http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.


 

 

НАСЛЕДСТВОТО ОТ ДРЕВНОСТТА ИЛИ КАК Е ЗАКОДИРАНО

 

 ПОСЛАНИЕТО ДО НАС?

 

Митко Белчев - mitko.belchev@abv 

 

 

 Постоянно налагащите ни се твърдения, че от античността до наши дни в етноисторически план от траките не е останало нищо, е невярно и дори  абсурдно. Самите паметници, надгробните могили, керамиката, следите от сгради с различни характеристики, както и други исторически свидетелства от онова време, дават достатъчно ясни послания за присъствието на тогавашната високо развита цивилизация.

Всъщнст, наличието на тази видима страна от онова наследство никой не оспорва. Напротив неговата популяризация е факт и то неоспорим, а въздейсвтвието е особено силно и впечатляващо. Всъщност, тук проблемът се появява в едно по-различно направлвение от познавателноста.

Повечето автори ни предлагат теза, че в следствие на събитията и превратностите, съпътствали историческите процеси на Балканския полуостров автохтонното население е изчезнало и днес то е отдавно заменено с друго, без да остави никакви следи. Това е позиция, която считаме за невярна и оборима. Освен това тя е  недоказуема поради   липсващата достатъчна и логична аргументация. Също така историческите извори са недостатъчни, а и тях  доста мъгляво е отразена детайлността на процесите.

От друга страна, вглеждайки се в себе си, ние  не можем да подми-нем с безразличие твърде многото прилики на характери, вярвания, култура, психология и още много други елементи подобни и сравними с тези на Траките, Скитите или Дакомизийците. В крайна сметка няма нищо по консервативно от психологията, вярванията и обичаите у един народ, поради което те биха се явили като определители за принадлежност. Вглеждайки се в уникалноста на  човешката природа можем да  открием особенностите на етноса, независимо от времето в което ще я разглеждаме.

Когато  открием сходните моменти от философията на вярвания-та, преминали през бариерата на времето,  с основание бихме се замислили върху непреходността на идеите и силата на духовното начало.

Когато се забележат явните прилики в обичаите, танците, песните и приказките на народите от различните епохи, не може да не се замислим върху близостта им основани върхо корените на традицията.        www.trakobulgarica.hit.bg

И когато се вгледаме в образите, носиите и особеностите на характе-ра, т.е. душата на хората от древността до наши дни, констатирайки оче-видните прилики, неусетно приемаме факта за съществуването на единно-то начало.

Разглеждайки определителите за етнос, не бива да подминаваме да подминаваме и другите елементи от тази тема.

Като универсален маркер на пнятието народ, науката дава един привелигерован превес на езика, който е и основното средство  на комуникативността между хората. Особеността на езика се състои в това, че той е най-променящата се част  от градящата се народностна структура.

Примери за такова твърдение биха се намерили в достатъчно и много-образно количество.

 Например, съвременният френски език с нищо не прилича на използваният по времето на устройването им като държава и техните първи властващи династии.

Езикът, на който е говорел българинът от средновековието, същият от времето на възраждането и този който се говори днес са три широко различаващи се говорни структури, даващи характеристики на времената в които са използвани. 

В днешна България се разговаря доста по различно от начина на общуване при Банатските Българи/1/, които освен това пишат на латиница.

Докато в Бесарабия /2/ говорят езика на възрожденска България, в Таврия/3/ нашите сънародници се разбират помежду си на някакъв особен Руски. В същото това време Македонските Българи създават свой език и моделират граматика към него.

В Румъния, до 50-те години на 19 век се е говорело официално на Български, но за да се деидентефицират, те налагат една латинска демократична версия превърнала се по късно в съвременния румънски.

Всичко това ни подсказва, че езикът не може да бъде билет за етно-принадлежност в географско исторически и политически план а е само инструмент за комуникиране между хората от дадена епоха.

Не на последно място в установяването на тези истини тоест за да се разкрие наследството от миналото не бива да подминаваме значението на Антрологията и Генетиката , като научни и доказателствени инструменти. Тези два подхода в търсенето и определянето същността на индивида по неоспорим и категоричен начин, ни дават отговор на зададените от нас въпроси.

След като черепно костната структура на древния човек и тази на съвременния му наследник съвпадат, а генетичните ДНК/4/ кодове ги изравняват по смисъла на вложеното понятие то отговорът вече е конкретен и единствен. Това е народ, който от древността до днес е претърпял фазите на промяната в социален, езиков и културен аспект, но останал нравствено, психологически и най вече етнически един и същ.

Разглеждайки тези неща в техния доказателствен модел и като анализираме същността на нашия народ, ще минем през следните етапи на доказване:

1. Траките и орфическите мистерии от древността до нашите дни.

2. Героизацията през различните епохи.

3. Физиономията на индивида от епохата на Боговете до сегашната му същност.

4. Особеността в генетичната и антропологичната еднаквости на хората от различните времена.

5. Емоционалната и психогенна особеност.

Според тракийския Орфизъм първоначално е съществувала Вели-ката Богиня Майка вселената, която самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е слънце, а през нощта огън.

Както свидетелства самият Питагор/5/- Орфическият космос в неговите съставки се означава с числа, преминаяващи на един по-късен етап в тонове.

Въздухът е ре, земята ми, водата фа, огънят сол, като оплодаща-та сила тук е водата, която в същото време е и пречистваща.

Не напразно в приказното творчество до нас са достигнали идеите за седемте пречистващи води в едни от вариантите или пък за трите в други.

Първата вода беше черна, втората бяла, а третата златна...

Или пък както се пее в една народна песен:

...с дор седем води се измила

 

 

 

Долмен от района на град Тополовград. Този археологически паметник от преди повече от пет хиляди години говори за вярванията и обичаите, както и за живота на нашите предци от онова време.  Всъщност, този долмен, по всяка вероятност се характеризра в качеството си един осмислен житейски кръг. Раждането, живота и смърта са елементите от космическата същност на живота. Ето защо този каменен  ковчег, който е и къща и символична утроба, се явяват като светата троица на житейския кръговрат.

       

 

Чрез пречистването с водата се ражда и енергията, която е Огън, Слънце и син на великата Богиня майка. Затова към първите четири тона ще бъде прибавен и пети ла, който е нейното звучене.

Космосът изглежда завършен, но всъщност не е, защото предстоят уреждането и на земните дела. Първородният син ще се съедини с великата Богиня Майка./6/ Този безплътен акт ще се извърши сутрин при изгрев слънце или при залез, когато лъчите пронизват земята! Тяхното сливане ще звучи с тона си, последван от до.

Следва узряването на плода, който ще се роди заедно с тона ла. Ро-ден е синът на сина това е царят жрец. Така се затваря символичният кръг. Този мислен кръг се вписва в движението на царя из неговите рези-денции светилищата. Там той изпълнява обреда на смъртта и възражда-нето с жертвопринасянето на кон.

В тракийското общество връзката между двата свята се осъществява от царя-жрец и следвайки този модел, Спартак извършва в едно доста по-късно време този сакрален акт преди началото на последната битка./7/

А това, че при древните българи доктрината цар-жрец се повтаря в целия заложен смисъл, само потвърждава наличието на близост и етничес-ко сходство с траките. Не е случаен и описаният от Византийските хронис-ти акт на принасяне в жертва на кон от кан Крум в един от походите си към Цариград. Видно е, че както при тракийското общество връзката между двата свята се осъществява от царя-жрец, така и в древнобългарския свят тази връзка е осъществена от кана колобъра, една идея развивана от професор Мутафчиев. Обръщайки се отново към тоналната Орфическа уредба се забелязва следното: първите 4 тона съдържат цялата космическа уредба в себе си, защото числото 4 съдържа 1,2 и 3, а от своя страна 4+3+2+1=10 като десетицата е съставена от три фази 4+3+3. Самата триада е провъзгласена за типична изначална индоевропейска структура.

Не напразно тази Света Троица е пренесена на един по-късен  етап в Християнството и то в неговата православна форма с всичките й мистични добавки.

Единственото на Бог, Син и Светия Дух е елементът от нашето пра-вославно християнство, което ни отличава от католицизма и ни доближава до мистичния орфизъм. Неговият фазен ритъм 4+3+3 е числово и тоново промислен и той може да бъде чут и видян от възвишено просветление.

Тук единицата (монада) е равна на мъж, като начало. Двойката е женското начало. Тройката символизира мъртва повърхност, четворката е степенувана природа, т.е. абсолютното равенство, петицата чувственост, шестицата възмъжаване и зрялост, седмицата природа и симетрия, ос-мицата уравновесеност, девятката две мъжки начала и десятката тримуфа на сина на богинята майка т.е. устройството на света е завършено.

Един надпис от Рогозенското съкровище/8/ е неоспоримо потвърждение на тезата, доказана по съвършен начин от Александър Фол.

Цялото това тонално съзвучие, в своята мистична проникновеност звучи в лелеяна ритмичност от античността до наши дни  без да променя вибрацията на посланието, изпратено към вечността. Не напразно изумителната мелодичност на такта 7/8 въздейства върху мисълта по един особен начин, дори и в наши дни.

Както беше казано седмицата е природата в нейната симетричност, а осмицата уравновесеността. Тези два елемнта на вечния български танц рисуват картината на душевния мир както на тракиеца, така и на древния , а и на днешния българин, вписал душата си в заобиколилата го хармония, характеризи равновесието както в микрокосмоса на отделния човек, така и в цялата вселена.

Като основен елемент от Орфическата митология се появява идеята за тракийския Дионис Загрей, /9/, който идва във физиономията си на Бик, за да бъде принесен в жертва. Александър Фол го определя като Божество на вертикалния строеж на света и господар на поразяващия гръм. Основен спътник на бога е змея или змията. Това обожествяване и героизиране на тези същества ни съпътсват откакто се помним и тяхното култово място е достатъчно красноречиво потвърдено в народното пророчество змей горянин, сура ламя, десетоглава змия или змей, змейова сватба и т.н.

Елините заимстват тези идеи и ги доразвиват като темата за змейовата сватба и предават като превъплъщението на Зевс с цел съединяването му с Персефона и появяването на Дионис плод на тяхната връзка. Всъщност това е именно съюзът на Богинята Майка и слънцето и появилият се Загрей, което в превод значи рогата змия, е синтезиран образът на Змея (змията, драконът) и е характерен носител на зооморфичната идея както при Траките, така и при Скитите, а по-късно и при древните българи и средните им народи от индоиранската група.

Самите мистерии, посветени на това божество сякаш пресъздават в геоисторически план разкъсаната плът на етноса в далечното минало. Не-гово принудително разселване по света беше предизвикано след катаклизма Черноморски локален потоп. Тези спомени се митолизират във формата на песенно-танцова система от един специфичен обред.

Идеята е, че Титаните, разкъсали Загрей на 7 части, според 3+4 степенните цикли се пресъздава във времето на пролетното равноденствие като става субект на големите мартенски новогодишни игри. Тези мистерии продължават през цялото време на този обред. Те преминават през превратностите на времето и днес носят  свидетелство от онова време и се свързва с християнския календар като празненства, започващи от Сирни Заговезни, преминаващи през Тодоровден, Цветница и достигащи до Гергьовден и Великден. По този начин образът е символна смяна на старата с новата година, което е характерно и за скитите и за древните българи. Така те пресъздават реорганизацията на света и раждането на ново начало.

Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходности на идея-та, която може и е реализуема само от един и същ етнос, разделен на сродни народи.

Тук свещенодействието се извършва от девственица-жрица. С нейна-та игра се достига до упованието, че космическото тялона бога ще се всели във всеки участник, който е приобщен, за да се разпадне преди да се пре-върне отново в едно цяло.

Ако Загрей беше символът на строежа на света и господар на пора-зяващия гръм, честван в нощните мистерии, то Сабазий/10/ се празнува през деня, когато лъчите на слънцето озаряват всичко наоколо. Разкъсаният и унищожен бог възкръсва, за да тържествува върху земята с цялата си мощ и сила. Всичко това се предава с особената ритмика на енергитичното въз-приятие, за да възвеси физиономията на този един и същ индивид, просъ-ществувал от древността до днес. Според митовете, дошли от древността чрез преразказите на такива като Аристофон, Сабазий е божетво, което се идентифицира и с камъка. Не е лишена от своето логично обяснение при-казката за превръщанията на хора, показали воля, дух и сила в камъни./11/ Освен това това божество се е съпътствало със змийско присъствие./12/ Поради тази причина ритуалите, за които свидетелства Теофаст, Диодор и др. са изпъстрени с елементът показване и размахване на змии.

Древното предание гласи, че любимата на Орфей е ухапана от такава змия навремето на подобен ритуал.

В подкрепа на тезата за наследството и за непреходността на тази идея трябва да предвидим и факта, че подобен ритуал е съществувал до скоро./13/

  На много места в страната по време на тази низа от пролетни празненства имаше един, който се отличаваше със своята мистичност и ярък зооморфизъм: Рано сутрин се събираха млади и стари на определено място, по рано символично оброчище, където се палеха огньове. Децата ги прескачаха и там се проклинаха змиите. Това символично тяхно гонене и про-клинане сякаш беше едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, ухапала Евридика, умъртвявайки я и в последствие предизвикала смъртта на царя жрец Орфей.

Всичките тези ритуали винаги си изпълнявали пречистваща роля. Цялата тази негативна и отрицателна по заряд енергия, която е била натрупана, сякаш се е освобождавала чрез тези танци, песни, оргии и физическо очистване.

 

Тази каменна утроба символизира ,,Богинята Майка. Чрез нея древните Траки са давали воля на усещанията си за таова, че земният свят е една логично подредена система от напълно разбираеми в счисто житейски план неща. Тя се намира в Средна гора, близо до град Котел. 

 

 На остров Самотраки е съществувал още един странен обичай (от съвременна гледна точка). По време на тези мистерии младите момчета и момичета на вече полово зряла възраст са се събирали в нощите, откривайки сладостта на тайнството. Така те славели Дионисий като божество, вкусили от кръвта му т.е. виното. Техните сексуални контакти са символизирали сбирането на Богинята майка с нейния Син слънцето, за да се родят светлината и живота. Свидетелства за тези обичаи идват от древните автори. Херодот пише за Разюздаността на тракийските девойки./14/

 В дебрите на Странджа се е съхранил един странен култ. Според на-родните схващания светицата Марина е обитавала пещера, в която тече во-да, което символизира оплождащи течности. Самата Марина била зачена-та, след като майка й е молила слънцето за помощ. Веднъж в годината ергени и моми се събират в такива пещери, за да участват в тайнството на зачатието. Символиката тук идва в това, че се повтаря един хилядолетен мистичен обряд.

Навлизайки в наследството от древността не можем да подминем един митичен факт, без да потърсим сходствата в миналите и днешните времена. Всъщност това е идеята за възкресението и прераждането с цел достигането на съвършенството. Тази идея е еманация на висша духовност у цял един народ, приел космогонията като смисъл на съществуването. Тези идеи, приемани и отхвърляни и отново възраждани са станали като ос-новни детайли от повечето религии и философии по света. Възкресението на Христос спасителят е символът на християнството във всичките му  подразличия. Прераждането и достигането на съединението на душата с нейното енергийно начало е белег не само на Индо Азиатската  теология, но и на такива идейно теософски и мистични братства, като Бялото братство" на Дънов. В почитта си към Христос учителят мюсюлманите също възприемат тези идеи.

Другият показател, даващ характеристика и показващ наследството от древността, е постоянно повтарящата се по един и същ модел героизация на отделната персона, достигайки до митологичното й идолизиране.

В древна Тракия, а също така и в Скития, вождът след смъртта си е бивал героизиран, а след това и обожествяван. Така се постига хтоничната връзка между света на хората и боговете. При Скитите тази връзка се осъществява от вожда който е и жрец и пратеник. Самият акт на превъплъщението се осъществява в стволовете на дървото символ на вертикалния космически строеж. Вождът е маг и медиатор, който под въздействието на транса и особеността на ритмиката осъществява  тези връзки. Този модел е характерен и за древните българи, като свидетелствата за това са не малко и достатъчно категорични. Според В. Бешевлиев те са особен вид магьосници/15/ които са в състояние да предсказват, откриват тайни и дават съвети. Всичко това се постига чрез заклинания и танци  и всякакви мистерни съществували още от времето на Траките. Има една легенда дошла до нас от онези времетна  която гласи , че синът на цар Симеон Велики  е бил маг от доста високо ниво. За това свидетелствува Кремонския епископ Луидпранд. Според него същият е притежавал уменията да се превъплъщава във всякакви животни. Вероятно всичко това е дало своето отражение в народното творчество което е изпълнено с безброй много примери.

Един особен вид герой демон е съществувал в древна Тракия, който е осъществявал митичните връзки с онзи друг парелен свят наречен символично ,,отвъдно. Този персонаж е ,,Залмоксиис/16/- цар и в същото време божество. Като смъртен той се усъвършенства достигайки втората отсечка на хероическото време, през което се е превърнал в демон и заживява в третата като съвършен. Може би тук, в доктрината за Залмоксис би трябвало да се крие и методиката ба тристепенното посвещение у Богомилите, характеризирано със степените ученик послушник; посветен или свещеник (дедец) и накрая съвършен. Самият Залмоксис преми-нава през хероическото време у е приравнен с Орфей, за да се превърне в един пратеник една връзка между реалния свят и този на боговете. Всъщ-ност същият той се е превърнал в това си състояние на общо тракийски хе-рой от местно гетско божество или по-точно обожествен вожд. Тъй като гетите се явяват едно свързващо звено в родово и културно отношение между мистичните траки и войнствените скити, то тази идея отразява и манталитета на тези северни народи.

Според Херодот, гетите/17/ вярвали, че след смъртта си ще живеят при своя бог Залмоксис и на всеки 5 години му изпращали своеобразен пратеник, който да му извести за техните нужди и желания. По-късно тази чо-вешка жертва е била променена в символичната такава. Изработвало се е от глина тяло на младеж и след като с песни танци му се е вдъхвало живот е бил изпращан при божеството. Той е бил Герман. Този обичай е познат и в наши дни в северна България в същия му вид, което е свидетелство за незагубила се връзка с далечното минало. Обичаят е характерен с това, че посланието Герман се изпраща с молба за помощ при сериозни бедствия суша, глад, мор и т. н.

 

 

 

Вратата на Слънцето. Според Древните автори, като Херодот и други това е

онази врата за която Омир пише, че Одисей, пътувайки по пътя към дома си, в един момент я достига. Нейната символика е онази връзка, която събира вярата на Траките в животворноста на слънцето и нейната непреходност просъществувала и до днес. Тя се намира близо до Казанлък и по точно над селцето Бузовград. Снимката е направена по време на лятното слънцестоене и неговия залез.

 

 

     

Тази героическа тема преминава през вековете и достига до наши дни в най-различни варианти, но едно е винаги водещо. Героят преминава през изпитания, постига успехите си и става съвършен и недостижим, за да получи заслужените почести.

Такъв герой от фолклора е известният нам юнак. Мотивът за под-хвърленото дете и завърналите се по земите на праотците си Българи е самият основател на държавата. Някои автори твърдят, че се отнася за Ави-тохол, но апокрифната българска летопис от 13 век казва следното:...детище, носено в кошница, тригодишно, което ще се нарече Испор цар....

Вероятността това да е Аспарух, е толкова е вярна, колкото да е някой много по-ранен български вожд. Всъщност тази идея е много по-стара, защото тези елементи съществуват и при скитите, и при дако-мизийците, които както казахме по-рано са отломките от праетноса, живял около черноморското езеро преди Потопа.

Връзката на тази идейна система с хероическото начало от древност-та е ясна и подчертано осезаема посредством един общ елемент. Юнакът, който е една от главните фигури в етноса, още с рождението си е придру-жен с чудодействие, предсказание на орисници (наречници), като почти навсякъде присъства мотивът за подхвърленото дете./18/

Съществен елемент при познаването на наследството от древността е физиономията на индивида. Неговата фигура, лице, тяло, облекло и особеност на изражението могат да подчертаят близостта между хората по един конкретен начин. По достигналите до наши дни керамични съдове с картини от онова време, виждаме типични елементи на вида, характерни за по-новото време. Било то тракийски войн, пастир или друг някакъв персонаж всичките те изглеждат като днешните.

Същите изразителни физиономии, които можем да срещнем у всеки втори срещнат. Същият Ямурлук, който до преди 50-тина години е бил основна дреха на българския селянин. Същите навуща, носени доскоро от гореупоменатите. Сходни са накитите, високият калпак и т.н.

От златната маска, открита от доц. Китов, ни гледа един типичен балкански субект с черти определено на нашенец. Сякаш посланието, от-правяно ни от онова време и достигнало до нас е състоящо само от 3-4 дос-татъчно изразителни думи: здрасти, сроднико ей, умната!. Последните антропологични археологически ПОДАТКИ говорят не само за това, че древният българин по никакъв начин не е и не може да бъде тюрк, но и за това, че неговата костно черепна структура е близка не само до съвре-менния субект,но и до този от древността по тези и съседните наши земи. От друга страна генетичните проучвания, цитирани на високи форуми,/19/ доказват родово сходство с близките нам граничещи народи както и тези от Тохаристан, Афганистан и Пакистан. Това е факт, който както и да се отхвърля оставя едно съмнение дори податка за близостта на тези народи, които в далечното минало са имали общ корен. А това е индоираноевропейския, зародил се в утробата на черноморския басейн тогава езеро.

Като една от ярките черти на наследствеността, пренесена през вре-мето като маркировка на етническа идентичност, е характерност на инди-вида. Консервативността на този белег е показател за емоционалното при-съствие на дух  и етно физиономия.

Както споменахме в предишните теми един от основните определи-тели от древността до наши дни на нашия народ е етно индивидуализма.

Отново се връщаме към Херодот, който казва за траките, че са един многоброен народ, втори след индийския, но не единни. Без да се впуска в подробности, доказвайки, че това всъщност говори за техния подчертан индивидуализъм, защото това вече е правено ще подчертая, че тези черти ги притежават и днес.

Тази индивидуалност е обаче, е градиента на нацията ни, защото така ние имаме своята физиономия. Чрез изявената индивидуалност и стремежа на личността за самостоятелност и независимост ние постигаме дух и трай-на жизненост.

Твърде много се говори за това, че както траките, така и скитите и древните българи са безписмени народи. Наистина има открити някакви знаци, които специалистите наричат руни и техните датировки са както от дълбока древност, така и от новото време но дали те са писменост. Това е въпрос, на който все още не е отговорено./20/

Може би отговорът е другаде. Имали ли са потребност от писмено кореспондиране тези високо развити индивидуалсти и мистици, които са се разбирали чрез ритуала, които са изпращали посланията си чрез даровете и знаците. Които са говорели за себе си чрез песента или звъна на оръжието. Напълно е възможно и разговорите, разпоредбите, радостите и скърбите да са ги споделяли посредством добре избродираното късче плат, говорещо повече от лист хартия.

Това са били те. Но това сме и ние. Нима не умеем да общуваме с песните, с танците, с духа си. Е имаме си и писмо но това е защото светът се развива, а ние живеем с него!

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Банатски Българи Потомци на изселилите се от Българските земи наши сънародници с католическо християнско вероизповедание в Трансилванската област Банат . Това е станало след потушаването от османската власт на  въстанието влязло в историята под името ,,Чипровско. Тези хора са запазили езика, културата и морала си на ниво от времето на тяхното преселение. Развитието което все пак претърпява езикът, се обуславя вече от особенноста на месната животоопределяща обстановка т.е. близостта на Унгарски, Румънски и Сръбски  етноси.

2. Бесарабия Историко-географска област намираща се на територията на съвременните държави Молдова и Украйна . През 19 век , в последствие на войните между Руската и Османската империи тази територия достатъчно обезлюдена от предни политически и миграционни процеси , е била населена с бежанско християнско население предимно етнически българи и гагаузи живели преди в пределите на българските територии от отоманска Турция. Най голямото преселване на компактни бежански елементи се е случило след изтеглянето  от Балканския полуостров на войските на Дибич Забалкански учавствали във военните действия по тези места по време на Кримската война. Години по късно тези територии от пустеещи се превръщат в цветущи градини. Населението никога не забравя българския си корен и се превръща в стожер на националното въраждане и борбите за освобождение от османско робство. Известна остава Болградската гимназия с това, че там са се подготвили твърде много дейци на нашето възраждане като тя е била и един неугасващ огън на революционната идея . Не напразно от тези земи  идва и основното попълнение за Българското опълчение както и за по късните войни за нацонално обиденение. В годините на съветския строй  съдбата на нашите сънародници от Бесарабия е достатъчно нерадостна. Те биват расселвани , избивани  и репресирани от страна на Сталинския, а и макар в по мека  форма- от последвалите го режими. Днес в Бесарабия текат възродителни процеси. Политическите права на нашите сънародници са гарантирани но това е само една малка част от нещата които биха могли да бъдат направени за тях.

3. Таврически Българи. Областа Таврия се намира на територията на съвременна Украйна в Запорожието. Таврийската губерния е образувана  през 18 век , когато источната част на северното черноморие заедно с полуостров Крим стават руски територии. Преселването на наши българи по тези земи започва още от преди войните между двете империи. Украински казаци са правили набези по нашето крайбрежие със големите си лодки напречени ,, чайкикато навръщане къде доброволно , къде насилственно тоест отвлечени с тях са отпътували не малко българи. По късно от вече Румънска Бесарабия нежелаещите да станат поданници на тази държава са се изселвали компактно по тези места. Съдбата на тези хора е била още по незавидна от тази на бесарабските по времето на политическите превратности и  сталинско- брежневските репресии. По време на гражданските войни те са били притеснявани и от ,,Бели и от ,,Червени и от Махновисти-националисти. През 30-те години са арестувани и избити около 25 хиляди дущи етни5чески българи . Друга немалка част както от преди войната така и след нея са били изселвани към средноазиатските републики. Днес отново подгонени сега пък от тамошните режими нашите сънародници се завръщат в Таврия забравили език но с един неугасващ спомен за това кои и какви са. След септемврийското въстание в България немалка част емигранти биват заселени в тади област от тогавашния Украински президент и наш сънародник племенника на Георги Раковски Кръстьо Раковски. Това ,че са бегълци на едно комунистическо въстание обаче не ги спасява от репресиите на режима на ,, другаря Сталин. От тях оцеляват малцина като не епожален и самият К. Раковски.

1-2-3 .  Областите  Банат , Бесарабия и Таврия  са един исторически етнически ареал на нашата народност защото са били поселявани с наши сънародници още от зората на  България.  В  Банат са живели в съжителство с Аварите българите на Кубер.  Бесарабия още от времето преди Кубрат е била предмостие към  Дунавските територии. Таврия е осеяна с костите на твърде много наши съплеменници  от онези времена. Ето защо този естествен ареал е не случайно избран в по късните времена за ново поселение.

4.  Според едно проучване направено през 2001-2 година,  финансирано от ООН и касаещо генетичната информация относно произхода на народите и тяхната  родственна близост се констатира, че Българите са идентични по генотипност със съседните народи. Процентно, по отношение на това равенство със Сърби, Гърци, Румънци, Турци и Албанци варира от 60 до 70 - 75 % генетична близост. Същото сходство е забелязано и спрямо народите населяващи северен Афганистан и Таримската падина.

5.    Питагор Древногръцки  /а е възможно и да е  тракийски  по произход/ математик и философ идеалист . Роден е на остров Самос. Приема числото за основа на нещата и се насочва към изучаването на тяхтата количественна страна . Открива и доказва теоремите за еднаквост и подобие на триъгълниците, както и за зависимоста между страните в правоъгалния триъгалник, наречена на неговото име. Питагор разкрива и показва в цялата му светлина тракийското Орфическо мистично учение  за строежа на вселената  като хармония от числа и тонове елементи от едно градивно съзвучие. Той поддържа възгледа за безсмъртието и преселването на душата  разкривайки по този начин смисълът на Орфическата доктрина. Самата хипотеза, че той е с тракийски произход  идва от факта, че с такава лекота на познавач ни разкрива цялата красота на тракийската митология и космогоня. 

6.    Богинята Майка Бендида  - великата богиня на Траките символизираща земята / Гея/ и природата  /Персефона/ и в същото време цялата вселена. Това многообразие от образи и идеи  характеризира в дълбочина идеята за сътворението и смисълът на съществуването . Утробата, зачатието и самото раждане са символите на вечноста на живота и непреходноста индивидуалния духовен суверенитет  хармонизиращ  с реда на заобикалящата ни вселена.

7.  Информация за този  акт е достигнала до нас благодарение на документиране на това историческо време от историците на тази епоха. Свидетелствата  от онова време са на Плутарх, Фронтин, Флор, Апиан и други. Независимо от това тенденционно или безпристрастно са отразили това грандиозно за времето си събитие тези автори  разкриват пълководческите качества на Спартак както и невероятния героизъм на неговите съратници като подчертават човешките достойнства на  вождовете.

8.  Рогозенското съкровище.  Намерено  почти в центъра на село Рогозен Врачанско  намиращо се между реките Искър и Огоста. Съкровището датира на повече от 2300 години. Открито е случайно от тракториста Иван Димитров при изкопни работи в зеленчуковата си градина. Първоначално той разкрива 42 канички 22 фиала и една чаша  които отнася във Врачанския музей. По късно проучването разкрива общо 165 съда от различно естество. Предполага се, че са на местен тракийски владетел на Трибалите и е събирано в продължение на няколко поколение което говори за трайно уседнал живот и територия с определено административно функциониране. Самите украси по  предметите  представляват митологични сцени и различни по форма геометрични фигори съчетани със стилизирани  лотоси, жълъд, шишарка и бръшлян. Всичките тези елементи и мотиви говорят за висока, неповторима по уникалност и с подчертан идентификационен характер култура на един високо развит индоираноевропейски народ какъвто са Траките.

9.  Загрей Божество на вертикалния строеж и господар на поразяващия гръм.  Богът бик  се идентифицира с Дионис и мистериите около неговата същност  а именно жертвата в името на вечно прераждащия се природен цикъл.

10.  Сабазий Божество  което се хармонизира с камъка владетел на живата и мъртвата природа което всъщност подчертава факта, че видимо мъртвата природа е също толкова жива както и  другата но с обратен знак. Тази  мистичност се проявява в разчленението и събирането на жертвата. В някаи моменти Сабазий и Загрей се допълват в едно тоест представляват  различните лица на  Дионис

11. ,, .....  и тогава злата магьосница превърна юнака в камък ...     ,, ....принцът погледна към  нея и в мигом се преобрази на каменна фигура...   ,,...Който погледнеше медузата Горгона се вкаменяваше  .... Всичките тези извадки от български народни приказки или  елементът от така наречената гръцка митология който е заимстван  всъщност от тракийския мистичен модел  само показват достоверноста на характеристиките  надживяли  времената и достигнал до наши дни а именно: -...Той има каменно сърце... ...Гледаше с каменното си лице от което струеше хладина. .... Срещаше ударите здрав и изправен с твърдото си като камък тяло брулено от ветрове и дъжд и издържало на студ и мраз....

Всичко това се вписва в определението давано както за траките така и за древните българи  като за хора създали цивилизациите на камъка. Те са  най изкустните каменоделци, даващеи живителен дух и наситена енергия съчетана с искряща фантазия във ваенето на камъка  сред  останалите народи.

12. 13.   Съществува и в днешно време, по  различните места от страната така наречените ,, змийски празници . В централна Стара планина  рано на пролет се палят огньове които се прескачат за здраве и късмет като се наричат различни пожелания. Пак на тези празници се изричат думи за умилостивяване на змиите. Показателна е и приказката за приятелството между човека и змията и това как той бил научен от нея да разбира езика на животните. Също така  бива да споменем и за митологизираните случаи  предавани ни от устното народно творчество за това как змия е сукала от гръдта на млада майка или  пък  как  същото това влечуго е заскпивало свито в топлата скут  на  някай  човек най вече жена.       

 14.  Преди  повече от 3500 години тоест още по времето на Троянските войни Беломорските острови  и в това число Тасос, Крит и Самотраки са били населени с Тракииско население.  На остров Самотраки е имало и светилище на бог Загрей Дионис. В негова чест са били посвещавани пролетните мистерии при които млади момичета  ,, дъщери на бога са се отдавали ритоално на  младежи в настъпваща полова зрялост. По този начин те са възпроизвеждали свързването на богинята майка със  Слънцето за да се роди по късно животът. Тези актове Херодот ги възприема като Разюзданост и така ги описва.

 15.  Светът на магите В старопестолна Плиска , както и на някои други места  от поселенията на древните Българи са открити така наречените седем елементни или техните по малки варианти - пет елементни - доста специфични звезди . Те са изработени от керамика или метал и имат изписани различни знациш по лъчите както и в центъра . За тези медалиони се и5зясниха два много важни факта . Единият , че са с подчертан индо- ирански характер  респективно Древнобългарски по смисъла на родството и вторият  това са знаци елементи от  антуража на  жреци и маги. Самите маги са степен по висши от  обикновенните жреци  защото са и  лечители но не толкова на тялото колкото на духа т.е. психиката.

Самите Траки са били едно такова духовно извисено и магикобитно общество в което ритуалите, заклинанията, магьосничеството и духовното лечение посредством внушения, песни и танци е имало своето първостепенно значение за строежа на тогавашното общество. При разкопките разкриващи  живота по онова време , са откривани   както жертвенните камъни с вдълбаните канали за изтичащата кръв /такива каквито са имали и Скитите и Древните Българи/  така и  различни соларни и космогични знаци  доближавани до гореказаната седемлъча  звезда. Самата тя, днес е достатъчно срещани  като тотемен знак на различни иностранни културни институции като например киностудия и други. Вероятно  това  е пореден опит да бъде присвоено едно културно наследство.

16.  Залмоксис Благодарение на редица древни автори и най вече Питагор , до наши дни  е достигнала същноста на  древнотракийското учение наречено  ,, орфизъм по името на един от най ярките пропагандатори на тази доктрина от онова време. Освен него обаче в тази посока са се изявявали и много други  пропагандатори на тази идея. Те били учители, маги, философи и лечители и пред тях са се прекланяли и хора и природа. Идеята за единството  и вечноста на циклично повтарящите се житейски ситуации проявяващи се на по високи вибрационни нива  като част от заобикалящия ни космос е надживяла времето и границите, достигайки до наши дни и ширнала се по целия свят.  В тази дейност трима са били основните играчи . Този своеобразен  идеен триумвират  е дал живот на едно учение пред което са се прекланяли и удивлявали  най различни личности от древноста и до днес. Ако Орфей  е бил мислителят , Мистикът който е умеел да подчинява на волята си животните и хората , който е ликувал душата чрез музика и насочена енергия то другите са притежавали  подобни умения, допълвайки се един друг. Залмоксис  е легедарен  жрец и цар на гетите. Същият е приел да живее в отшелничество, медитирайки  и достигайки до своето  духовно съвършенство.  Умеел e да изпада  в състояние на ,,сомати и е лекувал използвайки силата на кристалите и билките. Лин  е митичен маг, лечител  и  учител, вожд на племето пеласги. Проповядвал е учението за космическата хармония и единството в природата,  предимно в западните части  и егейските острови. Лекувал е използвайки острието на метала тоест хирургията . Умеел е да намества кости и е познавал силата на на билките и лечебноста на минералните извори. Тримата, заедно със своите сподвижници и ученици като Мозеос и други, вероятно често са пътували както до Египет, където са учили, така и до по-далечния изток Индия.

17. Гети  -Тракийско племе населявало днешна северна Добруджа яваващ се реален етнически мост между родственните Траки и Скити. Според една възможна  хипотеза техният хероизиран цар и жрец Залмоксис  е бил проводник на  орфизма по тези земи и е  погребан в Свещарската гробница  превърната по късно в светилище.

18.  В един немалък брой народни приказки  мотивът за юнакът който като дете е бил подхвърлен и изоставен  а по късно открит и отгледан, за да стане в един  по късен етап  юнакът който ще спаси любимата , народът си или смисълът на своето съществуване в неговата героична обреченост.

19.  Научно изледване основано на ДНК анализ на различни народи  и етноси търсещи вероятни  близости финансирано по специални програми от ООН.

20.  Тези писмена и знаци имат вероятна фонетична стойност поради което редица изследователи се опитват да докажат, че това са вид писменност основавайки се на остойностената им подредба и повторяемост.

 

 

 

ЗА ДРУГИ СТАТИИ: http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.