РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (У)     

 

Иван Танев Иванов

 


Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com


  

У [44] – още (не у – още не.)

Убетки [37] — обици

Убо [44] – а; ето; макар че; защо; наистина; истинско.

Убог  [61] – беден

Убог [27, 34]– беден (произлиза от авестийската дума baga – имот, състояние, богатство, щастие. Убог = без имот; богат = с имот, имотен)

Убрус [33] - (Кичевско и Порече) –продълговата, бродирана със сърма и коприна и украсена с червени ресни, монети и жабки кърпа. Единият й край виси на плещите, а другият съвсем закрива лицето на невестата. След венчавката в черква, чак в къщи кумът премята предния край на урбуса над главата и открива лицето на булката. Везмото на тия два накита е извънредно архаично. Народното везмо е забранено от Македонския революционен комитет през 1903 г. и на много места жените вече съвсем не везат.          

Убрус [44]  – плат; кърпа за лице и ръце.

Убрус [60] - (Кичевско и Порече) –продълговата, бродирана със сърма и коприна и украсена с червени ресни, монети и жабки кърпа. Единият й край виси на плещите, а другият съвсем закрива лицето на невестата. След венчавката в черква, чак в къщи кумът премята предния край на урбуса над главата и открива лицето на булката. Везмото на тия два накита е извънредно архаично. Народното везмо е забранено от Македонския революционен комитет през 1903 г. и на много места жените вече съвсем не везат.  

Увал [43]– неправилен пашкул (от объл??)

Уварда [43]– човек с лоши навици (може да е османо-турска)

Увет [44] – увещание.

Уврат  [49]– мярка за площ, 100 м2

Уврат [29] – нива от 100 м2

Увязение [44] – полагане на венец върху главата.

Увясло [44] – превръзка на главата.

Угар  [53] – нива, която не се обработва през текущата година

Угич [5, 37] – овен, водач на стадо (от тук ук боил - водещ боил ?)

Угонзнути [44] – (да) избягам; (да се) измъкна; (да си) замина.

угре [55] - угри, маджари

угръм: угръм слънце [55] - от изгрев слънце

угур  [63]— успех, късмет

Уд [9,44] – телесен член, крайник, ръце и крака.

Удава [44]  – въже.

Ударен [43]– способен, кадърен, човек с дарба

Удица [44] – въдица.

удник   [55] - водник, който води хорото

Удоб [44] – леко; удобно.

Удолие, удол, юдол [44]  – долина.

Удручати [44] – (да) уморявам( (да) оскърбявам.

удъ[48]- телесен крайник.

Уже [44] – въже; верига.

Ужик [44] – вж. Южик.

Узилище [44] – затвор.

Узор [27] – орнамент

Уище [19] – водач на ралото, хванат за ярема (воище ?)

уй[48]- брат на майката (днес вуйчо)

Ук и неук [9] – учен и неучен (ук - учен)

Ука [9] – наука

Укорение [44] – безславие; безчестие.

украина[48]-окраина, област на края на държавата.

Укрепалка [6] – дървен прът, намушен в дупката на кросното за постепенно размотаване на основата

Укрой [44] – превръзка; пелена.

Укроп [44] – гореща вода, която се налива в светия потир по време на литургия.

Укрух  [52] – къшей хляб (по-общо, бучка, малък къс от нещо, сол на крусци)

Укрух [44] – парче; къс.

укрухъ[48]- къс, отрязък от хляба (крусец – бучка, сол на крусци – сол на бучки).

Улав [38] – шантав, глуповат, заплеснат

Улебнат [31]  – усмихнат

Улебнат [57]– усмихнат

улишча [37] — кошери

Улнук [18] – побащимът нарича младоженика, на когото е кумувал с думата “улнук”.

улогар [37] — сакат, инвалид

Улучити [44] – (да) заваря; (да) намея; (да) получа.

унiй[48]- най-добър,

Уне [44] – по-добре.

унер   [5, 55] - чудо

Унзнути [44] – (да) вкарам; (да) мушна.

Унше [44] – по-добре; по-полезно.

урвиш [37] — изтръгнеш

Урган – въже, което се намотава около рудана (кросното) и с което се спуска кофата в кладенеца (Карлово, Любомир Дойчев. Сподвижнички на Апостола. Изд. ОФ. София. 1984, с. 46). Може да има връзка с Органа – бат Орган, чичото на бат Кубрат.

Урда  [53] – извара, приготвена от прясно мляко

урнал [37]  — съборил

уров [37] — бобово растение за храна на добитъка; фий

Урок [44] – урок; данък; оброк.

Уроки [6] - има две значения: 1 - да ти е за уроки - да ти е за урок; 2- лоши очи, завист, болест от завист

Уруглица  [64] - тояга,разцепена на върха на четири и напълнена с обелки от черешова кора. По време на Месни заговезни уруглицата се запалва и се върти. Тя е един от задължителните атрибути на този празник. В някои райони на страната уруглицата се нарича кошерище. По време на Месни заговезни тя представлява  метална пръчка със  завързани на върха й свински цълрвули.

Уруглица [7] – прът накичен на върха с черешови обелки (сватбарско знаме)

уруглица, пряпор [64]  - сватбено знаме

Уруки [43]– урочасвам, урусница (неясно свързване)

Уруналча [20] – название на местност в с. Романя, Новозагорско

Урунгел [6] - ?? (пременил се като урунгел) – вероятно идва от уруглица, феруглица – знаме и може да означава знаменосец (носово у !!!)

Ус`ъм [11]- гъба, парцалче за оглаждане (всъщност - кожа)

усат (усад) [37] — силни болки в кръста

Усеряз [44] – обеца.

Услек  [54] – тежка, нелечима болест

Усльокна  [54] –умря

Усма [44] – обработена кожа.

Усмар (осмар) [44, 52]  – кожар, човек, който щави кожи

Усмен [44] – кожен.

Усмянка, осмянка  [18, 19] -  ястие от свинско месо и лук или

Усое – влажно, сенчесто място

Усорлица [5] – усойница

Усорлица [5]  - сокол

Устрел, треска, чума, шарка [6] – видове болести

Устроп – напред (устропечки - напред) [56, с. 31]

Усуда [35] – пропаст

усул (со усул), усулла [37] — незабелязано

утарела се [37] — взирала се

Утвар [44] – облекло; украшение.

        Утепам [14] – убия

Утман  [53] – мързелив човек

Утроба [44] – утроба; живот; сърце; душа.

учеше [37] — още

Учиная, учинайка [2] – вуйна

Учреждение [44] – пир; обяд; угощение.

Ушеса [44] – уши.

Ущедря [30] – да съжаля, пожаля (същото окончание, както при мацондря !!!!)