СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ Ypüâåí (юли) и Ypüâü (название на кирилската и глаголическа буква Ч).

 Иван Танев Иванов

Статията е публикувана в списание Анали, Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008/ брой 2-4, година 15

http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

               Един от месеците в църковно-славянския, всъщност старобългарски език - юли, е наречен ЧРЪВЕН. Смисълът на това название е неясен. Идея за смисъла на неясната старобългарска дума ЧРЪВЕН може да се намери, ако се сравнят названията на месеците при различните славянски народи (Табл. 1). От представената таблица се вижда, че тези названия отразяват основните стопански дейности и сезонните климатични промени в земите на средновековните славяни. Пред вид на изключителното стопанско значение на жътвата, узряването на житото и неговото прибиране е отразено в посочените названия при всички славянски народи без изключение.    

            Табл. 1. Старобългарски названия на месеците в сравнение със съответните

им славянски названия [1, 2, 3].

    При отделните славянски народи, месец юни е наречен Червень, Чэрвень, Červen, Czerwiec, на старобългарски Червеник, а също и Изокъ. Някои етнографи и фолклористи свързват това название с узряването на житото и прехода на цвета му от зелен през жълт в червен. Други обаче, като Христо Вакарелски [Етнография на България, 1974, стр. 482], извеждат названието Червенъ от багрилния червей (Coccus ilicus или Coccus polonicus), който придава червен цвят на заразеното жито. С помощта на същия житен червей се обяснява и другото  название на този месец - Изокъ. Руски етнографи считат, че названието Червенъ идва от овощния червей, който трябвало да бъде изчистван от плодовете пред този месец. Виждаме един значителен разнобой в мненията, което поставя под съмнение тези обяснения.

 В по-северните славянски страни жътвата е извършвана през месец август, който носи названията Серпень, Srpen, Sierpien, Жнiвень. Тези почти еднотипни названия са очевидно свързани с основното средство за прибиране на урожая – сърпа. Тук етимологията на месечното название е съвсем ясна. В България, времето за жътва е един месец по-рано и съответно, може да се очаква, че названието за месец юли ще има подобна семантика. Действително, едно от названията за юли на старобългарски е ЖЕТАР или ЖЕТВАР, което оправдава това очакване.

Другото, всъщност основно старобългарско название на юли – ЧРЪВЕН обаче има неясен смисъл. На пръв поглед, названието ЧРЪВЕН би могло да произлиза от славянското название на предходния месец – ЧЕРВЕН. Тази твърде удобна и примамлива възможност за етимологизиране на ЧРЪВЕН обаче се възпрепятства от следните съображения. Първо, няма как от славянската дума ЧЕРВЕН да се получи названието ЧРЪВЕН. И второ, месец юли е време на усилна жътва и ако този месец бъде обозначен с термин, характеризиращ зреенето, а не прибирането на урожая, ще се окаже, че най-важната стопанска дейност в годината - жътвата няма да бъде отразена в месечните названия при българите! Защото следващото месечно название е ОРАЧ или ЗАРЕВ, като първата дума характеризира изораването на вече ожънатите ниви, а втората отговаря на често срещаните августовски горещини. По такъв начин, възможността за извеждане на ЧРЬВЕН от ЧЕРВЕН се превръща в хипотеза за отсъствие на жътвата от месечните название в старобългарския език! Това е нелогично и малко вероятно, пред вид на факта, че жътвата като най-важен трудов период в годината е включена в месечните названия при всички славянски народи (табл. 1). 

Фиг. 1. Форма и название на буквата “Ч” в глаголицата и кирилицата.

Обратно на тази хипотеза, можем да предположим, че названието ЧРЪВЕН е образувано по същия начин, както и названието на месец август при славянските езици, т.е., ЧРЪВЕН може да е аналог на СЪРПЕН. И действително, месец ЧРЪВЕН е наричан понякога и Серпенъ (Табл. 1). Това предположение може да намери неочаквана, но убедителна подкрепа при анализа на някои названия на букви от кирилицата и глаголцата. В кирилицата и глаголицата, буквата “Ч” е наречена с подобно и също така неясно название, ЧРЬВЪ (Фиг. 1). Чисто морфологично, названието ЧРЪВЕН може да се изведе от ЧРЬВЪ, но не и от ЧЕРВЕН. Възможността за извеждане на ЧРЪВЕН от ЧРЬВЪ е безспорен успех, но това все пак чисто формално извеждане може да има смисъл, само ако думата ЧРЬВЪ наистина означава СЪРП. Забележително е това, че кирилската буква “Ч” действително придобива формата на класически сърп, ако със формата на сърпа се извърши една малка промяна. А именно, ако въображаемата дръжка на сърпа се измести от края на дъговидното острие към неговия център ще се получи тяло с формата на ранното кирилско “Ч” (Фиг. 2, сравни с Фиг. 1). Този резултат подкрепя хипотезата, че названието ЧРЬВЪ може да означава СЪРП. Не е изключено, щото в древността да е използван и сърп с подобна форма. Същата форма на сърпа е включена и в по-ранната глаголическа буква за същия звук “Ч”, която има същото название ЧРЬВЪ, предположително означаващо СЪРП (Фиг. 1).

Фиг. 2.  Връзка между формата на кирилската буква “Ч” (2) и елементите на жътварския инструмент сърп (1).

Очевидно старобългарската дума ЧРЬВЪ (СЪРП) не е славянска и няма разумна славянска етимология. Тъй като все пак кирилицата е била конструирана за пръв път в българската държава, названията на нейните букви трябва да бъдат близки и разбираеми за нейното население, състоящо се основно от ирано-българи и славяни.  В такъв случай може да се очаква, че названието ЧРЬВЪ (СЪРП) ще произлиза от езика на Аспаруховите българи. действително, при родствените на прабългарите алани е съществувала подобна дума - ХСЪРФ, СЪРФ със значение СЪРП (П. Добрев. Непознатата древна България. Изд. къща Ив. Вазов. София, 2001, с. 72). При осетинците, съвременни наследници на аланите думата за сърп е XSYRF (ксирф) [4], която е почти идентична с думите ХСЪРФ и ЧРЬВЪ. От същия източник [4] научаваме, че при осетинците, друга подобна дума ĈЪРВ означава "режа бързо", т.е., ЖЪНА!

        Прабългарската и аланската думи за сърп (ЧРЬВЪ и ХСЪРФ) имат праиндоевропейски произход. В праиндоевропейски *sarp- / -e- означава "сърп, режа със сърп". Застъпници: старогръцки hárpǟ, латински sarpiō / sarpō, келтски serr, старобългарски (праславянски) *sьrpъ, балтийски *sir̃p. Очевидно крайният звук "Р" в изходната дума е оснанал нестабилен, като в някои езици (старогръцки, латински) се е запазил, при други (келтски) е отпаднал, а при трети (алански, прабългарски) се е променил в F (V).

Това са убедителни доказателства, че думата Ypüâü от старобългарския език може да е дошла от езика на прабългарите и да означава СЪРП. В някои други индоевропейски езици също могат да се намерят думи, морфологично сходни на ЧРЬВЪ и имащи същата или подобна семантика, но стоящи доста по-далеч от нея в сравнение с аланската XSYRF. Това са английските думи sharp – остър и  sickle – сърп, а също и самата славянска дума "сърп". Старостин  въстановява  протоиндоевропейското  *k^erw- "сърп, режещ  инструмент", което е много близко до старобългарското и прабългарско ЧРЪВЪ. В. Абаев  посочва осетинското xsyrf – сърп като пряк аланотохарски изоголос с тохарското ksur – нож (българското  косер - лозарски нож), тъй като общоиранското название на сърпа е *das. 

Верността  на  хипотезата, че старобългарското ЧРЪВЪ - ЧРЪВЕН означават "сърп-сърпен" се  протвърждава и от следния  факт. Руските езиковеди Фасмер и Даль посочват  рядката  руска  диалектна  дума  черв – сърп (Езикът на древните българи...). Те се опитват да я обяснят с литовското kir̃vis – брадва, skìrti – режа. Но сега става  ясно,  че  тази дума  е  заемка  от  старобългарски, където  наистина  е  имало  понятие  чръвъ – сърп. Също така в северните области на Русия думата ЧЕРЕВО означава "завой на път, завой на река, кривул[Подвысоцкий А. Словарь областного архангельского наречия в его бытовом и этнографическом применении. СПб., 1885; Даль В. И. Толковый словарь живого великорусского языка. Изд. 4-е. СПб. - М., 1912, 4].

По-рано Петър Добрев посочи, че названието на глаголическата буква ФРЪТЪ, изразяваща  звука “Ф” и имаща формата на двойна брадва, е аналогично на аланското название за  брадвата [П. Добрев. Светът на прабългарите. С. 1994 г., стр.93]. На осетински FÆRÆT (ферет) – брадва, което е почти идентично с ФРЪТ. В едно прекрасно изследване в областта на сравнителното историческо езикознание, д-р Живко Войников потвърди източно-иранската и тохарска етимология на названието ФРЪТЪ - брадва (Езикът на древните българи...). На тохарски език peret – брадва.

Ясно е, че посочените две буквени названия ФРЪТЪ и ЧРЬВЪ не могат да имат славянски или някакъв друг произход, освен прабългарски, тъй като езикът на прабългарите е сходен с този на аланите, а и двата народа са живяли съвместно и като съседи в продължение на 4-5 века на север от Кавказ. Най-вероятно, тези две думи не са заимствани, а са били собствени думи за езика на прабългарите, близки до съответните думи от езика на аланите.  

Фиг. 3.  Названия на кирилските букви.

Неславянски, съответно прабългарски произход могат да имат много от кирилските названия след буквата У, в частност названията "ижа" и "ижица" (малка ижа) на последните две букви Æ,æ и V от кирилската азбука (фиг. 3). Буквата Æ представя звук, среден между звуците "А" и "Е" и се изписва чрез свързване (сливане) на буквите "А" и "Е". Буквата Æ,æ и съответно този дифтонг са характерни за езика и писмеността на съвременните осетинци, потомците на аланите, които са родствен народ на прабългарите. От горното може да се предположи, че "ижа" означава "свръзка" (съответно "ижица" = малка свръзка, свръзчица), родствено на авестийското yauz (yaoz) и санскритското iu - съединявам, свързвам. В авестийски се е използвала и производната дума yauz'-da (yaoz'-da) - "свръзка", а в санскрит - yog, yoga (връзка, подчиненост, иго), дума производна на iu. От думите  yauz и yauz'-da в старобългарски са образувани думите "уз, юз" - връзка и "юзда" - юзда. Думата "уз" се среща и под формата "узи" - връзки и "съюз" - съвместна връзка. Старобългарските думи "уз, юз, съюз" са преминали в много славянски езици и в съвременния български. Думите iu и yog, yoga се използват в съвременния език хинди-урду, наследник на санскрит и говорен от около 600 млн. души.

Към иранобългарските названия ЧРЬВЪ, ФРЪТЪ и ИЖА от глаголицата и кирилицата може да се добави и названието на първата буква А - АЗ. Безспорно, това е древно и настоящо общоиранското лично местоимение за първо лице ед. число, което няма нищо общо с тюркското БЕН, гръцкото ЕГО, славянското Я, немското ИХ и т.н.. Твърди се, че подобно местоимение е използвано в древността и в други индоевропейски езици - готски, балтийски, някои славянски. Дали такова местоимение е използвано от старите славяни (чехи, поляци) е проблем, защото най-старите писмени норми на тези езици са твърде късни спрямо старобългарския, а и са силно повлияни от него пряко или косвено чрез руски и моравски. Да не забравяме, че краковските поляци са християнизирани от Методий и около 50 години са ползвали кирило-методиевска литература, а влиянието на тази литература върху чехи, словаци, моравци и др. е голямо. Самата кирило-методиева литература е съставена на източнобългарски диалект, говорен от Плиска до Солун и не много сполучливо наречен "солунски". На трето място тази литература е съставена по време, когато българската граница е минавала на 30-тина км от Солун, а около град Сяр и в Керамисийското поле са живели куберовите българи.

          Заключение: Представени са убедителни доказателства, че названието на кирилската и глаголическа буква “Ч” – Ypüâü може да означава СЪРП. От тук се заключава, че производната дума ЧРЬВЕН, която е старобългарското название на жътварския месец юли, би трябвало да означава СЪРПЕН. Този извод се съгласува много добре с аналогичните названия Сърпен на предходния месец в славянските езици.

 Допълнителна литература:

         1. В. Умленски, В. Шкодров и А. Запрянова. "Времето и календарният проблем", 256 стр., ИК "БАН”

2.          2.  Перетц В. Н. Материалы к истории апокрифа и легенды. с. 93  

4.          3. Карамзин. История государство российского. т.1, гл. III   

5.          4. Пехлевийско-русский  словарь. Искандер Санзари.

Фиг. 4. Карта на средновековния български град Чèрвен.

Допълнение 1: Средновековният български укрепен град Чèрвен е построен на мястото на по-старо селище и е служел като важен администратевен център. Той е построен на трудно достъпен връх със сърпообразна форма, а основите на този връх са обиколени от пълноводната река Черни Лом, чието русло също има сърпообразна форма (Фиг. 4). Въпреки наличието на няколко хипотези, етимологията на чисто българското название Чèрвен остава неясна. Имайки пред вид сърповидната форма на реката и на рътлината, където е построен този град може да се предположи, че топонимът Чèрвен означава "сърпен, сърповиден", от старобългарското и прабългарско Ypüâåí. Освен Чèрвен, през Средновековието градът е известен и като Тривниград (ТРYВNНГРДЪ), където Тривни (ТРYВNН) е форма на Тръвен, Чръвен.

Допълнение 2: Според руския учен Селищев етническата граница между българи и албанци в средновековието е вървяла по хребета Червеника (дн. Черменика) до град Елбасан. Южно от този град, в района на градовете Бялград (Велеград, Велика, дн. Берат), Горица (дн. Корча) и Химара още от времето на Кубер и Аспарух са преобладавали българите. Там все още преобладава (пра)българската топонимика - с. Бугариште, с. Капшице (Kapshtice - Капище), с. Терово, с. Магурище, с. Белорта, с. Алмар, Либражд и т.н. На дн. връх Черменика се намира манастирът Шен Йон (Свети Йоан), където са положени мощите на сръбския феодал Йоан Владимир, зет на цар Самуил. Защо върхът носи такова явно българско име - Червеника (Черменика)? Един случаен турист може да си обясни названието със червеникавия цвят на почвата и скалите наоколо, но това е твърде повърхностна връзка, защото в действителност не само там, но и в цяла дн. Южна Албания земята е червеникава. Причината е много по-сериозна. Самият връх е силно заоблен, а отгоре на върха, малко странично се издава мощна скала, която има формата на полумесец - сърп, по старобългарски и прабългарски на Ypüâü. От тук върхът е Ypüâåí, т.е "сърпообразен", откъдето се получава името му - Червеника, албанизирано на Черменика.