АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ЗА ПРАБЪЛГАРИТЕ - 2005

Уникален езически гроб открит в с. Гледачево, Старозагорско

13 Септември 2005 

        Уникален езически гроб, с погребални предмети от злато и бронз, разкриха археолози при разкопки в село Гледачево, община Раднево. Касае се за знатно погребение на мъж и три деца от прабългарски произход. Намерените златни висулки, медальон и типичният бронзов обков за колани показват, че тук са били положени представители на знатен род.

        Коланните гарнитури от погребението на прабългари при с. Гледачево са аналогични на украсите от групата „Врап – Велино”. Изделия в същия стил са известни от Велино, Преслав, Каменово, Варна, гробните комплекси от Дивдядово и Кабиюк (Р. Рашев. Българската езическа култура VII-IX в., С., 2008., 156-157;  M. Даскалов, М. Тонкова. Ранносредновековен колективен гроб със сребърни коланни гарнитури от Гледачево, Радневско, Археология, 2010, 3-4, 78 - 102.; Ст. Станилов. Художественият метал на българското ханство на Дунав (7-9 век), С.,2006 г., 90-142). Златната висулка и копчета намират паралел в Малая Перешчепина и Ясиново в Украйна (Даскалов, Тонкова 2010, 93-95). Комплексът принадлежи на колективен гроб, с ясно изразени прабългарски езически практики, срещани в некрополите на Североизточна България (Даскалов, Тонкова 2010, 84). Гробният комплекс от Гледачево категорично няма нищо общо с погребалните практики на християнското (местно) население на Византия. Същевременно се налага изводът, че по-голямата част от коланните гарнитури нямат аналогии извън Балканския полуостров (България и Албания) (Даскалов, Тонкова 2010, 93). Датата му се поставя в края на VII -началото на VIII в. или началото на VIII в. (Даскалов, Тонкова, 2010, 96; Daim 2000, Abb.112). Тази датировка съвпада с териториалното разширение на Първата българска държава на юг от Балкана в началото на VIII в., когато към нея е присъединена областта Загоре (Грозданова, Г. С. Населението на Южна България VI-IX в. (по археологически данни). Дисертация За присъждане на научната и образователна степен „доктор”. София, 2011, с. 163-164).

Находката е края на седми началото на осми век (protobulgarians.com - т.е., когато Аспарухова България вече владее Мизия, а възможно и областта Загора - виж ЗАГОРА и Стара Загора - значение и произход на названието също За датировката на прочутите Старозагорски каменни релефи също Тервел и областта Загора - още и Иринополис – Иринопул, едно краткотрайно средновековно название на град Берое, запазено в народната памет). Tова е първият разкрит у нас масов гроб от ранното средновековие, на юг от Стара планина. (protobulgarians.com - т.е, в района отсъстват или поне все още не са намерени погребения на протославяни от т.н. славянско море през ранното Средновековие.)
Специалистите от Ахреологичския институт продължават проучването на терена. Възможно е находката да е част от некропол, разположен до ранносредновековно селище в този район.

Находката край Гледачево преобръща представите ни за прабългарите

"Находката край радневското село Гледачево дава много допълнителни сведения за езическите племена, в това число и за прабългарите, тъй като за пръв път попадаме на масов гроб толкова на юг от Балкана…" - коментира ръководителката на екипа от АИМ при БАН ст.н.с. Милена Тонкова.

        Тя подчерта, че експедицията се финансира изцяло от "Мини Марица-изток" ЕАД-Раднево и е спасителна по своя характер. Сензационната находка с четирите скелета, три от които на съвсем невръстни деца, е излязла на бял свят в края на миналата седмица, докато е проучван комплекс от тракийски обредни ями в район, където не след дълго ще навлязат багерите на рудник "Трояново - Север".

        Гробът е бил на дълбочина около 0,7 м под повърхността. В него били положени скелетите на едно 6-годишно дете, на други две, чиято възраст антрополозите определят между 12 и 14 години, и останки от мъж на около 30-години с височина над 1,8 м. Останките били с глави, ориентирани на изток, по обичай, характерен за езическите племена. Детските скелети били отрупани с накити и останки от богато украсени кожено-платнени колани. Намерени са 6 златни накита с общо тегло 27,53 грама, като най-тежкият, вероятно носен върху гърдите, е тежък 7,5 грама. В близост до детските скелети са открити останки от кожени торбички, в които е имало кремъци и огниво. Телата на децата са били препасани с колани, завършващи с метални, най-вероятно покрити със сребро накрайници. Токите са от бронз, техни аналози има намерени при разкопки в Албания, край ямболското село Златарево и шуменското Дивдядово.

Златните накити пък се родеят с Преславското съкровище, уточни Тонкова. Тя е категорична, че за пръв път в Южна България се намира погребение на представители на езически племена от ранновизантийската епоха; почти сигурно било, че децата и придружилият ги в отвъдното мъж са принадлежали към знатна фамилия. В устната кухина на мъжа, по чийто кости личат среди от счупвания, е намерен т.нар. харонов обол, като за целта е използвано сплескано златно копче. Милена Тонкова изказа предположението, че е възможно това да е само част от по-голям некропол, тепърва ще се изследва околността на обекта, към който напредват насипните работи от рудник "Трояново - Север".

Езическо погребение бе намерено в някогашното село Гледачево, община Раднево, съобщи ст. н. с. Милена Тонкова от Археологическия институт с музей при БАН. Археолозите са попаднали на гроб от края на VII и началото на VIII век от н. е., в който са били положени останките на три деца и един воин. Предполага се, че те са принадлежали към знатна прослойка на езическо племе. Според ст. н. с. Тонкова находката преобръща представите ни за прабългарите и дава много допълнителни сведения за езическите племена, тъй като за първи път са попаднали на масов гроб от ранновизантийската епоха толкова на юг от Балкана. Върху детските скелети са намерени 6 златни накита с общо тегло 27,53 грама. Според специалисти те се родеят с Преславското съкровище.

     Агенция КРОССвторник, 13 септември 2005

Уникални археологически разкрития в Старопрестолна Плиска

25 Август 2005 

Първият напоителен канал в средновековна България и уникална покрита улица, строени в края на 8-и век опровергават досегашната теория за византийско влияние в градската култура на езическа България.

Уникални разкрития направиха археолозите в Старопрестолна Плиска. Първият напоителен канал в средновековна България и уникална покрита улица, строени в края на 8-и век опровергават досегашната теория за византийско влияние в градската култура на езическа България.

Археолозите разкриха улица, широка 3 метра, която води от владетелската резиденция до външната крепостна стена. Край пътя са намерени отвори за дебели стълбове, което кара специалистите да мислят, че централната улица е била покрита.

"Това е факт, който е без прецедент в досегашните изследвания, и който ни навежда на мисълта, че трябва да търсим нови източници за нашата ранносредновековна градска култура. Тук, византийското влияние, което най-често беше в основата на нашите обяснения за генезиса на градската култура, трябва да бъде отхвърлено", посочи ст.н.с Павел Георгиев от Археологическият институт към БАН.

Второто разкритие е открит напоителен канал, вкопан в естествената скала. Той довеждал вода от язовирно съоръжение, за нуждите на селското стопанство.

"Такова съоръжение досега не е откривано нито в Плиска, нито в ранносредновековна България, бих казал и в цяла ранносредновековна Европа", подчерта специалистът.

Последните разкрития в Плиска според експертите са уникални и ни доближават до начина на живот в Средна Азия, а не до Византия.

Амулети на над 1000 г. откриха в Старопрестолна Плиска

30 Август 2005 

Амулети на повече от хиляда години откриха археолозите в Старопрестолна Плиска. Единият е направен от зъб на огромна мечка, а вторият от зъб на вълк и двата датират от 9-10 век.

Зъбът от мечка е бил с дължина около 9 см. В корена му е пробита дупка, през която преминавала връвта за врата. От задната му страна ръбовете са загладени, което според остеолозите се получило от триенето на амулета в дрехите. Предметът е бил разцепен на две от ловеца, предполага се, че за да го дели с някой скъп за него човек.

"Това е изключително интересно, за първи път такава находка откривам в Плиска, в самата Плиска", посочи ст.н.с д-р Лазар Нинов.

Вторият амулет - зъб на вълк е от възрастно животно и не е пробиван от човека. Вероятно е бил носен в торбичка, гадаят днес специалистите.

"След покръстването продължават да бъдат използвани някои елементи от езическите вярвания. Вие знаете, например, нестинарството е езически обряд", обясни д-р Нинов.

И двата амулета са открити в могила във Вътрешния град, за която археолозите предполагат, че е била със сакрален характер за местното население.

Останките на знатната фигура от прабългарски произход край Шумен най-вероятно са на жена

16 Юли 2005 

След антропологическия анализ на скелета ще стане ясно дали останките са на съпругата на български владетел.

Останките на знатната фигура от прабългарски произход, намерени през седмицата край Шумен, най-вероятно са на жена. Археолозите стигат до този извод след намирането на втора златна обеца. След антропологическия анализ на скелета ще стане ясно дали останките са на съпругата на български владетел.

Намерената втора златна обеца дава нова информация за прабългарските останки, които археолозите откриха при разкопки на могила край Шумен. Най-вероятно това е жена, със сигурност от знатен произход. Една от възможните хипотези, е че това е съпругата на български владетел.

"В северната половина на могилата очакваме още един гроб и ако той се окаже на мъж, а той ще бъде главният гроб в тази могила и тогава имаме наистина едно женско погребение тогава вероятно може да се говори за високопоставена двойка", каза проф. Рашо Рашев, археолог.

След Долината на тракийските владетели, сега археолозите са на път да разкрият и Долината на българските владетели.

"Тук може да се окаже една долина на раннобългарските владетели. Мястото е разположено близо до Плиска и до Мадара и до Шумен, съвсем близо до трасето на магистралата, която предстои да мине оттам. Това място може да бъде подходящо експонирано, може да стане дори по-знаменито и от тези центрове, които са вече познати", допълва проф. Рашев.

До края на археологическото лято ще бъдат извършени антропологичните изследвания, които ще дадат окончателните данни за пола и възрастта на положената знатна фигура. Предстои проучването на северната част на владетелския некропол и на още една от четирите могили, под които ще се търсят останките на българските владетели.