Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Каменна
глава войн намериха в Плиска
При
разчистване на терен в археологическият
резерват "Плиска" през месец юли 2006 г. е открита каменна
глава на прабългарски воин, съобщи
археологът Валери Григоров. Скулптурата е
намерена до единия ъгъл на Крумовия дворец,
на 2 метра от южната страна на т.нар.
цитадела (!!!!).
Главата
е на мъж с леко изявени азиатски черти, с
плоско лице, големи скули и мустаци.
Изобразен е с нисък шлем и забрало отзад. Тя е изваяна от мек и лесен за
обработка камък. Очите имат дори слабо
изявени зеници. Главата не е част от цяла
фигура, а е била поставена върху постамент,
смята Григоров. Стилистиката на
изображението е груба, но много експресивна.
Каменната
глава от Плиска`2006 (в ляво и в центъра). Археологът
Валери Григоров
Ако се потвърди автентичността на новата находка, тя ще е истинска сензация не само в българската, но и в световната археология. Тъкмо заради значимостта на откритието обаче археолозите са много предпазливи.
Паметникът напомня раннотюркските и къснономадските статуи, но не намира сред тях точни паралели, каза Григоров. И добави: "Стилистичният анализ показва, че скулптурната глава стои изолирано от близките култури и не може да бъде сигурно идентифицирана с нито една от тях - нито с раннотюркските, нито с куманските." Според Григоров става въпрос за уникален паметник, който намира известна близост с изображенията на човешки глави върху медальони от Велики Преслав, където също е характерно поскостното представяне на лицето и примитивният художествен изказ.
Предстои в София да бъдат направени пълни
геоложки и петрографски анализи на
находката. За да улесним специалистите,
някои от които твърдят, че каменната глава е
фалшификат, а други я определят като
номадска от XI-ти и XII-ти век, трети
говорят, че липсват изображения на ранни
български владетели, по-долу представяме
"домашни" образци на прабългарската
култура, които имат същия стил - плоскостно
представяне на лицето и леко придърпване на
очите встрани, примитивен, но изразителен
художествен изказ.
Компетентно мнение по въпроса за момента (22 номври 2006 г.). Относно каменната скулптура от Плиска "06 - нейната автентичност остава неизяснена. Със задачата следва да се занимае Валери Григоров от Археологическия институт. Засега мненията на археоложната колегия се раздвояват. Едни са против нейната автентичност, а други считат, че тя е паметник на късните номади от XI-XII век. Със сигурност не е прабългарска.
Фиг. 2. (В дясно). Медалион с релефно изображение от съкровището от Наг Сент Миклош, Румъния. IX век. Художествено-исторически музей –Виена. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 22)
От многото изображения, представени на Фиг. 1-5, можем да се убедим, че стремежът към "плоскостно" художествено мислене не е проява на примитивизъм, а подчинение на определени художествени правила. Което ще рече - на определен художествен стил или школа. Това явно е раннобългарски и определено ирано-български художествен стил.
Каменната
глава явно е пострадала в далечното минало
от човек, въоръжен с чук. Въпреки това, тя е
опазила много детайли, които ни позволяват
да правим заключения. Плоскостния
художествен стил, шлемът от конусовиден тип,
мустаците от прабългарски вид,
продълговатата силно издължена глава на
европеид и най-после, мястото на намиране (едва
ли не в спалнята на Омуртаг) ни карат да
бъдем много предпазливи, когато някой ни
каже, че това е произведение на чергарите
кумани или печенези, дошли в България да
грабят и безчинстват.
Фиг. 3. Златен медальон с изображение на
канас ювиги Омортаг– IX
–ти век, намерен във Велико Търново. Канът е
с корона, приличаща на нисък и конусовиден
шлем. Отзад има нещо като къдрава коса (боже,
този монголоид е сбъркан!), обаче това нещо
може да бъде и забрало. Над главата на кана е
поставен надпис с гръцки букви на езика на
прабългарите - САNЕS
VВНГI
ОМОРТАГ -
князът велики Омор.
Фиг. 4. Образи на прабългари върху медальони от Преслав, VIII век. В дясно се виждат същият тип големи мустаци, характерен за фотографиите от епохата на българското Възраждане.
Фиг. 5. Плочка с надпис и изображение на човек и животни, намерена в Шумен. Предполага се, че това е танцуващ колобър, прабългарски религиозен жрец. Окръжен исторически музей – Шумен. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 190)
Фиг.
6. Каменен релеф, намерен в Евскиноград
(Д. Димитров, "Прабългарите по
северното и западното Черноморие"
(1987).
Фиг. 7. Надгробни български богомилски паметници от планините на Босна.
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.