РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (Х)     

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Хабен [9] – притъпен

Хавале [43]– обемист

Хакам [13] – блъскам

Халавато [20] – хлабаво

Халам [13] – пипам

Халаше  [52] – слаб, мършав кон – кранта

Халтаванин [9, 20] – отпуснат човек (от халтав)

Халь  (в Родопите) – нужник, външна тоалетна

харалугь[48]- стомана.

Харальо [38]– посмешище

Харар [6] – рядко тъкан чувал за тютюн

Харвало [9] – прахосник (от гръцки carbalo)

Хардауш, ардауш [38]– разнебитено, разтурено състояние,

Харно, арно [38]– добро, хубаво, тъй да бъде (не е ли гр.?)

Харо [9] – стар от гръцко митологично име (тази етимология е

Харя [44] – маска.

Хасъл [3]  – резултат, следствие, извод

Хатал [28] – голям камък за вграждане в темела

Хате = ширт [6] – стоманена плочка с дупка за изтегляне на сребърна тел

Хашево [6] - название на жилищно помещение с огнище в българска каща

Хаянско [5] – болярско

Хвалич [27,43]– човек, който обича да се хвали (хваля се – гръцка ?)

Хврастие [44] – храст.

Хенга [24] - страна на тяло, предмет. "Той върви на една хенга" - той върви на една страна   

Херет [44] – училище, тъмница.

Хилав  [52] – слаб, мършав

Хиле [3] – измама, лъжа

Хирея [10] - Слабея

Хиртизмо [13] – имен ден

Хит, хита [5, 10] – бърз, бърза

Хито = ириджи [6] – съд за втвърдяване на стопен метал – матрица

Хитрец  [44] – художник; занаятчия.

Хитрогласница [44]  – риторика.

Хитрословесие  [44] – вж. Хитрогласница.

Хитрост [44]  – художество; занаят.

Хитрост, ухищренная вимислом [44] – стенобитни и метателни

Хитър [10] -Бърз

Хищноблудие  [44] – насилствено привличане към блудство.

Хлабацан [43]– разглобен

Хласкам [13] – блъскам

Хлев, хляв   [28, 55] – обор, плевня

Хлевоуст [43] –човек с умение да се говори, оратор

Хлемка [13] – страдание

Хлепертя (олепертя)[38]– задигам, отмъквам

Хлептати [44] – (да) лоча.

Хлецки и боцки [13] – неравности по нивата

Хлускан (улускан) [52] – износен от работа, бит, разнебитен

Хляб [44] – водопад; пропаст; бездна; простор; подемна врата.

Хляв [14, 31] – обор, кошара

Хляв, хлев [55, 57]– обор, дам, (в Родопите) – обор

Ходатай [44] – посредник, помирител.

Ходба [9] – вървеж

Хоксан [19] – вид дърво, осен

Холка [45] – желязна дъга (два броя), служеща като основа на конското седло. Предната и задната холка се съединяват помежду си с дъги от варен бук. Над тях се поставя сурова волска кожа, вадена с вар, която се обтяга със съръм към дървените дъги. Към така образуваното седалище на седлото се прикрепяли кърлушките, а върху тях – кифли, пълни с морска трева. Върху цялата седалка се поставяла покривка от козя кожа – чохъл, която била държана в тетрина вода за да омекне и още влажна се поставяла върху седлото за да се вкалъпи.

Холопъ [48]- несвободен човек, роб.

Холувица [2] – кукумявка, бухал, нощна птица (Холовник, Хоталич ?)

Хоптерик [38]– патерица

        Хоратà [3] – дума, приказки (от глагола хортувам)

Хоро [9] – хоран, хорана (който, която обича да играе хоро)

Хортума [19] – въже за вързване на снопи (гръцка дума ?)

Хоругв [44] – военно знаме.

Хоругва [25] – черковно знаме

Хотение [44] – воля.

Хотул (Фотул,отул) [47, с. 329]- кладенче, в което е втъкнато кухо дърво за да се предпази водата от замърсяване. Названието се среща около град Преслав, Омуртаг, Търговище, Търново. Думата е оригинално българска, с неславянски произход, за която се твърди че може да е прабългарска. За същото название в Северозападна България се употребява думата „стубел, стубла”, което очевидно произлиза от славянското „стебло”.Основата на думата е "хот", а "-ул" е старинен български суфикс. за значението на "хот" виж "хутия"[20]– конусовиден дървен съд за изнасяне на набрано грозде от лозето. В Търновско има и подобен старобългарски топоним Хотница, който се свързва с иранската дума за проход, преминаване.

Храбър [10] - Смел

Храм, храмина [44] – дом; помещение; място за богослужение.

Храмати, храматя  [63]— разбира, умее, умее да върша (и)

храматя, не храматя  [46]— (не)разбирам, умея (не умея) да върша

Храмляти [44] – (да) куцам.

храмъ[48]- къща, дом.

Хранилище [44] – превръзка на челото или на ръката с думи от Закона.

Хребтак [43]– място, обрасло с бурени

Хрид  [54] – рид (стбл. Хридъ - рид)

хримиз(ен) [55] - оранжево-червен, пурпурен, кърмъзен

Хришне ле [55] - Хритне ле (лично име ?)

хрулия [55] - жълтица

Хрумица [9] – чеперек

Хръл [10] -Бърз, стремителен, чевръст

Хрът [8]- куче

Хуба [43]– женско име (!!! Може би Куба, Кубра?)

Хубай [3] – хубаво

хубче  [55] – извор

Худ [10] -Малък

Худароден [28] – с нисък, долен произход (худ, кут - малък)

Худогий [44] – изкусен; умел.

Худогласие [44] – заекване.

Художество [44] – наука; прищявка; усукване.

Хукам  [52] – псувам, попържам, ругая

Хула [44] – злословие.

Хулва [13] – пламва

Хумба  [25, 64] - подземие, изба, бордел. Според [Д-р Симеон Табаков. Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 379-380], "хумба" е яма, изкопана в земята за съхранение на храни. Според [43] "хумба" е дълбоко и широко подземие, изба. Петър Добрев споменава добруджанската дума ХУМБА - яма във формата на делва за съхранение на зърно. Според П. Добрев (ПД - ЕАКБ, с. 133) “хумба” е памирска дума, означаваща трап за складиране на хранителни продукти през зимата. Той посочва подобен начин за съхранение на храни при памирците чрез ями, наричани в язгулемски също хумба. Според Ибн Фадлан, подобен обичай съществувал и при волжките българи. Семантичната основа на българското "хумба" е "хум", а "-ба" е суфикс (сравни борба, сватба, жътва, родитба). Най-вероятно, българската дума "хумба" е родствена с думата "хум"= земя на езика на осетинците, потомците на родствените на прабългарите алани. На осетински "хум" = земя, "хумгаенаег" = земеделец. Горните данни говорят в полза на прабългарския произход на "хумба" и не подкрепят предположението на Стефан Илчев (СИ - РРОД, с. 550), че българското хумба е от гръцки произход. Прабългарското "хум" - земя, е наследено в съвременния български като "хума"  = вид глина, която се е използвала за лечебна цел и за измиване на косата.

Хумва  [52] – гние, загнива, скапва се

Хумнато [13] – вкиснато, развалено

хунер [37] — чудо

Хурчеви [3] – кожени дисаги

хутарело се [37]  — взирало се

Хутия = чипчак (чапчак, с. Самуилово) [20]  – конусовиден дървен съд за изнасяне на набрано грозде от лозето

Хългъз [47, с. 415]- заплес, мързеливец (диал.)

Хълтав  [13] – хлабав

Хъмрик  [13] – будала

Хънта-мънта  [13] – говоря с недомлъвки

Хърбав  [13] – гърбав  (хърб – гръб !!!!!, на славянски спина!!!!)

        Хърбав, хърбел, хърба [38]– обидно название на кльощав, мършав човек. Има много български обидни думи за слаб човек: хърбав, счухрен, съсухрен, гърчав, коштрамба, цингулив, спаружен, спуздра, циглав, шкубляв, хилав, чирос. Има и много обидни думи за дебел, но нисък човек: тантурест, дундю, късандрак, тумбест, тумбалак, мушморок). Изглежда старите българи не са имали добро мнение за слабите, мършави хора. С това те се родеят с персите и мидийците, при които дебелите жени са били образец за здраве, сила и красота.

Хърбел - при неравна, грапава повърхност, всяка издатина се нарича "хърбел", а всяка вдлъбнатина - "щърбел". Интересно е, че на осетински език "хёрдбёл" означава "склон, нагорнище, връх". Съвпадението между значението и формата на българското "хърбел" и осетинското "хёрдбёл" е поразително! Най-вероятно "хърбел" е прабългаризъм с алански, ирански произход!

Хърбул  [13] – прегърбен (от хърб - гръб)

Хърдал [2] - мъмрене, хокане (производно на стбл. дума "хърдание" със същото значение)

Хърдобал [19] – дълбок вир, начало на река

Хърла [35] – момиче !! (родствено на girl – момиче, англ.)

Хърлав [13] – слаб, болнав (диал. Стефан Илчев)

Хърлак [13] – сополанко (има и фамилно име - генерал Хърлаков)

Хърле [13, 19] – сопол, мърсол

Хърлив [13] – сополив

Хърлю [13] – простак (косвено, от сополив, сополанко)

Хърляв [5] – недъгав

Хърпъръдисвам  [13] – открадвам, арпарадисвам

Хърта [13] – бедняк, гладник

Хърцои [31] – укорно прозвище на селяните от Търновско

хъръта [55] - хубост

Хъскам [38]– вървя назад, заднишком, карам някого да тръгне назад

Хъшлак [43]– човек без работа