http

РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (С)

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Савак [18,20,42] – преден и заден капак на волска кола, капак за спиране на водата

Саван = савез – покров [26] (стбл. думи) – плат покрилаво на мъртвец

Сагмал [6] – дойна овца, овце

Садило [9] – колче за пробиване на дупки при насаждане

Садле [11] – младо лозе (от садя)

садно [37] — рана на добитък от ожулено

Сакул [11]– чувал

Сал [3] – плосък дървен съд за плуване

Сал [6] – стбл. плътъ, руски плотъ – дървена площадка за пренос на товар по вода

Сала, салата [13] – краставичка

Саламура [43]– солена вода (!! От салан – сол, солен. Суфиксът “-ор” играе тук важна роля! - саланор – саламор – саламура с преход н-м.). В Тетевенско саламура означава "супа от варени риба, рак и подправки"

Сало [38]– мазнина, сланина

Салт (сал, салти ?) [3] – само (сал ти ли си мома?)

Салтамарка [61] – къса горна дреха, подплатена с кожа

Салтамарка [27]– къса горна дреха, подплатена с кожа

Салтамарка [34] – къса горна дреха, подплатена с кожа

Салъ – [18] утайка, мая за производство на оцет.

Самар [56, с. 76] – слънчев (?)

Самвик [44] – музикален инструмент.

Самовидец [44] – очевидец.

Самовила [54] – висок човек

Самогласная стихира [44] – стихара, имаща своя особена мелодия.

Самоков [6] – малка леярна, където се нековът се стопява и изчуква под формата на пръти, пластини с цел по-нататъшна обработка в мотики, брадви и др.

Самоподобен [44] – стихира, имаща своя особена мелодия.

Самун [53] – голям хляб с кръгла, плоска форма

Самун [3] – пита хляб

Сандар [27] - висок, едър човек (Сандаров - рядко фамилно име - с. Неделино, Смолянско). Може да има нещо общо със Сантул, много разпространено име в Чирпанско в миналото

Сантрач – дървена скара в стена, служеща за нивелиране

Сантрач [20] - инструмент за изрязване на търнаците на коне, магарета и др. Представлява парче от коса (10 см), чието острие е извито към тъпата част. Рязането става като налбантинът дърпа сантрача от крака към себе си, което е по-безопасно.

Сантрач [6] – специален нож за подравняване на копитото на кон, бивол

Сантрач [6] – хоризонтална греда в стена

Сантура [19, 40] – струнен музикален инструмент,булгария, вид тамбура (!!!)

Сап [47]-дръжка на мотика (не е турска дума! в РЧД - турска)

Сап [5] – задница на кон

Сапет [6] – четвъртита плетена кошница с капак

Сара, сари [2] – ред, редица

Сарампош [6] – чул за сапата на коня, засапник

сарандисвам [63]— благославям жена — родилка

Сарач [6] – майстор на юзди и конска сбруя

Сарийца [19] – вид жито

Сарп място [5] – здраво място, нива, заградена със стена, също яд

Сашки [13] – сажди

Сая [38]– кошара

Сая [6] – връхна женска дреха

Сбадашвам [22] – договарям се

Сбарбарявам [31] – уеднаквявам, обединявам

Свара [44] – спор; караница.

Сваритися [44] – (да се) карам.

Сватбено знаме - руглица, оруглица, пряпор, стяг, ламбур [6]. В Родопите вместо знаме се прави сватбено дръвче – къжел.

свђтычь [48]- фенер.

Сведети [44] – (да) зная.

Свечеряти [44] – (да) участвам заедно с някого в пир.

свилица [55] – коприна

свилица [55] - коприна

Свитка [9] – искра

Свитка, до свитка [55] – докрай, напълно

Своеглав, вироглав, дигноглав [28] – своенравен, непослушен

Свраскам [31] – удрям силно

свратика [55] - билка вратига

Связен [44] – затворник; неволник.

Святилище [44] – олтар; храм.

Святител [44] – архиерей; епископ.

Святотатство [44] – кражба на свети вещи.

Святци [44] – месецослов (книга, съдържаща имената на светците, разположени по дните на годината); икона "Вси светии".

Священнотаинник [44] – посветен в божествените тайни.

Сгибав [62] – пепохватен, неугледен човек

сглаб [55] – сглобяем елемент

сглабове: сабя на сглабове [55] - сгъваема сабя

Сглоб [49]– гънка, дипла, дипъл

сгнетена [37] — свита

сгоди [55] - улучи, умери, случи

Сгоен [13] – охранен, огоен

сгуйле [37] — напълнели, станали силни

Сделка = чучка = възглавница [6]

сдечкали [37] — спречкали

Сджокам [9] – скарам (от джука ?)

Сдиплям, надиплям, сдиплювам [54] – сгъвам

Сдрефям [31] - да се объркам, смутя

Се [44] – ето.

Сед [10] -Сив

Седело [5, 37] – гнездо

Седмерицею [44] – седемкратно.

Секновене, обсечене [6] – така се нарича денят 29 август. На този ден, денят и нощта се сечат (стават равни). “Секне” се и водата, затова вече никой не бива да се къпе в реките. Змии, гущери и влечуги се прибират в своите зимовища. (II-ри том, стр. 131)

Секрати [44] – неотдавна; току-що.

Секратий [44] – свеж; нов.

Секул, секула [10] -Седмоградски унгарец (наследници на поунгарчени есегели)

Селгисвам [20] – изравнявам горната част на пълен шиник с дъска

Селгия [20] – дъска за изравняване на пълен шиник (мярка за обем зърно)

Селемет [21] – успокоение, същото като "собор" (арабска ?)

Селмя [20] – състояние на изравненост, точност.

Селний [44] – полеви; див.

Село [44] – поле.

Семидал [44] – фино пшенично брашно.

Семо [44] – тук.

Сен [44] – покров над престола.

Сендел – мендел [2]– клатейки се, люлеейки се

Сенище [27]– увеличително от сянка, голяма сянка

сенова — вж. досенова

Сепия [6] – вид билка

Сер, сяр [9] – сив

Серес [2,9, 23, 39] – бряз, вол с бяло петно (звезда)на челото – на турски сакар

Серива [2] – сирей – непрана вълна

Серина – сяра [18] – първо мляко при доене, коластра

Серина [19] – сяра – първо мляко при доене

Серяд [44] – монашеско ръкоделие; прежда.

Сет [44] – клопка.

Сета [29] – цялата

Сета [49] – цялата

Сечиво [44] – секира, брадва.

сивойница [55] - водачка на “чета моми, които на “Водокръщи” или на “Ивановден” обикалят селото и от къща на къща, подобно на лазаруването, припяват ергените” (Сев.-Изт. България)

Сикер [44] – алкохолна напитка от грозде.

Сили [44] – название на един от ангелските чинове; понякога означава чудеса.

Синия [6] – ниска масичка

Синци [54] – мъниста

Синци (синец) [5] – мъниста

синци [55] - мъниста

Синя кичинка [54] – теменуга

Сипел [53] – сипей

Сирен = чунгур = геранило [6,47, с. 311] – дълга валка за вадене на вода от кладенец, жерав

Сиреч [44] – тоест; именно (тази реч, дума).

Сирий [44] – сиротен; самотен; безпомощен; беден.

Сирини [44] – (в Ис. 13, 21) – щрауси; сирени.

Сирница [6] - празник с палене и прескачане на огньове, хвърляне на запалени стрели и топчета. Езически празник на огъня. Вероятно названието идва от прабългарското „сар, сер, сур” – бял, блестящ, искрящ, косвено огнен (виж Саркел – Бялград, също Сурья - Слънце) или от източноиранското „сурх” – червен, косвено огнен.

Сирт [44] – отмел; мел.

сирьян [63]— зрелище

сирьян [46]— зрелище

Сисло [18] – връзка от царевични кочани, окачени под навес с цел да се изсушат.

ситки [37] — тръстики

Сице [44] – така; по такъв начин.

Сицевий [44] – такъв.

Сичкома [3] – всички, всичките

Скабрица [52] – чироз, сушена риба

Скакал [54] – скакалец

скала [46]— стълба

скала [63] — стълба

скапали [37] — откъснали

скаредлив [63]— злояд

скаредлив [46] — злояд

Скарясан [31] – пременен, издокаран

Скверна [44] – нечистотия; кал; порок.

Сквозе [44] – през; чрез.

Скеле [11] – съоръжение за повдигане

Скенджа [16] – овяхна

Скенж[27] – преса от две дъски, между които се слага легнал престъпника. Върху горната дъска се поставя тежък камък и от неговата тежест след няколко дена на престъпника му излизат червата. (в РЧД - турска ?)

Скепсам, скепцам [31] – да грабна, докопам

скепцвам [38]– хващам здраво, сграбчвам

Скимен [44] – млад лъв; лъвче.

Скимна ми [13] – хрумна ми

Скиния [44] – палатка; шатра.

Скит [44] – малък манастир.

Скитасвам [13] – съобразявам (от гръцки ?)

Склеп [31] – ковчег

Склеп [57]– ковчег

Скляпам [13] – мигам

Скнипа [44] – въшка.

Сковник [44] – съучастник.

Скоктание [44] – гъделичкане; подстрекателство.

Скокут [13] – гъдел

сколопат [55] - стъпало на стълба

Сколпа [13] – беда, зло

сколуфе [66] – бакенбарди

скомандаря [13, 38]– да свърша работата, да направя това, с което съм се захванал. Самата дума “командаря” значи “работя, върша, действам”.

скомен [55] - стол без облегало

Скомен [6, 16] – малко ниско столче

Скомина [38]– изтвърпване на зъбите от кисела храна

Скомчи [5] – свърши се, изчезна (от тук да скомандаря – да свърша набързо?)

Скомърца [16]–плаче, за малко разглезено дете, което иска да му дадат нещо

скондапца [63]— препъна се, прекатури се

скондапца [46] — препъна се, прекатури се

Скопци [5] – копчета (от тук глагола “да скепцам”)

скорá [48]- кожа.

Скорвам се [57]- изскубвам с корените, преносно - събуждам се

Скорвам, скорна [31, 37] – събуждам се (буквално, изкоренявам)

скорен [37] — чизма, ботуш

Скорна [5] – той се обади, предизвести

скорни [55] - обувки

Скорни [5] - ботуши

скоршите [37] — отчупете

Скрама [13] – каймак на млякото

Скрания [44] – слепоочие.

Скрижал [44] – дъска; табелка.

Скрипак [43]– животно с криви зъби

скрипалец [55] - макара за вдигане тежести

Скрипалец [18] – дървено колело със жлеб, по който се движи конец. Колелото е закрепено на хоризонтална ос между една U-образна дървена скоба. За единият си край конецът е закачен за дървен педал, наречен крак. Другият му край е преметнат през колелото на скрипалеца и е завързан за нищелката. Чрез натискане на крака с крак, нищелката и заедно с нея скуталците се движат нагоре и надолу. На книжовен български език - скрипец.

скрипалец [55] - макара за вдигане тежести

Скрипва [13] – времето се застудява

Скрипъл [13] – хитро дете

Скрипълци [13] – дървени колелца в тъкачен стан

Скрипя [38]– голяма кафява стоножка

Скробяване [6] – потопяване на преждата в брашняна каша

Скроп [53] – рядък качамак

Скрънав [14] – мръсен

Скряма [13] – пяна

Скуба [11]– рукан

Скудел [44] – глина; нещо, направено от глина; гърне; керемида.

Скуделник [44] – грънчар.

Скуден [5] – беден, оскъден

Скудний [44] – беден; слаб.

Скума ракия [5] – люта ракия

Скундапсвам [13] – закъсвам

Скурати [44] – маски.

Скутал [5, 8, 10] – скрил (от тук скътал, скути)

Скучубра – лека жена, проститутка (в битовото животновъдство „скачане” означава оплождане, мърлене на овце, кози и др.)

Скъдел [9] – керемида

Скъмбалов [13] – стъклено топче

скържав [37] — скъперник

Скържав [5] – мършав

Скържав, скръжав [52] – скрънза, скъперник, свидлив

Скърна [14] – мръсотия

Скясвам [13] – навиквам

Сламартия, сламарник [3] – отпадъци от слама

Слан [14] – солен (неслан - безсолен)

Слана [44] – поледица; мраз; замръзнал скреж.

Слано [5, 39, 55] – солено (от слан – сол, стбл.)

Сланост [44] – солена морска вода; суха, напоена със сол земя; поледица.

слечел [37] — съблечел

Сливосвам [31] – удрям плесница

Слин [38]– мазол

слог [53, 55] - межда, синур

Слога [28,31] – съгласие, сговор

Слон [6] – отворено, покрито входно помещение на българско жилище, отворено отпред покрито помещение за животни – заслон !!!

Слота [44] – лошо време.

слуга [55] - название на човек, който поднася вино или ракия; виночерпец

слугата [55] - понуда, угощение

Слумник [5] – годежар

Слута [5] – слана

Слух [44] – слава; народна мълва.

слъбка, слъбца, слъпък=слъпка [55] - клон, клоне, стълбе му - клонете му, сълб - клон; стрък; сълпе - стъбла

Слънчогер [54] – слънчоглед

Слъп, слъпье [9, 39] – клон, клони

Слъпци [53] – климии на волска кола

слюбнице [46, 63]— годежари

Сляз [31, 57] – тревисто растение край пътища и огради

Слякий, слукий [44] – превит; свит; гърбат.

Сляха се [13] - случва се

Сляцати [44] – (да) превивам; (да) прегърбвам.

Смарагд [44] – изумруд.

Смарцол [19] – висулки от лед

Смед, смяд [10] -Тъмен, мургав (гр. Смядово - Черново)

смердъ [48]- човек с нисък произход (по руски „чернь”). Благородниците са означавани като „знатни” (по руски „знать”)

Смерчие [44] – кедър.

Смигдал [13] – натрошен пържен хляб (вид ядене)

Смиряти [44] – (да) вечерям.

Смоква [44] – смокиня (плод).

Смотан [13] – неудачник

Смотрение [44] – промисъл; попечителство; грижа.

Смрад [11]– кучешки изпражнения

Смрадлика - вид растение, тетра, Colitea

смралдика, смърделика [55] = смрадлика - цвете, Kotynus koggigria

Смръкна [13] – унищожа

Смурдолявам [43]– сгъвам набързо, небрежно

Смърдоглавец, чесоглавец [29, 49]– хулни думи за човек

Снед [44] – храна.

Снедати [44] – (да) изяждам; (да) разорявам; (да) съкрушавам.

Сновалка [18] – в официалния български език се нарича совалка. Съдържа вретеното с конеца, който се провира между горния и долния слой от конците на натрата. След като се провре, конеца се притиска чрез удари на бърдото и ваталите, след което краката се натискат и нищелката сменя положението на двата слоя конци на натрата.

Сноване [6] – навиване на преждата върху кросното преди тъкането. Навитата прежда се нарича основа. Основата се състои от два пласта, между които има процеп, зев.

Сновеж [6] – пръвоначално скициране на везмото, скица

Соба, мече, килван, соска [6, 37] – зидана печка в къща

собат [55] - 1. веселба, гощавка; 2. седянка (субат – бавна песен)

Собат [38]– бавна, силно орнаментирана безмензурна българска песен

собина [48]- собственост, имущество (капитал !).

Сова [6] – колче, забито в земята, върху което се пъха зева, калема

Соглядатай [44] – разузнавач; шпионин.

Содетел [44] – творец.

Сокай (сукай) [33] - (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко) или решмета (Поречко и Кичевско). Преди 100 и повече години младите невести си покривали главата и лицето с тях. Това са конопени кърпи, дълги до 1 м и широки до 25 см, целите извезани с разноцветна вълна или коприна. Цвят предимно червен и орнамент геометричен. Горните два ъгъла са свити като качулка и покриват главата; останалото виси на гърба и е украсено с дълги червени ресни, сребърни монети и мъниста.

Сокай [60] - (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко) или решмета (Поречко и Кичевско). Преди 100 и повече години младите невести си покривали главата и лицето с тях. Това са конопени кърпи, дълги до 1 м и широки до 25 см, целите извезани с разноцветна вълна или коприна. Цвят предимно червен и орнамент геометричен. Горните два ъгъла са свити като качулка и покриват главата; останалото виси на гърба и е украсено с дълги червени ресни, сребърни монети и мъниста.

Сокровище [44] – потайно място; задна стая; хранилище; съкровище; драгоценност.

Сокрушение [44] – унищожаване.

Солба [9] – клонче, стрък

Солило [44] – солница; чаша; блюдо.

Солиндаре [5] – вид гъби

Солмен [54] – гол охлюв, плужек, совляк, ползяк

Соломина [16] - мяра, според изпълнителя е равна на три котла
Саде [2] (перс.) – само (салт (турск.) – само)

Соние [44] – сън; съновидение.

Сонм [28] – много, множество (црслв)

Соп, сопка [9] – тръбичка

Сопел [44] – свирка; пищялка.

сопель[48]-свирел, свирка, флейта.

Сопети [44] – (да) свиря на свирка.

Сопец [44] – музикант, който свири на сопел (вж.), флейта (на юдейски погребения).

Сополь [11]– тръба на духалото

Сопретися [44] – (да се) карам; (да) водя гражданско дело.

сор [37] — косер

сор, сур [64] - сив
спап [64] – чеиз

сос [55] - стига (Сос ма карай майчинко)

сосан [37] — свършен

Соспа [5, 53] – пряспа

Сост [13] – добър, свестен

Состо [13] – добро, хубаво

Сосци [44] – понякога иносказателно така се наричат водните източници.

Сотово тело [44] – мед.

сотресала [37] — отвързала

Соуз [44] – съюз; връзка.

Соха = четал [6] - разклонено дърво (на старославянски соха значи орало)

Сочиво [44] – леща; варена пшеница с мед.

Спалета [3] – вид сабя

спап [55] - чеиз, дрехите, които родителите дават на дъщеря си, когато я женят

Спап [5] – зестра, която родителите дават на омъжената си дъщеря

спапе [55] - руба

спапьове [55] - прикя, чеиз

Спаружен се [38]– увяхнал, посърнал

спастрила [37] — подредила разтребила, скрила

Спастря [29] – да запазя, да спася (същото окончание, както при мацондря !!!!)

Спилье, спила [5] – скала, зъбер

Спира [44] – отряд; рота; полк.

Спитлен [13] – смачкан на пита

Спитъръм [2] – спестявам (гръцка ?)

Спици [39] – клечки

Сплувам [43]– размеквам, омеквам

Споборат [44] – (да) воювам заедно.

Спод [44] – ред; куп.

Спона [44] – препятствие.

Сприн [6] - ??

Спроти [25] – срещу

Спуд [44] – съд; малко ведро; мярка за насипни вещества.

Спуздра [38]– мършаво, отпуснато весо

Спъвало [9] – уред за спъване

Спътълясвам [13] – удрям

Срачица [44] – малка сврака; риза.

Среквъм [13] – съгласявам се

Сригънът [13] – говори грубо

Срищи [13] – блика

Сруквам [13] – навиквам

сръдба [55] - сърдене, сръдня

Сръктисвам, сръптисвам [13] - пресрещам, прихващам, налитам на жена

Сръчан [5] – железен подострен тел

Срящ [44] – неприятна среща; нападение; зараза; мор; гадаене.

става [55] - снага, тяло

стадар [55] - пастир

сталовит [55] =становит

Стамен [9] – скромен, приличен

Стамна [44] – съд; малко ведро; гърне.

стан [55] – дом, жилище, селище

станеница [55]– домакиня, станенин [55] - домакин (от стан - жилище)

станов/ен, /ит [55] - масивен, монолитен; цялостен, от един къс; единствен, неподвижен

станови, становик [55] - голям, масивен

Становит [29, 49] – който е от един къс, еднакъв във всичките си части, (хомогенен) (от стан - снага)

станяник [55] - водач на коледарска чета

стап, стъп [37] — тояга

Стапица [5] – капан

Старило [9] – стар човек

старо(й)кя, побащим [55] - стари сват (едно от главните лица в народната сватба, което ръководи изпълнението на обичаите и обредите)

старяйка [55] - старица

стасал [37] — стигнал

Стегно [44] – горната половина на крака; бедро; кълка.

Стезя [44] – пътечка.

Стеле [6] – мека подложка на самар (от стеля, постилам)

Стеля [14] – покрив, таван

Стен, сен [44] – сянка; отражение; образ.

Степени [44] – стъпала.

Стерна [5] – бутна, събори, развали

Стивали, щифали [1] – кожени ботуши до прасеца

Стиска [13] – шепа

Стиснател [13] – скъперник

стифелец [63]—глътка

стифелец [46] —глътка

Сткляний [44] – стъклен.

Стоба [54] – печка (а стобор ?)

Стобор [6, 55] - название на жилищно помещение в българска къща (под стряхата)

Стобор, ставара [6] – тесен коридор, който обикаля едната, двете или даже трите страни на жилището (в Странджа)

Стог [6] – купа сено (в Зап. България)

стогна [44,48]- улица, път, (стъг, стъгда).

Стожар [53] – кол в средата на гувното, на който се връзват конете при вършитба

Стожер [5,6,11] – главната вертикална греда на къща, кол забит в средата на гувното (гумното), около който се върти коня, вола влачещ диканята (същата дума я има и в чешки)

Стока [49]– добитък

Стол [6] – част от предния колесник на волска кола, напречна греда, в двата края на която има длабове за вкарване на коловете. Нарича се още праг, скомен (столче), оплен (общославянско название), проскефал (възглавница на гръцки), възглавница

столнина [55] - 1. престолен град; 2. високо място 3. маса в черквата, където се поставят приборите за служене

Столп [44] – кула; крепост.

Столча [5] – да разбъркам нещо с вода

Стопа [44] – стъпало (на крак).

Сторицею [44] – сто пъти.

Страг [5] – колибка за куче

Стража [44] – караул; охрана; нощна мярка за време.

Страк`ина [11]– паница

Стракина [54] – дълбока глинена паница

Стран [44] – против, срещу.

Страст [44] – страдание; страст; душевен порив.

Стратор [5] – червен щир, вид цвете

Стратур, златур [29, 49]– вид растение, от тук „стратурков”.

Страхота [9] – страхотия

Страхоте [43]– страх

стрђха [48]- стряха.

Стрекало [44] – остен, шиш; пръчка с остър край за управляване на добитък.

стрексал [37, 46, 63]— съгласил се

Стрели (чавги, пярници, бутурници, пайдутки, курици, сусамници) [6] - запалени в единия край стрели, които се изстрелват (пяркат, чилкат, туйкат) към небето

стрецки [37] — общ

Стрещи [44] – (да) пазя.

стрико [46, 63]— брат на баща (чичо),по-голям брат на съпруга

стриче [46, 63]— по-малък брат на съпруга

Стрищи [44] – (да) стрига; (да) подстригвам.

Строп [9] – етаж

Стропотний [44] – крив; криволичещ; опърничав; упорит; зъл.

Строскам се, да се стростна – да отговоря на някого грубо, рязко, ако той заслужава това, да го поставя на мястото му

струга=стръка [55] - проход на кошара за овци

Стружня [19] – водна бичкиджийница (от струга – стбл. поток, течение)

Струнка [18, 19, 38] - ситно метално сито за брашно

Струп [14] – рана

Стръга = стъга [6] – две хоризонтални дъски, които съединяват и укрепват коруните на

Стрън [53] – стърнище

Стубел [9] – чучурка на чешма

Стубел [11]– иззидан с камъни кладенец

Стубел [11]– кошер от кух дънер

Стубел [6] – каменен пръстен за облицоване на кладенец

Стубел [6] – каменно корито на кладенец

Стубел [6] – кошер, издълбан в дънера на кухо дърво

Стубел, въбел, убел [11]– голям кладенец – само сред южните славяни !

Стубла [6] – дърво с дълбока хралупа, използвано за капан на пчели

Стубла, стублица [9] – кладенец

Студ [44] – срам.

Студен [44] – студ; мраз.

Студенец [44] – кладенец; извор.

Стужаемий [44] – който изпитва безпокойство.

Стужание [44] – притесняване; гонение; досаждане.

Стужний [44] – тревожен.

Стулен [19] – залегнал, прикрит

стъгда [25, 55] - площад, широко равно място в селище

стъжен [55] - мярка за дължина около метър и половина; разтег

Стъквам [38]– събирам дърва и паля огън

Стълез [6] – жълтица

Стълча [14] – счукам, да строша

Стъпичка [25] – малко, дълбоко блюдо

стърга [55] - 1. кошара; 2. проход, през който пропускат овцете при доене; пътека, по която преминава добитък

Стърга [38]– тесен проход между две стени, където минават овцете за да ги издоят

стърга [55] - 1. егрек; 2. проход, през който пропускат овцете при доене; пътека, по която преминава добитък

Стърга = струнга = дукат [6] – помещение за животни без покрив

Стърга [5] – пътека в гората, по която са свикнали да вървят животните

стърги [55] - тясно място в кошарата, където доят овцете

Стърна [27]– название на склон с неясно значение

стърнища [55] - ожънати, но неизорани ниви (Сев.-Изт., Централна България)

Стяг [35, 55] – сватбарско знаме,

Стяг, пряпорец [9] - знаме

Стяга [6] – менгеме

Суба [6] – готвач на самоковарите

Суварие [2] (перс.) – кавалерия, въоръжени конни войници, полицаи

Суварии [5] – въоръжени конници, кавалерия (персийска дума - Сувар ??)

Суган [19] – лук

сугарен [55] - късен

Сугарен Великден [51] – късен Великден, сугаре – късен

Сугарен [9] – млад, късно роден

Сугарен, сугариче [54] – късно роден

Сугуб [14] – двойно, (съвсем, напълно)

Сугубий [44] – двоен; удвоен; увеличен; усилен.

сугубый, сугубо [48]- двойно повече, двукратно.

Судар [44] – плат; пелена.

Судна (мъка) [39] – адска мъка

Суек [53] – лалугер

Суета [44] – пустота; нищожност; дребнавост; безсмислие.

Сузда [3] – предпазна пружина; човек, застанал мирно

сука се [37] — въртя се

Сукай (сокай) [43]– (м.р.) – накит за глава при омъжена жена в района на гр. Трявна и Търново. Води началото си от разселените в Тревненско царски дворцови хора, които са дали формата на сукая. Има формата на византийско-българска диадема. Забранен от турското правителство през 1812 г. (Списание “Жена и дом”). (Допълнителни данни за българския сукай от друг източник: До времето на кърджалиитe и чумата (края на XVII-ти и началото на XVIII-ти век), облeклото на троянката е било много оригинално. Стари хора разказват, че женитe носили на главитe си обръч (сукай) обшит с бяло платно, бродирано с коприна, както и досега носят жените на някои поленски села. Само че насред сукая на връх главата туряли рог). Виж "сокай" в Македония.

Сукар [19] –връв за навуща (от суча ?)

Сукнал [38]– отслабнал

Сукно [52] – фин вълнен плат

Сулиндар [53] – ледена висулка

Сулица [25, 48] – късо копие за хвърляне при ранните българи

Сулица [44] – копие; кинжал; кортик.

суми [37] — разбра

Сумясам [29] – идва ми на ума

Супостат [31] – враг, противник (гръцко ?)

Супостат [57]– враг, противник

супраал, супрайла [37] — подреждал, натъкмявал; изтребвал, погубвал

Супруг [44] – двойка.

Супря [44] – спор; тъжба.

сур [55] – сив ; сур елен [55] - сив елен; сурати - сури, сиви

Сур [9, 10, 25, 43] – светло сив, бял или чер

Сура [9] - пепел, произлиза от сур - сив.

Сурва [49] – празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета обикалят домовете с дрянови пръчки, сурвакници – сурукници, и с леки удари по гърбовете на стопаните и викове сурва, сурва! им пожелават здраве и плодородие пред следващата година. Едно класическо академично, но остаряло обяснение на термина сурва идва от гръцката дума abruos at, която означава „дива круша”. В някои райони на Тракия сурва означава „дрян”, а „суровица” означава „тояга от дрян”. Предполага се, че първоначално се е сурваквало с пръчка от дива круша. Има и други хипотези.

Сурва [29] – призив, вик на младите сурвакари по Нова година. Някои български етимолози обясняват тази българска дума доста изкуствено чрез гръцкото sourba ta - дива круша. Идеята е, че в древността сурвакниците (сурукниците) може да са правени не от дрян, а от дива круша (за което няма никакви данни) и да са наречени на гръцки (което е много странно). Най-вероятно, сурва означава "слънчева" и е част от по-общ израз "сурва година" = "слънчева, хубава нова година".

Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру [6] – празник на 1 януари

Сурвакия [43]– сурвачка, дрянова пръчка, чийто клонки са завързани една срещу друга като кръгове. Използва се на празника Сурваки - Васильовден.

Сурвам [5] – сривам, влеча, събарям

Сургам се [54] – пързалям се, свличам се

Сургуляга, сурналка [54] – пързалка

Сургун [5] – върба (турска ? на турски суют - върба)

суркам [66] - плъзгам, пързалям

Суркам [5] – блъскам (? вярното е хлъзгам, плъзгам, влеча)

Суркам, юркам [2] – разкарвам, размотавам (?)

сурко [55] - сиво-кафяво

Сурна [38]– влеча, тътрузя

сурнеше [55] - влечеше, смъкваше

Суроватка [6] = зиратка

Суровий [44] – зелен; свеж; суров.

Суровица, сарвица [5] – сопа

сухар [55] - сухо дърво, сух клон, сух хляб

сушки [66] - дребни частици (влезе ми сушка в окото)

сущав – мътен, замърсен

Суяк = скрипя – стоножка [38]

Счухрен [38]– съсухрен

Съвлек [19] – плевел

Съгвам [2] – спадам (за равнище на вода)

Съгъртмач [2] (турска, неясно) – говедар (съгър – говедо + мач – суфикс ?)

Съде [14] – тук

Съкров [14] – скривалище

сълб [55] - клон; стрък; стълбче, гранка

Сълп [29, 49] - клон

сълпе [55] - стъбла

Сълпе [5] – клони на дърво

съльмен (в Родопите) - охлюв

Сърма на кошница [6] = дъното на кошница

Сърпика [19] – вид трева

Сърч, сърчовина [9] – вид дърво, известно и като "бъз"

Съръм [45] – в сарашкия занаят – тънка дълга ивица от конска кожа, служи като конец за зашиване и свързване на кожата. Обработва се със стипца (шап) и се намазва с лой или восък за да стане по-гъвкава. (Сравни „съръм – калпак” – вероятно „калпак от конска кожа”).

Съсел [5, 10, 43] - плъх

Съсел, паткан [15] – плъх (Оряховско)

Същисан [35] – смаян, стъписан

Сякам [2] – струва ми се

Сякам [28] – мисля, смятам

Сякнато [5] – гъсто, често

Сятба [3] - сеитба