Името МЕНУМОРУТ може да е язвителен каламбур
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Меноморут (на румънски Menomorut, на
унгарски Ménmarót, Menumoraut, Marót, Moraut ) е болярин от Първата българска
държава, управител на голяма българска област през IX-X в. в Трансилвания (по
български Загора) на север от р. Муреш или Марош (П. Коледаров, Политическа
география на Средновековната българска държава I, 1979, 18; Г. Фехер,
Паметниците на прабългарската култура. ИБАИ III, 1925, 72; П. Коледаров, цит.
съч., 18, 20, 52, 56 и др; Й. Андреев и др., Кой кой е в средновековна България,
С. 1994, 262–263; Т. Балкански. С българско име и с българска кръв. В. Търново,
1996). Управляваната от Меноморут област се е наричала Krişana с център
крепостта Бихара. Съгласно посочената Анонимна унгарска хроника, Меноморут (Морут)
ясно е декларирал своето българско самосъзнание: Menumorout ... per legatos
proprios Bulgarica corde mandando” (Scriptores rerum Hungaricarum tempore ducem
regumque stirpis Arpadianae gestarum, Budapestini, t. I, 1937, p. 61).
Наличието на българска власт в
среднодунавските земи непосредствено преди идването на маджарите е описана в
Хронографа по следния начин: „Земята, която лежи между Тиса и Дунав, завзел
keanus magnus, дукът на България (най-вероятно Крум), дядо на вожда Салан
(вероятно брат на Борис-Михаил и чичо на Симеон), чак до пределите на рутените
(дн. русини) и поляците, и там населил славяни и българи. Земята пък, която се
намира между Тиса и гората Игфон (Бихор), която лежи към Ердевелу
(Трансилвания), от реката Морус (Марош) до реката Зомус (Самош), завзел вождът
Морут, чийто внук е наречен от унгарците Менуморут поради това, че имал много
жени (наложници?) (Христо Димитров. Българо-унгарски отношения през
Средновековието. III глава. Унгарският фактор в политиката на цар Симеон от
началото на X в., с. 50).
Сведенията, предадени от подчертания
текст позволяват изказването на следната хипотеза. Явно е, че боляринът Морут е
съвременник на Крум, така както Салан (отвъддунавски български болярин от
времето на Борис и Симеон) е внук на Крум. Внукът на Морут е бил наречен
подигравателно Меноморут, защото като езичник е имал много (всъщност седем)
жени. Най-вероятно, по стара българска традиция той е носил името на дядо си –
Морут, а представката "мену" му е добавена към името за да се получи каламбур.
Имайки пред вид смисъла на каламбура, би трябвало "мену" да значи „много”. И
действително, на всички индоевропейски езици основата "мен" означава „много”.
Явно е, че Менуморут не е на унгарски език (който не е индоевропейски), а
най-вероятно на езика на самите прабългари. В такъв случай смисълът на каламбура
Меноморут може да се търси на основа на индоевропейските, най-вече ирански
езици.
Каламбурът вероятно се основава на
факта, че в някои индоевропейски езици думите за "кобила" и "кон" произлизат от
един и същи корен, като думата за "кон" означава и „мъж, мъжествен”. Морут
вероятно означава „мъжествен” и идва от иранското и староперсийско marikas (мъж,
мъжествен), авестийско maryas (мъж, мъжко животно), родствено със санскритското
máryas (млад мъж, жребец). Тези думи произлизат от протоиндоевропейското *mark-,
*marhaz (кон) (староанглийски mere, miere, mearh), галски markos, уелски march,
шотландски mere, meir, mear, холандски merrie, немски Mähre,шведски märr (кон,
мъжки кон, жребец). При някои индоевропейски езици думите за "кон" и "кобила"
звучат почти еднакво: на старогермански *marhijō (кобила, женски кон), от тук на
английски mare, холандски merrie - кобила. В такъв
случай смисълът на каламбура се състои в това, че първоначалното име Морут
(мъжествен) е променено на Мену Морут (много кобили). Например, на съвременен
английски "много кобили" е many mares и като се смени
окончанието за мн. число "s" с типичното окончание
24 януари 2015