РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ - Г-Д-Е
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Гаванесто лице [20] – плоско, кръгло лице, но не монголоидно (от гаванка).
Гавед [5] – дивеч, гаведина – голям дивеч (суфикс –Д, за множествено число !!)
Гага [6] – инструмент – секач за прокопаване на жлеб в каменен блок
Гага [6] – клин, който се набива в каменните блокове с помощта на чукове (кеп, вария)
Гагаля [43]– тояга за бъркане на прежда при багрене
Гаггрена (чете се гангрена) [44] – гангрена; рак (стблг. от гр.).
Гадание [44] – загадка; неясност.
Гади (мн. ч.)[44] – влечуги.
Гадя [28] – ругая, псувам (на други места, отгатвам, досещам се)
Гаждене [28] – псуване, ругаене
Гаждение [44] – хула; безчестие; ругатня.
Газар [5] – дъно
Газер, гъзер [41] – задник
Гайки [5] – гащи
Гал, гар [10] -Черен (старобълг ?)
Галагонка [19] – плод от хвойна
галатвит [37] — ругае
Галатен [9, 28] – мръсен, гнусен
Галатя [9] – говоря мръсни думи
Галба [9] – милуване
Гале, галя [28] – бивол, биволче
галуни [55] - гарвани; врани (от гал, гар - черен)
Гам [3] – скръб, мъка
гамотисвам [63]— проклинам, псувам
Ганадя
[58] —
ругая, псувам
Кламбук, кълбук (диал.) [58]
— кълбо
Ганание [44] – загадка; притча.
Гар [9] – сив, черен
Гараз, гарез, гарасе [5] – злоба, омраза (от карез ?-осм. турск.)
Гарвал = гарван [38]
Гаргия [5] - копие
гармата, армата (с хрипкаво г) [48]- оръдие.
Гаропъл - разголен човек (сравни голопара – гола жена; р-л преход)
Гачка [6] – въдица
Гащи [44] – панталони; долно мъжко бельо.
Гащур [38]– човек с големи гащи
Геджур [38]– неразбория, неуредица, хаос
Геенна [44] – долината Гинном около Ерусалим, където евреите идолопоклоници по време на цар Ахаз изгаряли децата си в чест на идола Молох. Иносказателно: място на бъдещи мъчения, на задгробни наказания.
Гежбун [13] – новородено, малко дете
Гезеджия [6] – пазач на изработеното желязо във видните, самоковите
Гелберария [6] – гребло с дълга дръжка
Гелберия [20] – нещо като мотика с дълга дръжка за изваждане на пепелта от пещта преди да се метне хляба
Гем (език) [45] – желязо, което се поставя в устата на коня за да се управлява чрез поводите. Гем се нарича и езика на цървулите.
Генвар [44] – януари.
Геран [55, 64] – кладенец с покрив и кофа с въже за вадене на водата с въртене на ръчка
Геран [47]- кладенец обграден и иззидан с камъни. Според БЕР I:237, названието произлиза от новогръцката дума gerani (зидан с камъни кладенец), а тя пък от старогръцката дума geranos-жерав. На друго място се казва, че „жерав” е названието на уред за вадене на вода от кладенец.Това е доста изкуствена етимология. Възможно е „геран” да е оригинална българска дума, заимствана в новогръцки, защото съществува цяло семантично гнездо с подобни български думи: гюрна (избликна вода), гурна (воденичен улей),шулнар (чучур), чиране (извор за река), шурти (изтичане на вода), чури (излизане на пушек от комин), чурка (тръбичка за изтичане на вода),чулнар (лодкар), курна (корито за вода в градска баня), шерте (каналче за вода, улей на воденица – дума на Алцековите прабългари), всички производни на санскритската дума „ксара” – вода, мия с вода и „сара” – поток, река, ручей, тека. Друга възможна българска (прабългарска)етимология може да дойде от осетинското gæræn – ограда, обградено място, бариера, също и на персийски kurang – кръгово укрепление, обградено място, аналогично на аварската дума хринг - обградено място, крепост.
Геран = джеран = герен = мърдало [6] – дървен лост (3 м) за вадене на вода от кладенец
Гергеф [6] – рамка за везане
Гердза [43]– порода едри кокошки
Герен [55] – 1. крайселищно пасбище; 2. ниско място край река, което бива често заливано; низина край воден басейн; мочурище
Герман [40] – тракийски бог
Герме [5] – пъкъл
Гермя – местност, засадена с лозя
Гермя [20] – има няколко мнения: 1. Дъска в дървена ограда, 2. Слаб, неплодороден земеделски участък
Гермя [3] – навес
гибам [37] — пипам, закачам
Гибел [44] – загуба; разход.
Гибна, гина [9] – загивам, умирам. От тук идва ГИБЕЛ
Гидюл [19] – счупена стомна
Гижа [5, 10] – главина на лоза
гиче
[55] - момиче (Странджа)
Главеж [19] – годеж
Главизна [44] – глава; начало; причина.
Главина [6, 19] – ос на колело, централно тяло на колело на волска кола, осевия отвор се нарича бошлук, който се пробива с улук (инструмент). В улука са набива пурията (пурята). Периферно са издълбани 12 длаба, в които се вкарват спиците. Отвън спиците се обрамчват с 4 наплати (опсиди, еспида). В някои краища се слагат само две наплати, които се наричат оби, обод. Наплатите се свързват един с друг чрез дрянови клечки – чопове. Най-често, броят на спиците е 12, магическо число.
Глагол [44] – слово; реч.
Гладик [6] – вид дърводелски инструмент
Глаз [10] -Камък (изчезнала дума)
Гламав [19] – ненормален
гластор=гластър [55] - едногодишно дръвче, право, стойно и красиво
Глезна [44] – пищял; стъпало (сравни глезен).
Глен [43]– зелено водорасло
Глечник [6] – съд за разбъркване на глеч при грънчарите
Глик [2] – глиган
глоб (мн. глобои) [55] - 1. жлеб, дупка, длаб; 2. очна дупка (г – д преход)
Глоба [44] – наказание.
глуждова [37] — миша (отнася се за мишка)
Глумец [44] – кощунстващ човек; присмехулник.
Глуми (мн. ч.) [44] – шеги; смях; игри.
Глумилище [44] – място за танци, маскаради и т.н.
Глумитися [44] – (да се) забавлявам; (да се) теша; (да) получавам удоволствие.
Глумливи игри [25] – забавни игри (глума = забава, развлечение, шоу ! )
Глуфица [5] – полска мишка
глуфче [37] — мишле
глуфчишле [37] — плъх, мишка
глушец [37] — мишка, плъх
Глушина [57]– дълбока тишина, запустяло място
глюж [37] — чеп, чвор
Гноище [5] – торище, сметища (стбл)
Гной, гноище [44] – куп оборски тор; рани.
гнойове [55] - отпадъци, торища, сметища
Гобзование [44]– изобилие, доволство.
Гобзовати [44] – (да) изобилствам; (да) имам в излишък; (да) съм богат.
Гобзующий [44] – да живея в доволство.
Говение [44] – почитане (например на пост).
Говети [44] – (да) почитам (например на пост).
Говея [49]– пазя мълчание пред свекър, свекърва, кум като израз на почит
говея [55] - въздържам се, пазя обредно мълчание
Говея – 1. постя, храня се без животинска храна. Обратното действие е „огоявам” (вероятно „оговявам”) = храня някое животно (най-вече прасе) със силна храна, така че да се получи висок прираст. Основата „ГОВ” съвпада с думата „ГО, ГОВ” от санскрит, която значи крава, говедо, основна месна храна за ранните индоарии и иранци. 2. Пазя мълчание
Говея [28] – постя
Говея [29] – мълча пред свекър, свекърва като израз на уважение
говно,
гувно, гувенце [63]—
говно, гумно, харман, харманче. От
оригиналната, изходна дума „говно” се
получава гумно, тъй както от грабнал –
грамнал; равно-рамно, бразда – бризна и т.н.
Старинната българска дума „говно”,
означава място за вършеене, в средата на
което е побит кол, наречен стожер, а около
него се върти диканята, теглена от вол,
крава или кон. Говно произхожда от древната
индоиранска дума gav,
gov – говедо, едро рогато животно,
съответно gavinda
– говедар. Понятието говно (гумно) е
вероятно донесено от прабългарите.
Съществува още едно подобно историческо
понятие „медно гумно на прабългарите”,
чието значение още не е установено точно.
Говно, гувно, гумно (Зап. България) = ток = оток = въток (Добруджа) = вършило = харман [6]. Гумно идва от индоарийската дума ГОВ- говедо, използвано за вършеене на снопите
Говно, гувно, гумно [5, 53] – харман (от гув, гов – говедо на санскрит)
Говядо [44] – рогат добитък.
Годе [44] – угодно; приятно; подходящо.
Година, год [44, 48] – час; време.
годъ [48]- време най-общо.
големян [55] - началник
големян, големан [55] - началник
Голиштар [53] – малко птиченце без перушина
Голопара [5] – съвсем гола
Голот [44] – поледица, лед.
Гомола [44] – буца; бучка; клъбце; парче.
Гонзати [44] – (да) бягам; (да се) спасявам с бягство.
Гонзнутие [44] – избягване.
Гонител [44] – преследвач.
Горазд [10] -Опитен (? несигурно)
Горее [44]– по-лошо; по-бедствено.
Горлица, горличиш [44] – див гълъб.
Горнец [44] – гърне; котле; мангал.
Горнило [44] – ковашко огнище; топилня; място за топене на метал или за пречистване с огън.
Горница [44] – горна стая; столова.
Гортанобесие [44] – пристрастие към лакомства.
Горушний [44] – синапов.
Горший [44] – най-зъл; най-лош.
Господиня [44] – госпожа, господарка.
гоститва [48]- угощение, пир.
Гость [48]- едър търговец; гостиный [48]- търговски.
гостьба [48]- търговия в чужди градове.
грабнал [55] - отишъл, побягнал (той се грабнал, че отишъл. Къде си се грабнал)
Градар [44] – градинар.
Гради [5] – вали град
градъ [48]- ограда, стена.
Гражд [14] – обор, кошара
Граждъ (стблг.) [47] – лятна кошара
Гран, гранка [10] -Клон, клонка, клечка, чепка грозде
Грани [19] – мирише на старо
граница [37] — дъб
Гранка, гранче [5] – клонка
Гранче [43]– чиле, връзка прежда
Грапел [9] - грапавина
Греда, гряди, гренда, гредя [5,14] – идвам, ходя
гредешчем [37] — идейки
греди [37] — иде
Гредоред [6] – греда, поставяна върху най-горната страна на стената, под покрива
Грездей,(грездел ?) [3] - дървена запушалка, чеп
Грезн [44] – чепка грозде.
Грехъл [13] – твърдо изпражнение
грибне [55] - “грива”
Грибуч [18, 19] – желязна огрибка за огнище
Грив [9, 10] - Сив, сивоок
Грива [6] - входно помещение на българско жилище
гривици [55] - извитък, букла, лимба на коса, паднала над очите или самите вежди извити
Гривна [44] – огърлица; верига, която се носи на шията.
гривна [48]- гривна, верига, която се носела и на врата; мярка за тегло; сребърна монета, гривенка- мярка за тегло.
гридница [48]-стая, в която гридните (пазачите) стояли на стража.
гридня [48]-стая в княжеските палати.
гридь[48]- телохранител, пазач.
грижве [55] - сукмани
грижету [55] - цялостно облекло (Странджа)
гриш
(в Родопите) – носия
Гриш - горна дреха, вълнена с гайтани на ръкавите и по краищата
гришка [55] - горна антерия, дълга колкото сукман; стара родопска дреха
Гроздие [44] – грозд плодове; лозова вейка.
Громоля [5] – изобличавам
Гропан [5] – вдлъбнатина
Гропъл [13] – гол
груд(к)а [55] - парче, късча; буца, бучка, топка от сирене, сняг, дял
Груда, грудка [5, 10] – буца, бучка, топка, бучка земя
Гръд [5, 14] – грозен (стбл)
Гръм [5, 14] – храсталак, храст
Гръмище, дръмки [5] – храсти, храсталак
Гръст [5, 6] – коноп
Гръст, гръстъ [5, 11, 14] – шепа
Гръста [28] – много пиян
Гръсте [31] – коноп
Гръсти бели = изберки [6] – едри, добракачествени стръци конопени стъбла
Гръсти черни = поберки [6] – дребни, лошокачествени конопени стръци
Гръсть [11]– шепа, хватка –стбълг.
Гръцлун, гръцмул [18, 19] – гръклян, шия, врат на кокошка, шерден, шъргун
Гръцмул, гръцман [53] – гръклян
гряду[48]- идвам.
Грясти [44] – (да) вървя; (да) шествам (камо градеши – къде отиваш?).
Губа [37] — кора от баница
Губерка [52] – голяма игла за прошиване на губери
Губерка [18, 19] – голяма желязна игла
Губерка [6] – голяма игла за низане на тютюневи листа
гувенце, гумно [46]— харманче, харман. Харман е турцизъм.
Гугла = пос = баберуга = калпак [6, 35] – висока мъжка шапка
Гугла, гугал [4, 10, 27] – висока шапка (всъщност означава "нещо издадено")
Гуде, гуси [5] – прасенце
Гудение [44] – свирня на гусла или арфа.
Гудец [44] – гуслар; музикант.
Гуджо куче [6] – куче с отрязана опашка
Гуджо ножче [6] – ножче с дръжка без опашка
Гудра [53] – мързелив човек
Гужба [13] – гуша
Гуждам [26] – слагам, турям
Гужинка [13] – топло място, завет (от годя)
Гука [6] – топка от прясна глина, която се поставя на грънчарското колело
Гулдуп [19] – див гълъб
гунгуле
[64]
– врява
Гунче [37] — кожухче, шуба
Гуня [33, 60] – горна дреха за мъже с ръкави до лактите
Гуня [48]- скъсана дреха.
Гунята [6] – връхна мъжка дреха
гурба,
папучник (в
Родопите) – жаба
Гургул [10] -Гургулица
Гурнал, гирнал [5] – потопил се, изчезнал изведнаж
Гурница – огън, който се пали на Сирни Заговезни (Прошка, Поклади) и се прескача (с. Оряховица – до Стара Загора). В Родопите (Батак) се нарича “процеп”. Вечерта от запаления огън се палят дъбови стрели (бутурници – с. Могила, Старозагорско) и се “пяркат” на високо и далече.
Гурун [4, 43] – вид дъб
Гурупла [32, 59] – дива череша
гущер: г. алетина [55] - грамаден гущер, митично чудовище (от хала, гръцки - съмнително)
Гъбав [38]– пребогат
Гъгрица, къклица [52] – паразит по житните растения
Гъгря = гърча, сгъвам, огъвам, смачквам [38]
Гъджева, гъжва [31, 36, 57] – платно, което се увива около главата, гъжва (не е турска дума!, в турски на това се казва чалма). В т.н. детски език „гичка” означава „глава, главичка”. Имайки пред вид значението на „гичка, гъджева, гъжва”, може да се мисли, че „гъч, гъдж, гич” е забравена семантична морфема със значение „глава” от непознат език. Прабългарите са си навивали (ленени) ленти около главата.
Гъжба [20] - халка, която се слага на предния крак на крава, която рита, когато се дои. Кракът се подгъва, намушва се халката и с пръчка тя се заклещва да не пада. Кравата стои на три крака и не мърда. Гъжба означава също и къс (1 м) синджир с тояжка накрая, който се завързва за единия преден крак на овца, коза и друг домашен добитък, които не пасат на едно място, а се отделят от стадото (такива животни се наричат улус). Да не се бърка с гъжва.
Гъзном, гъзнишката [13] – с гъза напред
Гъзулник [13] – опак човек, обратен
Гълбая [13] – дълбая
Гълток [19] – глътка
Гълъгонка [13] – плод от глог
Гъмо [13] – караница
Гънга, гънжа [13] – сопол, мърсол
Гънгъл [43] – шише с дълга тясна шийка
Гърбач [25, 37] – бич
Гърда [5] – сила
Гърдомаза [5] – грозна жена
Гърдос [14] – грозотия – стблг. (старост - гърдос)
Гърлене [18, 19] – последно окопаване на царевица
Гърлич [6] – входно помещение на българско жилище
Гърмел, гърмол [9] – гръм, гръмотевица
гърс, гърст, гърста [5, 37] — шепа
Гърчав [38]– слаб, мършав
Гърчавея [5] – отслабвам, измършавявам
Гъръгашка [13] – сврака
Гъчкам [13] – натискам се в навалица, тъпча, натрупвам
Гъчканица, гъченица [13] – навалица
Гьоа, гьоам, гьоо[5, 37] – уж, ужким
Гюла [53] – дупка, изкопана от водата край брега на река
Гюрти, гюрна [18, 38] – тече силно,бликна, излиза, “бълва” голямо количество вода
Гяквам [38]– тръшвам някого на земята, повалям
Гяла, дяла, дял [5] – планина, височина, местност (от тук топонимът Предял - връх, било на планина) (преход г – д, както в глупендер - тъпунгер)
Д`аля [11]– десет или сто мерни единици
Да възиде [14] – да шупне, да втаса
Да жабна [41]- да си взема с шепа (да се нажебя – да отпия голяма глътка)
Давичкам [38]– давя, боричкам някого (за кучета)
Дада [10] –Кака, по-голяма сестра
Дадалена [47, с. 195]-растението брей (Tamus communis)
Дадилка [27]- бавачка
Далачя [9] – пия без мярка
Дам [11]– помещение за говеда, обор (счита се за турцизъм, но може да е иранизъм)
Дамла [28] – инфаркт
Дан-перушан [43]– характеристика на откачен човек
Данъци (волоберщина – натурален данък от говеда; димнина – данък от домакинство; мостина – такса за минаване на мост; приселица – вид данъци) [25]
Дарперушан [38]– разхвърлен, разнебитен (перс. ?)
Дарпна [5] – забрадка
Дас [43] – глупак (на санскрит “дас” означава “роб, враг, иранец”, а на цигански - българин)
дашено [55] - възвишения
Даятел [9] – човек, който дава
Двати [5] – втори
двел [55] - дали
Двери [9] – врата, порта
дђло [48]- оръдие, дуло, тръба. Някои учени смятат, че това е прабългарска иранска дума, обясняваща смисъла на родовото название Дуло.
Дебелта [5] – стъбло на дърво (има и топоним Дебелт от римско название = две блата)
Девèт [27]– стар (прабългарска дума ?), от тук бабини деветини (бабини старешки неща)! (известното обяснение: деветини = дивни, чудни неща е наивно и необосновано). Деветашка пещера, с. Деветак вероятно идват от тази дума.
Деда = дедя [55] - по-голяма сестра, кака
Декна [5] – подвикна
декшавам [37] — приемам
Дел = дела = дял [55] - планина, височина, било на планината, дела [55] - било на планина, делова: делова гора [55] - гора по билото на планина
Дела, дяла [5] – връх, височина, възвишение (от тук Предял !!!)
делутки [55] - парчета
Делякам [28, 31] – споря, карам се, препирам се
Делякам [57]– споря, карам се с някого
Дембел [9] –tembel –перс. – мързелив (осм. турск.)
демет [55] - сноп, сплит
дене [55] - живот
Дено [39] – където
Деньовет [13] – дните (?)
Дерт [6] – митично същество с 40 крака, влизащо в корема на човек и предизвикващо болест
Деруга [9, 13] – диря, дири, драскотини
Дестекувам [28] – облагам с данък десятък
Дестур [50] = доста, достатъчно
Деся [10] -Намирам (изчезнал глагол)
Детел [9] – кълвач (общославянска)
Детишка [38]– детинска (суфикс "-иш")
Детищ [44] – младенец; дете.
Джагал [9] – смола за дъвчене
Джамал
[64]
– 1. кукер, 2. стенна печка
Джамала [6] - камила
Джапара [18] – човек който излишно много говори, най-често неуместни неща
Джапунче [19] – малка жабка с опашка, попова лъжичка - копанче
джарееки се [37] — пулейки се
джарело се [37] — пулело се
Джасвам [38]– хвърлям еднократно, небрежно
Джаснат
[15] -
прил. 1. Бутнат. 2. прен. Глупав,
малоумен.
Дживгар [15] –
врабче
Джах [6] – совалка в мутафчийски стан
джебря
се [38,
66] - лигавя
се, говоря глупости,
Джелез [4] – развален (перс. ?)
Дженк [39] – бой, свада
Джибри [3, 50] = остатък от ферментирало грозде, пращина, камина, ципури (ципури значи “незначителен и маловажен остатък от нещо”)
Джибринка [52] – гроздова ракия (от джибри ?). В някои краища „джибринка” означава малки парченца сварено месо, които остава при пържене на свинска маст.
Дживга [53] –хляб от смесено царевично и пшенично брашно
Джигав [24] - слаб, мършав
джилит (джърът ?) [55] - игра, при която се хвърля тояга и се улавя във въздуха от препускащ ездач
джингарашки [37] — звънчета, дрънкулки
Джобур [52] – вид каца с тясно дъно и широк горен отвор. Може да произлиза от „джоб”, старинна оригинална българска дума с индоирански произход
Джомоля [9, 38]– говоря тихо, неясно, монотонно
Джонгъл [50]= крак
Джондра [3] – бъклица
Джонка [9] – клюн, човка
Джубе [1] – дреха с кожена подплата, кожух (стара персийска дума, GEBE, от която идва прабългарската дума КУПЕ - ризница. По-късно османските турци наричат част от еничерите gebece - ризничар)
Джуглинка [9] – могилка
Джука, джуна, джукест [9, 28, 38, 43, 52]– устна, дебела устна, бърна, човек с големи устни
Джурило [43]– дървен прът за “джуркане” – бъркане на фасул
Джурило = чурилка [6] – прът, с който се бие млякото в буталката (мътилката)
Джуркан боб, джуркана коприва [5, 38]– сварен и смачкан боб (коприва)
Джурул [5] – бъркалка (отглаголно съществително от глагола джуркам със суфикс-ул!!)
Джурюл [43]– прът за джуркане (бъркане) на фасул
дзастра [37] — сутрин; на дзастрата — на другия ден
Дзвиска [6, 9, 11, 18] – двегодишна овца
Дзвиска, дзвиздарка [54] – едногодишно шиле, яре
дзевгар=джевгар (гр.) [55] - чифт волове, впрегнати в кола (съмнително – от 4)
дзевгара [55] - два чифта (волове)
Дзивра [6] – вид кожени крачоли
Дзивър,а, о, и [5] – сляп,а, о
дзигвар, зивгар =зигвар [55] - двойка, чифт
Дзипам [38]– ритам
Дзирка [5] – процеп, пукнатина
Диб [27] – дъно
Дибек [11]– дървен съд
диван [55] - открито помещение на втория етаж, по-висока част на чардака, гдето се приемали гости; стая за гости; чардак, отвод, пруст, трем; богат миндер, одър
Диване – малко дете, буйно и невъздържано.
Дивня [35] – отвор в покрива за осветяване на горната стая
Дивота [50]= дивотия; доброта = добротия
дивотия, дивина [37] — дивеч
Дигноглав [18] – човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза “човек с вдигната глава”
Дижам [39] – вдигам
Диканило [18, 19] – върво, което води диканята
Диканя [38]– плоска дъска (0.7 – 1.5 м) отдолу с кремъци за овършаване на класовете (гр.?)
Дила [43] – название на буквата Џ в старобългарския език
Дилка [13] – черга от една ширина
Дилка [19] – тъкана пътека
Дилка [6] – снопче от нишки при тъкане в домашен стан
Димар [43]– пласт (стбл ?)
димиту [55] - сбито, гъсто, четворно
димия [55, 63] – шаек, домашен вълнен плат за мъжки дрехи
Динк [32, 59] – уред за лющене на ориз
Динка [4] – воденица (за чукане на пипер, чушки)
Дипла [6] = наръч – купа от клонки за фуражна шума
Дипла [41] - плисе на дреха, подобна на дипъл, надиплен
Дипла [43]– пласт
Дипъл [13] – многолистен, многопластов, надиплен
Дирек [6] – вертикална греда в стена
Дирен [38]– заден, отзаден
диримани [37] — дрипи
Дируга, деруга [62] – бразда, линия
Дисаги = бисаги = ебета [6] – двойна чанта (трако-латински?)
Дишло, стръки [53] – части на волска кола
Длак [43] – река
Длака [9] – външен вид, изглед
Длака [29, 49, 50]= козина на животно = пердух („вълкът длаката си мени, но нрава не”)
Длака [5] – косъм
Дмение [44] – гордост.
Дмитися [44] – (да се) гордея; (да се) големея.
доба [55] - време (нощно) (доба, дова, девет – време, късно време, старо време)
Доба [5, 37, 49] – време, нощно време
Доба, сара, вакът [53] – време (най-общо)
добелъ, дебелъ [48]- дебел.
Доблий, доблственний, доблестний [44] – твърд в доброто, в добродетелта.
Доброта [44] – красота.
Добрускам [13] – докосвам (проф. Добруски)
Доваксвам [19] – допълням (от наваксвам)
Довлесотворити [44] – (да) удовлетворя.
Довлети [44] – (да) стигам; (да) бъда достатъчен.
Договедя [5] – досетя
Дода [37] — кака
Додола [49]– друго название на обичая „пеперуда”, изпълняван за измолване на дъжд. При суша в Северна България и Тракия правят малка глинена мъжка кукла „Герман”, която се хвърля в река, езеро.
Додявам [43]– преча, досаждам
Дозде [44] – досега; до този ден; дотук.
Дозела [44] – извънредно.
Доилица [44] – кърмачка; дойка.
Доити [44] – кърмя.
Доколе [44] – до кое време; дълго ли.
Докурджум – [18] на някои места се нарича “игра на дама”. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича “докурджум” (има я в турски – дукуржум от докуз = девет с преход z-r). Състои се от три концентрични квадрати, съединени с отсечки по диагоналите и средите на страните. Подобна схема се среща като прабългарска руна, която според арх. слави Дончев се е наричала парчич. Камъчетата се поставят в пресечните точки и се местят от една точка към съседната, ако е свободна. Три камъчета на една линия се наричат “докурма”, две линии една до друга – “тъкърца” или “тъкънца”. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато единият състезател остане с три камъчета, има право да поставя камъче на кое да е място. Ако остане само с две камъчета, губи играта. Тъкърца (тъкънца) може да означава “тъкачен стан” или да идва от „такър, тагър” – бърз кон, според Йордан Вълчев..
Долама [39] – дълга, горна дреха (турска ?)
Долап = куфия = [6] бент – трап за вадене на вода и напояване на градина
Долап [9] – съд, дупка в стена, дупка в земя
Домовит [14] – човек с къща
Домогател [28] – кандидат
Домогник [9] – кандидат за женитба
Дондеже [44] – засега, все още.
Донележе [44] – засега, все още.
дооден [37] — уморен
Дорест (за кон) [31, 39, 57] – с кестенявочервеникав косъм (за кон)
дорест, дорен, дория [55] – червеникав (за кон)
доржаво [55] - упора
Доржева, доржеви [5] – покровител, защитник, господар, власт (среща се в родопските народни песни, в говора вече е забравена- БНТ-том 8, стр. 599 – държава !!!!!!)
Дориносити [44] – (да) съпровождам някого като стража, свита.
Дория, дорест кон [5] – кон с червеникав цвят
Досаждение [44] – правени на неугодни неща; безчестие; оскърбление.
досенова, досенува [5, 37] — досега
Дососа [9] – да стане достатъчно
Дососам [5] – свърша, да снадя
Достижно [44] – разбираемо, понятно.
Досурна [13] – домъкна
Дохадям [13] – идвам
Доцна [5] – късно
Драгастя [28] – изчоплям, ощетявам, прен. – измолвам
Драгастя [43]– досадно, изнудващо искане, изнудване („драглестя” около с. Караново, „агнето драглести (изсуква) майка си”)
драгинко [55] - по-млад девер (жената го така нарича, т.е, скъпи) (от драг = скъп)
Драглести - суче (овца, коза, крава станала на дрънчилка (мършава), защото я драглестят)
драговала [55] - обичала
драговник [9, 55] - любовник
Драговница [50] (драговник), Любовница (любовник), галеница (галеник), гальовница (гальовник), галница (галник), либе, любе, любов – всички тези думи днес се заменят с циганската дума “гадже”. Гадже, гаджо означава "селяндур, простак, дървеняк", така циганите по света наричат местното население. По същия начин циганската дума "баровец" измества българското "болярин, богаташ".
драговно [55] - любовно
Драгоман [5, 6, 31] – водач на дружина жетварки, преводач в легация (тук не се ли смесват българска и чужда дума)
Драк [14] – стъбло
Драка [52] – вид храстовидно растение с бодли, тръне.
Дракул [38]– дракон, дявол – румънски.?
дракус [55] - според народните поверия мъртвец, който излиза от гроба си и вреди на хората
дракус
[35, 55, 66] - според народните поверия мъртвец,
който излиза от гроба си и вреди на хората ; зъл
дух, караконджол, таласъм
Драма [6] – условна единица за възнаграждение на зидари
Драпа- [18, 19] пълзи, косвено – домогва се
Драплест [13] – бодлив
Драхонка [13] – изпражнение от коза, овца, заек
Драча
[16]
- нисък трънлив храст
Драгинко [9] – девер
Драчие [44] – плевели.
Дреб [43]– вълна
Древле [44] – отдавна.
Дрезга [14] – гора, дебела гора
Дренжувам [20] – бодърствам, нежелано безсъние
Дрешник [9] – долап за дреха
Дробен [18, 19] – парче месо, мръвка
Дрогазица [19] – сойка
Дрождие [44] – мая; квас (от дрожди).
Дрон, дрън [54] – буца пръст с тревата, чим от трева (чим е турска дума)
Дрохал [14] – окъсан, унил човек
Другаш [13] – друг път
Другиня [44] – приятелка.
Дружина [44] – дружество (на приятели, връстници).
Дружинка [13] – група хора, чета, отбор, компания
Дручити [44] – (да) угнетявам; (да) измъчвам; (да) изнурявам.
дручки [55] - безкрайно много
Дръг [14] – тояга
Дръгли се [43]– чеше се грубо
Дръм [10] -Храст
Дрън [13, 19] – буца пръст
Дръндар [52] – човек, който разчепква и разбива вълна
Дръндач [2] – който бие вълна, памук – дръндар (осм. турск)
Дръска [13] – много малко
Дръч [9] – дъргов – царевично стъбло
Дряселовати [44] – (да) съм мрачен, печален.
Дряхлий [44] – печален.
Дряхлование [44] – печал.
Дряхъл [28] – грохнал, изнемощен, стар
Дска, дщица [44] – дъска, дъсчица.
Дуа [19] - коледна благословия
дубара [37] — хитрост
Дува [5] – благодарност
Дува [39] – молитва
Дуво [5] – духало, вятър
Дуда [10] -Папуняк
Дуда [13, 18, 19] – плод от черница, барабонка
Дузен [5] – набор, наредба (от дузина = 12 ?)
дукимасаме [37] — изпитаме, опитаме (грц?)
Дуле [9] – тръба, тръбичка
Дулица [53] – горен отвор на стомната (от дуло – иранска дума)
дулица [55] - свинска зурла, муцуна (от дуло – тръба, дуло)
Дуло [5] – чучур, гърло (това е иранска дума, обяснява смисъла на рода Дуло!!)
Дунàв [5] – река, рекичка. Тази оригинална българска дума се среща във всяка трета народна песен!! В тази дума основата е “дон”, която при скито-сарматите и аланите означава “вода”! От тук идват названията на реките Дон, Днепър, Днестър, Дунав !
Дунда [53] – едра, дебела жена, дебелана
Дунда, дундьо [38]– нисък и дебел човек
Дупла [19] – златна пара
Дупласкам [13] – довеждам
Дурля се [38]– правя се на сърдит, начумерен
Дурля се [13] - сърдя се
Духло [28] - вятър
Дъбър [10] –Дъб, дъб, цар на всички дървета [9]
Дълбей [6] – жлеб (вероятно дълбел, както бордей – бордел, търтей - търтел)
Дънàло [45] - сарашки инструмент (като клещи) за опъване и стягане на кожата.
Дъника [50]= дънище = дънер (дъника има санскритски вид, от дъно, както авика = овца на санскрит)
Дърг [43]– дъргов, стрък от слънчоглед, царевица (идва от ранноперсийската дума daraght - дърво)
Дъргел [2] – дъргов – стрък от царевица, слънчоглед
държава [34, 55, 61] - недвижим имот, земя, нива, лозе, владение на един човек или на селище;
Държава [6] – отделно изолирано имение, състоящо се от къща и двор. Традиционно за Искърския пролом и Зап. Стара планина до XVI-ти век
Държан [19] – вид плевел
Държеви [39] – управници, първенци
държовище [55] - владение
Дърля се [38]– карам се
Дърмòн [10] -Решето, направено от кожа (гръцко)
Дърма [10] -Гъста гора, храсталак
Дърма, и [5, 38]– парцал(и), дрипа(и)
Дърми [43]– багаж
Дърмон [43]– кожено сито (сочат я като гръцка дума)
Дъртел [13] – стар човек
Дърхолек (дърхол ?) [52] – стар човек, старец, дъртак
Дъща
(в Родопите) – бара, река
Дъща,
валявица [64] - голямо
дървено корито, в което струя вода пада от
високо и създава
водовъртеж; вътре
се слагат нови вълнени тъкани,постелки
и пр.,
те се валят в продължение на ден-два, за да
се повиши здравината им и дасе подобрят
цветовете. Може да се ползва изпиране. В
Родопите се нарича "дъща".
Дьо [39] – нека, хайде (сравни с възклицанието “Дий !” за подкарване на кон)
Дьол [22] - название на първите озрели плодове на едно плодно дърво, примерно смокиня. Думата може да е древнокавказка (чеченска), донесена от прабългарите, защото при нахчите Даьла е богът, който дава плодовете и храната (Даждбог), глаголът “дала” означава "да дам", а "даар" означава “плод, храна, ядене”.Подобна дума има и в турски.
Дьол, дйол [50, с. 294]= приплод, рожба (има подобна турска, но и чеченска)
Дьохвам [13] – яхвам
дьякъ [48]- писмоводител, писар, юрист.
Дюзен = дизия [6] – група от 12-15 звънци с различни размери и тон, подредба, набор
Дюс (дос) !!- играй !! (подкана за игра по време на хоро, употребява се в Тракия)
Дюс = леха = фитария = табла [6] – малки площи за отглеждане на зеленчуци
Дюс, дюс! (в Чирпанско) = Дос, дос! - [24] вик, подкана при игра на хоро. Означава играй, скачай, тропай !
Дява [1] – нали
дял = дела [55] - планина, височина, било на планината, хребет, връх
дял, дялове [55] - хребет, връх
Еве [39] – ето
Евнух [44] – евнух; скопец; пазач на харем; придворен.
евро [55] - болно (Родопи)
евръ [55] - лошо (Родопи)
Егда [44] – кога(то).
Егликс [5] – авлига
Еда [44] – нима.
Едно [37] — едва
Едро, едър, ядър [10] -Бърз, пъргав (в първите векове е означавала това, но по-късно думата е променила смисъла си на “голям, обемист”)
Еже [44] – какво; кое.
Език = жало = гласник = глагурец [6] – махалото вътре в звънец, камбана
Ей [44] – да; вярно е; истина е.
елей, елеят [63]— стадо селски говеда
Елек [6] – женска носия
Елижди аще [44] – когато и да е.
Елижди, еликожди [44] – винаги като; всеки път, когато.
Еликий [44] – кой; който.
Елико [44] – колко.
Елико–елико [44] – след известно време; много скоро.
Еллин [44] – грък; езичник; прозелит.
Елма [44] – тъй като; доколкото.
елхадници [55] - прибори за къпане на деца при кръщаване
Ем [52] – вместилище, каса (!! Забравена, крайно полезна дума)
Емеж [20] - лемеж
Емзилка, ъмзилка, инзилка намзикала = мушалка [6] – дървена клечка за пробиване на сурово глинено гърне преди изпичането
Емиж, емеж – лемеж, палешник
Емир, имир [5] – княз, началник (!!! На какъв език ? Персийски?)
енгя [55] - по-голяма сестра (Родопи)
Енза [14, 19] – рана, язва
Ентиено [5] – памучно
еранки
[64]
- дружки
есмер [55,
64]
– възчерно, смугло
Ергужен [13] – лалугер
Ерда [2] – свада
Ерина [43]– вълна от коза
Естач [21] - кръгла маса (прилича на прабългарското име Есхач)
еце=яце, ечко [55] - много, твърде
Ешки [13] – дребни предмети за залагане при игра на топчета