http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Каменна глава войн намериха в Плиска - коментар

При разчистване на терен в археологическият резерват "Плиска" през месец юли 2006 г. е открита каменна глава на прабългарски воин, съобщи археологът Валери Григоров. Скулптурата е намерена до единия ъгъл на Крумовия дворец, на 2 метра от южната страна на т.нар. цитадела (!!!!).

Главата е на мъж с леко изявени азиатски черти, с плоско лице, големи скули и мустаци. Изобразен е с нисък шлем и забрало отзад. Тя е изваяна от мек и лесен за обработка камък. Очите имат дори слабо изявени зеници. Главата не е част от цяла фигура, а е била поставена върху постамент, смята Григоров. Стилистиката на изображението е груба, но много експресивна. 

Каменната глава от Плиска`2006 (в ляво и в центъра). Археологът Валери Григоров (в дясно)

 Ако се потвърди автентичността на новата находка, тя ще е истинска сензация не само в българската, но и в световната археология. Тъкмо заради значимостта на откритието обаче археолозите са много предпазливи.  

Паметникът напомня раннотюркските и къснономадските статуи, но не намира сред тях точни паралели, каза Григоров. И добави: "Стилистичният анализ показва, че скулптурната глава стои изолирано от близките култури и не може да бъде сигурно идентифицирана с нито една от тях - нито с раннотюркските, нито с куманските." Според Григоров става въпрос за уникален паметник, който намира известна близост с изображенията на човешки глави върху медальони от Велики Преслав, където също е характерно поскостното представяне на лицето и примитивният художествен изказ. 

Предстои в София да бъдат направени пълни геоложки и петрографски анализи на находката. За да улесним специалистите, някои от които твърдят, че каменната глава е фалшификат, а други я определят като номадска от XI-ти и  XII-ти век, трети говорят, че липсват изображения на ранни български владетели, по-долу представяме "домашни" образци на прабългарската култура, които имат същия стил - плоскостно представяне на лицето и леко придърпване на очите встрани, примитивен, но изразителен художествен изказ.

    Компетентно мнение по въпроса за момента (22 номври 2006 г.). Относно каменната скулптура от Плиска "06 - нейната автентичност остава неизяснена. Със задачата следва да се занимае Валери Григоров от Археологическия институт. Засега мненията на археоложната колегия се раздвояват. Едни са против нейната автентичност, а други считат, че тя е паметник на късните номади от XI-XII век. Със сигурност не е прабългарска.

 Фиг. 1. (В ляво).  Медалион с релефно изображение на български войн-победител върху златна кана от съкровището от Наг Сент Миклош, Румъния. IX век. Художествено-исторически музей –Виена. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 71)

Фиг. 2. (В дясно). Медалион с релефно изображение от съкровището от Наг Сент Миклош, Румъния. IX век. Художествено-исторически музей –Виена.  (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 22)

На Фиг. 1 се вижда прабългарски войн със същия конусовиден и плосък шлем на главата, какъвто има и новооткритата каменна глава от Плиска. Подобен шлем е намерен само в Северното Причерноморие от VI-VII-ми век, България и Хърватско. Някои български археолози го считат за типично български, руските го определят естествено като тюркски, което за тях е равносилно на прабългарски. На Фиг. 4. се вижда изображение на кан Омуртаг върху златен печат. Изображението е плосколицево, с изкуствено удължени очи встрани. Короната е подобна на плосък конусовиден шлем, а отзад има или перука от къдрави коси (което едва ли е коси) или забрало. Най-вероятно, това е забрало. На Фиг. 4 са дадени образи на прабългари върху медальони от Преслав, VIII век. Лицата са представени в плоскостен план, просто, схематично, но много изразително. Виждат се дълги коси, големи мустаци и бради. Видът на мустаците е същия както на новооткритата каменна глава от Плиска. На Фиг. 5 е представена фигура на танцуващ мъж - вероятно прабългарски колобър. Вижда се същото "плоскостно изображение", отсъствие на дълбочина и перспектива към дъното на картината. 

От многото изображения, представени на Фиг. 1-5, можем да се убедим, че стремежът към "плоскостно" художествено мислене не е проява на примитивизъм, а подчинение на определени художествени правила. Което ще рече - на определен художествен стил или школа. Това явно е раннобългарски и определено ирано-български художествен стил. 

Каменната глава явно е пострадала в далечното минало от човек, въоръжен с чук. Въпреки това, тя е опазила много детайли, които ни позволяват да правим заключения. Плоскостния художествен стил, шлемът от конусовиден тип, мустаците от прабългарски вид, продълговатата силно издължена глава на европеид и най-после, мястото на намиране (едва ли не в спалнята на Омуртаг) ни карат да бъдем много предпазливи, когато някой ни каже, че това е произведение на чергарите кумани или печенези, дошли в България да грабят и безчинстват. 

Фиг. 3. Златен медальон с изображение на канас ювиги Омортаг– IX –ти век, намерен във Велико Търново. Канът е с корона, приличаща на нисък и конусовиден шлем. Отзад има нещо като къдрава коса (боже, този монголоид е сбъркан!), обаче това нещо може да бъде и забрало. Над главата на кана е поставен надпис с гръцки букви на езика на прабългарите - САNЕS VВНГI ОМОРТАГ - князът велики Омор.

Фиг. 4. Образи на прабългари върху медальони от Преслав, VIII век.  В дясно се виждат същият тип големи мустаци, характерен за фотографиите от епохата на българското Възраждане.

Фиг. 5. Плочка с надпис и изображение на човек и животни, намерена в Шумен. Предполага се, че това е танцуващ колобър, прабългарски религиозен жрец. Окръжен исторически музей – Шумен. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 190)

Фиг. 6. Каменен релеф, намерен в Евскиноград (Д. Димитров, "Прабългарите по северното и западното Черноморие" (1987). 

 На Фиг. 6 е показан войн със същия плосък, конусовиден шлем, отстрани пада плитка коса като от прабългарски чембас. Облечен е в кафтан вероятно кожен, закопчан по начина, както са представени българските богомилски кафтани от Босна (Фиг. 7). Този релеф първоначално беше причислен като прабългарски, после е  отхвърлен.