РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ - (-Щ-)     

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Щавел [32, 59] – вид плевел, oseille f.

Щавене [6] – извършва се със сол и трици в продължение на няколко дни с цел отделяне на  ципата от лешенената кожа

щавлек [38]– лапад (гр.?)

Щап [31, 57] – пръчка, тояга

Щапуркам [41]- прохождам, за малко дете (прощапулник - прохождане)

Щедрота [44] – милост; великодушие; снизхождение.

Щежер [19] – вид дърво

щеин [55] - хубава, красива

щемешката [46]— скришом

щемя се, щемиш се  [46, 63]— крия се, криеш се

Щенак [19, 35] – едногодишно куче

Щене  [54] – малко кученце, паленце

щеин  [64] - хубава

щерица   [53, 55] - овца ялова

Щерица  [53] – бездетна жена

Щерица [11]– ялова крава

Щерна  [19] – водоем (небългарска дума ?)

Щета [15] - ж., ирон.  Човек, който пречи на другите. 
Юрдан [13] – чекрък, макара за кладенец

Щехо [19] – лично име

Щир [29] – неясна дума от израза “мина щиро време” = пропусна удобното време. Удобен, сгоден ??

Щир [5] – сгоден, удобен

щир(ица)  [55] - ялов(а), безплоден

Щир, щиро  [49] (за време) – удобен, удобно (време)

щирец   [55] - овца, която не се е обягнила през годината

Щиро [39] – празно, безплодно място

Щиро време [5] – минало време

Щица [5] – дъска

Щогла [44] – мачта.

щрапал   [55] - стъпвал

щрапало   [55] - стреме

Щрекла  [53] – жена, която ражда за пръв път, първескиня

Щръкло [6] – завързан сноп от сено

Щубел [32] – извор,обграден с кухо дърво. Стубел, стубла.

Щубел [59] – извор (обграден с кухо дърво)

Щудо [10] - Нрав, характер

щълба  [46, 63]— клон на дърво, слъп, слъб

Щъпам, щъкам [38]– за деца, вървя насам натам

Щърбул [13] – беззъб човек

Щървалък (може би щървал, от стръв ?) [35] – мезе, малки закуски (турцизирано чрез суфикса "-лък")