РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (У)
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
У
[44]
–
още (не у – още не.)
Убетки
[37]
—
обици
Убо
[44]
–
а; ето; макар че; защо; наистина; истинско.
Убог
[61] – беден
Убог
[27,
34]–
беден (произлиза от авестийската дума baga
– имот, състояние, богатство, щастие. Убог =
без имот; богат = с имот, имотен)
Убрус
[33] - (Кичевско и Порече) –продълговата,
бродирана със сърма и коприна и украсена с
червени ресни, монети и жабки кърпа. Единият
й край виси на плещите, а другият съвсем
закрива лицето на невестата. След
венчавката в черква, чак в къщи кумът
премята предния край на урбуса над главата
и открива лицето на булката. Везмото на тия
два накита е извънредно архаично. Народното
везмо е забранено от Македонския
революционен комитет през 1903 г. и на много
места жените вече съвсем не везат.
Убрус
[44] –
плат; кърпа за лице и ръце.
Убрус [60] - (Кичевско и
Порече) –продълговата, бродирана със сърма
и коприна и украсена с червени ресни, монети
и жабки кърпа. Единият й край виси на
плещите, а другият съвсем закрива лицето на
невестата. След венчавката в черква, чак в
къщи кумът премята предния край на урбуса
над главата и открива лицето на булката.
Везмото на тия два накита е извънредно
архаично. Народното везмо е забранено от
Македонския революционен комитет през 1903 г.
и на много места жените вече съвсем не везат.
Увал
[43]–
неправилен пашкул (от объл??)
Уварда
[43]–
човек с лоши навици (може да е османо-турска)
Увет
[44]
–
увещание.
Уврат
[49]–
мярка за площ, 100 м2
Уврат
[29]
–
нива от 100 м2
Увязение
[44]
–
полагане на венец върху главата.
Увясло
[44]
–
превръзка на главата.
Угар
[53] –
нива, която не се обработва през текущата
година
Угич
[5,
37] –
овен, водач на стадо
(от тук ук боил - водещ боил ?)
Угонзнути
[44]
–
(да) избягам; (да се) измъкна; (да си) замина.
угре
[55] - угри, маджари
угръм:
угръм слънце [55] - от изгрев слънце
угур
[63]—
успех, късмет
Уд
[9,44]
–
телесен член, крайник, ръце и крака.
Удава
[44] –
въже.
Ударен
[43]–
способен, кадърен, човек с дарба
Удица
[44]
–
въдица.
удник
[55] -
водник, който води хорото
Удоб
[44]
–
леко; удобно.
Удолие,
удол, юдол
[44] –
долина.
Удручати
[44]
–
(да) уморявам( (да) оскърбявам.
удъ[48]-
телесен крайник.
Уже
[44]
–
въже; верига.
Ужик
[44]
–
вж. Южик.
Узилище
[44]
–
затвор.
Узор
[27]
– орнамент
Уище
[19] – водач на ралото, хванат за ярема (воище
?)
уй[48]-
брат на
майката (днес вуйчо)
Ук
и неук [9] – учен и неучен (ук - учен)
Ука
[9] – наука
Укорение
[44]
–
безславие; безчестие.
украина[48]-окраина,
област на края
на държавата.
Укрепалка
[6]
–
дървен прът, намушен в дупката на кросното
за постепенно размотаване на основата
Укрой
[44]
–
превръзка; пелена.
Укроп
[44]
–
гореща вода, която се налива в светия потир
по време на литургия.
Укрух
[52]
– къшей хляб (по-общо, бучка, малък къс от
нещо, сол на крусци)
Укрух
[44] –
парче; къс.
укрухъ[48]-
къс,
отрязък
от хляба
(крусец – бучка, сол на крусци – сол на
бучки).
Улав
[38] – шантав, глуповат, заплеснат
Улебнат
[31] – усмихнат
Улебнат [57]–
усмихнат
улишча
[37]
—
кошери
Улнук
[18] – побащимът нарича младоженика, на
когото е кумувал с думата “улнук”.
улогар
[37]
—
сакат, инвалид
Улучити
[44]
–
(да) заваря; (да) намея; (да) получа.
унiй[48]-
най-добър,
Уне
[44]
–
по-добре.
унер
[5, 55]
- чудо
Унзнути
[44]
–
(да) вкарам; (да) мушна.
Унше
[44]
–
по-добре; по-полезно.
урвиш
[37]
—
изтръгнеш
Урган
– въже, което се намотава около рудана (кросното)
и с което се спуска кофата в кладенеца (Карлово,
Любомир Дойчев. Сподвижнички на Апостола.
Изд. ОФ. София. 1984, с. 46). Може да има връзка с
Органа – бат Орган, чичото на бат Кубрат.
Урда
[53] –
извара, приготвена от прясно мляко
урнал
[37]
—
съборил
уров
[37]
—
бобово растение за храна на добитъка; фий
Урок
[44]
–
урок; данък; оброк.
Уроки
[6]
- има две
значения: 1 - да ти е за уроки - да ти е за урок;
2- лоши очи, завист, болест от завист
Уруглица
[64]
- тояга,разцепена
на върха на
четири и напълнена с обелки от черешова
кора. По
време
на Месни
заговезни уруглицата се запалва и се
върти. Тя е един
от задължителните
атрибути на този празник. В някои
райони на
страната
уруглицата се
нарича кошерище. По време на Месни
заговезни
тя представлява
метална
пръчка със завързани
на върха й
свински
цълрвули.
Уруглица
[7]
–
прът накичен на върха с черешови обелки
(сватбарско знаме)
уруглица,
пряпор [64]
-
сватбено знаме
Уруки
[43]–
урочасвам, урусница (неясно свързване)
Уруналча
[20]
–
название на местност в
с. Романя, Новозагорско
Урунгел
[6]
-
?? (пременил се като урунгел) – вероятно идва
от уруглица, феруглица – знаме и може да
означава знаменосец (носово у !!!)
Ус`ъм
[11]-
гъба, парцалче за оглаждане
(всъщност - кожа)
усат
(усад) [37]
—
силни болки в кръста
Усеряз
[44]
–
обеца.
Услек
[54] –
тежка, нелечима болест
Усльокна
[54] –умря
Усма
[44]
–
обработена кожа.
Усмар
(осмар) [44, 52]
– кожар, човек, който щави кожи
Усмен
[44]
–
кожен.
Усмянка,
осмянка
[18,
19]
- ястие от свинско месо и лук или
Усое
– влажно, сенчесто място
Усорлица
[5]
–
усойница
Усорлица
[5]
-
сокол
Устрел,
треска, чума, шарка [6]
–
видове болести
Устроп
– напред (устропечки - напред) [56,
с. 31]
Усуда
[35]
–
пропаст
усул
(со усул), усулла [37]
—
незабелязано
утарела
се [37]
—
взирала се
Утвар
[44]
–
облекло; украшение.
Утепам
[14] – убия
Утман
[53] –
мързелив човек
Утроба
[44]
–
утроба; живот; сърце; душа.
учеше
[37]
—
още
Учиная,
учинайка [2]
– вуйна
Учреждение
[44]
–
пир; обяд; угощение.
Ушеса
[44]
–
уши.
Ущедря
[30]
–
да съжаля, пожаля (същото окончание, както
при мацондря !!!!)