КРАТКИ ХИПОТЕЗИ ЗА ИСТОРИЯТА И КУЛТУРАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
1. Името на българския владетел Токту (766-767) има ясен кушано-бактрийски произход.
Името
на българския владетел Токту (766-767) се смята за
едно от малкото прабългарски имена с твърда
тюркска етимология, поради това, че подобно
име
след около 530 години
се появява и при монголо-татарите (хан Токту -
Туктаис е наследник на Ногай и се бори срещу узурпатора Джека - Чака). Всъщност
тук няма голяма логика - да се кръщава дядото на внука! Защото подобно име (Такто) се среща при родствените
на прабългарите кушано-бактрийци около 650
години преди (!) то да се регистрира при
прабългарите и 1180 г. преди (!) да се срешне при
татарите. Името Такто е
носил дядото на кушанския (отчасти тохарски)
владетел Канишка.
Канишка е управлявал 22
години Кушанското царство от около 110-115 г. В т.н.
надпис
от Рабатак (открит
в 1995 г.),
написан
на на кушанобактрийски
език, той съобщава
за своите баща, дядо и прадядо, съответно
Вима Кадфиз, Вима Так(то) и Куджала Кадфиз (Ртвеладзе Э. Цивилизации, государства, культуры
Централной Азии. Изд. Униреситет мировой экономики и дипломатии и Центр изучения
мира и межкультурного взаимопонимания. Ташкент, 2005, с. 82).
Името Токту буквално съвпада с кушанското
Такто (Так), като се вземе пред вид известният
преход на неударено „а” в „о” в
прабългарските думи до IX-ти
век (примери Баян-Боян, багатур-бототур,
багаин-богоин) и
неясният гръцки запис на звука „о” или „у” с
дифтонга ОУ. Например, името ОМОУРТАГ може
да се чете Омортаг или Омуртаг, но по-правилно
е да се чете Омортаг (Омор - таг, Омор
възкачил се в годината на коня), защото
подобно българско лично име Умор (Омор ?)
съществува.
В заключение, в светлината на горните данни, аланският и кушано-бактрийския произход на "най-тюркското" прабългарско лично име Ток (Токто) трудно може да се оспорва.