РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (Т)  

 Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

та [48]- (съюз) и, да.

         Табан [20] – железен обръч, с който е обковано дървено колело на каруцата

таборъ [48]- воински стан, лагер.

тавла, тавлъ  [46, 63]— коне на ясла

Тавлене [6]  – начално изсушаване на тютюневите листа на сянка

Тавлия  [49]– охранен

Тавром разтаврям  [39] – утешавам. От тук, тавря – утешавам, успокоявам [39]

        Тавряз [9] – трезвен (персийска дума)

Тагадък [с. Самуилово, Старозогорско и другаде]- галоп. „На тъгъдък” – галопирайки, движение в галоп, с възможно най-висока скорост. Основата на думата е „таг”, която съвпада с прабългарския календарен термин ТАГ – кон. Възможно е цялата дума „тагадък” да е прабългарски архаизъм.

тадева, тадява, тадес, тадяс   [55] - тука, наоколо, наблизо

тадяс, тадеси [16, 46, 55, 63] - тук наоколо, наблизо

Тестемел [16]  - кърпа
Тетал [16]  - кълвач
Туфан  [16] – потоп

Таджици  [2] – клетници, нещастници, тъжни

        тадява [55] - тука, наоколо, наблизо

Таже [44] – след това.

        Таи [5, 13] – (1) пропуща вода, (2) крие нещо

Таинджия [6] – домакин на самоков, набавя продукти за храната на самоковарите

Тай [44] – тайно; скрито.

        Тайче [4,19] – малко мъжко конче, жребче

такмо , тъкмо  [55] - веднага

Тако ми [9] – заклевам се

Таксам [5, 37] – да обещая, да предам нещо (втаксовам – обещавам; патаксам = ?)

Такугере [5] – така също

Таламбас [56, с. 92] – тъпан (от тулум – мях ?)

Талог [43]– утайка от тиня

Талпа [3] – дебела дъска (рум. ?)

Тандър [27, 34]– огнище, вкопано в земята (арабска дума ?)

Тандър [61] – огнище в земята

        Тане [9] – брой, парче – перс. и авест.

Тантурест = туртуманест [24, 38]- нисък, набит човек, но не мършав, а силен, с големи мускули,късокрак, къс, набит човек

        Танур [47, с. 392]- съд с широко равно дъно

        Танур [5] – кръг, кръгла дъска за носене на хляб на фурна (!!)

Тараба, тарба [20] – дъска в дървена ограда

        Тарабан [5] – барабан

Тарак, бучарда, матара [6]  – видове чукове в каменоделството

Тарапан [19] – сечиво за чилия

Таратан [19] – крак, тестикул (таратанци – мн.ч.)

Тарах [6] – дарак за чепкане на вълна

Тарба [43]– дъсчена ограда без пролуци

Тарга – тезгере  [6] – широка дъска със странични дръжки за носене на товар от двама души

тартор  [46, 63]— водач, предводител

Тартуманест (тартумак) [20]  – набит силен човек (Панайот Хитов пише за хаджи Димитър, че бил тартуманест)

        Тат  [9, 31, 44, 57] – крадец, разбойник – стбл. и персийска дума

Татаур  [44] – ремък за привързване на езика към камбаната; кожен ремък, носен от монасите.

Татба [9, 44] – кражба, стбл. и перс.

Татул [5] – катунар (!!!)

тафра  [46, 63]— горделивост, големство

        Тафта [44] – тънка копринена материя.

Тахт (перс) [2] – трон, престол

Таци [44] – такива.

Таче [44] – за това; също така; тогава.

Таштехне [20] – бахча  

Тверд [44]  – основа; видимият небосклон, който окото приема за твърда полусфера, небесен купол.

Твердиня, твержа  [44] – крепост; цитадела; затвор.

        Тврдава  [51] – сръбска дума, която означава „крепост, твърдина, замък”

Твърдел [28] – крепост, твърдина

тебло [55] - “песен на поповете на умряло”

Тева [3] – тези

Тегав [38]– бавен, муден (от туг – постоянен, твърд !!!)

тегаво [37] — жилаво

Тегел (тигел) [6] – краен шев, крайна черта или греда

Тегота  [52] – тежко, досадно чувство, тежест

Тезгяф – разбой, стан, дюзен  [6] – мутафчийски стан за тъкане на платове от козя вълна

тейко=тяйно=тейно=тене [18, 55] - татко

текла   [55] - секира, брадва

Теклав [38] [38]– тестян, клисав (за хляб, недопечен хляб)

Текленик [19] – глина

Телемьо [6]  – прясно сирене (в Родопите)

Телец [44] – теле; биче.

Телотен [5] – сребърен, филигранен, направен от сребърна тел

теменуга – вид растение

        Темник [44]  – началник на десет хиляди души.

Тента [6] – рамка за сушене на тютюн

тепам  [55] – убивам

Тепкав [3] – заекващ

        Тепъм, типъм  [13] – вървя със ситни крачка, ситня

Теревинф [44] – дъбрава; гъсталак; гора; голямо клонесто дърво с гъсти листа.

Терние – тръни; бодливо растение.

Терпкий [44] – кисел; суров.

Терфил, терефил  [2,19] – вид трева (турска ?)

Тесам [14] – дялам нещо

Теснина [44] – тесен проход.

Теснота [44] – беда; напаст.

Тестемел [2] (перс.) – кърпа

тестьо  [55]  – дванадесет

Тетива [25] – жица, струна за лък

        Тетива [44] – силно опъната връв.

Тетка  [43, 53] – сестра на майката, леля

Техна [13] – тишина (арабска ?)

Тещи [44] – (да) вървя бързо.

Тещити [44] – (да) изтичам; (да) изпускам.

тибекь да сторим  [46, 63]— да сложим край

Тиганка [6] – черпак за варов разтвор при зидарите

тикла   [6, 35, 55, 56] - каменна плоча, с каквито покриват сторобългарски къщи

тикларка [55] - къща, покрита с плочи (суфикс –ар!)

Тиле [11] – задната част на теслата, пета (от думата тил, която е осетинска)

Тимба [13] – глава

Тимение [44] – блато.

Тимпан [44] – барабан.

тинтява [55] - растение, билка

Типина [20] – купчинка прясно окосено сено

Тирнат [31]  – подгонен, затичан

        Тискало [9] – преса

титра [55] - игра на камъчета или кокалчета

Титуря [13] – внимавам, обгръщам с внимание (има я в Македония, сравни с град Тител, областен град в Първото българско царство)

Тлака [25] – безплатна трудова помощ

тланик [37] — вж. кланик — пезул на огнището

Тлети [44] – (да) гния; (да се) разрушавам.

тлъпам   [55] - газя

Тма [44] – тъмнина; мрак

Тоалия [18] – човек, който умее да разказва и да изразява мислите си добре

тоарил, тоарил се [37]  — настоявал

Тоболец [44] – торба; чанта.

Товатур [31, 57]  – глъчка, викот (!!!)

         Тожене = трубене   [27]  - оплакване на умрял от близките му жени. Miolage (румънски) = aigalorum (гръцки).

Ток [14] – харман

Ток [44]  – течение.

Токмо [44] – само.

Току [43]– веднага (бързо ? името Ток, Тук = бърз ?)

Тол, толико [44]  – толкова.

Толк [44] – тълкуване; учение; особено мнение.

Толковник [44] – преводач; тълкувател.

Толмач [44] – преводач.

Томител [44]  – мъчител.

Томити [44] – (да) мъча; (да) изтезавам.

Торжище  [44] – площад; пазар.

Торжник  [44] – сарафин; търговец.

торокъ [48]- всеки един от двата ремъка зад седлото, с които се привързва това, което води със себе си конника; - полоса

Торчаний [44] – разкъсан.

Тоската (тоска) [5] – фустан

Точило [44]  – преса за изстискване на гроздов сок.

Точию [44] – само.

Точки, точка, оточка [5] – одеве, преди малко

Тощно [44] – усърдно; точно.

Тр`ъпъл [11]– дървена преса

Трàга [5, 13, 18, 46, 63] - миризма, лоша миризма

Травя се [14]  - губя се, унищожавам

трага  [37] — следа (в Хасково означава миризма)

трад [37] — прахан

Траки [6] – малък, плосък звънец (хлопка)

трампа, трампявам  [46, 63]— размяна, разменям

        Трапеза [44] – маса; ядене; столова, трапезария; светият престол.

трахана  [63]— варен булгур

        Трахана [18, 19] – супа от хлебни хапки

Трахана [39] – тесто на зърна, изсушени и сварени в солена вода (в РЧД - турц.)

трахана [46]— варен булгур

тре-, трь[48]-  частица, поставяна слято с прилагателните за означаване на превъзходна степен (не е сигурно).

Требе [44] – потребно; необходимо.

Требище [44] – жертвеник; езически храм.

Требя [13] – чистя (за фасул, леща)

Требя [6] – плевя (по-общо, чистя, подреждам)

Трегубо [44] – трояко; трижди.

Трекровник [44] – трети етаж.

Трем [25] – чардак, широка гостна стая, хол

Трем [31, 57]  – пруст, салон, част от двор, постлан с камъни и покрит със стряха

трепало [55] - конска опашка на дървена дръжка, с която изтупват коня след вчесването му

        Треперушки  [19] – сребърен сватбен накит

трепеча  [46, 55, 63]— черга, завивка

        Трепки, трепушки, треперушки  [13] – украшения

трепушка   [55] - малки сребръни кръгчета по накитите на моми и невести

        Трепя [13] – убивам

Тресич  [53] – тресавище (от тресава - изчезнало)

Тресна [44] – украшение на дрехата.

Третицею [44]  – трижди; за трети път.

трешница [37] — плесница

три струка камшик [55] - троен камшик (виж паструк – втори баща)

Тригя [43]– винен камък

        Тридевят [44] – двадесет и седем.

тризна [48]- езическо поменаване на починалите, често съчетано с воински игри.

        Тример [13] – три дена за постене

Тринго  [58] – мамул (Новозагорско)

Трипетир (пробойчик) [45] - сарашки инструмент (като клещи) за пробиване на дупки по кажата.

        Трисиянний  [44] – светещ от трите Светила.

триста брави мълзе  [55] - 300 овци дои

Тристат [44] – военачалник.

Трити [44] – (да) трия; (да) измивам.

Трищи [44] – трижди.

Тронт, тронтист [50] – дебел

Тропя [13] – вдигам шум, говоря глупостни (в Македония –тропам)

Трост [44] – тръст (използвана като пишещ инструмент).

тротила [37]  — повалила

троха [37] — малко

трудь, труд [48]- болест, недъг, мъка, печал.

Труждатися [44]  – (да се) трудя; (да се) затруднявам.

Трус [44]  – земетресение.

Тръба [35] – шаечен плат, шаяк

Тръвна [5, 9, 31, 52]  – плетен, конусовиден кошер за пчели

Тръвна=тръмна=кош =кошарарина=кошер=кошарище = улище = тулище [6] – пчелен кошер

        Тръмбула  [13] – полски див мак

Тръмен кошар  [53] – плетен кошер

Трънтел = търтел  [6]  - (носова гласна !!)

Трътка  [13] – опашка на кокошка

Трътлест  [13] – човек с голям задник

Трътна се  [13] – падна на задника си (тръц, тръцна)

Тръцук  [3] – треперене, трус

        Ту  [44] – тук; там.

Туг — конска опашка, отличителни знаци за ранга на висшите чинове във феодалното опълчение [65]

Туга  [44] – скръб.

туги  [37] — чужди

тужар  [64] - едър търговец

Тук  [44] – тлъстина; сланина; богатство; пресищане.

Тук [14] – мас, мазнина

Тул, тулъ  [44, 48] – колчан за стрели.

        Тумба  [5, 31, 32, 55, 59] – (1) – връх, рид, нисък хълм;(2) – тълпа, купчина група хора

Туна беда  [36] – вина, за която няма ясна причина

Туне [44] – напразно; даром.

Тунегиблемий [44] – който се харчи напразно.

туня беда   [55] - неочаквана, незаслужена; голяма беда; напразно набеждаване

        турил [37] — съборил

турици [55]  – панаир

        Турия [5] – дружина (има село в Старозагорско с такова име!)

Турла [47]-скала (в Пловдивско), остра каменна височина (в Троянско)

Турлак  [3] – прозвище на селяни от Северозападна България

        Турло [38]– тъмен облак, гъст облак от прах

Турма  [35] – дим

        Турмак [38]– бивол

Турта  [43, 53]– пита с квас, хляб (не идва ли от тук думата “торта” – вид баница ?)

Турта [47, с. 239]- растението червен щир

Тутав [15]  - прил.   Бавен,  несъобразителен. 
Треба  [3] – църковна служба

тутънъ [48]- тътен, почукване, свирване, гръм.

Туфа  [29, 49]– горичка

        туфа [37] — връзка, сноп

Туч [19, 28] – чан, вид хлопка,медна сплав, бронз

    Тъго[10] -Як, силен, здрав (сравни с Тугомер, пославянчено на Тихомир)

Тъдява [38]– наблизо, около

Тъжен = ружа = невен  [5] – вид цвете

тъжен=тъжеко   [55] - градинска перуника (цвете), Iris germanica

Тъл [9] – под на стая

търбушка [37] — търбухче, мехче

търгал [37] — теглел; претърпял

Tържик - поклонническа тояга на богомил (Христина Милчева. Литературен форум. Брой 42-43 (483-484), 2001-2002 г).

Търкало [13] – колело

Търне  [52] – тръни, тръне (стръкове от бодлив храст, драка)

търпош [55] - мърляв, нескопосен човек

        търски [37] — тръстики

Търтанясвам [13, 18] - карам се на някого продължително и монотонно на една и съща тема.

Търтел (търтей) [18] - мъжка пчела, която е по-едра от работничките, не носи прашец, но опложда майката.

         Търча [10,13] -Бягам, тичам

Тътря се [43]– ходя бавно (от тук - тътрузя се)

Тътунчо [19] – дебелак

Тъщам се [14] – старая се

Тягота [44] – тежест; бреме.

Тяжание [44] – работа; дело; оран; поле.

Тяжател [44] – работник.

Тяжати [44] – (да) работя.

Тямата [43]– там, тамка