ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО "БЪЛГАРСКА ОРДА" - СТАРА ЗАГОРА

СЪОБЩЕНИЯ, ПРОГРАМА, СВЕДЕНИЯ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НА КЛУБА

          Историческо дружество "Българска орда" - Стара Загора,

член на Народно читалище "Климент Охридски - 1856" - Стара

Загора.

        27 юни 2018 г. - завършване на летния семестър.

               Програма на беседите:

Беседи на Светослав Диамандиев:

15.05.2002 г.  – За българския произход на Св. Кирил и Методий.

10.07.2002 г.  – Дискусия по горната тема.

06.11.2002 г.  – Как езика на Аспаруховци стана от славянската езикова група.

28.01.2004 г.  – За Именникът на българските канове.

17.05.2006 г.  – Представяне на книгата „Датите на възцаряване на българските канове до Умор.

21.11.2007 г.  – Представяне на книгата „Една представа за сливането на българи и славяни”

18.02.2008 г.  – Представяне на книгата „Непознатите Кирил и Методий” за историческата общност в РИМ.

      2008 г.  - Рождената дата на българската държавност.

      2008 г.  - За езиковата група на българския език.

18.11.2009 г.  - Представяне на книгата „Непознатите Кирил и Методий” за старозагорската общност в „Захари

                 Княжески”.

      2009 г.  - Преславският събор.

      2009 г.  - За приписките на българските книжовници върху  религиозната литература от късното  

                 Средновековие.

26.01.2010 г.  – „Езика на Кирил и Методий - език на единението на българи, траки и славяни”

               - Апология на българската дохристиянска писменост.

 1.12.2010 г.  - За титлата архонт на първите български владетели

 26.01.2011 г.  - Нова дата на Крепчанския надпис.

ПРЕДГОВОР 

Пред нас е книга за историята на една, както сега се казва, неправителствена организация – чисто българска, винаги неполитическа и високо патриотична. Наречена е от нейните основатели Историческо научно дружество „Българска орда” и традиционно това име остава и до днес. Най-близка по време на създаване, съдба и идейни начала е известната българска организация „Родина”. И двете се борят за запазване на българщината, против хедонизма и отродяването. И двете смятат, че политиката не е самоцел и начин за лично облагодетелстване, а средство за облагородяване и засилване на нацията и държавата. И двете са наказани от комунистическия режим заради своя патриотизъм и интерес към историята на рода и родината. „Българска орда” е създадена през 1938 г. в София, забранена е в периода 1944 – 1990 г. и е възстановена през 1996 г. за пръв път  в Лондон, после в Стара Загора и накрая в много градове на страната.

  Няколко думи и за автора на книгата, проф. Любомир Костов, пенсиониран преподавател в Тракийският университет – Стара Загора. Той е типичен представител на онзи кръг от български интеригенти, на които посочените по-горе идеи са близки и естествени. Едва ли друг човек днес в България би могъл да опише в същина и подробности историята на „Българска орда”. В 1996 г. той създава дружество на това движение в Стара Загора и е негов дългогодишен председател.  

           Книгата е разделена на няколко части: I  част – история на дружеството от неговото създаване до закриването му в 1944 г.;  II част – възраждане на дружеството след 1989 г.; III част – история и дейност на старозагорския клон на дружеството; IV – мисли за бъдещето развитие на старозагорското дружество.

Дружеството води началото си още в 1920 г. когато група съвсем млади интелигенти създават в София дискусионен клуб „Гражданин”. В 1936 г. един от учредителите, Д. Съсълов, написва известната книга „Пътят на България”. Основните идеи на тази книга влизат в програмата на новото дружество, наречено „Българска орда”, т.е „Български ред” (орда от немското ordnung и санскритското arta – ред, порядък, дисциплина, строй). Представен е уставът на дружеството, дадени са основни биографични данни за неговите най-важни членове Димитър Съсълов, Никола Станишев, Гено Матеев, Тачо Танев, писателката Фани Попова-Мутафова и съпругът й Чавдар Мутафов, Любен Христов – Елемаг, Вера Гюлгелиева и др. Издават списание „Българска орда”, пишат книги, обсъждат теми от българската история. Всяка година на 22 декември празнуват деня Единак – Еднажден, началото на прабългарската календарна година.

          Още в този период се оформят няколко от основните виждания на дружеството, като терминологията е малко специфична за тогавашното време:   

1.                              Българската държава и българският народ водят своето начало, своята история и култура от първобългарите, известни в науката като прабългари. Всички други съставки – праславяни, елинизирани траки и др. играят второстепенна роля.

2.                              Прабългарите са голям и древен индо-европейски народ (хунори), живял първоначално на запад от Китай, в последствие създал голяма държава в Северното Причерноморие.

3.                              Освен Аспарухова България, на Балканите се създава още една българска държава – тази на Кубер в Македония, която после се съединява с първата.

4.                              Главен стремеж на българите винаги е бил стремежът към създаване на собствена, независима и силна държава, в която всички са свободни (господари сами на себе си) и няма поробване на човек от човека – т.н. идея за „българско господарство”.

         По това време археологическите и исторически данни за прабългарите са все още твърде малко, което обяснява някои неточности в терминологията на дружеството от съвременна гледна точка. Например понятието „хунори”, въведено от един френски историк, не се утвърждава в науката. Вместо него, съвременната наука ползва по-точни названия – скити, сармати, тохари, които са етнически и езиково родствени с траките.

        Съвременната наука вече знае несравнимо повече за древните българи. Забележителен е обаче фактът, че всяко ново откритие доказва научния характер на изброените по-горе 4 основни възгледа. Не случайно, тези възгледи се споделят от много стари и съвременни учени и историци и техният брой непрекъснато расте. Такива са Б. Филов и Ал. Бурмов, Ал. Фол, Б. Димитров, П. Добрев, Г. Марков, Цв. Тафраджийска, Ел. Ангелова и мн.др. Например, според археолога проф. Станислав Станилов прабългарите в Аспарухова България са съставлявали между 30 и 50 % от населението. Съгласно друг голям български археолог - проф. Рашо Рашев, значителна част от аспаруховите прабългари са били потомци на старото скито-сарматско население от Северното Причерноморие, които са родствени на по-късните славяни. Това обяснява безпрепятствения процес на сливане на протославяните с управляващия народ на аспаруховите и куберови прабългари и „образуването” на  българския народ върху обширно землище в X-ти век.

         За нещастие, все още официалната историческа наука у нас се подчинява на руско-сръбския великославянски шовинизъм и расизъм. Тя разглежда прабългарите като малко, чергарско племе с хуно-монголоиден характер, което бързо се претопило в „морето” от расово чисти, висококултурни (?!) (прото)славяни. В обръщение са пуснати никога несъществуващи прабългарски понятия – юрти, шамани, ханове, Тангра, Пагане и т.н. Но фалшификациите не спират до тук. Кирил-Методиевото понятие словене – „хора на християнското слово, християнски народ” се приравнява на „славяни” - етноним, създаден в XVI-ти век. По този начин прабългарите „изчезват” като народ, създал Първото българско царство. Официалният старобългарски език, създаден при княз Борис, княз Симеон и цар Петър става „праславянски” и „църковнославянски”. Напоследък даже старобългарските думи с прабългарски произход като „книга”, „печат”, „врач”, „белег” и др., символи на стара цивилизация и култура и усвоени от цялото население на Източна Европа,, се приемат за „китайски думи, които ранните славяни възприели от Атиловите хуни” (!?). Най-големи териториални загуби България понася от „братска” славянска Сърбия. Новият „чисто славянски народ - македонците”, който сърбите откъсват от нас, се опитва да ни открадне създаването на кирилицата, празника 24 май и даже цар Самуил. Желанието на някои славянски народи като руснаци, чехи и сърби да обогатят своята ранна история за сметка на българската води до пълно обезличаване на българите и превръщането им в „мразен народ”.

        Всичко това е резултат от умишленото подценяване ролята на прабългарите, против което са се борили много честни българи, включително и Историческото научно дружество „Българска орда”.

Доц. Иван Танев, дб, председател на ИД „Българска орда” – Стара Загора – 2009-2011 г..

12 юли 2011. Стара Загора.

        Никола Кутин. Роден на 11.05.1936 година в град Белица, починал на 24.12.2017 година в Стара Загора.  През 1956 г. завършва Учителски институт в София. На 10 годишна възраст започва да пее в духовия училищен оркестър на град Белица и продължава в художествената самодейност в София и Пазарджик. През 1970 г. постъпва във Вокалната студия на проф. Христо Бръмбаров. От 1972 г. е артист-солист на Държавна опера -Стара Загора, където изпълнява над 40 централни басови партии. През 1979 г. специализира в Киевския театър за опера и балет Тарас Шевченко. Пял е във всички оперни театри у нас, както и със състава на Държавна опера - Стара Загора в Брегенц (Австрия), Франкфурт на Майн (Германия) Лодз (Полша), Клуж и Яш (Румъния), Корфу (Гърция). Участва самостоятелно с оперни и концертни гастроли в Токио (Япония), Кошице (Словакия), Самара (Русия) и Темишоара (Румъния). Има записи със Симфоничния оркестър на БНР. Участва в телевизионния филм-опера „Янините девет братя" съвместно с Българската хорова капела „Светослав Обретенов. Като любител на историята беше редовен член на ИД "Българска орда" - Стара Загора от основаването на дружеството до 2010 година.
        Петко Дочев Танев. Починал в 2016 г на 69 г. роден в с. Самуилово, област Стара Загора. Работил като старшина в поделението за ракетни войски - Колю Ганчево, като електроженист в завод Победа - Стара Загора. Съавтор на

книгата История на село Самуилово, Старозагорско. История в разкази, снимки и песни. Стара Загора. 2006.

    Антон Иванов Борисов. Починал в 2014 г. на 62 г. Роден в Стара Загора, работил като учител по немски език в гимназия "Иван Вазов", Стара Загора и като екскурзовод в РИМ Стара Загора. Известен състезател по маратон и треньор

по маратон в Стара Загора.

    Георги Георгиев. Починал в 2015 г. на 55 г. Роден в град Чирпан, завършил икономика.

   Проф. Любомир Костов. Починал на 3 януари 2017 г. на 89 г. Завършил ветеринарна медицина, внедрявал изкуственото оплождане на стопанските животни в България. Професор във Тракийски университет - Стара Загора. Създател на ИД "Българска орда" в Стара Загора на 18.02. 1996 г.

    Иван Богданов. Починал на 21 февруари 2017 г. на 84 г. проектант на ВиК. Спомогнал за запазване на Ески джамия в Стара Загора, днес музей на религиите, в основата на който са открити два вписани правоъгълника на прабългарски храм. Баща му е разкрил манастира в Боров дол, в който според легендата е погребан св. Михаил. 

    Инж. Светослав Господинов Русинов, починал на 26 юни 2017 г. на 80 години. Дългогодишен член на ИД Българска орда, един от първите основатели на дружеството. Работил в сервиз за монтаж и техническа поддръжка на медицинска техника - Стара Загора.