Гривести барсове, а не византийски лъвове са изобразени върху старозагорските релефи.

ГРИВЕСТИ ПРАБЪЛГАРСКИ БАРСОВЕ, А НЕ ВИЗАНТИЙСКИ ЛЪВОВЕ

СА ИЗОБРАЗЕНИ ВЪРХУ ПРОЧУТИТЕ СТАРОЗАГОРСКИ КАМЕННИ РЕЛЕФИ

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Иванов И. Гривести прабългарски барсове, а не византийски лъвове са изобразени върху прочутите Старозагорски каменни релефи. Юбилеен сборник с доклади и съобщения на V-та Национална научна конференция „От регионалното към националното – етнология, краезнание и музейно дело”, 5 и 6 септември 2011 г., гр. Полски Тръмбеш. 2012, с. 405 - 416

Известните пет средновековни каменни плочи от град Стара Загора се считат от специалистите за едни от най-интересните и ценни археологически находки в България и Европа (Обретенов, 1976: 88-90). Първите четири плочи са открити през 1907 г. на 1.5 км северно от един връх до Стара Загора (Filov; Филов, 1924:11-12). Върхът е известен като Аязмото на св. Теодор Тирон (Тангъров 2001: 223-230; Илков 2004:3; Стоянова 2001: 210 – 216; Александров 1992: 10; ЦДИА фонд 420, к. оп. 2, оп. 3; Тошев 1935: 43). Една от плочите изобразява животно, безкритично прието за лъв (фиг. 1). Другите три изобразяват грифон, двуглав орел и два пауна. Петата плоча с изображение, приемано за лъвица с малко лъвче (фиг. 2), е открита през 1957 г. на около 300 м западно от същия връх (Николов: 575-576). Не случайно това изображение се приема като основен елемент в герба на Стара Загора. Сред специалистите преобладава мнениeто, че пластиките са изработени през малък отрязък от време в местно ателие върху червеникав плочест шист, срещащ се само в ограничен район северно от Стара Загора.

Много показателен е фактът, че и петте уникални релефа са намерени в непосредствена близост до т.н. Аязмо на Св. Теодор Тирон, свещен връх в подножието на който е изграден древния град Августа Траяна, по-късно Берое – Боруй – Ески Загра -Железник - Стара Загора. На самия връх е имало и има лековит извор и храм от времето на траките до наши дни. От много векове и до скоро празникът на светеца - Тодоровден, е тачен като главен празник на града, а самият светец - като духовен покровител на града (Тангъров 2001: 223-230; Илков 2004:3; Стоянова 2001: 210 – 216; Александров 1992: 10; ЦДИА фонд 420; Тошев 1935: 43). От век на век се предава легендата, че на върха на Аязмото патриарх Фотий покръства семейството на княз Борис-Михаил с посредничеството на местния български болярин Цолю, приел християнството от византийски пленници, излекували дъщеря му Теодора (Ваклидов, Предание; И.Д.В., 1884:1). В радиус от няколко километра около свещения връх са открити останките на 6 манастира и две големи крепости. Една от тях (Железни врата, Демир хан) дава възрожденското име на града (Железник), името на най-старата улица в града (Железни врата) и пази прочутия проход – долина Σιδηρά ( - Сидера) - западната граница на Тервеловата област Загора (Златарски, 1934:167-187; Петров, Гюзелев, 1978: 400-413; Райна Княгиня. Автобиография: 79; Пойе, 2005: 337-356; Воалери, 2005: 345; Иванов, 2010).

Фиг. 1. Изображения на (1) гривест барс върху каменна плоча от Стара Загора (IX в.) (2) гривест барс върху съд от с. Болшая Аниковская, гр. Перм (Волжска България, VII-VIII в.) и (3) лъв върху стената на Портата на Ищар, град Вавилон (575 г. пр. н.е.). Обърнете внимание на характерната за барса грива, подобна на тази при коня. Гривата при лъва е много по-обширна и обхваща целите гърди и част от корема на животното.

Обосновано е твърдението (Иванов, 2007:434-438), че в района на Старозагорското Аязмо се намира и градчето Потука (т.е, битка – стблг.), където е роден известният български светец Михаил Воин (IX в.), превъплътил се в образа на руския епически богатир Михайло Потык.

В българската историческа наука цари пълен разнобой относно датирането и етническата принадлежност на прочутите старозагорски релефи. На 14 март 1964 е емитирана българска пощенска марка № 1495, худ. Б. Ангелушев и Ст. Кънчев в тираж 200 000. Марката изобразява „лъвица с лъвче, релефна плоча от Стара Загора (VIII-Х в.)”. Обаче в експозициите на РИМ-Стара Загора и НАИ – София релефите са датирани в края на XI-началото на XII в., т.е, те се приемат като творби на византийската школа. Това мнение обаче е документирано единствено в статии на местни старозагорски историци (Янков, 1979:23-29; Янков, 2001:85-88), които представят намерените край Стара Загора релефи като произведение от времето на Алекси I Комнин (1081-1118 г.) и Йоан II Комнин (1118-1143 г.). Мнението на големите специалисти по въпроса обаче е съвсем друго.

До петдесетте години на миналия век е господствала тезата на проф. Богдан Филов (Filov; Филов, 1924:11-12), че старозагорските пластики датират от VIII-IX век и са свързани с прабългарско езическо капище в Берое. В своето академично изследване на културата и изкуството на Първата българска държава K. Мавродинов свързва по стил и сюжет старозагорските плочи с подобни каменни пластики от района на Преспа и Охрид от времето на Самуил (997-1014) и ги датира в края на IX-ти и началото на X-ти век (Мавродинов, 1959: 88-90, с. 215 – 219). Същата датировка се поддържа и от С. Ваклинов (Ваклинов, 1977:236-237) и от авторите на по-новата История на България (История на България, 1981:432). Тази датировка се приема и от акад. Васил Гюзелев, който свързва старозагорските плочи с първите десетилетия на християнизиране на България и голямото строителство на църкви и манастири по времето на княз Борис (Гюзелев, 1969:147). Според него е възможно княз Борис да е построил в Берое комитатска катедрална църква – лавра с няколко скита около нея. Това могат да бъдат посочените по-горе манастири на старозагорското Аязмо.

Фиг. 2. Изображения на (1) пантера върху късноантична мозайка от град Heraclea Lyncestis (IV-V в.) до Битоля, (2) кърмещ барс върху каменна плоча от Стара Загора (IX в.) и кърмещ барс върху сребърни съдове от долината на река Кама, Волжска България (VIII-IX в.) (Смирнов, 1909; Кызласов, 1994, 267-268). Разликата между римската пантера и прабългарската пантера (барс) е главно в наличието на грива при барса. Забележете също спазената перспектива при (1) и съзнателно нарушената перспектива при (2) и (3), което е отличителна черта на прабългарското изобразително изкуство.

Цитираните по–горе автори са най-авторитетните познавачи на културата и изкуството на Първото българско царство и всички те без изключение посочват принадлежността на старозагорските пластики към скулптурното изкуство на Първото българско царство на границата между езическата и християнската епохи (IX-X-ти век).

Фиг. 2А. Допълнителни изображения за барсове. В ляво - скулптура на барс от Самтавро, отлята от бронз. Древна Грузия. I хилядолетие до н.е. В дясно - Скулптура (релеф) на барс от град Стрелча, Пловдивско. Твърди се, че е намерен в Жаба могила (4 в. пр. н. е.), която отстои на няколко км от раннобългарската (IX-X в) крепост Стрелъч. Пред вид на голямото подобие със старозагорските барсове, не може ли да се предположи преместване на артефакта от едното място на другото?

В предишна наша публикация (Иванов, Минкова, 2008:177-184) се посочва сходство на старозагорските релефи с един новонамерен капител от град Нови пазар датиран IX в. (идентичен с този от Нова Загора!) и с изображения върху съдове от Волжка България с датировка IX-X в (фиг. 3). За разлика от класическия гръко-римски реалистичен стил на изобразяване в три измерения, в старозагорските релефи се използва декоративно-плоскостен изобразителен стил с демонстративно нарушаване на третото измерение, изобразяване на животните „тяло в профил, лице en face” и антропоморфен начин на изобразяване на лицето на животните (фиг. 2). От тези данни беше заключено, че релефите могат да се свържат с културните традиции на Първото българско царство на границата между езическата и християнската епохи.

В настоящата статия се представят два допълнителни аргумента за подобно датиране на старозагорските релефи. Единият аргумент е двуглавия орел, а вторият е вида на животното (лъв или барс), изобразено върху старозагорските релефи. Действително, физическият облик на това животно (плоско лице, остри уши, дълъг врат с конски тип грива!) е съвършено различен от този на другите представители на семейство Котки (лъв, тигър, пантера, рис, пума, ягуар и др.) и всъщност съвпада с този на ранносредновековния прикаспийски гривест барс.

Названието "барс" (от староиранското pars - вид пантера) се отнася за отдавна изчезнал южнокаспийски хищник от семейство Котки, населявал планината северно от Техеран, където владее субтропичен климат. Представа за вида на това животно дават изображенията върху сребърни съдове от Волжско-Камска България от фиг. 1 и 2. Според В. Бешевлиев (Бешевлиев, 1979:227-229) най-характерната особеност на прикаспийския барс е наличието на малка грива от конски тип - окосменост в задната част на врата, подобна на гривата при конете. Такива гриви имат барсове от старозагорските релефи и съдовете от Волжска България (фиг. 1 и 2). Според В. Бешевлиев точно тази особеност на барса може да обясни исконното иранско название на това животно, защото в иранските езици "барс" означава "грива": авестийски barəsa, oсетински barc „грива”, заимствано още в желязната епоха в коми buriś - „грива” (Абаев В. И. Доистория индоиранцев в свете арио-уральских языковых контактов // Этнические проблемы истории Центральной Азии в древности. — М. 1981). В осетински и талишки "барц" означава "гривест", производно от древноиранската и санскритска дума vrsha - грива (Добрев, Добрева, 2001:108).

Фиг. 3. Еднакви изображения на грифон върху (1) каменна плоча от Стара Загора (IX в.), (2) капител от Нова Загора (?) и (3) капител от Нови пазар (IX-ти век).

Класическият гривест барс е тотемно животно на иранското племе берсили, считано от арабските хронисти за едно от трите български племена заедно с есегелите и болгите. Р. Рашев пише, че в прабългарските некрополи в Девня-1 и Девня-3 са погребани българи и берсили (Рашев, 2008:243). Счита се, че великият княз Борис (852–889 +893) носи името на барса (Рашев, 2008: 264). Може би не случайно срещаме релефни изображения на барсове на старозагорското Аязмо, където съгласно легендата е покръстен княз Борис – Барса. Подобно е и името на българския владетел Персиан (836 – 852) и на Парис ас-Саклаби (Парис = Борис) – местен жител на Волжска България, който превеждал на Ибн-Фадлан. Персияна е живо български женско име в БЮР Македония.

При първото си слизане към Средна Азия (VI-ти век), ранните тюрки заимстват названието pars от местните иранци и, както се вижда от примерите по-долу, го използват в тюркизирана форма (ибрис) като название на всевъзможни видове лъвове, тигри и пантери от Централна Азия. Например, снежният тигър от Алтай се нарича от местното население „ибрис”. В герба на някои днешни държави и градове от района е включена пантера, която в съвременните тюркски езици също се нарича „ибрис”. В монголски и тюркски иранизмът pars се превръща в *bars-lan, а от него произлиза известното раннотюрско и монголско название за „лъв” - arslan (българизирано до аслан) (Славова, 2009:115-133). В съвременният турски език pars означава "пантера".

Пантерата е друг вид хищна котка, различна от древния гривест барс и има свое праиндоевропейско название - *prd със застъпници: староиндийски pr̥dāku (prdakuh), согдийски pwrđnk, пащо pṛāng, новоперсийски palang, старогръцки párdo-s; párdalo-s от тук старобългарски пардусъ (Буслаев, 1861), всички със значение „пантера”.

За разлика от лъва и пантерата, гривестият барс е съвършено непознат и чужд на раннохристиянската и късновизантийската художествена иконопис, но много често срещано животно в раннобългарските изображения и графити. Според Зарко Ждраков (Ждраков, 2008: 295-301) барсът, еленът и змията (дракона) са трите най-често изобразявани животни в езическа България. Лъвът и пантерата се срещат често в ранно-християнските изображения, например в мозайките от град Heraclea Lyncestis до Битоля, БЮР Македония (V-ти в.) (фиг. 2).

Фиг. 4. Изображения на двуглав орел от (1) Шумер и Акад (3800 г. пр. н.е.), (2) Хетското царство (1900 – 1250 г. пр. н.е.), (3) герб на арменската династия на Мамиконяните (330 - 772 г.), (4) каменна плоча от Стара Загора (IX в.) и (5) герб на Михаил VІІІ (1224 – 1282 г.), основател на династията на Палеолозите.

Поради византийското владичество, терминологията и символиката на Първото българско царство са значително променени след възстановяването на българската държава. В езическа България "християнин" е синоним на "византиец, враг", а лъвът е символ на Византия. Ето защо конникът от Мадарския релеф убива лъв, а свещеното животно на българите – барсът се употребява като символ на физическа сила и победа. През Втората българска държава и особено през Възраждането се налага византийското и европейско влияние, в частност лъвът се налага като символ на сила и държавност на мястото на барса.

Вторият аргумент позволяващ датиране на старозагорските релефи е плочата с двуглав орел (За допълнителна информация виж тази статия за двуглавите орли: http://momenti.info/?p=204). Произходът на този митологичен образ е в Месопотамия, където през 3800 г. пр. н.е. двуглавият орел е символ на шумеро-акадския бог Нинурта, син на бог Енлил. Среща се многократно и като изображение в културата на хетите от източната част на Мала Азия в периода 1900 – 1250 г. пр. н.е. Подобна двуглава митологична птица, наречена Гандаберунда или Берунда, е използвана в хиндуистката религия и се среща като изображение в хиндуистките храмове. В периода от около 330 г. до 772 г. двуглавия орел служи като герб на благородническия Мамиконянски род, управлявал арменските земи около Тарон, Сасун, Багреванд и др. Следващите два етапа от разпространението на този символ не могат да имат значение за появата на старозагорските релефи. През XII в. двуглавият орел става герб на новопоявилия се селджукски султанат в Мала Азия. Още по-късно византийският император Михаил VІІІ (1224 - 1282) избрира коронования двуглав орел за герб на последната за Византия династия на Палеолозите. Доста по-късно коронованият двуглав орел навлиза в Европа и става герб на няколко европейски монархии.

Фиг. 5. Раннохристиянско изображение на пауни, пиещи нектар, върху (1) каменни плочи от Кавказка Албания (около 450 г.) и (2) каменна плоча от Стара Загора (IX в.).

От представената по-горе историческа справка следва, че до времето на Михаил VІІІ двуглавият орел е локален символ, известен само на ограничен кръг народи в района южно от Кавказ и напълно непознат в Мала Азия, Константинопол, на Балканите и в Европа. Следователно, старозагорските релефи не могат да бъдат създадени в периода на византийското владичество над България, защото двуглавия орел е бил напълно непознат в основните области на тогавашна Византия! Един реалистичен и възможен начин този символ да се появи в Тракия и Берое е чрез преселване на големи маси арменско население на Балканите. Действително, в 755 г. Константин V Копроним (741-775) заселва около Одрин и Филипопол арменци и сирийци, за да засили границата с България. В 778 г. следващият император Лъв IV Хазар (775–780) преселва в Тракия по границата с България още около 150 хиляди арменски и сирийски монофизити. Именно тези арменци и преките им наследници биха могли да пренесат в Берое символа на двуглавия орел. Като доказателство за това служат два общи детайла в арменското и старозагорското изображения. Във всички изображения – шумероакадски, хетски, хиндуистки, селджукски, късновизантийски и европейски (фиг. 4), двуглавия орел е с две отделни шии, всяка носеща по една глава. Единствено при арменското и старозагорското изображения орелът е с една шия, която завършва с две глави (идея на Красимир Кръстев - Шумен). Освен това в герба на Палеолозите и в производните му европейски изображения двете глави на орела са короновани, а трета корона стои над тях (фиг. 4). В старозагорското и арменското изображения главите са голи. Причината е, че Мамиконянците са били васали, а не суверенни самодържци.

Горното обяснение за появата на символа двуглав орел в старозагорските релефи поставя горна граница за времето на тяхното създаване. Разумно е тази граница да бъде около 50-100 години след посоченото преселване на арменците (778 г.) и отпадането на този символ от арменската титулатура (772 г.). Това означава – средата на IX в., т.е, на границата между езическата и християнската епохи за България. Това обяснява оригиналния стил на старозагорските релефи, където раннохристиянските символи са твърде оскъдни за сметка на множеството езически елементи – барсове, грифони, прабългарски следи и др.

Пауните, особено пауните пиещи нектар (символ за възприемане на християнското учение) са основен раннохристиянски символ наред с гълъбът, рибата, котвата, корабът, дървото на живота, божият агнец и др. Горното обяснение и датировка за старозагорските релефи се подкрепя и от поразителното подобие между старозагорската плоча, изразяваща раннохристиянска сцена с пауни, пиещи нектар, и раннохристиянски релеф от района на Кавказ (фиг. 5).

В заключение, старозагорските релефи представят синкретично изкуство с елементи от прабългарското, старобългарското и вероятно арменското изкуство. Тези изводи дават нова подкрепа на твърдението за раннобългарския характер и за българската принадлежност на уникалните за европейското изкуство старозагорски каменни релефи. Най-вероятно тези релефи са използвани в украсата на катедрала, построена по времето на княз Борис на върха на старозагорското Аязмо.

Намерените на старозагорското Аязмо голям брой каменни пластики с висока художествена стойност, върху които има изобразени прабългарски гривести барсове, е пряко доказателство за участието на княз Борис - Барса във важно събитие на това място. В този смисъл тези пластики са пряко доказателство за верността на легендата за покръстването на княз Борис на старозагорското Аязмо. При тези дадености, старозагорското Аязмо се очертава като едно от най-свещените места в България и Източна Европа, откъдето е започнало тяхното християнизиране.

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ:

Александров: Александров Н. История на залесяването и паркоустрояването на хълма “Аязмото” по почин на първия старозагорски митрополит Методий Кусев, Стара Загора, 1992, с. 10;

Бешевлиев: Бешевлиев В. Старобългарски надписи. С. 1979. Показалци. Надписи № 59-61, с. 227-229

Буслаев: Буслаев, Ф. И. Историческая хрестоматия церковно-славянского и древнерусского языков. Москва, 1861

Ваклидов: Ваклидов Д. Предание за Старозагорското Аязмо на Св. Велико-мученика Теодора Тирона.

Ваклинов: Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура. VI-XI. Изд. Наука и изкуство. София. 1977, с. 236-237

Воалери: Воалери П. Между два свята. Българите в Румелия XVIII - XIX век. Изследвания по история на българското Възраждане и история на Стара Загора. Изд. Кама. 2005. с. 345

Гюзелев: Гюзелев, В. Княз Борис Първи. Изд. Наука и изкуство. София. 1969, с. 147

Добрев, Добрева: Добрев П., Добрева М. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. С. 2001, с. 108

Ждраков: Ждраков З. Куберовото съкровище в контекста на хуно-българската традиция. В:(Ред. Васил Гюзелев и др.). Пътуванията в Средновековна България. Материали от Първата национална конференция ”Пътуване към България. Пътуванията в Средновековна България и съвременният туризъм”. Шумен, 8-11. 05. 2008 г. Съюз на учените в България. Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. Научноизследователски център по византинистика. Изд. Абагар. Велико Търново. 2009, с. 295-301

Златарски: Златарски, В. История на българската държава презъ средните векове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). (I изд. София 1934; II фототипно изд., Наука и изкуство, София 1972, под ред. на Димитър Ангелов), с. 167-187.

И.Д.В.: И.Д.В. Покръщаването на княгиня Теодора – княз Цолова дъщеря – принос за Старозагорското Аязмо, 1884, С. 1.

Иванов: Иванов И. Т. Св. Михаил Воин, Потука и град Стара Загора. В: Християнската култура в Средновековна България. Материали от Националната научна конференция, Шумен 2-4 май 2007 година по случай 1100 годишнината от смъртта на Св. Княз Борис-Михаил (ок. 835-907 г.). БАН, Национален археологически институт с музей, Филиал Шумен. Изд. "Фабер", Велико Търново, с. 434-438

Иванов: Иванов И. Т. Тервел и областта Загора. Научна конференция "Личността и историята". РИМ Стара Загора. 2010 г.

Иванов, Минкова: Иванов И., Минкова М. Още веднаж за средновековните каменни релефи от Стара Загора. Известия на Старозагорския исторически музей, Том III, 2008, с. 177-184 - [Иван Т. Иванов, Мариана Минкова. Още веднаж за средновековните каменни релефи от Стара Загора. Известия на Старозагорския исторически музей. Том III. 2008, с. 177-184]

Илков: Илков Д. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница. 1908 г. Фототипно издание. Стара Загора. 2004, с. 3

История на България, т. 2, Първа българска държава, Изд. На БАН, 1981 с. 432

Кызласов: Кызласов, Р. Рунические письменности евразийских степей. М. 1994, с. 267-268.

Мавродинов: Мавродинов, К. Старобългарското изкуство (изкуството на първото българско царство). С. 1959, с. 88-90, с. 215 – 219, обр. 243-253 и цит. лит.

Николов: Николов Д. ИАИ, XX, обр. 2, с. 575-576

Обретенов: Обретенов Ал. Отг. ред. История на българското изобразително изкуство. Изд. на БАН. Институт за изкуствознание. София. 1976 г. с. 88-90

Петров, Гюзелев: Петров, П., Гюзелев, В. Христоматия по история на България. Том 1. Наука и изкуство. София, 1978, с. 400-413

Пойе: Пойе, С. Писмо на д-р Пойе до Географското дружество в Париж, съдържащо описание на каазата Ески Заара (България). Писано на 6 юли 1859 г. в Ески Заара. Писмото е публикувано на френски език в Бюлетин на Географското дружество в Париж. Септември, 1859, том 18, с. 145-179. Български превод на Писмото е публикуван в книгата: Пиер Воалери. Между два свята. Българите в Румелия. XVIII-XIX век. Изследвания по история на българското възраждане и история на Стара Загора. Изд. Кама, 2005. с. 337-356.

Райна Княгиня: Райна Княгиня. Автобиографиiя панагюрской учительницы Райны Георгiевой, прозванной турками Болгарской королевной. Издание Дамского Отдhленiя Славянского Благотворительного Комитета. Москва. 1877. Превод на бълг. Изд. на Отечествения фронт. София. 1986. с. 79, бел. 4

Рашев: Рашев Р. Българската езическа култура VII - IX век. ИК "Класика и Стил". София, 2008, с. 243

Рашев: Рашев Р. Българската езическа култура VII - IX век. ИК "Класика и Стил". София, 2008, с. 243, с. 264

Славова: Славова Т. Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България. Eslavística Complutense. 2009, 9 115-133 - Татяна СЛАВОВА. Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България. Eslavística Complutense. 2009, 9 115-133

Смирнов: Смирнов, Я. Восточное серебро. Санкт Петербург., 1909, табл. XIII, XCII

Стоянова: Ив. Стоянова. Културно-историческата стойност на парк “Аязмо”. Доклади на Юбилейната конференция “160 г. от рождението на митрополит Методий Кусев”, София, 2001, с. 210 – 216

Тангъров: Тангъров, Й. Перспективи за парк “Аязмо”. Доклади на Юбилейната конференция “160 г. от рождението на митрополит Методий Кусев”. София. 2001. с. 223-230

Тошев: Тошев Ан. Ранни спомени, С., 1935, с. 43.

Филов: Филов, Б. Старобългарското изкуство. София. 1924 г. с. 11-12, табл. II, обр. 1 и 2

ЦДИА фонд 420, к. оп. 2, оп. 3

Янков: Янков, Д. Верея, Иринополис, Боруй. В: Стара Загора. От Берое до наши дни. Стара Загора, 1979. с. 23-29

Янков:Янков, Д. Средновековните каменни релефи от Стара Загора. Везни. 2001. № 8, с. 85-88.

Filov: Filov B. Geschichte der bulg. Kunst, табл. 8^а,b; 9^a,b

LONG-MANED PROBULGARIAN BARSES, NOT BYZANTINE LIONS, ARE DEPICTED ON THE FAMOUS STONE RELIEVES FROM STARA ZAGORA, BULGARIA

Ivan Tanev Ivanov

The renowned Stara Zagora stone relieves are found in the close proximity of the Saint Theodore Tyron Ayazmo Peak, near Stara Zagora city, Bulgaria, where, according to the legend the Bulgarian ruler Boris (the Bars) was baptized. The main artistic features of the relieves (portrayal of the type “body in profile – face in En Face”; resemblance of wood-carving technique; anthropoid faces of animals; absence of depth and disturbance of perspective) fully adhere to the unique artistic particularities of the early Bulgarian art from Pliska, Madara etc. Due to their artistic virtues and originality they are obligatory included in the medieval Eastern Europe art studies. Although most specialists date them in IX-X century and emphase their origin in the First Bulgarian kingdom, there is still authors that maintain their belonging to the Byzantine Christian art of XI-XII c. The origin and ethnic belonging of the Stara Zagora stone relieves are here investigated using a broader and contemporal point of view. Using images from archeological findings from ancient Volga Bulgaria, dated in VIII-IX c., it is emphasised for the first time that long-maned Protobulgarian barses, not Byzantine lions, are depicted on relieves. Second, the presence of two-headed yeagle on the relives renders important clue for their dating as for long time this symbol was known only within a small area south of Caucaus until its adoption by the Byzantine emperor Michael VІІІ Palaiologos (1224 - 1282). Thus, the presence of two-headed yeagle on the relieves is explained by the massive settlement of Armenian population along the Bulgarian-Byzantine border in Thrace by the time (755 and 778) when noble Armenian family of Mamikonians still used this symbol as their coat of arms. The new data and considerations support dating of relieves at the edge of paganism and Christianity in Bulgaria, i.e., at the end of IX and beginning of X c. The relieves were possibly used in a cathedral on the top of the Saint Theodore Tyron Ayazmo locality.

77777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

ОЩЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ ПО ТЕМАТА:

Фиг. 1. Каменни пластики от м. Аязмото – Стара Загора. В ляво – изображение на гривест барс, в дясно – изображение на кърмещ гривест барс.

Фиг. 2. Изображение на гривести барсове върху сребърни съдове от колективна находка в долината на река Кама, Волжска България, датирана VIII-IX-ти век [25]. В центъра - митологичното дърво на живота. Както при старзагорската плоча с кърмещия барс (фиг. 1 в дясно долу) и тук перспективата е нарушена (коренът на дървото е много близо, а върхът му - далече !), защото такъв е художественият стил на древните българи.

Фиг. 3. Герб на руския Татарстан. В центъра не е показан прабългарски барс (както някои си мислят), а обикновена пантера. Наречена е по татарски ибрис, тюркизиран вариант на праиранското "барс". Подобна пантера с подобно подвеждащо название може да се види и върху гербовете на много градове от съвременните тюрскоезични средноазиатски държави.

С. Ваклинов е убеден, че старозагорските релефи не са пряко свързани с християнската символика, а по-скоро представляват митологични образи [Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура VI-XI. С., 1977, с. 236-237].

Грифоните се разглеждат като животни-пазители и въплъщение на соларния култ при прабългарите [Стойнев, А. Светогледът на прабългарите. С., 1986, с. 108-110; Аладжов, Ж. Паметници на прабългарското езичество. С. 1999, с. 19, 25-26]. Двуглавият орел също може да се свърже с митологичните представи на прабългарите [Марков, Н. Двуглавият орел. Произход и символика. Будител, 2006, 2, с. 15-19, 35; Мошев, А. Двуглавият орел – произход, история, значение. Известия на Българската орда, 2005, 2, с. 24-37].

Някои от тези особености на раннобългарското изобразително изкуство, изразени с пълна сила при старозагорските релефи, се наблюдават и в изкуството на Второто българско царство [Мошев, А. Средновековни метални изделия с хералдически изображения, открити на територията на България (опит за обобщение). Минало, 3/2007, с. 7-15]. Двата лъва върху медалион от хълма Трапезица във Велико Търново са изобразени с антропоморфни лица в анфас и тела в профил.

несигурно