Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

РАННОБЪЛГАРСКА КАРИЕРА ЗА КАМЕННИ КВАДРИ КРАЙ ШУМЕН

        Археолози откриха варовиковите кариери, от които Цар Симеон е взел материала, за да построи дворците във Велики Преслав (http://dnes.dir.bg/2009/10/22/news5265024.html). Оказа се, че каменните блокове са добивани близо до шуменското село Средня, което е на 15 километра от старата столица. Уникалната находка разбулва мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години, предаде БГНЕС.
        Мястото било открито случайно от служители на Природен парк “Шуменско плато”, които правили карта на района. Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните белези в стените взели за места за поставяне на икони. Чак по-късно били извикани специалисти от музея.
        “Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми 2-3 минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера”, разказа днес директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски.
        Вчера започнали сондажни проучвания, а днес специалистите вече са абсолютно сигурни, че са направили уникално откритие. Структурата на камъка е абсолютно същата като на стените на двореца и крепостните стени в Преслав. Ясно се вижда, че от стените на изкопа са дялани блокове. Повечето от тях са с размери 80х40х30 см, което е точният размер на блоковете в симеоновата столица. На дълбочина около метър в пръстта пред кариерата археолозите се натъкнали на дребни натрошени камъни, което показвало, че блоковете са дообработвани фино на място и после са транспортирани до Велики Преслав с помощта на волски или биволски впрягове. Намерени са и парчета от керамични съдове, вероятно ползвани от работниците.
        “В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерните за периода разцъфнали кръстове, както и на няколко места владетелския знак ипсилон”, каза Майсторски.
        Според него кариерата не е единствена и в района на Средня има поне още няколко други. От там е възможно да са добивани камъните и за крепостта в Плиска. Предстои обаче да се направи геоложки лабораторен анализ, за да се докаже идентичността на камъка.
На терен вече работят 10 души, като в екипа са привлечени специалисти от БАН и музеите във Велики Преслав и Шумен. Археолозите се надяват времето да се задържи хубаво поне десетина дни, докато напреднат разкопките, както и да получат финансиране за продължаването им през пролетта.

      77777777777777777777777777777777777777

        По-долу са представени пресни снимки на място, направени от регистрираният във Военно-историческия форум "Бойна слава" участник с псевдоним Бат Баян (http://forum.boinaslava.net/attachment.php?attachmentid=15218&d=1256230178). Снимките са взети от същия този форум (връзките към форума са запазени):

     КОМЕНТАР: Ясно е, че става дума за една от многото каменни кариери, от които са изсичани каменните квадри, с които са строени първите (IX-X-ти век, може би и края на VIII-ми век) каменни строежи в Първото българско царство. А те са много: крепостните стени в Плиска, Дръстър, Преслав, остров Пъкуюл луй Соаре, крепостта Слон в Карпатите, аула при с. Хан Крум, светилища в с. Мадара, могилата в с. Кабиюк, крепостта над Охрид, с. Шудиково - Черна гора и др.. Върху много от тези квадри има рунни знаци, характерни за прабългарите и някои от съвременните им народи по Северното Причерноморие - алани, касоги, отчасти хазари. Строежите с квадри са били характерни за много от старите народи на античността. В последните векове на римската империя тези строежи са заменени от строежи с ломен камък, споени с хоросан, което е по-малко трудоемко. В периферията на Стария свят обаче те се запазват до късно (Кавказ, Северното Причерноморие). Може би по тази причина, след 500 г. строежите с квадри внезапно се появяват върху част от бившите византийски земи, в държавата на българите. Тези нови строежи се смятат за прабългарски стил, защото по същото време прабългарите, останали по Северното Причерноморие, строят крепостите и градовете си в същия стил и дълбаят по квадрите същите рунни знаци. Освен това, протославяните все още не строят градове и нямат рунни знаци, а завареното местно население, доколкото е останало, от векове не познава такъв строителен похват.

        От снимките може да се заключи, че квадрите са отделяни от скалата почти в готов вид и с предварително поръчани размери. Това говори за многогодишна, усъвършенствана технология за добив на строителен материал в големи количества и с крайно икономичен характер. Тази технология говори за високото ниво на строителни умения при прабългарите. Техниката за извличане на каменните блокове, поне както изглежда от снимките, изглежда близка до съвременното насичане на скалата чрез последователно просвредляване в ред.

        Според някои български историци, строежите в Плиска имат кавказки стил и поради това са надзиравани от византийски "архитекти" с арменски произход. Тази хипотеза не се потвърждава от откритата кариера, защото най-трудната част от работата е производството на самите квадри, а тя очевидно е извършвана от местни прабългари, а не от вносни византийски специалисти.

         Върху скалата на откритата кариера се откриват множество прабългарски рунни знаци, част от които се виждат на снимките. В  контрастиран вид те са отделени и показани в следващата фигура. Непонятно защо в съобщението по вестниците и телевизията те са наречени "старобългарски" и "стари рунически" знаци. Има старобългарски език и старобългарска литература, но няма старобългарски рунни знаци, защото рунните знаци в Първото българско царство са характерни само за прабългарите и някои от съвременните им народи по Северното Причерноморие. Тези терминологични неточности може да са повлияни от "модата" при съвременните руски историци, които избягват изобщо да споменават термина "протобългари, прабългари", като го заместват изцяло с "хуни". Някои от тях стигат до крайност, като заместват термините "старобългарски език и литература" със "старославянски език и литература". По този начин етнонимът "българи" изчезва напълно от съвременната руска историческа литература, третираща ранното средновековие. Все едно че Стара Голяма България и Аспарухова България не са съществували, а прабългарите са били един - два по-особени ескадрона на Атиловите хуни.

                  В кариерата се откриват само прабългарски рунни знаци и засега отсъстват гръцки, глаголически и кирилски букви. Отсъстват и явни християнски символи. Т.н. "разцъфнали кръстове" не са чист християнски символ, а по-скоро подражание на много разпространените в ранното средновековие римо-византийски номограми, построени като правило върху раменете на християнския кръст. Наличните рунни знаци показват, че в каменната кариера са работили предимно прабългари, някои от които са имали умение, желание и потребност да рисуват знаци, чиято семантика е разбираема и приемлива за тогавашните поданици на българския владетел. Тези знаци очевидно са оставени от самите каменоделци и са предназначени за подобни обикновени, трудови хора като тях. Независимо от изнурителния труд и оскъдната обстановка, лишена от всякаква святост и блясък, тези безпорно неуки хора са чувствали нужда да виждат около себе си рунни знаци. Това се съгласува с извода на българските историци, че средновековният българин е приемал знаците и буквите като божествени символи, а писането и рисуването на такива знаци е схващал като докосване до бога. С други думи, ранносредновековният българин е гледал на тези знаци както днешният българин гледа на иконите. Примерът с кариерата от с. Средня показва, че тази особеност на средновековните българи може да е наследена от аспаруховите прабългари, които за разлика от протославяните са притежавали набор от свещени знаци и са ги рисували на всевъзможни предмети, даже както виждаме и на работните се места.  

24 октомври 2009 г.