КАК БЕШЕ ОТКРИТ МАНАСТИРЪТ - СКИТ В БОРОВ ДОЛ ДО СТАРА ЗАГОРА
И ЗАЩО БЕШЕ УНИЩОЖЕН ?
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Репортаж по темата от ТВ Стара Загора от 3 дек 2009 г с Димитър Янков, главен уредник на РИМ - Стара Загора:
http://www.chambersz.com/novini/-initziativa-3-dekemvri-2009-21-chasa-televiziya-stara-zagora
В първите години след официалната християнизация на България, в района северно от град Боруй (Стара Загора) на мястото на антично светилище и капище се изгражда мощно църковно средище, включващо голям централен манастир-лавра и десетина по-малки манастири-скитове. На това място приема причастие местното население от големия Боруйски комитат, а може би и самият княз Борис-Михаил (Св. Теодор Тирон).
Избраното име на лаврата - Св. Теодор Тирон, се съгласува с представата, че храмът и предишното капище са обслужвали предимно българския военен гарнизон в града, тъй като преди канонизирането си, светецът е бил професионален римски войник в Мала Азия. На иконите светецът се изографисва като конен войн и във връзка с това неговият празник съвпада с Тодоровден - денят на конните надбягвания и паради.
Останките на голяма част от тези манастири-скитове са се запазили до наши дни. Върху малка площ в района северно от Стара Загора са открити седем ранносредновековни манастира и голям дворец. Първият манастир е разположен в м. Папачова нива до връх Българско кале. На 500 метра по на юг, в м. Боров дол, е имало втори манастир. Трети манастир от първите векове на българската държава, чийто двор е обграден от висока стена с кула в южния ъгъл, е открит наблизо преди няколко години. Основите на четвърти средновековен манастир все още могат да се видят в центъра на близкото село Змейово. Други три средновековни манастира са регистирани в землищата на съседните села Хрищени, Колена и Борилово [Янков Д. Християнско култово строителство в Стара Загора през късната античност и Средновековието. Известия на МЮИБ, том XVI, Стара Загора, 1993, с. 139-154]. В подножието на върха Аязмо, на т.н. Военен терен, през 1989 г. са открити останките на голям дворец с обширен двор и представителна църква.
За блясъка и богатството на тези манастири говорят откритите в същия район пет каменни релефа с изключително качество [Д. Николов. ИАИ, XX, обр. 2, с. 575-576; История на българското изобразително изкуство. Отг. Ред. Ал. Обретенов. Изд. на БАН. Институт за изкуствознание. София. 1976 г. с. 88-90]. Те са известни по света като Старозагорските каменни релефи и датират от IX – X в. [В. Гюзелев. Княз Борис Първи. Изд. Наука и изкуство. София. 1969; За датировката на прочутите Старозагорски каменни релефи]. По качество на изработка те са едни от най-важните и широко известни в Европа исторически паметници от тази епоха. Старозагорските релефи се приемат за едно от десетте най-важни исторически и архитектурни забележителностти на България. Тези релефи са местно производство и са били поставени върху религиозни сгради в района на старозагорското Аязмо. Качеството на релефите показват, че и самите сгради са били уникални по значение и роля в ранната българска държава.
Съгласно данни на историци от старозагорския регионален музей, през епохата на византийското владичество (XI-XII-ти век) в района на Боруй е имало и родово имение на византийските императори от династията Комнини. Фактически, Боруй е бил втора, зимна столица на Византия. Тук са прекарвали зимните месеци много византийски императори и от тук са организирали походи срещу северните нашественици – печенеги и кумани. Голяма битка между печенези и византийци се е състояла близо до Боруй, вероятно в защита на това имение. Най-вероятно, имението на Комнините е съдържало укрепен център - крепост, тясно свързан с изградения още в българско време религиозен център северно от Боруй.
Поради историческите превратности, град Берое (Боруй) и Боруйският религиозен център многократно е подлаган на опустошения от различни нашественици. Първото документирано разрушение става в началото на VII-ми век (619 г.), когато група славяно-аварски грабители разрушават града. По време на българското владичество (705-ок.750; 813-855 и 863-995 г.) градът се възстановява и разраства. Следващото разрушение извършват войските на III кръстоносен поход начело с император Фридрих I Барбароса, които зимуват в града през 1189-1190 г. Малко преди изтеглянето си от града, кръстоносците го ограбили и опожарили. Друго такова нещастие се случва в началото на XIV-ти век, когато татарска орда минава през днешния Змеевски проход на път за Одрин, съсипва и ограбва града. През 1364 г. войската на османо-турския завоевател Лала Шахин влиза в града и среща силен отпор на защитниците на една съседна крепост, разположена на връх Българско кале на 5 км северно от града.
Част от манастирите вероятно са се запазили до първите години на османското владичество. В регистъра за поголовния данък джизие от 1626 г., днешното с. Змеево е отбелязано под името Килисанджа дербент [Койчева В. Народностни и верски насилия на османските поробители спрямо българското население в Старозагорския регион (XIV–XIX в.). В кн.: Ислямизационни процеси в Старозагорско и Казанлъшко през епохата на османското владичество. I част. Стара Загора, 1989 г., с. 6]. Тогава селото е наброявало 56 християнски домакинства. В по-късна епоха названието Килисинджа Дербент се опростява до Дербент, с което име селото е известно до началото XX-ти век, когато се възстановява българското му име Змеево. “Килисинджа дербент” означава “Църковен проход”, от турското “клисе”- църква и османо-персийската дума “дербент” – проход.
Названието Килисанджа дервент отразява историческия факт, че в навечерието и в първите години на турското владичество в Змеевския проход е имало голям брой манастири, за които стана дума по-горе. Наличието на манастири от това ранно време се подтвърждава и от местната топонимика. Един от върховете на север от Стара Загора се нарича Патрахила (634 м.) (от патрахил – връхна дреха на свещеник), друг връх - Купеларица (627 м.) (от купел – съд за кръщаване на деца) [Чорчопов, Георги. Сърнена гора. Пътеводител. Стара Загора, изд. Кота, 2006]. Една седловина на север от Боров дол се нарича Столица, което вероятно е вариант на църковното "престол" - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите.
Окончателното унищожаване на манастирите със сигурност е станало през първите
векове на османското владичество. Независимо от това, споменът за религиозния
център, светеца и свещения извор, наречен на негово име Аязмото на Св. Теодор
Тирон е останал и ежегодно денят на светеца е празнуван на Тодоровден като
главен празник на град Стара Загора (тогава Ески Загра)
[Стоянова Иванна.
Културно-историческата стойност на парк “Аязмо”. Доклади на Юбилейната
конференция “160 г. от рождението на митрополит Методий Кусев”. София. 2001. с.
210 - 216;
Тошев,
А. Ранни спомени. С., 1935, с. 43
“След сирната неделя баба Марта ни носеше една голяма радост – празнуването на
Тодоровден. Тоя ден мало и голямо, едни пеша, други с талиги или яхнали магарета
и коне през Бадемлика, поемаха пътя за Аязмото – тогава сух, каменист баир,
свърталище на змии и гущери. Това не пречеше Аязмото да се смята за свещено
място. Тук, в присъствието на поповете, които четяха надлежните молитви, с
искрена вяра идваха болни и здрави да се помолят, да сръбнат от светата вода,
която капка по капка се прецеждаше от скалите и да се проврат между последните,
наречени глухото Аязмо. Неуспелите да се проврат се смятаха за грешни... ”].
С цел да унищожи вярата на българите в светеца - покровител на града, около 1840
г. турският
суртан Махмуд II нарежда да се унищожи и гората върху
свещения за българите връх с Аязмото на св. Теодор Тирон [Тангъров
Йордан. Перспективи за парк “Аязмо”. Доклади на Юбилейната конференция “160 г.
от рождението на митрополит Методий Кусев”. София. 2001. с. 223-230].
Около 40 години преди освобождението Аязмото се превръща в пустиня и носи
подигравателното турско име Ахмак баир – “Хълмът на глупостта” или “Хълмът на
глупаците”.
В 1894 г. новият старозагорски митрополит Методи Старозагорски (Тодор Кусев) (1838 -01.11.1922) си поставя задачата да възстанови значението и светостта на Аязмото за българите [Димитър Илков. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница. 1908 г. Фототипно издание. Стара Загора. 2004]. Той учредява благотворителен комитет “Св. Йоан Милостивий” с чиято помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората [Александров Н. История на залесяването и паркоустрояването на хълма “Аязмото” по почин на първия старозагорски митрополит Методий Кусев. Стара Загора. 1992], а на мястото на стария главен манастир на града е изграден параклис, носещ името на същия светец Теодор Тирон. Днес до параклиса лежи голям мраморен блок - квадра, останал от античното предхристиянско светилище. В подземието под пода на параклиса е разположена скалата, от която продължава да извира светената вода на Аязмото [5; 12].
Делото на митрополит М. Кусев по възстановяването на манастира и гората на Старозагорското Аязмо е описано в статията на Д. Попов (Д. К. Поповъ. Един прилогъ на Св. Борисъ. Списание "Българска сбирка", год IV, кн. 1, от 1. I. 1897 г, с. 6-13). Секретарят на митрополита, Недю Александров прави копие на статията и в 1972 г. го подарява на Окръжната библиотека "Захарий Княжески" (отпечатък: библиотека на Н. Александров, отдел II, № 1259; 908/497, 235 Кр П76, 75411). Към последната страница на отпечатъка Н. Александров собственоръчно написва: "По него време, че дори и сега (1972 г) въз основа на надживялата векове народна памет поддържало се е, че тук някъде около Аязмото, княз Борис-Михаил е приел християнската вяра със своите приближени. По него време на 2 май по сегашния календар на Аязмото се извършвала тържествена служба и наоколо ставало нещо като сбор."
Известно е, че БПЦ чества 2 май като ден на Св. Борис-Михаил и на този ден отслужва литургия в църквите. Фактът, че в Стара Загора службата е ставала не в църква, а на върха на Аязмото показва една по-особена традиция, подчертаваща значението на това място и връзката му с покръстването на княз Борис. Тази връзка се подчертава и от намерените на това място каменни релефи с изображения на животни от преходното време между езичеството и християнството. Плочите са били олтарни прегради или са украсявали фасадата на голяма сграда, вероятно лавра, на върха на Аязмото. На две от тези плочи са изобразени не византийски лъвъве (както повърхностно се приема), а прабългарски барсове (Гривести прабългарски барсове, а не византийски лъвове са изобразени върху прочутите старозагорски каменни релефи ). Барсът е животно-тотем на прабългарите (по-точно на берсилите), а самото име Борис означава "барс". Нещо повече, цветът на тези плочи не е случаен, а е т.н. царски цвят - по прабългарски багър, по гръцки порфир, по латински пурпур. Това е цветът на плащеницата и ботушите на византийския император. От древни времена в Близкия изток и Византия този цвят е символ на царска власт и никой простосмъртен не е имал право да го носи. Всичко това са сериозни, макар и косвени данни за връзката на Старозагорското Аязмо с княз Борис. Именно по червените (багрени) ботуши е установено погребението на цар Самуил на остров св. Ахил в Малкото преспанско езеро.
Всички тези данни показват, че делото на Митрополит Методий е било исторически правилно. За нещастие след неговата кончина, в България настъпват политически промени и времена на агресивен материализъм и атеизъм, които се отразяват неблагоприятно на това важно духовно дело. През 1949 г. комитетът “Св. Йоан Милостивий” е ликвидиран, гората на върха е национализирана и наименувана Парк за култура и отдих “Владимир Илич Ленин”. През 60-те години манастирът-дом на Методи Кусев на върха е взривен и на негово място е построен ресторант с разнообразни увеселителни услуги. Общоградският празник в деня на Св. Теодор Тирон, покровителя на главния храм и на града е отменен. В град Стара Загора се пропагандира идеята, че Методи Кусев просто е бил любител на природата и защитник на българската гора. Постепенно се утвърждава представата, че историческите данни за религиозния център Аязмото на Св. Теодор Тирон са измислица и фантазия. По същото това време е унищожен и гробът на Васил Левски в София, а магерницата на Рилския манастир без малко да стане снек-бар. Вероятно тези събития са следствие от политическо решение от най-високо място.
Най-трагична и показателна е съдбата на средновековния манастир-скит в местността Боров дол. Независимо, че той е заровен в земята преди много векове, паметта за него остава сред местното население и вдъхновява митрополит Методи Кусев. Този манастир се слави като място, където е погребан св. княз Борис-Михаил, който е завършил земния си път като монах. Този манастир е открит случайно няколко години след смъртта на митрополита, на 4 февр. 1926 год. в могила, разположена северно от града в местността Боров дол. Стените му са били около 2 метра високи, богато украсени и с дебела мазилка, вътре в която били зазидани малки стомнички с устиетата навън за усилване на акустиката [Чорчопов, Георги. Сърнена гора. Пътеводител. Стара Загора, изд. Кота, 2006]. Това означава, че той е постороен по времето преди падането на България по византийско владичество. През 1931 г. този манастир е осветен от старозагорското духовенство начело със следващия старозагорски митрополит, Павел, но това не променя по-наташната му съдба.
Ето какво е записал на 16.XII.1976 г., Иван Богданов, служител в РПО – Стара Загора, от с. Змеево, Старозагорско, чийто баща заедно с група младежи от с. Змеева разкриват манастира в Боров дол:
"Баща ми с една група селяни от с. Змеево започва разкопки в Боров дол. Откриват запазена стена на църквата със стенописи. Копаят в източната част на църквата, където трябва да е олтарът. Откриват камари от стопен восък и кандилница, която е предадена на археолога Петър Детев. Разкрити са стени с височина до 2 метра. После се довеждат ученици от мъжката гимназия в Стара Загора и всеки ученик е търсел по нещо. Открит е кладенец с рибени кости и миди. Открита е още една лампа. Стигнали са до пода, който е бил мраморен".
По същия повод, свещеник Иван Богданов Иванов-Бешанов, приел църквата на с. Змейово на 1 март 1926 г: "На 4 февр. 1926 г. открит манастирът в Боров дол през времето на княз Борис. Намерена монета златна - образ на княз Борис." Забележка - По-късно златна монета е предложена на Старозагорския музей с образа на Юстиниан II, но междувременно приносителят почива и монетата не е приета.
За т.н. манастир на св. цар Борис старозагорският вестник "Зора" от 4 февр. 1926 г. пише: "Една ценна находка. На 3 км на юг от Змейово няколко младежи са открили в местнастта боров дол развалините на един стар манастир. Младежите намерили една златна монета, както и една кандилница. На стените имало нарисувани икони. От кметството са съобщили за ценната (!!) находка в София, откъдето телеграфически е разпоредено да се спрат разкопките докато на дойдат вещи лица за ръководството им. По предание се говори, че местността в която е открит манастирът през времето на Първото българско царктво е (се нарича) Борисов дол, но след падането на България под гръцко робство е бил преименуван на Боров дол. Намерените старини, по сведение на общинския кмет Александър Костов са предадени в Старозагорския музей". Записал горното - свещеник Ивано Митов. (забележка: по-късно "ценната" находка е безхаберно оставена да се саморазруши.)
В История на Змеево (Стоян Яеджиев - автор) четем: На 2 км западно от с. Змеево на един връх се намира полуразрушена средновековна крепост под името Българско кале и Сухото кале. На 400 м южно от него в местността Градището в миналото са открити много гробове. Пак там, преди 6 години се откри една стара, интересна постройка 15 х 7 м с водохранилище.
В 1190 г. император Исаак Ангел претърпял страшно поражение от войските на българските боляри Асен и Петър. Гробовете на убитите гръцки войници са заровени в землището на с. Землен (Топрак хисар - землена крепост), където е била главната квартира на императора.
По същия случай имаме и разказ на Иван Матев Стоянов – Боровски (роден през 1910 г. в с. Борово, Старозагорско), живущ в Стара Загора, ул. Христо Ботев – 69, ап. 80:
През 1927 г., когато бях абитуриент, няколко ученици отидохме зад Втория баир на Аязмото (на св. Теодор Тирон) и там заварихме група трудоваци да разкриват една могила. Тя се намираше на ляво от шосето Стара Загора – с. Ягода, нещо около 3 км на север от река Бедечка. Преди година (на това място) имаше малка воденичка – кираджейка, на Руси Данчеви. Сега има селски път от р. Бедечка за към село Борилово. Заварихме разкрита могилата и в основите (имаше) сграда, на която основните стени стояха и бяха гладки и имаше няколко рисунки на светци, като боята им беше запазена тогава добре. От темелите извадиха и много змии, защото беше месец март 1927 г.
После попитахме нашия учител по история Христо Райков и той ни каза, че тази разкрита сграда е била МАНАСТИР, където след 865 г., при цар Борис I, хорàта – земята от река Тунджа до с. Рисиманово е била византийска, но е била подарена от византийския император Михаил на Борис I като на кръщелник, защото от него е приел и неговата система на управление на народа си, християнството, и че тук са се покръстили наличните много славяни и малкото първобългари и останките от нероманизованите траки (виждаме, че съвременните учебници по история не са мръднали на милиметър от времето на 1920 г.).
В една статия от 1979 г. на историкът от РИМ-Стара Загора Д. Янков пише, че стените на манастира в Боров дол все още стърчат на 2 м височина и по тях има стенописи [Димитър Янков. Верея, Иринополис, Боруй. В: Стара Загора. От Берое до наши дни. Стара Загора, 1979. с. 23-29]. (http://www.chambersz.com/novini/-initziativa-3-dekemvri-2009-21-chasa-televiziya-stara-zagora). Въпреки, че този исторически паметник би могъл да бъде много ценен за ранната българска история и за историята на града, той не е изследван и не е защитен. Фактически този раннобългарски манастир е по-стар от прочутата Боянска църква с поне 200 години. Трудно можем да си представим историческата и художествена стойност на иконите и фреските по него. Няколко парчета от тези фрески се пазят в чували в регионалния музей. Днес манастирът е напълно унищожен. На върха досега не са водени никакви археологически проучвания, освен копането на змеевските младежи и на трудоваците през 1927 г. Даже иманярите вече не му обръщат внимание, за щастие.
ЛИТЕРАТУРА:
11. И. Д. В. Покръщаването на княгиня Теодора – княз Цолова дъщеря – принос за Старозагорското Аязмо. С. 1
Д. Янков. Къде е бил покръстен княз Борис I.- В: 1100 години Велики Преслав.Шумен. 1995.