ДАРГАМЕР (областен управител) - ЕДНА НОВОТКРИТА ПРАБЪЛГАРСКА ТИТЛА

Иван Танев Иванов

 http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

               Следните два примера от историята на политическите отношения между България и Византия са интересни с употребата на неясни и рядко срещани прабългарски титли.  

         По сведение на Теофан Изповедник за сключване на примирие между българи и византийци, от българска страна във Варна през 774 г. било изпратено едно лице, наречено , - БОИЛ И ЧИГАТ  (Рашев 2008: Рашев Р. Българската езическа култура VII – IX век. София, 2008, 273). Известно е, че чиготът (мечоносещ, от иранското чиг - нож) бил един от шесте велики боили в държавата, т.е., член на Върховния съвет на великите боили. Боил също е титла, която е носена от най-приближените хора на владетеля. Сложният израз БОИЛ И ЧИГАТ обаче е неразшифрован, защото не е ясно как едно единствено лице може да носи две различни титли. Без съмнение този израз  не съдържа лични имена, а титли.

        В месец септ. 812 г. Крум (803-814) праща делегация за мирни преговори в Константинопол за да бъде подновен мирният договор между България и Византия, сключен през 716 г. За тези преговори Теофан съобщава: „През тази година Крум, вождът на българите, повел отново преговори за мир чрез (т.е, чрез даргамер) с императора Михаил. Писал на императора и за решението си: „Ако не побързаш с мира, по твоя вина ще се отправя с войска срещу Месемврия. Императорът, като научил това, по внушение на лошите си съветници, не приел мира. (Прабългарски епиграфски паметници. В. Бешевлиев. 8. Триумфални надписи. с. 99). Думата даргамер е неясна, но като правило повечето изследователи я приемат за антропоним, т.е, лично име на пратеника - Даргамер. В някои материали и учебници хипотетичното име Даргамер се преиначава на Драгомир, в други на Добромир и се приписва на някакъв славянски болярин с такова име. Интересно е, че на това хипотетично и недоказано "болярско" име Драгомир е наречено едно село в Пловдивска област, община Съединение. През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев води преговори с турското правителство, които завършват катастрофално. Турците заявяват: "Вие коя държава представлявате, 90% от топонимията на вашата държава е турска"! Българската делегация се връща в София и извършва масово побългаряване на османо-турската топонимика в България. Тъй като имената на старобългарските владетели се оказали недостатъчно, в бързината прекръщават тогавашното село Яхларе на Драгомир.

        В действителност, най-важните дела в предхристиянска България - войни, преговори, присъединяване на нови териториии др. са ръководени от членовете на Съвета на великите боили, тогавашното правителство, най-вече от кавхана и ичирго-боилата и е немислимо лице извън кръга от най-доверените хора на владетеля да води преговори с най-големия враг на държавата. Според Божидар Димитров във всички преписи на Теофан пише "Даргамер", което било прабългарско име.

        Като имаме пред вид първия пример, поясняващ протоколната практика на византийските хронисти, думата даргамер не би трябвало да означава име на пратеника, а титла на пратеника. На пръв поглед даргамер изглежда като напълно непозната и незасвидетелствана на друго място титла, но в същност това не е така. Даргамер може да се разглежда като двусъставна дума, с основа "дарга" и добавка "-мер" (мер = човек, мъж - Произход и значение на наставките "-мир" и "-ман" в българските имена). Семантичната основа "дарга" представлява оригинална форма на една широко известна в ранното и късно Средновековие титла сред много азиатски народи, както от индоевропейски произход (източноиранци и тохари), така от и алтайски произход (монголи).

        В Монголската империя след Чингиз хан областните управители, натоварени със задачата да събират данъци и да управляват областта се наричали darugha, мн. число darughachi, т.е началници, управители (governors) (Elizabeth Endicott-West, Mongolian Rule in China, Local Administration in the Yuan Dynasty (Cambridge: Harvard University Press, 1989); Idem, "Imperial Governance in Yuan Times,"Harvard Journal of Asiatic Studies, 46.2 (1986): 523-549). Този термин произлиза от персийското داروغه  - darougheh - управител, началник (Dehkhoda Persian dictionary: داروغه . [ غ َ / غ ِ ] (ترکی - مغولی ، اِ) رئیس شبگردان . سرپاسبانان . داروغه که در زبان مغولی به معنی «رئیس » است یک اصطلاح عمومی اداری است [1])  и е еквивалентен на тюркската титла basqaq (baskak). В руските източници darughachi винаги се обозначават с тюркската титла baskaki. В руските области на Златната орда даругачите просъществували до 1328 г., когато князът на Москва станал зет на хана (kürgen) и придобил правото да събира данъците на всички руски княжества (Charles J. Halperin, Russia and the Golden Horde: The Mongol Impact on Medieval Russian History(Bloomington: Indiana University Press, 1987); Donald Ostrowski, Muscovy and the Mongols: Cross-Cultural Influences on the Steppe Frontier, 1304-1589. Cambridge: Cambridge University Press, 1998). В 1921 г. благородническата титла ноян (noyan) в Монголия била заменена с darga (съвременно произношение на darugha), което значи "началник".

        В Империята на великите моголи и в Персия darugha е титла на областен полицейски управител. Тази титла е употребявана до 20-ти век и е отменена от Британската империя. В бившите западноазиатски ханства на Златната орда думата darugha означава териториално подразделение: на башкирски - даруга, татарски - даруга, daruğa. Даругата се управлявала от даругачи (darughachi).(Tatar Encyclopedia. Kazan: Tatarstan Republic Academy of Sciences Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002).

            Като вземем пред вид горните факти за широкото разпространение на персийската и по-късна монголска и монголо-татарска титла darugha - "управител на област, областен началник", можем да предположим, че пратеникът на Крум е носел подобна титла - даруга, дарга, побългарена с наставката -мер (човек, мъж). Даргамер значи "областен управител" и е просто пратеник на Крум да предаде писмо и послание за мир на императора. Той не е можел да води преговори, поради ниския си сан. Очевидно произходът на титлата е персийски и от Персия тя се разпространява както към монголите (XII-ти век), така и преди това към прабългарите (VIII-ми век). При ранните тюрки титлата е непозната и за тази цел те използват думата basqaq (baskak).

        Освен ДАРГАМЕР, позната е още една подобна титла при прабългарите - ЗИТКОИМИР, написана върху каменния надпис от м. Бял бряг до Преслав. Друга подобна дума - ХОЙДОМИР се чете в надпис с гръцки букви върху един съд от времето на Волжска България: СОИ БОИЛА ХОЙДОМИР [Добрев, П., “Прабългарите. Произход език и култура”, с. 275]. Предположително този надпис може да се преведе като: "съд на боила Хойдомир". Хойдомир може да значи "божи човек, божи служител, свещеник" от общоиранското "худо, хуца" - бог. Интересно е, че подобно име е носел и един византийски сановник от славянски (разбирай български) произход - Хотамир (ХОТНАМIРОΣ) и Хотемир (Х[ОТ]ЕМIР) (Ив. Йорданов. Византийски печати (IX-X в), намерени в България. Нумизматика. Нови проучвания. Доклади на националната конференция по нумизматика. В. Търново, 18.11.1994, с. 63-69). В надпис от ранна България се среща титлата (или името?) Зиткоимир. Подобни раннобългарски имена се запазват до късното средновеков

        В действителност, познати са огромен брой прабългарски думи (имена или титли) от посочения по-горе вид:

777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

В старобългарския език са останали голям брой думи, образувани с помощта на суфикса "-чи". При някои от тях основата е прабългарска: "кънига-кънигачи" (книжар), "сок - сокачи" (готвач), "шар - шарчи" (художник), "сан -санчи" (сановник), "сам - самчи" (пратеник), "кръм-кръмчи" (кормчия). При други думи основата е праславянска дума или дума със спорен произход: зид-зидчи (строител), сбор - бирчи (бирник), кораб-корабчи (моряк), таг-тагчи (човек с печат, титла), кръч-кръчи (ковач, железар), крав-кравчи (трапезник), сбор - брич (глашатай), купе-кубачи (ризничар), "казна-казначи" (хазнатар) и т.н.. Суфиксът със сигурност не е праславянски. Среща се в раннотюрския език, където е проникнал като заемка от чужд език (източноирански, кавказки, китайски ?). Привържениците на хуно-тюркската доктрина приемат, че в старобългарския език този суфикс е наследство от езика на прабългарите, който те приемат за тюркски (но тюркския език е късен!). Тук се допуска най-елементарната логическа грешка, т.н. порочен кръг: приема се, че суфиксът "-чи" е прабългарски, защото, видите ли, прабългарите са тюрки. След това се твърди, че прабългарите са тюрки, понеже в езика си имали тюркси суфикси (-чи)!