Произход на КЪНИГЪ и КЪНЯЗЪ

КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

16. ВЪЗМОЖЕН ПРОИЗХОД НА ПРАБЪЛГАРСКАТА ДУМА .

Старобългарската дума (КНИГА) има безспорен прабългарски произход. От старобългарски тя е заимствана практически във всички източноевропейски езици, както славянски, така и неславянски. Освен тази дума, още поне десетина други прабългарски думи от този род имат същата съдба, т.е, по същия начин те са усвоени от голям брой източноевропейски езици. Това говори за високото културно равнище на прабългарите, които са държавнотворчески народ за Стара Кубратова България и за Дунавска България. Това дразни много народи, главно тези, които ни са съседи или ни са роднини. Както е известно, главно под давление на руската, чешка и сръбска исторически школи бе наложена хуно-тюркската доктрина за произхода на прабългарите, в рамките на която е формулирана хипотезата, че думата (КНИГА) не може да бъде исконно прабългарска, а представлява културна заемка от китайски посредством хуните на Атила, към които тази доктрина причислява и прабългарите.

Авторът на тази хипотеза е руският етимолог от немски произход Фасмер [М. Фасмер. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1967, том I, с. 262-263], който е забелязал, че в езика на уйгурите присъства думата kuin - свитък, която е явна заемка на китайската дума k’üen - свитък (свитък от йероглифи, знаци, рисунки, идеограми). На тази основа той изказва хипотезата, че освен уйгурите, същото заемане е настъпило и при хуните (според Фасмер прабългарите са трудно различима чат от хуните). Освен това, за разлика от уйгурите, хуните (ако искаш разбирай и прабългарите) са променили китайската дума k’üen първо до küin, после до kün и накрая до k’ün’-ü-g и в този й вид са я донесли от Централна Азия до Югоизточна Европа, откъдето протославяните (V в. !!) са я усвоили с нетърпение. Това е доста смела хипотеза (по-точно две хипотези), защото самият език на хуните и етническият им състав са практически неизвестни. Знае се само, че са североизточноазиатски (палео)народ с монголоиден вид и няколко техни думи с вероятен или очевиден китайски произход (шанюй - владетел, шенли - небе или бог-небе и др.). Приема се, че хуните са предшественици на тюрките, а в по-стари и практически отхвърлени теории за удобство се счита, че хуните и тюрките са родствени, но отделни народи с доста смесена история. Въпреки тези неясноти хипотезата на Фасмер се приема от много български изследователи (1967 г. !) без са представени каквито и да било доказателства. Например, тя не дава отговор на следните въпроси.

1. Един реален, а не хипотетичен пример за заимстване на китайски термин представлява случая с хартията. Съгласно (Ali Nourai. An Etymological Dictionary of Persian, English and Other Indo-European Languages. p. 204), след 650 г. н.е. тюрките започват да внасят китайска хартия в Самарканд и я наричат Kagas (Kagaz, Kakat, Kagaš), която означава на тюркски „кора от дърво”. Иранците възприемат тази тюркска дума и я трансформират в kağad (пахлави), kăğaz (персийски) със значение „хартия”. Оригиналното китайско название на хартията – Ku-Ĉih, остава неизвестно за тюрките и иранците.

2. Съвсем друг е случаят със "свитък" - k’üen. Наличието на китайската заемка k’üen само при уйгурите и отсъствието й при другите няколко десетки тюркски и други алтайски народи (нека примерно те са 30), прави малко вероятно нейното хипотетично присъствие при хуните (и прабългарите, ако ги приемем за хуни или тюрки). Грубо казано, ако приемем прабългарите за хуно-тюркски народ (както прави Фасмер), вероятността тази дума да е заимствана и от тях е по-малка от 1/30, защото от 30 сродни тюркски народи само при един (уйгурите) думата е засвидетелствана. Съвсем друго нещо щеше да е, ако тази китайска дума беше налична при 5, 10 или защо не при 20 тюркски и алтайски народи. Явно, от самото начало става ясно, че си имаме работа с малко вероятен и несигурен езиков феномен и трябва да бъдем много предпазливи. При това, уйгурите са твърде късен народ (както и тюрките въобще) и се сформират тогава, когато вече е създадена Кубратова България. Ако уйгурите (VII в.) са имали такъв китаизъм в езика си, значи ли това, че и протоуйгурите (IV в.) също са го имали и как са го предали на Атиловите хуни, след като те вече са в Европа?

3. Защо им е била нужна на Атиловите хуни (и на прабългарите) китайската дума "свитък" в продължение на над 600 години в целия им преход от Централна Азия (според тази доктрина) до Дунав, след като те нямат никакви книги или други носители на писменост и нямат въобще писменост? Ан. Делева [Антоанета Делева. - произход и значение на думата.] изказва хипотезата, че прабългарите са ползвали думата k’üen в смисъл на "рисунка, украшение, знак и т.н". Авторката обаче отбелязва, че прабългарите са имали друга дума, даже много други думи за това понятие - багра, белег, печат, шар(ка), което веднага повдига въпроса след като са имали поне 4 известни думи за едно понятие, защо им е била нужна още една?

4. Според Делева все пак е сигурно, че при прабългарите е имало дума от вида KUNIG(A), защото подобна дума като евентуален прабългаризъм се открива при западните осетинци (k’iunugæ) и при чувашите (K’on’ov). Според Львов [А. Львов. Этимология старославянского КЪНИГЪI - КЪНИГЪЧИИ. Балканско езикознание. 1971, XV, 2, с.25] чувашкият прабългаризъм претърпява едно напълно предвидимо развитие от KUNIG(A) до k’ünüv > K’on’ov, пред вид на характерния за чувашки преход g > n. От къде обаче е дошла формата KUNIG(A) при прабългарите (според Фасмер при хуните)? За да обясни това, Фасмер си измисля специална фонетична трансформация, настъпила при хуните и прабългарите, но не и при уйгурите: k’üen > küin > kün > k’ünüg !! Веднага възниква въпросът защо е била необходима тази фонетична транформация при хуните (и прабългарите), след като при родствените им уйгури тя се явява излишна? На този въпрос не се отговаря, което прави още по-малко вероятна хипотезата на Фасмер. След като не знаем почти нищо за езика на хуните как ще си представим настъпване на трансформация в него, подчинена на определени граматични правила?

5. Защо тази трансформация не е извършена по традиционните закони на тюркските езици (за хунския да не говорим), а е извършена по начин твърде необичаен за тях? Защото добавката -üg в края на думата не е тюркски суфикс, освен това никоя тюркска дума (с незначителен брой изключения) не завършва на звучна съгласна. В отговор на този въпрос Фасмер конструира две нови хипотези, а именно добавката -üg се явява резултат от добавянето на два суфикса, -i и -g. Както образно се изразява Ан. Делева, при прабългарите китайската заемка "обраства" с два суфикса. Суфиксът -i е тюркски суфикс за образуване на глаголни основи (а защо глаголни, след като k’üen > kün >k’ünüg е съществително име?) и -g, който не е общо тюркски, а хипотетичен прабългарски (наречен отново тюркски) суфикс, срещащ се обаче само в голям брой прабългарски (набедени за тюркски) думи (бъбрег, белег, тояг, чипаг, кричаг и т.н).

6. Прабългарското е заето в старобългарски като дума от женски род. Според Делева думата е заета от езика на прабългарите, според Фасмер - от езика на протославяните. В старобългарски думите завършващи на -Ъ обаче са от мъжки род. От къде се поява крайното -ЪI в и какво означава - множествено число, белег за женски род или нещо друго? Според Ан. Делева това е белег за множествено число. Дали то е добавено още в изходния език на прабългарите или е прикачено към думата след като тя е навлязла в старобългарски? Ако -ЪI е добавено още в прабългарския и има смисъл на частица за множественост (в тюркските езици няма род!), защо има такава форма, а не е известната тюркска частица "-ler, lar" за множествено число? Защо, след като думите от тюркските езици нямат род, тази дума се възприема в женски род? Кое й свойство й придава такъв род, а не например среден или мъжки род? По-общо, всички прабългаризми в старобългарския имат род въпреки, че ако тези думи идват от някакъв тюркски език, те не биха имали собствен род. Следователно, трябва да е съществувало някакво правило в старобългарския език за генериране на род за тези заемки и какво е било то? На тези въпроси Делева не дава отговор.

Друга хипотеза за поява на думата за книга в прабългарския език е заимстване от арменски (или друг кавказки език), където съществува думата knik - печат, с произход асирийското kunukku - печат, както и формата kaniku - "нещо написано". Известен привърженик на тази доста отрано формулирана хипотеза е П. Добрев. Ан. Делева допуска, че кавказките форми с асирийски произход, без да са първични за прабългарската дума за книга, са били познати на прабългарите и са разширили значението на думата книга при тях. Тази хипотеза е доста примамлива, но все пак да не забравяме, че knik означава "печат", а не "книга", освен това прабългарите са имали своя дума за печат - ПЕЧАТ !!!

Трета хипотеза за произхода на старобългарското гласи, че тази дума е формирана в чисто протославянска среда без прабългарско участие като заемка на староскандинавското kenning - "познание, учение". Тази хипотеза се отхвърля, защото образуваната по този начин дума трябва да има формата , подобно на , за която се приема, че произлиза от немското phenning.

Вместо горните хипотези за произхода на думата "книга" - китайска, кавказо-месопотамска и скандинавска, може да се изкаже и обоснове хипотезата за нейния вътрешен произход. Прабългарите в мнозинството си са били ирански говорещ народ. В рамките на тази представа думата за книга при прабългарите може да се обясни като закономерно новообразование на исконна прабългарска основа, подобно на появата на думата KANAΣ. В друга статия (Смисъл и етимология на владетелските титли КАНАСУВИГИ и canizauci) беше обоснована възможността прабългарската дума KANAΣ - "владетел" от титлата KANAΣ YBIΓI - "владетел божествен" да е прабългарско (и аварско) новообразование, възникнало върху исконна прабългарска основа - застъпник на праидноевропейския глагол *g'nō – знам. От този глагол в различни индоевропейски езици са останали следните застъпници: *gno (старогръцки), gnoscere (латински), knān (тохарски А), can (арменски), jnati (санскрит), znati (авестийски), znati (старобългарски), know (съвр. английски), всички със значение „знам”. Прабългарският застъпник на глагола *g'nō е вероятно КЪН (КЪНАН) от който при Омуртаг се образува думата KANAΣ - "знаещ, обладател на свещено знание и права", в старобългарски КúÍ¤ZÚ - КЪНЕНЗ (в следващите векове КÍ¤ZÚ - КНЕНЗ). От същия глагол КЪНАН (*g'nō), но с друг суфикс, може да се образува и думата KANIГ, в старобългарски - "знание, писано знание, книга, букви". Суфиксите -AΣ (-ез, язъ) и -IГ (-ÈÃ) са широко използвани в древните и днешни ирански езици, което значи и в езика на прабългарите.

Горната хипотеза обяснява появата на двете прабългарски думи KANAΣ и KANIГ като образувани за нуждите на тяхната държава в определен исторически момент вътре в езика на прабългарите с помощта на собствени езикови средства - глагола ЗНАМ (*g'nō - КЪНАН) и два типични за иранските езици суфикси, -ЕЗ и -ИГ. Тези суфикси са застъпени както при много прабългарски думи, така и при думи от съвременния български език, както се вижда от представените преди това статии (виж Ирански суфикси и префикси в езика на древните и съвременни българи: -АГ(АГА); -ЕЗ). В тези статии беше направен изводът, че суфиксът -ИГ (-АГ, АГА) винаги носи ударението на новообразуваната дума върху себе си и в огромния брой случаи придава женски род на тази дума! Сравни талига, колчуга, тлъпиг и по-новите тлъстига, комунига, вратига, трепетлика и др. Точно такъв е и случаят със старобългарското , където ударението е върху посочения суфикс и думата е от женски род! Най-типичен пример за използване на прабългарския суфикс -ИГ е титлата KANAΣ YBIΓI, където YBI (записвано най-често като IYI) значи "бог", а YBI-IΓ , YBIΓI - "божествен".

На по-късен етап началното безударено Ъ в думите КúÍ¤ZÚ - КЪНЕНЗ и е отпаднало, което е променило прабългарските думи до крайните форми КНЯЗ и КНИГА.