РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (Ч)     

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Чабур [43]– дървен съд, подобен на паница

Чава [10] -Врана (чавка –вид птица)

чавгар=чевгар (гр. ??) [55] - два чифта волове или биволи, впрегнати в една кола, четворка

Чавги [7] – стрели (дървени), които се изстрелват на Заговезни

Чавги [20] – волове, които си приличат и могат да се впрягат заедно (Господина Добрева, с. Самуилово, Старозагорско)

чага[48]- пленница.

Чадо, чадце [44] – дете, детенце.

чадь[48]- деца, челяд.

Чай [19] – ъгъл на къща

Чайне [19] – цигански гвоздей

Чала [3] – тръни

Чаламар [18] – летен стан за овце, аг`ъл, временна кошара използвана през лятото.

чамбаз=чамбос  [55] – плитка коса на върха на главата, кика

чамбаз=чамбос, чомбаси   [55] – плитка коса на върха на главата у старите българи (днес, при обичая кръщене на малките деца, свещеникът отрязва кичурче коса от тила на детето, там където при старите българи е бил чембаса. С това символично се повтаря скъсването на българите с езичеството.)

Чамница [6] – лодка

Чампара - ламарина, която се поставя между порята на колелото и оста (дингила), която издава звън (осм-турск)

Чамуга [5] – подутина

Чамя [5] – линея, крея, боледувам

Чанкам [13] – говоря глупости (има и такова фамилно име - Чанков)

чанорел [37] — крачел, скачал

Чап [3] – обем, мащаб, количество, дял

Чапа [5] – момиче

Чапак [6] – женска носия

Чапан [10] -Вестител (турска ?)

Чапар [10] -Раздавач

Чапарест (чапърест) [20]  – вол, на който рогата са право навън, вол с големи рога

Чапраз [20] – напречен гвоздей, който се вкарва в халка, поставени на края на синджир, с който се води и вързва домашно животно (магаре, кон) - перс. през османо-турски?

Чапрази [41]- метални (сребърни обикн.) закопчалки за дамски колан (перс.), пафта

чапрази, чупрази  [64] - павти
чотра  [64] – бъклица

Чапчаче = шаптаче = фунийка = кипче = кепчаче [6]  = гюлова фунийка

Чарго  [54] – водно колело (от чарк - кръг)

Чарда [6, 38] – стадо от крави, биволи

чаре [37] — средство, начин, възможност

Чаре [5]  – магия, лек, начин, способ (перс – чаре - цяр)

Чари [44] – вълшебство; магьосничество; омагьосване.

Чарование [44] – отрова; гадаене; омагьосване.

Чаровник [44] – отровител; влъхва; магьосник.

Част [44] – част; жребий; участ.

Часъ [48]- време вообще.

Чаяти [44] – (да се) надявам; (да) чакам.

Чван [44] – съд; чаша.

Чванец [44] – вж. Чван.

Чвор [19] – будак

чебер, чебър, чебур [55] - дървен съд за носене на вода или вино, или грозде

Чебър [5] – малък съд за вода

Чебър [6] – съд за събиране на набраното грозде и изнасяне от лозето на гръб

Чебър [9] – вид каче

Чебър = гердел = шол = гюлово гърне  [6]

Чева [28, 43] – нима, нали

Чевгир [6] – голяма лъжица с дупки за изгребване на пяна, масло

Чевия [10] -Гвоздей (дървен гвоздей)

        Чевре [7] – кърпа

Чейрек [39] – четвъртина  

Черек  [42] - една четвъртинка от заклано животно (чейрек-персийска дума, чохар = четири)

Чекел [10] -Лопатка на копраля за изстъргване- стъргалка

Чекия [3, 6] – вид габровско ножче (джобно ножче, ножче захлюпаче), джобно ножче (общо индо-иранска дума, може да е османо-турска)

        Чеклас [19] – осил

Чекор [5, 37] – крачка

Чекор, чокур [9, 29, 49] – остатък от отсечен клон на дървото

Челастря, челастра [38]– заглаждам, заглаждане

Челенка [5] – шлем (може би “шлем” е фонетичен вариант на челен, от чело?)

челъка, чолка [48]- при коня, косми между ушите, лежащи на челото

Челяд [44] – слуги; членове на домочадие.

Чембас [39] – дълъг кичур коса при праблгарите и средновековните българи.

чембаси, чумбас [55] - дълга коса на главата при българите

Чемер [3] – мъка, страдание, отрова, дявол

чемерика (чемерични)  [31, 55]  - растение отровно (Veratrum album)

Чемишев  [54] – ритлив, който рита (за магаре, кон)

Ченгел [3]  – кука

Чеп [44] – верига.

Чепа [6] - играе

Чепел, чепил, чипил. Според Йордан Заимов [10] означава "кал". Според К. Зидаров [38] обаче, тази дума означава "човек с чип нос". Има и такова фамилно име - Чипилев - чипоносов.

Чеперек = хрома [6] – разтояние между върховете на палеца и показалеца на разтворената китка на ръката

чеперя, чеперка  [46, 63]— сгъната длан във форма на лъжица

Чепиш [35] – мъжко яре

Чепиш, чопур [10]-Козле (има връзка с “цап” - козел)

Чепор [28] – чеп, чвор

Черав = червей [38] (!!!!!!) (основа чер + суфикс -ав)

чердакъ [48]- горен етаж, балкон, каюта в кораб, вишка.

черен(че) [55] - дръжка на нож (черноцренче, черночирен, черночерянче - ножче с черна дръжка), чьорен - кокалена дръжка, чуряньня - дръжка на нож

Черенце, чирен  [49]– дръжка на нож (прабългарска дума)

Черенче [5] – ножче с костена дръжка (от стбл. чирен - нож)

Черия [10] –Войник (персийска ? – черибашия – началник на войниците)

Чермний [44] – червен.

Чермноватися [44] – (да) червенея.

Чернец [44] – монах.

Черничие [44] – горска смокиня.

Чертог [44] – стая; покои (прабългарска дума).

Черчеве [6] – дървена рамка на прозорец – (чар чеве – четири летви – перс.) 

Чесати [44] – (да) събирам плодове.

Чесо [44] – какво.

Чесоглавец [29] – песоглавец

Чести [44] – (да) чета.

Честний [44] – уважаем; прославян.

Често, чосто [39] – гъсто

Чет [43]– брой

четам [37] — тека

Четверовластник [44] – управляващ една четвърт от страната.

Четелка [2] (перс) – дъска, на която се нанасят резки за дългове (четел, четело, четем).

Четеля, чител [4, 9] – Две летви, дъски, върху която се отбелязват черти и резки за дълговете. Едната остава у търговеца, другата при купувача, рабош от перс. (cetele)

Чефадарица [27] -връх южно от град Калофер (от чефадар - слуга, перс. ?)

Чешел  [53] – гребен

Чешел [9, 37] – гребен (стблг., заимствана в староруски =

чиба [38]– махни се (за куче)

Чибур [6] – каца от 400 – 500 кг за подсирване на мляко

чивджигинци [37] — чурулици, особен вид врабчета

Чивик [10] -Бърз, чевръст

Чивия [6, 35] – дрянова клечка, дървен гвоздей, гвоздей

Чикел [20] – плоско желязо на края на копралята, също и двурога граба за вадене на цвекло

Чилбур [21] – въже за водене на добитък

Чилече [43]– зеница (човече?)  

Чилия [19] – тръни, бодливи храсти

Чимшидиня [20] – название на местност в с. Романя, Стара Загора

Чин [44] – ред; пълно изложение или посочване на всички молитвени слова.

Чингаров [27] - фамилно име (чингар = ?) от Кюстендилско, занесено във В. Търново

Чинити [44] – (да) правя.

Чинишин [6] – одър, креват

Чинка [43]– вид пойна птица

Чинтул [40] – лозов дънер (вероятно е вариант на “чотур” – пън, дънер !!! с носова гласна)

Чиплак [10] -Бедняк

Чипница [2] = сипница – вид ръченица

        Чирак [45]– начална степен на усвояване на занаята (ремеса), задължителна възраст поне 12-13 години. След 2-3 години обучение при майстор, придобива степента калфа, която се признава от майстора. След още три години работа като калфа следва изпит пред група майстори и се придобива степента майстор. Майсторът има право да открива свой дюкян. (перс.)

 чиране – място, където има извори на голяма река (название на местност с извори до гр. Чирпан, по известно като Текиря. Това название е дадено от Къню Димов от с. Гита, Чирпанско. Според мене от “чиране” идва названието Чирпан !!!)

Чирвиш [21] – костен мозък, по славянски - мужденик

Чирен, черен [4, 38]  – костена дръжка на нож (прабълг. ?)

Чирене [54]  – дръжка на нож

Чирешна [19] – стоманен чук за биене на сусам в кутел

Чирк – остатък от месото и кожата при правене на сапун, пържинки. (Господин Вучков)

Чирник, чырнакъ [10] - ручей (черк.слав. – от шуртя, чочур)

Чит [35] – плет, измазан с кал

Чит [43]– басма

Чит, парамук, пашовник, кош [3,6] – голям кош за царевица

Члънъ [6] – лодка еднодръвка при славяните (Цв. Тодоров. Славянски народи. С. 1969, с. 118) – тази дума обаче не е славянска (члун, чун - варианти)

Чоглав, чоголен, чоглаво, чогло – (точното значение е “притеснен”)

Чогол, чогал  [9] – мъка, безпокойство (?? – точното значение е

чогулно [38]– букв. притеснено, прен. безпокойно

Чоз [21] – мазнините от вътрешността на овцата – осмянка

Чокан [25] – кочан

чокур  [66] – чеп (не е турска дума!)

Чомак [40] – боздуган

Чомбас [10] -Дълъг кичур коса отзад на главата, чембас

чомбаси - чумбас [55] - дълга коса на главата

Чомолушка = курешница [6] - сребърни игли за забождане по дрехите

Чомпил [21] – птичка чичопей (през 60-70 години на миналия век, в училищата на Стара Загора се употребяваше жаргонното обръщение "хей чумпил"!)

Чонка [43]– човка, клюн

Чопан, цопан, джопан [38]– птича кълка

Чор [10] -Болест, демон, трън

Чорлав  [52] – рошав

Чорнъ (стбл.) = чирен [6] – дръжка на нож, чирен (!!!)

Чорук [10] -болест

Чотор [10] -Широк, човек със широк, сплескан нос (рум?)

Чотора, чотура, чутура [10] -Широк, плитък дървен съд за чукане, гавана

Чотра, чотура [5,11, 28]–бъклица (в Родопите)

Чотук [10] -Пън

Чохад [10] -Сукно

Чохудар [10] -Сукнар

Чочо – чечо [10] -Умалително име от Стоян

чпагь, чьпагъ[48]- джоб, чанта (от чипаг - вид дреха).

Чреда [44] – ред.

Чреждение [44]  – угощение.

Чресла – [44]  кръст (на тялото); бедра; слабини.

Чтилище [44]  – идол; кумир.

Чубра [35] – старинно женско име

чувам [37] — пазя

Чувгата [20] – вол (явно, обяснението, че чевгар означава два чифта волове от гръцки е спорно! ( хипотеза: га-говедо на санскрит. Чувгата - орно говедо, говедо за оране = вол ?)

Чувен [6] – метален съд за готвене на качамак

чувия, чевия  [66] – клин – дървен гвоздей

Чувърст [35] – гъст

Чугурово [16]  - според изпълнителя – „белязано”

Чука, чукар  [59] – малка височина

Чука, чукар [32] – малка височина

Чуканела [6]  – миниатюрно златалско чукче (умалителен суфикс –ел  ?)

        Чукар, чука [47, с. 164]-каменист връх. Още Дуриданов (1958: с. 255) обяснява тази българска, неславянска дума от праиндо-европейския корен *kuk-er – връх, нещо остро, издадено. От същата основа идват и думите гугла, качул, качулка, кукиш, шушулка, изчучулен.

Чукара, вирая  [53] – чукар

Чукич [35] – малко дървено чукче, което се носи на 1 март заедно с мартениците. Символизира селскостопанските оръдия, които ще се ползват след идването на пролетта.

Чукундур  [52, 53] – кочан от червено кръмно цвекло; цвекло (благ, червен чукундур – захарно, кръмно цвекло )

Чул, сакуля [6] - козена покривка на животно

Чул, чултар [5,19]– покривало,наметало за добитък(чул + тар!!)–(турска,персийска?)

чултар - чултура=чултар [55] -  черга от козина; чул, покривало на кон

Чултар [10] -Стара дреха (?)

чултура=чултар   [55] - козинява покривка на кон

Чумбаз [9, 35]  –перчем – диалектно. плитка от коса при мъжете

Чумбер [10] -Железен плосък обръч на каца, буре, мътилка

Чумбер [20] – вид забрадка

Чумеря се [41] - намръщвам се

чуму [37] — защо

Чун, чунар [9] – лодка, лодкар

чунка [37]  — вретено прежда

Чунтар [35] – шарено чердже, постлано върху самара на магаре. Чул (?) – завивка на кон

чупа, чупче   [55] - мома, момичка

чупа, чупче [55] - мома, момичка

Чупе, чупа [5,27, 37]  – момиче [Стойнев Анани. Българските славяни – митология и религия. Изд. Народна просвета. София. 1988] , заимствана и от албанците 

чупинство [37]  — моминство

Чурилка [5] – буталка, мътилка за вадене на масло

Чуртя [9] – шуртя

Чуря [9] – димя, пуша

чуряньня   [55] - дръжка на нож, чьорен - кокалена дръжка

     Чути, чуяти [44] – (да) чувствам; (да) чувам; (да) усещам.

Чутора, чутура  [52] – дълбок дървен съд за чукане на сол, червен пипер (румънска ?)

Чух [28] – бухал

Чухче [19] – сова

чуча   [55] -възглавница

Чучка  [53] – могила

Чучка, чуча  [53] – възглавничка за стол

Чучрумигел [20] – вид прелетна птица със стърчащо нагоре рогче на главата (чучулига ?)

Чучуверка [9] – тънка струйка

Чучулига  [53] – малко птиче с чучулка (нещо издадено) на главата

Чучур, шопур [11]– чешма с корито

Чучуря [9] – теча на струйка

чушнара   [55] - чучури на чешма

Чълн [9] – лодка

Чюрюлика [19] – дървено бутало за биене на мляко (от джуркам - бъркам)