Върху етимологията на прабългарската дума БАГЪРЪ = ПУРПУР

 Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 http://protobulgarians.com 

Терминът пурпур ‘виолетово-червена царска дреха’ и ‘виолетово-червен цвят’ в европейските езици има семитски произход. Произлиза от названието на черупкови мекотели - охлюви (murex- мюрекс) от Източното Средиземноморие, от които е получаван пигмент с такъв цвят. От около 8000 охлюва се получавал 1 g пигмент (багрило). Това багрило било много трайно и на слънце вместо да избледнява, ставало още по-ярко. Пурпурният цвят от град Тир е бил открит и използван от времето на Минойската цивилизация. Още в древността този пигмент, добиван около град Тир, се е ценял като цвят на царските одежди и цвят за дрехите и мебелите на членовете на царските семейства и висшето духовенство. Затова този цвят се наричал още и "императорски пурпур". Приема се като царски цвят в Римската и Византийската империи. От Близкия изток терминът пурпур най-напред прониква в старогръцки (πορφύρα, porphyra), от там е заета в латински (purpura) и много по-късно преминава в много европейски езици: староанглийски purpul (975 г.), староруски порфи́ра, пърфира, пърфура (Мар., Зогр., Савв. кн.), немски Purpur ‘пурпурна царска дреха’, също и ‘тъмночервен цвят с виолетов оттенък’.

Обр. 1. Византийският император Юстиниан I облечен в мантия с цвят Тирски пурпур, 6-ти век. Мозайка в базиликата Св. Виталий.
 

Багреният цвят е бил известен още в библейски времена като религиозен символ и цвят за дрехите на владетелите, защото багрилото било много скъпо и само те можели да си го позволят. В античния Рим пурпурният цвят е императорски цвят, използван само от императорите, включително и от Цезар, които се представяли пред народа като божества. Император Нерон не позволявал на други, освен на себе си и своите най-близки роднини, да носят дрехи в този божествен цвят. Той даже наказвал със смърт онези римски граждани, които нарушавали забраната. Само императорската фамилия можела да носи багрени дрехи и да спи между багрени одеяла. Те обвивали своите деца в пурпурни пелени.
    По време на аудиенции Александър Велики, като цар на  Македонската империя, Шахиншаховете на Селевсидската империя и царете на Египет от династията на Птолемеите носели дрехи, обагрени в цвета на град Тир. Императорските роби на римските владетели били оцветени с такова багрило и пронизани с металически нишки от злато. Служебните знаци на римските сенатори представлявали лента оцветена в пурпур, наметната върху бяла тога. Багреният цвят от град Тир продължил да се използва  и от императорите на Източната римска империя (Византия) до нейното унищожение в 1453 г. От тях може да се отбележи Константин Багрянородни, който като дете бил отгледан в стаи, оцветени в цвят багър, откъдето идва и прозвището му.

В старобългарския език, за разлика от латинския, важният и свещен монархически термин пурпур, пурпурен не е пряко заимстван от старогръцки, а е взет от езика на прабългарите. Така се е получила старобългарската дума багъръ, багръ ‘виолетово-червена императорска плащеница’, ‘пурпурна царска дреха’, ‘тъмно-червен цвят’, която се среща в най-ранните старобългарски документи като багръ (Супр. сб.), багрити (Супр. сб.) „боядисвам в тъмночервено“, багрѣница „царска мантия в цвят пурпур”. От старобългарски прабългарският термин багръ по-късно се заимства по книжовен път в повечето славянски езици: рус. багор, укр. багор, белорус. багра, сърбохърв. багар, словен. bager, bagrec, г.-луж. bahorc „пурпурен цвят“.

Съвременната научна представа за прабългарите е, че те са били съществена част (поне 30 %) от населението на Първото българско царство (империя), а масово говорените от тях езици са от индоевропейски (източноирански) вид. По тази причина много от прабългарските езикови остатъци в съвревенния български език не би трябвало да са изолирани думи, а да образуват центрове на големи семантични ядра, съдържащи сходни думи. Пример за изолирана, непродуктивна дума е къснопеченежката (X-XI в.) заемка шаран - сазан. В отделна статия са показани примери на големи семантични ядра в съвременния български език, в основата на които стоят прабългарски и по-общо индо-ирански думи (Индо-ирански  семантични гнезда в българския език). И наистина,  прабългарската дума багъръ не е изолирана непродуктивна дума, а образува значително семантично гнездо:   

БАГЪРЪ - тъмно-червен цвят

БУГАРКО – тъмночервен цвят (от багър) (в диалекта от Чипровско и торлашки)

БАГРА - цвят, оцветител, мастъ, мастил, ренкъ

БАГРЯ - оцветявам, вапцвам.

На факта, че старобългарските книжовници, за разлика от латинските, са предпочели прабългарския термин багъръ пред старогръцкия πορφύρα се обръща малко внимание и от него не се правят никакви изводи. А той е твърде показателен. Проблемът е в това, че думата багъръ, подобно на много други прабългарски думи (книга, печат, бисер, белег, боляр, сан, кумир, врач, влъхва, вражалец) е не просто някаква си дума за дреха и цвят, а е белег за стара държавна традиция и висока култура. По тази причина тези знакови думи не случайно са заимствани в старобългарския език и в езиците на много славянски и източноевропейски народи. Присъствието на тези думи в старобългарския език може да се дължи на ролята на прабългарите като многоброен, културен, държавнотворчески и управляващ народ в Първото българско царство (империя). 

Доскоро господстващата у нас славинистична доктрина представяше прабългарите като едно единствено чергарско племе от южносибирски хунски или тюркски произход. В културно отношение тези етноси обаче са близки до Китай и Монголия, докато прабългарската култура (религия, храмове, рунни знаци, календар, строителна техника, валови ограждения, титулатура) е близка до тази на Иранския изток, Кавказ и Месопотамия. Всичко това прави много трудни и изпълнени с произволни допущания опитите за обясняване на прабългарските културни и езикови остатъци на тюркска и по-общо южносибирска основа. Сред славянистичната историческа мисъл съществува и друго крайно течение, което приема, че праславяните заимстват горните думи не от строителите на Първото българско царство (прабългарите), а пряко от Атиловите хуни (началото на V-ти век), като в старобългарския език тези думи идват от езика на българските славяни. Като се има пред вид културното ниво както на Атиловите хуни (донорите) така и на праславяните (акцепторите) по това време, това предположение изглежда трудно доказуемо.

Такъв е примерът и със старобългарския и  прабългарски термин багъръ. Някои привърженици на славянистичната хуно-тюркска доктрина признават прабългарския произход на тази старобългарска дума, но я извеждат чисто фонетично от късно появилото се название на метала мед в тюркските езици: тюрк. *baqïr „мед“, чуваш. пăхăр, хакас. паагыр, тур. bakır „мед“ (Кирило-Методиевска енциклопедия. 2007, с. 245). Между цвета на метала мед и цвета багър обаче има голяма разлика. Освен това общотюркското название baqïr не е оригинална дума на тюркютите (формирали се през III-V-те век и по-късно известни като тюрки), а късна (VIII-ми век) арабска заемка, която в оригинален вид е maγra (магра) – мед. На трето място трансформацията maγra > baqïr е характерна само за късните (X-XIII-ти век) тюркски езици (кумански, печенежски) при които началното М в заетите чужди думи преминава в Б, сравни бусурман от мюсюлман, Бахомет (Бахмет) от Мохамет, Балкар(ия) от хидронима (название на река) Малкар и, накрая baqïr от maγra. За езика на прабългарите, доколкото той е познат, такава трансформация не е засвидетелствана. Формата "багъръ" вместо "магъръ" показва, че ако думата е арабизъм в тюркските езици, заимстването трябва да е много късно (X-XIII-ти век) и да е възникнала в тюркски език от вида кумански, печенежки, но не и прабългарски. Има и още нещо много важно - авторите на етимологията багъръ < baqïr < maγra би трябвало да обяснят защо в езика на новохристянизирана България, при наличието на значителен брой гърцизми (синклит, скандал и др.), този важен международен термин с изключително престижно значение е бил пренебрегнат и заменен с пренебрежителното и крайно неточно печенежско или куманско название „меден, бакърен”. Такова обяснение обаче липсва. 

            Слабостта на горната етимология е очевидна. По тези причини авторите на БЕР дават съвсем друга, вече индоевропейска етимология на старобългарския термин багъръ:

            В приведената по-горе статия от БЕР не се признава прабългарския произход на старобългарското багъръ. Причината за това е, че авторите предлагат индоевропейска етимология за думата багъръ, а според техните представи прабългарите са хуно-тюрки с език в който е малко вероятно да има думи с индоевропейска етимология. Идеята на авторите на БЕР, че багъръ произлиза от праиндоевропейското *bhogh-ro- (*bhagh-ro-) 'потапям, мокря' се основава единствено на аналогия с гръцкото βαπτίζω 'потапям, мокря' в последствие 'кръщавам', заимствано в български като вапцвам 'оцветявам, багря'. Недостатък на тази идея е, че не са посочени никакви подобни застъпници в други индоевропейски езици, особено славянски и балтийски. Не е посочено от езика на кой народ думата багъръ е заета в старобългарски и защо, след като би могло да се заеме гръцкото традиционно πορφύρα. Явно тя не е взета от езика на българските праславяни, защото тази дума няма праславянски произход. Ясно е, че и този начин за извеждане на багъръ е изкуствен и поражда много повече въпроси, отколкото отговори. 

   Според нашата хипотеза названието за императорския пурпурен цвят багъръ в старобългарския език има прабългарска етимология и означава буквално "владетелски, господарски, божествен". Като говорещи на източноирански език (езици), прабългарите трябва да са познавали и използвали средноиранската дума *bag (baga), означаваща ’управник, владетел, господин, господар, господ, бог’, която е засвидетелствана в согдийски, партянски и средноперсийски. Подобна дума има и в санскрит. Предполага се, че на основата на тази дума са образувани известните за това време международни титли БАГАТУР и БАГАИН, характерни и за прабългарите (Татяна СЛАВОВА. Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България. Eslavística Complutense. 2009, 9 115-133). Не случайно най-ранното засвидетелстване на титлата "багатур" е в езика санскрит! От иранското baga произлиза и по-късното монголо-тюрско agha, aga - "по-голям брат, бати", а от согдийското bag - "господар" е образувана известната тюркска титла "бег, бей". Както в много ирански и други индиевропейски езици, така и в езика на прабългарите е използван суфиксът "-ар, ър, ур, ер, ор" за образуване на прилагателни имена от съществителни имена, сравни прабългарските думи тик-тикър (огледало), боила-боилар (боляр, господар), кут - кутар (малък), ирми - ирмиар (название на род), чакар-чакарар (родово название), а също и много такива думи от старобългарския и съвременен български език (Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи:  суфиксът -АР). Прабългарската дума багър може да се представи като баг + ар, където баг е посочената семантична основа, а "-ар" е посоченият словообразователен суфикс. Това синтактично правило показва, че багъръ може да се изведе от посоченото средноиранско *bag (baga) и да се преведе като "владетелски, господарски, божествен".

     ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Посочената семантика на прабългарското название за цвят - багъръ напълно отговаря на смисъла и значението на този цвят и обяснява защо в старобългарския език тази дума е заимствана от езика на прабългарите, а не от гръцки.

7777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

ДОПЪЛНЕНИЕ:

          Purple is a color that combines blue and red.
 

        Названията за цветовете са едни от най-древните думи в човешкия език [Снежана Александрова. Названия за цветове в българските говори. © Електронно списание LiterNet, 20.10.2007, № 10 (95)]. В историческата наука се приема, че названията на двата основни цвята - бял (светлина) и чер (тъмнина, липса на светлина) са едни от най-древните думи в езика на хората и предхождат названията на останалите цветове. По тази причина някои названия за цветове, особено тези за белия и черния цвят, са близки или сходни при много езици, даже при езици от различни езикови семейства. За белия цвят, чиято праиндоевропейска символика стои в основата на българския етноним, това беше коментирано в  отделна статия: Етнонимът БЪЛГАРИ - етимология и семантика. По подобен начин и за черния цвят могат да се посочат много примери за сходни названия с обща семантична основа в много чужди един на друг езици:

        1) ИНДОЕВРОПЕЙСКИ: протоиндоевропейски h(org)w, hreg(w) – тъмен, сляп; протоиндоевропейски kersa - черен, тъмен; санскрит kŗsna, персийски čardh, старонемски harn, древнобалтийски kirsnan, калашки krizhna, хинду-урду kala, древногръцки karumon – тъмен, черен, партянски hara, xara, осетински xæræ, пущунски xor – сив, български чер, старобългарски гаръ, галъ, галикъ - сив, немски grau, английски gray, келтски ciar, древнонемски her, древногръцки kirros, древнобалтийски širvas, старопруски sijwan, славянски сер, серый – сив, черен, прототохарско kālwo, тохарско (б)  kwele – черен, тъмен.

        2) ДРАВИДСКИ:  kar/kr 

        3) ОБЩОАЛТАЙСКИ:  kara/qara, тюркски и монголски kara

        4) ИЗОЛИРАНИ ИЗТОЧНОАЗИАТСКИ ЕЗИЦИ: японски kurua – черен.

        От горните примери се оформя древната семантична праоснова KR, GR, HR със значение "чер, тъмен, сив". Същата семантична основа съдържа и важната за нашата хипотеза старобългарска дума ъгръ, ънгръ – "черен", запазила се в македонските говори като егри - "черен" и в Ботевградско като въгре – "черен" (Борис Цонев - История на българския език -1, с. 83). Българското ъгръ, ънгръ, егри – "черен" е много близко до названията за тъмен и чер цвят в много други индоевропейски езици: в албански akul, древнобалтийски aklas, древногръцки akaros, латински aquilus, немски dunkel – тъмен (VS-ETD), тохарски (б) erkent, тохарски (а) arkant – черен, ork.m – тъмен, (DA-DT-b), тракийски ergina, арменски erek, протоиндоирански hrajeas, готски riqis– тъмен /ВГ-ТТЕ стр. 100/, немски grau, английски gray - сив.

        Старобългарското ъгръ - "черен" буквално съвпада със семантичната основа на древноиранското Ахриман – Черен бог (Ахри + ман, където -ман е древен индоирански суфикс), название на злия бог - демон при древните иранци, прототипът на християнския дявол. Ахриман е противник на Ахура Мазда - добрия мъдър бог на древните иранци. Ахурамазда побеждава Ахриман и го праща в подземното царство на тъмнината.

    Старобългарското ъгръ, ънгръ е близко до названието за "въглен, въглища" в старобългарския език - @гль (Супр. сб.). По подобен начин и посочените по-горе индоевропейски застъпници за "черен, сив" са близки до индоевропейските названия за "въглен, въглища": в осетински æng°yr и пущунски angar – въглен, старопруски anglis, литовски anglìs, латишки ùogle, староиндийски áŋgāras, новоперсийски angišt, старогръцки ἄνθραξ (ánthrax) - въглища. От този вид са и славянските названия за "въглища": руски у́голь, украински ву́гiль, староруски оуг(ъ)ль, сръбски и хърватски у̏гаљ, словенски vọ̑gǝl, чешки uhel, словашки uhol, полски węgiel, горнолужишки wuhl, wuhel, новолужишки hugel - "въглища".  

        От горните примери може да се заключи, че в индоевропейските езици семантичната основа на названието за "черен, сив" цвят съвпада или е сходна с названието за "въглен, въглища". На пръв поглед това е логично, защото преобладаващият цвят на въглените и въглищата е черен или сив и от тук може да се предположи, че едното название поражда другото. Истината обаче не винаги стои така близо до повърхността и за нейното откриване са необходими по-задълбочени проучвания. Така например, в БЕР [ Български етимологичен речник. Т. I-VI. София, 1971-2002] и в етимологичния речник на Фасмер [Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Т. I-IV. Москва, 1986-1987] с много примери се обосновава твърдението, че посочените по-горе индоевропейски названия за "въглен, въглища" може да са възникнали от глагола "горя" и съществителното "огън" (Сольмсен, Unters. gr. Lautl. 218). И наистина, след изгарянето на органичните вещества (дърва, плява, стръкове, тъкани, плът) остават въглени, които имат чер цвят, или пепел, която има сив цвят. Самият глагол "горя" в славянските езици (праславянски *gar, *gor - горя) е образуван върху същата семантична праоснова KR, GR, HR, от която се извежда най-древното название за черния цвят.

        Очевидно представите на древните хора за "горене", "остатъци от горенето" и "цвят на остатъците от горенето" са в причинно-следствена връзка, което е отразено и в приведените по-горе индоевропейски названия за "горене", "въглен, въглища" и "чер цвят". И трите названия са образувани от една и съща семантична праоснова KR, GR, HR. При горенето обаче се вдига силно температурата, поради което образувания пламък има червен цвят. Също, преди да изстине и стане черен, въгленът е горещ и червен. В такъв смисъл можем да очакваме, че поне при някои народи, по-късното название за "червен цвят" може да бъде семантично свързано с названието за  "горене" и от там да е образувано с помощта на най-изначалната семантична праоснова KR, GR, HR. И наистина, при много индоевропейски народи от източния кръг (иранци, тохари, индийци) названието за червен цвят съдържа същата тази семантична праоснова: протоиндоирански cŕauna, в санскрит sāorna, общоиранско surx, кховарски kruy - "червен"⁽¹⁾. В съвременните индийски и ирански езици cr'mi - червен, от тук kърмъз - червен. Като имаме пред вид често срещания преход Р-Л, към този списък можем да добавим и прабългарското кали, калина - червен, ален (Прабългарски названия на калинката). Тъй като иранските езици са назални, в някои случаи в праосновата KR, GR, HR е вмъкнат и носов звук: средноперсийски kamyr, язгулемски kоmir, кюрдски xumri – червен. По-общо, посочената праоснова се съдържа в протоиндоевропейското название за червен цвят - *hroudhos, от което произлизат прагерманското *raudaz (немски rot, английски red), староирански ruad, уелски rhudd, старогръцки erythros, латвийски raudas, авестийски raoidita, санскрит rudhirá, латински ruber, тракийски rod (rodopa = червена вода), старобългарски рудъ, българското руж - червен, славянското червен⁽²⁾.

        Друг пример за връзката на названието червен-черен е названието за кръв при някои индоевропейски езици, което е образувано на основата на нейния червен цвят и съдържа семантичната праоснова KR, GR, HR: санскрит aāsrj, протоиндоирански hasr, авестийски  asra, староперсийски  āri, *ahri, хетски  ēšār – кръв (А.Lubotsky – Indo-Aryan inherited lexicon. -  http://www.indoeuropean. nl/cgi-in/main.cgi?root=leiden). Подобно е положението и при славянските езици, където названието за кръв буквално повтаря цветовото название "червен"⁽³⁾. Не случайно българските думи КРЪВ, ЧЕРВЕН и ЧЕР съдържат тази изходна семантична праоснова KR, GR, HR.

        В тази връзка може да се посочи, колкото и да е странно но всъщност е напълно логично, че в английския език названието за черен цвят се извежда от названието за "горя, светя". Съвременното английско black - "черен" произлиза от думата  blak в Средновековния английски, тя от староанглийското blæc, последната от прагерманското *blakaz (което означава нещо, което е изгоряло), а тя от своя страна се извежда от праиндоевропейското *bhleg- (горя, светя).

        Семантичната праоснова KR, GR, HR се съдържа и в названията за "глина" в български и гръцки: блг. глина, гр. keramis, нгр. keramidi - глина (от тук идват международното керамика и българското керемида). Причината може да бъде предимно червения цвят на глината и на керамичните съдове (гърнета, керемиди, стомни), изработени от нея. Латинското "креда" - глинест материал за оцветяване в различен цвят (червен, чер, бял и др.) може също да е образувано от тази праоснова. В българските народни песни се съдържа подобна древна дума - "хримизен" = виолетово -червен, пурпурен, която е родствена на гръцкото keramis - глина и индоиранското kr'mi = червен и славянското "красен" - червен.

        От същата праоснова KR, GR, HR в иранските езици е образувано и названието на Слънцето, очевидно схващано като "горящо, огнено тяло". На персийски Кhor, Xwar означава "Слънце", откъде идват названията Xwarāsān (Khorasan) - изток (буквално "изгряващо Слънце", сравни българското "изгряло слънце = изток") и Xwarwarān “ - запад (буквално "залязващо Слънце", сравни българското "заляло слънце = запад").

        От горните примери може да се заключи, че при древните индоевропейци, най-вече тези от източния кръг (иранци, индоарии, тохари), семантичната основа KR, GR, HR е широко използвана за образуване на думи, описващи процеса на горене и получените от това продукти. Тези думи включват названията на глаголното действие (горене), цвета на горящото вещество (червен), цвета на получения от горенето продукт (черен) и накрая, названието на самия продукт от горенето (въглен, въглища⁽⁴⁾). Това показва, че в кръга на тези народи, названията за червен и чер цвят са фонетично сходни, семантично свързани и могат да произлизат от една и съща праоснова. Например, старобългарското и руско красен - "червен" е буквално омофонно с названието на ведическия бог Кришна - "черен".

        В заключение, от представените примери може да се предположи, че при древните индоиранци и някои други праиндоевропейци названието за "червено" и "черно" са образувани от обща семантична праоснова. Най-вероятно названието за "червено" е късно производно от названието за "черно", което пък е едно от двете най-първични названия за цветове при праисторическия човек. Причина за това е естествената представа за връзката между светлината и тъмнината, между огъня и въглена, между пламъка и пепелта. В древността праиндоиранците са живели в студения север, далеч от сегашното си местообитаване, и изначалната представа за черно-белия свят се е запазила до късно. В тази връзка култовата роля на огъня е по-силно изразена при тях, в сравнение с народите от средиземноморския район. Не случайно, голяма част от тези народи са огнепоклонници, други зороастрийци.

            За описание на посочената семантична връзка "червен цвят - черен цвят" може да се използва и терминологията на Цв. Степанов за съществуването на цветови двуполюсници в религиозната практика на древните хора. Например, цветовият двуполюсник "червен цвят - бял цвят" при древните народи може да бъде натоварен с магическата сила да осигурява добро начало (Мартеницата - семантика и значение). Тази вяра може да е изградена върху представата за изгрева на Слънцето и свързания с това цветови преход "червено" (утро-зора) - "бяло" (ден). Добре известен е друг цветови дипол при древните иранци и китайци – символът “ин-ян”, съдържащ бял и черен цвят. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н. Цветовият двуполюсник "червен цвят - черен цвят" може да изразява друга важна представа в съзнанието на много древни народи - представата за божествения произход на царската власт, т.е, връзката между бога, който дава властта (Слънцето, червения цвят) и народа, не случайно наричан в старобългарския език чернъ.

77777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

ВЪГРЕ - черен (диал.)

ВАКЪЛ⁽⁵⁾ - черноок, черновежд (диал.) с производни ВАКЛИН, ВАКЛЕСТ, ВАКЛУША,

ВАКЛЯ - изписвам вежди (диал. виж "Видрица" на поп Минчо Кънчев).

ЪГЪР, ЪНГЪР - черен (стбл.)

ЕГРИ - черен (диал.)

ХРИМИЗ(ЕН) - оранжево-червен, пурпурен, кърмъзен [Български диалектен речник. Съставен първоначално от Martha Forsyth през 1988 на

        основата на 17 колекции от български народни песни, по-късно разширен: 

        (http://bgdialectglossary.wikia.com/wiki/Bulgarian_Dialect_Glossary#Sources)]. Сравни с индоиранското kr'mi = червен (кърмъз) и

        славянското "красен" - червен

КАЛИ - (калина) прабългарско женско име (алена)

КАЛА - често срещано средновековно българско женско име, означаващо "алена, червена", производно на прабългарското Кали.

КАЛОЯН - често срещано средновековно българско име, вероятно означаващо "ален, червен", производно на Кала, Калоян.

КАЛИНА - название на дърво с ярко червени плодове

КАЛИН, КАЛИНА - съвременни български имена, означаващи "червен, красен"

КАЛИНКА - малко летящо насекомо с червен цвят на малки черни точки.

КАРЪМ - прилагателно в израза "къръм калпак", често използван в българските хайдушки песни. Вероятно означава "червен" или "черен",

        сравни с индоиранското kr'mi = червен (кърмъз).

7777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

1) Когато температурата на горене е още по-висока, цветът на пламъка от червен става жълт или бял. В тази връзка е интересно, че същите тези най-източни индоевропейски народи използват сходни названия за светлите цветове (червен, жълт, бял). Например: в  авестийски  zâire, zâiri, осетински  zær, ягнобски  zard, кюрдски  zêr, пущунски  zar, талишки  zêr, персийски  zär, шугнански  zarda, рушански, хуфски  zird, гилянски  zêrd, язгулемски  zard, сариколски  zar, искашимски  surkh, вахански  sŭkr,  йидга  surkoh, калашки  sue, кховарски  sorum – жълт, червен. В  кетски  suleman, котски  šul - жълт, кетски  sūl, котски  šur - червен. Покорни  посочва  индоиранското  suārah, староиранското  sira – бял. Сходни  по  произход  е  санскритското  sāukra-r, протоиндоиранското  cāukra, авестийски  suxra, староперсийски  ëuhra, средноперсийски  suxr, осетински  sirх, surх – светъл, блестящ, червеникав,  санскритското  sāubhraā, ормури  sowrb, пущунското  sara – чист, светъл, свят, пущунското  zherr – жълт. В  иранските  езици, в  авестийски  zâire, zâiri, осетински  zær, ягнобски  zard, кюрдски  zêr, пущунски  zar, талишки  zêr, персийски  zär, шугнански  zarda, рушански, хуфски  zird, гилянски  zêrd, язгулемски  zard, сариколски  zar, искашимски  surkh, вахански  sŭkr,  йидга  surkoh, калашки  sue, кховарски  sorum, нуристански  sun, хинду-урду  sona – червеникав, жълт, златист, златен. 

        Още по-интересно е, че тези много древни индоирански названия за светлите цветове са подобни и може би усвоени от голям брой съседни народи:  В  тибетски  ser – червеникав, жълт, в  източнокавказката  група, ингушки  sijrda – червен. В  алтайските  езици  протоалтайското *siăjri, тюркски  sar, монголски  saγar, тунгусоманчжурски  siŋar – жълтеникав, тюркското *siarīk, в  чувашки  çuren, монголското *sira, тунгусоманчжурското *siarū, тюркското *kɨ̄ŕ, монголското *küre, *küri, тунгусоманчжурското *xuri - червен. В изолираните източноазиатски езици с алтайско влияние: старокорейски *šilap, японски *sìruà – бял, също  изходното *k`i`ū́ŕu,  корейски *kùrí, японски *kúrá, kora- червен, корейското  kuri – мед, бронз.. /S-AE www.starling.rinet.ru/ .

2) Извеждането на праслав. *čьrv×enъ ‘червен цвят’< * čьrviti ‘оцветявам в червен цвят’ < *čьrvь ‘червей’ (Фасмер: 334) не изглежда убедително.

3) В западноевропейските езици преобладаващото название за кръв е образувано по начин, различен от този в  езиците на иранци, индоарии и славяни. Примери: blood (английски), blut (немски), sanguis (френски), aima -гръцки (но erythrocyte - червена кръвна клетка, еритроцит - гръцки), fuil -галски.

4) Тук се има пред вид дървените въглища, получавани като резултат от непълно горене на дървесина. Самите каменни въглища се получават по съвсем друг природен процес, който разбира се не е бил ясен на древните хора.

5) В БЕР представят българското ВАКЪЛ като форма на румънското oacheş, меглено-румънски oaclis - "черноок" от ochi = "око" е неубедително. По-вероятно е обратното, румънската дума да е зает българизъм.

    Интересно е, че и от физическа гледна точка червеният и виолетовия цветове са свързани помежду си посредством черния цвят ⁽⁶⁾.

6) Когато лъч бяла светлина премине през стъклена призма, той се пречупва и разлага на голям брой лъчи, всеки със свой цвят и дължина вълната. Ако проектираме тези лъчи върху екран, ще видим картината, показана на Фиг. 1. Същата картина може да се види и като небесна дъга. Цветът на всеки лъч се определя от дължината на вълната, λ, която се съдържа в него. Шест са основните спектрално чисти цветове: червен, оранжев, жълт, зелен, син и виолетов. Наляво от червения край на спектъра и надясно от виолетовия му край се вижда чер цвят, защото лъчите, които попадат там са невидими за окото. Вътре в спектъра на цветовата дъга, между основните цветове се вижда една палитра от няколкостотин на брой различни второстепенни цветове и цветови отсенъци, които човешкото око може да различи.

Фиг. 1. Спектър на видимата светлина. Показани са цветовете, на които се разлага лъч бяла светлина.

Цифрите отдолу показват дължината на светлинната вълна λ в nm (1 nm = 10^-9 m).

            Много често палитрата от естествени спектрални цветове (Фиг. 1) се представя и като кръг. Това е т.н. кръг на цветовете (Фиг. 2). При такова представяне ивицата на черния цвят съединява и в същото време разделя червения и виолетовия цвят, които са крайни за цветовия спектър. Пурпурният цвят се получава чрез смесване на червения и виолетовия цветове. По принцип, два кои да са междинни цветове на спектъра се смесват лесно и дават трети цвят, който също е спектрален, т.е, може да се открие сред известните спектрални цветове (Фиг. 3). Крайните спектрални цветове, червения и виолетовия, се смесват трудно и дават трети цвят - пурпурен, който обаче не е естествен спектрален цвят, т.е не се съдържа в палитрата от няколкостотинте на брой спектрално различими цветове. Така пурпурният цвят се явява изкуствен цвят, чието място в кръга на цветовете съвпада с това на черния цвят (Фиг. 2). В такъв случай може да се очаква близост между названията за черния и пурпурния цветове. Тази близост се проявява в старобългарското название БАГЪРЪ, етимологически произлизащо от названието за чер цвят, но означаващо тъмновиолетово-червено.

   Фиг. 2. Кръг на цветовете. Дължините на светлинните вълни λ в nm са показани до границите на цвеновите сектори. Прабългарското название БАГЪРЪ отговаря на черния цвят, но мястото му между червения и виолетовия цветове посочва, че то може да носи семантиката "виолетово-червен цвят", т.е, пурпур, цвета на царските одежди в древния Близък изток.

777777777777777777777777777777777777777777777

In China, purple represents spiritual awareness , physical and mental healing, strength and abundance. A red purple symbolizes luck and fame. The Chinese word for purple, zi, is connected with the North Star, Polaris, or zi Wei in Chinese. In Chinese astrology the North Star was the home of the Celestial Emperor, the ruler of the heavens (As noted above, the area around the North Star is called the Purple Forbidden Enclosure in Chinese astronomy.). For that reason the forbidden city in Beijing was also known as the purple forbidden city (zi Jin cheng). Han purple: Ancient China
Han purple is a type of artificial pigment found in China between 500 BC and AD 220. It was used in the decoration of the XianTerracotta Army.



7777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

The figurative sense is of "that which rises from the ashes of what was destroyed" [1].