р. Джафаров. Гунны и Азербайджан. Баку.1985 г. вт. изд. 1993 г., стр. 25).
Табл. 1. Прабългарски рунни знаци и тяхната фонетична стойност (по Г. Турчанинов, 1971).
На обр. 1 е показан рунен надпис от скалните църкви в района на гр. Мурфатлар – Басараби, Румънска Добруджа, който носи важно послание за нас. Надписът е достъпен в интернет на адрес: http://www.patzinakia.com/index2.html. Публикуван е многократно (К. Попконстантинов, 1993; Agrigoroaei & Zamora, 2003-2006; Бешевлиев, 1976) без опит за разчитане. Няколко автора (Добрев, 1992; Войников, 2011) представят свои опити за разчитане.
Целта на настоящето изследване е да се обоснове нов прочит и превод на този важен рунен надпис. Фонетичната стойност на руните ще бъде търсена в табл. 1, съставена предимно върху данните, публикувани от Г. Турчанинов (1971).
Надписът е добре изолиран, запазен и има завършен вид. Той съдържа един ред от 5 добре запазени руни, равномерно отдалечени една от друга. Първата руна е почти двойно по-голяма от следващите и грижливо оформена с няколко орнамента. Над реда се виждат други две добре очертани руни с големина, равна на тази на посочената първа руна от реда. Пред вид на тази тяхна изолираност, нека разгледаме най-напред руните, оформящи целия ред. В контрастиран вид тези руни са представени на същата фигура, в дясно. Откриването на фонетичното съдържание (четенето) на руните с помощта на табл. 1 не представлява особен проблем. На същата фигура в дясно е показана и кирилизацията на руните. Окончателно прочитът на рунния надпис в реда е: ЗЪЙЕЗЪЙ (обр. 1).
Анализираният надпис съдържа информация и за възможната посока на четене. Буквата З се съдържа на две места в надписа - в началото и по средата. Прави впечатление, че в началото буквата З е изписана с по-голям размер и по-добре оформена и украсена, докато всички следващи букви, включително и второто З са по-малки и неукрасени. Това е сигурно указание, че надписът трябва да се чете отляво надясно и че има начало и край. На второ място, изписането на думата ЗЪЙЕЗЪЙ с начална буква, което е голяма рядкост при рунните надписи показва, че тази дума изписва понятие, което има особено значение за писача и читателите. И наистина, полученият прочит ЗЪЙЕЗЪЙ е интересен с това, че фонетически съвпада с името на посочения легендарен родоначалник на българите - Ziezi (Зиези), записано в Латинския хронограф от 354 г.
Обр. 1. Рунен надпис от скалния манастир Мурфатлар – Басараби, Румъния и неговата транскрипция и прочит. В ляво горе: надписът в широк план. В ляво - долу: надписът в увеличен и контрастиран вид. В дясно: фонетична транскрипция на отделните руни на кирилица.
Разбира се, трябва веднага да се посочи, че без допълнителна информация думите ЗЪЙЕЗЪЙ и Ziezi (Зиези) не може да се отъждествят, независимо от тяхното фонетично съвпадение. В тази връзка нека да обърнем внимание и на стоящите пред и над надписа допълнителни две руни. За щастие те също могат с помощта на табл. 1 да се прочетат и кирилизират без проблеми като ЕАН или ЯН (обр. 1). Получената дума съвпада със семантичната основа aen, yan, която заема особено и много важно място в мирозрението на древните индоевропейски и в частност индо-ирански народи. В санскрит janani означава "майка", а jnn, jānana - "раждане". В санскрит jaāni, joni, авестийски ‘ānā означават "жена, майчина утроба". В пущу aney, таджикски janga, oim, белуджи jən, палийски anujju, искашимски wujinjek – "жена, невеста". В тохарски (индийска заемка) yoñiye, санскрит joni – утроба, jaāni – жена (Adams, Q. Douglas. A dictionary of Tocharian B. Leiden Studies in Indo-European 10. Rodopi: Amsterdam - Atlanta. 1999). При днешните осетинци, потомци на родствените на прабългарите алани, АЕН означава "майка, баба" [Васо И. Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том 1, А - К. Изд. АН СССР, Москва-Ленинград. 1958 г., с. 148].
Като имаме пред вид значението на посочените индо-ирански думи и близостта на ЗЪЙЕЗЪЙ с Зиези, можем да предположим, че целият надпис ЕАН ЗЪЙЕЗЪЙ може да има връзка с т.н. "родоначалник" на българите - Ziezi (Зиези). С други думи, българските монаси от Мурфатлар може да са знаели и помнели името на прародителя на българите - Зиези и да са го почитали. В това няма нищо чудно, като се вземе пред вид, че манастирът е основан наскоро след християнизирането на българите.
Като имаме пред вид горните съображения, можем да предположим, че посоченият рунен надпис представлява втори съвсем независим документ, съдържащ името на легендарния прародител на българите - Зиези.
Единствената фонетична разлика между думите ЗЪЙЕЗЪЙ и ЗИЕЗИ се състои в един гласен звук или дифтонг, който в рунния надпис звучи като ЪЙ, а в латинския хронограф като И. Това е логично, защото в сравнение със съгласните звуци гласните звуци се променят с времето по-силно и не носят такова количество информация. Като се има пред вид, че единият документ е писан през 354 г., а другият - през IX или X в., получената минимална разлика между двете думи е повече от очудваща. Освен това тази разлика би могла да се дължи на факта, че в латинската азбука не съществува буква за специфичния за българите звук Ъ (шва) и е възможно прочитът ЗЪЙЕЗЪЙ да е по-близък до оригинала, отколкото латинския вариант ЗИЕЗИ. Ясно е, че не само името на българите (Vulgares), но и името на техния прародител (Ziezi) е било добре познато на античните географи и е добре предадено в документите от това време. Това подчертава голямата старинност и известност на прабългарите за античните автори и народи. От друга страна, ако съдим по рунната форма ЗЪЙЕЗЪЙ не само българският етноним, но и българският епоним вероятно съдържа особения праиндоевропейски и авестийски звук шва (Ъ), характерен за езика на днешните българи*.
Изразът ЕАН ЗЪЙЕЗЪЙ, ако действително изразява същата мисъл, както и изразът Ziezi ex quo vulgares, предоставя важна информация за мирогледа и религията на прабългарите. Този израз показва, че прабългарите са схващали своя прародител не като същество от мъжки пол (легендарен родоначалник !) както сега се приема a priori, а като същество от женски пол (майка, утроба !). Ако човек се замисли, ще трябва да признае, че това е повече от естествено. От дълго време ние живеем в патриархално общество, където мъжът е имал (може би все още има) господстващо положение и ние даже не можем да допуснем, че родоначалник на един народ може да бъде жена. Напротив, за древните хора това е повече от естествено и е съществувал специален бог, т.н. "богиня-майка", чиято основна функция е да ражда синове и дъщери за своя народ. При много народи, например при древните индоарии тази богиня се е наричала Умаа, което име е твърде близко до прочетеното по-горе ЕАН - прародител.
Литература:
Макарова Т. Н. и Плетньова С. А. Типология и топография знаков мастеров на стенах внутреннего города Плиски. – В: В памет на проф. Ст. Ваклинов. 1984, 212-223
Живко Аладжов. Проучвания върху старобългарските знаци (В търсене на закономерности). Разкопки и проучвания. Книга XXII. С. 71 - 154
Бешевлиев В. Първобългарите (бит и култура). С. 1981, с. 34, 127
Бешевлиев В. Етническата принадлежност на рунните надписи от Мурфатлар. - сп. Векове, кн. 4, 1976
Попконстантинов К. Руническите надписи от Средновековна България. - В: Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. В. Бешевлиев. В. Търново, 1993 г., 141 - 165
Vladimir Agrigoroaei & Luiza Zamora, Monografia Basarabi-Murfatlar, 2003-2006
Добрев П. Каменната книга на българите. София. 1992, с. 142
Войников Ж. Алано-древнобългарското писмо. Фабер 2011, с. 116
*) В югославска Македония и Сърбия древният праиндоевропейски звук ШВА (Ъ) е бил смятан за типичен българизъм и всяка негова следа е била жестоко отстранявана от езика и писмеността на тамошните българи. Днес тази мрачна сила на езикова профанизация действа вече и на територията на България, където звукът Ъ съзнателно се преиначава на А. В песните, в частните телевизии, в жаргона на говорене звукът Ъ последователно се подменя с А. Даже на ниво министерсто, в официалната транскрипция на кирилските букви на латиница буквата за звука Ъ е отстранена и заменена с А. В много държави, даже наши съседи (Румъния, Турция, Албания), в чийто езици звукът Ъ е основен и където се пише на латиница, са възприели специален знак за записване на този звук. Това е израз на себеуважение, най-малкото. В българското министерство ги "домързя" да измислят такъв знак за латинска транскрипция на Ъ ... Най-вероятно, това не е случайно.
ДРУГИ НАДПИСИ И ТЯХНОТО РАЗЧИТАНЕ
| № | Рунен надпис | Фонетичен прочит | Фонетичен прочит | Значение, превод | Местоположение на надписа, бележки |
| 1 |
 |
 |
АНО ТЕО | Един е бог | 6-interior of E complex |
| 2 |  |
 |
1.ОТЕЦ (по
проф. П Добрев) 2. ОТ Е ПТИЦА |
1. Отец 2. Светият дух е птица |
На езика на аланите "от" значи "дух". |
| 3 |  |
 |
ЕШУС | Исус (Исус Христос) | |
| 5 | |||||