РУНЕН НАДПИС ВЪРХУ ЗЛАТЕН ПРЪСТЕН - ОПИСАНИЕ НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР?

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Анализ на рунния надпис

        Ако разположим пръстена отвесно (нагоре с плоската си част), то руните можем условно да разделим на две групи: тези, намиращи се в горната плоска и елипсовидна рамка ще са хоризонтални, а тези  по страничната част ще бъдат вертикални. Ив. Венедиктов не разглежда двете групи руни като разделени и ги номерира слято. Това силно затруднява прочита. В настоящия анализ двете групи ще бъдат разглеждани като разделени и независими една от друга. Засега трудно можем да намерим смисъл в подреждането на хоризонталните рунни знаци (знаци с номера № 1 - 18 според Ив. Венедиков). Анализът на вертикалните руни с номера № 19 - 40 според Ив. Венедиков обаче е улеснен от това, че те са разположени в един добре оформен ред, опасващ кръговата основа на пръстена. Само две руни излизат извън този ред, които вероятно стоят за да покажат две важни точки от него. Така образуваният хоризонтален ред от руни има вид на кръг, чиято начална и крайна руна са съседни. На фиг. 1 е дадено предложение за това как могат да се разгърнат руните в този хоризонтален ред и да се подредят линейно една до друга така, че да стане възможно намирането на някакъв смисъл в тяхното подреждане.  

    Фиг. 1. Подреждане на хоризонталния ред от рунни знаци.

        В полученото линейно подреждане е запазена същата номерация и форма на практически всички руни, както са описани от Ив. Венедиков. Причината за това е, че руните са много добре съхранени, добре очертани и с краища, ясно посочени чрез ямки. Могат да се направят само следните две допълнения. Поради досаден пропуск един от знаците е останал неномериран и в предложеното подреждане му е прикачен № 35' (фиг. 1). В един малък участък хоризонталният ред е доста изтрит, което е затруднило Ив. Венедиков да види ясната форма на два от знаците, разположени в този участък. В предложеното подреждане (фиг. 1) формата на тези два знака е възстановена по силата на симетрията, която ясно се забелязва в целия надпис. След тези не много съществени корекции получаваме една поредица от 18 руни, 16 от които образуват хоризонтален ред и 2 стоящи непосредствено под реда (фиг. 1). Вижда се, че 16-те руни на реда са симетрично групирани в четири тройки, като всеки две съседни тройки руни са разделени от един и същи знак, представляващ кръг с точка в средата. В много случаи този знак се приема за символ на Слънцето. Общо има 4 такива, условно казано, слънчеви символа. Двете руни, изобразяващи кръст "+" и обърнато "Э", стоящи извън реда са поставени точно под два от тези слънчеви символа. Всичко това се съгласува с представата, че страничните руни показват две важни точки от хоризанталния ред, вероятно началото и средата на надписа. 

        Прави впечатление, че първите три групи от символи, ако броим групите от условното "начало" на надписа, започват винаги с една и съща руна - Y, която е много често срещан знак сред прабългарските руни по стените на Плиска, Преслав, Мадара и др. Едва четвъртата, последна група от знаци започва с руната Т, която сама по себе си може да се разглежда като модификация на Y. Като имаме пред вид че знакът Y съдържа три отсечки, симетрично свързани към един общ център, че руните са групирани по тройки и че само три от тези тройки знаци започват със знака Y може да заключим, че притежателят на пръстена и неговият културен и етнически кръг са имали едно високо почитание на числото три като свещено и магическо число. Последното е добре установено както за прабългарите в Дунавска България, така и за техните родственици в т.н. Салтово-Маяцка култура по долината на реките Дон и Северен Донец.

        На този момент от анализа вече могат да се предлагат хипотези за смисъла и съдържанието на хоризонталния ред от пръстена. Разбира се, хипотезите могат да бъдат различни, в зависимост от гледната точка и съображенията на всеки изследовател. Ние предлагаме следната хипотеза. Имайки пред вид структурата на надписа, неговата симетрия и броя на рунните знаци, може да се предположи, че той представлява годишен календар, нещо подобно на бронзовата розета от Плиска, която може да се разглежда като своеобразен седмичен календар. И действително, ние виждаме общо 12 символа (руни), групирани в 4 тройки (фиг. 2). Това отговаря на 12 месеца от календарната година, разделени в 4 сезона от по три месеца. Всеки две съседни групи от по три месеца, т.е всеки два съседни сезона, са разделени със слънчев символ. Това подчертава известната роля на Слънцето като религиозен обект на почитание при прабългарите и евентуално показва характера на самия календар като слънчев. Самият кръгов характер на надписа също издава цикличност и повторяемост, характерна за годишните календари на древните народи - египтяни, китайци и др., които са изобразявали своите календари във вид на кръг от 12 символа, съответстващи на 12-те месеца в годината (Нови данни за прабългарския календар ).

    Фиг. 2. Разгърнат вид на хоризонталния ред от надписа.

        Двете странични руни под хоризонталния ред - кръстът "+" и обърнатото "Э", посочват две важни астрономически точки от годината, а това могат да бъдат само началото и средата на годината. Най-вероятно, кръстът "+" сочи началото, а обърнатото "Э" средата на годината. Имайки пред вид епохата (VIII или IX век сл. Хр.) и прабългарската принадлежност на пръстена и рунните знаци може да се очаква, че календарът, който се описва от пръстена, може да бъде известният календар на прабългарите, за който се знае, че съдържа 12 месеца. Съществуват множество изследвания и данни показващи, че началото на прабългарската календарна година е съвпадала с деня на зимното слънцестоене (Единак - Еднажден - Игнажден, 21-22 декември по григорианския календар) (Нови данни за прабългарския календар ). Съществува и друго мнение,значително по-слабо обосновано, че това начало е разположено в деня на пролетното равноденствие (22-23 март по григорианския календар, денят Ноуруз - Нова година при повечето съвременни ирански народи), когато за нашите ширини започва селскостопанската година. Имайки пред вид първата възможност заключаваме, че кръстът "+" и обърнатото "Э" описват деня на зимното и лятното слънцестоене, съответно. Това са два дена, в първия от които продължителността на деня е най-малка, а във втория най-голяма. И действително, ако приемем 21 декември за начало на прабългарската година (знакът "+"), то знакът "обрнато Э" ще сочи 22 юни, дата съвпадаща с широко известният със своята езическа основа празник Еньовден. Обратно, ако началото на годината е на 22 март, то обърнатото Э ще сочи 22 септември, денят на есенното равноденствие, около която дата обаче няма значими народни празници с езическа основа. 

   Фиг. 3. Номерация на месеците в една колендарна година съгласно хоризонталния ред на пръстена.

        Приемайки, че кръстът "+" сочи началото на годината, месеците след него могат да се номерират от 1 до 12, както е показано на фиг. 3. Ясно е, че названието на всеки месец е оскъдно представено само с един рунен знак. При целия недостиг на информация е трудно да се намери смисъла на тези знаци. Всеки един такъв знак може да бъде обобщаващ символ за месеца или фонема, отговаряща на началния звук (или втория по ред звук, ако първия вече е зает !) от названието на месеца или да обозначава съответното бройно числително от 1 до 12 и т.н.. По-надолу тези възможности са анализирани по начин, на който трябва да се гледа само като начало, без претенции за изчерпателност и желание за налагане на мнение. В таблица № 1 са дадени известните фонетични стойности на някои от 12-те руни, съответстващи на 12 месеца в годината, както и предполагаемите фонетични стойности на останалите руни.

Таблица № 1

№ по ред	Рунен знак	Известна фонетична стойност на рунния знак	Предполагаема фонетична стойност на рунния знак	Древни и съвременни индо-ирански названия на числителните бройни (Древни религиозно-магически формули в детските броилки)	Тюркски названия на числителните бройни	Названия на месеците в прабългарския календар		Най-близко съвпадение със ...
						Иранска хипотеза - П. Добрев	Хуно-тюркска хипотеза - В. Златарски, Микола
1		W	Y, W (кирилско Й, У, В)	Yao, Aêva, Yak, Ek,	Бир (производно на paurva - първи)	Алем	Алем	индо-иранското (пащо) название за 1
2		О	-	Dva, Va, Du, Do	Еки	Тутом	-	-
3		-	Th (звук, среден между кирилско Т, С)	Thri, Dre, Tin, Say, Se	Юч	Читем	Вечем	индо-иранското название за 3
4		W	Y, W (кирилско Й, У, В)	Tûirîm, tûirya, tûra - четвърти (авест.)	Дьорт	Твирем	Тутом	Твирем си е направо Tûirîm (четвърти - авест.), откъдето се взема втория звук w.
5		-	P (кирилско П)	Pañca, Pench, Panch	Беш (производно на Pench - пет)	Вечем	Бехти	индо-иранското название за 5
6		V, B	кирилско В, Б	Xshvash, Shpag, Shash, Shesh,	Алтъ	Шехтем	Алтом, Елтем	От xshvash - vash (6) не идва ли вечем (шести) ?
7		W	Y, W (кирилско Й, У, В)	Uwe, Hapta, Aft, Haft, Sat	Еди	-	Читем	индо-иранското (пащо) название за 7
8		SH	SH, SHT(кирилско Ш, Щ)	Asht, Ashta, Hasht	Секиз	- (бехти ?)	Шехтем	индо-иранското  название за 8
9		-	N (кирилско Н)	Navan, Navasa, Nao, Ne, No, Nu	Докуз	-	Твирем	индо-иранското название за 9
10		-	D, T (кирилско Д, Т)	Dasa, Das, Da, De	Он	Елем	-	индо-иранското название за 10
11		V	V	-	Он бир	-	(ениалем ?)	-
12		-	-	-	Он еки	-	-

 От таблицата се вижда, че фонетичните стойности на 12-те рунни знака за месеците не съвпадат напълно нито с началните букви на обикновените числителни редни (и бройни) в индо-иранските или в тюркските езици, нито с началните букви на прабългарските календарни названия на месеците. Все пак, най-близко, значително макар и не пълно съвпадение имаме с началните букви на числителните редни (и бройни) в индо-иранските езици. Това с пълна сила се отнася за названията на петия, деветия и десетия месеци, и в по-слаба степен за названията на първия, третия и седмия месеци. При названията за шестия и осмия месеци вероятно е използвана втората буква от названието, защото първата буква вече е използвана в друго название. Единствено при 8-я знак имаме съвпадение на звука Ш, (Щ) с тюркското Секиз и календарното название Шехтем, но все пак този звук стои по-близко до иранското Ащ, Аща, особено ако началното А е леко предихателно. Макар и изненадващо, но липсва съвпадение с известните месечни названия от прабългарския календар. Вероятно последните названия са били известни само на ограничен кръг от най-посветените - колобри и летописци, докато многобройното необразовано или полуграмотно население, включително и болярите, са ползвали обикновените числителни имена от говоримия, както изглежда преобладаващо ирански език, за обозначаване на календарните месеци.