РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ - А-Б-В
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Абие [44] – веднага, незабавно, изведнаж, без бавене, внезапно.
Ав = плимат = загъжня = кепче = [6] мрежа за риба
Авва [44] – отец, отче.
Авготар [19] - сушен хайвер
Авлия [19] - двор
Аво [5] – мари (прочутото обръщение към жена в Тракия - ъу! Може би има връзка с библейското име Ева)
Ад [44] – мястото, където се намират душите на умрелите до освобождаването им от Господ Иисус Христос; място за вечни мъки на грешниците; жилище на дявола.
адожам [37] — прибера, прикрия
Азорно [28] – срамно, позорно
Аки [44] – сякаш.
Аклан [19] – гладко право дърво
Ал [39] – дали
Алакотиш [5] – бърбориш
Алелем [5] – като че ли, нима (на какъв език?)
Алех [13] – въздух
Алехульо [13] – въздухар, загубеняк
Алис [39] – също, тъкмо
алишча [37] — дрехи
Алкание [25] – жажда, силно желание
Алкати [44] – да гладувам; да искам да ям, да желая силно нещо.
Алкота [44] - глад.
Алой, алое [44] – сок на благовонно дърво, употребяван за кадене и балсамиране.
Алтабас [44] – старинен брокат.
Алча [9] - жадувам,
Алчба [9] – жажда
Амбарица [62] – връх в Стара планина (2166 м)
амо [37] — тука
Амо, аможе [44] – къде.
Аможе аще [44] – където и да е.
Анахорет [44] – отшелник.
Ангоба [6] – воден раствор на бяла глина (хума) за гледжосване
анде [37] — тук
Антерия [1] – къса дреха, подплатена с памук, памуклийка
Антерия, джамадан [33, 60] – мъжки връхни дрехи в Македония
Антидор [44] – благословен хляб, т.е. остатъци от тази просфора, от която по време на проскомидията е бил изваден Агнеца.
Аран –
въздържание, умереност
баг не баша [55]
- не плаща данък за нещо
Армосане [43]– обряд преди венчавката
Арпалия [6] – обеца от халка
Арпарадисвам – вземам попътно нещо чуждо, присвоявам [с. Самуилово, Старозогорско].
Аршин [18] – навита на лакът прежда, чиле, гранка
Аръш (ръш)= овище= оралица [20] - дървена греда, свързваща ярема и предния колесник на волска кола
Асери [16]
- момци, които
задирят харесана от тях мома
Айол
[4]
– синко
Атламбаш [20] - двойна стълба, поставена над обща ограда или плет между два съседни двора, обикновено на родствени семейства (израз на рядко срещан обичай в Новозагорско)
Ахчак [19] – кисело мляко стояло в кожен мях
Ашчак [6] = катък в Пловдивско
Аще убо [44] – тъй като, защото.
Аще [44] – ако; макар; или; ли.
Баалник [44] – вълшебник.
Баба – бабяк [9] - стомах
Баба [44] – жена, която помага при раждане.
Бабак [35] – кукер (в Родопите) (среща се прозвището "Бабаци", местности "Бабаков кладенец".)
Бабанко, бабачко [38] – едър юначага, смел, силен човек
Бабек [64] - домашен деликатес: сварено свинско шкембе, пълнено с кълцано месо и сланина.
Бабити [44] – (да) помагам при раждане.
Бабишкер – много стара жена (възможно е да е съвременен жаргон)
Бабка [31] – стара дребна монета
Бабнуве [37] — бълбуква
Бабуш [19] – слаб
Багра [10] -Яркочервен, пурпурночервен цвят
багря [55] - боядисвам (Странджа)
Багряница [44] – тъкан от тъмночервен цвят; порфира, пурпурна одежда на високопоставени особи.
Бадема, бадън [5] – буре
Баджари [5] - пазачи на пътища (в Македония се казват "пътар", а пътната такса - пътарина! от път.)
Бадън [43]– голям съд за вино
Баери [5] – наниз от пари, който младите булки кичат на главите си
Баждар [43]– название на улица в Габрово (??)
Баздерница [6] – вид колиба с входна врата
Базе, бусье [5] – чимове (чим е турски езиков плевел)
Бази керет [20] - израз от непознат език, който означава "от време на време, понякога"
Байданъ[48]- вид кафтан с пришити плоски пръстени и брошки.
Байкуш [19] – наивен човек
Байро [28] - голяма каца
Бакаря, базаря [5] – уважавам, ценя
Бакни [37] — целуни
Бакол [53] – бъклица, дървен съд с тесен отвор
Бакъл, бъкъл, бъкел [5] – дървен съд за вода
Балам [10] -Лекувам, врачувам, гадая
Баламурник – глупав, наивен човек, който лесно се лъже. Съществува подобно индийско фамилно име – Balamurugan Sampath Kumar (учен, биофизик)
Балан [40] – морски жълъд
Балван [9] – голям камък (прабългарска ?)
Балига – изчезнала дума, означаваща „връх”. Сродна е с българските думи бърдо (стрбл. – продълговат хълм, хребет [47, с. 164]), барчина (голямо бърдо, рът, рътлина [47]) и валог (нива под голям връх [47, 166]). Има сведения, че се е срещала в района на Стара планина до Освобождението и в района на Странджа. Може да се изведе като "л"-форма на индоевропейската дума *bherэg, bhergho -висок, бял. Българският етноним, заедно с думата "балига" съдържат обща основа "блг", която носи семантиката "връх,висок и бял".
Балия [44] – магосница, вълшебница.
бално
[55] - скръб, тъга; тъжно. Бално
(в Родопите) - тъжно
Бално [5,13] – тъжно, мъчно, тежко (родоп.)
Бало [53] – много дебел вълнен плат
Балтая се [38] – мотая се, лутам се
балярка
[55] =беляри
Бан [5] – име, титла, достойнство
банерка [55] - собственица или служителка на баня, баняджийка
банко [55] - бате, по-голям брат
банко [55] - бате, по-голям брат
банно [55] - друг
Баня пакибития [44] – тайнството св. Кръщене.
Бапка [5] – трап, дупка
Бара [53] – барушка – малка рекичка
Барабинка [15] – мравка
Барабонка [18, 19] – плод от черница
Барабудка [19] – жена с вързана отзад кърпа
Барак, бараклив [18, 19] – мърляв, гурлив, с изцапано лице, брадат
Барам [5, 37, 39] – търся, питам
Баратор [5] – заедно, еднакво (!Както барабар – еквивалентност на тор и бар ?)
Барбукнал [5] – цопнал
Барде [53] – цилиндричен дървен съд за вода
Барде [5] – стомничка
Бардило, косило [54] – части на коса
Бардоква, бурдоква [54] – маруля
Баре, барем (перс.) [2] – поне
Бариж – вид женска кърпа за забраждане
Бариш [42] - копринена забрадка
Бариш [7] – копринена забрадка
баруга, барушка [55] - локв(ичк)а
Бархат [9] – руск. –кадифе
Баръм, барам [13] – пипам
Басмо [13] – баене
Басн [44] – лъжливо и безполезно учение (днес басня).
Баснословити [44] – (да)разказвам небивалици;(да) лъжа.
Батал [35] – стар, маломощен пръч
Батал, баталясъл [27]– изоставено лозе, нива
Баталясал [18, 19] – обрасъл с плевели (обяснявано "изоставен" от арабски)
Батарно [5] – грубо, тромаво
Батиса [5] – погрозня
Баткам [31] – казвам отвреме на време нещо с предпазване (на чешки badat, badatel - изследвам, изследовател. Дали е славянска?)
Бахам [10] -Лекувам, врачувам, гадая (Бахо, Бахов - лично и фамилно име)
Бахар [10] -Лечител (изч. дума)
Бахур [43]– натъпкано свинско черво. Прабългарска дума, по турски “търалик”.
Баца [13] – голяма, дебела
Бацкам [13] – целувам
Бач [6] – главен дояч при овчарите
бача [55] - овчар на мандра, мандраджия, който сири сиренето
бача [55] - овчар на мандра, който подсирва сиренето
бачило [55] - кошара, мандра
бачило [55] - кошара, мандра
бачия [55] - място за млекуване овци или кози, мандра
бачия [55] - място за млекуване овци или кози, мандра
Бачия [8]- къща (по-скоро мандра)
Бдение [44] – бодарстване; продължително нощно богослужение.
Бебешор [38] – едро бебе
Бедне [44] – трудно; несносно; тежко.
Бедний [44] – понякога: сакат човек; инвалид.
Бедник [44] – инвалид; сакат човек.
Бедъвра [35] – голяма дялана дъбова дъска
Безбели [46]— изглежда
безбели [63]— изглежда
Безведрие [44] – лошо, мрачно, дъждовно време.
Безгодие [44] – бедствие; нещастие; тежък период в живота.
Безер [5]– срам
Безлетно [44] – безкрайно; вечно; преди всички времена.
Безмездник [44] – за когото няма награда.
Безпрестани [44] – винаги; непрекъснато.
Безцарний [44] – който няма над себе си цар.
Безчадие [44] – бездетие.
Безчаствовати [44] – да лишавам от полагаща ми се част.
Беки [20] - нима (персийска дума)
Белана [5] – овца (крава), която води стадото
Белас, балас [10] -Белезникав, възбял
Белвин [13] – шума от царевични кочани
Белгия [45] - сарашки инструмент – камък за точене на режещи инструменти.
беле/гин, /зии [55] - окови за ръцете, белезници
белег: на белега [55] - като мишена, прицел, на прицела, като цел; мн. беледзи
белегче=белекче=белехче [55] - белезници
Бележик [39] – окова
Белезик [4] – гривна (белезици, белезници – мн. ч). Тази дума е диалектен вариант на старобългарската и прабългарска дума „белчуг” – пръстен, гривна!
белезикь
[66]
– гривна
белезия [37] — гривна, белезица
белекчии [55] - окови за ръце
Белест [20] – кон (магаре, муле), на който гърба, гръбнакът, му е провиснал надолу
Бели мажове [5] – ястие с прясно сирене (другаде – “бял мъж”, в Родопите - ушмар)
бели мъжове [55] - ястия от прясно сирене, изпържено в масло
Бели почви = пригор [6] – наклонена, песъчлива, достатъчно влажна нива
белизи [55] =белезии
Белизма [18] - вид полска трева
Белизма, белезина [47, с. 366]-вид трева, наречена още садина (Andropogon). По турски „бозалък”.
белило [55] - място на реката, където белят платна
белици [55] - сребърни монети
белия [39, 55] - вид пшеница, жито
Белким [43]– нима
Белник = сюрия [6] – 5-литрово шише
белобардзета [55] - половината бели, половината черни
белопахи [55] - с бели бедра
белопая [55] - с бели опашки
белопери кошуте [55] - белошарени кошути
Белур [9] –бял белур – вид трева (балур)
белчие [55, 64] - бял овен
Белчуг [9] –метална халка (прабългарска, старобългарска)
беляри [55] - билкари, знахари
Беневрек [6] – шопски гащи
Бера, набира- в израза „бера душа” и „раната набира”. Когато раната се инфектира и загнои, казва се „раната набра”. Малко преди човек „да се раздели с душата си” се казва „човекът бере душа”. Странният глагол „бера” има неясен смисъл, може би „влошава, заболява”.
Бербант (перс.) [2] – бербат, разорен, негодник
Бервам [13] – подбирам
Бервенний [44] – дървен.
Бесоватися [44] – бесувам, лудувам.
Беузур [37] — безпокойство
Бехтава [21] - грижи
Бечви (шалвари) [60] – вълнени мъжки панталони в Македония
Бечви [5, 6, 37] – потури, вълнени горни гащи, чешири
Бечви(шалвари)[33] – вълнени мъжки панталони в Македония
Биба [19] – пуйка
Бибел, бибол [9, 19] – пуяк
Бигор [53] – песъчлива почва
Бигор [32, 59] – варовикова утайка
бидисафме [37] — свършихме
Биже [9] – галено обръщение към вол (от берез - вол с бяла звезда на челото?)
Бизая [13] – бозая, суча
бизка
[64]
- гърда
брунжучни [64] -
копринени
бръбинци [64] –
мравки
Бийца [44] – който обича да се бие.
биле [54, 55] - билка, трева; лекарство
Биле, биля [20, 29] – дори, даже (персийска дума)
Билерин [28] – билкар (идва от биле - прабългарска дума = билка)
Билие [44] – трева, от билка.
Било [44] – вж. Клепало.
Било [6] – най-горна, хоризантална греда в покрива на къща
Билюр [9] – Billur –кристално стъкло (турски, идва от източноиранското белур - планински кристал)
биляр [55] - лечител
Бимбаба [19] – гологлав орел
Бинек [31] – кон за яздене, яздешком
Битанга [15]
- ж., ирон.
Пропаднал човек.
Битангор
[15] -
м., събир. Много “битанги”,
пропадналата
част от обществото.
Буклия [16] – бъклица
Бодка [2]
– дребни пари
Битюве [21] - валка
Битювия [5] – самобитен, становит (със хубава снага)
Битювя [20] – човек или животно с тяло с постоянно сечение, подобно на ствол
Бишка [9] – свиня
Бишкам [41]- бутам (но бишка - свиня, макед.)
Благий [44] – добър.
Благоверний [44] – изповядващ правата вяра; православен.
Благовест [44] – удари с камбана, които призовават християните за молитва в храма.
Благолозний [44] – който носи обилни, добри плодове.
Блана [9] – едра буца пръст
Близнà - пропуск, празнина – дума, употребявана от Васил Златарски, [Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство.I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852). Притурки. 5. Ринхинският княз Пребънд и 4-ата обсада на Солун от славяните, С. 513].
Близна = блазина [6] – желязо (не е ли стомана ?)
Близна [25] – място в плат със скъсана нишка или без нишка
Близна [44] – белег от рана; бръчка; гънка.
Близна, близница [9, 10, 11, 39] -Стомана
близница [55] - стомана
Блистание [44] – блестене; идване на светлина, блясък.
Бличи [13] – извира
блудаш [55] - разбъркваш, размиряващ
Блудилище [44] – развратен дом.
Блюдя [9] –пазя (от тук - блюстител)
Блюсти [44] – (да) пазя; (да) охранявам; (да) спазвам.
Блядение [44] – празнословие; лъжливи думи; лъжи (от бляд, бред - лъжи).
Бо[44] – защото; тъй като.
Боария [6] - название на жилищно помещение в българска каща (Пиринско)
Боболяга [54] – буболечка
Бод[10] -Острие за обождане, гвоздей, който се забива на края на остена
Бодил [10]-Остри израстъци с растителен произход
Бодка,бодил [3, 25] – най-дребна монета, равна на 1/3 от парата
боднаж [55] - някога
Бодренно [44] – бдително; без заспиване.
боеве [55] - места за борба, за двубой
божак [55] - просяк
Божек [39] – просяк
божем [55] - уж, като че ли (сравни с уви – жалко, не зависи от нас)
Божем [5, 8]- уж, ужким
Божяк, торбар, торбарин [53] – сиромах
Бой – каиш [45] (сарашки термин) – отклоняващ се, страничен каиш, който е свързан към главния, по-широк и по-здрав каиш. Бой – отбиваш се, отклоняваш се, от тук – отбой! – прекрати, престани, досегашната дейност! Бой сой- название на връх северно от Стара Загора.
Бой [28] – ръст
бой: бой-бояна [55] - по цялата дължина
Бойер (Boier) [9] –(румънски) – боляр
бойове
[55] - шарки на риза
Болий [44] – по-голям.
Болясване [6] – присаждане на овошно дръвче (в Чирпанско - имунизация)
Боме [39] – бога ми!
Бонела [13, 38] – вилица
Бончук [40] – конска опашка, знаме (древна дума)
Бордел (бордей) [6,18, 28] -древно название на полуземлянка в България; къща от една стая, наполовина вдълбана в земята, полуземлянка. Повечето средновековни къщи в България (и в Европа) са били такива.
Борзе [44] – скоро.
Борзитися [44] – (да) бързам.
Борим [47, с. 157]- старинно българско мъжко име
Борител [44] – противник.
Борич [38]– борец !! (суфиксът –ич е образувал и деятелни съществителни !! )
борть [48]- дупка (улей) в дърво в гората за диви пчели.
Ботур [9, 38]– пън, дънер (от тук, ботурясвам – удрям силно, като с пън)
Ботурясвам [9] – удрям като пън
Боца [43]– шише с формата на колба, колба (колба е старобългарска дума)
Боцур [5] – вид болест по конете
Бош [18] – празно място, отвор в дъска и др. подобни.
Бощан [6] – пастир на група коне
боян [55] - название на местното облекло - пола с крилца (Родопи)
бояна, два б. [55] - две групи игрохорки от несключено пролетно хоро “на буенец”
боянците [55] - които водят хоро “на буенец”
Брав [37] — овен
брав, бравче [46]— животно, малко животно
Брав, бравче [35] – агне (?)
брави [55] - овци
брави,
брови [55,
66] –
овце
брав, бравче [63]—
животно, малко животно
Бравъ [11]– домашно животно
браде [55] - забрадка
Брадел, брадестил [10] -Брадат човек
бражникъ [48]- пияница,(брожение – алкохолна ферментация)
брайно [55] - братко, бате (обръщение към поголям брат)
Брале [10, 55] -Братче, по-малък брат
Бран [62] – вълна (сравни враница – лодка, ладия)
Бран [44] – война; битка.
брана [55] - гребло, с което изравнят земята по оран, след като се засее семето
Брана [19] – засада за дивеч
бранел лете [55] - лете бран
бранище [55] - гора, забранена за сечене
брастува [55] - “къса връхчета на трева и клонки” (browse – англ.)
Братися [44] – (да се) боря; (да) воювам.
Брацудка [19] – обеднял човек
браче [55] - обръщение към по-стар девер
Брашно [44] – храна; ядене.
Браю [10] - по-голям брат
Брег [6] – одър, креват
брегище [55] - бряг
брежа [55] - брегове
Бреже [6] – одър, креват
бреженiе [48]- старание, бережение (оттук не-брежение).
Брез [5] – бивол с бяла звезда на челото
брез [55] = без
брези: б. биволе [55] - биволи с бело на опашката/ на челото/ с бели петна
Брей [31, 57]– тревисто увивно растение с месести корени, използва се за избелване и белосване на лицата на жените
брейнала [55] - прихнала, избухнала в смях
бреме, бремя [44, 55] - товар, тежест
Брене [14] – кал, нечистотия
Брение [44] – глина; кал.
Бренни останки [9] – тленни останки
Бренний [44] – взет от земята; слаб; който не е здрав, траен.
бренцам [55] - хлечна, плача с ниска глав
Брестя [9] – паса кози
Брешнел [16]
- бръшлян
Брука [9] –
брадавица, пъпка
Брешнел [6] = прешлен
Брещи [44] – (да) пазя; (да) охранявам.
Бригнет се [37] — безпокои се, грижи се
Брихам [38]– кихам
брица (бяла б.) [55] - пролетна пшеница
б ричъ [48]- глашатай (не е сигурно, по-вероятно бирник)
бровим [55] - броим
бродари [55] - (от “брод”) превозвач с лодка или който прави брод. Брудете - превозвайте, брод направете
бродница [55] – магьосница
Брозда [44] – мундщук (желязна част от юздата, която конят захапва).
брочарка [55] - (от “брош”) трева за боядисване червено
брукна [46, 63]— бликна, (водата брухти)
брул [55] - брод
Брумка [19] – издутина
Брус [10,18,19, 57] – Вид камък за точене на коси, ножове
Брус [13] – пъпки по лицето
Брусам [38]– бруля
брусница [55] - 1. шарка; 2. (мн.) боровинки
бръбинци [55] - мравки
Бръв [47, 57]- мост от една греда, поставена напречно на река
Бръв, брев [9, 11] – мост от едно дърво; греда, дърво поставено над река като мост
Бръв, бръвно, жерда [11]– мост от едно дърво (в Странжа)
Бръвно [14] – греда за строеж
бръзи [55] = брези
Бръкнъл [38]– бликнал, набъбнал, цъфнал
Бръмбук [38]– подутина, цицина
Бръмбъзък [52] – малък бръмбър
Брънек, Брънека [43]–прякор на човек (дума с неясно значение и произход).Този прякор се среща и като фамилно име в град Крън и родов прякор в с. Самуилово, Старозагорско -Бръните. Вероятно морфемата е “брън”, някакво прилагателно с неясно значение. “Брън” е подобно на старобългарското “крън” = краен, стоящ накрая. От “крън” идва названието на големия средновековен град Крън до днешния Казанлък – град, стоящ на края на пътя, до самата Стара планина. Тъй като "бръненски" означава "балканджийски"(виж по-долу),прякора Брънек може да означава "балкански, слязал от Балкана".
Бръст [11]– млади клонки на дърво, брести (глагол) – козата пасе млади клонки
бръст [55] - зелени клонки за храна на добитък зиме
бръстинка [55] - тояжка
Бръстя [43]– (за овца) пасе отгоре, отгоре (както на английски, browse)
бръчени [55] - набран на гънки
бръченица [55] - дреха, набрана на гънки
Бръчник [53] – набрана пола
Бръчник = бърчанка – кърлянка - окреп [6] - надиплена пола
бръшнел [55] - брешлян
Брюка, бруке [5] – рана, пришка, цирей
Бряз [9] – брези биволи (ед. ч.). Има същото значение както и "лиси биволи" - със звезда на челото.
Бряцати [44] – (да) звъня.
бубота [55] - прясно изпечен, още топъл царевичен хляб, приготвен с квас
Бубоч, бобач - [47, с. 155]- лайка, растение
Бубулета [5] – бубулечица
бубулки [55] - бубулечки
Бубутейца [13] – гръмотевица
бугасия [55] - червен памучен плат
Будим/Будин(а) града [55] - Видин; Будапеща
Буенек [6] - обичай на Лазаровден, на който се "инсценира" сватба, с участието на всички главни персонажи на обичайната сватба. Интересно е, че всички участници носят обичайните си названия (булка, свекър, девер, зълва и т.н.), но младоженикът се нарича "буенек"! Това показва, че думите "буенек, буен, боян" може да означават "младоженик, зет, млад, непокорен, буен". - 2-ри том, стр. 118
Буздра [43]– месо с много шупли, което се свива при варене
Буй, (буий) [44] – безумен, луд; глупав.
Бука [5] – чучур
Букара [5] – съд с човка, в който се държи вода за пиене
Букер [5] – караконджел
булванци [55] - грамадни камъни, балвани
Булгария, булгарина, булгаре [4, 5] – старинен български струнен инструмент, подобен на тамбурата, но по-голям и с повече струни. От този български инструмент е конструирано гръцкото бузуки.
булгърия [55] - тамбура
булиха [55] - заслониха
булкария=булгарье [55] - струнен инструмент, тамбура
булко [55] - како (обр.) (Родопи)
булно [63]— було, воал, забрадка
Буляк, булек [28] – младоженик
Бумбали [20] - мехури във водата, оставени от падащи капки дъжд (когато има бумбали, ще вали много дъжд!), косвено - силно отворени "ококорени" очи. Бумбал на хинди значи "мехур”.
Бумбар [6] – бахур в Пловдивско (турска дума ?)
Бумбар [6] – пчела в Северозападна България, вероятно от бръмбар
Бун, бус [53] – буца пръст с корените на някакво растение
Буна [28] – бунт, въстание
Бунай [57] – връх в Средна гора
Бунда [5] – дълга антерия, кожух
бунелка
(в Родопите) – вилица
Буннъж
(в Родопите) - някога
буно
(в Родопите) - някой
бургу [37] — бързо
Буренаш [53] – място, обрасло с бурени
бурилка
[66]
– дървен съд за избиване
на мляко
Бурилка [1] – буре
Бурило [18] – дълго бутало с което се бие прясно мляко в съд, наречен мътилка, за отделяне на маслото
Бурило [19] – съд в който се бие кисело мляко
Бурия [4] - тръба за свирене
Буркай [5] – гледай си работата (израз) (вероятно от буря - бия мляко в мътилка)
Бурул [13] – огледало
Буръния [13] – гозба от кисело зеле с ориз
буса [48]- голяма лодка.
бустале [46]— обувки износени (постали, гръцка ?)
бустале [63]— обувки износени
Бустали, постали [5] – обувки
Буталач, буталка [20, 11] - бурило, буталото, с което се бие мляко в дървен съд, който се нарича буталка (мътилка)
Буталка = бучка = мътилка [6] = висок, тесен дървен съд за отделяне на масло от прясно мляко чрез биене на млякото с прът, тояга. Тоягата се нарича бутало, джурило, чурило. Този процес се нарича бъркане или джуркане.
Бутел [31] – изкуфял
Бутел [57]– изкуфял (от бут - дърво)
Бутило, баркало [54] – млекобиячка
бутна [55] - подкара, пришпори;
бутна коня [55] - подкара коня
Буторясвам [31] – блъскам силно, тласкам грубо
Буторясвам [57]– блъскам силно, тласкам грубо (от бут - дърво)
Бутрак [36] – растението репей (обидно обръщение към нисък човек)
Бутурница – 1. запалена стрела, която се хвърля на сирни заговезни, 2. вид дървено хвърчило. И двете думи са сродни с думата „ботур” – път, дънер, дърво. „Ботурясвам” = удрям с голямо дърво. „Бутел” = нещо изкуфяло. Семантичната основа „бут, бот” означава „дърво” и вероятно произлиза от протоиндоевропейското *widhu- "дърво, гора" (англ. Wood, староангл. wudu, датски и шведски ved, галски fiodh, уелски gwydd "дърво, гора". Ив. Дуриданов посочва тракийското id, vidak – гора, дърво и то сравнява с ирландското fid, fedo, старовисоконемското wito – гора, дърво. /ИД-ЕТ/ Покорни посочва санкритското fid, кимвърското gwidd, корнуелското guiden, исландското fid – дървета, гора. /P-IEW/ В осетински qed, пущунски и памирски gada - дърво. Този корен не се среща в славянските езици. Малко вероятно е в български да е дошъл от езика на гърцизираните и латинизирани траки. Най-вероятно има прабългарски произход.
Бухер [9] – охлюв
Буча [6] – слагам растение в дупките за се насади
Бучаво [5] – рошаво
Бучило, бочило [6] – дървена пръчка с която се оформя глината върху грънчарското колело
Бучиниш [1] – растение с лоша миризма
Бушник, бушница [42]
(стбл.) = юмрук. От тук идват думите “бъхтя =
бия, бъхтич = побойник, бухвам = удрям с все
сила, бухалка”
Гигенец [42]
= кутре, малешка, малкото пръстче на
ръката
Бушница [9] – юмрук
буяма [63]— гъсто червено вино
Бчела, бъчела [6] – пчела (стбл)
бъбъль (в Родопите) - мънисто
Бъдне [43]– буре
Бъдник – чикор, коладник [6, 7] – горящо дъбово дърво на Бъдни вечер – символ на родилото се Слънце Коледарска чета – куда – група предрешени млади мъже, водени от т.н. кол, цар, стененик, мармарин, кудабашия.
Бъжлек [19] – насекомо, от който пощръкляват биволите
Бъзунек [43]– бръмбар (в Чирпанско “бъзунек” = място, обрасло с бъз)
Бъкел [43]– мехур от вода
Бъкел, бокол, бъкъл, букал, бъклица [9, 35, 38, 11]– Голям съд за вода, голяма бъклица; бъкел -синоним на “нищо – не зная”.
бълванъ, блъванъ [48]- бълван, истукан, кумир (!!). Виж балван.
Бълхавя се [43]– работя несръчно (на чеченски бълх – работа, работя)
Бърбуникам [13] – пущам мехури във водата
Бърдо (бърче – умал.) [35] – малко възвишение
Бърдо [47, с. 164]-стблг. – продълговат връх, хребет
Бърдо [18] – скара от две дървени хоризонтални летви, напречно на които са закрепени дървени или метални зъби, между всеки два от които минава по един конец от натрата
Бърдук [39] – стомна
Бързал [2] – бързей, бързо място в река
Бърк [10] -Мустак
бъркам [37] — гоня, преследвам
Бърна, бърнест [10, 28] - устна, по-голяма от обикновено устна, човек с големи устни
Бърненски [5] – балканджийски
Бърни, брънди [53] – устни
Бърченик [7] – силно надиплена задна завеса в двупрестилчената носия
бърчина [46, 63]— височина, рид
Бърчина [19] – малък хълм, възвишение
Бъх [29] – неясна дума от израза “бъх не ващам” = не скривам, не отричам
бъх [55] – лъжа, бъх не фащам [55] - не скривам, не отричам (не можеш ме излъга ?)
Бъхтич [13] – побойник
Бъхтя [13] – бия
Бял мъж, бел маж [40,43, 53]– вкусно ястие от пържено прясно сирене и царевично брашно(в Родопите – усмар, осмар. Осмар и “бял мъж” са билингви, едното на славянски, другото на прабългарски: ас = бял, мар = мъж, човек).
бяло: до б. [55] – съмнало, до съмнало
Вèнаки [49]– ела тук
вабити [48]- примамвам.
Вавилонское семя [44] – племе от нечестивци.
Вага [44] – кантар; тежест.
Ваган [5, 42, 64] - дървена чиния, гаван, гаванка, дървен хаван
Ваганец
[42]
- дървена солница
Ваголя [19] – пазя, лаская
Ваганка, ваганче [37] — гаванка, дървен (дервен?)
Ваганци
[64]
-
дървена
солница
Вагре [5,55] – черен човек, арапин (сродно с вакъл - черноок човек)
вагюл(ица) [55] - бавач(ка) на дете (Странджа)
вагюля, вагюлям [46, 55, 63]— бавя, пазя, грижа се за малко дете
Вад [10]- Обвинявам
Вадити [44] – (да) правя лъжлив донос; (да) клеветя; (да) обвинявам; (да) примамвам; (да) привличам.
Ваия [44] – клони; листи.
ваква [37] — такава
Вакло [5, 10, 39] – черноок, черновежд човек
Ваклушата [29] – вакла овца, овца с черен пръстен около всяко око.
вакъл [55] - черноок, черно, черновежд
вакъл овен [55] - с черно около очите вакли руда - къдрави, с черно около очите овце
Валмо [18, 19] – вързоп от прежда, чиле от прежда, вързоп
Валмо [5] – свитък
Валог [53] – падинка, ниско място, долчина
Валог [32, 59] – равно място в планина, заобиколено с гора
Валог [25] – падина под планински връх
валог [55] - наклонена широка долинка, необрасла с гора; дол, слог
Валок [19] – колендро (съвременното валяк)
валтинки [55] - тресавище
Вамо [30] – тук
Вап(а) [44] – боя.
Вапа [14] – езеро, локва, блато
Вапцида [20] –(псида) - дървена дъга за направа на дървено колело на каруца.
вапъ [48]- краска, боя; вапити - вапцвам,боядисвам; вапьница- дъска за разместване на боите.Днес тази дума е изместена от турския плевел „боя”.
Вар [44] – зной; пек; вряща вода.
Варад [19] – воденичен улей (нарича се още гурна)
Варай [39] - ох, леле
Варай [56, с. 119]
–
обреден хляб
Варива [6] - ????? –гръцка дума ?
Варити [44] – (да) предварвам; (да) изпреварвам; (да) предупреждавам.
варити [48]- варя, изпреварвам, движа се пред някого.
варка (се) [55] - бърза, надбързва се
Варкам, варам [5] – бързам, съревновавам се, варя се
Варкане [5] – бързане, пъргавина
варкъм [55] - надпреварвам се
варне [55] - спревари
варнем [55] - бързам
варош [55] - старата, централна част на български град; град
Варя се [2] – съревновавам се
Василиск [44] – голяма отровна змия.
василич (гр.) [55] - престолонаследник, царски син
Вастегарка (спомагалка) [5] – дървено скеле за товарене и разтоварване на кон, магаре
ватали [55] - дървената рамка на стан, с която се набива вътъка на платно
Ватали [6, 18, 20] – две дървени хоризонтални дъски със жлебове върху тясната си страна. Ваталите притискат отгоре и отдолу бърдото. Чрез дърпане на горния ватал, бърдото притиска с удар проврения конец между конците на натрата. В зависимост от силата и броя на ударите с ваталите, се получава платно което е повече или по-малко сякнато(плътно).
ватало [55] - бърдило на стан, набърдило
Ватафин, ватаф [6] - ръководител на калушарите
Ватах [6] – главен майстор в самоков
Ватра [11]– топлина
Ватрал [11]– ръжен, начира се още “жег, ожег”
Ватъл, вътел, вътъл, ватал [2, 3] – бродило (брадило, бърдо) на тъкачен стан
Ваха [18] - там, нататък (на хинди вах значи "там")
Ввергати [44] – (да) хвърлям в нещо, някъде.
вджашен [37] — ужасèн, стреснат
Веглас [44] – знаещ; изкусен.
Ведети [44] – (да) зная.
Ведро време [43]– ясно време. Ведрина – ясно време без облаци
Ведунство [44] – врачуване; чародейство.
веела [37] — яхала
Веелзевул [44] – "повелител на мухите"; началник на злите духове; едно от името на сатаната.
Вез [10] - Бял бряст
везуля [55] - везачка, бродирачка (възел от везам - връзвам)
Веие [44] – вейка; клонка.
век [37] — свят, живот
Веков [5] – любов
векяал [37] — обещавал
Велблуд [44] – камила; дебело въже.
Велблужд [44] – камилски.
Велми [44] – доста; много.
Венаки [29] – ела тук!
венала [37] — яхнала
Вено [9, 44] – това, което женихът плаща за невестата, зестра.
Венчило [9] – омъжване, семейна двойка
Вепър [9, 14, 25, 44] – шопар, нерез, глиган, мъжко прасе, дива мъжка свиня (славянска),
Вербие [44] – ива; лоза.
Вервица [44] – броеница.
Верев [43]– наклон, наклонено
Верем [5] – гръдна болест
Верея [44] – врата; напречна греда; стълб на врата.
Вержение [44] – хвърляне; мятане.
Вержение камени [44] – разстояние, равно на един хвърлей с камък.
Верзити [44] – (да) хвърля.
Верзитися [44] – (да) падна.
Вери [5] – жено (обръщение, нещо като „мари, ъу = аво”)
Веригало [39, 57] – хоризонтална гредичка, дърво вградено напреки над огнището за която се окачва веригата, кутларка (от котел + суфикс „-ар”)
Верт, вертоград [44] – градина.
Вертеп [44] – пещера.
Вертоградар [44] – градинар.
Веруга, вируга [20, 38] – верига (синджир), с който се закача казана за кутларката в огнището
Вес [44] – малко населени място; селце.
Вес [9, 48] – село
весия [63]— закрилник светец, човек, който се грижи за молитвен дом
весия [46]— закрилник светец, човек, който се грижи за молитвен дом
вети се [37] — врече се, обеща
Ветия [44] – оратор; ритор.
Ветленик – бронзов съд за греяна ракия [Тетевен, музея]. Сравни с „вител” [47, с. 169] – дълбоко място в река (борчилка, вир)и името на река Вит.
Ветрило [44] – платно на плавателен съд.
Ветхий денми [44] – Божието име в Дан 7, 9. Въз основа на това пророческо видение в иконографската традиция на Новозаветната църква образът на Бога-баща се представя като старец.
Ветър [6] – част от леха, която се намира между две вади за напояване
Веш [5] – още
Вещ [44] – дело; събитие.
Вещер [13] – страшен, грозен
Вещер [40] – лечител
Взимал`о [11]– вид нож за издълбаване на жлеб в дърво
Видело [13] – светло
видело [55] - светло; газ
Видет [13] - виждам
Видня [53] – железодобивна пещ
видро [55] - ясно, ведро
виждал [37] — цвилел
вилан [37] — някой
Вилаф [19] – овес
Вилач [19] – вила за обръщане
Вина [44] – причина; обвинение; извинение.
Вино ради [57]– заради виното
Вину [44] – винаги.
вира [48]- глоба за извършено углавно престъпление.
вискал [37] — цвилел
Виспр [44] – нагоре.
Виспренний [44] – висок; горд.
Виссон [44] – драгоценна тънка прежда с жълт цвят или одежда, изтъкана от нея.
Вист [5] – бряг, височина
Вит, а (за ела, кула, чешма, планина, порти, вежди) [55] - хубав/а, /и
Виталище [44] – място на живеене; жилище.
Виталница [44] – стая; място за нощуване; хан.
Витати [44] – (да) обитавам; (да) пребивавам; (да) нощувам.
Витез, витяз [5] – юнак, безстрашен (всъщност означава "победител" на стбл. и чешки)
Вител [11] – вретено (от вит – вия, навит)
Вител [31, 57] – уред за навиване
Вител [47, с. 169] – дълбоко място в река – борчилка, вир. Сравни с Ветленик – бронзов съд за греяна ракия [Тетевен, музея] и името на река Вит.
Вител [9] – късо дърво за връзване на снопи
Вител = летка = сукало [6] – инструмент за пресукване на вълнени прежди
Витосам [5] – прогоня
Витосвам се [29, 37, 49] - махам се
витяз, витеза [64] – юнак,
юнакиня
войно [64] –
любим, либе, избраник
войно [64] -
съпруг, стопанин
врекя [64] - чувал
галатна [64] -
мръсна, покварена
галуне [64] - врани,
гарвани (от гал, гар - черен)
Вич [52] – винт, свредел
Вишел [39] – видял
Вищя, висна [5] – цвиля
Вия [44] – шия.
Вкупе [44] – заедно.
Вкутрапанчва [13] – дава веднага
Влагалище [44] – чувал; джоб; сандъче.
Влак [6] – шейна за извличане на отсечени дървета
влака [55] - род, роднини
Влас [6] - вид болест по волове, говеда и други домашни животни
Властел [9] – владетел, властелин
Власти [44] – име на един от ангелските чинове.
Власяница [44] – одежда из твърдо, бодливо влакно.
Влат [10] -Клас на житно растение
влахоре [55] - гривна с инкрустации (Странджа)
влашките [55] - съзвездието “Власи”
Влаятися [44] – (да се) скитам; (да се) колебая; (да се) вълнувам; (да се) нося по вълните.
Влещи [44] – (да) влача; (да) мъкна.
влорин [37] — злато
Влъхва [62] – крадец, разбойник (под влияние на християнството, тази предхристиянска титла е добила отрицателен смисъл)
влъхва(рин) [55] - разбойник, крадец (под влияние на християнството, тази предхристиянска титла е добила отрицателен смисъл)
влъхварин [55] - магесник (българите са влъхви - магове)
Вмале [44] – скоро; малко по-късно; почти; едва.
Вне (уду) [44] – отвън.
Внегда [44] – кога(то).
Внезапу [44] – изведнъж; неочаквано.
Внемшийся [44] – който се е въодушевил.
Внетре, внътре [9] – вътре
Внитие [44] – влизане; явление; пришествие.
Внутр (уду) [44] – вътре.
Вняти (повел. накл. внемли, вонми) [44] – (да) обърна внимание; (да) чуя.
Вняти от [44] – (да се) пазя от нещо, някого.
Внятися [44] – (да се) въодушевя.
Во еже [44] – за да; заради; за.
Воврещи [44] – (да) хвърля в нещо; (да) внеса.
вогал [55] - въглен
вогень=вогин [55] - огън
Водич, угич, югич [27] – овен водач (с. Еркеч, в Източна Стара планина)
Водна перуника – Iris pseuda
Водрузити [44] – (да) утвърдя; (да) укрепя.
Водур [54] – жлеб на дано на съд
Возбранний, взбранний [44] – военен; храбър в боевете; победоносен.
Возбраняти [44] – (да) препятствам; (да) удържам.
Возбряцати [44] – (да) възпея; (да) хваля в песни.
Возврещи, возвергати [44] – (да) възложа, (да) възлагам.
Возглас [44] – последните думи в молитва, тайно отправена от свещеника.
Возгнещати [44] – (да) наклаждам огън.
Воздеяние [44] – повдигане, възвисяване.
Воздух [44] – покров, който се слага върху свещените съдове по време на литургия.
Возмятати [44] – (да) предизвиквам смут, раздор.
Возничати [44] – (да) вдигна глава.
Возреяти [44] – (да) разколебая; (да) потреса.
воище [55] - рало
Воище, гредел [11] - греда
войно [16, 55] - млад съпруг, стопанин, мъж; юнак, ерген, момък; любим
войно копе [55] - буйно копие
Войновала [5] – жена, живяла с мъжа си (!!!! от тук "воин" – мъж, съпруг !!)
волку [37] — толкова
Волхв [44] – мъдрец; звездоброец; чародей; предсказател.
Волчец [44] – бодлива трева.
Вон [43]– воня, лоша миризма
Вон [44] – в него.
Вонещица [24] - миризливка, насекомо, което при опастност изхвърля воняща течност
Вонта [43]– вонящ, лошо миришещ
Вонта [62] – развратница
Воня [44] – мирис; кадене.
Вопити, вопияти [44] – (да) викам силно; (да) призовавам.
Ворище [6] – нива, създадена от гора чрез изкореняване
Ворожея [44] – вълшебник; магосник; отровител.
Ворожити [44] – (да) врачувам; (да) предсказвам бъдещето.
Востегарка [5] – прът, тояга
Востерзати [44] – (да) извличам; (да) издърпвам.
Восторгати [44] – (да) късам; (да) щипя; (да) плевя.
Востягнути [44] – (да) стегна; (да) укрепя; (да) придърпам.
Востязати, востязовати [44] – (да) изследвам; (да) подлагам на изпитание; (да се) интересувам.
Восхитити [44] – (да) изловя; (да) уловя; (да) завзема незаконно; (да) похитя; (да) увлека във висините; (да) доведа до възторг.
Вотще [44] – напразно; напусто; даром.
Вощина = сот [6] – пчелна пита пълна с мед
Вперити [44] – (да) възвися; (да) вдигна; (да) устремя нагоре като перо.
Вперитися [44] – (да) излетя.
Вперсити [44] – (да) поема в себе си (от пърси - гърди).
враг [66] –
дявол, нечиста сила
върга [66]
– цицина, въргула
Врак - останки
Вран [31, 37, 57] – черен, с черна козина (за кон)
Вран [44] – гарван (понеже е черен, от тук - врана).
Врана, враня, вранкя, вранка [5, 6, 9,11] – малка вратичка, която се издълбава в дъската на по-голяма бъчва, отвор в бъчва, канелка, дървена запушалка на буре, каца, бъчва
Вранило [9] – чернило
Враница [62] – лодка, ладия (сравни бран - вълна)
Врата красния [44] – западните църковни двери.
Вратар, вратник [44] – пазач при врата.
вратига [55] - бял равнец, Achilea milleforium
вратика [55] - градинско цвете, Tanacetum vulgare
Вратило [11]- кросно
Вратя [13] – събарям
Врахан = врахъл [5] – гривна
врач [48]- не само лекар, но и влъхва, чародей.
Врачба [44] – лекарство; врачуване.
Врачебница [44] – болница.
Вревам [5] – говоря
Вреда [31, 57] – полза, полезно
Вреден [28] – полезен, кадърен
Вреди [44] – кожно заболяване.
Вреж [9] – стъбло на увивно растение
Врекел, вреща, врешче, вретище, врешча, врекя [5, 9, 37] – торба, чувал, конопен чувал (вреки - чували, вречи - торби)
Врело - буен извор
Врело – пещера, в която има извор
Врело, врис [5, 46] - извор, кладенец (гръцка дума)
Вресноту [44] – наистина; по достойнство; пристойно.
Вретище [44, 48] – лоша, груба одежда; власеница; траурно облекло, дреха от груба тъкан; торба от скъсани платове, голяма торба, чувал.
вреча, врекя [55] - торба, чувал
Вречуто [5] - чеиз
Вреяти [44] – (да) вкарвам; (да) мятам вътре; (да) напъхвам.
Вреяти [44] – (да) кипя; (да се) пеня; (да) бликам; (да) изкипявам.
Врит (хврит) [5] – всички (родоп.)
вритье (в Родопите)
– всички
вровелче [55] - гривна
вровелче [55] - гривна
връвели [55] =връхели - гривни
връвели = връхели [55] - гривни
Връвти [38]– конци, върви (мн. ч. с “т” от връв)
Връга, гръмел, грамуда, кратак [53] – буца пръст
връзлия [55] - горна дреха
Врънжак [13] – непрекъснато искане, врънкане, досадно молене
Врънкам [13] – искам непрекъснато
Връст [31] – част
Врът = перивол [6] – овошна градина в средновековна България
Връчва [5, 50, 53] – бъчва, делва (връчова – евентуално!)
връчви [55] - големи съдове от пръст за държане на вода и др., кюпове
Връша, върша [6] – капан за риба
Връшник [41]- метален капак, който се слага върху подницата и се покрива с въглени (славянска)
врю(т) = врюк = врут [39, 55] - все, всичките; целият, цялата
врюг [55] - всички, изцяло (Родопи)
врюд [55] - навред, вредом
вряве [55] - говори, дума
Вседле [5] – най-накрая, на панагон
Всесожжение [44] – жертвоприношение, при което жертвата се изгаря напълно.
Всечреждение [44] – богато угощение.
Всичкома [2] – всички
Вскую [44] – защо; заради какво; за какво.
Вспят [44] – назад.
Всуе [44] – напразно.
Всяко [44] – съвършено; съвсем; изцяло.
Втаксовам [5] – обещавам
втаса [37] — да стигне
втеса, втесвам [19, 46, 63]— сгреши, направи пакост, греша
Втесен [5] – виновен
втиньньо [46, 63]— приспособление за обработка на лен и коноп
Втищи [2] – копринена буба
Вторицею [44] – вторично; усилено.
Ву [5] – „и” (съюз)
вчевдариха [55] - (похабено от “вчетвориха”) когато очите се преурежват и гледат двойно (чевгар – 4 по ирански ?)
Вчиняти [44] – (да) учреждавам; (да) узаконявам.
Въбел [5, 9, 55] – дълбок кладенец, излак, извор, кладенец (стблг)
Въгъл [14] – въглен
Въгърец [64] – цирей, цирей по животни (цирел ?)
Въдол [28] – дол, падина
Въждя [62] – безпокоя, не давам мира някому (от тук - въжделения)
Въза, възел [9] – връв, препаска
Възбог [43]– нагоре
Възскреб [19] – складирани дрехи, постелки
Вълмо [24] - къделя
въпа [46, 63]— изоставена галерия в мина
Въпи [35] – вдлъбната местност (в Родопите и Македония)
Върга [10] - Твърд израстък от дънера на дърво
Въргула [38] – зачервено петно по кожата
Върли, ворли [39] – проклети, лоши
Върлигава [5] – ливада с неравна повърхност (суфикс -ава !!!)
Върло [5] – (1) стръмно място, нанадолнище, от тук – свърлиг! (2) доста, много
Върна, върни [5, 55] – заваля, вали дъжд
Върт, врът [14] – градина
Въртел [9] – спънка, препятствие (на стрблг. - шиш, въртящ се прът, на който се пече месо)
Въртоглав [13] – откачен, непостоянен човек
Въртоп [47]-водовъртеж. Произлиза от стблг. „врътъпъ” – пещера, градина, ад (БЕР I: 212)
Върчува [37] — връчва, делва (!!!!! Както бъчова - бъчва)
вършета [55] - клони
Вършитба [6] – българска, неславянска дума
Въс [9, 10, 25] -Мустак, косъм (въси - реснички, мустаци, малки мустачки, стблг)
Въсеница [1] – гъсеница, която има власинки
Вътор [11]– обръч на каца
Вътор [6] – вид дърводелски инструмент за дълбане на жлебове
вътраль [46, 63]— железен уред за изтребване на жарава (от ватра- топлина)
вътрешни [55] - роднини, близки
Вътур [38]– ръб, периферия на каца, сандъче (виж вътор)
Вътък [38, 52] – нишките, които се кръстосват с основата на тъканта, прежда, конци, които чрез совалката се втъкават в основата (от втъквам)
Въхнат [19] – пръхнат
Вящше [44] – по-голямо.