РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

(част К-Л-М) 

Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

          кабада [55] - сербез човек (виж кавада)

Кабаница [1] – горна дреха, плащ, клашник

Кабаница [5] – ямурлук

Кабле [11] – от каблица (стубла)

          Кавада [35] – рокличка от вълнен шаяк, с която ходели децата до 12-та си година, независимо дали са момичета или момчета. Дете с кавада не трябва да се търси за работа, то има право на свободата да играе. След 12-то година на момчетата се дават потури и те трябва да помагат в работата. Може би от тук идва названието на град КАВАДАРЦИ в РМакедония.

Кад  [44] – каче; чебър.

Кадафче = ювче =  щрепе = канче [20]

Кадеж [9] – дим

Кадилница [44] – съд, в който върху горещи въглени се поставя тамян, за да се извърши кадене.

Кадило [14] – дим, кадеж

      Кадило [44] – възнасяното за Божа слава благовонно кадене; ср. Кадилница.

      Кадифе [47, с. 239]- растението червен щир, турта

        кАдус (73) - много голяма каца за шира
        какавАнин (73) - готованко
        капИстра (73) - оглавник на впрегатно животно
        каракОнджул (73)- дявол, лош дух
        клОпокь (хлОпокь) (73) -голям звънец за животно
        кникАт (73) -червен
        Кадър [5] – способен (оригинална българска дума)

     Кадус [20] – огромна каца за грозде и шара. Събира много кораби. В него се влиза със стълба. (Кадавче и кадус са родствени с гръцкото кадой - каца. Възможно е кадой да е българска заемка или обратното.) 

     Кадус, бъкъл [6] – вид бъчви, употребявани в казаните за ракия

кадър  [55] - (от “кадърен”) годен, способен

        Кадърен [5] – способен (блг.)

        Кажел [5] – горната част на хурката, конус

        Каженик [44] – вж. Евнух.

        Казател [44] – учител, наставник.

        Казати [44] – (да) наставлявам; (да) поучавам.

        Каин [19]  – бук

        Каинче [19] – шурей

каинче [55] – зет, шурей (Родопи)

        Каица [6] – вид забраждане при жените

        Кай [37] — къде

        Кайно [39] – като

Кайче [23] – конче; 

кайшчо [37] — където

Какава [2] – кудкудякане, каканижене

        Какаванин [13] – готованин (осм. турск?)

        Какалашка [9, 38] – обелен оронен царевичен кочан, мамул

        Каканижа [9] – говоря монотонно, неясно

         какичка ж. [74] – Минзухар (памирската основа –кок = цвете!!).

Калаконджер  [54] – голяма, горска, червена мравка

Каламан – калман (а) [20] – кръстник, кръстница

         Каламутник [15] - Нахален човек, използвач. 
        Клепарест [15] - прил. Който има големи клепнали уши. 

калантар [48]- връхна дреха (колчуга – рус.) без ръкави (ризница).

Калашник  [9] – клашник

калвун – клюн (от кълва)

калезма [13, 46]— покана

калезмар [46]— който кани за сватбено тържество

Календза = топич = гуля [69]– цилиндрично дървено трупче с дължина около 7 см и дебелина 2-3 см.

калесвам [46]— каня, поканвам

         калеш(ест) [5, 37, 55]  - хубав, красив, вакъл

калешница  [55] - овца с черно около очите, шарена, вакла

Кализмар [5]  – калесник, (калес – калесма - калесмар)

Калина = зълва  [39, 55] – по-малката и неомъжена сестра на съпруга (1. по-малката, неомъжена зълва;). Ако съпругът има и втора сестра, и тя е още по-малка, тя се нарича “малина” – малка !! От тук идва изразът “калина – малина”. (!!!!)

калинка [37] — 1. нар 2. вид дърво

Калинка, калина  [51] – има две значения: 1. вид растение, нар – Punica granatum; 2. Летящо насекомо с червен цвят на бели точки, великденче.

Калкан [69]– хвърчило

        Калмана [19] – кръсница

        Калманка [13] – невестулка (преносно, всъщност означава кръсница)

        Кална [16] - от калина, зълва, кълна
        Канатка [16] - кана
        Капистри [16]  - оглавници
        Крапе [16] - от крап, шаран
        Кукушерко [16]  - неясно

Калоенче, калфенче (Хасковско) – кокиче

Калофер  [51] – вид растение, kaloper, Balsamita vulgaris

Калтата [19,20, 67] – кръстник,кум, кумица              

Калугер  [51] – на сръбски е „kaluder”

калужка, калуга [48]- риба, вид осетра или белуга.

Калун (дракон, хърбал, фърфол, пърпол) [69]– така условно се нарича дядо (старец) или баща в игра на отгатване членовете на дадено семейство. Съответно, жената се нарича калунца, драконица и т.н., а децата се наричат петлета, ярки, полатки и т.н.

Калун и калунка [18] – название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата – петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители – стар калун и стара калунка.

Калушари [6] – предрешени хора, които ходят по къщите на празника Русалия

        Калци [1] – калцуни

         Калцун – дебел вълнен плетен домашен чорап

         Калцун (46, 72) – дълъг, плетен чорап (от калец, калци + старинния суфикс -ун)

Калцуни [13] – терлици от шаяк, плетени чорапи

калцуни [55, 63] - вълнени чорапи, доколенници, ушити като чорапи от аба, без или със стъпала

Кам [39] – къде

Кама [69] –  точка, брой победи в детска или спортна игра

Камара [44] – шатра; горница; покои.

Камара [5] – заедно, в съдружие да свърша някоя работа

Камарка  [67] – ниша в стената за поставяне на различни предмети

Камата  [51] – интерес !!

Каматен, камътен [18, 19, 39] – хубав

Камбер [3] – вездесъщ; неканен гостенин

Камбер [40] – астраган

         камджиа ж. [74] - Камшик.

Камо [44] – къде.

Кампан [44] – камбана.

Камузя  (73) – глезя (Търново)

Камуха, камха [39] – вид копринен плат

        Кана [19] – сватбен ритуал

Канава  [51] – плат – основа, върху който се веже, бродира

Канат  [19, 67] – дъсчена ритла за волска кола

         Кангал [11, 18] - колесник, кола с две колелета

Кангал [24] - два чифта волове, впрегнати да теглят тежка кола = чавгар, чивгар

Кангеле [35] – таван на втория етаж

        Кандамун [19] – вид плевел

        Канджа [19] – кука, въдица

        Канески [19] – сватбена храна, ритуал

        Канеш [19, 38] – вид плевел

Канжа  [67] – двурога желязна вила за разбъркване на огъня

Каниска [6] – кравай с дупка в средата

Кански [43]– викам, пищя силно, гръмогласно (някои приемат, че идва от прабългарската титла кан, всъщност канас)

         канта [74] -1. Тенекия за сирене и др. 2. Мярка за обем, около една крина.

канунъ [48]- пиво, или брага, приготвени за даден праздник или помен

Канурка – навита прежда на чиле (Чипровски и торлашки)

Каня [5] – висок човек (!!!, има ли нещо общо с прабългарската титла канез)

капанка [55] - риза с характерна бродерия, носят я жените от капанското население в Разградско

Капацуна, капацина  (73) – глава (хумористично)

Капистра [2] – оглавник на крава, вол

Капитан (примикюр - латинско) [6] – водач на търговски керван в България през XIII –XIV –ти век. Помощник-капитанът се наричал крамар, крамарин или поносник (!!)

Капица [19] – вид чушка

Капичка [23] - пипер зелен за готвене

        Капище [44] – храм на идол.

        Капушки [13] – окапали плодове

Капъ [6] (стбл.)– нож, ножница. В други източници значи лице (кое е вярното ?)

Капъна [62]– блюдо на везни

Капъна [69]– блюдо на везни

Капъни  [27, 34, 61] – везни

         кара -вара - [74] - мина време.

Каравлашко [29, 49]– областта между Карпатите и Дунав, Молдова. Съществува и по-ранен термин Мавровлахия – черна Влахия. Росовлахия - Влахия.

Карагуй [43] (Astur nisus) – дребен орел, крагуй, крагуил

         каракаден прил. остар. [74] - Превъзходен, изключителен.

        Каракач [9] – извито дърво над огнище за окачване на съдове

         каракуда ж. [74] - 1. Дървено магаре за легло. Върху две “каракуди” се поставя “ляса”. 2. прен. Изкривен, недъгав човек.

        Карапат [19] – буца (може би идва от карпа - скала)

Карба [10] - Укор, укоряване

        Карба [9] – караница, от карам се

        Карвен [5] – добър, приятен (не идва ли от тук Карвуна !!?)

        каргуй [46]— орел, оттам и каргуяр (по-известно като крагуй, крагуил)

           Каргуна – краен квартал на Ямбол, на запад от река Тунджа. В началото на XIX-ти век е бил село от войнигари. Местните хора казват, че Каргуна е всъщност стария град Ямбол, заедно с квартал Аврен (южната част на града). Какво означава това, никой не знае. Близко до това название е ранната османотурско-арабската дума „карие” – село. „Калгун” означава „григорианец - арменец”, а също и „неодялан”. В действителност, каргун е близко до праиндоевропейската дума *k'arэk ("оградено, защитено място", э = "ъ") със застъпници: германски *xaruga (*xarugo); латински carcer и балтийски *čark-[s]-t-iā̃, старобългарски кръг, хетски gurta, литовски gardas, тохарски В – kerciyi, всички със значение "оградено, защитено място, крепост, замък". Укрепленията при аварите - ефталити носят подобно индоевропейско название - хринг. Аналогично в осетински gæræn – ограда, обградено място, обор. В персийски kurang – кръгово укрепление, бивак на ловци, обор. На български геран - обграден с камъни кладенец, Жеруна (Жеравна) - селище, обградено със стена. По-общо, в основата на посочените по-горе праиндоевропейски застъпници на *k'arэk, стои праиндоевропейската семантична основа KR (KAR, GAR, KAL) - "заграждам, ограждам". Тази основа се среща и в още две праидноевропейски думи *g(')hort- градина, оградено място, и *kʷrom- ограда, стобор, препятствие, твърдина. Първата дума има следните застъпници: старогръцки khórto-s, старогермански *gard-an, латински hortus, старобългарски grad, gradina - градина, ограда. Има я и при келтите: ирландски gort, кимрийски garth, бретонски garz - градина, заградено място. Староиранското kale - "крепост, селище, село" (по-късно заето в османо-турски) е образувано от същата основа, но с типичния за иранците R-L преход. Сравни и фреското garrison - военна част, защищаваща крепост и garage - гараж, заградено място за кола. Втората дума, *kʷrom има следните застъпници: старобългарски *kъrmā -кърма, задна част на нещо, старогермански *xram-ō(n-), старобългарски hram - къща, дом, жилище, църковен храм; старобългарски kreml - кремъл, крепост, заимствано в по-късния писмен руски. В заключение – Каргуна може да означава „заграждение, укрепление” и да отговаря на заградителния вал с окоп, построен от прабългарите по времето на Омуртаг, известне днес с турското си наименование Еркеси (земен разрез). Най-вероятно Каргун е прабългарското наименование на този вал.

         каргъня гл. несв. [74] -Подигравам се.

Карекла [3] – стол

Кариера [6]– древнобългарско название за място, от където се изваждат камъни

каркел, каркела [5, 55] - халка за врата

Каркиче [20]– вид прелетна птичка, нещо като кадънче

Карлив [69]= крадлив (Чирпанско)

кармаре [55] - готвачи

        Карпа [9, 32, 37, 59] – скала, зъбер, голям камък

        Карта [5] – бъклица (бък – съд !)

        Картупал [19] – отрязък от дърво

Каруда  [54] – каца за вода, която се товари на животно

         касаветен прил. [74] - Дефицитен, необходим, нужен.

        Касак [19] – връхна женска дреха

Касатка  [71] – престилка (къса дреха)

         касаче ср. исп. [74] - Горна мъжка дреха.

        Касна [5] – съпроводена със съжаление

Ката [20, 37] – всеки, всяка (ката неделя – всяка неделя; ката ден – всеки ден)

Ката ден  [13] – всеки ден

        Ката ена  (ката еня) [37] — всеки ден (ена < ден ?????)

Катакомба  [35] – подземна черква, скрита изцяло под земята и имаща същия вътрешен вид, както обикновенните черкви.

катана  [51, 55] - голям, (едър)/(войнишки) кон (унг.), прен. едра жена.

Катана  [51] – едър кон, кобила и жена.

катмер – карамфил

катмер  [55, 64] – кичест карамфил, Dianthus

Катмер  [51] – слой, кат

Катрач [6] – дъгообразно дърво над огнището за окачване на котлето

         катря- гл. несв. [74] - Угаждам някому.

Катун [6, 47]- група от 30 – 50 български семейства, отглеждащи кози, овце, които се местят от място на място през лятото. Средновековна дума. Понеже тази дума я има в албански, румънски и армънски, в БЕР II: 277-278 я обясняват като древнобалканска заемка в българския. По вероятно да е обратното, тази дума да е образувана от източноиранското (прабългарско) кат, кант, кент (къща, селище, град – сравни Самарканд, Ташкент) и после да е преминала в околните балкански народи.

Катъри [27]– малки обуща

        Каук [19] – хралупа

        Каук [7] – кукерска маска

        Каук, кавук [9]  – висока островърха шапка, шапка на саките (в турски, производно от хаурва - шапка в езика на саките)

Кафез  [20] – граба (грабла) с 5 зъба, поставена перпендикулярно на косата и закрепена за дръжката на косата. Служи да повдига налягалия ечемик или сено при косене.

Кафел [19] – канче

кафпея  [46, 63]— жена с леко поведение

кафтан [6, 55] - горна дълга дреха (до 18 век българите са носели масово кафтани. Кафтанът е древна и традиционна иранска дреха). При жените подобна дреха се нарича сукман или вид сая (персийска дума).

Кафтар [43]– покрив от царевични дъргови

Кафтар = качулка [6] – обвивка от листа, трева на кошера отвън през зимата

Каци [44] – какво; които.

        Кацило [9] – място за кацане на домашни птици

        Качил [13] – като че ли

Качул [47, с. 251]- издатина, нещо надвесено

Качулàта [6] – конусовиден връх на колиба (суфикс –ата !!!; от качул – като страхота, красота)

Качулка  [51] – качулка, тази дума липсва в сърбо-хърватски

Качун [5] – цвете кърписукман (основа “кок” – цвете в Памир!!)

качун цвете  [29, 55] - пролетен минзухар качунчице - есенен минзухар [!-?]

Качун цвете, качунчица, качуница  [5, 39, 49]- минзухар, есенен минзухар (основа “кок” – цвете в Памир!!)

          Качур  [64] - дива свиня (?), обитаваща Странджа планина (несигурно).

Кашок [43]– увеличително от каша (кашище)

Квас [44] – мая.

Квасний [44] – приготвен с мая.

квасъ (уснiянъ) [48]- киселина за омекване на кожа.

        Квето[13] – които

        Кебе = губер = покров = халище = китеник = кител = ръваник  [6]

Кевря се  [52] – глезя се

Кекав  [52] – разнебитен, нездрав

Келар [44] – старша стопанска длъжност в манастир.

Келарня, келарница   [44] – помещение в манастир, където се пазят нещата, необходими на келаря.

        Келев`о [11]– макара

         келепош м. [74] - Вид дамска шапка.

        Кенèта [5] – копринена подшивка за риза

кенар [55, 57] - 1. (надлъжни) ивици от коприна (по-дебела прежда), друга тъкан в домашно тъкано платно; 2. край, ръб; краища на дреха или плат; надлъжна ивица от дебел конец в домашно тъкан плат (арматура)

Кендра  [53] – дръжка на бравата

Кене [6] – бродирана декорация по ръбовете на яка, пазва, ръкави

Кеневир [47, с. 253]- коноп, гръст

Кепче [6] – съд за гребане на вода с дължа дръжка, черпак

керал [37] — килер, зимник

Керал [5] – килер (Керала – праблг. женско име)

Керве [2]  – кум

          Керсел [1] – дърво, кърпел, сопа

керста, корста [48]- ковчег, скрин, кутия.

Кертак (кертаг, киртак, киртаг ?) – нечист, нехигиеничен човек (казармен жаргон)

Кертак, киртак – полски кон (?), прен. работно говед, (преносно) - нечистоплътен нескопосаник, новобранец в казармата.

Кесмик [20 - турц?] - след като се овършее, зърното се отвява на веялка. Веялката разделя зърното на три дяла, фракции.  Най-леката фракция се нарича "мекина", предимно осил и сламки, които се смесват с кафява глина за замазване на пода на стаите. Най-тежката фракция е "кесмик", лошокачествено зърно, примесено с други зърна.

кеся [46]— кесия

         кеча се гл. несв. [74] - Ходя разрачено, с патешка походка (разкекечен). Кечо-мечо - [74] - току що проходило дебелато дете.

Кешке  [67] – сварено счукано жито

Кешки  [54] – понеделник

Ки [20] - частица за несигурност, съответства на руското "ка".

Киак, киек  [9] – късо дърво за биене на тъпан

        Киве кидер [20] - израз от непознат език, който означава "лошо състояние, лошо настроение". Кидер = болест, болка на турски. Вероятно киве кидер = „кафето се развали”

Кивур [6] – ковчег (има ли връзка с кивот? - гръц.)

        Кивча [5] – везам, бродирам

        Кидар [44] – шапка на старозаветен свещеник.

Киево кале – местност южно от град Пещера

Кий [10] -Чук

Кика [14] – плитка на главата, коса , чембас

Кикимора [68] – грозна жена

         кикинча гл. несв. [74] - Нося с мъка голям товар, мъкна.

Килава [53]  – времето около 4 часа следобяд, когато Слънцето започва да залязва

Киликандзер – друга форма на „караконджол”

Киликандзер, калаконджер, караконджер, караконджул, караконджъл, конджел – опастно нощно същество от българската народна митология. В Родопите се казва конджел, в Северна България киликандзер = червена горска мравка (73)

Килисан плат [20] - платът, след като се изтъче се вапцва, след това се прекарва през течаща вода (бара, това върши долапчията) за да бухне и стане мъхест, след това докато е влажен се притиска между вестници за да се изглади (килиса).

         Киляв, килев [1] – хилав, слаб, изкилян ?

Киманче [6] – медникарски инструмент за пробиване

Кимбиняса [39] – ожени се

Кимвал [44] – музикален инструмент.

Кина [29] – късам

Кина [39] – какво

киндистарка  [55] - която умее да бродира, да везе

Кинисвам [29, 37, 49] – тръгвам на път

Кинча [43]– гребло за вода

Кипра (почва) [67]  – рохкава (почва)

Кипра [19] – изрязана

Кипра [39] – гиздава

        Кипра, кипър [18, 19] – жена, човек с добре очертани, присвити устни

Кириш [6] – открита греда в таван

         кириш м., [74] - Носеща дървена греда на строеж.

         Киркам се – смея се (високо, спонтанно).

Киркам се [9] – смея се на висок глас

Киркетя [43]– стоя разкрачен, с разкривени крака (кирк = крак !!) – от тук идва чирпанското “разкиркинечен” – маса или стол с разхлабени крака. Преносно – разнебитен, развален.

Китило [9] – наниз (от глагола кича се!)

Кифур = Кивор = ковчег [26] (стбл. думи)

         кицел м. [74] - Кичур вързана коса. Чембас, кика.

Кичата [6] – връхна женска дреха

Кичение [44] – гордост.

         киша сe гл. несв. възв. [74] - 1. Вися. Най-обича дъ съ киши на вратата. 2. прен.

Кишкил [6, 19, 24] - канче, съд (дървен, меден) за гребане на вода с дължа дръжка

         кище - [74] - Междуметие за прогонване на овците.

        Кияк [1] – дърво, с което се вързват снопите

Клабода [5]  – сърма (подобно на свобода ?)

клабодан, клобадан  [55]  – свила

Клавинъ [72] -  магиосникъ !!! Има еднаква основа „клав – колоб” с прабългарското колобър и аварското бо-колобър. Теофилакт Симоката обяснява аварската дума Bookolabrax с гръцките думи Magox - магьосник и iereux - свещеник, а Фотий [Theophyl. Sim. Ed de Boor, 53, 14-19] направо нарича bookolobra tou magou, т.е, бо-колобър - магьосникът!! При скитите kalana – магьосник, жрец.

        Клада [44] – оръдие за мъчение.

        Кладенец [44] – яма; имане, съкровище.

Кладня [29] – голям, продълговат и подреден куп от снопи, сено, слама

        Кладяз [44] – кладенец.

Кламбук, кълбук (диал.) [58] — кълбо

        Клапам, клукам  [5] – хлопам

        Клашник [13] – ямурлук

клђть [48]- стая, хладна изба, където се държи имуществото.

Клеврет [44] – приятел; събрат.

         Клека, (клекав, кекав) [74] - Болест по животните - свине, кокошки и др.

Клекав [3] – слаб, кекав

         кленав - Слаб физически, макар и пълен.

Кленза (календза, канза, клензар, бяла клечка) = кленч = греч = клиска = клис = чилик = челик = челек = чирчоп = чурчоп = джиляк = джиляг = чипелик = чикарт = бинек = попич = попик = кубак = чампирка = новала = пипико ( Бургаско, гръцки ?) = петле [69]– цилиндрично дръвче с дължина 20-25 см и дебелина 2-3 см с косо отсечени краища, използвано в детска игра. От връзката кленч = клечка се вижда, че най-вероятно кленза < клечка (назалност).

        Клепало [44]  – дъска, по която бият в манастирите за молитва.

         клепарест, клепуш - 1. Който има големи клепнали уши.

        Клепати [11,44] – (да) звъня; (да) бия клепало.

         клепе ср. [74] - Дървено парче в зидарията, което служи за заковаване на врати и прозорци на сграда.

         клепетарник [74] - Голям звънец за едър рогат добитък.

        Клепя [13] – наклеветявам

         Клес, клесочина - Сперма.

        Клет [14, 39, 44] – мазе; покои; килер; стая, зимник.

клет [55]  – хамбар, килер (от тук – клетка!)

        Клетка [14] – стая

         клещене ср. ирон. [74] - Веселба.

         клещурка ж. [74] - Двоянка. Слива клещурка.

Клик [10] -Кучешки зъб у човек

        Климало [9] – геранило, кобилица за геран, от климам

        Климия [18, 19, 20] – дървен клин-подпора за колнуците на колата

         климия ж. [74] - Странична дървена подпора на волска кола или каруца за поддържане на ритлите.

Клин  [13, 67] – баница (млин ?)

         клѝнец, паламàрец и ексèр [64]  – гвоздей

Клини [43]– болест

         клица ж. [74] - Заядлив човек, драка.

        Клич [44] – вик; шум.

Кличина – килер на втория етаж на къща (гр. Батак)

        Клобук [44] – покривало, което монасите носят над килимявката.

        клобче, кълбо, клъбце  [37] - сфера

Кловия = кловя = снователка  [6, 18] – дървена правоъгълна рамка, в чийто хоризонтални страни са вкарани железни пръчки, на които се нанизват намотаните с конци зеви, калеми. Скара за нареждане на вретена от които се издърпват конци прежда за усукване.

Клоква [13] – завира леко

         клопам гл. несв. [74] - 1. Затварям силно вратата! 2. Кокошката започва да клопа - издава специфичен звук, когато иска да мъти яйца. За да я откажат от това й желания я окъпват в студена вода.

Клопатар  [53] – голям звънец на животно

клопокь, клопоткя  [46, 63]— хлопатар(-и)

        Клопут [13] – звънец

        Клосан, клосер [9, 52] – сакат човек

        клоца [37] — ритник

Клоцам [43]– удрям с клюн, кълва

Клоя [20] – вертикална кловия

         клупа ж. [74] - Пейка.

Клъв [43]– човка, клюн, нещо с което се кълве.

        Клъндури  [13] – ледени висулки

        Клъс [11]– конска езда раван, от тук клисане – бягане на раван

Клъст [70]– сладък, ароматен

        Клъфти, клъфтун  [13] – кълве, клюн

         Кльондер, клюница – образ, лице, нос (от клюн със суфикс –„дер”) !!.

        клюка [37] (стблг.) — чука, тропа

Клюкам [5] (стблг.) – чукам, тропам (един клюк = one click)

Клюнор – клюн (суфикс –ор!!)

клюсEк [48]- товарен кон, жребче

Клюса [41, 74] - капан. Капан за по-едри животни.

          Клюсе [14] – конче

          ключ, с ключ нар. [74] - Клокочене. Пояснява, че вода или друга течност ври много силно.

        Ключимий [44] – годен; добър; случил се навреме; полезен.

        Ключитися [44] – (да се) случи

         кляндзало, клянзало ср. [74] - Механизъм за затваряне на врата.

        Клятка [6] – цветна ивица в черга

кметь, къметь[48]- богаташ, витяз.

кнòчок [37] — тъничък

кнђсъ [48]- княз.

        Книгочий [44] – съдия (книга + чи -и двете форми прабългарски!).

        Книжник [44] – учен.

кникато [5, 46, 55, 39, 63]— алено, червено

Княмба, клепачка, трака, хлопка, гломотар, клопатар [6]– видове звънци (клепа = хлопа)

        Коб, коба [14] – съдба (всъщност - време, може би смърт)

Кобен – свързан със смъртта; (Кобарелов – фамилно име)

        кобилица [38]– раменен лост за носене на две ведра вода

Кобилица  [67] – дървено приспособление за прикачване на сбруята на коня към теглича

Кобно място – мястото, където човек намира смъртта си.

кобь[48]- гадание, вълшебство.

Ков [44] – умисъл; заговор.

Ковадки [27] – име на двоен връх

        Ковалама [6] – многоцветен меандър – вид украса по женски дрехи

        Ковен [57]– кобен, злокобен (преход б - в)

        Ковил, койло [5]  – вид растение

        ковладя, коладя [38]– клеветя

         ковна, да ковна гл. св. емоц. [74] - Да ритна.

        Коврадя [9] – дразня (ковладя - клеветя)

ковчаг, ковчег [55] - сандък за дрехи, скрин

        Ковчаз – също ковчег ??

        Ковчег [44] – кован сандък; ковчеже.

Код [39] – към, до, при

Кодурок [5] – копринен пашкул

кожал, кожел (мн. ч. Кожлуве) [55, 64] – (шарена) хурка; горната част на хурката, където връзват къделята. Кожел = конус

         кожбурка, кожмурка [74] - Външна обвивка на плод или насекомо.

кожел - горната част на хурката
колба - гривна
коложега - средата на зимата

        Кожел - конус, горната част на хурката
        Колба – гривна (изобщо – нещо обло, кръгло, тумбесто)
        Козни [44] – лукавство; хитрост.

        кой [37] — къде

койло  [55] - бяла пухеста трева (Stipa pennata Z), която служи като накит главно при лазаруване

койн  [55] - кон

койнаре  [55] - коняри

         коколат прил. [74] - Който има големи, изпънали очи.

Кокор [10] -Къдрав

Кокоря се, ококорен [10] -Пуля се, опулен

Кокош [44] – квачка.

Кокоша църква  [67] – народен обичай – с. 103

Кокошиня се [43] – държа се гордо (Тук краеведът греши. Думата идва от “кокошинка” – ситен паразит по кокошките, кокоша бълха. “Накокошинен” значи заразен с кокошинки, а “кокошини се” означава “държи се гордо, макар да знае, че е толкова беден и мързелив, че не може да си махне кокошинките”. )

         Кокря, кепря - гл. несв. ирон. Грижа се за някого, угаждам му.

        Кол [44] – колко; как.

Кол, коли (стблг.) [71] – време; срок; момент от времето, спрямо който се определя миналото и бъдещето. Например: не мие коли (още в стария Апостол) = „нямам време”; не беше ми колица (в Тетевен) = „нямах време”; да не ти е коли (клетва) = „да нямаш време”. Други изрази: „кол се върнеш, нашият ур (спокойствие ?) се разваля”, „колем не си тръгнал, хич не тръгвай”, „Откол е Митър затворен, ратаите нямат почивка, овчарите нямат заплата”, „Откол е Мехмед субаша, мома при майка не ляга”. 

Колаг [69]– мярка за дължина, равна на един човешки ръст (170 см)

колагер  [55] - полица

колазено жито [55] - (от “колус”) вид едра пшеница без осил, от която правят болгур (Friticum vulgare )

колак [55] - 1. хлебче, колаче (и в смисъл на покана: “получил к. за калеска”); 2. дар за съобщаване на добра новина

Колак [6, 27, 49] – кравай, коледен хляб (Северозападна България); обреден хляб, готви се на голям брой празници

Коландря  (73) – стъкмявам, нагласявам

Колач [6]– обиколка на кръста, на лицевия овал и др. (идва от коло - кръг)

колашки [55] - коледни

        колба  [64] - гривна
        коложег(а)  [37, 55, 64] - средата на зимата, название на зимен месец; месец декември/месец януари

Колба [5] – гривна (основа “кол” от коло, колело и ирански суфикс –ба!)

колбави = колба(е) [37, 55] - гривна, гривни

Колджия [6] – изкупвач на розово масло

колдовите  [55] - коледните

         Коледа или Бъдни вечер  [49] – празник в нощта на 24 срещу 25 декември. При българите се пали дъбово дърво, бъдник, ядат се постни яденета и се благославя новата година. Новогодишното съдържание на празника на 25 декември идва от предхристиянската епоха, когато той е бил широко известен и почитан от старите сапейски народи - египтяни, месопотамци, перси, кавказки народи и др. като празник на раждащото се Слънце. По-новото християнско съдържание е свързано с раждането на Исус Христос през същата вечер. При повечето източноевропейски народи това се известява с песни, наречени „календи”, от римското calendae – известявам. Новогодишното съдържание на Коледа при българите и неговото название Коледа (Корчун, Крачун, Крачол – заимствано от румънци и унгарци) се обяснява с източните традиции и понятия (санскрит kaale, kalpa – интервал от време, срок, година; сакски sal, пехлеви  sāl – година, пущу  kāl – година). Други старинни български думи с тази основа са: отколе, отселе, докле, колчем, кол, коли, коложег и др. 

         коледвам гл. несв. [74] - Разправям се с някого, бия го

Колендро [41, 43] - вид миризлив бурен, а също миризмата на озон след буря

Колендро [6, 13,18, 38] – каменен цилиндър за изравняване на харманя (грц. ?)

Колесар, колесница  [53] – колелетата на плуга

Колесник (дюзен) [6] – двойка колела с оста между тях. Предният колесник се състои от дингил, среден стол и горен стол. Задният колесник има две леси (кърлангъчки), които свързват задния дингил със стърчишката.

Коливо  [6, 67 с. 120.] – варено жито, куча. Думата е гръцка ?

         Колие, да ти не е коли ! [1] – "Да ти свирши времето"! – клетва, виж по-горе за Коледа.

        Колиждо [44] – кога; как.

        Колия [44] – яма; ров.

колк [55] - крак, кълка (крак и кълка са взаимно производни,  р-л преход)

        Колкрати [44] – колко пъти; колко често.

        Колми [44] – колко.

        Колми паче [44] – още повече; особено.

колник  [46, 63]— път за коли (калник ? чер път?)

        Коло [44] – колело.

        Колобродити [44] – (да) ходя наоколо; (да се) отклонявам.

        Колпанка [20] – пелена за деца

Колуни [6]- пера от опашката на жертвен петел

Колцар [6] – вид дърводелски инструмент

         колъча се гл. несв. [74] - Извивам се. (от тук изкълчвам)

Коляно [44] – род; поколение. (от иранското gur - род, племе; сравни кутригур, утигур, оногур. Вероятно аскел, аскал, аскул = ас + кул = племето аси, яси)

кОма! (кУма!) (73) - внимавай! (предупреждение)
комАй (73) -почти, като че ли
конОпъль (73) - коноп
кОпаньче (73) - пилешко бутче (виж чопън)
кОпань (73)- бухалка за тупане на пране
копАня (73)- грубо дървено корито
копрАля (73)- прът за чистене на плуг
коптОр (73) -фигура за изпичане на тухли

Комай [31] – почти, като че ли, приблизително

        комай [38]– като че ли

        командаря [38] – работя, употребявам, правя нещо (скомандаря – да направя, но малко небрежно)

команика (комонига, комоника, команига) [55] - растение, билка; любичица, теменужка

Комар, комарник [6] – подвижна колиба на плазове

комат [55] - къс, парче

Комат, борка, рамца  [6] – видове везбени мотиви

Комаш, кумаш [1]– плат

Комбал [16] – шомбал ? - охлюв

        Комбос [5] – жребие

        Комбоста [44] – сурово зеле.

        Комед [5] – зелник

Комитат [28] – област, командване (нещо като "огъл", "загора" - прабългарска област)

комокь [48]- кон.

Комотно – уютно (Царибродско)

комунига [55] - раст. Meliolotus officinalis (команика, комонига, комоника, команига) растение, билка; любичица, теменужка)

кон [37] — към

Конгерица [15] – прозвище на грозна жена

кондури  [55] - груби кожени обувки

Конкили = кокили = шулци= ждракел

Конкума [21] – съд (бъклица) за розово масло = кипче, мускалче [6]. В конкуми се съхранява и светото миро, което се приготвя от БПЦ чрез варене на смес от бяло вино и зехтин, в които се съдържат екстракти от билки и билкови масла. Конкума произлиза от прабългарската дума кукумий - меден съд, в който се топли вода.

Коноб [44] – котел; гърне; умивалник.

Конопищица  (73) – попово прасе

Конощреб - попово прасе

        Контош [1, 31, 55] – горна женска дреха къса до кръста, подплатена с кожа

Конура [25] – къщичка, колибка (от руск.)

Конура [44] – малка торбичка, която суеверните хора носят заедно с корени или други амулети.

         коняк м. [74] - Гръдна кост на птица, кон.

Копак [35] – скопак, скопен пръч

        копан [5, 67] – бухалка, дървена чукалка

Копанче, чопън – пилешка кълка (Силистра)

        Копаня, корито, върга, чамуга  [11]– имат еднакво или близко значение

         копее ср., мн. ч. - копе Висок израстък от кромид лук, който подържа

Копи [69]– камара от каменни плочки

        Копр [44] – копър; анасон.

        копраля [5, 38]– дълъг прът с бод и чекел на краищата, употребява се при оране, прът с бод на единия край и чикел на другия за чистене на лемежа

Копрене [31, 57]– перчене, пъчене, носене на нови дрехи

коприньнъ [48]- копринен

Копря (кепря) го – внимавам да го обидя, полагам особени грижи за нещо много чувствително и болнаво, приласкавам, обгрижвам, коткам

Коптор [3] – схлупена колиба, бедна къща

копче [55] - металически накит за гърдите

Кор (корове- мн. ч.) – хула, хулна дума. От тук – прякор = обидно прозвище (!!!!)

Кораб - голям плавателен съд. Идва от старобългарската дума КРАБИИ- кош, голям съд. Тази дума не е славянска, въпреки че е усвоена от всички славянски езици. Първоначално се е смятало, че идва от старогръцки, хипотеза която днес е отхвърлена.  

Кораб [6, 20] – голям съд - корито за пренасяне на грозде от лозето до избата (800 – 1000 кг обем).  Съдържа 4, 6 или 8 закрепени вертикални колчета, върху които се нанизва капак. Пълни се с грозде за пренасяне или тъпчене с крака. Събира много чапчаци.

        Кораблец [44] – малък кораб.

коракь  [66] – чук
        корместа  [66] – бременна

        Корван [44] – дар; жертва Богу.

        Корвана [44] – хранилище за пари в Ерусалимския храм.

Корда [10] - Меч, сабя (корд - иранска дума в старобългарския език, сравни Кордил)

        коришка [38]– акото на кокошка

        Кормилствовати [44] – (да) управлявам; (да) ръководя. От кормувам.

        Кормление [44] – ръководене; управление.От кормувам.

Корморан малък – вид птици в Поморийското езеро

Корна [5] – да изкореня, преносно -да събудя

Корнийца [27] - връх южно от град Калофер, прилича на названието на с. Корница, Благоевградско. 

Корсак [20] - отделение в голям хамбар, заградено със стени. В него се влиза отгоре със стълба. Служи за съхранение на отделен вид зърно.

Корсак [21] – преграда в съдовете (корабите) за грозде

Коруба [20] – външната горна част на кладенец, геранило

Коруба [6] = корито за отвеждане на вода за напояване

Корубажаба [20] – костенурка, костеначка

Коруна [43, 53]– рамка на домашен стан, страничната рамкова дъска на тъкачен домашен стан (коруните са две).

Коруна = плаз = крак [6] – страничните четириъгълни рамки на домашния стан

        Корчаг [44] – ведро.

        корчейне [37]  — скубане

        Корчемница [44] – кръчма.

корчемство [48]- незаконна, тайна продажба на вино.

корчма [48]- пивница; напитка, забранена за продажба.

косатник  [55] - украса на косата; плетеница от самите коси или от вълнени конци, украсена с монети и маниста, която се спуща на гърба; косичник

         косаческо кисело ср. [74] - Течна салата, приготвена от ситно нарязани зелен чесън, краставици и магданоз, сол, оцет и студена вода. Особено е приятна в горещите летни дни. 

Косер = търпан = тръносък [6]  

         косер м., косерче ср. [74] - Малък сърп с дълга дръжка за плевене.

Косер, косар [52]  – кос, вид птица

        Коситро [5] – олово

        Косний [44] – бавен; нерешителен; упорито изоставащ в едно и също състояние.

        Коснити [44] – (да) бавя.

        Косноязичний [44]  – бавно говорещ; заекващ.

Косор [47, с. 266]- неизкоренена гора между нивите

Костел (Сливенско) = чиракман, джиракман, чаракмадан [68] – четирикрако дърво с размери 30-40 см, което се поставя като мишена за лучене с тояги. Чаракмадан идва от персийската дума чар = четири. Има твърдения, че играта чаракмадан е донесена от българи-преселници от Мала Азия.

Костенуга – костенурка (Петричко), корубажаба (Старозагорско)

         костреж м., мн. ч. – костреже - Вероятно означава “таралеж”, “накострежил се” - наежил съм се.

Костръч – кльощав, а (Монтана)

Костур, костурка [5] – нож без специално оформена дръжка

Костур,паскал, гулеш [6] – видове риба

Костура [57]– ножче

         костурка ж. [74] - Криво женско джобно ножче. Сравни със “заклапач”!

        Коталца [19] – биволица

        Коталче [19] –малко биволче

Котар  [53] – кочина

Котва  [71] – котка, кот, коте (мачка)

         котерица ж. [74] - Кощница.

Котика, робичка [6] – количка с едно колело

        Коткам [13] – приласкавам, копря

        Котля се [13] – готвя се

котора [48]- расправия, раздор.

Котора [69] – тясна, неприветлива стаичка

Котора, которка 27, 34, 61, 62] – тясна, неприветлива стаичка; малка, тясна стаичка за живеене

Котъл [13] – малко биволче, малаче

Коуна - куна [17] – стбл. - бялка (животно) (Във Волжска България парите се наричали куници. Преди сеченето на пари, размяната е ставала с кожи на животни - бялка и др. Така че, може куница да значи просто кожа на бялка)

Кофръг [6]  – кравай на Коледа, колак

Коцал, коцак  [5, 6, 27, 53] – плитка коса (Северозападна България), плитка от чужда коса, косатник. произлиза от "коса"

         коцкарлък м. [74] -Измама, мошеничество, дяволия.

         коча (го) гл. несв. 1. Стискам с две тояги краката на загубилия в играта

Кочан [45] - сарашки термин – съединител, връв от кожа с която се съединява нагръдника на коня с ока на колата.

Кочандур [3]  – чокундур, твърдият корен на зелката

кочена [37] — галена

        кОчур (73) - обор за прасета
        крЕмень (73)- кварцов камък за диканя или за чакмак
        кременче (73) -малко шаранче в р.Велека
        крЕпен (73)-  здрав, държалия
        креч (73)- щурец-жътвар
        кУне (73) - златка, невестулка
        кът (в кЪта) (73) -ъгъл на стаята (до огъня) !!!!!!!!!!!

Кочурка [6]  – отсек в помещение за изолиране на агнета

        Кош [44] – плетена торба; кошница.

Кош  [67] – дървен съд над воденичния камък, в който се събира зърното за смилане

        Кош, котърица, крошня  [11]– имат еднакво или близко значение

Кошава  [43, 51] – особен студен вятър от север по река Дунав (Като духне Кошава и замръзва Нишава).

         Кошава, Кушава ж. [74] - Студен североизточен вятър.

Кошара = сая = къшла = поята = даям = агъл  [6] = овчарник

Кошенил [6]  – вид билка

Кошница [44] – плетена торба; кошница.

Кошуля [6, 25] – горна женска дреха – вид риза (!!!!)

        Кошуля [7] – конопена риза (в полски кошула значи риза)

Кошум – кожен обръч, който се слага около врата на впрегнат кон, хамут, ярем (с. Самуилово, Старозагорско)

Кошур [6] – храстовидно израснали издънки от дънер (от кош, суфикс -ур!)

кощей [48]- пленник, раб.

Кощрава [24] - вид трева с високо тънко стъбло. Този начин на запис е неправилен, правилно е "коштрава", което произлиза от кош + трава = "висока трева". По същия начин кощрамба (висока, слаба жена) трябва да се зависва като кош + трамба. Думата "кош" - висок, е от индоевропейски произход и е близко до немското hoch и английското high - висок.

кощрамба [38]– висока,  слаба, суха немощна жена; мома с неприятна външност

         кощрамба ж. [74] - Отпуснат, свлечен, погрознял човек или животно. (другаде – висока, слаба жена)

Кощтрамба  (73) – висока, слаба кльощава жена (от кощтрава – тънка, висока трева)

        Кощуни [44] – смехотворство.

        Кощунник [44] – шут, смешник.

        Кощунница [44] – актриса; танцьорка.

Кою – лично име, умалително от Коста

        Крабица [44]  – кутийка; сандъче; ковчеже.

Крагуй [10, 25] -Сокол

        Краегранесие, краестрочие   [44] – акростих.

        Краишник [13] – края на хляба

        Крак [47]- изчезнала славянска дума, вероятно означаваща „дънер”. На украински крак = дънер, на полски и чешки крак = храст.

Кралюба – люлка от дъска с опора по средата (Чипровски и торлашки)

Крам [2] – крада (извършвам кражба)

крамар/ин, /че [55]  - болярин, бан, управител [ср. “кръмарин”]

        Крамола  [44] – смут; заговор; бунт.

Краснак  [67] – тънка извита дъска, поставена около мелничните камъни за ограничаване на семената да не се разпиляват

        Крастел [44]  – пъдпъдък.

        Крата [44]  – един път.

        Кратеж, кратос [13, 19, 63] – свършек (от крат - къс)

крати се [46, 63] — свърши се; кратос [46]— свършек (от крат – край –стбл. – съкратен=скъсен)

        Кратъм [13] – свършвам (от крат - къс)

         кратя гл. несв. [74] - Ограничавам.

        Крафтю [13] – клисар

Кревам [29] – вдигам, повдигам (в Македония)

        Креждел [11]– заключалка

        Крем (крен, крин) – цвете, подобно на лале (названието е от преди 1878 г.)

Кремел, кремъл [13] – кремък (!!! в миналото "камък" е значело и "крепост", от тук Московският Кремъл означава просто камък, кремък, крепост)

Кремик (диал. от „кремък”, също и „кремъл”) [58] — твърд минерал, кварц, който при удряне с огниво изпуща искри
        Кривул [58] — завой
        Кремък, кремъл [6] – кварцов камък за направа на дикани

        кренати [37] — вдигнати

        Крени поклоп [6] – вид везбен бод

        Крепкий [44] – силен; здрав.

        Креплий [44] – най-здрав; най-силен.

        Кресати [44] – извличам; секна огън; оживявам.

        Крещел [9] – вид полски птици

Крея [25] – слабея, линея, чезна

кривда [48]- неправда.

         кривичка, кривучка ж. [74] - Шепа.

         Кривул, криволица м. [74] - Завой, завой на река.

Кривундел, кривиндел [43]– криво дърво, кривак

Крина  [67] – дървен съд с вместимост 10-15 кг за зърно- шиник.

кринъ, крин [44,48]-  лилия (днешното цвете „крем”).

кровъ [48]- клад, съкровище.

крой — намерение

кромђ [48]- настрани, навън, без.Сравни „кромешний” – страничен, отдалечен (стблг.).

Кроме [44] – извън; отвън; отделно; освен.

Кромешний [44]  – външен; извън някакви предели; отдалечен; лишен.

Крондир [5, 29] – съд за ракия или вино

        Кропило [44] – китка за ръсене със светена вода.

Кросно [18]  – предно и задно хоризонтално дърво с кръгло сечение, върху единия край на което има дупка за закрепване чрез провиране на дълъг прът. Върху предното кросно се навиват конците (натрата), върху задното –готовия изтъкан плат

Кросно = вранило = остръгва = разбой = стет [6] – дървен цилиндър, върху който се навива основата на платното (натрата)върху домашния стан

        Кросня [13]– движа се напред назад (в Родопите има фамилно име Кроснев)

Кротирия – название на морски нос до Поморие.

Кротмач [2] – осолено варено мляко, овчарски специалитет (Ямболско)

        Крошна [5] – люлка

        крошни [37] — кошница

        кроя [37] — режа

Крувул [6] – задна дъска на самар

Круз [5] – през (предлог)

Крундел (Хасковско) – ледена висулка

Круни орехи – бели орехи (Чипровски и торлашки)

Круп [23] – дръжка;  

Крух [18, 19] – бучка каменна сол (от тук сол на крусци – сол на бучки) - произлиза от староиндийското śárkarā-трошляк, бучка, чакъл, сипей (на хинди sakkar). От тази дума произлиза интернационалната дума "захар".

Кръжило  [9] – рамка

         кръкач м. [74] - Поза, при която дете е седнало на раменете на възрастен човек.

         кръкиш м. [74] -1. Рядко забъркана храна за животни.

         кръкна, да кркна гл. св. емоц. [74] - Да се обадя.

Кръкыга  [17] – кола, талига, каруца

        кръмарин [55] - който вързва и подрежда снопите, води жътвари (Пирин), крамар/ин,  /че - болярин, бан, управител [ср. “кръмарин”]

Кръмач [50]= човек, който кормува; кормчия

Крън – средновековен български областен град близо до днешния Казанлък. Вероятно значение и произход - от крьн (краен, стбл.) – краен град.

Крън [3, 17] – стбл- къс

         кръндел м., мн. ч. крънделе емоц. [74] - Малко нещо.

        Крънъ [17] – стбл. – който е с отрязано ухо

        Кръня [9] – намалявам, понижавам

        Кръп [9] – къс

Кръпак  [53] – стар вол

Кръпел  [53] – кочан царевица

Кръчии [11, 17] – стбл.- ковач, кузнец

         Ктому [44] – занапред; след това; още; вече; повече.

Кубра [43]– женско име (не е ли родствено с Кубер, което е типично прабългарско име).

Куверка [68] – покривало за кола

Кувия (Добруджа), рупа (сев. България) [6] – яма за съхранение на храни в земята (хумба)

Куда [27] – дружина, група работници. Също – название на коледарска чета.

Куда [5, 9] – ято, ято птици

куда баши, мърмар баши - водач на коледарска дружина
леса – плитки

        куда баши, мърмар баши  [64] - водач на коледарска дружина, която от своя страна се нарича куда, мърмар
        леса [64]  – плитки

         Куде, куде! - [74] - Междуметие за завръщане на овците.

Кудук [3]  – писало за четеля

Кудя [10] - Коря, укорявам, посочвам грешките

Кудя [5] – клеветя

Кука, куленка, колета, повозе [6] – фигури от българското народно везмо

Кукер, кукерските игри  - Карнавално шествие в седмицата между Местни и Сирни заговезни.  При тях  главни действащи лица са мъжете. Още от Коледа и Нова година се определят длъжностите- кукер, доктор, бръснар, орач, сеяч, магаре,  бабата, булката и т.н. Най- важната фигура в този ритуал е кукерът. Той е облечен с овчи и кози кожи, с рога на главата и с много клопки и звънци. Четата обикаля из цялото село и спира при всяка къща. Кукерът се търкаля, момата мете с метлата. Бръснарят бръсне стопанина, а докторът преглежда стопанката. Стопанките ги даряват богато с наденици, сланина, хляб и др. След като обиколят цялото село, се връщат на мегдана, където орат, сеят и т.н. Всичко това се прави за плодородие и за изгонване на злите духове. Кукерът се търкаля, за да поляга реколтата. След края на ритуала всички участници се събират, гощават се със събраните подаръци и се веселят. До късно играят хора на игрището. В неделя на Сирни заговезни се прави паликош. Кош, пълен със слама, се запалва и се издига нависоко на хорището. Възрастните хора наричат: "Както гори кошът, така да изгорят злините, клеветите, лошотиите, кражбите". Около горящия кош играе цялото население. Когато кошът падне на земята, всички го прескачат, та да няма бълхи през годината. Накрая всички си хващат ръцете и се прощават като казват: " Дай да се простим!- Простено да ти е!" . По- младите целуват ръце на по- възрастните и им искат прошка. Щом свършат паликошът и хорото, всички се събират по родове и заговяват. Заговява се с баница със сирене- плакета, и варена кокошка, а на другия ден вече се пости. Вечерта на заговезни се прави и "хамкане" (от хамка = примка). На тавана с конец се завързва бяла халва или варено яйце и се върти. Децата са наредени в кръг и се стремят да го захапят с уста без да си служат с ръце. Обикновено конецът се насочва към най- малкото дете, за да го хване и да се радва. След това то дава от халвата на другите. От кукерските игри до заговяването виждаме как се преплитат езическите с християнските обичаи. В Малко Търново и околните села кукерските игри и паликошът се изпълняват всяка година.

Кукеровден – Сирни Заговезни, когато кукерите (станчинари, бабаци) ходят по къщите

        Кукичка  [43]– пъшка, костилка

кукните [37] — домашните (хората от една къща)

Кукорко [43]– весел, забавен човек

Кукорко [43]– вид ситно грозде

Кукотя се [43] – едва кретам

Кукуда [19] – цветовете на семето на лука

Кукужел (а) [42, 64] – слаб (а), мършав (а) (виж името на средновековния български певец и композитор Йоан Кукузел)

кукужела - (диал.) слаба, мършава жена (Йоан Кукузел – Иван Мършавият)

Кукул [69]– пръчка с остър край, дълга около 20 см, която се забучва в земята

         кукул м. цин. [74] - Женски полов орган. Кукуля - прякор.

Кукундел, кукундрел  (73) – неясно

Кукуреци – агнешки дреболии, пълнени в чръвца.

Кукуряк  [54] – болиглавец, болиглава, bolehlav (чешки), bolkaw, boliglow (полски), болиголов (руски) – Heleborus cyclopeyleus – растение за лекуване на главоболие

Кукут [43]– мирис

        кукя [37] — къща

        кукярче [37] — къщичка, къщурка

         кулашка ж. [74] - Сърцевина на царевичен кочан, мамул.

         кулен м. - Царевичен кочан.

        Кулеша [42] - назване на жълт кон в народните песни
        Сремова кучия [42] - шарена, писана, красива кучия (кучия = каруца)

Кулп [43]– дръжка на чаша (клюп ?)

кума  [46, 63]— козирка над входна врата на плевник

        Кумашен [1] – тъкан, платнян, сукно

Кумирница [17]  – стбл. – езически храм

Кумичене [43]– обичай в Тревненско. На Връбница се купуват върбови клонки от църквата, децата ги свиват на венец и ги пускат в реката. Чието венче бъде изтикано първо от водата, това дете става кум. Всички купуват храни и отиват в неговия дом да се черпят.

         Кумова слама (Попова слама, Сламата)  - Млечния път (Иваничка Георгиева. Българска народна митология. Наука и изкуство. София. 1983, с. 28). Така в българската народна митология се нарича нашата галактика – Млечния път. Един човек си свършил сламата през зимата и нямал с какво да храни добитъка си. Човекът отишъл у кръсника си да открадне слама. Кошът му обаче бил със скъсано дъно и сламата се разсипала по пътя от дома на кръсника до къщата на кумеца. Кръстникът видял сламата и я проклел да се запали и да гори вечно, за да се знае, че кумец от кръсник не бива да краде. У гърците галактиката се възприема като „млякото на великата богиня - Майка”. При славяните галактиката е „мътя на мъртвите”. При персите, както и при българите галактиката е „път от слама”. Същата представа имат и османските турци, вероятно като заемка от персите.

куна [48]- лоскут шкуры куньей, заменявшей деньги, куны; деньги (парче кожа от животното куна (златка, зердав), заменящо парите, пари)

кундо – дребно, късо
кундьо – дребосък
кундупъль, кундупле – дребосъче (за дете)

кундо  [66] – дребно, късо (кундьо – дребосък, кундупъль, кундупле – дребосъче (за дете)

кундур [46, 63]— къс, намален, съкратен

        Кундури, кундурец [1, 41, 46, 63] – дървена обувка, обувки (мисля, че е гръцка)

         кунка ж. дет. [13, 74] - дет. дума - Ръчичка. Цапи, цапи кункитее, цапи, цапи кункитее! (Пляскай, пляскай ръчички...). Думата има ирански произход: осетински cong, пущунски čangal, персийски čang и kang, кюрдски čeng – ръка.

Кункели = конкели = конкили = кокили (Нова Загора) [69]. Вижда се връзката с детската дума кунка - ръка.

          Купа [44] – куп, купчина.

купавъ [48]- хубав, приятен.

Купан чи [18] - нещо като "добре, че ...". На старобългарски, "купав" означава "силно желан". "Купан" е вероятно вариант на "хубен" и трябва да означава "добре, хубаво, желано".     

        Купел [9, 44] – езеро, бент; съд за кръщаване.

Купен  [67] – купа от сено, жито, снопи (с. 29)

Купен, купни [18, 19, 53] – снопи, наредени на куп. Нарича се още кръстец. Състои се от малки купни, наречени магарета.

Купило [9] – нещо купено

Купиня (ср. Купа) [44] – съединяване на няколко еднородни предмети: храст, сноп; трънлив храст.

купля [48]- търговия.

Купни = кладни  [6] – куп от натрупани снопи

        Купний [44] – съвместен.

        Купно [44] – заедно.

Купчур – голям куп, купчина (суфикс –ур !!) (Чипровски и торлашки)

Курабия [3] – вид тестен сладкиш

Курва [69]– детска игра, при каято децата се гонят по дърветата на голям орех като маймунки.

Курдисвам се – поставям, слагам, излагам на показ, преносно – гордея се, пъча се.

        курдия, кусале [37] — свещеническа дреха (от тук, да се курдисвам)

куревá [48]- прах във формата на стълб (вихрушка ?).

курилна [55] - казан с дръжки

Куркмач, куртмач [68] – осолено гъсто мляко, катък

Курмайлен  [13] – съдружник

Курнà  [22, 38] – корито в обществена баня от стар вид, в което се смесва топла и студена вода до получаване на подходяща температура, след което с тасове се взема вода за обливане на тялото. Думата е използвана в Стара Загора до закриване на последната обществена баня (араб. - тур. ?).

курна  [55] - чучур; корито; вана

         куротресина ж. [74] - Наименование, което замества имената на различни предмети или части. Такованката.

Курсак, пресек [6] – отсек в хамбар

Курчав – луничав (Силистра)

         кус прил. -[74] Който е без опашка, гуджо, гуджук. (гатанка :Кусо прасе из дол пасе. Що е то? Бръснач).

        куса [37] — без опашка

Кускут – вид плевел (бабини зъби ?)

        Кусла, Куслю  [13] – жена (мъж), който вкусва от всяка храна, лакомник

Кустомбер [69]– детска игра с показване на движение от първия в редицата и повтаряне на движението от останалите. Ако някой не имитира правилно, първият го бие с ръжен.

        кутале — кутре (преход Р – Л !!)

Кутел – дървен цилиндричен съд за очукване, стриване на семена

Кутел [13] – дървена паница

Кутел [18, 19] – съд за чукане на сол

Кутел [43] – дървен черпак

Кутел [9] – съд за вадене на вода от кладенец

         кутел м. [74] - Дървена лопатка за гребане на брашно.

Кутларка [20] – напречно дърво в огнището, на което се закача казана, който се затопля от огъня (от котел)

кутмач   (74) – овчарски специалитет от прясно овче мляко

кутмач  [66] – овчарски специалитет от прясно овче мляко

Кутмач [21] – кътък. Оригинално древнобългарско название. В Родопите е известно и като къркмач. Всъщност, кътък е по-нова османотурска дума.

Кутмач, крукмач  [53] – силно сгъстено и изпържено с масло овче мляко

        Кутна, гътна  [5] – катурна, съборя

Кутна, кучна, кузна, агна, прасна, телна [68] – бременна кучка, коза, овца, прасе, крава.

        кутнаха [37]  — събориха, повалиха (гътнаха !!)

        кутра [9, 37] — горка, злочеста жена

Кутре = щенче [6] – малко на възраст кученце

кутрий, кутър [37] — горки, нещастен

Кутруля, бучла  [53] – рошла, рошава жена

Кутубан – котарак (Силистра)

Кутуло [20] – животно с вроден генетичен дефект, примерно козел без рога

Кутупа [43]– предмет с отстранен връх, подрязан предмет (родствено на английското cut -кът – режа !)

Кутурица  [52] – изцяло, вкупом, грубо

кутър [55] - беден, нещастен, клет

        Кутя [39] – отглеждам

Куциян – название на комунистически лагер за политически противници край Перник.

        Куцулес [5]  – дявол (в някои фрази)

Куче [6] – дълбок каменен съд за чукане на жито

Кученя [5] – глава

Кучер – кочияш (от кучия - кола)

Кучер [70]– куче, но голямо и зло (с. 495)

Кучетар [70]– човек, отглеждащ кучета (с. 22)

        Кушак (преков) [6] – напречна дъска, греда, която се поставя напречно върху врата, ракла, стена и др. за постигане на здравина

Кушку [20] – човек, животно, което е застанало нащрек

Кушум [20] - хомут на кон, магаре

Кушутин [68] – планинска билка

        Куща [44] – шатра; палатка; колиба (от къща ?).

        Кущник [44] – човек, който прави палатки или живее в колиба.

Куяк [10] -Голям чук, млат, вария

Къделя - валмо, развлачена вълна, която се слага на хурката и се преде с вретено

къделя  [51, 64] - валмо, развлачена вълна, която се слага на хурката и се преде с вретено, от къжел = конус; преслица (стблг.)

Къдра [70]– женско име (от тук Къдра бунар, с. 35)

        къжел - горната част на хурката, където се връзва къделята, означава конус.
         круля,  надкруля – да се надкруля = да се надвеся, наведа над нещо

Къжел [9, 43] – конус, горната част на хурката

къжель  [55] - хурка за предене на коноп

        Къжлеве [5] – хурка (родоп.)

Къкел – бъкел [69]= друго название на играта „сол-пипер” – две деца са с допрени гърбове, хванати през лактите и се повдигат последователно.

        Къкъл [19] – сусам, къклица

         кълбук м. - [74] -Пяна.

        Кълле [13] – гозба от овнешко с прясно зеле

        Кълотък [13] – блажен, честит

Кълцок, къцач  [6] - най-борбено яйце на Велигден, борак. На Коледа, коледарите удрят тоягите си и викат: къц, къц! което значи "чук, чук"!

Кълч [10] - Корен (от тук, изкълчвам = нещо като изкоренявам)

        Къмфус [13] – скандал

        Кънжул [13] – верига на котле за огнище

        Кънка [13] – сопол, мърсол

         къпач м., -[74] Кукер на Ивановден

Къпница  [13] – чушка

Къпон (къпоница) [43]– така се наричат възрастните хора при една игра на отгатване. Започва се с: “Едно орле се вило, вило и кацнало в една къща. Какво има там? Един капон (калун), една капонца (калунца), две петлета (момчета) и една ярка (момиче). Кои са те?”.

         Кърбалка, кърбалям ж. [74] - Детска люлка от дъска, поставена напреко на дървен или друг труп, който подпира дъската точно в средата.

         Кържа, кържав ж. [74] - Кир, кирлив.

         кърлиг [5, 37] — гега, тояга (не е ли прабългарска дума !!!)

         кърлюк м. [74] - Люлка от дълъг прът, закачен на високо дърво.

Кърн [68] – парче, част (да накърня, изкърня – да отчупя)

Кърнене [6] – отсичане на малки клонки за фуражна шума

Кърп, кръп [10] - Къс, невисок, недълъг

Кърпел [43]– парче, което е било някога част от цяло тяло

Кърпел [9, 20, 74] – късо дърво, тояга, парче дърво за печката.

         Кърст [35] – празник, който се чества на 4 януари. Прави се пита с късмет (пара).

Къртичина [43]– дупка от кърток

Кърток – кърт [43]– къртица, сляпо куче

         кърцел м. [74] - 1. Дървена част за свързване на два впряга говеда при оране. 2. Част от стан.

Кърцъкам  [13] – скърцам

Кърчаг  [5, 52] – стомна, глинен съд за вода (= кърч + суфикса "-аг")

Кърчан – гърне, старинна форма на кърчаг, запазена в Стара Загора. Среща се в израза „Да не влезем в кърчана!” Вероятно се има пред вид, че в езическо време част от починалите са изгаряни и пепелта е поставяна в кърчаг (кърчан), който се заравя в гроб. Кърчан и кърчаг са варианти на прабългарското „кърч” – гърне. Суфиксите „-аг” и „-ан” са много продуктивни в иранските езици.

        Кърчидже [5] – стомна (от кърчаг !)

Кърчовина [6] – нива, създадена от гора чрез изсъхване на корените (от кърч - кълч = корен; изкърчвам = изкоренявам)

        Къръбосвам [13] – боядисвам

        Къръвел [13] – монета, пара

късак [55] - дълга бяла абена дреха буз ръкави

        късандрак [38] – къс, набит човек (скъсен ?)

Късаче [25] – къса горна дреха, късе

Къснак [18, 19] – дървена окръжност около воденичен камък за събиране на житото

Късопахо [43]- предмет, който има къса опашка (късоопашато)

         къта-къта, къти-къти! -[74] Междуметие за викане на кучето (на кокошки: кът-кът-кът!).

Къх ! – не пипай (детски говор) (73)

        Къща, къщи  [6] - название на жилищно помещение с огнище в българска къща

кьосем (турска дума) [55] - овен, (който не се стриже) (водач на стадото) (по български еркеч)

Кю би ще каил [5] – съгласи ще се (буквално, "направи ще съгласие". Кю = правя на старобългарски!; Ох, не кю - какво ще правя?)

Кюзда – название на тракийско хоро в ситен ритъм, често хоро.

Кюрк – дълга връхна дреха от черен вълнен плат с обърната широка яка. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, а яката и пешовете – с черна агнешка кожа (със закопчаване).

Кюрк (72) – дълга връхна дреха от черен вълнен плат с обърната широка яка. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, а яката и пешовете – с черна агнешка кожа (със закопчаване).

Кюстек [20]  – дикел, бел, права лопата (бел - права лопата е персийска дума)

Кюстел = кърпел [24] - тояга

кют [46, 63]— лош навик (от кю - правя?)

Кют, шут – говедо без рога, шута крава – безрога крава (Чипровски и торлашки)

        Кюта [5] – трае, мълчи (в РЧД се смята за турска)

        кютъм [38]– кротувам, спотайвам се (не е турска. Произлиза от стблг. глагол кю – правя: “Ох, не кю! – какво да правя”)

        Кюфта [13] – заседявам се

        кюхам [38]– кашлям

        Кят [5] – те щат (те искат ? Не кю? - какво да правя?)

лабудея [55] - белеят, бели са като лебеди (трева лобода ?)

Лаг [39] – поляна, морава

лагове – ливади

Лаговица  [53] – дърво, което расте покрай реките

         лагом м. -[74] Условие, възможност за действие, право на работа.

Лагут [40] – вид лък

        Лагъм [5] – тунел

        Ладан [44] – благоуханна смола, която се поставя върху горящи въглени в кадилницата, за да се кади.

        Ладия [44] – малък плавателен съд; корабче; лодка (славянска дума).

        Лазня [44] – баня.

        Лай [44] – хула; оскърбление.

        Лакатка [19] – уред за предене

Лакомица  [11]– свредло или длято

Лакът [6] – разтояние от върха на лакътя до върха на свитите в юмрук пръсти на ръката

         ламбада ж. -[74] Пушек, прах.

Ламбур, стяг, пряпор, пряпорец, оруглица, феруглица ( 67, с. 71)  – сватбарско знаме

ламперишка  [55] - задната част на къщата, където стоят ковчезите, дрехите; килер

Лангер [3]  – слаба ракия или вино; хора, които правят слаба ракия; гърчеещо се население от Пловдивско

        Лангера [13] – станимашки грък (в Ст. Илчев)

        лангър ламбур, лумбур [38] - имитация на силен шум

        Лангюр [13] – слаба ракия, патоки

        Лани [13, 74] – миналата година (на чешки език lani – миналата година)

        Ланита [14, 44] – буза

         лантовина, лентовина ж. [74] - Американско дърво. От това дърво децата си правят “пушкалки”. Сърчовина, свирчовина.

        Лану [13] – рехаво, неосукано

Ланча [19] – подкова

Лапавица – мокър сняг

         лапандрес, лапандреста, лапарест прил. -[74] Който има големи стъпала на краката.

Лапари [13, 27, 34, 61] – големи, широки, плитки обувки (в с. Самуилово - лопатари)

лапатари [38]– стари, големи обувки за вторична употреба в двора и къщи

         лапацам гл. несв. ирон. [74] - Приказвам врели-некипели.

Лапка [10] -Ябълка

        Лапуш, лапушка [13] – лапад

         лапушат прил. [74] - 1. Който има големи, щръкнали уши. 2. Растение с големи листа. От лапуш, лапад – растение с големи листа?

         лапчини [38]– гумени зимни обувки с плат отвътре – топлинки (??)

Лапчун – голяма обувка (от лапа)

Лапчуни (52, 72) – вид обувки, обувки от аба или мека кожа (от лапец, лапци + старинния суфикс -ун)

ласи [55] - руси

ластагарки [37] — тояги с чатал на върха (ластар – мустаци на лоза, отклонение ??)

         лат м. [74] - Остаряла мярка за дължина, лакът.

Лаха [5] – прилича, случва се

лахтАра (73) - задух, задушно време
летИ (73) -  вали дъжд
лИвря се (73) - подмазвам се
лИзгам се (73) - плъзгам се, пързалям се
лИзганица (73) - пързалка
лИйда (лИхда, лИгда) (73) - мазнина за готвене
лИнкам (73) -скитосвам, ходя насам-натам
лУпавец (73) - речен кефал в р. Велека
лЯса (73) - ограда от клони
марИ (73) -съкратено "ма" (обръщение към жена). От mer- човек, мъж; мари = жена
мЕна (73) - чукам коноп на меница (виж „мани”)
мЕница (73) -  уред за чукане на коноп и лен
мърцИна (73) - напразно
набИра (забИра) (73) - нагноява
насОсвам (73) - снаждам, нагласям
Овъкь (73) - голяма кръвосмучеща муха по добитъка (виж охъл)

Лахутник [19] – дърво за дърпане струната на лъка

            Лаятел [44] – ругател; хулител; който седи в засада.

        Лвичищ [44] – лъвче (лвичич – суфиксът „-ич” придава умалителност !).

Лебедя – пазя, крепя, коткам, огаждам (Чипровски и торлашки)

         леботя се -[74] гл. несв. възвр. подигр. Смея се.

Левен [5] – неженена, мома

лево  [55] - несговорно, лошо (ляво значи лошо, дясно – добро, право, справедливо)

Леворда, левруда [47, с. 290]- название на растение, чийто листа имат вкус на чесън – див чесън. Названието е характерно за Централния Балкан. Див чесън, мечи лук, Allium ursinum

        Легъл [9] – нива с полегнали класове

лей се [55] - сега, веднага (Родопи)

        Лела [5] – плитка, коса на мома

        Леляк [7] – щъркел (не е турска, а древноиранска дума)

         Лемка, лемав, лемава прил. [74] - Болест. Болнав. 2. Неспособен за физическа работа, слаб физически.

        Лемпида [13] – плосък камък

Ленар (ракар, цацар) – човек, който отглежда лен (лови раци, риба цаца)

ленца - крина, купа

ленца  [42, 64] - крина, купа

Лепедеци [13] -  големи чехли

Лепешка – голямо биволско (говеждо) лайно, говно (вероятно поради неговите слепващи, свързващи качества. Действа като лепило при смесване с глина. В миналото със смес от глина и прясно говеждо лайно, разбъркана с вода са мажели подовете на стаите).

Лепешка [6] - говеждо лайно

Лепир [28] – таласъм

Лепка [13] – натрапник (от лепя)

Лепки [13, 19] – чехли, подпетени обувки (той се лепнал и отишъл, къде си се лепнал? – с. Самуилово)

        Лепя [13] – боядисвам стая

леса – плитки

Леса [18, 19] – заплетени пръти за подравняване на орана нива

Леса [29, 49]– четвъртита площ, изплетена от тънки пръти, която е използвана за различни стопански нужди. Идва от думата леса, лес – клонки.

Леса [42] =плетен кош (за каруца или за оградено място). Лесата при нас се прави от преплетини пръти и е с определена дължина и ширина. Използва се за ограждане на определена площ, като подвижна врата на кошара или като стена за изграждане на кош. Среща се в пожеланието “златен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина...”.

Леса [5, 6] – плитка, коса

Леса [6] – дървени пръти

Лескавец [5]  - светкавица

        лесни [37] — леки

        Лест [30, 44]  – измама; хитрост; коварство.

        Лествица  [44] – стълба.

        Лести [14] – лъжа

        Лестчий [44] – прелъстителен; лъжлив.

        Лет [44]  – може.

лети – вали; летна – заваля; летний боже, летний - Нека да завали боже, да завали

Лети [13, 55] – вали дъжд (в народни песни от Чирпанско, летна дъжд = заваля)

Лети, летна  [64] – вали, заваля. Летний боже, летний  - Нека да завали боже, да завали

Лети, лити, летни  [54] – вали дъжд (полски leci deszcz, snieg ) – да летни дъжд = да завали дъжд. Може би от този славянски глагол идва думата „лято”.

Летник [6] - български традиционен празник на 1 март ("лети" значи "вали дъжд") - празник на дъжда

        Летница [5] – вид риба в Охридското езеро (от лет – дъжд ?)

        Лето [44] – година; време.

        Леторасл [44] – израснала за една година, годишна издънка на дърво.

        Леха [44] – леха; ред.

        Лечба [44] – лекарство; врачуване.

        Лечец [44] – врач, лекар.

Лешене [6] – отстраняване мазнината от прясна кожа, първи етап на обработка на кожа

Лея олово (лея куршум) [71] – против страх, уплаха

ли(х)а [55] - зъл човек; човек, на когото неможе да се угоди, всичко му е криво

Либаде [43]– женска горна дреха без ръкави

        Лив [44] – обяд; юг; югозападен вятър.

        Ливан [44] – понякога означава същото като Ладан.

         ливосвам гл. несв. [74] - Мажа, размазвам.

        Лигатка [13] – малка, къса хурка

        Лигач, лигоч [13, 38] – несериозен човек, лигльо, глезльо

        Лизгавица  [53] - ??

Лизгар = бел (осетинска) = дикел (грц.) = рилец = ашов = права лопата  [6]

        Лик [44] – събрание; хор.

         Ликатка = сталка = калица [6, 11]  – хурка

        Ликование [44] – многолюдно пение; танц; танци.

        Ликоватися [44] – (да) приветствам с докосване на дясната буза.

        Ликостояние [44] – бдение на по време на църковна молитва.

Лимка [27] - соденче, шикалка за игра на соденчета, ашик (Северозападна България)

Лимкам [27] - шлая се насам, натам (Северозападна България)

Лин = бадем = батал = кадус – съдове за по 10 – 20 тона грозде  [6]

лин(ар) [55] - голям съд, в който тъпчат грозде за вино

Лин, бадем  [6] – вид бъчви свместиводст около 5000 литра

Лин, бадем, бадън  [11]– кораб за грозде, голяма бъчва

         лингам гл. несв. [74] - Ям малко и без апетит.

Лингур  [13] – циганин, лингурин, (вероятно от линкам – скитам. Според Ст. Илчев – люнгур –  лъжица на румънски, хора , които правят лъжици, но това може да не е точно !!!)

лингур, лингурин [38]– скитащ циганин

         линдря се гл. несв. емоц. [74] - Умилквам се.

Линкам –  [13] скитам безцелно, ходя, миткам, шляя се (от тук линкач и лингур) – Ст. Илчев посочва същото значение

        линкам [38]– скитам, шляя се

Линкам  [52] – миткам, шлая се

        Линкач –  [13] човек, който се шляе (от тук лингур)

Липир  (73) – неясно в израза „дърт липир”. Сравни със старинното „упир, вампир”. Може би сродно с „прилибери, прилиперти” = отмъкна, отвлече. Липир = крадец?

        липцана [37]  — мощи

Лисò [10] -Човек, който има бял кичур над челото

лиси биволи [55] - с бяло на челото [Сев.-Изт.]

        Лиска [5, 74] – точило за бръснач направено от особена глина, брус

         Листо [44] – пищял; прасци.

        Литак [5] – черна, връхна дреха за жени

лити дъжд  (74) -  вали дъжд

лити дъжд  [66] - вали дъжд

        Лития [44]  – излизане от църквата за молитва.

Лито (диметно) [52] – тъкан с две (четири) нищелки

         литра ж. [74] - 1. Мярка за обем, равна на четвърт литър. 2. Страничен капак на волска кола или каруца, ритла.

         литровица ж. [74] - Дълго право стъбло на млад бор.

Лих [9, 10] -Зъл, лют, долен, лош, упорит

         Лихач, лихачов м. [74] - Остатък при биченето на трупите, който е част от най-външния слой на дървото, или кора.

        Лихва [44] – приход; проценти.

         лихо (ми е) нар. [74] - Мъчно (ми е), Липсва ми.

Лихоимец [27, 44] – лихвар (от лих = лош, зъл; лихава - лихва = злина, лошотия!!); сребролюбец.

Лицат човек [68] – личен човек

Лице [44] – лице; вид; човек.

лича [55] - викам, съобщавам, известявам, разгласявам (с висок глас)

Лича, личба  [49]– известявам, известие

Личба [5, 29, 39] – вест, новина, известие (личам - известявам)

личба [55] - наредба; облекло, носия

        Личина [44] – маскарадна или шутовска маска.

        Лишше [44] – повече, свръх това.

        Лобзание  [44] – целуване с уста.

Лобуда  [54] – вид трева, цвете

Лобут [31]  – бой

        Ловитва [44] – лов; мрежи; улов; грабеж.

        Ловителство [44] – засада; капан.

ловчiй [48]- ловец (славянска основа „лов” с прабългарски суфикс „-чи”)

Логачка [6] - запалено топче или пръчка, която се "туйка" - изстрелва към небето на Сирница

         логомъ нар. [74] - Нима, наистина ли.

Логор [47]-дълбока дупка в земята (БЕР III:453)

        Логоре [5] – окопи

        Логос [11]– южен вятър

        Ложе [44] – постеля; одър.

        Ложесна  [44] – женска утроба.

        Лоза [44] – грозде.

лой [48]- животинска мазнина.

Локус, лунгур, тамах, грабодерник  [53] – лакомник

Ломимий [44] – който може да бъде преломен.

Ломоти – (за дете, което още не се е научило да говори) – говори отделни срички, които наподобяват говор без смисъл (с. Самуилово, област Стара Загора)

Ломпур – голям камък (Чипровски и торлашки)

Лонгур - може да означава: -глуповат човек; - лош,  непослушен, наразбран човек; - диал. куц човек;

         лонгур м. рум. [74] - Дългун.  родее се с английското long -дълъг          

         Лонгур  [64] -глуповат човек; лош, напослушен, наразбран човек; куц човек;

лонгур, лангур – безделник, празноскитащ
лонгуросвам  (74) -  скитосвам

        лонгур, лангур  [66] – безделник, празноскитащ; лонгуросвам - скитосвам

Лонджа [6] – общо събрание на еснафи

        Лонжа [13] – на приказки

        Лоно [44] – пазва; гръд (в иранските езици означава гнездо).

        Лопки –  [13, 18] големи обувки (в с. Самуилово се казва олопки, лопатари). Произлиза от стблг. дума лапътъ > лапот (руски) - обувка, изплетена от лико. Лапътъ произлиза от и.е. основа lep - "обелвам, одирам, отлепвам".  

         лопта ж. [74] -Връзка, вързоп.

Лочка (бълг.) = гал (славянска) [6]– пота (глинен съд с отвор) за претопяване на стари медни съдове (!)

         лочник м. [74] - 1. Каменно корито за вода за животни. (от лоча)

Лу [39] – ако, само

Луб [9] – дъска във формата на кръг

Луга – гъст разтвор на сол.

Луга  [53] – ливада край река

         луже ср. [74] - 1. Плацента. На кравата и падна лужето! 2. Течен остатък след варенето на сапуна.

        Лузгам, улузгам (улускам ?) [13] – плъзгам, хлъзгам, пързалям

        Лузгунечка [13] – пързалка

лука [48]-  кривина на огъване, коварство. лукавый [48]- изкривен, тяло с извивки.

Лула = пурия = бурия = [6] тръбата, която се охлажда при дестилиране на розово масло

Лумбак [6]  – голям звънец (хлопка)

Лумбар [6] – сноп клони, който се слага в реката през нощта за  да се събере рибата и да се улови на сутринта – термин от поречието на р. Вардар (-бар !!!)

        Лунгур [19] – глуповат човек

        Луновение [44] – месечен женски цикъл.

лунтаперин [55]  - земеделец

Лупна, тупна [13] – падна

Лушнак  [54] – орех, дърво

Лъга, ляга, лага (от — лодка ладия)

         Лъм [5] – ров, окоп

        Лънгазувам (лангазувам)[13] – скитам, хойкам (вероятно произлиза от линкам)

        Лънгур, лонгур [13] – нехранимайко (вероятно близко до линкам)

        Лънчуне [13] – високи вълнени чорапи, калцуни (вероятно от глагола линкам)

         лъскунка [74] - Тънко парче сапун, останало след дълга употреба.

Лъчидба,  [55] - (от “лъча”) отделям, отбивам агнета, кози или друг добитък от стадото или от майките им

        Льок [13] – кал за градеж

        Льохман, люх [13] – малоумен, глуповат (суфикс - ман) – от немски (Ст. Илчев)

любика: дива л. [55] - трицветна теменуга (Viola tricolora )

Любичица [43]– билка, която дарява любов

        Любо [44] – или.

        Люнгур (люнгурин) [18] – дълъг, висок, глуповат човек. Вероятно е свързано с "ламбур" - сватбарско знаме. Може би косвено означава "дълга върлина, прът" и

Люпюрин [13] – непохватен човек (звукова хармония!)

        Люрвам [13] – изсипвам

         люсна, да люсна гл. св. [5, 74] - Да ударя.

Лютба [29] – лютене, сърдене

        Люте [44] – жестоко; тежко.

        Лютий [44] – свиреп; жесток; зъл; мъчителен.

ляво [55] - несговорно, лошо (древно индоевропейско понятие. От тук ляв политик значи „несговорен, лош, некадърен”. Обратно за „дясно, десен”).

        Лядвея [44]  – бедро; горната половина на крака; перинеум.

        Лямка [6]  – въженце

Ляник = олище  [6] – пчелин

        Лярва [44]  – маска.

ляса [55] - плет от тънки пръти; леса; много плетеници на коса

         ляса [74] - Плетена от пръти дървена рамка за легло. Поставя се на “каракуди”.

Маа! част. [74] - Отрицателен отговор, не. В Чирпанско – ба!

         Мааке! част. [74] - Категоричен отрицателен отговор. В Шопско – маакя!

         маане ср. [74] - Конопена прежда

Мавровлахия и Росовлахия – в близкото минало земята на Румъния се деляла на Мавровлахия (Черна Влахия) – Молдавия (Богданско) и Росовлахия (Бяла Влахия, Влашко (Д-р Симеон Табаков. Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 322).

         Мавър – чудо. В Македония „мавър” значи „чудо”. Един човек не се върнал през зимата в селото си и преживял студа сам в някаква местност. Като се дигнал снега, той се върнал към Великден в селото си, близо до град Берово, в Малешевска планина. Като го видели, съселяните му казали, че това е чудо, защото го мислели за умрял и му сложили прякора „мавър” - чудото. Потомците на този човек носят фамилното име Мавърски. 

        Магаренце [13] – повдигало за кош, който се носи на гръб

        Магарета [13] – подпори за миндер

         магервам гл. несв. [74] - 1. Обработвам, преправям. 2. прен. Измъчвам, насилвам.

Мада (в Бургас), ламада (в Котел), ламатка, паламида, гуч (гупи – мн. ч.), каласпеди, мушче, лебешка, лепка (Пловдивско), мъня, пика, келмеджа, комбило, чувга [69] –  каменна плоча, плосък, гладък камък, керемидка

        Мада [56, с. 37] – каменна плоча, една две педи голяма (сродно с Мадара – голям камък, скала, където живеят боговете)

Маджирявка [19] – вид дърво

Мазник [43]– лицемерен, притворен човек

мазъл, мазълин м. [74] - Възмъжал юноша. (в Чирпанско: да се измъзуля – да порасна неусетно)

Майчище [13] – дете, приличащо на майки си (от майчич – пославянчено, също като бащичко, дете приличащо на баща си, непославянчено)

Мака (мъка) [29, 49] – имот

Маказ [6] – пружинена ножица за стрижене на овце

Макерта = максандан  [6] – наковалня

Максул [6] – годишен добив от тютюн (араб?)

Максул [6] – розово масло

Максум [5] – дете, което бозае

Мала (маламашка, пердашка) [6] – зидарски инструмент, дъска за изглаждане

Мала [19] – дървен прът с който се запушва улук

Мала [43]– междуметие – дано!

         Малаир (68) – старинно мъжко име. Прилича на женското име Малама

Малама (68)– старинно женско име, срещащо се в народните песни. Винаги се свързва с крава и доене на крава.

         малашийка ж. [74] - Кутре, малък пръст.

малеш [38]– малък, дребен

Малига  [51] – едра шарка (оспа – сръбски, руски)

Малина [39] – по-малката от двете зълви, по-малката от двете сестри на съпруга.По-голямата се нарича калина.

         малица ж. [74] - 1. Голям дървен чук за набиване на колци. 2. прен. Голям юмрук.

         малка, махалка ж. [74] - Дървена пръчка, подобна на вретено, която служи за изпридане на “маане”.

        Малобрещи [44] – (да) нехая за нещо.

         Малъта ж. [74] - Село Извор Махла, Кулско. Някъде топонимът Махалата е преминал в Малтъ, примерно Малтъ касаба източно от Стара Загора.

         мамец м. -[74] Мушка, цел, луча.

        Мами [5] – малки греди за направа на къща

        Мамник [13] – нощна пеперуда

        Ман`ара [6,11]- брадва

         мана, да мана гл. св. – [74] удрям, да замахна.

маналь  [46, 63]— висок железен свещник

         манара, монара, манарче -[74] ж. Брадва.

        Манах (а) [5]  – чист (а)

        Манга [13] – лъжец, хитрец

Мангал [40] – котлон с дървени въглища

         мангу, манку нар. [74] - Малко.

        Мангуна [5] – вонещо растение

         мандам гл. несв. [74] - Лъжа, мамя, разтакавам.

         Манджил -[74] лост

        Мандра [44] – ограда.

Мандра [6] - на празника на овчаря, когато се лъчат овцете, всички овце се издояват, което се нарича предой, отбив или мандра.

Мандра = бачия = стърга  [6] – помещение, оформено специално за доене на овце (в РЧД се приема мандра за турск.?).

         мандрамуняк м. [74] - Насмешливо и пренебрежително название на човек.

Мандръскам [43] – люлея се насам натам с леки удари (от мандало ?)

Мание [44] – знак с ръка, глава, очи или по друг начин, в който има заповед; повеля; воля.

Маник [43]– малко, дребно куче

Мания [28] – прах от въглища, пепел

Мановил - ?? – от бял мак мановил [69]

        Мановил [5] – вид сукман

мановил, манофил [55] - горна женска дреха, вид сукман

        Манофил [6] – женска работна дреха за полска работа

Мантека [6] – масло от козе мляко (в Родопите) !!!

Мантел – мантия, пелерина

         мантракука, манракулка ж. [74] - Малка машинна или друга част.

Маня [6] – полегата греда, която свързва билото и гредореда на всеки ъгъл

Мара [21] – ялова овца

        Марама – връзка около връта (в Македония)

Маратури – туршия (Силистра)

        Мараш [38]– изоставен полски имот (от мар, мъртвило)

Марда, мърда [43]– непотребни отпадъци (мърда - Чирпанско)

Маричка – калинка (Петричко) – от дева Мария.

Мармарка [6] – коледарска благословия, идва от мармарин – водач на коледарската чета Трохобер – редови участник в коледарската чета

марна вода [55] – топла вода (за вода, оставена да се затопли на слънце, слънчева вода)

марна  [55] – топла

Марно поле [25] – местност до Велико Търново (от мар – вода при траките ?)

марок [55] - котарак , мачка [55] - котка

Марок, мурок [38]– нощно страшилище (от мар - черен)

Мартеница [6] - кичилка, китица, гадалушка, мартинка, мартенка

        Мартинки (?) – преносно “крака” [38] (има и река Мартинка в района)

        Марцина  [19] – отслабнал човек

         маря гл. несв. [74] - Зачитам, уважавам. Сравни с думата “бакаря”!

         маса ж. –[74]  домакински нож.

        Маскара [5] – шега (сравни с неясния израз «мат и маскара»)

         маскарич м. -[74] кукер.

        Масленица [13] – баница с мас

        Масличний [44] – маслинен.

        Маст [44] – мас; масло.

        Маст, мъст  [11]– багра, цвят, мастило – стбл. (мастил вероятно значи цветен)

        Маститий [44]  – обилен; тучен; заслужил.

Мастрак  [53] – буйно растящо дете на 10-тина години

         Мат и маскара -[74] Само в словосъчетанието “да направя на мат и маскара”

Матан [38]– мътеница, по турски айрян (от прабългарското “мат, мант” - мляко)

Матеница  [53] – млечно произведение от Самоковско

Матихар [52]  – който маха увисналите си крака

Матичина [43] – маточина, растение използвано за привличане на рояк пчели.

        Матки [5] – пчели, пчелни кошери (от тук мат, мат!! Викове при прихващане на рояк пчели!). Матка - майката на пчелите.

Матор (дъб) [31, 57]– стар, вековен дъб (Маторие гори = дъбова планина ?)

матор(ен) [55] - зрял, над тригодишен (за овен)

Маторина [5] – овца, която кърми агне (!!!)

Маточина [47]- вид растение (Melissa officinalis – БЕР I: 193). Общославянското му название е „врес”.

Маточина [6] – растение с което се примамва роякът от пчели. При това се вика мат, мат!

Матрашувам [43] – изчаквам, мълча и следя. стоя мирно.

Махалка [13] – царевичен кочан

махара  [46, 63]— пещера

Махат [45] - сарашки инструмент от дърво (като кутия за очила), служи за отбелязване на ръбове по кожата.

Махкам се  [13] -  отбивам се, отстранявам се от пътя, отивам си

Махрама  [29] – вид забрадка

        Махъм  [13] – препридам (от преда конец ?)

         мацугат прил. [74] - Груб, неоформен, недодялан.

         Мацуц [74] - 1) м. емоц. Голям, едър предмет. 2) междум. Ядец.

        Мацър [18, 19] – залинял, отслабнал

мачка  [55] - котка

Машала = кавал = яр [6] – ред от натрупана пръст, която обгражда лехата

         мащрапа ж. [74] -Голяма емайлирана чаша с дръжка.

        Мая [13] – заделени, спестени пари (вероятно в смисъл на “капитал”, в езика хинди-урду, мая значи капитал)

         мая ж., мн. ч. – маи. [74] Наклонен ръб на покрив. Ред от капаци при двускатен покрив.

маясъл  [30, 43, 64] – хемороиди (по английски measle - маясъл)

маясъл –хемороиди

        Медвен [44] – меден.

         Меден ток (меден харман, медно гумно) = небето (според Иваничка Георгиева. Българска народна митология. Наука и изкуство. София. 1983, с. 13). Тази авторка смята, че в представите на българите небето може да се обясни като нещо материално, примерно като „меден ток” (медно гумно, харман), а Полярната звезда, около която се въртят звездите играе роля на стожера, около който се върти коня с диканята при вършитбата. Това е древнокитайска представа, която може и да не се отнася за българите. Според мене „медно гумно” може да означава „пълен с вода меден съд”, от който жреците се измиват преди свещенослужене. Имало е и басейни с вода за тази цел, като „басейн” = „хумба, гумно”. Така че гумно = хумно = хумба. („гумно” неправилно се свързва с „харман”, „ток”, гумно). Виж названието „Царево гумно” – старинно название на поляна близо до калето на върха, северно от Мъглижките бари (68), вероятно „басейн, където се е миел царят”.

        Медовина [44] – варен мед с хмел.

Мездник [44] – наемник.

Мезин [10] - Последно родено дете (при домашните животни – сугаре)

        Мекава, мечава [5] – виелица

        Мекушар  [13] – мекушав

Мел [10] - Малък

         мелица ж. [74] - Приспособление за начупване и издребняване (омелчаване) на конопа. Направено е от три дъски, едната от които се движи с ръка и влиза мeжду другите две.

Мена  [49, 55]- подаръци, които се дават при годеж

         Мендил [6, 20, 38] - месал за покриване на хляб, преди и след изпичането му. В Родопите, мендил означава престилка. Джобна кърпа, носна кърпа

        Мендря [13] – бия

        Менте [39] – къса горна дреха без ръкави, пуловер без ръкави (от менш – малко!!)

        Менте[6] – шопски гащи

        Менял [9] - който заменя пари, сарафин

Мера  [53] – землище на отделно село

        Меранза [18, 19] – вид декоративни кратунки (в Странджа също)

        Мергел [19] – бой

Мерда [43]– развалена стока (има я и в полски)

Мердишиня [18, с. Самуилово, област Стара Загора]- бия, налагам, удрям (вероятно вариант на „мардуканя” – съсипвам, побеждавам, разгромявам. Да си спомним израза от ранноволжска България „Хас, Хас, мардукан”, който вероятно означава: „Слънце, Слънце, разгроми ги”.)

мереще [46] — омразна, омразно

        Мерзост [44] – мръсотия; гнусотия; беззаконие; безчестие; понякога – идол.

        Мерило [44] – мярка; везна.

мерия  [63]— мера, общинска земя

Меркеляво [13] – плашило, вампир (сравни с Меркела – крепост до Карнобат)

         мерляв прил. [74] - Кривоглед. В Чирпанско „мърляв” – мръсен.

Мерсин [43]– вид риба

Мертек  [21, 24] - греда, издялана с брадва, която се поставя на тавана и покрива на къща, основно дърво на сграда

        Месал, ръченик, махрама [6] – кърпи за глава

        Меск [44] – муле; катър.

Местюве [61]  – малки полуобувки, терлици

        Метание [44] – поклон от кръста.

Метанкя [35] – възпаление на очите

         метарба [74] -1. Неорганизирани действия на няколко човека. 2. Бой.

         метаркам гл. несв. [74] - Тръскам насам-натам. От този глагол – метарба.

         мехунка ж. [74] - Пашкул на копринената буба.

         мецам гл. несв. [74] - Заеквам.

Мечава  (73) или мекава  – виелица, вятърът намита сняг в стаята (от мет = сняг на осетински, алански и прабългарски)

Мечава  [53] – снежна виелица

Мечи  [52] – мяучи (от маца - котка)

         мечка ж. [74] -1. Чепат прът за мачкане на гроздето. 2. Смес от червено вино и лимонада в съотношение едно към едно. 3. “Сандвич” от парче топла питка и

         Мешина, мешинат ж. [5, 74] - Корем, коремест.

        Мешиндря [38] – бия с кожен колан (!!!!! – от меш - кожа - персийска)

Мешничка  [49] – гайда

Мзда [25, 44] – награда; заплата, отплата, възмездие

Мздовоздаятел [44] – който заплаща за работа; който дава награда.

Мздоимание [44] – рушветчийство.

ми  [46, 63]— недей

         Мигар (68) - нима

        Миженица, мижалка [13] – игра на криеница (от мижам – затварям очи)

        Мижитурка = шушумига [38]– невзрачен, свит човек

Мижутарка (мижене, жумене, жуменка, жмичка, мижидирка, мижищурка, миженка, криеница, критка, криянджа, гоненица) [69]– игра на мижене в с. Радилово, Пещерско.

        Мизимчица [5] – най-малката дъщеря

        Мизинец [9] – най-малкия син в семейството

        милосник [37] — любовник

        Милот [44] – овча кожа; дебело наметало от овча вълна.

Мина [39] – душа

Мингушки –обеци (Силистра)

Миндал  [32, 59] – бадем

         миндел м. [74] - 1. Парцал. 2. прен. Дреха.

Миндил [43]– специално изтъкана черга за завиване на хляб

        миник, мъник [37] — кученце (описателно, от мъничък)

         мини-мини! (мъни-мъни!) [74] - Междуметие за повикване на патиците (пуйките).

Минушка, брев, бръв, бръно, жерда (Странджа), принга (Родопи) [6] – мост, състоящ се от едно хоризонтално дърво

Минчок – лъчижа [6] – инструмент за изгребване на риба

мир = миро - [55]  зехтин и благовонни масла, варени и освещавани от черквата в продължение на няколко седмици; при кръщението свещеникът помазва детето с миро

мирия [46] — мера, общинска земя

Мирсина [44] – название на красиво дърво.

мис  [46, 63]— хубаво, качествено

мискин,(ка), мискинин [43,46, 63] — долен човек, мръсник,нечистоплътен, с лоши помисли

        Митар [44] – събирач на данъци; бирник.

        миткал [37] — галел, ласкаел

         миткам гл. несв. [74] - Минавам навсякъде, скитосвам.

митлика = метлика [55] - тревисто растение, от което правят големи метли, Kochia scoparia

Мито [44] – мито; сбор; налог.

         миче ж. [74] - Обръщение, което възрастен човек поставя пред името на млада жена. Съкратено от момиче.

мишинь [46]— обработена кожа

         мишляк м. -[74] Изпражнения от мишка или плъх, мишник.

Мишца [44] – ръка; рамо; сила.

Младика  [54] – младо дърво (сравни владика)

Младище  [43]– месо от младо животно (младич ?)

Млака  [5, 74] – тиня, мочур (моч!), мочурище

         Мламос [1] – горещини

Мламосан [43]– заболял внезапно

         мламосан прил. [74] -1. Мухлясъл. 2. прен. Махмурлия.

        Млатъ, кладиво  [11]– чук

        Млатя [13] – бия (от млат - чук)

Млезгаво [1] – хлъзгаво

Млин  [52] – баница

Млъзга [31, 57]  – сокът на кора, мъзга

Млъзници [29, 49] – овце, които се доят, дойни овце, обратното на “яловина”

        Мнее [44] – по-малко.

        Мнети, мнити [44] – (да) мисля; (да) предполагам; (да) изглеждам.

        Мний [44] – по-малък.

        Мних [44] – монах.

        Многосугубий  [44] – увеличен; умножен; усилен.

Мня [31]  – смятам, мисля

Мня [57]– смятам, мисля

Модър [10] - Небесно син (на чешки – modry – син на цвят)

молдзит [37] — дои

Молепсан [43]– заразен от заразна болест

Молоз – (старинно) камък за градеж, може би квадра?

         мома, момаа междум. [74] -Унизително обръщение към човек или животно.

Момчура [43] – момиче с мъжки навици и поведение

Мора [31, 57]  – кошмар

Мора, Морея [31] – славянското название на Пелопонес

Морава [18] – поляна, (горска поляна, поляна покрай река) 

моров, морув  [55] - лилав

         моропътинка, муропътинка ж. остар. [74] - Пътечка в усойно, винаги влажно място. Думата е съобщена от учителя М. Михайлов.

Мотовилка, сновалка  [6, 53] -  уред за насноваване на основата при домашно тъкане; инструмент за пренасяне на преждата от вретеното към пасмото (витка, аршин)

         мотря гл. несв. -[74] Следя, наблюдавам. От „сматрям” с отпадане на „с”.

Мохтач [6] – инструмент за изработване на гвоздеи (гвоздилница - има формата на лула)

Моша [6] - название на Задушница в Родопите

        Мошия = бащиния (същата дума я има и в румънски) [38]

        мошне, мощне [37] — много, твърде

Мошул [68] – малко дете (от мъж + ул, умалителен суфикс ??)

        мошченица [37] — мътеница

        Мощи [44] – нетленно тяло на Божи угодник.

Мрав, мрава [51]  – мравка

Мрази [13] – студено е (от мраз)

Мракá народ [31, 57]  – много народ

Мрва  [51] – мръвка

         Мрежа = омара, мараня, горещина.

Мрза  [51] – мързел (леност – сръбски)

        Мръвка [38]– парче месо

        Мръндисвам [13] – харесвам

        Мръндък [13] – красиво

Мръсни дни [6] – 12 на брой дни от Бъдни вечер до Йордановден, когато ходят караконджолите (буганците)(мръсни от мрази - студен?)

         мръсница ж. [74] - Херпес.

Мръхльо [13,38]– некадърен, немарлив,нескопосан човек

Мръцо[47, с. 309]-слаб, клекав и болнав човек (от тук, мърцина-човек)

         мръчкави се [74] -  Заоблачава се, притъмнява, вероятно ще вали.

Мувла  [51] – мухъл (плесен – сръбски)

         мугурица ж. -[74] Голяма купчина земя (от магура - могила).

         мудря се [74] - Бавя се, колебая се, назландисвам се.

Мужденик [20] - костен мозък, сигурно идва от славянското "между", защото костния мозък е по средата на големите кухи кости.

музикан [55] - дрян

         муле ср. [74] - Рядък качамак, варен с мляко.

Мундра – горна дреха с дължина под коленете, с черен или тъмносин цвят. Макар и всекидневна дреха, за празнични случаи, мундрата се подшивала с агнешки кожи и обточвала по пешовете и яката с черна агнешка кожа.

Мундра (72) – горна дреха с дължина под коленете, с черен или тъмносин цвят. Макар и всекидневна дреха, за празнични случаи, мундрата се подшивала с агнешки кожи и обточвала по пешовете и яката с черна агнешка кожа.

Мура [43]– суджук, наденица приготвена от овчи черва

мурги [55] - възтъмни, черни (мург, мургав = черен)

Мурдар [43]– изключително грозен човек

мурдарам [55] - цапам, мърся  (мурдар, мундар - мацабар)

         мурдарен прил. [74] - Мръсен.

Мурджо [38]– такова име се дава на едро, тъмнорунесто куче (вероятно от мур, мургав – черен, Мургаш – Черни връх - лош, бурен, пакостен връх)

        муренка [37]  — черница (от мур, мургав - черен)

Мурин [44] – етиопец; арап; негър; чернокож; дух на тъмнината; бяс.

муринъ [48]- Этиопец, Арабин (сходно с мургав).

Мусандра  [18, 19] – стенен гардероб (арабска дума ?)

Муси се [43]– цупи се, държи се обидено

Мусикия [44] – музика.

Мускорив, мускорлив [28, 29, 49, 74] – сополив и гурелив, немит в лицето, мръсен

         Мутав - прил. [74] - Ням.

Мутули  [20] - върху най-горната част на стените на къщата се поставя една надлъжна греда и върху нея напречно се коват ребрата - наклонени греди от гредореда на покрива. Когато се наредят керемидите, между стената и керемидите, от долу и от горе, и между всеки две съседни ребра остават процепи. Тези процепи се наричат мутули (мутула - ед. число).   

мутьный [48]- смутен, тревожен. Мутьянская земля [48]- Молдавия (тревожна страна ?).

        Муфта [13] – печалба, келепир, аванта

        Мухнат [13] – незакален, изнежен

        Мухъл [38]– плесен (плесен е славянска дума)

        Муцам [13] – ям, дъвча

         муцкам - гл. несв. [74] - Бия с юмрук в устата.

мучко  [55] - малко (от мъничко)

мушамбак = мушебак, Мушамбок, мушабок  [5, 55] - везана тясна ивица платно, пришита на пазвата на мъжка риза (от мушам, мушкам = везам. Мушамба = Мушкане)

          Мушморок [38] – дребен, недорасъл човек, дребосък

Мушор [6] – ред, в който се насаждат зеленчуците (от муша, мушкам – насаждам ?). Насаждането на зеленчуците става по време, когато “расте всичко, що се посажда”- когато месечината е млада или има пълнолуние (!!)

         мушък м. [74] -Крехка сърцевина на растение.

Муща [45] – сарашки инструмент (чукан) от пиринч за очукване на кожа.

        Мшела [44] – подкуп.

        Мшелоимство [44] – користолюбие.

        Мшица [44]  – мушица; облак мушици.

мъврикъ [55] - чернилка за боядисване (от мавър – черен, мърк, смугъл, вран)

         мъдо ср. -[74] Движеща се тежест на старовремски кантар.

Мъдърка (мадарка) – буца сирене, със заоблени ръбове, която прилича на плочка (сродно с „мада” = каменна плоча в детска игра)- диалектна дума от Стара Загора.

Мъжурляга  [53] – едър мъж

Мъза [13] – нисък мъж или жена

Мъзга [29] – сокът под кората на дървото напролет

Мъзгул – неясно (от мъзга ?)

мъзници  [55] - овце, които се доят -  мъ(л)зе: триста брави м. - 300 овци дои (мътруна - овце (за разлика от шилета) (Странджа)

        Мълкутепа [13]  – потаен човек (описателно, който върви,тепа тихо)

         мъмля гл. несв. [74] - Говоря неразбираемо.

        Мъмър [13] – тихо

Мъна [28] – махай се, да те няма

         мънгъфа ж. -[74] Хрема, настинка, грип.

        Мъндилка  [13] – мандало

        мъндърсал [37]  — кандилкал

Мънене на лен (термин от гр. Батак, 1940 г.) – биене (на някои други места, дръстене) с дървена топалка на сноп от ленени стръци за да се разчепка, развлачи стъблото и се отдели по-меката вътрешна част (кълчищата, влакната, конците) на стръците от външната корава част (пъздера).

Мъни  [67] – (глагол) = удря, чука, буха, бъхти

Мъница  [67] –дървен уред за очистване на лен или коноп от пъздера чрез удари, мънене (мелница, мелица)

        Мънък, мъник [5] – нещо дребно -малко кученце, дете, нисък човек

Мъня  [67] – удрям (тепам, бухам, чукам – с. 48). (среща се и в шопска народна песен: „веднаж мани, дваж удари”; среща се в израз – отпъждане на куче : „хайде, мъна оттука”!)

мърва (46, 63, 73) — малко

Мърва (Брацигово) – руда. От тук мървак, мърваци – рудари, които топят желязна руда

Мърва [43]– пепел с  много жарава. От тук изразът “да се замървя” = да се завия добре в леглото (подигравателно = да се мушна в топлата пепел).

         Мързелищина  [13] – мързеливец (от мързелич – възстановена дума)

          мърк, мърка, мъркуша прил. -[5, 74] Черен.  Мркуша ж. Име на черна овца. Мургав, черен човек (от мръква, мръкнало – става тъмно)

Мърка мустаци, мустачини [29, 49, 55] – тъмни, черни мустаци (от мрак)

         Мърли, мърлене гл. несв. -[18, 74] Опложда овца, оплаждане.

мърмар баши [55] - ръководител на коледарска дружина (от мармарин - водач)

         мърмок м. -[74] Безличен, неграмотен човек.

         Мърня, мърняв ж. -[74]Човек, който е бавен, нерешителен.

        Мърсол [18, 38] – сопол

        Мъртател [13] – отпуснат, бездеен човек (от мъртво тяло)

  мъртвец, та да му се “намери”.

         мъртвина ж. -[74] Сенчесто, хладно, влажно и обрасло с растителност място.

         мърфтя гл. несв. [74] - Недоволствам. (В Чирпанско: овцете се смръхтели – доволстват, почиват заедно)

Мърхоли  [71] – ръми, вали тих дъжд

Мърхуля - мърла; небрежен, неугледан човек

Мърхуля  [64] - мърла; небрежен, неугледан човек

Мърцина [18] – отслабнал човек от тежка, нелечима болест 

Мърцина [31, 38]  – без полза, безславно; на халост, на пусто

Мърцина- на халост, на пусто [38]

Мъска [29, 49, 58] – муле, катър

         мъст ж. -[74] Шира.

Мъстия [1] – блудница, мръсница

Мътето [13] – организъм (?)

        Мътилка [24] - тесен висок дървен съд за биене на мляко. Буталото с което се бие млякото се нарича борило.

        Мъткар [13] – дребен, смачкан човек (?)

        Мътъхарям се  [13] – мотая се безцелно (мъндахерцам се) - от мандало ?

        Мъук [13] – простак, глупак

        Мъх [18, 19] – клинци за подкова, гвоздеи

мъхра [55] - мухал

         мъшер м. -[74] Единият рог на машата. (суфикс –ер!)

мяра [55] - осем оки

Мясам (мязам) на [5]– приличам, подобен съм на вид с някого или нещо.

         Мясопуст [44] – последен ден, в който се яде месо.

Мятва [44] – джоджен.