РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (Н-О-П)     

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

òре, òри  [37] — мòре, мори (обръщение)

На опътци [13] – на опаки, обратно облечена дреха

На паамет [5] – случайно

На чуш = на магаре  [6] - (вероятно чуш значи магаре ?)

Набарвам [13] – напипвам

Набатквам [9, 13] – налучквам

Набустрена [37] — наострена

Набъкан [9] – напълнен

Набъкан = нагъчкан – препълнен [38]

навалил [37] — запалил

Навалям [13] – говоря бързо и неразбрано

Навет [28] – лъжливо обвинение

Навет [44] – клевета; козни.

Нави [6] – зли сили, които предизвикват кръвоизлив при родилки (навясване)

Навиря [9] – да напълня с вода (от вир – малко езерце, авестийска дума)

Навой [38]– плат, който се навива около пищяла (навуща – мн. ч.) (мн. ч. с “т”)

Навратъм [13] – обръщам

Навървям [13] – ям лакомо

Навъсак [13] – намръщен, навъсен човек

Нагрозя [28] – намразя

Нагроква = нагарча – нагорчава [38]

Нагрохва [13]  – нагорчава

Нагроча  [52] – намръщя (някъде – да обвиня, да подгоня)

Нагрочвам [9, 13] – да се намръщя (или набеждавам)

Нагрочен [13] – мрачен

Нагъгрен [13] – нагърчен

Нагъгрен [9] – набразден

Нагъчвам [13] – набутвам

Надам се [13] -  надявам се

Надот [20] – двурога желязна вила за вдигане на снопи

Надрипвам [13] – надскачам

Надувам се [13] – големея се

Надурлям [13] – сърдя се, муся се, намусвам се

Надявам дреха [13]  – обличам дреха

Нажабурквам си устата [13] – изплаквам си устата

Нажизъм [13] – нагорещявам

Названия на гъби [27]: Кокомар (сърнела), Ченушка (булка-гъба), Пърхутка, Печурка, Челядинка (челядница, Майска гъба – нарича се така, защото от корена и излизат други подобни гъби, поколение, челяд)

Назипквам [13] – набутвам

Назирей  [52] – мъж или жена, отказали се да пият вино и да ядат грозде

назорум [37] — скришно, мълчешком, дебнешком

Наипаче [44]  – особено; предимно.

Наклавам [13] – да наклам огън, да запаля огън

Наклъфтан [13] – накълван

Накорден [13] – нареден

налине [37] — насъска

Намахам [13] – да наточа нож, коса

Намендря [13] – напердаша

намираме [37] — натъкмиме

намладил [37] — настървил

Намръзквам, намръцквам [13] – вкарвам, намествам

Намюхнувам, намяхвам [13] – приличам

Нана, нане  [5, 29, 49]– брат (също и в Македония !!!!)(от тук нане – брате?)

нана=нане  [55] - 1. брат; 2. сестра (К-Т Пирин)

нане  [55] - майко, мамо

Нане [5] – бате (по-скоро обратното ?)

Нане, наней – див гьозум [Тетевенско, с. Бабинци]

Наопак [44] – обрадно; въпреки.

Наперсник [44] – приятел, доверено лице.

Наплат [10] -Наплат на колело – външен железен обръч на колело, обков, чумбер

Наплати, спици, главина  [53] – части на дървено колело на волска кола

Напокон [5] – не сега, после

Нарицало [43]– израз, “така да се каже”, про-форма

Народна песен: Девет съм годин седяла, в царювите мазани, на цар съм кюлюми тъкала, а на царица ястъци (възглавници). Бяло бе злато с основа, а жълто бе вътъка. За неделята цевата (?), за месец поврата (?), а за година – нитрата (?) [Тетевен, музея].

наружай се [37] — облечи се (от риза – дреха ?)

Наръч [38]– такова количество пръти, сено, което може да се носи с една ръка

Насвос [31]  – напосока, приблизително, както дойде

Насосвам [13] – удължавам чрез снаждане

Насосвам [18] – свършвам работата на две на три, отгоре - отгоре, (удължавам)

Насосвам [19] – удължавам

Насосване [13] – (косвено) удължаване на история, лъжене

Настойник [6] – майстор, който поддържа в изправност инструментите на работниците в самоковите и видните

Настука [13] – насам

Насчаска [13] – по-късно

Натаралянквам се [13] – напивам се

натерал [37] — накарал

Натра [18] – мярка за дължина на плат, може би колкото един лакът

Натра [18] – преждата (основата) от кросното до ваталите

Натрапунчвам се [13] – идвам ненадейно

Натурник  [53] – нахалник

Натъртвам [38] – наблягам, подчертавам

Нафирквам се [13] – препивам

Нафрасквам се [13] – преяждам

Нафънкан [43]– насран

Нахакан [13] – самонадеян човек

Нахаквам [13] – вкарвам насила

Находам [13] – намирам, от нахождам

Нахохоря  [52] – да се наежа

Нацъфкан [38]– напукан, с пукнатини

Начовкана, нацъвкана  [6] – накълцана

Начоголявам [38]– за хора, натрупват се, събират се около нещо

Не боре те! [5]  – Не се тревожи ! или Нов късмет!

Не ктому [44] – повече не; още не; вече не.

Не обинутися [44] – (да) постъпвам смело.

Не у [44] – още не.

небаре [37] — като че ли, уж

Невеглас [44] – невежа; простак; който не е учен.

Невям [25] – като че ли, може би (не знам?)

Нега Търново [5] = Велико Търново (нега = велик !!!, на какъв език)

негибнат [37] — непипнат

Негли [14] – отколкото

Негли [44] – нима; може би.

недексуаеки [37] — неприемайки, нежелаейки

недоапица (от недоапица) [37] — неочаквано, отневиделица

Недристий [44] – който има широка гръд.

Недро [44] – вътрешност; утроба; гръд; залив.

Недуг [44] – болест.

Неже [44] – отколкото.

Независтний [44] – който не е развален; невредим; достатъчен; обилен.

Неистовно [44] – с ожесточение; с ярост.

Нейлит[15]  -  прил.  Лош. 
Нине [3]  – баба, леля

некни [37] — завчера

Неков, расовач [6] – топка от стопено и застинало желязо, получава се след стопяване на рудата във видните 

Некосненно [44]  – веднага; незабавно.

Нелестний [44] – който не е лъжлив; който не е лукав.

Нелет [44] – не трябва; не бива.

Необинуяся [44] – смело; дръзновено.

Неопалний [44] – който не може да изгори.

Непщевати [44]  – (да) мисля; (да) измислям; (да) смятам.

Нер, нерез  [11]– мъжко прасе

Несланий [44] – който не е солен.

Нест [44] – не.

Неумитний  [44] – неподкупен.

Нехрьо [10] -Мързеливец

Нечилник [13] – непослушник

Нещерче [19] – остър шип за пускане на кръв (също и във вид на ножче)

Неясит [44]  – пеликан.

Нива  [53] – орна площ, название характерно за южните славяни

Нива (българска дума) = поле (славянски еквивалент) [6]

нижница  [46]— наниз (от „низ”-верига, гердан, нещо нанизано)

Николиже [44] – никога.

Нирище [44] – развалини; руини; място, където не се живее.

нити [19,46]— нищелки

Ниц [44] – долу; с лице към земята.

Нички [5] – по лице, паднал на пъпа си (от тук, ничком !!!) – проскинесис !!

Нищелка [18] – две хоризонтални пръчки, подобни на бърдото, но между тях са поставени U- образни конци, наречени скуталци. С помощта на тези скуталци, всеки конец на нагоре и надолу. 30 скуталеца правят една глава, обикновено, платът има по 12 глави.

Нищелки, скрипалци, совалка, маган

Новина [5] – новоразорана нива

Ногалки [13] – кокили

ногата [48]- монета; една куна съдържала четири ногати.

Нодям [13] – оправям

Ножче папачар [6]– нож за рязане на пъпа на новородено бебе (суфикс -ич !)

Нос [9] – носер (къс земя под формата на нос); носура (муцуна, мосура ?)

Нудит[44] – (да) измъчвам.

Нудма [44] – насилствено.

Нуждник [44] – който прави усилие.

Нужер  [49]– човек, който носи нож

Нужер [29] – човек, който носи нож (!!!!)

нунко, нуно [10,37] — кум, кръстник

Нъл [13] – нали

Нътре [5] – вътре !!!

Обавание [44] – врачуване; заклинание; гадаене; магьосничество.

Обавател [44] – който обайва, омайва; чародей; врачка.

Обавати [44] – (да) обайвам, омайвам; (да) очаровам; (да) правя магии; (да) врачувам.

Обада [44] – наклеветяване; оклеветяване.

Обанадесят [44]  – дванадесет.

Обапол(и)[44] – от двете страни; откъм двете страни.

Обата [5] – двамата

Обдръгвам [9] – свиквам

Обет, обетование [44] – обещание.

Обетшати [44] – (да) придам старост; (да се) състаря; (да) стана негоден; (да)

Обещник  [44] – съобщник; другар.

Обзорище [44] – висока кула, от която се наблюдава местност.

Обиди [6] – надушни висулки

обидям  [63]— навестявам, наобикалям

обидям [46] — навестявам, наобикалям

Обиталище [44] – жилище.

Обител [44] – хотел.

Облак [6] – предна дъска на самар

Област [44]  – власт; сила; господство.

Облещи [44] – (да) облека; (да) легна около; (да) обкръжа; (да) създам правила; (да се) спра; (да) остана.

Облук [9] – седло (старинно, от руски !)

обор  [66] – по турски яхър

Оборавил се [38]– съвзел се, опомнил се

Обрензам [9] – изцапам

Обретение [44] – находка; откритие.

        Оброк [14] – обет, заплата

Оброк [44] – заплата за служба.

Оброчище [35] – бившо езическо капище, където са принасяли жертви. Всяко населено място е имало оброчище. Представлява голям камък или високо дърво. В определен ден от годината, хората от селището се отправят към него с икони и хоругви в ръце, носят ядене и пиене. Колят курбан. След храненето се свири и играе хоро. Това се нарича “черковане”.

Обрук, оброк [6] – светец (особено в Карловско). Всяко село си е имало свой оброк, почитан със специален параклис

Обручник [44] – годеник.

Обсолон [44] – срещу слънцето.

Обтока [6] – вид гайтан

Обърдоча [9] – омърлуша

Ов – друг; един.

Овамо [44] – там.

Овде [14, 37] – тука

Овище – оралица – аръша на оралото   [20]

Ово [44] – или.

Овогда [44] – понякога.

Овоуду [44] – от друга страна; оттам.

оградиса [37] — заболее от нагазване на нечисто място

Ограма [6] – слаб инсулт

Огрибка [18, 19] – приспособление за остъргване на нощвите

огръдит  [64] – погрознее (стблг)
оман, омайниче, омайно биле  [64] – девисил

        одвай [37] — едва

Одр, одър [6,44] – постеля; легло, вид стар креват.

Ожък (оджък) [20] – прът за бъркане на жаравата в пещта

ознобил  [55] - направил да измръзне

Озноявам се [13] – запотявам се

Озобати [44]  – (да) поглъщам.

Окатрил [5] – ??

Оклавам [13] – угоявам

оклетия [37] — клетва, заклеване, завет

оклоп  [55] – заключалка

оклоп [55] - заключалка

оклопена [55] - затворена, заключена

Оклопник [28] – войник, облечен в ризница

Оклопница [39] – сабя, която се огъва

оклопница: сабя о. [55] - сабя, която се сгъва

Окоп [18] – поливане, по време на сватба се полива на важните гости.  

Окормител [44] – кормчия; управляващ.

Окормляти [44] – (да) направлявам; (да) ръководя; (да) управлявам.

Окрест [44]  – наоколо; около.

Окроп [18] - горещо вино, смес от вино, мед и чер пипер. Нещо като пелин.

Окроп [2,5,9] – горещо вино с мед и билки, което традиционно се пие в понеделника след сватбата. Тогава се играе и хоро, наречено също окроп.

Окропник [9] – басейн с топла вода

окутра те [37] — тежко ти, горко ти

Олби [41] - точени кори (непозната дума)

олджица, олджици  [37] — лъжица, лъжици

Оловина [44]  – всяко алкохолно питие, което не е гроздово вино.

Оловир [25] – скъп плат за дрехи

Ольшани [48]- бошняци (жители на Босна).

Оляденети [44] – (да) обрасна с тръни, с бурени.

Омакати [44] – (да) обливам.

Оман, девисил [5, 55] – биле омайниче, с което момите омайват либето си, билка дивисил, Inula hellenium, лековита трева

Омети [44] – поли; краища на одежди.

Омола  [13] – досадник

Омустен  [13] – изцапан

Омърфелвам [13] –омачквам

омъхъ, омђшикъ [48]- рало, лемеж на ралото (по славянски соха).

Он пол [44] – противоположен бряг.

Она [44] – те (двамата).

Онагр [44] – диво магаре.

Онамо, онуду [44] – там.

онде [37] — там

Онде [44] – на друго място; там.

Онема [44] – на тях (двамата).

Оно[3]  – състояние, благосъстояние

Онодея [41] - грижа се, правя. Отнася се за всякаква работа - Днеска онодееме кукуруза (копахме, плевихме, брахме - според сезона)

Онсица [44] – такъв.

Опас [6] – пояс

оперено [55] - укр. с пера, обкичено, оградено (общителен, отворен, контактен)

Оперя, опера  [5, 37] – да набия (от пера - удрям, бия), да отрепя, погубя

Оплеша [5] – да оскубя (плешив - оскубан !)

Оплот [44, 48] – ограда; стобор, защита (стблг).

Ополчатися [44] – (да се) готвя за сражение (от пълк - войска).

Оправдание [44] – заповед; устав; закон.

Опро [43]– съпротивление

опулил [37] — огледал

        опърчила [55]  – запретнала

Опът  [49]– наопаки, извърнато, обратно, опъки

Орало [44] – плуг; рало.

Ората (оврътник, оротник, оратник, лапърда, оруглица, орада, гаро, орадия) [6] - название на огньовете, които се палят по празника Сирница

Оратай [44] – орач.

Орати [44]  – (да) ора.

Оратници [5] – факли от слама, които се палят напролет

Оратувам [5] – въртя запалени оратници

оржнал [37] — изцвилил

Орисник [6] – нареченик, реченик (гръцка дума?)

Ортома [11,37,43]– дебело въже

ортума  [55] - дебело въже

Оселский  [44] – магарешки. Жернов оселский – горният голям камък в мелница, който се е задвижвал от магаре.

Осило [9] – жило; пита на оси

Осклабитися [44]  – (да се) усмихна.

осколтнал [37] — блеснал

Оскорд [44] – брадва.

оскържаил се [37] — станал скъперник

Ослаба [44] – облекчение; предимство.

Осля [44] – младо магаре.

Осмак [5] – две крини

Осмарство [9] - кожарство (осмар – кожар)

Осмерицею [44]  – осем пъти.

Осря се [13] – каня се

Острига (острика) [47, с. 327]- див невен, острица

     Острог [11]– виенска закачалка (има се пред вид вертикален, подвижен или неподвижен кол, върху който могат да се закачват дрехи).

Острог [39] – кол, побит в средата на купа сено или слама. Очевидно, едно от двете значения на "острог" е "остър предмет, кол", другото значение е "до течението, до реката".

Острог [44] – земен вал (неточно, точното значение е "укрепление от остри колове").

Острог, оструша [53]  – стъргалка за остъргване на тестото от нощвите

Острога (острог, острук, острика) [47, с. 326-327] – нива, ливада, пасище или гора покрай река. Думата „острог” може да има връзка с думата „струга” – струя, поток, течение, която се среща в повечето славянски езици и има праиндоевропейски произход. В езика на траките основата -str- също е значело "поток, течение, река", сравни тракийските хидроними Струма, Истър. Много подобни дославянски названия на реки са съхранени в леко променен вид от славяните: Сестра, Осетр, Истра – всички те съдържат индоевропейския елемент -стр- "теча".Същият елемент -str- придава смисъл и на българската дума "ждрело" - тясно, скалисто русло, в което тече река, по гръцки "клисура".В такъв смисъл „оструга” може да значи „до реката, при реката”, както „украина, окраина” означава „област на края на държавата, пограничие”. Думата „оструга” е сходна с названието на историческата източноиранска област Уструшана, разположена покрай голямата река Сър даря в днешната област Седморечие.

острогъ [48]- укрепление от заострени колове, плътно долепени едно до друго и забити в земята (или в земен вал). Понякога пред коловете е имало ров, пълен с вода.

Острупити [44] – (да) поразя с проказа.

Остун [20] – дълго дърво, кобилица, за вадене на вода от кладенец - геранило, климало

остьнъ [48]- острия край на тояга, остен.

        Осугаря [9] – късно агнене (агне-сугарче – късно родено агне). В Македония "Сугарен Великден" означава "късен великден".

Осъм, усъм [6] – парче козя кожа за изглаждане на глиненото гърне преди изпичане (усмар = кожар !)

Отава [6] – второ косене на ливада – вторак

Отай [44] – тайно; скришно.

Отвага [28] – смелост

Отвнеуду [44]  – отвън.

Отглава [13] – отговаря грубо

отземнафме [37] — измръзнахме

Отивам за бяла бога [9] – опропастявам се

откинам [37] — отърва се

отклапи=отклопи [55] - отключи, отвори

Отлог [44] – щета; загуба.

Отлукан [40]  – плевник

Отмечат [45] - сарашки режещ инструмент за изземване на ръбовете.

Отнюд [44] – съвършено; съвсем не.

Отнюдуже, отонюдуже  [44] – откъде; защо.

Оток [20] - вид каца или ведро, на която горната част е по-широка от долната (отгоре е по-хилеста, а отдолу е по-шилеста).

Отонуду [44] – от друга страна.

Отреб(ие) [44] – смет; плява; шлюпка.

Отребит [44] – (да) очистя; (да) оскубя.

Отрепка [43]– кърпа за изтриване, изтривалка (също и пачавра, пачавура)

отрешвате [37] — отвързвате

Отрок [3] – дете, крепостник, крепостен селянин

Отрок [44] – слуга (роб); служител; момче до дванадесет години; ученик; воин.

Отроковица [44]  – момиче до дванадесет години.

Отроче [44] – дете; младенец.

Отстъпен [13] – възрастен

Оттоле [44] – от онова време.

Отчегарявам [5, 21] – откъсвам, отблъсквам от себе си (обратното на "да начоголя" - много хора да се натрупат около нещо)

Отчувам  [13, 52] – отглеждам, отхранвам

Отьль (стбл.) [6] – тас

Оусмар [11]– кожар, дума от IX век

Оусмъ [11]– кожа. Във Волжска България тази дума също се е употребявала, със значение „плъст”.

Офлянквам се [13, 38] – овъртам се, разтъкавам се, мая се, мотая се

Охат [19] – едра муха (вероятно се има пред вид охъл – кръвосмучеща едра муха - виж охъл)

Охлепва [13] – изцапва

Охлюдва [13] – готви

Охолен [13] – безгрижен

Охъл [18] - едра кръвосмучеща муха, която се появява в големи количества през горещите летни месеци -  стършел (от старобългарското оха - кръв). Виж охат.

оцетъ, оцђтъ [48]- оцет.

Очеса [44] – очи (множ. число със "-са", като тяло-телеса).

очиклен [37] — отракан, ачигьоз

Очухва [13] – изсъхва

Ошвица [6] – тясна ивица от червен плат

Ошиб [44] – опашка.

Ошуюю [44] – отляво; откъм лявата ръка.

Ощур [9] – род, порода

Ощур, хощур – своенравен човек

Пàсмина  [5] – влака, корен, род

Паберка [3]  – второ бране

Павечерня, павечерница  [44] – малка вечерня.

павлака [55] - мрежа

Паволока [44] – покривало; калъф; пелена; покров.

Павур, пл`оска [11]– съд за пиене

Пагуба [44] – гибел; чума.

Пагур [37] — павур, съд за ракия

Падало [31]  – самодивско място, място за нощуване в планина

паждине [37]  — пада

Пажит [44]  – ливада; нива; пасбище; поле; храна за добитък.

паздер, пуздер, пъздер [55] - клечки, които остават след изчукването на лен или коноп

Пазило, пазилка  [9] – амулет, от глагола ПАЗЯ

Пазич [27] – пазач

пазлак  [63]— камениста равнина

пазлак [46]— камениста равнина

Пазнокти [44]  – копита; нокти.

пазуха [48]- в архитектурата, кривина,надвесен свод, ниша, вдлъбване.

Пайвант [39] – въже с което се спъва кон за предните крака

пайванти  [63]— спънати с вериги коне на паша

пайванти [46] — спънати с вериги коне на паша

пайпус [37] — мързеливец, дембел

Паки [44] – още; отново.

Пакост [44] – гадост; нечистота; мерзост.

Пала [18] - тояга, палка - тояжка. Изразът "да му опаля една тояга" значи да му ударя една тояга. Съществуват и прякори "Петко палата", "Пали Иван", които означават "Петко тоягата", "Иван тоягата".

Пала [3] – вид сабя, весло

Пала [31] – старинно оръжие, брадва, сатър

пала [37] — дири, търси; посяга

Пала [38]– за дете – палавник (има и фамилен прякор Иван Палата)

Пала [57]– старинно оръжие, сатър, брадва (от палеш – меч ?)

паламар [55] - цигански гвоздей

Паламар, клинец  [53, 55] – голям гвоздей, цигански гвоздей

Паламарка [6] – дървена предпазна ръкавица при ръчно жънене със сърп

Паламида [18, 19] – бодлив плевел  

паламида [55, 63] - 1. плевел, вид бодил, Cirsium anverse ; 2. риба п. - паламуд

     Паламут [45] – кожа от волска или биволска кожа за направа на цървули. Суровата кожа стои 30 дни във вар. Измива се с вода и се надслоява с ред жълъди. Три месеца се полива с гореща вода. Накрая се нарязва на парчета (давлън) по 18-20 см широки и 40-45 см дълги. Всяко парче се намазва със сапун и по края се прави ред дупки със замба. Парчето се поставя върху коляното и се оформя носа на цървула чрез зашиване с котнопен конец, намазан с восък. Към носа се зашива гема (езика), през който минава тасмата (пазвала, къръма), с който се навървял цървула. Така приготвения цървул се навлажнявал, слагал върху калъп и се сушел на слънце.

паланка [55] - градец

Паланка [6]–селище междинно между град и село (произлиза от Беленжер? в РЧД - турска?)

палаш [55] - малко куче, пале; ръта палаша - малко ловджийско куче

Палаше [39] – малки кучета, палета

Пале, палешник, палица  [54] – малко куче, кучка

пале, палица  [66] – куче, кучка; пальок – кученце

Пале,палаш [38]– малко кученце

Палестра [44] – място за съревнования.

Палийски [9] – дяволски, проклет (много често фамилните имена издават родови прякори, които характеризират хората от рода. Има фамилно име Палийски, нещо като Куманов или Турчев– лош, проклет човек и род)

Палителище [44] – силен огън.

Палица [14, 43, 44]– тояга, сопа, пръчка, тояжка с която се играе чюлюк (челик)

Палич [27]   – подпалвач

Паличник [44] – ликтор; телохранител; полицейски пристав.

Памукла [13] – муха

Пана [5] – помет, прът с кърпа накрая за почистване на пещ

Панакода [35] – дървен калъп за тесто за изпичане на хляб

пангюра, пандура: п. кошуля  [55] - броня, ризница

пангюра, пандура: п. кошуля [55] - броня, ризница (д-г)

Пандил [9] – обор

Панер [6] – плосък, плетен съд за дрехи

Панта [41]- разхайтен, несериозен човек

Панти [13] – карти

Пануди [5] – посещение при болен, родилка

Панфир [44] – пантера или лъв.

панчуга  [55] - черна, омразна жена (Родопи)

Папер [38]– (не ясно) – “папера му не остана” – (пера ?, паперси -горна част на ризница, подпръси - колан под гърдите на коня. От пърси - гърди)

паперси [48]- горната част на ризницата.

Папин [62] – сбутан, глупав човек

Паприца [18, 19] – дървен къс, вкопан в горния хромел за да го върти

папя [37] — патка

Парак [19] – парче сирене, сланина

параспор [37] — неỳреден човек (!!!!)

Параспул [38]– небрежно, необмислено (гр. ?)

Паратько  (в Родопите) – лошо

пардусъ [48]- барс (ирански – планински тигър, леопард, който обитава района северно от дн. Техеран). Барсът е тотем на някои ирански племена (берсили), родствени и влели се в състава на ранните българи. От това название идва българското лично име Борис.

Парез [9] – изоставено лозе (подобно на паресник, паресница)

Парити [44] – (да) летя; (да) вися във въздуха (като пара).

Парлак [21] – късове (остатъци), които овчарят представя пред стопанина, за да му послужат като доказателство, че овцата е изядена от вълци

        Парлега  [64] -дума, която се използва само из селата около Етрополе, Правец, Ботевград (по-рядко). Означава: “вероятно, може би”.

парнаре [37] — храсти

Парсник  (в Родопите) - прясно мляко

Парта [3]  – везан нагръдник, кърпа

Партакеш [3, 38]  – парцали, косвено багаж, вещи

Парти [3]  – стари дрехи, вещи

Партии [6] – дървета, подпрени отстрани на колибата

        Паруш [23] – добър певец

парясам  [55] - напускам, оставям паряскова

Пасемце  [53] – снопче нишки при тъкането

Паскудан [19] – свирка от тръстика, пискюн

Пасменце (пасмина) [49]– гранка, навита на чиле прежда

Пасменце [29] – част от навита на чиле прежда, гранка, пасмо

пасмина  [55] - род, корен, влака

Пасмина [39, 43]– род, порода, потекло

пасмина [55] - род, корен, влака

пасмо  [64] - обработена за предене вълна, гранче, чиле

Пасмо [11, 13, 18, 19] – обработена за предене вълна; част от навита на чиле прежда

Паспал [24] - прах във воденица

Паст [3] – гърло, уста

паструн, пастрог, пастрок, поструга   [3, 55] - втори баща

Пасулка [38]– молец (от тук, спасвам)

Пат [3, 6] – дървено легло, нар, одър, креват

патаног=патоног   [55] - с бели копита, с бяла козина на краката

Патарок = патър = паток, гъсок (!!)[38]

Патика  [53] – пола от черга

Патоки [38]– последното количество от ракиения дестилат (славянска)

Патоног, петоног [5]  – тъмен кон с бели ивици при копитата

Патрав [38]– кривокрак, разкиркинечен („шатрав-патрав”)

Патъм [13] – патя

Патър [18] – обувка (остаряло).

пафти [55] - украсени метални закопчалки на колан

Пафти = пуфти = чапрази  [6] - (т – частица за множественост ?)

паха [55] - цена

Паха, пахана  [5] – цена

Пацок [19] – голям заек

Паче [44] – по-добре; повече.

Паче естества [44] – свръхестествено.

Паче слова [44] – неизразимо.

Паче ума [44] – непостижимо.

Пашкул  [53] – парцал

Пашкул [36] – бълг. дума, по славянски "кожурец"

Пашмаги [20] - чехли, направени от изрязани стари обувки или подпетени обувки.

Пашпалуга [18, 19] – игра между моми и ергени на седянка с палене на памук

Паянта [6] – диагонална греда в стена. Хоризонталната греда се нарича сантрач, а вертикалната – дирек.

Паянтова стена [6] – стена, зидана с паянти, сантрач и диреци

пђнязь [48]- монета.

Певк, певг [44]  – иглолистно дърво.

Педя [6] – разтояние между върховете на палеца и кутела на разтворената китка

Пезул [5, 18, 25] – място за сядане край огнището (от гръцки ?),издадено или вдлъбнато място в стена като лавица, обикновено край огнище, кланик

пей [37] — което се плаща отнапред, преднина, задавък, капаро

Пейгамбер (перс) [1, 2] – праотец, пророк, посланик

пекливо   [55] - горещо

Пекло [44] – горяща сяра, смола; огън, който не престава, който е постоянен.

Пекол, пеколски   [55] – пъкъл (ад), адски

Пела  [57]- двойна секира

Пела [31] – двойна секира

Пелешки [5] – сребърни украшения за глава

пелешки [55] - накити за глава

Пелка [21] - трион, бичкия (Търновско)

Пелте [43]– гъста течност от сока на плодове, гъст сок

Пентъм се [13] -  работя пряко силите си

Пенюга  [53] – пън, дънер

Пеняжник [44] – сараф.

Пеняз [44] – дребна монета.

        Пепкам [42]  – спя (детски речник)

Пера [18] – спускам се да бягам

        Пералкя [5] – бухалка (глаголът “пера” идва от порат – бия, бухам. От същия глагол идват и думите праскам, фраскам, фрът, брадова, прът)

Перане [13] – пране

Ператник [38]– голям котел за топлене на вода и готвене (от глагола "пера"?)

Перашка [7] – боядисано яйце

Пергел [45] - сарашки инструмент за чертане на кръгове.

Пергел [6] – древен инструмент при леене на камбани

Пергишин = пергиш [38] (не ясно) – среща се в изразите “дрът пергишин” (възрастен човек, който с нещо не е приятен) и “нашият пергишин” (нашето пораснало буйно момче, което ни създава главоболии). “Пергишин” може да идва от подобна албанска дума за лоши дрехи.

Пердах [57]– бой

Пердах-чук [6] = медникарски чук

пердуи [37] — перушина

Пердух  [52] – перушина

Пердух [3] – пух, перушина

переводъ, преводъ [48]- оригинал за копиране.

Пери [8]– пари

перишан   [55] - украшение за глава с форма на перо

перишан [55] - украшение за глава с форма на перо (перушан ?)

Перкулясам [15] - да полудея (да стана на перко, да изперкам).

Перник  [9, 31] – китка, китка от пера

Перник [57]– китка (от пера)

Перница  [51] – възглавница

Перница [5, 37] – (1) възглавница, (2) – водно колело с перки

перница [55] - китка; възглавница

Перо [6] – топореста горна част на копач, използната за сечене като брадва

перпелеш, препоречка, пряперица [55] - (от “преперица”) пътпъдък

Перпер, перперек [9] – златни пари (гръцка)

перперида [55] - пуяк

Перси, пърси [44] – гърди; предната част на тялото.

Перст [44]  – пръст; прах; земя;.

Перунград [47, с. 338]- топоним в Северозападна България

Перуника [11]– Iris germanica – цвете, наречено на бог Перун, главния бог на протославяните, богът на гръмотевиците и светкавиците. Съответства на Зевс, Юпитер и Анишър (Янкул).

Перушан [15] - м.  Лековерен, глуповат човек.
Пляка [15] - ж.  1. Сгурия
Почепен [15] - прил.  Развратен. 
Пущарак [15]  -  м.  Глуповат, доверчив човек.
Порез [16]  – тежък данък
Петала [1] – подкова (от пета + ал)

Перчез [5] – перчем, вид прическа (суфикс -ез!)

Перчем = чомбас, чембас [6]

Песар (Бесар) [47, с. 335]-предполагаемо старинно лично мъжко име, вече изчезнало. Произходът на името е неясен и се търси в трако-мизийския език (беси – трак. племе). Като имаме пред вид, че при хазарите, народ родствен на прабългарите, е имало лично мъжко име Писах (хазарски пълководец), а в старобългарски е имало лични имена от вида Писота, може да се мисли и за прабългарски произход на името.

песница   [55] - юмрук

Пестовати [44] – (да) гледам, бавя дете; (да) възпитавам.

Пестун [44] – възпитател; педагог.

Петел [13] – средата на динята (в с. Самуилово - патка)

Петлявя се [13] – мотая се

петопая   [55] - с пет опашки

Петура [5] – точена кора за баница

Пехера [5] – свекърва (родоп.)

Пехра се [13] – важнича

Пехца = песца = видна = вигна [6] – пещ за топене на желязна руда

пехър, [55] -а [55] - свекър, -ва

пехър, -а   [55] - свекър, -ва

Печат [44] – пръстен. В средновековието някои пръстени са играели роля на печати.

Печел [9] – печалба, от печеля

печкале се [37] — препирали се

Пешкеш [5, 37] – дар, подарък

Пешкир [Тетевен, музея] – кърпа за глава

Пешкюн [6] – тезгях (в Габрово)

пешѝн [37] — по-рано, най-напред

Пещемал [6] – название на престилка в много краища на България (персийска дума); долният край на престилката

Пещися [44] – (да се) грижа; (да) имам закрила.

Пиво [44] – питие; напитка.

Пиган [44] – седефче; трева.

Пижок [16] - охлюв

Пиздя се [13] – хленча (пизда = извор)

пизма [55] - мест, отмъщение

пизмит [37] — мрази, ненавижда

Пизмя [5] – мразя, отмъщавам

Пиклещисвам [13] – ядосвам

пикни [37] — пъхни

Пиллек [5] – орел

Пиляч [43]– пилци (от пилич)

пингюкь  [63]— ниско, дребно

пингюкь [46]— ниско, дребно

Пинджурче  [64] – врабче

Пинкам се [43] – работя мудно, бавно

Пипа [19] – пуйка, биба

Пипкав [38]– бавен, муден, несръчен

Пира [44] – торба.

пираксувам се [46]— притеснявам се, кахъря се

Пиралка, чукало  [53] – дървено чукало за лен и коноп

Пирга [44] – кула (гръцка).

        Пиргич [13] -  мръсник (? от пергиш, пергишин – старец, противен дъртак – Ст. Илчев (не убедително). Думите пергиш, пергишин и пергич са неясни, но имат отрицателно, укорно значение. В тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци пергишин означава ”зле облечен човек„. Етимологията е неустановена.)

Пиргя [13] – кося трева с коса

        Пирдав – пера, перушина (бълг ?)

Писев  [54] – мръсен

Пискати [44] – (да) свиря на свирка.

Писмя [44] – буква; графичен знак; буквален смисъл.

Писюк [6] – одър, креват

Пита, буфта, рафта, гвоздей [56] – названия на действия от детска игра от Пловдивско, означаващи: удрям с длан (пита); удрям с юмрук (буфта); късам, ръфам (рафта); мушкам като с гвоздей.

питач [37] — просяк

Питло  [54] – бавно

Питомий [44] – отхранен.

Пиф [19] – събраните на сватба подаръци и пари

Пихтун [43]– пияндур, пияница

Пичия [38]– бакалска кесия, навита от хартия като конус

Пишижък [13] – пъргав

пишкаль  (в Родопите) – трън

Пишкам [13] – бода

Пиштурак [13] – клозет, нужник

Пищимàл [18] – тясна изтъкана на шарки престилка, думата е персийска. Общобългарско название на престилка от женската носия (осм. турск?)

Пищимал [19] – тясна изтъкана на шарки престилка, елемент от народна носия

Пищимал [41]- малка домакинска кърпа (персийска - осм. турск.)

Плав [9] – рус и синеок човек

Плави [44] – ниви.

Плавий [44] – зрял; със сламен цвят.

Плавой [19] – вълна

пладнина   [55] - планина

Плажица [20] - хоризонтална дъска на плуга, върху която се закрепва лемежа (от "плаз" - плазило на шейна)

Плаз [11, 18] – плъзгащата се дъска на шейна

Плаз [6] – шейна, санка, санъц, сенилец, санаре

Плаз, сани, санка  [53] – частта на щейната, по която тя се плъзга

Плаз, су [6] – греда в мутафчийски стан

плака (плака сапунь)  [63]— калъп сапун

Плака [3]  – плоча за писане

плака [46]— калъп сапун

плака: плака сапун [55] - кълъпче, (плоско) парче сапун

Плакя [27] – баница (от тук блат, плачинга)

План [6] – вид ренде

планина  [55]  - пладнина, пладне, обед

планина [55] - пладнина, пладне, обед

планица, планице  [63]— ягода, ягоди

планица, планице [46] — ягода, ягоди

Плантика  [5] – панделка

Пласа [19] – валмо вълна

Пласа [35] – вързоп от остригана вълна

Платъ [47, с. 155]- стблг. –рът, бърдо, рътлина

Плачинга [4]  – баница

Плащаница  [44] – погребален саван; покривало; платно; плащ.

Плесна [44] – стъпало; ходило.

Плесница [44] – обувка от типа на сандалите.

Плетиво, космене [5] – стар обряд при кръщаване на малки деца

плеше [55] - играе ръченица (Странджа)

Плещи [44] – рамене.

Плинфа [44] – тухла.

Плитар [11]– кирпич

Плищ [44] – вик; шум.

плищь [48]- шум, врява.

Плот [14] – плет, дървена ограда

плоча [37] — подкова

площица, прющия [55] - плочица, плосък, тънък камък, каменна плоча

Плъст [3]  – вълнена престилка

Плъхти [38]– пъхти, дъхти, пуфти

Пльов [6] – квадрат

Плюгавец [31]  – охлюв

пляна   [55] - пелена

Плясалище [44]  – театър.

Плясица, плясавица  [44] – танцьорка; актриса.

по прелу [37]  — напряко

побащим   [55] - действуващо лице в сватбата, стари сват

побащим [55] - действуващо лице в сватбата, стари сват

Побер [9] – реколта

Побив  [29, 49]– завършек

Побръсти (бръсти) [9] – паса най-горната част от листата (на английски browse !!!)

Побъзиквам, подбъжиквам  [13] – ядосвам, провокирам

побъркал [37] — потърсил

повабил [37] — помамил

Повапленний [44] – боядисан; избелен.

Повесмо [38]– плитка от червен или кромид лук

Повест [44] – разказ.

Повет, скребър [6]  – растения, от които се плетат кошници

Поворка [62] – къса връв, конец, с който се дърпат кукли

повясимо, повясмо, повясло [55] - количество извлачен, вълна, лен, коноп или памука което се завързва на хурката

Поган [2,3] – миша мръсотия, мръсотия

Поганец, миш [5, 6] – мишка

Поганец, стафурец  [53] – плъх

Поганово време [35] – времето между 6 и 18 януари

поганци   [55] – мишки, плъхове

погон [55] - мярка за земя, около декар

погребъ [48]- яма, тъмница.

пода, поди  [46]— отивам, отивай

Подбелвам  [13] – запържвам

подбяла   [55] – разсъмване

подбяла [55] - разсъмване

Подвои [44] – отвесните части от касата на врата.

Подгепцвам [13] – подхващам (от гепя – вземам, крада, нострадическа дума в много езикови семейства)

подгибвит [37] — закача

Подевка [6] - малка мома (под девка, девица ?), която има кака

Подзим, подзиме [5]– есен (родоп.). Подобно на пролято – пред лято, пролет

Подквас [13] – кисело мляко

Подкокоросвам – настройвам, насъсквам (за хора)

Подкокоросвам [1] – подстрекавам

Подметка [18] – чехли, подпетени обувки (преносно – човек без воля)

Подмол [6] – закътано място във водоемите, където се крие рибата

подница  [64] - плитък глинен съд за печене на хляб

Подница [18, 19] – глинен съд за печене на хляб и баница

подница [55] - глинен съд за печене на хляб; зимник, изба под къщата

Подница и връшник  [53] – глинен съд за печене на хляб и метален капак

Подобник [44] – подражател.

Подпетар [18] – лятна обувка с формата на чехъл

Подпетъци [13] – подпетени обувки

Подплес [31]  – полегато, отстрани, под ъгъл

подпрег, подпързи, потпързи [55] - широк ремък около корема на коня, който крепи седлото;  колани за впрягане на кон; колани, които се поставят под гърдите на коня (пърси = гърди)

Подпърг [5] – колан за кон (също и подпърси - под гърдите)

подрум [37] — зимник

        Подскрежавам – подплашвам, уплашвам (скрез = страх, уплаха)

Подскрежен [28] – наежен, неспокоен, настръхнал

Подслон (идва от думата слон) [35] – предверие

Подува  [52] – кърми

Подшилям [13] – подострям

подъкладъ [48]- потник под седлото на коня.

Подявка [39] – мома, която има по-голяма неженена сестра

Поелику [44] – тъй като; защото; доколкото.

Поелику аще [44] – колкото и да.

Пожрети [44] – (да) принеса в жертва.

Позде [44] – късно; не рано.

Позобати [44] – (да) изкълна.

Позорище, позор [44] – многолюдно зрелище.

покасниме [37] — похапнем

Поклоп(е)но джубе [5] – ризница

поклопе   [55] - затворена горна дреха за в бой (КУПЕ = РИЗНИЦА)

поклопе [55] - затворена горна дреха за в бой

поклопено джубе   [55] - ризница

поклопено джубе [55] - ризница

поклопито: джубе п.  [55] - затворена дълга горна дреха

поклопито: джубе п. [55] - затворена дълга горна дреха

Покрекло [41]- (бахур) -вид колбас, направен от вътрешностите на прасето

Покров [14] – покрив

покуто  [63]— дръзко, напористо

покуто [46]— дръзко, напористо

Пол [3]  – златна монета, равна на 20 лева

Пола [6] – плат от козяк

полагер   [55] - полица

Поладинка [13] – женско пиле, ярка

Поладка [13] – млада кокошка

полатка  [66] – млада кокошка, ярка

Полвак  [42] - котел с вместимост 8 л

Полез – първо посещение рано сутрин (на 21 декември ?), носещо сполука – несполука

полез [55] - първо посещение сутрин рано на Игнажден или в който и да е друг ден в къщи, за да се донесе щастие или благополучие на домакинството

Полезник, полязник, сполязник, полазник  [6] – първият срещнат човек на 22 декември, началото на прабългарската нова година (правилното е "сполязник" "сполез"- от спорен, сполай - успешен, да ти е спорно! С течение на времето началното "с" е отпаднало)

полено [37] — цепеница

полиц   [55] - след планински наклон, ниско, равно място

полкъ, пълкъ, плькъ [48]- войска, тълпа, битка.

Полма [44] – наполовина; на две.

Полог [49] – две-три ръкойки, събрани наедно.

полуга(р)  [55] - 1. заграда за добитък, зимна кошара; 2. планинско пасбище

Полугар [47, с. 347] – лятна кошара за овце

полугар [55, 57] - 1. заграда за овце, добитък, зимна кошара; 2. планинско пасбище

Полугар, пологар [4,5,31] – зимна кошара за овце

Полугарник [5] – пакостливо куче, което ходи по полозите да яде яйца

Полугаря [1] – кокошарник

полуегреци [55] - кошара за затваряне добитъка зимно време; полугар

Полупци [19] – съд за сол – всъщност похлупци

Поляз (всъщност споляз) [43]– първо идване в къщи (на 22 декември)

поляз, споляз [55] - първо посещение сутрин рано на Игнажден или в който и да е друг ден в къщи, за да се донесе щастие или благополучие на домакинството

Помати [44] – скрижали върху архиерейските мантии.

Померя [5] – навредя

Помет [20, 43] – метла, прът с мокър памук (кърпа) на края за очистване на пепелта, преди да се метне хляба

Помизати [44] – (да) мигам.

пон(ни)ца   [55] - зимник, изба - понци - зимници, мази

поника   [55] - яхър

Понор – пещера (синоним за пещера в Зап. България)

Понос, поношение [44] – позор; безславие.

Поносен [31] – горделив

понуда  [64] - закуска за болен

Понуда [6] – хубава храна, баница, плодове и др., която се носи на болен. В Македония понуда значи “предложение”.

Понуди [43]– обредно ядене на третия ден след раждането на детето.

понуди [55] - занесе храна и питие на болен

Понудица, понуда  [53] – храна, която се носи на болен

Понци [5] – зимник, изба

Понява, понявица [44] – кърпа за ръце и лице.

Пооблещися [44] – (да) облека отгоре други дрехи.

Поострити [44] – (да) наточа.

Поп [6] – подпорна греда, поставена под билото на покрива

попинъ [48]- поп (сравни стопан – стопанин)

Поплаки [5] – оплакване (суфикс по !?)

Попник [18] – глинена подложка като конус, която се подлага на подницата

Попник [19] – глинена подложка като конус, която се подлага на подницата

Попраг [6] – колан

Поприще [44] – мярка за дължина, равна на хиляда крачки или денонощен преход.

Поприщен [13] – надрискан (от поприч ?)

Попържам [3]  – псувам

пора   [55] - възраст

Пора [13, 18,20] - време, възраст (той е твоя пора - той има твоята възраст)

Пореватися [44] – (да се) стремя; (да се) движа.

поревка   [55] - приискване, пожелание, прищявка

поревка [55] - приискване, пожелание, прищявка

Порез (поряз) – тежък данък
пособкини [55] - породени една след друга сестри

Порекло [3]  – потекло

Поречение [44] – обвинение; жалба; упрек; укор.

Порещи [44] – (да) обвиня; (да) укоря; (да) осъдя.

пориза [37] — послуша

порода [48]- рай (от paradisus – авестийска дума).

Поругание [44]  – безчестие; хула; възпаление; язва.

Поругати  [44] – (да) обезчестя.

поруге [37] — подиграе

Порука, повика, подзова  [5] -(предлог –по!!??)

Поруквам [13] – повиквам

Порфира [44] – вж. Багряница.

Порча [44] – отрова.

Поря [20] – желязна конусоведна втулка, набита по оста на главината на дървеното колело на каруца, в която влиза оста на дингила, пория. (от бурия - турц.?)

Поряз [11]– северен вятър (гръцк. бора- север)(откос на коса, стърнище и др.значения)

Пос [3] – кожа, кожена шапка

Посеница [13] – ръченица

Посерич [13] – посерко, недорасъл, малък на възраст

Посинец = ръченица, вид български танц [38]

Посиня [5] – осиновя

Посолон [44] – като слънцето; от изток до запад.

        Посопци [26] – едномесечета – деца, родени в един и същи месец (Кюстендилско). Считало се, че ще имат еднаква съдба и ако едно от тях се разболее и умре, същото ще се случи и на другото.

Поспинча [1] - да слепя криво, ляво

Поста = чакъм [6] – ивица окосено или ожънато място

Постав [31] – дъсчен съд за грозде и вино, корито на река

Постав [5] – кораб за грозде

Постав [57]– дървено корито за грозде, чешма (нещо огънато)

Постали [31]  – обувки

Постат [31, 39]  – ивица от нива, която жътварите оженват на едно минаване

Постат [57] – ивица от нива, която жътварите оженват на едно минаване

постот   [55] - ивица от нива, която наредените жетвари оженват на едно минаване

Пота [6] – съдче от глина или графит за топене на метал

Поткнутися [44]  – (да се) спъна.

потомит [37] — затрие, погуби

Потоморя [43]– (глагол) – да се изправя и стоя като истукан (!!!!). Потомортя.

Потомя [5] – загубя

Потон [25] – 1. Таван, 2. Под (дървен)

Потон [35] – предверие за втория етаж

Потон [6] - название на жилищно помещение в българска каща (Родопи)

потон(ч)е   [55] - одър в къщи; таван, под; отворена стая в горния кат на къща пред другите стаи, преддверие; чардак, трем; яхър

потон(ч)е [55] - одър в къщи; таван, под; отворена стая в горния кат на къща пред другите стаи, преддверие; чардак, трем; яхър

Потонница [6]  – дървен под на кола

По-тора [20] = по-сетне, после (тора - сега на гръцки. От тук идва и втараси - навреме, в навечерието)

Потормисвам [1] – присламчвам, присвоявам

потпързи   [55] - колани за впрягане на кон (под пърси – под гърдите)

Потра  [54] – довечера

Потребник [44] – питка.

потресе ми се  [63]— омръзна ми

потресе ми се [46]— омръзна ми

потури   [55] - мъжки горни гащи от вълнен плат, широки и набрани горе, с постепенно стесняващи се дълги крачоли

поуполтиле [37]  — поуспокоили

Поущати [44]  – (да) поощрявам; (да) подбуждам; (да) наставлявам; (да) поучавам.

Похарие [28] – поквара, развала

Похлупци, захлупци – дървен съд около 1 литър с плътен захлюпак (капак)

Почек [38]– на вересия (вересия е турска дума)

Почерпало [44] – ведро.

Почити [44] – (да) се успокоя.

Почка [6] – забучена пръчка в нивата, ливадата са отбелязване на граница

Пош [31] – кърпа

Пош [57]– кърпа

пошки, пъшки   [55] - семки от тиква

пощерица [37] — заварена дъщеря, падчерица

поята   [53, 55] – лятна кошара за овце

Поята  [58] — кошара в полето
Приида, прида  — приближа, преминавам, дойда
Припирам  [58] — бързам, настоявам упорито
Преслоп, преслап — седловина
Пресол  [58]  — кисело зеле
Пъртина [58] — пътека, проправена в снега

По̀ята [5] – лятна кошара, колиба, кошара

Пояти [44] – (да) взема.

Праз [5] – нескопен овен

Прамик, прамиче  [35] – кичур

Прапор [5] – пряпорец, знаме

прапур [55] - знаме, сватбено знаме

Прахуница [6] – гъба, от която се прави прахан за палене на огън

Праша [13] – окопавам насаждения

прашул   [55] - прах

прашул [55] - прах

Пращина [38]– джибри

Превал [47]- хълм, през който минава път

превара [37] — измама

превез=превес [55] - було на невестата

Превезло  [52] – кръгла дръжка на котел

превес, прекромка  [64] - було
рида  [64] - кърпа за лице
римизяна  [64] - червена с жълт оттенък

преврашча се [37] — бори се, състезава се

Прегач [5] – престилка

прегач [55] - престилка

Предложение [44] – жертвеник; мястото в олтара, където се намира жертвеникът и се пазят свещените съдове.

Предой, мандра [5] – отбиване на агнетата на 3 юни (родоп.)

Предпряда [44] – вж. Багряница, порфира.

презкочник [55] - женски накит за глава

Преизлиха [44] – силно; много; жестоко.

Преисподний [44] – най-ниският.От тук преисподня (ад, пъкъл)- най-ниското място.

Прекарвела [5] – прекръстила

Прекоросвам [28] – наричам някого с прякора му

Прекъния [13]  – закъсване

Прелест [44] – измама.

Прело [13] – прежда

Прелог  [59] – нива, оставена без обработка няколко години

Прелог [32] – нива, оставена без обработка няколко години

Прелюби [44] – прелюбодейство.

Премъндоля [28] – заключа (от мандало - РЧД - турцизъм?)

Преподобие [44] – святост.

Препона [44] – препятствие.

Прескамбичвам [57]– премятам през глава

Прескълбачквам, прескомбичквам [31]  – премятам се през глава

преслапе [55] - издигнатини; превал през планина

Преслоп [31]  – превал, седловина

Преслоп [57]– превал, седловина

преснел   [55] - стубел, дървената или каменна ограда на кладенец

преснел [55] - стубел, дървената или каменна ограда на кладенец

престол   [55] - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите

престол [55] - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите

претила [37] — тлъста

пречеле   [55] - металически накит в вид на корона

Преш [6] – голям чувал за жито

прешевци [55] - козиняви черги, постлани в кола с ритли за товарене (прешево?)

Прещило [38]– връв, ластик за връзване на гащи

Придел [44]  – малка църква, пристроена към главния храм.

Приделати [44] – (да) нарастна; (да) увелича; (да) донеса.

Прижиза [13] – припича

Призло [20] – дръжка на кофа, бакър, кошница

Приковаден – изгърбен [с. Самуилово, Старозогорско]

Прикоковаден – приведен, пригърбен (за човек)

Прикуп [44] – печалба; доход

Прикя  [52] – зестра, мена, дарение на булката

Прикя, спат, руба, товар, придан [6] – дар на булката

Прилепчосвам – присвоявам, глагол образуван от думата „липса”; да направя да липсва [с. Самуилово, Старозогорско].

Прилог [44] – приложение; желание да се направи зло; злоба; клевета.

Примълно [13] – задушно

Принга [11]– мост от едно дърво (в Родопите)

Прингал [35] – капан за птици

Принка [6] – везмо върху пола

Приобряща [44]  – полза; плод; корист.

Припирам се [13] – споря

Припор [31]  – стръмнина

Припор [57] – стръмнина

Припърт [13] – припрян

Припъртия, припър [13] – нетърпелив човек

присламче, присламчуве  [37] — примъква

Присний [44] – скъп; близък.

Присно [44]  – непрестанно; винаги.

Присое  [53] – сухо, слънчево място

Пристикъм [13]  – варя дълго

Пристъл [13] – свястен

Прит, прид  [5] – добавка

Притвор [44]  – вход за храма.

Притка  [53] – кол, около който се увива влачещо се растение

Приткар  [53] – сорт фасул

Притон [20] - затвор 

Притреб [13] – нужда

Притча [44] – иносказание; загадка.

Притяска [6] – валка, прът подпряна върху купа сено за да я пази от вятър

Пришка [13] – рана

Приядка [25] – десерт

Проболеря [28] – да забогатея

Провален [13] – продупчен

Провалям [13] – продупчвам

проглина [55] - паричка

Прозябнути [44] – (да) разцъфтя; (да) израсна; (да се) развия.

Прокопсано [5] – сполучливо, удачно (да прокопсам! - гръцка?)

Прокудя [14] - (в стбл. - да похуля, поругая) - да прогоня, пропъдя

прокъ [48]- остатък.

Промесил [28] – който има бели коси

Промка [28] – тясно минушка, прелез през стена

Просаждам [6] – садя зеленчук повторно

Просеник [43]– хляб от царевично брашно

Просенил се [38]– изтънял от носене, изтъркан (за плат) !!! (Може би от тук идва етимологията на старобългарското “просинец” – декември, месецът с най-късите дни в годината!!, thin - тънък (англ.))

Простий [44] – стоящ право; прав; чист; който не е смесен.

Просура [25] – малко хлебче за литургия (просфора ? не е ли гръцка)

Протка [5] – малка врата

Проток [5] – решето

Прощъпулка [3]  – прохождане

Пругло [44] – капан; примка; мрежа.

пругь [48]- скакалец.

Прудний [44] – неравен; каменист.

Пружатися [44]  – (да се) съпротивлявам (оттук – пружина); (да се) мятам в припадък.

Пружя [5] – протягам

прусаш [37] — ходиш ситно, ситниш

Прусна [5] – ходя със ситни стъпки

Пруст [6] – название на жилищно помещение в българска каща (Жеравна)

Пручка, пречка – мъшкулка [6] – мрежеста украса по ръкавите на женска носия

Пръвнина  [49]– първо либе, първа жена

Пръждома [9] – отивай при дяволите (пръждома значи пъкъл, ад - от пържа - печене)

Пръквам  [9] – раждам

Пръкнал се [38]– появил се изведнаж, неочаквано, косвено – родил се

пръпнали   [55] – хвръкнали

пръпнали  [55] – 1. хвръкнали; 2. родили се

Пръснопара [13]  – прахосник

Пръчкав  [52] – шарен, на ивици

Пръщина [6]  – остатък от смачканото грозде след извличане на ширата

Пря [44] – спор; тъжба; безпорядък.

Прябош [31]  – на бос крак

Пряжмо [44] – пържена храна.

Пряло  [49]– пласт

Пряло [29] - пласт

Пряпор [5] – знаме

Прясол [19] – солена вода, саламура

Пужел  [53] – вид мекотело

Пужел [9] – охлюв

Пуздер [39] – кълчища

Пуздер, пуздра  [52] – мършаво месо (?)

пука   [55] - пие

пука – пие, умира

Пукница [13] – ракия, пиене на ракия в голямо количество

Пукъл [13] – саможив

Пуле  [53] – пърле, малко магаренце

пули [37] — гледа

Пулпас  [53] – продълговат плитък кош за малки бебета

Пульпас [5] – кош за вълна при пране

пульче [37] — кокошле

Пунга [19] – мехур

Пурдотин [13] – проклетник (другаде - който много яде и от там (според БЕР)- пърди?!)

Пуска [19] – свински мехур (може да има връзка с “плоска” – съд за вода, ракия)

Пустало [5] – мършаво, кльощаво (от тук клетвата – пусто да остане !)

Пустиня [44] – уединено, малко обитавано място; манастир, разположено далече от населено място.

Пустити [44] – (да) пусна; (да се) разведа.

путаря   [55] - пожарище

Пути [44]  – вериги; окови.

Пучина [44] – водовъртеж; море.

Пущ [3,21] – развратник (някъде се казва, че е турска)

Пущеница [44] – разведена жена.

пущина   [55] - дяволска работа

пущина [55] - дяволска работа

Пциди- [18] скрепените дървени дъги, които съставляват външния кръг на колелото на кола

Пциди [19] - скрепените дървени дъги, част от външния кръг на колелото на кола

пъздер  [63]— твърди части от ленено или конопено стебло

Пъздер [11]– изсушена част от стрък на растение

Пъздер [2] – твърдо стъбло на коноп (по-общо - пън, дънер)

Пъздер [28] – кълчища, клечки, смет

Пъздер [43]– дребна вълна

Пъздер [43]– стръци от памук, коноп, лен

пъздер [46]— твърди части от ленено или конопено стебло (т.е клечка)

Пъздер паздер) [3] – твърд стрък (на коноп)

Пъздер, паздер  [55] - клечки, които остават след изчукването на лен или коноп

пъздер, пуздер   [55] - клечки, които остават след изчукване на лен или коноп; кълчища

Пъздер, пуздер, паздер  [53] – некачествени конопени влакна от конопени отпадъци

Пъздерки, паздерки [41] - последните плодове по дърветата и храстите (несигурно)

Пъзлив [13] – страхлив

Пъкъл [38]– ад, преизподня

Пълехура [13] – човек без авторитет

Пълея [13] – желая силно

Пълъспур (параспул ? с. Гита) [13] – небрежен, непохватен, лошо облечен човек (от парез – изоставен, човек за когото никой не се грижи – гръцка?)

Пънар [9] – пън

Пънгъртия [13] -  лека жена

пъндур   [55] - пазач (унг. Срб.)

Пънчуга, пенчуга  [54] – пън

Първак, вторак, мъток [6] – последователни части от дестилацията на ракия , розово масло и др.

Първен [25] – най-напред, по-рано

първиче [37] — първо посещение на момините родители у младоженците

Пърг [28] – сила, пъргавина

Пърдигерен [13] – фуклю (който опърдява герена с хвалбите си)

пържар   [55] - пожар

Пържол [9] – охлюв

Пърнар  [59] – вечнозелен дъб (има и фамилно име - Пърнаров)

Пърнар [32] – вечнозелен дъб

Пърпав [9] – шавам

Пъртено [43]– вид платно, тъкано с две нищелки

Пъртено кръстче  [6] – половин кръстче – вид везмо

Пърхул [13] – мехур на кожата

Пърцък, пръцак [5] – плитка от коса

Пърч [9] – сила (от пъргавина)

Пърчат [9] – силен

Пършив [28] – крастав

пърътисано [55] - изоставено

Пъсен [13] – черен, мръсен, мургав

Пъска, пъшка  [13] – семка

Пъсно [13] – тъмно, черно

Пъсулка [13]  – молец

Път – пътар (пътарин в Македония) – човек, който се грижи за пътя – пътарина – пътна такса

Пътак [13] – глупак (вероятно от паток – косвено; патка - глупачка)

Пътир [13] – паток

Пътище [13] –помен за покойник

Пътлъ [13] – млък (неясен глагол, не е ли заемка)

Пътлънгачка  [13] – книжна бомбичка

Пътро [13] – ум

Пътъци [13] – обувки

пъха   [55] - цена

пъха [55] - цена

пъходи [55] - клетва да не се ожени никога

Пъчла, пъчлю [13]  – фукла, фуклю (който се пъчи)

Пъшка = семка [38] (от пъп ??)

Пъшки  (в Родопите) – семки

Пюзюл [19] – място за сядане край огнището

Пяд, пяден [44] – мярка за дължина, равна на три длани, всяка длан е равна на четири пръста, а пръстът е равен на четири зърна.

          Пяст [44] – пестник, пестница,юмрук (юмрук е турска заемка).