Данни за металургична дейност през античността на връх Трескавец, Тетевенско

Иван Танев Иванов, Лилко Каменов Доспатлиев

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

През 2008 г. по проект, подкрепен от Община Тетевен, бяха направени спасителни археологически разкопки и проучвания на обект, намиращ се на връх Трескавец. Върхът се намира на около 3 км по права линия северно от центъра на град Тетевен и има височина 1151 м. Той има издължена форма с тясно и дълго било ориентирано в посока запад-изток, като обектът се намира в най-източната му част (Обр. 1). Билото на върха има обща площ около 220 дка и е обградено от всички страни със стръмни и високи до 100 м скали, като достъп до него има само посредством тесен проход в източната му част. Голямата височина и отсъствието на необходимите условия (почва, влагозадържане) правят безпредметно използването на върха за целите на земеделието.

Обр. 1. Изглед от град Тетевен и връх Трескавец в дъното. Мястото  на разкопките на върха е посочено със стрелка.

Сред местното население, както от града така и от околните села има пълно единодушие относно етимологията и значението на названието Трескавец. Върхът е наречен Трескавец защото в сравнение с другите съседни върхове (Острич, Васильов, Патрахил, Червен), които имат приблизително същата височина, върху този връх падат най-много гръмотевици. Обяснение за това, защо гръмотевиците предпочитат да падат на този връх, а не на околните върхове не е дадено.

Билото на връх Трескавец е естествено укрепено и практически недостъпно. По тази или по други причини, то е било обитавано в древността през тракийската, античната и средновековната епохи. Т. Герасимов в един обзор, посветен на старините в Тетевенско отбелязва, че на връх Трескавец има развалини от древни постройки, в които е намерена монета на Максимин II Даза (304 – 314). В друго проучване Т. Герасимов посочва, че на върха има останки на отделни жилища и едно помещение дълго 50 m, с 5 квадратни стаи. В югозападна посока от тях се намира геран (оградена с камъни щерна) за събиране на вода, дълбок 8 m. По негово мнение на върха е имало крепост, която той датира през X-XI в., използвана и през късното средновековие. Крепостта е уязвима само от изток и от тази страна са изградени 2 пояса крепостни стени широки по 1 m.

Местността около обекта е била цел на многобройни иманярски набези, извършвани от местното население, което още помни вида на откритите предмети – части от сервиз за храна, железни върхове на стрели и др. На около 50 – 100 м западно от обекта, в най-ниската част на билото все още съществуват няколко широки и плитки герана (щерни), използвани за събиране на повърхностна вода. Точно в тази площ, между гераните и постройките са намерени много железни накрайници от стрели.

Причините за човешкото присъствие на върха като цяло остават неясни. В града и околните села битува легенда за използването на върха като временно убежище на местното население при завладяването на района от турците или по време на кърджалийските смутове. Подобни легенди са записани и в много други български селища от планинските райони. Възможно е върхът да е послужил за такава цел и при нахлуванията на ранните варварски племена (готи, хуни, славяни, кутригури, авари). Възможно е в римско време върхът да е използван за наблюдение и контрол, защото по високите части на планините в този район са открити следи от римски пътища и стражеви наблюдателници. Това обаче едва ли е била единствената цел за човешкото присъствие на върха, защото както ще видим по-долу на върха е пребивавало доста многобройно население и в много по-ранна епоха.

Резултатите от разкопките и проучванията на обекта са включени в монография (Лазаров, 2009) и отделна статия (Лазаров, 2009:89-96), написани от ръководителя на проекта, археолог Лъчезар Лазаров, нине почивший.

Целта на настоящето съобщение е да се представят нови находки от обекта, невключени в посочените отчет и статия, които хвърлят светлина върху вида на стопанската дейност през античността на този връх.

По време на археологическите разкопки, върху една площ от около 260 м² бяха разкрити каменните основи на пет сгради, положени направо на твърдата скала (обр. 2). Помещение № 5 е използвана за жилище, пред вид на огнището, което беше открито в единия му край. Три от  помещенията (№ 1, 2 и 3) са прилепени едно за друго и вероятно са използвани със стопанска цел. Основният културен слой, съдържащ предмети от бита на тогавашните хора започва на около 30 см от повърността и има ширина около 35-40 см, като на отделни места почти допира до материковата скала. В този културен слой, главно вътре в сградите и в близост до стените беше намерен многоброен керамичен материал, няколко монети, железни гвоздеи и парчета от стъклени съдове, което позволи датирането на обекта. Помещения № 1-3 са построени и използвани през римско време, от I в. до V в.

Обр. 2. План на разкопаната площ на обекта (Лазаров 2009). Отделните помещения са номерирани от 1 до 5.

В основите на помещения № 1 и 2, в площта означена с зелен цвят бяха открити голям брой парчета от керамика, изработена в началото на ранножелязната епоха (XII – XI в.). Предполага се, че на това място е имало жилище или яма от ранножелязната епоха, разрушена през римско време при изграждането на помещения № 1 и 2 (Лазаров, 2009:89-96).

В културния пласт съдържащ парчета от керамични съдове се намериха и голям брой каменоподобни късове, на които археолозите не обърнаха никакво внимание. Тези късове, обект на настоящето съобщение, силно се отличават по размери, цвят и форма от намиращите се наоколо камъни и скали. На първо място, те имат почти един и същи цвят - ръждивокафяв с леко червеникав оттенък, докато цветът на естествените каменни късове беше много по-светлокафяв, до жълт. По размери (среден диаметър 60-70 мм, средна дебелина 15-20 мм) тези камъни бяха доста еднородни, за разлика от околните камъни. Но най-важното им отличие беше тяхната форма - преобладаващо плоска и овална, със силно заоблени краища, без остри ръбове, които се получават при отчупване на естествените камъни. Този данни навеждат на мисълта, че посочените каменоподобни късове може да са претърпели процес на топене-втвърдяване върху повърхността на някаква течна фаза. С други думи, те могат да са в действителност парчета шлака, каквито се образуват при металургичното производство на желязо чрез стапяне на желязна руда.

Тези парчета от предполагаема шлака се намираха почти равномерно разхвърляни по пода на т.н. стопански памещения № 1 и 2. Бяха събрани около 100 такива парчета, но в действителност броят на откритите такива късове е поне няколко пъти повече. Понеже тези късове се съдържаха в един и същи културен пласт заедно с парчетата керамика и често пъти смесени с тях трябва да се приеме, че те са синхронни с тази керамика и със самите сгради.

Част от тези късове бяха предоставени на ст.н.с. д-р Здравко Цинцов от Централната лаборатория по минералогия и кристалография “Акад. Иван Костов” към БАН, който е изследвал пещи и шлака от археометалургична дейност през античността в Източните Родопи и Сакар (Цинцов 2006, 79-84). По негово мнение това е шлака от древен металургичен добив на желязо. Десет от тези късове, произволно избрани бяха изследвани с метода на атомно-абсорбционния анализ (спектрофотометър - Analyst 800 PerkinElmer) за определяне на техния елементен състав. Видът на определяните метали беше избран съобразно утвърдените изследователски методи в археометалургията. В тази списък бяха включени както труднотопими метали (желязо, хром), така и метали с по-ниска точка на топене (мед, олово). Получените резултати са представени в таблица № 1 и са сравнени с известните стойности на тези елементи в желязната руда в Кремиковското находище. Кремиковската руда беше използвана като модел на изходната руда, от топенето на която е получена изследваната шлака.

Таблица 1. Елементен състав на шлака от археологичен обект на връх Трескавец, Тетевенско, 2008 г.

На първо място съдържанието на желязо (24.8 ± 3.4 тегл. %) е от 8 до 10 пъти по-високо, отколкото средното съдържание на желязо в обикновените скални късове. Тази стойност е сравнима със съдържанието на желязо в желязната руда в Кремиковското находище, което е средно около 30 %. На второ място, съдържанието на лесно топимите метали (мед и олово) са стотици пъти по-ниски спрямо тяхното съдържание в кремиковската руда. Това показва, че късовете са били в стопено състояние, при което са загубили леснотопимите си метали, както и част от първоначалното си съдържание на желязо.

Резултатите напълно потвърждават хипотезата, че късовете са част от шлака, отделена при топене на желязна руда. Това е силно указание, че през античността на връх Трескавец е извършвана металургична дейност с добив на желязо. Това твърдение се подкрепя от наблюдения на местни жители, които твърдят, че в най-западната част на билото са намерени остатъци от желязно производство - заготовки, слитъци, производствен брак.

Топенето на желязна руда, като основна или съпътстваща дейност придава смисъл на съществуването на тези добре устроени сгради върху билото на върха. От друга страна, поддържането на металургична дейност в продължение на няколко века на това място предполага значителен добив и запаси от желязна руда. Най-естествено а да се допусне, че рудата е добивана на самото място, т.е., на билото на върха, защото е много трудно и неефективно тя да се донася от по-далечни места и да се издига на върха.

Съвременни проучвания за находища от желязна руда на върха не са правени. На върха има две пещери с правилни квадратни входове, които може да са били галерии за добив на желязна руда. За наличие на рудни находища на върха говори и фактът, че върхът се превръща в «гръмоотвод» по време на гръмотевични бури. Голямото съдържание на желязо в скалите на върха повишава тяхната електрическа проводимост, което обяснява характерното за този връх привличане и отвеждане на атмосферното електричество в земята.

Западните части на Стара планина, където се намира връх Трескавец са богати на рудни минерали, включително и на желязна руда, като най-голямото находище е това в с. Кремиковци. През античността и в римско време в тази част на провинция Мизия е извършван промишлен добив на метали, включително и на желязо (Велков 1972, 23-39; Попов 2004 33-41; Георгиев, 1987). Началото на организирания рудодобив в Западна Мизия се поставя още в І в.сл. Хр. и достига своя най-голям разцвет през ІІ – ІІІ в. Залежите се експлоатират и по-късно, а особено значение придобиват от края на ІІІ в., когато римската империя загубва контрола над богатите рудници в Трансилвания. В късноантичната епоха се активизират нови разработки, осъществява се нов тип организация на рудодобива и металообработката, като Балканските провинции продължават да играят важна роля в икономиката на Римската империя.

Представените резултати могат да насърчат едно следващо по-специализирано проучване на връх Трескавец с оглед на възможното наличие на металургична дейност на това място. Напълно е възможно добивът на желязо на това място да не се е ограничавал само през римско време, но и да има по-ранно начало, например през времето за което се отнася ранножелязната керамика (обр. 2). Откритата на това място многобройна керамика от ранно-желязната епоха (XII-XI в. пр. н. е.) е синхронна с най-ранния известен добив на желязо, извършван съвсем наблизо в малоазиатската държава Лидия. Това обосновава хипотезата находищата на желязна руда на връх Трескавец и технологията за добив на желязо да са били известни на местните хора още по времето, когато тази изключително важна технология за пръв път в света става достояние на хората. Това ще означава, че жителите на областта, включваща връх Трескавец се били първите, използвали откритата в Лидия технология за добив на желязо или, защо не, те самите са откривателите на тази технология.

Evidence for arheometallurgic activity on the peak of Treskavets, near Teteven, Bulgaria.

Ivan Т. Ivanov, Lilko S. Kamenov

SUMMARY. In 2008, archeological excavations were carried out on a site situated at the Treskavets peak, near the town of Teteven, Bulgaria. The etymology of the name Treskavets originates from the fact that too many thunders strike the top of this peak. Five separate buildings were disclosed within the archeological site that were dated during the Roman time (II-IV c.) according to the ceramics and glass found. A pile of significant amount of ceramics from XII-XI c. BC was disclosed around the corner of one of the buildings. These results are published in a paper and a monographic book issued by the head of the investigation team, Laachezar Lazarov. He assumed that latter ceramics originated from a building or a pit from the early iron epoch, demolished during the setup of later Roman buildings. In recent communication we report on a great number of slag peaces found on the floor of the Roman buildings in close proximity to the early iron ceramics. Spectroscopic data for the metal content of slag is presented indicated high amount of iron (24.8 ± 3.4 wt %) and low content of metals with low melting points (copper, lead). Local dwellers convey the news for the availability of iron ingots and production wastes close to the investigated site. Based on these data we assume the occurrence of archeometalurgical activity on the top of Treskavets peak during the Roman time and, possibly, during the beginning of early iron epoch.

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ:

Велков: Велков, В. Рудодобиване и минно дело в Древна Тракия. – Годишник на Националния политехнически музей, 2, 1972, 23-39.

Георгиев: Георгиев, Г. Полезните изкопаеми от времето на траките. София, 1987.

Лазаров: Лазаров Л. Трескавец. Кн. І. Отчет за археологическите проучвания през 2008 г. Варна, книгоиздателство „Зограф”, 2009. 139 стр., ХV табл., ХІХ фототабл.

Лазаров: Лазаров Л. Керамика от ранната фаза на старожелезната епоха от вр. Трескавец при г. Тетевен (Ловешка обл., България). – В: Старожитності степового Причорномор’я і Криму / Редкол. Толочко П. П., Зубар В. М., Симоненко О. В., Мурзін В. Ю., Отрощенко В. В., Турченко Ф. Г., Лях С. Р., Тощев Г. М., Шаповалов Г. І. – Запоріжжя: 2009. – Т.XV. – 314 с., іл. – Рос., укр. мова. – Зміст англ. – (ЗНУ, ЗОКМ). с. 89 – 96

Попов: Попов, Хр. Археометалургия на желязната епоха в българските земи – състояние и перспективи на проучванията. – Археология, 2004, 1-2, 33-41.

           Цинцов: Цинцов, Здр., Попов, Хр., Банушев, Б. 2006. Археометалургични проучвания в района на с. Вълче поле, Хасковско. – Год. МГУ, 49, I, 79-84.