РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (Ц)     

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Цампора [18] - неясно (незначителен, маловажен човек ? - гръцко). В някои краища – циник.

Цап [10] -Козел (славянско)

Цап [9] – пръчка за оправяне на конците

Цап = цапило  [6] – двустранна бухалка за очукване на зърното от снопите

Цапвам, цапардосвам – [18] удрям

Цапец  [53] – желязна летва, с която се разтяга на ширина платното при тъкане

Цапина  [53] – лост за вдигане на тежести

Цапина [9, 20] – дърварска кирка

цата[48]- монета (δηνάριον).

цафара [55] - едноставна овчарска свирка

Цафара, цевница [6] – свирка (от цев)

Цветник [44] – ливада.

Цвик [18, 19] – отвара при правене на сирене

Цвик [38,43]– вода, отделена от кисело мляко, суроватка

Цвилба [5] – викане

цвилби   [55] - плачове, викове, писъци

цђльба[48]- изцеление.

Цев = калем  [6] – кух цилиндър, върху който се навива прежда

Цевница [44] – флейта; свирка.

Цедилка [6, Тетевен, музея] – торба за носене на пеленаче , люлка

Целба [9] – лек, цяр, лекарство

Целбоносний [44] – лечителен; целителен.

целеник  [63]— голям хляб, печен в подница

Целование – лобзание [43]. Според този краевед “целование” идва от чело (ц-ч), а лобзание от лоб (чело). Лобзание на стбл. означава “последно прощално целуване на умрял човек по челото”.

Целование [44] – приветствие.

Целул [27] – клетка (използва се в бубарството) (латинска дума?)

Цепле [11] – ??

 Цецо [37] — обръщение към сестра, како

Цибър [10] -Бистър, ясен, чист (има река с такова название)

Цивря [13,38]– хленча,плача с тънък глас и много сълзи, за деца

Циглав [19] – слаб

Цигурки [13] – пръжки от сланина

Цикандел – неясна българска дума. Среща се като основа на българското фамилно име Циканделов. Съществува подобно индийско име -  Асад Цикандел – филмов режисьор

Цикот [19] – много

цимбали[48]-древен музикален инструмент в вид на два метали­чески полукълба, удряни едно о друго.

Цингулив [20] – слаб, мършав, кльощав

Цингуля [43]– висок, но слаб и тънък (цингулив)

Цинцарин — арумъни, куцовласи — близки по език на румъните

Ципура – вид риба (може от гръцки, ципура = маловажни дреболии)

Ципури  [52] – маловажни, незначителни неща, остатъци от нещо (?)

Ципури [43]– лошокачествено месо, съдържащо ципи, сухожилия - от гръцки - нещо незначително

Цириган [19] – врабче (от цирика – пищи ?)

Цирикам [13] – пищя

Цирка = циряв = цирей [38] (бордей=бордел; търтей=търтел; цирей=цирел ?) !!!!!

Цифка [15] – сопол

        Цифун [43]– улей, по който се движи водата на воденичното колело. Родствено на цафара – свирка, цифка – ноздра, цев - дуло (!!)

Цихун [9] – гърло

Цицулин [20] - цицам, суча

Цовка = човка [6] (от цевка – тръбичка ?)

Цопан [10] -Козар

Цоцоман [40] – дебел

Цреве [5] – чехли

Цревье [39]  – обувки, чехли

Црепки [5] – глинен съд

Цръст [13] – твърд, стегнат

Цука [45] – малка каишка, зашита към бой-каишката на юздата.

Цукало [10] -Глинен съд  (гръцка ?)

Цукаре, сукале [53]  – кърмаче

Цуфин [5] – малка цев, цевичка (!)

Цуцулига – вид плевел

Цуцулига [47]-растението бучиниш, лепен

Цъкли [43]– очи (“цъкел” би трябвало да значи “око”! Изцъкли = ококори)

Цълуфи [13] – бакембарди

Цървул [18] – старобългарска дума, по славянски опинци.

Църга [6] - черга

Църцори [38] – едва тече

Цътка [13] – пъпка

Цяр [18, 19]  - вид дъб с гладка кора