КЛУЦОХОР

КЛУЦОХОР - ГОРИСТА ПЛАНИНА ?

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Сливен възниква в годините на Първото българско царство [д-р Симеон Табаков "Опит за история на град Сливен" – 3 тома], но като селище има по-древна история. Разположен е в центъра на важната и оспорвана област Загоре, присъединена към България в 705 г. Българите възстановяват разрушения в 588-589 г. от авари и славяни град, ремонтират крепостните стени, водопровода, строят нови сгради във вътрешността на града, някои от които са облицовани с мраморни плочи от Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак ипсилон, фланкиран с две хасти (IYI), както и оловен печат на княз Борис-Михаил Богорис. Ранното българско название на града не е известно.

В 1982 г. в местността Хисарлъка - невисок хълм в рамките на съвременния Сливен, са открити останки от селище от късножелязната епоха (VІ - І в.пр.Хр.), което през следващите столетия от римската и късноантичната епоха се превръща в тържището Туида. Днес върху хълма са останали ранновизантийска и средновековна българска крепост, култов комплекс (средата на IV-XIII в), стопански, жилищни, административни и др. постройки [Маджаров, К.. Диоклецианопол. Т. 1. С., Диос, 1993; Щерева, И., К. Вачева, Д. Владимирова-Аладжова. Туида – Сливен І. (Разкопки и проучвания, ХХVІІ). С., Гал-Ико, 2001]. В римско и ранновизантийско време селището носи неясното име Туида (Цоида, Суида). Обикновено то се смята за тракийско, но би могло да му се предложи прекрасна готска етимология. На готски език думата “thiuda” означава "народ" [Иванов, И.Т. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. 2005, с. ], от което произлиза етнонима “deutsch” - немци, германци. То би могло да е оставено от готски заселници, които в началото на новата ера се появяват в района на Балканите. Средновековното гръцко название на града е Стилвнос, от което идва арабското Истилифунос, записано от арабския географ Ал Идриси в 1153 г. Известни са и други средновековни названия на града, сходни на гръцкото: Савулен, Силимно, Сливно и късното османо-турско Ислимие. В “История славянобългарска” (XVIII век) отец Паисий го споменава вече като Сливен.

Друг интересен обект в Сливен е старият български квартал с неясното название КЛУЦОХОР. Местни сливенски краеведи го обясняват по различен начин. Атанас Славов [Диалектологически речник на сливенския говор. ИК "Жажда". Сливен. 2008, с.60] го обяснява от гръцки: "клитос хорос" - "много църкви". Д-р Симеон Табаков [Табаков С. Орит за история на град Сливен. том 1. Изд. на ОФ. София, 1986, с. 310 - 321] изброява няколко други възможни етимологии. Според Г. С. Раковски Клуцохор може да произлиза от "ключ на входа", откъдето "ключов вход - Клуцохор", ако е бил в миналото укрепена крепост, което исторически не е доказано. Битува и друго обяснение: Клуцохор от гръкобългарското "крито хор" - "тайни, скрити хора", намек за криенето на сливенци в близката гора от насилията на турците. Друго възможно обяснение е от гръцкото "клисура хорион" - "област или село, където има клисура, проход" или от странната комбинация " клисур архонт" - "управител на клисура". Симеон Табаков отхвърля всички тези хипотетични възможности и счита, че Клуцохор (Кулцохор) идва от гръцкия превод на турското Кадъкьой - Съдийско село. Авторът се обосновава с факта, че централния квартал на средновековния Сливен е образуван на място, собственост на местен турски кадия и поради това е носел названието Кадъкьой. Преводът му "Клуцохор = съдийско село" обаче е малко странен. При наличието на общоприета по това време гръцка дума за съдия - "дикастис", той се спира на ранновизантийското Krithz - съдия, откъдето се получава Krithz corvn, "съдийска област, съдийско село". Друга пречка пред тази етимология е отсъствието на гърци в Сливен и специално в квартал Клуцохор, което авторът се опитва да преодолее с неуспешния опит за налагане на гъркоманията в началото на XIX-ти век в града.

По-долу се предлага друго обяснение за Клуцохор, почиващо на българска основа. Подобно название е носело едно българско източнотракийско село, днес в Турска Тракия, село Цикнихор (с. Визица), Бунархисарско. Названията Клуцохор и Цикнихор са двусъставни и съдържат общия корен "хор". Село Цикнихор е разположено в подножието на Странджа планина. Подобно разположение има и Клуцохор, южно от река Асеновска, в подножието на висок горист хълм. На тази основа може да се предположи, че Клуцохор е двусъставна дума (Клуцохор = клуцо + хор), където думата "хор" е старобългарска и означава "планина, гора", сравни названията Средна гора, Черна гора. Клуцохор може да означава „гориста планина, горист хълм, хълм покрит с лес и храсти”. И действително, Клуцохор е един много висок и стръмен връх, югозападно от Сливен, покрит с нискостебленна гора и храсти. Това предположение се обосновава от следващия анализ.

Думата хор, хора или гора (hor, gora) е древноиранска и означава „планина”. Подобна е и съвременната славянска дума гора, hora – планина.

Думата клуц е родствена със съвремените български думи „клек” – нискостеблен лес (гора), „храст” и „клечка”. Храстъ е старобългарска дума, заета в унгарски като haraszt [Беню Цонев. История на българския език. Том – 1. С. 1919 г. , с.158]. Българските думи храст, клек и клечка са родствени с много подобни думи от други индоевропейски езици: в санскрит kurcas, кюрдски gurz, древногръцки kerkos, латински crux, немски harke, horst, schrauch, руски корч, кустарник – храсти, храсталак. Подобни са и английското forest, тракийското kurti, korto, древнобалтийското kurkt, тохарски (б) karasa, хотаносакски karitaka – гора, храсти.

В заключение, българската (индоевропейска) етимология на КЛУЦОХОР – „горист хълм", "планина, обрасла с храсти, лес, гора” изглежда твърде убедителна.