Варна - прабългарско название?

КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Варна - прабългарски топоним

Град Варна е основан през първата половина на VI-ти век пр. н.е. под името Odhssoz (Одесос) от гръцки колонисти на мястото на едноименно тракийско селище [Кирил Влахов. Културно-езиково наследство в Североизточна България. В: Североизточна България - древност и съвремие. Първи национален симпозиум. Изд. на БАН. 1985 г. с. 198-205]. Градът е разрушен от протославяните в началото на VII -ми век, заедно с много други градове - Берое, Сливен, градът до с. Войвода, Шуменско и др. След включването на града в Първото българско царство името Одесос се сменя с Варна. Значението на новото име е неуспешно търсено на славянска основа, за което липсват сериозни причини. Предложено е и обяснение в рамките на езика на траките [Кирил Влахов. Културно-езиково наследство в Североизточна България. В: Североизточна България - древност и съвремие. Първи национален симпозиум. Изд. на БАН. 1985 г. с. 198-205], за което има още по-малко историческо основание.

Може да се предположи, че новото име е дадено от новият, най-силен етнос в района - прабългарите. Името Варна може да се изведе на индоевропейска основа, като се разглоби на ВАР (семантична основа) + НА (суфикс). Ролята на този суфикс може да се покаже с примера: от ие. stā - "стоя" се образуват старинд. stāna, староперс. stāna, литовско stonas, старобълг. станъ - "стоянка, лагер, стан, бивак" [Кирил Влахов. Културно-езиково наследство в Североизточна България. В: Североизточна България - древност и съвремие. Първи национален симпозиум. Изд. на БАН. 1985 г. с. 198-205]. От своя страна, основата ВАР произлиза от ие. корен *uor (vor), *wer - "затварям, пазя, закрилям, спасявам". От тази основа са образувани думите за „врата” в много индоевропейски езици: foris - латински; ueru – тоскански, врата - стблг. Тази основа даже е придобила преносното значение „защита, отбрана”: warjan – готски, weren – старогорнонемски, werian - староанглийски, немски Wehr, както и думи за крепост и отбрана: авест. var - крепост, град; староинд. varana - насип, дига, вал; немски wehr - "отбрана, прикритие". От тази основа са образувани названията за "град, укрепено място, крепост" в много ие. езици: староанглийски beri, санскрит pura, pur, тракийски para, bara (сравни Bessapara), bria (сравни Mesembria, Beroe), етруски spur, гръцки πολης - град, крепост. В осетински boru, bru, партянски bărag, съвр. персийски băra – защитено оградено място, крепостни стени. В персийски bar-āward, пущунски bara – крепост, обградено място, burak – вал, защитна стена, персийски burğ – кула, немски burg -град.

При прабългарите боритаркан – градоначалник (tarkan - управител, военноначалник), в чувашки boratarxan – началник на крепост, от където се заключава, че прабългарското бор = град, крепост. Унгарското варош - град се приема за заимствано от прабългарското бор = град, крепост, сравни прабългарското предунгарско название Унг вар (оногурски град, дн. Ужгород). От него идва и българското Вароша – често срещано название на старите квартали в много стари български градове. Върху територията на Първото българско царство са съществували и до днес са останали няколко топонима с тази основа: град Варадин (Петроварадин - историческа крепост във Войводина, северна Сърбия, от праиндоевропейското "вардя, вардааа !"), град Арад (Варад) в Югозападна Румъния (регистриран в 1028 г. по време на боевете между местното българско население и нашествениците - унгарци). От тази основа идва и колоритното българско л.и. Варадин.

В заключение, ВАРНА може да идва от ие. (ирански) език на прабългарите и да носи значението "крепост, защитено място, град".